sociobrainssociobrains.com/website/w1465/file/repository/9_24... · phonetic features of vowels in...

PHONETIC FEATURES OF VOWELS IN TURKISH DIALECT IN THE VILLAGE OF VENETS – IN THE REGION OF SHUMEN

BYULENT KARDZHALA 9-24

9

SocioBrains ISSN 2367-5721, JOURNAL HOMEPAGE: WWW.SOCIOBRAINS.COM

ISSUE 38, OCTOBER 2017

PHONETIC FEATURES OF VOWELS IN TURKISH DIALECT IN THE VILLAGE

OF VENETS – IN THE REGION OF SHUMEN

Abstract: The subject of the present study is the Turkish dialect of the inhabitants of village of Venets,

municipality of Venets, Shumen district. The aim of this study was to introduce the characteristics of the studied

Turkish dialect, existing and developing in a dialect medium, which is typical for the Misian Turkish dialect

mainly at phonetic level as the most typical side of the speech, by studying the interaction of vowels and the

phonetic phenomena related to them. With respect to the aim of the study, more attention is paid to the phonetic

characteristics of the dialect, which distinguish it from the standart Turkish language. As far as fonetics is

concerned, the main attention is directed not to the words themselves, but to the phonetic phenomena in these

words. The main methods of investigation were auditory analysis and transcription. The realization of the

consonants in sounding speech is described. The transcription used within this study is based on the

transcription, traditionally used in the Bulgarian Turkology.

Author information:

Byulent Kardzhala

Lecturer

at Department of Turkish Language and Literature

at „Konstantin Preslavsky“ – University of Shumen

[email protected]

Bulgaria

Keywords:

Dialect, dialectology, the dialect of Venets, phonetic.

І. Увод

Главната причина за липсата на стройна научна класификация на турските

говори в България е наличието на много все още непроучени диалекти, което пък, от

своя страна, прави още по-актуален въпроса за пълното проучване на турските говори у

нас и на техните диалектни особености. В тази връзка въпросът за историческото

развитие и съвременното състояние на турските говори у нас продължава да привлича

вниманието на наши и чужди диалектолози.

Диалектолозите, които се занимават с изследване на турските говори в България,

са длъжни да отчитат особените условия, при които са се развивали и продължават да

се развиват тези говори. Турските диалекти в България, от една страна, не са

подложени на пряко въздействие от страна на литературния турски език, явявайки се

по този начин носители на много интересни особености, които са или изчезнали, или

най-малкото съхранени в някои говори на Турция; от друга страна, те се развиват под

влиянието на българския език [1: с. 129].

Изследователската работа върху турските диалекти у нас започва тюркологът

Димитър Гаджанов [4: с. 9]. Въз основа на откритите от него „га” и „ка” диалекти опит

за класификация на балканските турски говори прави българската тюрколожка М.

Моллова. В зависимост от употребата на “г” и “к” в началото на думата, тя разделя

турските говори на “га” и “ка” говори [10: c. 107–130].

Унгарският тюрколог Гюла Немет, опирайки се на осем критария, от които

седем фонетични и само един морфологичен, дели турските говори в България,

респективно и на Балканския полуостров на два диалекта – източен и западен [3: c.

199].

Събраната в резултат на организираните в недалечното минало от Катедрата по

тюркология към СУ “Климент Охридски” многобройни и продължителни

диалектоложки експедиции информация, съставя картина различна от съществуващата

от гледна точка на особеностите, разпространението и групирането на турските говори

на Балканите.

INTERNATIONAL SCIENTIFIC REFEREED ONLINE JOURNAL WITH IMPACT FACTOR

http://www.sociobrains.com/



10

От гледна точка на тяхното формиране, развитие и съвременно състояние

турските говори на Балканите формират три диалекта:

1. Западнобалкански диалект, който от своя страна се разделя на две наречия:

северозападно наречие (включващо и кюстендилския говор) и югозападно наречие (на

територията му се намират юрушки говори, които са доста разпръснати).

2. Източнобалкански диалект, който от своя страна се разделя на две големи

групи наречия: мизийско и тракийско. Тези две наречия включват различни говори:

добруджански говори, делиормански говори, герловски говори, старопланински

говори, говори характерни за Дунавската равнина, говори характерни за поречието на

р. Тунджа, говори характерни за поречието на р. Марица, източнотракийски говори,

като тозлушките говори с някои свои особености приличат на източнородопските

говори.

3. Източнородопски диалект, включващ отделни малки говори1.

Хюсеин Даллъ, който се позовава на Емил Боев, дава следната условна класификация

на турските говори, базираща се на диалектните им особености:

1. Западнобалкански турски диалект или говори.

2. Мизийски и тракийски турски говори.

3. Източнородопски, герловски и тузлушки турски говори [4: c. 13].

На Е. Боев е и тезата, че е необосновано включването на източнородопските,

среднородопските и лудогорските турски говори към един диалект [3: c. 199-200].

Обект на настоящото изследване се явява турският говор на жителите на с. Венец,

община Венец, обл. Шумен.

Целта, която си поставяме с това изследване, е да представим особеностите на

проучвания турски говор, съществуващ и развиващ се в диалектна среда, типична за

мизийския турски диалект, предимно на фонетично равнище, като най-характерна

страна на говора, като засегнем взаимодействието на съгласните и фонетичните

явления свързани с тях. Тук е мястото да отбележим, че в никакъв случай не

омаловажаваме значението на фонетичната и фонематичната характеристика на говора,

както и морфологичните, синтактичните и лексикалните му особености и

характеристики, поради което същите ще бъдат предмет на други изследвания.

С оглед на целта на изследването, по-голямо внимание е отделено на

фонетичните особености на говора, отличаващи го от книжовния турски език. Във

фонетиката вниманието е насочено не толкова към отделните думи, а към явленията

чиито носители са те.

Предвид резултатите от направените изследвания, турският език на жителите на

с. Венец според класификацията на Г. Немет можем да отнесем към източнобалканския

турски диалект, според деленето на М. Моллова на “га” и ”ка” турски говори към “ка”

говорите, а според тази на Е. Боев към подгрупата на делиорманските говори на

мизийското наречие, което е част от групата на източнобалканския турски диалект.

ІІ. Методика на изследване

Основен метод на изследване е слухов анализ и транскрибиране. Описани са

реализацията на гласните в звучаща реч.

ІІІ. Информатори

Анализиран е звукозаписен материал, използван при изготвянето на дипломна работа

на тема „Фолклорът на с. Венец” 2 , набран през 1997 г. и звукозаписен материал,

1 Като източник на информация са ползвани записки от лекции по дисциплината „Турска

диалектология”, четени през 1995 г. от проф. Емил Боев пред студенти от специалност Турска филология

към ШУ “Епископ Константин Преславски”.

2 Дипломната работа „Фолклорът на село Венец” е изготвена от автора на настоящата статия под

научното ръководство на доц. Вера Самарджиева. Защитена е през 1998 г. в ШУ „Епископ Константин

Преславски”.



11

използван при написването на статия на тема „Фолклорни мотиви от с. Венец -

Шуменско” [7], набран през 2003 г. от следните информатори:

1. Айше Сюлейман Мусаметтин, родена през 1922 г. в с. Венец, общ. Венец,

област Шумен; образование – начално. (починала)

2. Ахмет Мехмет Рахим, роден през 1930 г. с. Венец, общ. Венец, област

Шумен; образование – VІІ клас. (починал)

3. Ахмет Рафи Кула, роден през 1932 г. с. Венец, общ. Венец, област

Шумен; образование – І клас. (починал)

4. Емине Али Раим, родена през 1943 в с. Венец, общ. Венец, област

Шумен; образование – начално.

5. Емине Салих Бахар, родена през 1925 г. в с. Венец, общ. Венец, област

Шумен; образование – начално.

6. Зелиха Салиева Салимова, родена през 1941 г. в с. Венец, общ. Венец,

област Шумен; образование – начално.

7. Ибрахим Мехмед Исуфов, роден през 1945г. в с. Венец, общ. Венец,

област Шумен; образование – ХІ клас.

