Издателство

Матком

Разпространяват:

Книжарници: “Хеликон”

“Пингвините” “Книгосвят”

Онлайн книжарнициBooks.bg

Bgbook.dir.bg.Kupikniga.net

Презентация на книгата на Стефан Симеонов “Египет – ключ към тракийската култура”. 1

Настоящата книга представлява труд, който много автори биха нарекли научна студия или монография. Моята работа е по – скоро задълбочено изследване на извори и находки за тракийската култура, които указват връзката с Древен Египет, което изследване съм привел в един общодостъпен и популярен вариант. Изследвани са в дълбочина различни тези и са преведени ред доказателства. Различните подтези имат различна научна стойност, някои са неоспорими, други са твърде вероятни, трети се нуждаят от още доказване и проучване сами по себе си, но във всеки случай, съм избрал да не лиша читателя от никоя от тях. Защото те представляват цялостна картина, която ако не се покаже нацяло, ще остане неразбрана, затисната под употребяващи я като “пазарна ниша” или пък задушена от паралелни теории, които са наложили “монопол”. Тази картина представям, и цялостната й оценка оставям на читателя – тя е завършен образ, а не съвкупност от различни по цвят боички.А в историческата наука монопол не може да има. Затова и не се страхувам да се опра на благосклонността на читателя – опирам се и на благосклонността на времето. Историческите факти не можем да променим, но историографията се променя постоянно и оттам и визията ни за събитията в миналото, и който се бори с това, често се оказва и на бунището. Вчера четяхме само гръцки и латински, днес знаем и други езици и това, което преди е било невероятно, днес е приет факт. Времето може да потвърди много от теориите тук, други да отхвърли.Книгата е ценна с навлизането в дълбочина на материята, интересните и обосновани теории и идеи, последователността и многоаспектния подход. Тя няма да бъде призната от всички учени, макар че съм приложил одобрението на двама водещи наши, но се надявам, че е силна храна за любопитните търсачи от всякакъв калибър. Стилът не е чисто научен, умишлено клони към публицистика и може би се доближава до този на К.В.Керам, или до “Древните загадки” на П. Джеймс и Н.Торп. Разликата е, че фокусът й е изворите – литературните и археологическите и дори личен допир с повечето от описваните в книгата места. Друга разлика е интегрирането на много интердисциплинарни научни и логически подходи при доказване на дадени идеи.Всички идеи са методически доказани, но и сведени до разбираемо за непрофесионалист ниво.

Авторезюме

2

“Ръкописът на Стефан Симеонов е написан с много любов към древната история на Египет и Тракия. Текстът е увлекателно четиво за всеки, който е изкушен да се потопи в понякога трудно разбираемия за съвременния човек свят на древните. Малко са хората в днешно време, които със страст и постоянство четат древните автори, разгръщат и се задълбочават в проучванията на учените, за да си създадат свое мнение и да се опитат даподредят пъзела на своята визия за живота на Средиземноморските народи през древността. Авторът е един от тези хора.” Професор Валерия Фол, траколог

“Стефан Симеонов се осмелява да търси тези прилики, общи корени и влияния, без да е ограничен от научните догми и общоприети становища, като същевременно е положил сериозни усилия да се запознае с голяма част от съществуващите научни изследвания. С това книгата му събужда много въпроси и провокира читателя да предприеме сам едно увлекателно пътешествие из старините на Древна Тракия, опитвайки се да разкодира посланията на древните.Написана увлекателно и популярно, тя би била четена с интерес от многобройните любители на тракийските древности у нас. “ Доцент Теодор Леков, египтолог

Анотации3

I. До стената: Елинската теория за произхода на тракийската култура

Първата глава се състои от три подглави, с една обща цел: да покаже неавтономността на древногръцката култура и това, че тя е грешно наложена върху тракийската; че на гръцката култура по – скоро й предстои ревизия на произхода на знанията и ценностите, отколкото интегриране на други култури на база външни сходства и аналогии. Ударът е по три основни фундамента: произход на литературата, митологията и науката на Древна Гърция. Защитената тук теза е, че без да се омаловажават качествата на достигналото до нас чрез различните древногръцки етноси знание, това изобщо не ги прави негов източник и негов шаблон.

“С това твърдение (египетското вярване за трансмиграцията на душите) си служат някои елини, едни от по-рано, други от по-късно, и то така, сякаш е тяхно собствено; аз, въпреки че знам имената им, няма да ги напиша.”

