Студията е отпечатана в сборник „Интегративни връзки и иновации в обучението на студентите.” Ш., УИ”Епископ К. Преславски”, (в

съавт. с Л. Димитрова).

ИНТЕГРАТИВНИТЕ ВРЪЗКИ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО ПРИРОДИЗНАНИЕ И РОДИНОЗНАНИЕ С МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ

ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

доц. д-р Милена Цанкова; Лидия Димитрова Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” Колеж -

Добрич

ТHE INTEGRATIVE LINKS OF THE METHODOLOGY OF TEACHINGNATURE STUDY AND NATIONAL GEOGRAPHY AND HISTORY AND THE

METHODOLOGY OF TEACHING FINE ARTS

Аssoc. prof. Milena I. Tsankova, Ph.D., Lidiya Dimitrova Konstantin Preslavsky University of Shumen, College – Dobrich

Abstract: On the one hand, the purpose of this work is to show the integrative links between Methodology of Teaching Nature Study and National Geography and History (MTNHNGH) and Methodology of Teaching Fine Arts (MTFA). On the other hand, it is the integrative links between the school subjects of Homeland, Surrounding World, Man and Nature, Man and Society, and Fine Arts. Knowing these links is necessary because it helps the students to master the integrative approach, enhance the competence and realization of the integrative processes in Primary school in planning and acomplishment of lesson activity in introducing the natural and social world.

Key words: integration, integrative links, Methodology of teaching fine arts, Methodology of teaching nature study, students, school children.

Интензивните процеси на глобализацията и научно-техническия прогрес в съвременното общество водят до необходимостта от интеграцията на научните знания. Това налага нова визия за образованието в различните степени. То трябва да съдейства за изграждане на определен обем от знания, формиране на познавателни, комуникативни, социални умения и оформяне на ценностна система. Новата образователна парадигма се отразява на образователните подходи. На преден план излиза интегралният подход в обучението.

Целта на разработката е да покаже интегративните връзки между Методиката на обучение по природизнание и родинознание (МОПР) и Методиката на обучение по изобразително изкуство (МОИИ), от една страна и от друга - между учебните предмети роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото и изобразителното изкуство. Откриването и осмислянето на тези връзки е необходимо, тъй като спомага за овладяване на интегративния подход от студентите, които след това ще имат необходимите компетенции да реализират

интегративните процеси в началното училище при планирането и осъществяването на урочната дейност при запознаване с природния и социалния свят.

В научната литература се срещат разнообразни интерпретации на понятието интеграция в обучението. Според речниковото значение на термина интеграцията представлява „обединяване в едно цяло на групи, колективи, страни поради обща работа или/и общи интереси“ [7,с.320]. Интеграцията най-често се определя като процес на формиране на целостта чрез обединение, свързване на елементи на основата на нещо общо между тях. Според М. Андреев [5], П. Радев [25] и др. интеграцията способства за интензификацията на обучението. П. Николов разглежда интегралния подход като стратегия за осъществяване на „генералната цел“ на образователното дело; като средство за установяване на диалектическо единство „на двете форми на дейността – мисловна и практическа“ [24,с.29] в педагогическия процес и за цялостно развитие на личността; като средство за синтезиране на знанията на учащите се в убеждение и поведение, в качества на личността, способна да се реализира в живота. „Интегралният подход е стратегия на образователната реформа, защото атакува информационната и режимна претовареност“ [24,с.33].

„Интегративните тенденции не са отрицание на предметната система на обучение“ [5,с.392]. „Понятието интегрален подход не бива да се смесва с „интегралното обучение“ (…), където обучението се води по комплекси, цялости“ [24,с.87]. Интегративността е предпоставка за изграждането на продуктивен познавателен процес на основата на многостранна умствена дейност на учениците. Процесът на интегриране на знания и умения от различни предметни области е същностен за обучението в началното училище, защото емпиричният характер на знанията предполага интегративен подход на преподаване. В интегралността на знанията, уменията и навиците намира отзвук класическата теза за хармонично и цялостно развитие на личността, което предполага определено съзвучие, съотношение и цялостност на образователните компоненти. Идеята за необходимостта от единство и интеграция на научното познание е заложена в учебните програми за началната училищна степен. В тях е определено специално място на междупредметните връзки.

