247

За датата на надгробния надпис на T. Aurelius secundus

Иво ТопалИлов (пловдИв)

Надгробният надпис на T. Aurelius Secundus e открит в Рим и е пуб­ликуван през 1981 г. от С. панчиера. от текста му се разбира, че почи­налият е бил тридесетгодишен тракиец, родом от Ulpia Tonzus, който e служил като eques singularis1. Град Тонзос в провинция Тракия е отбелязан в картата на александрийския географ Клавдий птолемей2. предполага се, че при посещението на император Хадриан (117–136) в Тракия през 123 или 124 г. той е преименуван на Хадрианополис3.

датирането на надписа е поставено от С. панчиера в широките граници от ІІ в., но преди 193 г., заради формулата eq(uites) sing(ulares) Aug(usti), която се използва в надписите на equites singularis преди идването на Септимий Север на власт4. по­точното датиране е за­труднено от много честото откриване на името T. Aurelius в надписите от Рим и липсата на други епиграфски свидетелства за частта на At(t)ennius Probus5. То обаче би могло да се прецизира от някои осо­бености на самото име T. Aurelius и от характера на ономастичните данни при конната гвардия на императора6. Именно това е и целта на настоящото съобщение. За улеснение давам отново целия текст на надписа:

D(is) M(anibus).T. Aurelio Sec[un=]do, eq(uiti) sing(ulari) Au[g(usti),]tur(ma) Atenni [Pro=]bi, nat(ione) Thrac[ia,]Ulpia Tonzo, [q(ui)]v(ixit) a(nnos) XXX,mil(itavit) a(nnos) [­­­]b(ene); M(arcus?) Ulpius Resp[ect(us),]sesq(uiplicarius),h(eres), b(ene) [m(erenti) f(ecit)].

248

Иво Топалилов • За даТаТа На НадГРобНИя НадпИС На T. AUreliUS SecUndUS

до 193 г. върху надписите на конната императорска гвардия се чете единствено eq(uites) sing(ulares) Aug(usti), заместено в началото на управлението на Септимий Север с Aug(usti) n(ostri), а през 198 г. – и от Augg(ustorum) nn(ostrorum) като следствие от обявяването на Каракала за август7. Затова terminus ante quem на надписа на T. Aurelius Secundus е вече посочената от С. панчиера 193 г. Може да се уточни, че надписът не се отнася към годините 161–168 г. или 177–180 г., когато в империята са управлявали двама августи – съответно Марк аврелий и луций вер и Марк аврелий и Комод8. Това наблюдение е важно, като се имат предвид характерните особености на ономастиката, която предлагат надписите на военните лица от този период.

Конкретното изследване на носителите на името T. Aurelius + cognomen показва, че то се открива сред най­различни представители на римското общество. Това име носят обикновени легионери9 и центуриони10, ветерани11, някои от които и трибуни12, лица, служили във флота13, сред самите equites singularis14, като prefectus equitum15 или prefectus castrorum16. T. Aurelius + cognomen се открива и при по­висши длъжности, като например при декурионите17, augustalis coloniae18, sacerdos19 и дори при legatus Augsuti20. Това, което обединя­ва всичките носители на името, е тяхната или на бащите им военна кариера. в някои от надписите откриваме обичайната практика praenomen + nomen на бащата да се пренесе на сина21. Това най­често е ставало при уволнението на бащата от военна служба и даването на римско гражданство на жена му и синовете му. през втората половина на ІІ в. римско гражданство е получавал единствено първородният син. при този акт бащата приема името на управляващия император22, което съответно предава и на сина. Тази практика не прави изключение и сред носителите на името T. Aurelius. Известни са няколко подобни примера23. Затова името T. Aurelius може да се открие и в по­късни надписи, които са поне с едно поколение разлика от времето на първоначалното му разпространение. Това не трябва да учудва предвид факта, че името T. Aurelius е императорско име.

