: Класификация на безжичните мрежи WAN,MAN,WLAN и PAN. , .Характеристики сравнения и функциониране

Мрежовата архитектура в областта на информатиката изразява единството и съгласуваността на различни компоненти и цели структури, включени в мрежа. Тази архитектура дефинира връзките и взаимодействието между тези различни компоненти и структури като отделни елементи на тази архитектура на базата на обобщения архитектурен модел за разпределена система. Разпределена система наричаме структура от общи по предназначение компоненти, всеки един от тях поел една от функциите на тази структура - функции, разпределени между отделните компоненти на системата. В най-общ случай, тази мрежова архитектура дефинира всички правила за изграждане на една разпределена система чрез интегриране на различни компютърни и комуникационни ресурси в една обща информационна система (ИС) за обработка и обмен на информация. Пренасянето на данните в такава ИС се осъществява в комуникационна среда, наречена мрежа.

Или мрежата може да се дефинира като "система от линии или канали, които се пресичат или свързват едни с други".

Мрежата е изградена от физически линии за връзка и комутационни възли за реализиране на отделните пътища - маршрути. Затова тези комутационни възли са наречени възли за маршрутизация. Тя в крайна сметка се състои от две или повече устройства, свързани с цел общо използване на информация (споделена информация), ресурси (споделени ресурси) или и двете. Връзката между тях е кабелна или безжична.

Мрежите се използват за да свързват много LAN и други видове мрежи, така че потребителите и устройствата разположени в една от тези мрежи да могат да достъпват, да обменят информация и да използват ресурси от отдалечените мрежи. Много мрежи са изградени за една организация и са частни. Други се изграждат и поддържат от Интернет доставчици и предлагат свързаност от локалните мрежи на различни организации към Интернет. Глобална мрежа често се изграждат с помощта на наети линии. Във всеки край на наетата линия маршрутизатор се свързва към локалната мрежа и към наетата линия едновременно. Наетите линии могат да бъдат изключително скъпи, затова се търсят и използват и други методи за свързаност. Мрежовите протоколи за комуникация като TCP/IP поддържат транспортни и адресни услуги. Протоколите включващи Packet over SONET/SDH, MPLS, ATM и Frame relay често биват използвани от доставчиците на услуги за да пренос на данни между мрежите. X.25 беше доста често използван протокол в зората на мрежите и често се смята за предшественика на Frame Relay протокола, тъй като доста от основните му функции му все още се използват и са вградени (с доста подобрения) във Frame Relay.

Скоростите за предаване на данни при мрежите започват от 1200 bps и 6 Mbps, като в последните години тези цифри се увеличиха многократно.

Видове безжични мрежи

WAN (Wide Area Network) мрежата

WAN представлява мрежа, която обхваща голяма географска област. Най-добрият и най-популярният пример за WAN е Интернет. Но WAN може да бъде и частна мрежа. Например организация с офиси в много страни може да има корпоративна WAN мрежа, свързваща отделните местоположения посредством телефонни линии, сателити или други технологии. Глобалната мрежа най-общо се състои от множество взаимосвързани локални мрежи. Резултатът от свързването на мрежите една с друга се означава като интермрежа, или интернет. Когато видите думата интернет, започваща с малка буква, това означава произволна мрежа от мрежи. Когато първата буква е главна, думата означава глобалната обществена мрежа от мрежи, която наричаме Интернет.

Свързаните термини, произхождащи от термина интернет, са интранет и екстранет. Мрежата, наречена интранет, представлява частна мрежа в рамките на дадена организация, която използва едни и същи протоколи (например TCP, HTTP и FTP) и технологии, използвани по Интранет. Мрежата, наречена екстранет, също използва Интернет технологии, но достъпът до нея се осъществява по отдалечени връзки към клиенти, служители, разпространители и партньори в дадена бизнес организация.

Макар че WAN мрежите могат да използват и частни връзки за свързване на отделните мрежи, често те използват обществените среди за пренос, например обществената телефонна система. Следователно скоростта на предаване често е по-малка от тази на LAN мрежите; типичната скорост по аналогови телефонни линии със съвременен бърз модем е 50 kbps или по-малко. Дори високоскоростните WAN връзки, като например Т1, връзките с кабелен модем и DSL линиите, притежават скорости в обхвата от 1 до 6 Mbps. От друга страна най-бавните й Ethernet LAN връзки имат скорост 10 Mbps.