Реализацията на интегративните тенденции се осъществява на две нива - преподаване (методологическо) и учебно съдържание (вътрешно- и междупредметно) [24,с.109]. В основата на първото ниво се включват целенасочените усилия за методическа подготовка на учителите и залагането на интегративни връзки в обучението на студентите от педагогическите специалности.

Отделните методики на обучение са част от системата на педагогическите науки. Те се базират на общата дидактика, която е клон на педагогиката. Всяка една от „частните дидактики” се е обособила като самостоятелна наука със свой предмет и обект на изследване, свой понятиен

апарат и специфични цели и задачи. „Методическите дисциплини (…) „се причисляват към междинните науки“ [29,с.8], тъй като имат интеграционни функции по отношение на други области на познание. Обединяващото звено между тях са философията, педагогиката и психологията, от които заимстват знания и изследователски методи. Това, по което се диференцират, е връзката им с различни науки, които са извор на учебно съдържание. Например „особено е мястото на методиката на обучението по природознание в системата на методическите дисциплини в учебния план на студентите, които се подготвят за начални учители. (…) Методиката на обучение по природознание влиза в системата на педагогическите науки, но тя се развива в тясна връзка с биологическите, химическите и физическите науки” [29,с.8]. Освен с различни науки методиката е тясно свързана и с учебно-възпитателната практика. Частната дидактика се стреми да осмисли, обогати и осветли теоретично учебно-възпитателния процес. В същото време педагогическата практика поставя нови задачи пред нея. Следователно методиката на обучението в началното училище е теоретична наука с приложен характер. Тя открива особеностите на учебния процес и разработва съответни технологии за интелектуалното развитие на учениците и за възпитанието им. По този начин методиката се превръща в своеобразен „мост”, чрез който общата педагогика стига до обучението и възпитанието на подрастващите, от една страна и до науката, даваща съдържание на учебния процес, от друга (Фиг.1).

Методиката на обучение по природознание и родинознание е във връзка с обществените и природните науки - „биология, зоология, екология, физика, химия, математика, история, етология и др.“ [29,с.14]. На Фиг.2 са представени интегративните връзки на методиката на обучение по природознание и родинознание.

Методиката на обучение по природознание и родинознание се отнася към учебните дисциплини, изучавани от студентите при тяхната подготовка във висшето училище. Тя е задължителна учебна дисциплина. Може да приемем, че методиката на обучение по природознание, осъществява интеграция в две направления-вертикално и хоризонтално. Фиг.2 представя връзките на методиката на обучение по природознание. Вертикално се осъществяват два вида връзки. Едните са с научните дисциплини, другите са с учебните предмети в началното училище. Учебните дисциплини са във

връзки с научните дисциплини. Методиката на обучение по природознание и родинознание като учебна дисциплина е във връзка с научните дисциплини. Например с биология, зоология, екология, физика, химия, математика, история, етология и други. Учебните дисциплини се изграждат чрез редукция на научните дисциплини. Студентите изучават от тях определена част, необходима при подготовката им.

Другите връзки са с учебните предмети в началното училище. Те се изграждат по редукционни и още по-сложни механизми – става въпрос за учебните предмети. МОПР е във връзка със съответните учебни предмети в началното училище, тъй като студентите усвояват знания и умения за осъществяване на учебния процес по роден край, околен свят и човекът и природата в етап начален. Необходимо е студентите, бъдещи начални учители да усвояват научни знания, да усвояват умения за обучение, да познават изискванията за учебно-възпитателния процес в началното училище по роден край, околен свят, човекът и природата. Така у тях ще се изграждат компетенции, необходими им в бъдещата работа като учители. Te ще имат знания, които ще могат да прилагат в зависимост от аналитичните, творческите и практическите си умения.