8. Мехмед Реджеб Топал, роден през 1920г. с. Венец, общ. Венец, област

Шумен; образование – ХІ клас. (починал)

9. Садие Адил Ехлиман, родена през 1920 г. в с. Калино, общ. Хитрино,

област Шумен; образование – начално. (починала)

10. Салиха Адил Кърджалъ, родена през 1945 г. в с. Страхилица, общ. Венец,

област Шумен; образование – висше.

11. Селиме Юсуф Гакчъ, родена през 1921г. в с. Венец, общ. Венец, област

Шумен; образование – начално. (починала)

12. Хълми Халим Хаджихюсмен, роден през 1942 г. в с. Венец, общ. Венец,

област Шумен; образование – основно. (починал)

ІV. Транскрипция

Транскрипцията в това изследване е на основа на транскрипцията, традиционно

използвана в българската тюркология [вж. по-подр. 2: с. 5–7].

В съвременният турски език, чийто фонетичен строеж се е формирал в един дълъг

исторически период, особено важна роля играе взаимодействието на звуковете,

изразяващо се преди всичко в синхронизма им, който се проявява в няколко закона. Г.

Гълъбов отбелязва, че според морфологичното деление на езиците турският език спада

към тъй наречените аглутинативни, прилепващи езици “bitişken diller”. Самият израз

“прилепващи езици” ни дава да разберем, че думите в турския език, обикновено се

образуват чрез прилепване на наставки (ek) или окончания (takı) към дадена дума, взета

за основа. При образуване на думите по този начин в турския език обаче действат

няколко правила за звукова, вокална хармония, които обгръщат и първичния строеж на

думата. Те се наричат правила или закони за вокалната хармония и се делят три главни

закона:

1. Закон за звукова хармония на гласните или прогресивна асимилация на

гласните;

2. Закон за звукова хармония на съгласните или прогресивна асимилация на

съгласните;

3. Регресивна асимилация на гласните и съгласните.

Тези закони от своя страна се разпадат на по-специални правила [6: c. 37].

V. Състав на гласните в Турския говор на село Венец

В турския говор на с. Венец се различават 16 основни и смислоразличителни гласни

звука или 16 гласни звукотипа: /a/, /а:/, /ı/, /ı:/, /o/, /o:/, /u/, /u:/, /e/, /e:/, /i/, /i:/, /ö/, /ö:/, /ü/,

/ü:/.



12

Основните опозиционни признаци, по които гласните и съгласни фонеми като

смислоразличителни звукове се противопоставят на други фонеми в изучавания говор

са:

Дължина:

-а-

aç > /aç/ - (отвори) ağaç > /a:ç/ - (дърво)

az > /az/ - (малко) ağız > /a:s/ - (уста)

balık > /balık/ - (риба) bağlık > /ba:lık/ - (лозе)

èvet > /ya/ - (да) yağ > /ya:/ - (масло)

salìk - (известие) > /salìk/ - (пуснат) sağlìk > /sa:lìk/ - (здраве)

-е-

işlè > /işlề/ - (работи) işliğe > /işlề:/ - (в работилницата)

ekinle > /ekinne/- (с посеви, с жито) ekinliğe > /ekinnề:/ - (в засятата нива)

-ı-

sır > /sır/ - (тайна) sığır > /sı:r/ - (говедо)

-i-

dil > /dil/ - (език) değil > /di:l/ - (не)

çit > /çit/ - (плет) çift > /çi:t/ - (чифт)

ilik > /ilik/ - (илик) iyilik > /i:lik/ - (добрина)

-о-

ol > /ol/ - (бъди) oğul > /o:l/ - (син)

oda > /oda/ - (стая) orada > /o:da/ - (там)

kokmak > /kokmak/ - (мириша) korkmak > /ko:kmak/ - (страхувам се)

-ö-

göz > /göz/ - (око) göğüs > /gö:s/ - (гърди)

öt > /öt/ - (жлъчка) ört > /ö:t/ - (покрий)

-u-

un > /un/ - (брашно) uğùr > /u:r/ - (добра съдба, поличба)

yut > /yut/ - (глътни) yurt > /yu:t/ - (дом)

-ü-

dün > /dün/ - (вчера) düğün > /dü:n/ - (сватба)

bük > /bük/ - (огъни) büyǜk > /bü:k/ - (голям)

sümèk > /sümek/ - (къделя) sürmèk > /sü:mèk/ - (ора)

Отвореност – затвореност:

dön > /dön/ (върни се) dün > /dün/ (вчера)

göl > /göl/ (езеро) gül > /gül/ (роза)

bel > /bel/ (кръст) bil > /bil/ (знай)

bez > /bes/ (хавлия) biz > /biz/ (ние)

bol > /bol/ (много) bul > /bul/ (намери)

kar > /kar/ (сняг) kır > /kır/ (счупи)

kaz > /kaz/ (гъска) kız > /kız/ (момиче)

Лабиалност– нелабиалност:

dul > /dul/ - вдовец dal > /dal/ - клон

bol > /bol/ - много bal > /bal/ - мед

bul > /bul/ - намери bel > / bel/ - кръст



13

göl > /göl/ - езеро bel > /gel/ - ела

kol > /gol/ - ръка kal > /kal/ - остани

kul > /kul/- роб kıl > /kıl/ – косъм

Палаталност – непалаталност: dön > /dön/ - (върни се) don > /don/ - (гащи)

kül > /kül/ - (пепел) kul > /kul/ - (роб)

böl > /böl/ - (раздели) bol > /bol/ - (много)

bel > /bel/ - (кръст) bal > /bal/ - (мед)

beş > /beş/ - (пет) baş > /baş/ - (глава)

kere > /kere/ - (пъти) kara > /kara/ - (черен)

Звучност – беззвучност: bin > /bin/ - (хиляда) bin > /pin/ (качвай се)

biç > /biç/ - (ожъни) piç > /piç/ (копеле)

can > /can/ - (живот, човешки живот) çan > /çan/ - (хлопка)

del > /del/ - (продупчи) tel > /tel/ - (тел)

gеl > /gеl/ - (ела) kel > /kel/ - (плешив)

gök > /gök/ - (небе) kök > /kök/ - (корен)

gör > /gör/ - (виж ) kör > /kör/ - (сляп)

gül > /gül/ - (роза) kül > /kül/ - (пепел)

Всички тези примери съответстват на изискванието алофони на различни фонеми да

имат фонологична значимост, т.е. да различават звуковите обвивки на смислови

единици.

Гласните и съгласните, които се използват в турския говор на с. Венец, имат тюркски

произход, като изключение правят само нетюркските съгласни “j” (ж) и “ts” (ц), които

са влезли във фонетичната система на говора под влиянието на българския език.

1. Количествени алофони на гласните

По отношение нормалната дължина на всяка гласна, която може да бъде взета за

единица мярка, гласните се делят на:

1.1. Нормално дълги гласни:

/a:/ - abà > [abà], damàr > [damàr], atèş > [atèş], yufkà > [yufkà], Hasàn > [Asàn],

bàsamak > [bàsamak];

/ı:/ - karì > [karì], fıstìk > [fıstìk], ılìk > [ılìk], fırìn > [fırìn], darì > [darì];

/o:/ - odà > [odà], ocàk > [ocàk], topàl > [topàl], borù >[borù];

/u:/ - ufàk > [ufàk], uzàk > [uzàk], dudàk > [dudàk], solùk > [solùk], dolù > [dolù];

/e:/ - erik > [erik], ekmèk > [ekmèk], delik > [delik], derè > [derè], gecè > [gecè];

/i:/ - ilik > [ilik], ikindi > [ikindi], içki > [içki];

/ö:/ - öfkè > [öfkè], göl > [göl], döşèk > [döşèk];

/ü:/ - köprῢ > [köprῢ], püskῢl > [püskῢl], çürῢk > [çürῢk], ütῢ > [yütῢ], üzῢm > [yüzῢm].

Този вид гласни се срещат най-често в говора.