Друга характеристика на WAN е, че връзката към тях може да не се установява с помощта на постоянно свързване по кабел, както при кабелните LAN мрежи. Вместо това WAN връзките често, но не винаги, се установяват „при необходимост". Много WAN връзки всъщност са специално изградени и са постоянно включени, но въпреки това временните връзки са много по-често срещани, отколкото при LAN.

В обобщение, WAN мрежите могат да използват частни или обществени преносни среди и могат да се състоят от постоянно изградени връзки или dial-up конекции (установявани при необходимост). WAN връзките обикновено са по-бавни в сравнение с LAN връзките. WAN мрежите се разделят на разпределени или централизирани. Разпределените WAN, например Интернет, нямат централна точка. От друга страна, централизираните WAN са базирани

на централен сървър или централизирано място (например главния офис на организация), към което се свързват всички други компютри.

Фиг.3. Визуализация на централизирана WAN мрежа:

WAN мрежите са маршрутизирани мрежи, което означава, че за да могат съобщенията да преминават от една LAN мрежа в друга, пакетите трябва да преминават през шлюз (gateway). Шлюзът представлява маршрутизатор (router)- компютър, конфигуриран за изпълнение на маршрутизиращи функции.

MAN (Metropolitan Area Network) мрежата

Както подсказва самото име, градската мрежа се състои от две или повече LAN мрежи, свързани в границите на пространство, което заема приблизително един голям град. Типичната MAN е високопроизводителна обществена мрежа. Терминът MAN се използва по-рядко за дефиниране на мрежи, отколкото термините LAN и WAN, защото градските мрежи се реализират много по-рядко. Повечето мрежи са в рамките на сграда или комплекс от сгради (например

университетски комплекс) и поради това попадат в категорията на LAN, или пък обхващат по-големи разстояния с възли, разположени в различни градове, щати й дори държави, като по този начин могат да бъдат квалифицирани като WAN мрежи. Максималното разстояние, дефиниращо една MAN мрежа, е приблизително 80 км. MAN мрежата покрива по-обширна област от LAN, но е географски по-ограничена от WAN.

Фиг.2. Визуализация на MAN мрежа:

MAN мрежата се състои от две основни части — опорна мрежа (backbone) и клиентски интерфейс. Опорната мрежа представлява набор от точки за достъп (POP - point of presence), в които има маршрутизатори, свързани помежду си с високоскоростни връзки. Клиентският интерфейс представлява оптичен кабел, съединяващ абоната с най-близката точка за достъп. За да се осъществи връзка между два или повече абонатни поста, в опорната мрежа се конфигурира виртуална локална мрежа (VLAN). Тъй като връзките в опорната мрежа са подсигурени с резервни, MAN-връзката е дори по-надеждна от връзката с директен кабел (dark fiber), положен между две точки.

Потребители на такива мрежи са:

банки, бензиностанции, обменни бюра — за връзка между отделни свои офиси

Интернет доставчици, доставчици на информация — за връзка с клиентите си или с други доставчици

финансови посредници — за връзка с партньорите си

всички потребители, които се нуждаят от надеждна и сигурна връзка към Интернет

LAN (Local Area Network) мрежи

LAN локалните мрежи са най-широко разпространените компютърни мрежи. Дават редица експлотационни предимства и са прости за изграждане в малки обекти (максимална отдалеченост на 2 абоната до няколко km). LAN мрежите на практика решават проблемите на потребителя в един микрорайон.

"Локална мрежа" означава комуникационна мрежа със следните характеристики:

Мрежата е ограничена в малко пространство, обикновено една сграда или група от сгради;

Мрежата e базирана на обща комуникационна среда; Скоростта на трансфер на данни е висока - между 1Mbps и 100Mbps, като

съвременният хардуер позволява скорост от 1 Gbps.

Локалните мрежи стават все по-популярни във всякакви организации за увеличаване на продуктивността от използването на персонални компютри. Тук ще се спрем на дизайна (обикновено наричан топология), хардуера и софтуера, които обикновено се използват в по-малките локални мрежи за работа в група. Целта е да обясним терминологията, използвана от мрежовите специалисти и връзката между отделните части.