Херодот

4

В първите две подглави на втора глава се доказва наличието на връзка между древните траки и Египет в два аспекта:-Епиграфика и археология от източното Средиземноморие, с преимущество от Египет и Крит, можеща да бъде обвързана с траките от предгръцката епоха;-Археологически данни от нашите земи и ареала на древните траки, можещи в една или друга степен да бъдат обвързани с Египет.

II. Следите на египетската връзка в Тракия

“Преди пеласгите принасяли жертви, молейки се на боговете, както чух аз в Додона, без да използват название или име за никой от тях, понеже изобщо не били ги и чували. Наричали ги просто богове, поради това, че установили, че те притежават всички неща и правото да ги разпределят. След като минало много време узнали пристигналите от Египет имена на останалите богове…”

Херодот

5

Следващите две глави прокарват ясна културна връзка между:-Тракийското и египетското общество, обичаи като хиерогамия, многоженство, върховенство на божествено гарантирана власт и прочие, включително и държавна организация изобщо;-- тракийска и египетска култура за отвъдното, погребално строителство и задгробна философия.

II. Следите на египетската връзка в Тракия

“О, гробницо!Ти построена си със

здравина,Отлята си за щастието!”

Песен на тримата арфисти

Погребална стела на Ики

6

Последните две подглави на Втора глава се занимават с :-Математическо доказателство на възможна методика за планиране на тракийската “гробница” в Мезек(по данни на Б.Филов), съвпадаща с известната ни египетска;-В допълнение към методиката: практическа идея за принципите на строителство в древен Египет, приложими и дори лесни за “уличаване” в тракийската архитектура за отвъдното.

II. Следите на египетската връзка в Тракия 7

Главата се занимава с култовете, живата им египетска връзка и наследството в свещенодействия и реликви, някои запазени и днес.В първата подглава се подсказва идеята за базисния синкретизъм: Този на Озирис с Дионис и последващите го образи.Във втората подглава – “Кукерството – танцът на Озирис”, връзката се задълбочава. Стига се до преки доказателства за съвпадаща самоличност на двамата, както и до изследване на древни свидетелства на култа, които е твърде вероятно да са стигнали до нас в качеството им на кукерски танци. Връзката се изследва в дълбочината на времето, почти до непрекъснатост. Внасят се и голям брой допълнителни улики.

III. Живи останки от древността

“А че Озирис е едно и също с Дионис, кой трябва да знае това по - добре от теб, Клея, първа сред Тиадите в Делфи, посветена в свещените озирически ритуали от баща си и майка си?”

Плутарх8

“Нестинарството – танцът на Изида” по подобен начин търси история на нестинарските танци, връзката му с мита за Изида и вторични улики за връзката на култа към Изида с нестинарските танци. Материалът изследва култа, връзката му с царската власт и възможния мотив зад нестинарските танци, свързващ Изида със здравето и безсмъртието.В сходен дух е и главата “Орфей – тракийският арфист на Ра”, която изследва мита за Орфей, египетската връзка и подобни митове.

III. Живи останки от древността9

В “Хор, скрит зад мадарски конник” се разглежда твърде вероятната връзка на мадарския конник с тракийския такъв, след което се разглежда канонът, идеята зад конника.Поставя се въпросът, че измежду хилядите търсения и опити за обособяване на Мадарския конник е игнориран тракийския, а в последствие пропуснат най – близкият събрат на тракийския конник, явление от района, засвидетелствано от античността, продължило и през византийската епоха. Налице е конник с ясни следи от по - старо божество – по – древно от тракийския конник, и с пълно преливане в по - късния свети Георги. Този конник от Египет даже е в състояние да запълни “времевата дупка”, която нашата историография е поставила между тракийския конник и Мадарския конник.

III. Живи останки от древността

“… Отговорът на Хор че това е конят го удивил; на въпроса защо не лъвът, ами конят, Хор казал, че лъвът е полезен за някой, който има нужда от помощ, а с коня може да спреш бягството на врага и да го унищожиш.”

Плутарх

10

Главата “Свидетели на боговете” се занимава по – ясно с въпросите на идентичността, синкретизма и това, познати ли са били по нашите земи в тракийско време изследваните египетски божества, храмовете им или обичаите им, или говорим за объркана идентичност. Главата подкрепя с допълнителни доказателства всичко, казано дотук в трета глава.“Египет е жив в християнството” се занимава телеграфно – за такава широкообсъждана материя – с една подробно разглеждана идея: за коренът, който християнството носи от египетската религия.