1.2. Къси гласни: Късите гласни се произнасят с дължина, по-кратка от нормалната поради по-краткия им

период на артикулация в сравнение с този на нормално дългите гласни:

barùt > [barìt], bıràk > [bῐràk], bıçàk > [bıçàk], prasa > [pῐràsa], yanınà > [yanῐnà],

horòz > [oràs ], ilâç > [ilàç], düğῢn > [dü:yῢn]/ [dü:n], büyῢk > [bü:yük]/ [bü:k], Stoyàn >

[Üstuyàn], yèniden > [yèniden], gelinim > [gelinim], devrisi > [devrisi], arifè > [arifè], evinè >

[evinè], bırantì > [bırantì], ayìp > [ayıp], işte böyle > [töböle], yanındà > [yanındà], buradà >

[buradà], ne istèrsen > [neistề:sen], ne zamàn > [nèzaman], o zamàn > [ozaman], onù da >

[ònuda], ne anladìn > [neannadìn], ne yaptìn > [neyàptın], ne ettin > [neèttin].

1.3. Удължени гласни:



14

Произнасят се с по-голяма дължина от нормалните гласни. Най-често се срещат в

позиция пред сонорна съгласна плюс съгласна и в чуждиците, а могат да се получат и в

резултат на скъсяване дължината на дългите гласни при по-бърз темп на говорене:

altìn > [a ltìn], mart > [ma rt], bıldìr > [bı ldìr], haşlìyoruz > [a şlè:s], koltùk >

[ko ltùk], boncùk > [bo ncùk], peltèk > [pe ltèk], elti > [e lti], değiştirmèk > [di yşti:mèk]/

[di:şti:mèk], öldῢ > [ö ldü], gölgè > [gö lgè], olduğundà > [o ldunàn], gèlmiyor >

[gề lme:], öldǜrmedim > [ö ldǜ:medim], genç > [ge nç], zengin > [ze ngin], bendè >

[be ndè], eldivèn > [e ldivèn], avcì> [a vcì], oydùm > [o ydùm], düğῢn > [dǜ yῢn]/ [dü:n],

büyῢk > [bü yῢk]/ [bü:k], padişàh > [pa dişà:],.

1.4. Дълги гласни:

Произнасят се с дължина, равна на сбора от дължините на две нормално дълги гласни.

Според произхода си дългите гласни се делят на:

1.4.1. Гласни с етимологична дължина:

Това са първичните гласни, причината за възникването на чиято дължина не може да се

обясни: kar > [ka:r], diren > [di:rèn], yürǜk > [yü:rǜk], sidik > [si:dik],.

1.4.2. Гласни с позиционна и комбинаторна дължина:

Това са вторични гласни, които могат да получат функционално натоварване, чиято

дължина се получава в някои случаи на изпадане на съгласните “ğ”, “h”, “k”, “y”, “r”,

“l” в основата на думата, при което съседните гласни се уподобяват; при прибавяне на

окончания към основи, завършващи на “k”; в случаите на монофтонгизация; а също и

при сливане на сричка:

ağìz > [a:s ], tahtà > [ta:tà], ahmàk > [a:màk], öksür > [ö:sῢr]/ [ö:sῢ:], yüksèk >

[yü:sèk], ekşi > [i:şi], böylè > [bö:lè], öylè > [ö:lè], [şöyle] > [şö:le], [söylè] > [sö:lè],

oynamaya > [oynama:], sonra > [sò:na], çorbà > [ço:bà], armùt > [a:mìt], tarlà > [tà:la], ortàk

> [o:tàk], torbà > [to:bà], örtῢ > [ö:tῢ ], dört > [dö:t], sirkè [si:kè], kırdà > [kı:dà], verdi >

[ve:di], onlar > [onnà:], arkadàş > [a:kadàş]; çocùk + (- un) > çocuğùn > [çocù:n], bacàk + (-

ın) > bacağìn > [bacà:n], taràk + (-ımız) > tarağımìz > [tara:mìz]; tèyze > [ti:ze], eğlencè >

[i:lencè], değmèk > [di:mèk], değnèk > [di:nèk], öğlen > [ü:lèn], söylè > [sö:le]; düğǜn >

[dü:n], bùgün > [bü:n], lahàna > [là:na], burayà > [burà:], şurayà > [şurà:], orayà > [orà:].

1.4.3. Дълги гласни в думи от арабски произход:

âdèt > [a:dèt], cezà > [cezà:], ca:mi > [ca:mi], çarè > [ça:rè], cuma > [cuma:].

1.4.4. Гласни с експресивна дължина:

Експресивната дължина на гласните не се явява в резултат от действието на

фонетичните закони, нито пък се обуславя от позицията им в думите. Тя служи за

подчертаване значението на дадени думи в процеса на речта и подпомага говорещия

при изразяването на чувства и емоционални отношения. Графически се обозначава с

няколко гласни:

Yandım Ayşabla-a-a, yandı-ı-ı-m .....

Ayşe àbla > [Ayşàbla]

Дългите гласни фонеми в турския говор на село Венец се противопоставят на нормално

дългите гласни по своя признак дължина в идентична позиция, независимо от

произхода им:

aç > /aç/ - (отвори) ağaç > /a:ç/ - (дърво)

az > /az/ - (малко) ağız > /a:z/ - (уста)

balık > /balık/ - (риба) bağlık > /ba:lık/ - (лозе)

bel > /bel/ - (кръст) beygir > /be:gir/ - (кон)

sır > /sır/ - (тайна) sığır > /sı:r/ - (говедо)

dil > /dil/ - (език) değil > /di:l/ - (не)

ok > /ok/ - (стрела) okşa > /o:şa/ - (погали)

göz > /göz/ - (око) göğüs > /gö:s/ - (гърди)

dün > /dün/ - (вчера) düğün > /dü:n/ - (сватба)

Дългите и удължени варианти на гласните представляват количествени алофони на

гласните фонеми.

2. Качествени алофони на гласните



15

Качествените варианти на гласните се явяват в резултат на влиянието на съседните

звукове върху гласните, а също така и в резултат на фонетични закони и

закономерности.

Гласните фонеми в говора на село Венец имат следните качествени варианти:

2.1. Отворени алофони: böyle > [bö:yle], genè > [genè], derè >[derè], kerè > [kerè],

vermèk > [vemèk], pembè > [pêmbề], geldi > [geldi], verdi > [ve:di].

2.2. Затворени алофони: açacàksın > [aça càn].

2.3. Омекотени варианти: karıyì > [karıyì], yılàn >[yılàn], yıldız > [yıldìs], tanè > [tenè]/

[tanè], mısìr > [misi:], zamàn > [zemàn], kiràz > [kirès ], bùgün > [bü:n].

2.4. Закръглени варианти: cemaàt > [cе˚mà:t], babà > [bubà]/ [buvà], bibèr > [böbè:]/

[bübè:], memè > [mömè].

3. Дистрибуция на гласните фонеми

3.1. Гласната /а/:

3.1.1. в началото на думата: ahmàk > [a:màk], arkadàş > [a:kadàş], armùt > [a:mìt], arpà >

[a:pà], arkà > [a:kà], ağlamàk > [a:lamàk], ambàr > [ambà:], atèş > [atèş], aslàn > [arslàn],

ağız > [a:s ], ayvà > [ayvà], ağrì > [a:rì], ağdà > [a:dà], anà > [anà], askèr > [askè:];

3.1.2. в средата на думата: tatmàk > [datmàk], kar > [ka:r], mandà > [mandà], yalàn >

[yalàn], yılàn > [yılàn], dağıtmàk > [da:tmàk], damàr > [damà:], banà > [banà], sanà > [sanà],

varsa > [và:sa], bunlàr > [bunnà], baba > [bubà]/ [buvà], yaşadılàr > [yaşadılà:], hanè > [a:nè],

tazè > [tazè], dahà > [ta:], onlàr > [onnà:], tahta > [ta:tà], balìk > [balìk], kalk > [ka:k], var

>[va:], tarlà >[ta:là], damgà > [damgà], ormàn > [o:màn], rahàt > [ra:t], rahmetli > [ra:metli];

3.1.3. в края на думата: yufkà > [yufkà], dua > [duvà], boğa > [bovà], yuvà > [yùva],

damgà > [damgà], sònrа > [sò:na], çorbà > [ço:bà], mandà > [ma ndà], ondà > [ondà], şurayà

> [şurà:], burayà > [burà:]/ [burà y], yatağà > [yatà:];

3.1.4. пред: / l/, / r/ и съгласна: arkà > [a:kà], altìn > [a ltìn], mart > [ma rt], armùt >

[a:mìt], almà > [a lmà];

3.1.5. в съседство с /b/, /m/, /p/ и /f/: cumà > [cumà:], cemaàt > [ce màt:], padişàh >

[pa dişà:], barut > [barìt], papaz > [popàz], babà > [bubà]/ [buvà];

3.1.6. след /c/, /ç/, /ş/ и /y/: bacanàk > [bacanàk], kaçacàk > [kaçacèk]/ [kaçecèk]/ [kaççèk],

şamàr > [şamà:], şalvàr > [şalvà:], yakà > [yakà], yardìm > [ya:dìm];

3.1.7. пред у: ağlayacàk > [a:laycàk], ağlayàn > [a:layàn], hayvàn > [a yvàn].