Известно е, че преди осиновяването си от Хадриан на 25 февруари 138 името на новия император антонин пий е било T. Aurelius Fuluus Boionius Arrius Antoninus, впоследствие променено на T. Aelius Hadrianus Antoninus24. Следователно, разпространението на името T. Aurelius + cognomen сред войниците и лицата с военна кариера би трябвало да се свърже именно с началните години от управлението на антонин пий, и по­конкретно със 138 г.

Специално изследване, направено върху имената на императорските

249

ACTA MUSEI VARNAENSIS VІІ–2

осовобожденци и роби, показва, че съществува група от освобожденци, които носят името T. Aurelius Aug. lib. Те се свързват именно с начални­те години от управлението на антонин пий. Изследването показва още, че от 138 г. новите освобожденци започват да носят името T. Aelius. Aug. lib.25 по този начин, без да се абсолютизира, може да се допусне, че част от уволнените войници и техните деца, или перегрини, получили от императора римско гражданство през 138 г., носят именно името T. Aurelius + cognomen. по­късното използване отново на гентилициума Aurelius се отнася към името на Марк аврелий и особено към Каракала (198–217) след издаването на constitutio Antoniniana най­вероятно през 214 г.26, като този път то е в съчетание с преномена Marcus27. популярността на Марк аврелий и особено след constitutio Antoniniana са причина не само за голямото разпространение на името M. Aurelius + cognomen, но и за изместването на T. Aurelius + cognomen и на повечето от останалите императорските имена.

След този кратък анализ на разпространението и особеностите на T. Aurelius + cognomen нека се върнем отново на надгробния надпис на T. Aurelius Secundus. при датирането му могат да се използват два основни момента: практиката за набирането на войници в конната гвардия на императора и името на M(arcus) Ulpius respectus, който е наследил T. Aurelius Secundus и се е погрижил да бъде поставена неговата надгробна плоча.

За разлика от римските легиони и преторианците, изследванията, свързани с equites singularis Augusti показват, че през ІІ в. в конната гвардия на императора се набирали предимно войници с перегринен произход. от надгробните им надписи ставя ясно, че те са предимно от граничните провинции на империята и основно от тези на Рейн и дунав – Германия, британия, Галия, Реция, Норикум, Тракия, дакия, ориент и африка28. След приемането им в императорската конна гвар­дия те получавали ново римско име, което е името на императора, дал им римското гражданство. особено ясно това е проследено при equites singularis по времето на Траян и Хадриан29. Това пояснение е важно за решаването на проблема за датирането на стелата на T. Aurelius Secundus. То показва, че като eques singulares, T. Aurelius Secundus е приел новото си име при влизането си на служба в гвардията, а не го е наследил от баща си, защото ако беше така, той като римски граж­данин не би служил в конната гвардия на императора30.

T. Aurelius Secundus е получил римско име и гражданство най­ве­роятно при влизането си в конната гвардия през 138 г., непосредствено преди или малко след приемането на новото име от антонин пий.

250

Иво Топалилов • За даТаТа На НадГРобНИя НадпИС На T. AUreliUS SecUndUS

обикновената възраст, на която са били набирани equites singulares през ІІ в., е била между 17 и 20 години31. вероятно на такава възраст ще да е бил и T. Aurelius Secundus през 138 г. След като в 138 г. той е бил 17–20­годишен, а от надписи на надгробния паметник се знае, че е починал на 30 години, смъртта му трябва да е настъпила в периода между 148 и 151 г. в същите хронологически граници трябва да се датира и надгробният му надпис.