Хардуерни компоненти на LAN: раборни станции - WS (work station), интерфейсни мрежови карти - NIC, преносна среда - кабел или други, хъб (повторител, концентратор), сървър, мост (bridge), рутер (маршрутизатор), комутатор switch:

WS - това са терминални устройства, чрез които потребителя се включва в мрежата и осъществява обработка на информацията;

Интерфейсни мрежови карти - това е печатна платка, която осъществява връзка между компютър и LAN мрежата, така компютъра става WS. Функции ниво 1 и 2 на OSI модела - общува с преносната среда

Обща преносна среда (кабел, радио- или IR среда). Кабелите са UTP, STP, коаксиален и оптичен; UTP и STP са усукана двойка. При STP има шлирмовка и изолация (екраниране). Скорости постигнати чрез UTP и STP - до 10Mbit/s. STP е по-шумоустойчив. Коаксиален кабел (медно жило, изолация) - 100Mbit/s - скъп е; влакнесто-оптичен кабел - светлинна вълна, многомодов за по-къси разстояния, едномодов - за по-дълги, по-скъп е, но и има по-висока шумоустойчивост;

HUB (повторител, концентратор) - Хъб е общ термин за устройство, което играе ролята на централна точка за кабелите в локалната мрежа. Най-простия вид хъбове са устройства, които просто свързват заедно кабелите. Те се наричат концентратори. Освен това има хъбове с допълнителни възможности включително мостове, които свързват различни мрежови сегменти и рутери, които свързват различни видове локални и глобални мрежи. Тези устройства са специализирани и се използват в големи и сложни мрежи. Хъба изпълнява основни функции на повторител и/или

концентратор и свързва WS към преносната среда. HUB-а става и за switch. Най-често изпълнява и 2-те функции;

Сървър - е компютър, който има по-богати обработващи възможности, той е хост на общи ресурси (файл, принт и други); административни ресурси, ресурси за мрежова комуникация, ресурси за сигурността, защитни;

File Servers - голяма база от данни на файлове (голяма памет и бързодействие). Ползване - заявка; опашка; чакане => трябва да има правила за обслужване - FIFO, детерминиран приоритет, динамичен приоритет;

Print Server - Има като периферия печатно устройство (принтер); Application - приложения, (потребителски програми) с цел обработка от

всички или определен брой абонати на мрежата; Administration server - управление на мрежата, контрол, специални

ресурси; Network server - мрежови ресурси; Мостове - осигурява преноса на инф. от един домейн на LAN мрежа към

друг домейн на същата LAN мрежа; Суич - осъществява комутация в съответствие с някакъв адресен призкан

(MAC адрес). По-характерни за комуникационните мрежи. Може да се включи на изхода на локалната мрежа.

Достъпът до общи ресурси в LAN има две технологии:

1. peer-to-peer (равноправен достъп -ресурсите са разпределени по всички WS в мрежата), всяка WS има ресурси за общо ползване. Изпозлва се в малки офиси;

2. Клиент - сървър - в LAN мрежата освен WS има и сървъри. Всики приложения инсталирани на сървъра са за общо ползване. Сървъра се свързва с клиента чрез заявки за обслужване които сървъра обслужва по различни начини. Достъпа от разстояние, дистанционен.

Технологии за достъп до общи ресурси на даден сървър е инсталиран общ ресурс. Осигуряване на ползването на тези ресурси става по следните начини:

peer-to-peer P2P - техника на равноправен достъп или clinet-server. При P2P - ресурсите са разпределени във всички WS в мрежата (те са равноправни). Всички WS може да ползва ресурсите на другата станция. Недостатъци - скъпи WS навсякъде в мрежата, сериозни затруднения са налице при организиране на файловото стопанство; много сложна паролна защита. Тази технология е ввъзможна и целесъобразна при много малки LAN;

Clinet-server - Архитектурата клиент/сървър може да поеме почти неограничен брой потребители. При тази архитектура персоналните компютри, свързани в мрежата се обозначават или като клиенти или като сървъри. От хардуерна гледна точка сървърът не е нищо повече от работна станция, посветена на обслужването на другите работни станции (клиенти). Данните, изисквани от клиента, които не се намират на локалната машина, се взимат от сървъра. Ако клиентът иска да изпрати данни на друг клиент (например електронна поща), те се предават на сървъра, който ги изпраща до съответната работна станция. Сървърът играе ролята на централен склад на файлове с данни, които са достъпни до всички работни станции в мрежата. Поради тази причина сървърът често се нарича файлов сървър. Предимства: осигурява икономично

създаване на LAN; Създава много и разнообразни удобства при експлоатацията; Може да осъществява ефективен контрол на достъпа върху ресурсите (дистанционен достъп).