Качествени алофони:

затворени гласни: açacàksın > [aça càn], kalkmayacağım > [ka:kma ycam],

burayà > [burà y], kalacàk > [kala càk]/ [ka lacèk], olacàk > [ola càk]/ [o lcèk].

В единични примери примери се наблюдава преход на гласната фонема [а] в [u], [е] и в

[о]: babà > [bubà]/ [buvà], tanè > [tenè], papàz > [popàs ].

Количествени алофони:

скъсени: barùt > [barìt];

удължени: armùt > [a΄rmìt], arkà > [a΄rkà], altìn > [a΄ltìn], mart > [ma΄rt], padişàh >

[pa dişà:], almà > [a lmà].

3.2. Гласната /ı/:

3.2.1. в началото на думата: ılìk > [ılìk], ısırgàn > [sìygan], ısınmàk > [ısınmàk],

ısmarlamak > [ısm:làmak]/ [ism:làmak], ısınmàk > [ısınmàk ısınmàk], ıràk > [ıràk];

3.2.2. в средата на думата: bıràk > [bıràk], bıçak > [bıçàk], pınàr > [pınà:], pıràsa >

[pıràsa], damızlìk > [damızlìk], çıràk > [çıràk]/ [çiràk], çarìk > [çarìk], hırsìz > [ı rsìz]/ [ı:sìz]/

[hı:sìz], sırtìm > [sı:tìm], sığìr > [sı:]/ [sı:r], kırk > [kı:k], kırlangìç > [kı:langìç], tırnàk >

[tı:nàk], bıldìr > [bıldì:], katìr > [katì:], çıyàn > [çiyàn]/ [çıyàn], yılàn > [yilàn]/ [yılàn];

3.2.3. в края на думата: takì > [takì], darì > [darì], yandì > [yandì], karì > [karì], kapì >

[kapì], aldì > [a΄ldì];

3.2.4. пред /l/, /r/ и съгласна: hırsìz > [ı΄rsìz], kırda > [kı:da], kır > [kı:], çılgìn > [çılgìn],

bıldìr > [bıldì:];

3.2.5. след /c/, /ç/, /ş/ и /y/: hacì > [acì], kalaycì > [kàlaycı], kaşìk > [kaşìk], yılàn > [yilàn],

yıldìz > [yildìs ];



16

3.2.6. в съседство с /b/, /m/, /p/: pınàr > [pınà:], kamìş > [kamìş], tapì > [tapì], pabùç >

[pàbıç];

3.2.7. в затворена сричка, към която е прибавена гласна: alìn + (-ım) > alnım > [a΄nnìm],

karìn (-ım) > karnım > [ka:nìm], akìl (-ı) > aklı > [aklì].

Качествени алофони:

палатализирани: çıyàn > [çiyàn], yılàn > [yilàn], yıldìz > [yildìs ].


скъсени: bıràk > [bıràk], bıçàk > [bıçàk], pıràsa > [pıràsa], yanınà > [yanınà];

удължени: hırsìz > [ı΄rsìz], bıldìr > [bı΄ldìr], alnìm > [a΄nlìm].

3.3. Гласната /o/:

3.3.1. в началото на думата: oğùl > [o:l], ormàn > [o:màn], ortàk > [o:tàk], òysа > [òsа],

odà > [odà], obùr > [obù:], ocàk >[ocàk], o > [o], omùz > [omùs ], oklavà > [òkla:];

3.3.2. в средата на думата: horòz > [oràs ], domùz > [domùs ], dolù > [tolù], korù >

[kòru], doğrù > [doğrù]/ [do:], sonrà > [sòra]/ [sòna], sormàk > [so:màk];

3.3.3. в края на думата: horò > [orò], Şùmno > [Şùmnu], oho;

3.3.4. пред /l/, /r/ и съгласна: çorbà > [ço:bà], torbà > [to:bà], koltùk > [ko΄ltùk];

3.3.5. след /c/, /ç/, /ş/ и /y/: çocùk > [çocùk], şosè > [şosè], yorgàn > [yo:gàn];

3.3.6. пред ğ, y, v: doğrù > [do:rù], soğàn > [suvàn], boğàz > [bo:s ], boynùz > [buynùz ],

doyurmàk > [doyu:màk], kovanlìk > [kùvannık], koydùk > [koydùk], boyùn > [boyùn].

Наблюдават се преходи на гласната фонема [о] в [u] и [а]: soğàn > [suvàn], boynùz >

[buynùs], kovanlìk > [kùvannık]; horòz > [oràs ].


скъсени: horòz > [oràs];

удължени: obùr > [o bùr], koltùk > [ko ltùk], boncùk > [bo ncùk], dolmà >

[do lmà].

3.4. Гласната /u/: 3.4.1. в началото на думата: un > [un], uz > [uz], uruba > [ùruba], uçkùr > [uçkù:], uşàk >

[uşàk], uğursùz > [u:sùz], utanmàk > [utanmàk], uğùr > [u:r], uğrà > [u:rà], uğràşma >

[u:ràşma];

3.4.2. в средата на думата: burùk > [burùk], vurulmùş > [urulmùş], uğùr > [u:r], dudàk >

[dudàk], budàk > [budàk], solùk > [solùk], armùt > [a:mìt], yamùk > [yamìk], durmàk >

[du:màk], kurmàk > [ku:màk], kavurmà > [kavı:mà], kavurmàk > [kavı:màk], savurmàk >

[savı:màk], sabùn > [sabìn], sabunlamàk > [sabınnamàk], buradà > [bu:dà], vurdùr > [u:dùr],

bulùr > [bulù:], kovdùr > [ko:dù:];

3.4.3. в края на думата: uykù > [uykù], gocuğù > [gocu:], çocuğù > [çocu:], borù > [borù],

burgù > [burgù], avlù > [avìl]/ [avlì], pullù > [pu΄llù], oturdù > [otu:dù];

3.4.4. пред /l/, /r/ и съгласна: Bulgàr > [Bulgà:], kùrbağa > [kù:ba:], kabùrga > [kabì:ga],

burmà > [bu:mà];

3.4.5. след /c/, /ç/, /ş/, /y/: ucùz > [ucùs ], cumà > [cumà:], çuhalìk > [çufa lìk], yumrùk >

[yu mrùk], yumuşàk > [yı mşàk], yukarì > [yukarì];

3.4.6. в затворена сричка, към която се прибавя гласна: burùn + (-um) > [bu:nùm],

koyùn + (-unda) > [kò ynunda], boyùn + (-unda) > [bo ynundà].

Наблюдава се преход на гласната фонема [u] в [ı]: armùt > [a:mìt], yumuşàk > [yımşàk],

yumurtà > [yımtà], barùt > [barìt], avlù > [avlì]/ [avìl], kabùrga > [kabì:ga].


удължени: pullù > [pu llù], oturdù > [otu rdù], boynundà > [bo ynundà].