III. Живи останки от древността11

“Сакралният възел на Баба Марта” е друго изследване, което се гмурка в древността, за да потърси непрекъснатост и в традицията на мартеницата. Започвайки от нашата земя, Румъния и региона, мартеницата показва античната си връзка с целите Балкани и дори Сицилия, по - древна връзка с Крит и ясно сходство с египетска традиция с много дълга история.Подглавата (и всички подглави, изследващи традициите) завършва с обобщение, чиято цел е да внесе допълнителна яснота по разгледаните традиции, техния смисъл и значение.Самата глава също прави Обобщение, синтезирайки ключовите изводи и връзки и маркирайки фундаментите на системата.

III. Живи останки от древността

12

Четвърта глава е призвана да покаже, че макар и да градя доста ясни и симетрични връзки между Тракия и Египет, все пак считам траките не за пряко производни(или нещо повече), а за взаимодействала си силно с Египет, но самостоятелна култура.В “Тракийският сакрален зодиак от Александрово” градя една твърде вероятна хипотеза за предназначението на таванния стенопис на гробницата, който е оцелял до нас, който е по – стар дори от всеизвестната Дендера и за какъвто зодиак имаме свидетелство, че траките са познавали.

IV. Уникалните траки13

“Съживете тракийския кон” е тема, която повдига въпросите за най – добрия приятел на траките, възможната му класификация и ясните следи за селекция и изкуствено отглеждане, потвърдими и в литературата за траките, и тази от региона. Главата е призвана да породи въпроса дали от конете, кучетата и домашните животни, намирани при погребенията, не можем да извлечем повече, отколкото извличаме.“Митът за траките – чергари” пък е глава която влиза в диспут с наложената в някои представи идея, че траките са чергарски народ, без уседнала култура.

IV. Уникалните траки

14

“Древна Тракия представя” е последната, завършваща подглава. В нея съм синтезирал предимно интересни обичаи и любопитни факти от свидетелствата за тракийската култура, които могат да ни наведат на неочаквани и интересни мисли и да послужат за изводи, които могат да се видят някому екстравагантни, но със сигурност не и лишени от основание.

IV. Уникалните траки

“Казват, че в така наречената земя на синтите и медите в Тракия има една река, наречена Понтос. В нея се търкаляли надолу някакви камъни, които горели и реагирали обратно на дървените въглища. Понеже, ако се духали, бързо изгасвали, а ако се поръсели с вода, пламвали отново и се разгаряли по – добре. А когато горели, издавали миризма, подобна на асфалта…”

Аристотел

15

В заключението към книгата съм направил едно обобщение на изводите, както и на това до каква степен съм изпълнил целите на изследването и съм доказал поставената теза. Не на последно място, за да избегна спекулации, съм създал и крайната теория на движението на тракийските племена, която подсказва движение през Крит към Палестина(като дотук имаме непрекъснат контакт с Египет) и оттам през Анадола към Тракия и в последствие нови контакти с Египет в по – късно време. Не смятам, че това е единствената възможна теза, не съм обхванал и всички тракийски племена – други вероятно са имали друг ареал в хилядолетията назад, но съм длъжен да обрисувам това с идеята да не ставам лесна плячка на етнически или псевдопатриотични теории.Считам тази теория за добре обоснована теория за тракийската дълбока древност, и съм я подкрепил дори и тук с още доказателства.Далеч съм от мисълта, че една такава “екзотична” теория, колкото и да е вярна и добре обоснована, ще бъде приета бързо като ключова научна, дори обратното – възможно е да предизвика реакция. Във всеки случай я давам с надеждата да достигне най – голямата си победа: да стигне до сърцата и умовете на хората, а не на всяка цена до официалното признание на институциите.

Заключение

16

Работата включва над 110 научни източника, между 250 и 300 цитата, повечето на извори и над 50 изображения, повечето от които авторски.За допълнителна информация моля посетете:

http://d3bep.blog.bg-Някои тези, като например тази за конете и за строителството, са познати на читателите на блога ми почти в оригинал.-Редица статии, като например тази за Нестинарството, за Мадарския конник, за Християнството и Илиада, са значително преработени и разширени с доказателствени материали в книгата.-Повечето тези в книгата за пръв път се публикуват там.-В блога пък са развити редица помощни към тезите статии, които допълнително обосновават и доказват твърденията.

-Приятно четене!-С уважение: Стефан Симеонов

Послеслов17