От своя страна учебните предмети роден край, околен свят, човекът и природата се намират в интегративни връзки с другите учебни предмети, изучавани в началното училище. Така обучението се осъществява в единство, а не изолирано. Учениците не възприемат знанията откъслечно в рамките на отделните учебни предмети: роден край, околен свят, човекът и природата, математика, български език, домашен бит и техника и др., а интегративно, в единство на материалния и на духовния свят. Възприемат го като едно цяло. Така се реализира идеята за единение на жива и нежива природа. Осъществяването на връзки между учебните предмети е положителен начин за представяне на интегрирано, взаимносвързано учебно съдържание. Бъдещият учител трябва добре да познава тези връзки, за да може да ги реализира в учебния процес. Трябва да умее да използва знанията на учениците по другите учебни предмети при обучението върху учебния материал, свързан с природната среда.

Хоризонтални са връзките на методиката на обучение по природознание и родинознание с другите учебни дисциплини, изучавани от студентите. Важна е връзката на методиката на обучение по природознание с учебните дисциплини природознание, хигиена и здравно възпитание, математика, български език и литература, психолого-педагогическите дисциплини и др. Тясна е връзката на методиката на обучение по природознание и родинознание с другите методически дисциплини.

Интегрална по своя характер е и Методиката на обучение по изобразително изкуство, тъй като включва познание от изкуствознанието, история на изкуството, цветознанието, пластичната анатомия, културологията, етиката, естетиката, философията и др.

Допирните точки между отделните частни дидактики благоприятстват формирането на „компетенции“ за преподаване у студентите-бъдещи учители [по 29]. Te oсигуряват цялостност и системност на знанията и уменията, необходими за педагогическата им практика. Осъществяването на взаимодействие между отделните методики ще подпомогне бъдещите учители за професионалната им дейност и в частност при реализирането на интегриран урок в началното училище, като им изгради единна педагогическа стратегия и ги насочи към възможните междупредметни връзки.

Достиженията на една методическа дисциплина могат успешно да се използват от друга частна дидактика, да послужат като основа за генериране на идеи във връзка с друга научна област [по 6].

МОПР и МОИИ могат да се интегрират в следните аспекти:

1) Цел „Усъвършенстването на учебно-възпитателния процес“ [29,с.10] в началната училищна степен е обща цел и за двете методики, макар и всяка да използва специфични средства за постигането й. Според холистичния подход “отделните елементи, които имат една и съща цел, са взаимно зависими” [29,с.3] и свързани. Повишаването ефективността на учебния процес се постига до голяма степен чрез подобряване квалификацията на учителите, от чиито професионално-творчески умения зависи постигането на интегрирано изучаване на действителността в началното училище.

2) Принципи за подбор и структуриране на учебното съдържание Анализът на подходите при съставяне на учебните програми, както и прегледът на заложената чрез държавните образователни изисквания концепция за структуриране на учебното съдържание по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото и на учебното съдържание по изобразително изкуство, дават основания да се направи извод, че в основата им са залегнали следните общи принципи: комплексност, спираловидност, интегративност и др. Принципът за комплексност, основан на холистичния подход, в най-голяма степен е свързан с разглеждания проблем за интегрирането на учебните знания. Той може да се разглежда в два аспекта – вътрешнопредметен и междупредметен. Комплексно се предствят знанията по отделния учебен предмет, т.е. „учениците трябва да възприемат всяка година по малко информация от всички раздели“ [10,с.126]. Едновременно е планирано и изучаването на всички учебни дисциплини в рамките на една учебна година [по 5]. В учебните програми това е залегнало в графата междупредметни връзки. Това позволява осъществяването на единство в обучението. По този начин се постига цялостното и хармонично развитие на личността на ученика.

Особено актуален е холистичният подход в сферата на методичната подготовка по природознание на началните учители. Ние разглеждаме методичната подготовка по природознание като много съществена

компонента в подготовката на студентите, бъдещи начални учители. Тази компонента се разгръща в система, в структурата на която проблемът за ноосферата играе съществена роля. Холистичният подход в усвояване на природните дисциплини и предмети най-силно импонира на идеята за цялостна картина на света, която обхваща всички области на природознанието.