3.5. Гласната /e/:

3.5.1. в началото на думата: ek > [ek], el > [el], et > [et], erik > [erik], ekmèk > [ekmèk],

ev > [ev], enişte > [eniştê], ettilèr > [ettilề:], esir > [esi:], ev > [ev], ermeni > [ê:meni], erkèn >

[ê:kền]/ [e:kền];

3.5.2. в средата на думата: demèk > [demèk], vermèk [ve:mèk,] çeşmè > [çeşmè], genç >

[gênç], ben > [ben], sen > [sen], çembèr > [çembề:], ekşi > [i:şi], cumàrtesi > [cümè:tesi],

cemaàt >[ce˚mà:t], güvèy > [güvề:], gelirken > [gelề:kê], dèrken > [dề:kê], gidèrken >

[gidề:kê];



17

3.5.3. в края на думата: gecè > [gecè], devè > [devề], derè > [derề], çevrè > [çevrề], kerè >

[kerè], eve > [evề], pidè > [pidề], güvè > [güvề];

3.5.4. пред съчетанията на / l/ , / r/+ съгласна: peltèk > [pe΄ltèk], dert > [dê:t], elti >

[e΄lti];

3.5.5. пред /ğ/ и /y/: peynir > [pi:yni:], değnèk [de:nèk], beygir > [be:gi:], şeytàn > [şe:tàn],

dil > [dil], leylèk > [lè:lek], beğenmèk > [biyenmè k], değiştirmèk > [di΄yişti:mèk],

eğlenmèk > [i:lenmèk];

3.5.6. в съседство с /b/, /m/ и /p/: bebèk > [bèbe]/ > [bèbi], memesi > [mömesi], mercimèk >

[me:cimèk], merdivèn > [me:divèn], melhèm > [mehlè m], pembè > [pembè], cep > [cep].

Качествените алофони:

отворени: vermèk > [vê:mèk], devè > [devề], kerè > [kerề], pembè > [pembề];

закръглени: cemaàt > [cemà:t].

Наблюдава се преход на гласната фонема [e] в [i]: peynir > [pi:yni:], değil > [dil],

beğenmèk > [biyenmèk], değiştirmèk > [di yişti:mèk]/ [di:şti:mèk], eğlenmèk > [i:lenmèk],

bebèk > [bèbi], ekşi > [i:şi].


удължени: peltèk > [pe ltèk], elti > [e lti], değiştirmèk > [di yişti:mèk], gelecèk >

[ge lcèk].

3.6. Гласната /i/:

3.6.1. в началото на думата: içki > [içki], ilâç > [ilâç], ibik > [ibik], ilik > [ilik], ibrik >

[yıbrìk], ekşi > [i:şi], iğne > [i:nè], ihtiyàr > [i tyà:], incè > [incè];

3.6.2. в средата на думата: çelik > [çelik], dik > [dik], gibi > [gibi], çidèm > [çi:dem], sinir

> [sini:], yirmi > [yi:mi]/ [i:mi], iyisi > [i:si], kirli > [ki:li], sirkè > [si:kề], değil > [dil], kemir

> [kemi:], demir > [demi:], devir > [devi:], bir > [bi:], bildiği > [bildi:], geldiği > [gedi:],

verdiği > [vedi:], hiç > [iç], hilè > [ilè], piliç > [piliç], çimèn > [çimền], çitèn > [çitền];

3.6.3. в края на думата: tilki > [ti lki], gitti > [gitti], bitti > [bitti], ikindi > [ikindi], getirdi

> [geti:di], yedirdi > [yedi:di];

3.6.4. пред съчетанията /l/, / r/ + съгласна: bildi > [bi ldi], kirli > [ki:li], sirke > [si:kè],

birlik > [bi:lik];

3.6.5. в съседство с /b/, /m/, /p/ и /f/: bibèr > [böbề:]/ [bübề:], çift > [çi:t];

3.6.6. в затворена сричка, към която се прибавя гласна: gelin + (-im) > [gelinim].


скъсени: ilâç > [ilàç];

удължени: bildi > [bi ldi], sildi > [si ldi].

3.7. Гласната /ö/:

3.7.1. в началото на думата: örekè > [örèke], örmèk > [ö:mềk], öksürmèk > [ö:sü:mềk],

örtmèk > [ö:tmèk], öfkè > [öfkề], öldǜ > [ö ldǜ], öd > [öt], ömǜr > [ömǜ:], Ömèr > [Ömề:],

öylè > [ö:lề], iştè öylè > [tö:lề], öbǜr > [öbǜ:], örtῢ > [ö:tῢ];

3.7.2. в средата на думата: dört > [dö:t], söğǜt > [sö:t], böbrèk > [bö:rèk], döşèk > [döşèk],

börǜlce > [börǜlcê], görǜmce > [görǜmcê], börèk > [börèk], şöyle > [şö:le], böylè > [bö:lè],

köy > [kö:], çömlèk > [çölmèk], gömlèk > [gölmèk], dövmèk > [dö:mềk], sövmèk >

[sö:mềk];

3.7.3. пред /l/, /r/ и съгласна: gölgè > [gölgề], ördèk > [ö:dek], örtǜ > [ö:tǜ], dört > [dö:t];

3.7.4. пред /ğ/, /v/ и /y/: söğǜt > [sö:t], dövmèk > [dö:mềk], övmèk > [ö:mềk], çövmèk >

[çö:mềk], söylemèk > [sö:lemềk], köydè > [kö:dè].

Качествените алофони:

затворени: Ömèr > [Ömè:].


удължени: öldῢ > [ö ldῢ], gölgè > [gö lgè], gölcüktè > [gö lcükte].

3.8. Гласната /ü/:

3.8.1. в началото на думата: üstῢn > [üstῢn], ürkek, ürkmek, üzῢm > [yüzῢm], ütῢ > [yütῢ];

3.8.2. в средата на думата: çürῢk > [çürῢk], güzèl > [güzèl], dürῢst > [dürῢs], büyῢk >

[bü:k], ötürǜ > [ötürü], küt > [küt], kül > [kül], düyün > [dü:n], bùgün > [bùgün], götǜr >

[götǜ:], öldǜr > [ö ldǜ:], önlüğǜ > [ö nlǜ:];



18

3.8.3. в края на думата: gürültῢ > [gürültῢ], köprῢ > [köprῢ], götürdῢ > [götü:dῢ], kömürcǜ

> [kömü:cǜ], köylǜ > [kö.lǜ], önlüğǜ > [ö nlǜ:];

3.8.4. пред /l/, /r/ и съгласна: güldῢ > [gü ldῢ], bülbῢl > [bü lbῢl], sürgῢn > [sü:gῢn];

3.8.5. в затворена сричка, към която се прибавя гласна: gönῢl + (-üm) > [gönnῢm], ömῢr

+ (-ü) > [ömrῢ].


cкъсени: düğǜn > [dü yῢn], büyῢk > [bü yῢk];

yдължени: düğῢn > [dü yῢn], [bü yῢk].

4. Дифтонги

Според Е. Севортян дифтонгите като особен тип гласни фонеми в турския език

отсъстват [11]. Но на базата на редукция (а също така понякога и в небрежната и бегла

реч) турските гласни често се сливат, по такива комбинаторни пътища образуват

фонетични дифтонги. Под ударение те са по-устойчиви; неударени комбинаторните

дифтонги нерядко губят своята устойчивост, в резултат на което слабата несричкова

гласна напълно се редуцира, а сричковата гласна, сливайки се със съседната (ако

последната в качествено отношение съответства на сричковата гласна), образува дълга

гласна.

Сред комбинаторните дифтонги в турския език най-устойчиви са низходящите,

образувани с несричковата i (в писмото е y), при това сред низходящите дифтонги са

по-устойчиви тези, които започват с широките сричкови гласни /a/, /e/, /o/, /ö/, или

тесните заднонебни гласни /ı/, /u/. По този начин, най-малко устойчиви се явяват

дифтонги започващи със сричковите /i/ и /ü/.

Дифтонги: ai > [alsaydı] (от: alsa idi), ei > [gelseydi] (от: gelse idi), ıi > [aldıydı]

(от: aldı idi), ui > [doluysa] (от: dolu ise), üi > [gördüydü] (от: gördü idi), ii > [çiğ]

(произнася се: [çiy ] или [çi:]), giy > ([giy] или [gi]).