предложената датировка се подкрепя косвено и от името на наслед­ника, поставил надгробната плоча на T. Aurelius Secundus, а именно M. Ulpius respectus. Точно датираните надписи на equites singulares се отнасят именно към периода на управлението на Траян и Хадриан, което позволява да се проследи навлизането на императорското име сред самите войници. Това, което ни интересува в случая, е фактът, че последните носители на M. Ulpius са рекрутирани през 117/118 г. дори можем да кажем, че тези случаи са били единични на фона на многобройните Aelius, като последното по­масово рекрутиране на Ulpius е станало през 114 г.32 по този начин, макар и косвено, се доказва близостта на рекрутирането на T. Aurelius Secundus с това на M. Ulpius respectus в смисъла, че последният все още е бил действащ военен, когато е поставил надгробната плоча на T. Aurelius Secundus 33. длъжност sesquiplicarius на M. Ulpius respectus му позволява по­дълга военна кариера от останалите, тъй като надписите показват, че издигането до тази висока длъжност, която е непосредствено след тази на декуриона, е ставало от обикновен войник34. Известни са и други примери в конната гвардия на императора, където по­добрите войници получават възможност за издигане в кариерата, следствие от по­добрите им качества, което удължавало и тяхната военна служба.

датирането на надписа в рамките на 148–151 г. показва, че T. Aurelius Secundus е бил роден в периода 118–121 г. по­важното е, че през 138 г., когато той влиза в конната гвардия, името на родния му град е Тонзос. Този факт означава, че или Тонзос е бил отделен град от Хадрианополис, както допускат Т. Герасимов35 и С. панчиера, или че и тук, ако следваме тезата на Й. Юрукова, подобно на други случаи в провинция Тракия, градът съществува с две паралелни имена – ед­ното е местно, а другото – римско. Такива в Тракия са градовете Три­монциум – Филипопол и берое – августа Траяна.

1 S. Panciera. Ulpia Tonzus. – In: Scritti sul mondo Antico (in memoria di Fulvio Grosso) (a cura di Lidio Gasperini), Roma, 1981, р. 465–474.

2 Ptolem. III, 11, 7 (Müller).

251

ACTA MUSEI VARNAENSIS VІІ–2

3 Й. Юрукова. Тракийският град Тонзос. – в: антична нумизматика в бълга­рия. Международни изяви 1980–1982. София, 1983, с. 34–40; I. Jouroukova. La vile thrace Tonzos. – In: Mélanges offerts à Emile Conduraki. – Buletinul Societati Numismatice Romane, 129–130, 1981–1982 (1983), p. 61–70; Й. Юрукова. Монето­сеченето на градовете в долна Мизия и Тракия (ІІ–ІІІ в.). Хадрианопол. София, 1987, с. 8–9, 11–12.

4 S. Panciera. Op. cit., p. 469; M. Speidel. Die equites singulares Augusti. Begleittruppe der römischen Kaiser des zweiten und dritten Jahrhunderts. Bonn, 1965, S. 95.

5 S. Panciera. Op. cit., p. 469–470.6 последното изследване за конната гвардия на императорите M. Speidel.

Die Denkmäler der Kaiserreiter: Equites Singulares Augusti. – Beihefte der Bonner Jahrbücher, L., Cologne­Bonn, 1994, ми бе недостъпно.

7 M. Speidel. Die equites singulares Augusti…, S. 95–96.8 в тези случаи трябва да имаме предвид и точните дати на обявяването на

управлението на империята от двама августи. Марк аврелий и луций вер са обя­вени за августи на 7 март 161 г. и е възможно надгробната плоча на T. Aurelius Secundus да е била поставена в рамките на първите два месеца на 161 г. подобна е и ситуацията с обявяването на Комод за август на 27 ноември 177 г., което, като имаме предвид датата на уволнението, а именно 4–7 януари, прави годината 177 приемлива. За точните дати на обявяването на августите виж. посл. J.‑M. Lassère. Manuel d’épigraphie romaine. Paris, 2005, p. 1011.