Топология на локалните мрежи LAN

1. Физическа топология - физическо свързване между отделните елементи в една LAN - описва как са свързани WS, сървъри, физически помежду си. Има 3 базови топологии:

bus - шинна; ring - кръговидна; star - звездообразна.

Използват се и комбинации от трите базови топлогии.

2. Логическа топлогия - описва какви основни логически връзки има в една LAN мрежа.

Шинна топология. Като се прекъсне на 2 места, остават 3 самосотятелни станции;

ring топология - обмена на информация се осъществява по преносната среда, която има пръстеновидна форма. Ако се прекъсне не може да се осъществява обмен на информация;

BUS - комбинирано; Йерархично свързване между ring и star. Рутерите са пълно свъзани всеки

с всеки. Много устойчива за случаите на пропадане на връзките. Икономически несъобразна.

WLAN принцип на действие

Безжичната локална мрежа (WLAN) свързва две или повече устройства използвайки някакъв метод за безжично предаване (типично OFDM или DSSS модулации) на данни и обикновено осигурява връзка през access point към интернет. Това дава възможността на потребителя да се движи в определена зона и да остане свързан към мрежата.

Безжичните локални мрежи стават популярни в домовете, заради лесната инсталация и увеличаването на популярността на преносимите компютри. Ще разгледаме 802.11 стандарта като най-разпространен към момента. Използват се ISM диапазоните (от английски Industrial Scientific and Medical band), запазени предимно за нетърговска употреба - промишлени, научни и медицински цели. Версиите на стандарта:

802.11-1997 - 1Mbps, 2Mbps @2.4GHz 1999

o 802.11a – 6-54Mbps @5GHzo 802.11b – 5.5Mbps, 11Mbpso Wi-Fi Alliance formed

2003 - 802.11g – 6-54Mbps @2.4GHz 2009 – 802.11n – up to 600 Mbps @2.4GHz & 5GHz

Най-често използванят честотeн диапазон 2.412 – 2.484 GHz има 14 канала с ширина 22 MHz, като в зависимост от региона някои не се ползват. В Европа са позволени от 1 до 13 канал. Тъй като ширината на каналите е 22 MHz, а разстоянието между тях е само 6 MHz, два предавателя работещи на съседни канали ще си пречат много. Препоръчително да се ползват само 1, 6 и 11 канал, защото между тях има най-малко препокриване. На тези честоти работят и други устройства като микровълнови печки и bluetooth устройства, които също могат да причинят смущения.

Тъй като средата, в която се разпространява WLAN комуникацията (ефира), не е пригодена за пренос на данни, като Cat. 5 UTP кабела при Ethernet, което налага сложни механизми за корекция на грешки и модулации. Параметри на физическата среда, които са от голямо значение за WLAN, са:

Прозрачност – сигнала, който излъчваме може да слуша на няколко километра разстояние с подходящо оборудване

Мощност на сигнала – по-силните сигнали заглушават по-слабите в ефира Разпространение на сигнала – препядствия, като стени и сгради, които

пречат на сигнала да се разпространява

Архитектура

Станции

Всички устройства, които могат да се свържат към безжичната мрежа се разглеждат като станции.

Всички станции имат безжични мрежови карти.

Безжичните станции спадат в две категории: Access points, клиенти.

Access points (APs), обикновено рутери, са базови станции за безжичната мрежа. Те предават и приемат на радио честоти, за да могат да комуникират с безжични устройства.

Безжичните клиенти могат да бъдат мобилни устройства като лаптопи, PDAs, IP телефони или статични устройства като настолен компютър или работни станции, които са оборудвани с безжични мрежови карти.

Basic Service Set

Basic Service Set (BSS) представлява множестовто от станции, които могат да комуникират помежду си.

Има два типа BSS: Independent BSS (IBSS) и infrastructure BSS.

Всеки BSS има идентификатор наречен BSSID, която представлява MAC адреса на Access point-а, който обслужва този BSS.

Independent BSS (IBSS) представлява временна мрежа (ad-hoc network), която не съдържа access points, което означава че не може да се свърже с друг BSS.

Infrastructure BSS може комуникира със станции в друг BSS, като комуникацията минава през съответните Access Points.

Extended Service Set

Extended Service Set (ESS) представлява множество свързани BSS. Access Points в ESS са свързани чрез разпределителна система. Всеки ESS има идентификатор наречен SSID, който е 32 байтов (максимално) низ от символи.