Възходящи дифтонги: ıa > sığar [sıyar]; ua > çuvallar (при бърза реч: [çuallar]),

çocuğa [çocua]; oa > boğaz [boaz]; üe > güve [güe], güvercin [güercin]; öe > göğe [göэ]

или: [göе], köye [köэ] наред с традиционното [кöe].

Низходящи дифтонги: aı > dağılmak [daılmak], bağımsız [baımsız], au > tavşan

(при бърз темп на говорене: [tauşan], davulcu [daulcu] наред с: [davulcu]); ou > doğurmak

[dourmak], çoğunluk: [çounluk], öü > göğüslük: [göyüslük] [11: c. 103-105].

Проблемът за дифтонгите в турския език е разгледан и от А. Н. Кононов, според когото

в турския език няма дифтонги като особени фонеми, които могат да се противопоставят

на обикновените гласни; но в определени случаи се срещат съчетания от гласни,

произносими в живата реч като дифтонги, в една сричка (лъжливи дифтонги).

Следователно, в турския език има така наречените лъжливи дифтонги, т.е. такива

дифтонги, в които сричкообразуващ в съчетанието от гласни се явява само един от

елементите, който стои на върха на сричката. Вторият елемент, много често лишен от

самостоятелно значение, представлява допълнителен призвук. Дифтонгите в турския

език по такъв начин се образуват в резултат на различни фонетични процеси [9: c. 29].

Отрича наличието на дифтонги в турския език и Мухарем Ергин, който в “Türk Dil

Bilgisi” отбелязва следното: “В турския език в една сричка или в една дума не могат

един до друг да се намират два вокала. Дифтонг се нарича съчетанието на два вокала в

рамките на една сричка. В турския език дифтонги няма. В турския, в резултат на някои

звукови промени и изпадане на звукове, два вокала могат да се озоват в съседство, в

следствие на което, свързвайки се, да образуват един единствен вокал; т.е. появява се

не двузвуков или сложен, а еднозвуков един единствен вокал [5: c. 62].

В източнородопските говори се забелязва тенденция на заменяне на дифтонгите с

монофтонги. Това се обяснява с отслабената артикулация на [у]. Но тя не обхваща

всички случаи и не се отнася за всички източнородопски говори [1: c. 130-131].

В изследвания говор бихме могли да отбележим само няколко случая, в които срещаме

дифтонги, при уговорката, че те не са всеобхватни и имат спорадичен характер.

Дифтонгизация на ii: çiğ> [çiy] değiştirmèk> [di΄yişti:mèk];

Дифтонгизация на оu: doğurmàk > [dou:màk];



19

Дифтонгизация на öü: göğüslῢk> [göyüslǜk],

Дифтонгизация на üü: bugün> [bü΄yǜn].

VІ. Взаимодействие на гласните

В съвременният турски език, чийто фонетичен строеж се е формирал в един дълъг

исторически период, особено важна роля играе взаимодействието на звуковете,

изразяващо се преди всичко в синхронизма им, който се проявява в няколко закона. Г.

Гълъбов отбелязва, че според морфологичното деление на езиците турският език спада

към тъй наречените аглутинативни, прилепващи езици `bitişken diller`.

Самият израз „прилепващи езици” ни дава да разберем, че думите в турския език,

обикновено се образуват чрез прилепване на наставки (ek) или окончания (takı) към

дадена дума, взета за основа.

При образуване на думите по този начин в турския език обаче действат няколко

правила за звукова, вокална хармония, които обгръщат и първичния строеж на думата.

Те се наричат правила или закони за вокалната хармония и се делят на три главни

закона:

Закон за звукова хармония на гласните или прогресивна асимилация на

гласните;

Закон за звукова хармония на съгласните или прогресивна асимилация на

съгласните;

Регресивна асимилация на гласните и съгласните.

Тези закони от своя страна се разпадат на по-специални правила [6: c. 37].

Взаимодействието на звуковете в турския говор на село Венец ще разгледаме, като се

ограничим с гласните звукове.

Основният закон за вокалната хармония на гласните се състои в това, че всички гласни

в една и съща турска дума, била тя проста или производна, в качествено отношение се

приспособяват към гласната в първата сричка.

Този основен закон се дели на следните два по-специални закона:

Закон за палаталната асимилация на гласните или големият вокален закон;

Закон за лабиалната асимилация на гласните или малкият вокален закон [6: 38].

Трябва да отбележим, че звуковата хармония в изучавания говор е сравнително добре

развита. Изключение правят малък брой турски думи и чуждици.

1. Палатална асимилация на гласните

Палаталното уподобяване става по признака палаталност ~ непалаталност и се нарича

още “голяма звукова хармония”.

Според Е. Севортян прогресивната асимилация на гласните по признака палаталност ~

непалаталност се явява най-важното и закономерно явление сред всички фонетични

явления в областта на гласните в турския език, макар и да няма абсолютен характер [11:

c. 35].

Законът на голямата звукова хармония гласи, че когато една турска дума започва със

сричка с твърда гласна (kalın sesli: [a], [ı], [o], [u]), всички останали срички в думата,

включително и наставките, трябва да съдържат твърди гласни и обратно, когато една

турска дума започва със сричка с мека гласна (ince sesli: [e], [i], [ö], [ü]), всички

останали срички в думата, включително и наставките, трябва да съдържат меки гласни

[6: c. 59].

Говорът на село Венец се характеризира с широко застъпено палатално уподобяване.

Явлението е много по-развито в говора, отколкото в книжовния турски език и често се

проявява в думи, нарушаващи в литературния език голямата звукова хармония.

В турски думи:

kiràz > [kirèz ], elmà > [almà], kardèş > [ka:dàş], annè > [anà], hàngi > [àngı].

Не се наблюдава в думите: şişmàn > [şişmàn], hàdi > [àdi], hàni > [àni], inanmàk >

[inanmàk].

В чужди думи:



20

gazète > [gàzata], düşmàn > [duşmàn], anà > [anà], elmà > [almà], hàngisi > [àngısı],

kardèş > [k:dàş], şeftali > [şefteli], tanè > [tenè], vakit > [vakìt].

Не се наблюдава в думите: zamàn > [zamàn], cahil > [ca:yil], çarè > [ça:rè], berabèr >

[bera:bèr], atèş > [atèş], fenà > [fenà].

Известно е, че наставките в книжовния турски език, с много малки изключения (-yor, -

ken, -ki, -leyin, -daş/-taş, -/ı/mtrak), се подчиняват на този закон, а отклоненията от

палаталната хармония са повече в литературния език и по-малко в разговорния [11, c.

37]. Палаталното уподобяване в говора е особено очебийно в случаите, когато към

основата на думата се прибавят едновариантни наставки, които в книжовния език

правят изключения от правилата за вокална хармония. Такива например са

едновариантните наставки - leyin, - ki, - ken, които в книжовния език се употребяват

само в мек вариант, а в изследвания говор се подчиняват на закона за палатална

хармония:

-leyin: sabàhleyin > [sabàla]/ [sabàlayın], akşàmleyin > [afşàmna]/ [afşàmnayın]/

[awşàmna]/ [awşàmnayın], gecèleyin > [gèce]// [gecèleyin];

-ki: sabahki > [saba:kì], akşamki > [avşamkì]/ [awşamkì], kırdaki > [kı:dakì], ondaki

> [ondakì], bıldırki > [bıldı:kì], yarınki > [yarınkì];

-ken: vàrken > [và:ka], yòkken > [yòkka], bakarken > [bakà:ka], alırken > [alà:ka],

koyarken > [koyà:ka], sorarken > [sorà:ka], çıkarken > [çıkà:ka], yatàrken > [yatà:ka],

gelirken > [geli:ke]/ [geli:ken], oynàrken > [oynà:ka], çocùkken > [çocùkka], toplàrken >

[toplà:ka].

Нарушаване на звуковата хармония при палаталното уподобяване.