В пряка връзка с принципа за комплектност е спираловидният принцип. „В съответствие с него във всеки следващ клас изучената до момента информация, както и формираните вече умения и навици, се актуализират, разширяват се и се допълват с оглед на нарасналите възрастови възможности на учениците в по-горния клас“ [10,с.126]. В процеса на обучението става връщане към основните теми и идеи в нови аспекти през различните степени, като се отчитат различните възможности на учениците. Основната идея на това построяване е да се усвои логиката на знанията и приложенията им, както и обобщенията. Възрастовите особености на учениците от началното училище дават възможност да се започне от най-близкото, по-лесното и простото и постепенно да се върви към разширяване и обогатяване на знанията в отделните теми и в класовете.

Схематично това може да бъде представено с черупката на охлюва. Ако си представим, че учебното съдържание е спираловидната черупка на охлюва, това означава, че с всяка година към „къщичката” му се прибавя по още едно ниво – децата се изкачват по стълбицата на „знаенето“ и „моженето“. Черупката на охлюва (Фиг. 3) може да се разглежда като система от концентрични кръгове (класовете 1-4), разделени на сектори (учебните предмети). Тези концентрични кръгове имат свойството да се въртят, а

секторите – да се разместват и границите помежду им да се размиват. По този начин се осъществява интегративният подход във вертикална и хоризонтална посока.

3) Принципи на обучениеНагледността се посочва като основен принцип на обучение и от

методиката на обучение по природознание и родинознание и от методиката на обучение по изобразително изкуство. Това се обуславя от спецификата на учебното съдържание по двете учебни дисциплини - голяма част от обектите и явленията могат да бъдат наблюдавани директно в природната среда, както и от възрастовите особености на децата в началната училищна степен, чието мислене е преобладаващо нагледно-образно. Интеграцията на ниво нагледност в обучението по двете дисциплини се гради на факта, че изобразителното изкуство е източник на нагледни средства за обучението по природните дисциплини, а живата и неживата природа от своя страна са вдъхновител за създаването на тези нагледни средства. Изобразителната нагледност в обучението по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото е свързана с широкото приложение на картини и изображения на природни обекти, явления, процеси и събития. Нагледността в изобразителното изкуство се изразява главно в подборa и експонирането на моделите за натурно изобразяване. Много често нагледните модели са продукти на природата - плодове, зеленчуци, цветя, които учениците сами са събрали по време на контакта с обкръжаващия свят по време на екскурзия, разходки. По този начин се получава интегриране, неразривна свързаност на основата на принципа за нагледност, разработен и обусловен от двете методики на обучение.

И в двете учебни дисциплини се поставят изискванията за съобразяване с принципите за: научност, достъпност, системност и последователност, съзнателност и активност, индивидуален подход, практическо приложение на знанията, възпитаващ и развиващ характер на обучението.

4) Технология на учебния процесМетодите и подходите на обучение по природознание и родинознание

и по изобразително изкуство са специфични по своята същност, но имат и обща основа и взаимно се проникват. Словесните методи (разказ, беседа, обяснение, описание, инструктаж, указание) имат основно място в обучението по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото, както и при организиране на изобразителната дейност на учениците. Използват се за формиране на знания и умения, обобщаване на учебната информация, предизвикване на интерес у децата. С помощта на тази група методи учителят получава и обратна връзка за равнището на усвоените знания и формираните умения у учениците. Нагледните методи демонстрация и наблюдение са важно допълнение на словесните методи. Затова е важно подготовката на студентите по МОИИ и МОПР да се извършва във взаимна обвързаност. Бъдещият учител трябва да е придобил

необходимите изобразителни умения, да е достигнал известна степен на естетическо развитие, от една страна, и да е овладял арсенала от знания за природата, от друга страна, за да може адекватно да подбира нагледните материали и да не се притеснява сам чрез рисунки да онагледява учебния материал. Интеграцията може да се осъществи и в обратната посока. Началният учител има мисията да оформя цялостни личности от децата. Демонстрирайки различни картини и репродукции в часовете по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото преподавателят майсторски може да вмъкне любопитна информация за автора на картината, за жанра, за използваните цветове и техники и др. Така с помощта на нагледните средства – картини, карти, учебно-технически средства и др. се постига посредствената нагледност. С тяхна помощ може да се представи абстрактното знание като сетивно възможно. Нагледните образи отразяват многообразието на явленията и обектите, което е много важно за изграждането на цялостни представи.