Разпределителна система (Distribution System)

Разпределителната система (DS) свързва Access Points във един ESS. Концепцията за разпределителната система може да бъде използвана за увеличаване на покритието на мрежата чрез прехвърляне между клетките.

Типове безжични мрежи

Peer-to-Peer

Временна мрежа (ad-hoc network) е мрежа, където станциите комуникират само една с друга. Няма базова станция и никой не дава позволение за излъчване. Това се осъществява чрез ползване на IBSS.

Peer-to-Peer мрежата позволява безжичните устройства да комуникират директно едно с друго. Безжични устройства, които се намират в достатъчна близост, могат да се открият и да комуникират директно без наместа на Access

point. Този метод се използва обикновено за два компютъра, за да може да се вържат в мрежа.

Infrastructure mode

Този режим, при който мобилните устройства комуникират през Access points(базова станция), която служи като мост към кабелна мрежа, е най-често прилагания вариянт за ползване на WLAN. Вследствие на това че безжичните локални мрежи ползват отворена среда за комуникация, в 802.11 стандарта са включени механизми за криптиране на данните: Wired Equivalent Privacy (WEP), Wi-Fi Protected Access(WPA, WPA2), за да се защитят данните предавани в тези мрежи.

Мост (Bridge)

Мостът може да се използва за свързване на мрежи, обикновено от различен тип. Безжичният Ethernet мост позволява на устройства в кабелна Ethernet мрежа да се свържат с устройства в безжична мрежа.

Безжична разпределителна система (Wireless distribution system)

Тове е система, която позволява безжичното свързване на Access points в една IEEE 802.11 мрежа. Позволява безжичната мрежа да бъде разширена ползвайки няколко Access Points без нуджата от кабел между тях, както е попринцип. Основно предимство на WDS пред другите решения е, че то запазва MAC адреса на клиентските пакети преминавайки през връзките между Access points.

Access point може да бъде главна, препращата (relay) или отдалечена базова станция. Главната базова станция типично е свързна към кабелната мрежа (Ethernet). Препращата базова станция, препраща данни между отдалечени базови станции, безжични клиенти или други препращащи станнции, и главна или друга препращаща станция. Отдалечената базова станция приема връзки от безжични клиенти и ги праща към препращата или главна станция.

Всички базови станции трябва да са настроени на един и същи канал и да ползват едни и същи WEP или WPA пароли, ако има такива. Могат да бъдат настроени различни SSID-та(имена на мрежите).WDS същи изисква всяка базова станция да бъде кофигурирана да преораща към другите в системата.

Автентикация и криптиране

Използването на WEP/WPA/WPA2 е по избор и изключено по подразбиране.

PAN мрежи

Безжичната PAN се състои от една динамична група на по-малко от 255 устройства, които комуникират в рамките на около 33-метровия диапазон. За разлика от безжичните локални мрежи, само устройства в рамките на този ограничен район обикновено участват в мрежата, а не онлайн връзка с външни устройства се определя.

Едно устройство е избран да поеме ролята по време на безжичен PAN инициализация на контролера, както и този контролер устройство посредничи комуникация в рамките на WPAN. Контролерът излъчва маяк, който позволява на всички устройства да синхронизират помежду си и разпределя времевите слотове за устройства.

Всяко устройство се опитва да се присъедини към безжичната PAN, като поиска времеви слот от администратора. Контролерът удостоверява автентичността на устройства и правоприемници времеви слота за всяко устройство за предаване на данни. Данните могат да бъдат изпратени за целия PAN безжична, с помощта на безжична адрес PAN дестинация, или той може да бъде насочена към определено устройство.

Работна група от 802,15 определяне на различни версии за устройства, които имат различни изисквания. , 802.15.3 се фокусира върху висока пропускателна способност (около 55m бит / сек), ниска консумация на енергия MAC и физически слоеве, докато 802.15.4 се занимава с ниска пропускателна способност (около 250K бит / сек), с изключително ниска Power Mac и физически слоеве.

От 802.15 цели да осигури безжични тигани , Network World Tech Update, 03/11/02.

Също така виж 802,15 , DS-UWB .

Персонална мрежа (PAN) е компютърна мрежа, използвана за комуникация между компютърни устройства, включително телефони и персонални цифрови помощници . PANS може да се използва за комуникация между личните самите устройства (intrapersonal комуникация), или за свързване с по-високо ниво мрежа и Интернет ( възходяща ). Безжичната мрежа в лично пространство (WPAN) е една PAN пренесени безжични мрежови технологии като IrDA , Bluetooth , Wireless USB , Z-Wave , ZigBee , или дори Body Area Network . Място на WPAN варира от няколко сантиметра до няколко метра. Тиган също могат да бъдат пренесени на жични автобуси на компютъра , като например USB и FireWire .