Не трябва да се забравя, че правилата за вокалната хармония се отнасят само до

строежа на чисто турските думи с техните наставки и окончания. Нарушаването на

звуковата хармония при палаталното уподобяване в говора на село Венец се

наблюдава:

В чуждите думи, които и в книжовния език не се подчиняват на тези правила:

ateş(-ten), asker(ler), mektup(-/b/un), taze(-dir), kalem(-in), fistan(-lar), anne(de), adet(-i),

kitap(-çı), fena. Изключение прави думата vakit > [vakìt], която в изследвания говор се

подчинява на палаталното уподобяване.

Както в книжовния език (с някои изключения), така и в изследвания говор, когато към

чуждите думи се прибавят наставки или окончания, те се подчиняват на последната

сричка на чуждата дума.

Глаголът kàybolmak в говора на село Венец се употребява във формата - [kaybеlmèk].

Не може да се намери фонетично основание за такова нарушение на хармонията, но

вероятно тази промяна се извършва по аналогия с глагола.

От етимологическа гледна точка, вариантите на наставката за сегашно време на

глаголите -yor > -е:/ -е:ri (след съгласна: bak-е:/ bak-е:ri), -ye:/ -yeri (след гласна: atla >

atla-ye:/ atla-ye:ri, bekle-ye:/ bekle-ye:ri) или -е:/ -е:ri (в случаите на заместване на

краесловна гласна а или е при глаголи завършващи на гласна а или е с -е:/ -е:ri: atla >

atl-e:/ atl-e:ri; bekle > bekl-e:/ bekl-e:ri) в изследвания говор са от огузки тип, който тип

междувременно е и най-разпространен сред турските говори в България 3 . Както в

книжовния език, така и в изследвания говор наставката не се подчинява на правилата за

вокална хармония, като в изследвания говор ги нарушава в думи съдържащи

непалатални гласни: soruyor > [sor-е:/ sor-е:ri], saklıyor > [sakla-ye:/ sakla-yeri/ sakl-e:/

sakl-e:ri;], bekliyor > [bekle-ye:/ bekle-yeri/ bekl-e:/ bekl-e:ri].

2. Лабиална асимилация на гласните

Лабиалната асимилация или малката вокална хармония е хармония на гласните по

признака закръгленост ~ незакръгленост. Ако в първата сричка на една дума гласната е

незакръглена (düz sesli: /a, ı, e, i/), следващите срички биват също с незакръглени

3 Като източник на информация са използвани записки от лекции по дисциплината Турска

диалектология, четени през 1995 г. от проф. Емил Боев пред студенти от специалността

„Турска филология” към ШУ „Епископ Константин Преславски”.



21

гласни; когато пък в първата сричка на думата гласната е закръглена (yuvarlak sesli: /o,

u, ö, ü/), следващите срички могат да бъдат или със закръглени тесни гласни /u, ü/, или

с незакръглени-широки гласни /a, e/ [5: c. 70-71]:

kabàk > [kabàk], kümès > [kümès], yorgàn > [yorgàn], bulùt > [bulùt], kulàk >

[kulàk].

В говора често се проявява в думи, нарушаващи в литературния език малката вокална

хармония:

çamùr > [çamì:], kabùk > [kabìk], yağmùr > [ya:mì:], savurmàk > [savı:màk], kavurmàk >

[kavı:màk], tavùk > [tavìk], pabùç > [pàbıç], armùt > [a:mìt], sabùn > [sabìn], çabùk >

[çabìk], davùl > [davìl], pamùk > [pamìk], buzağì > [bızà:], yumurtà > [yımtà], hamùr >

[amì:]/ [amìr], yumuşàk > [yımşàk]/ [yımışàk]. Наблюдава се и в някои чужди заемки:

doktòr > [dò ktru], pàlto > [pà ltu], çàstno > [çà snu].

За разлика от книжовния език, в изследвания говор кратките варианти4 на наставката се

подчиняват изцяло на правилата за лабиална асимилация: : alìyor > [alè:], salìyor >

[salè:], dalìyor > [dalè], geliyor > [gelè:], yiyiyor > [yiyè:]. Разширените й варианти обаче

се уподобяват само по критерия незакръгленост: seviyor > [sevè:ri], но oynuyor >

[öynè:ri], uyuyor > [uyè:ri], unutùyor > [unudè:ri], yorulùyor > [yorulè:ri].

При съюзите посредством правото уподобяване устнената хармония се проявява и

върху съседната дума:

onùn için > [onùştan], o isè > [òsa].

VІІ. Фонетични явления при гласните

1. Уподобяване

Особено характерно явление за турския език е взаимното влияние на гласните в

дадената дума, което се проявява под формата на уподобяване. В зависимост от

посоката, в която се движи влиянието на гласните, уподобяването бива право и

обратно, т.е. от първата сричка към последната и обратно.

1.1. Прогресивна асимилация на гласните:

gazète > [gazàta]/ [gàzta], kardèş > [ka:dàş], sağìr > [sa:r], kiràz > [kirèz], zerdali >

[ze:deli].

1.2.Регресивна асимилация на гласните:

mèrhaba > [màraba], tanè > [tenè], elmà > [almà].

2. Дисимилация:

Среща с в местния говор. Наблюдава се в определен брой думи:

papàz > [popàs ], papàra > [pòpara], motòr > [matò:]/[motò:], kàybolmak >

[kaybelmèk], bibèr > [böbề]/ [bübề], memesi > [mömesi].

3. Стесняване на гласните:

Това е едно интересно и застъпено в говора на село Венец фонетично явление, което се

изразява в стесняване на широките гласни в позиция пред етимологичните или

вторично появили се съгласни [g], [y], [v].

Стесняването се проявява в неударена и в редки случаи в ударена сричка и бива пълно

и частично, като в изследвания говор не бяха открити примери за частично стесняване

на широки гласни.

3.1. Пълно стесняване:

При пълното стесняване, широките гласни фонеми o, ö преминават в съответстващите

им тесни алофони [u], [ü], а широката гласна фонема е в съответстващата й тясна

съгласна [i]:

o > u: soğàn > [suvàn], kovàn > [kuvàn], kovanlìk > [kùvannık], boynùz >

[buynùs ];

ö > ü: [öğrenmèk] > [ü:renmèk];

e > i: eğil > [i:l]/ [iyi:l], değil > [dil], peynir > [pini:], seyrèk > [si:rèk], eksik >

[i:sik].

4 В книжовния език наставката за сегашно време -yor е едновариантна.



22

4. Редукция на гласни:

Отпадането на гласните е също често срещано явление, свързано с по-бързия темп на

изговор на думата и с промяна на мястото на ударението.

4.1. Редукция на тесни гласни:

Редукция на тесните гласни [ı], [i], [u], които се учленяват за сравнително по-кратко

време от широките е срещано явление в говора:

ı > 0: pıràsa > [pràsa]/ [pıràsa], bıràk > [brak]/[bıràk], tıràş > [traş], karısì > [karsì];

i > 0 : dakikà > [dakkà], Eminè > [Emnè], Halimè > [Almè]

u > 0 : yumuşàk > [yımşàk].

4.2. Редукция на широки гласни:

a > 0 : buradà > [burdà], şuradà > [şurdà], oradà > [ordà], olacàk > [olcèk];

e > 0 : nèrede > [nèrde], binecèk > [pincèk], ölecèk > [ölcèk];

ı > 0: yanınà > [yannà];

i > 0: yèniden > [yènden], yirmi beş > [yi:mbèş], benimle > [bènne], galiba >

[gà lba:].

4.3. Редукция на втората гласна в някои двусрични думи и глаголни основи:

При прибавяне на наставки, започващи с гласна към някои двусрични думи и глаголни

основи, тяхната връзка от втората сричка, която остава без ударение отпада:

burùn + /- un / > [burnùn], boyùn + /- un / > [boynùn], gönǜl + /- üm / > [gönnǜm],

karìn + /- ım / > [ka:nìm], alìn + /-ım/ > [annìm].