9 AE 1977, 558.10 AE 1974, 664; AE 1933, 247; AE 1910, 161.11 AE 1979, 455 = ILJug 603 = Starinar 18, 1967, 204; IL Jug., 485 = AE 1971,

419; AE 1990, 432.12 CIL 3, 14428.13 CIL 3, 14214, 34.14 AE 1973, 51; 53; 55; 63; 67; 62; CIL 6, 37254; 32 797.15 AE 1976, 735.16 IGL Novae 49; 30.17 IL Jug, 1471; 621; 2075; CIL 3, 1671; 8344. 18 AE 1972, 548; ILBulg 19.19 IL Jug 78 = AE 1956, 131.20 AE 1952, 122a.21 За тази практика след средата на І в. виж H. Thylander. Étude sur l’épigraphie

latine. Lund, 1952, р. 65 сл. 22 G. Alföldy. Notes sur la relation entre le droit de cite et nomenclature dans

l’Empire romain. Latomus, XXV, 1966, р. 37.23 AE 1988, 134; AE 1979, 455 = IL Jug. 603; IL Jug. 89; 1744; 707; 1471.24 За тези имена виж J.‑M. Lassère. Op. cit., p. 1009.25 P. R. C. Weaver. Familia caesaris. A Social Study of the Еmperor’s Freedmen

and Slaves. Cambridge, 1972, рр. 24–26.26 За Constitutio Antoniniana виж C. Sasse. Die Constitutio Antoniniana. Wiesbaden,

1958; за датата виж документите от дура, които показват масовото навлизане на императорския gentilicium Aurelius в имената на войниците едва в 214 г. – J. F. Gilliam. Dura rosters and the constitutio Antoniniana. – Historia, XIV, 1965, p. 82 сл.

27 За непосредствения ефект на едикта върху ономастиката виж по примерите, посочени в J. F. Gilliam. Op. cit., p. 82 сл., както и латеркулите на преторианците,

252

Иво Топалилов • За даТаТа На НадГРобНИя НадпИС На T. AUreliUS SecUndUS

открити в Рим.28 M. Speidel. Riding for Caesar. The Roman Emperors’ Horse Guards. London,

1994, pp. 81–85; не са регистрирани рекрути от Испания, Италия или Гърция.29 M. Speidel. Die equites singulares Augusti…, S. 2–3.30 За разлика от случаите с римските легионери, на мен не ми е известен слу­

чай, където да откриваме баща и син с едно и също императорско име, служили в конната гвардия. в случаите като този за починалия и за онзи, който се погрижил за поставянето на надгробната стела с името T. Aurelius + cognomen, тези лица са най­често приятели и наследници – AE 1973, 62; 63 и др.

31 M. Speidel. Riding for Caesar…, р. 87–89.32 виж тези данни в таблицата за adlectio и коментара към тях в M. Speidel.

Die equites singulares Augusti…, S. 2–3.33 За подобен случай виж аЕ 1973, 53. Тук лицето, поставило надгробната плоча

на T(itus) Aur[elius] […], е негов приятел и наследник с името P(ublius) Aelius Pr[­­­]. 34 M. Speidel. Die equites singulares Augusti…, S. 49.35 т. герасимов. принос към античната география на Тракия. – ИбГд, 3,

1935, с. 181–186.

On THe DATe OF T. AureLIuS SeCunDuS’S GrAveSTOne InSCrIPTIOn

IVO TOPALILOV (PLOVDIV)

This paper attempts to determine the precise date of the gravestone inscription of T. Aurelius Secundus which was broadly dated in the first publication from 2nd century to AD 193. The characteristic features of the onomastic data related to the imperial equestrian guard to which T. Aurelius Secundus belonged, allows us to assume that he was granted Roman citizenship and respectively his new name in AD 138, when he joined equites singularis Augusti. The newly recruited equestrian guards were given the name of the emperor under whom they joined the cavalry and right to citizenship. This happened to T. Aurelius Secundus at the beginning of Emperor Antonius Pius’s rule (138–161) when his name was still T. Aurelius Fuluus Boionius Arrius Antoninus. Taking into account the recruitment practice of equites singulars aged between 17 and 20 years it may be accepted that in AD 138 T. Aurelius Secundus was between 17 and 20. As the inscription on the gravestone indicates that he lived 30 years it can be concluded that he was born between 118 and 121 and died between 148 and 151. The stele was placed over his grave at the same time.

Translated by lyudmila Kovacheva