Wireless Personal Area Network

Безжичната мрежа в лично пространство (WPAN) е персонална мрежа - мрежа за свързване на устройства, центрирано около работно пространство отделно лице - в която връзките са безжични. Wireless PAN се основава на стандарта IEEE 802.15 . Трите вида на безжичните технологии, използвани за WPAN са Bluetooth , Infrared Data Association , както и Wi-Fi .

WPAN може да служи за свързване на всички обикновената компютри и комуникация устройства, че много хора имат на бюрото си или да носят със себе си днес - или тя може да служи по-специализиран цел като позволява на хирурга и на другите членове на екипа, за да общуват по време на операция.

Ключово понятие в WPAN технология е известна като "включите". В идеалния сценарий, когато всеки две WPAN оборудвани с устройства идват в

непосредствена близост (в рамките на няколко метра един от друг) или в рамките на няколко километра от централен сървър, те могат да общуват като че ли, свързани с кабел. Друга важна характеристика е способността на всяко устройство, за да заключите други устройства избирателно, за предотвратяване на излишна намеса или нерегламентиран достъп до информация.

Технология за WPANs, е в начален стадий и е подложен на бързо развитие. Предложени работни честоти около 2,4 GHz в цифров режим. Целта е да се улесни безпроблемно опериране сред устройства и системи за дома или офиса. Всяко устройство в WPAN ще бъде в състояние да се включите в някое друго устройство в същата WPAN, при условие, че те са в рамките на физическата кръг един от друг. В допълнение, WPANs по света ще бъдат свързани помежду си. Така например, археолог на обекта в Гърция може да използва PDA за достъп до бази данни директно в Университета на Минесота в Минеаполис, както и да предава констатации до тази база данни.

1) персонална мрежа (PAN) е свързване на устройства за информационните технологии в рамките на обхвата на дадено лице, обикновено в рамките на обхват от 10 метра. Например, човек, пътуващ с лаптоп, персонален цифров помощник ( PDA ), както и портативен принтер може да ги свържат, без да се налага да включите нещо в, като се използват някаква форма на безжична технология. Обикновено този вид лична локална мрежа може да бъдат свързани помежду си без кабели към Интернет или други мрежи.

Също така вижте безжична мрежа в лично пространство ( WPAN ), което е почти синоним, тъй като почти всяка мрежа в лично пространство ще трябва да функционира безжично. Концептуално, разликата между тиган и безжична локална мрежа е, че бившият има тенденция да бъде центрирана около един човек, докато вторият е една локална мрежа ( LAN ), който е свързан без кабели и обслужването на множество потребители.

2) В друга употреба, персонална мрежа (PAN) е технология, която може да позволи носенето компютърни устройства да комуникират с други близки компютри и обмен на цифрова информация с помощта на електрическата проводимост на човешкото тяло като мрежа за данни. Например, двама души, всеки носи визитка предаватели и приемници евентуално биха могли да обменят информация чрез разклащане ръце. Пренос на данни чрез контакт в рамките на тялото, като например ръкостискания, е известно като linkup. Естествената соленост на човешкото тяло го прави добър проводник на електричество. Електрическото поле преминава малки течения, известни като Пико ампера, през тялото, когато двама души си стиснем ръцете. Ръкостискане завършва една електрическа верига и на всеки човек данни, като например имейл адреси и телефонни номера, са прехвърлени на друго лице, преносим компютър или подобно устройство. Дрехите на човек също може да действа като механизъм за прехвърляне на тези данни.

Концепцията на PAN първия е разработен от Томас Цимерман и други изследователи в Media Lab на Масачузетския технологичен институт, а по-късно подкрепена от Almadén изследователската лаборатория на IBM. В изследването, Цимерман обяснява защо концепцията може да бъде полезно:

Тъй като електронните устройства стават по-малки, по-ниски изисквания в електроцентрали, и по-малко скъп, ние сме започнали да украсяват телата си с

лична информация и комуникационни уреди. Такива устройства включват клетъчни телефони , персонални цифрови помощници (PDA), джобни видео игри, и пейджъри . В момента няма метод за тези устройства, да обменят данни. Свързване на тези устройства може да намали функционални съкращения I / O и да даде възможност на нови удобства и услуги.