5. Редукция на срички:

Редукцията на срички е такова фонетично явление, при което отпадат една или две

срички, които стоят една до друга и си приличат по звуков състав. Редукцията на

срички или сливането се обуславя от по бързия темп на говорене, което води до

опростяване на речта, и от някои фонетични явления като уподобяване, стесняване на

гласни и монофтонгизация:

dahà > [ta:], tohùm > [to:m], yumurtà > [yımtà], başlayàyım > [başlayèm], Kadriyè

ablà > [Kadriyàbla], Selimè ablà > [Selmàbla], Hàtice ablà > [Aticàbla], kızlarımìz >

[kızla:mìz], muhacir > [ma:cù:], muhabbèt > [mabbèt], ha iştе öyle > [hàştö:yle], ha işte bu >

[hàştebu], bu akşàm > [bàv şam], göreyim > [görèm], göreceğiz > [görcès ].

6. Лабиализация:

Явлението закръгляне се проявява под влиянието на устнените съгласни:

a > o: papàz > [popàs ], papàra > [pòpara];

e > o: cemaàt > [cе˚mà:t];

a > u: babà > [bubà]/ [buvà]

ı > o: ıhlamùr > [olambì:];

i > ö: bibèr > [böbề:];

i > ü: bibèr > [bübề:].

7. Делабиализация.

Появява се под влиянието на устненото уподобяване по признака незакръгленост:

yumurtà > [yımtà], kabùk > [kabìk], pamùk > [pamìk], yumuşàk > [yımşàk], çamùr >

[çamì:], yağmùr > [ya:mì:], savurmàk > [savı:màk], kavurmàk > [kavı:màk], tavùk > [tavìk],

pabùç > [pàbıç], armùt > [a:mìt], sabùn > [sabìn], çabùk > [çabìk], davùl > [davìl], buzağì >

[bızà:], yamùk > [yamìk], kavurmàk > [kavı:màk], savurmàk > [savı:màk], sabùn > [sabìn],

sabunlamàk > [sabınnamàk], avlù > [avìl], savul > [savìl], yavru > [yavrì], muska > [mıskà],

fukara > [fıka:rè], ıhlamùr > [olambì:].

VІІІ. Изводи:

1. Състав на гласните в турския говор на село Венец

1.1. Гласните, които се използват в турския говор на село Венец, имат тюркски

произход.

1.2. Основните опозиционни признаци на гласните фонеми в изучавания говор са:

дължина, закръгленост-незакръгленост, отвореност-затвореност, палаталност-

непалаталност.



23

1.3. По отношение нормалната дължина на всяка гласна, която може да бъде взета за

единица мярка, гласните се делят на: нормално дълги, къси, удължени и дълги гласни.

1.4. Според произхода си дългите гласни биват 4 вида: гласни с етимологична дължина,

гласни в думи от арабски и персийски произход, гласни с позиционна или

комбинаторна дължина, получени в резултат на фонетични промени и гласни с

експресивна дължина.

1.5. В говора има 16 гласни – 8 с нормална дължина и 8 дълги.

1.6. Всяка гласна фонема има основен вариант, който се среща в различни позиции в

думата. В зависимост от позицията й в думата, т.е. в зависимост от фонетичните

условия всяка гласна фонема може да се реализира в различни качествени и

количествени алофони.

1.7. В говора на село Венец, както и в книжовния турски език, няма истински дифтонги.

Срещат се т.н. лъжливи дифтонги, които нямат фонетична стойност.

2. Взаимодействие на гласните

2.1. Взаимодействието на звуковете се проявява в три насоки: взаимодействие на

гласни, взаимодействие на съгласни и взаимодействие между гласни и съгласни.

2.2. Взаимодействието на гласните се проявява в закона за хармония на гласните, който

има две разновидности – палатално и устнено уподобяване.

2.3. Говорът на с. Венец се характеризира с широко застъпена хармония на гласните и в

двете й разновидности.

2.4. Нарушаването на хармонията на гласните при палаталното уподобяване в

говора се наблюдава в някои турски думи, които и в литературния език се явяват като

изключения от правилото; в чужди думи, които и в книжовния език не се подчиняват на

закона за палатална хармония на гласните; при глагола kàybolmak > kaybelmèk”; при

употребата на наставката за сег. вр. -yor > -yor > -(y)е:/ -(y)е:ri.

Нарушаването на хармонията на гласните при палаталното уподобяване в говора също

се наблюдава при чуждиците и при някои наставки.

2.5. Взаимодействието между гласни и съгласни се проявява в следните насоки:

2.5.1. Закръгляне и разкръгляне на гласните под влиянието на съседните

съгласни.

3. Фонетични явления при гласните 3.1. Уподобяването на гласните действа в права (прогресивна асимилация) и

обратна посока (регресивна асимилация) и е широко застъпено в изучавания говор.

3.2. Разподобяването на гласните (дисимилация) не е характерно за говора на село

Венец. Зафиксирани са само няколко примера.

3.3. Стесняването на гласните бива пълно и частично. Проявява се пред

етимологичните или вторично появилите се съгласни [g], [y], [v].

3.4. Отпадането на определени гласни е често срещано явление.

3.5. Прибавянето на гласни е по-слабо застъпено в сравнение с отпадането.

3.6. В изучавания говор при гласните се наблюдават, макар и по-слабо застъпени:

сливане, лабиализация и делабиализация.

3.7. По общо правило, в чисто турските думи, а заедно с това и в повечето чужди

думи, употребявани в турския език, ударението пада върху последната сричка в думата

[8: c. 517, c. 526]. Ударението в турския говор на с. Венец в повечето случаи в

съответствие с правилото за ударението в турския език, пада върху гласната от

последната сричка: [almà], [mektùp], [kitàp], [karì], [erik].

В някои случаи обаче, ударението в изследвания говор пада върху първата сричка на

думата: cezvè > [cèzve], pabùç > [pàbıç], patik > [pàtik], tarlà > [tà:la], samanlìk >

[sàmannık], kepçè > [kèpçe], sakiz > [sàkis ].

Kато изключим последните примери, изключенията от това правило не се различават от

изключенията, които се проявяват в книжовния турски език (обръщения, географски

названия, думи от чужд произход, при отрицателна форма, повечето наречия, съюзи,

междуметия и модални думи, експресивни ударения).



24

References:

1. Boev, E., 1960: Comptes Rendus. G. HAZAİ, Les dialectes turcs du Rhodope. Acta

Orientalia – Budapest, 1959, Tomus IX. Fasc. 2, pages 25. Balkansko ezikoznanie. ІІ,

129-134.

2. Boev, E., 1971: Programa i uputvane za subirane na materiali za maluk atlas na turskite

dialekti v Bulgariya. SU „Kliment Ohridski”, FZF, KO, Treto dopulneno izdanie, Sofiya.

3. Boev, E., 1976: İzsledvaniya i materiali po turska dialektologiya. 1. Iztochnorodopski

turski govori. GSU, FZF, t. 69.1, Sofiya, 199-267.

4. Dallı, H., 1991: Kuzeydoğu Bulgaristan Türk Ağızları Üzerine Araştırmalar. Ankara:

TDK Yay.

5. Ergin, M., E., 1993: Türk Dil Bilgisi. İstanbul: Bayrak.

6. Gulubov 1949: Turska gramatika. Sofia: Nauka i izkustvo.

7. Kardzhala 2004. Turski folklorni motivi ot s. Venets – Shumensko. In: Akif H. (ed.)

Turskiyat ezik – minalo, nastoyashte i budeshte. Sofiya: Exspres Print, 123–138.

8. Koç, N., 1990: Yeni Dilbilgisi. İstanbul: İnkilap Kitabevi.

9. Kononov, A. Н., 1956: Grammatika sovremennogo turetskogo yazyka. Moskva –

Leningrad.

10. Mollova, M., 1962: Les ga-dialectes turcs dans les Balkans et leur rapport avec les

autres lengues turcs. Balkansko ezikoznanie. ІV, 1, 107-130.

11. Sevortyan, E., 1955: Fonetika turetskogo literaturnogo yazyka. Moskva: Izdatelstvo AN

SSSR.

sociobrainssociobrains.com/website/w1465/file/repository/9_24... · phonetic features of vowels in...

Documents