Важна задача на началния учител е да възпитава учениците. При наблюдаване на обекти от природната среда, при досег с природата, наблюдаване на нагледни средства се съдейства за естетическото възпитание. Формират се умения и поведение за опазване на природата. В часовете по учебните предмети за запознаване с природата се използват уменията за анализ на картини и модели от изобразителното изкуство, за да се представят различни страни на изучаваните природни обекти.

Практическите методи имат широко приложение в обучението по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото. Те имат важно значение за формиране на практически умения у учениците. Използването на експеримента като вид практически метод се налага, тъй като голяма част от учебния материал по човекът и природата е абстрактен за малките ученици. С помощта на експеримента се онагледяват и „преоткриват” някои природни явления. Например доказва се неразривната връзка между живата и неживата природа, изучават се свойствата на въздуха, водата, почвата и др. Експериментът по изобразително изкуство има по-различен характер. Той се явява способ за постигане на уникална изразителност, понеже е свързан с изпробване и съчетаване на различни техники и материали. Учителят по изобразително изкуство би могъл да използва метода експеримент във вида, в който се прилага в обучението по човекът и природата. Например това е подходящо при изучаването на процеса на получаване на натурални бои или на екопластилин. Учениците под ръководството на преподавателя могат в часа по изобразително изкуство чрез опита да си направят сами натурални бои, извлечени от различни природни материали, с което се докосват до богатството на природата и в същото време до начина на работа на художниците в миналото. Методиката по изобразително изкуство би могла да заимства инструктажa, който се прави преди елементарните опити в часовете по човекът и природата, за да се осигури чрез него безопасност при самостоятелната изобразителна дейност на учениците.

Част от учебно възпитателния процес и по двете учебни дисциплини е упражнението, въпреки че неговата значимост е по-голяма в обучението по изобразително изкуство, където е нужно формирането на умения за работа с различни изобразителни материали и съответните техники. В часовете по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото упражнението има значение за формиране на някои практически умения. Например работа с карта, измерване температурата на въздуха и водата, работа с компас и др. Въпреки спецификата си двата типа упражнение се проникват взаимно. Уменията за измерване на температурата и за ориентиране в посоките на света са необходими и в обучението по изобразително изкуство, когато се работи с някои материали или техники, когато се организира пленер и учениците рисуват на открито. И в двете методики упражнението е заложено и като метод, използван при затвърдяване на знанията.

Работата с учебника се използва непрекъснато в обучението и по двете методически дисциплини. При формиране на умения у малките ученици за използване на учебните пособия по учебните предмети от природния цикъл учителят подготвя децата за работа с всеки друг учебник, като обръща внимание на връзката между текста и илюстрациите и на структурата на книжното тяло. Това дава възможност на учителя да използва някои интересни изображения от него при поднасяне на информация за неживата и живата природа, за празници и обичаи и т.н. В часовете по природните предмети чрез анализ на изразните средства, цветовата гама, пространственото разположение на обектите и др. се допълват знанията за обектите и явленията. Познанията за стилизирано изображение на обектите и явленията намират приложение при условните знаци; при запознаване с полезни изкопаеми; при запознаване с различни видове валежи; при работа с природен календар и др., които са отразени в учебното съдържание. Учебниците по изобразително изкуство са по-богато илюстрирани поради спецификата на учебното съдържание.

Дидактическите и ролевите игри са такъв метод, който в голяма степен позволява интегрирането на познание от различни научни и учебни области. Знанията и уменията за прилагане на игровия метод, които студентите придобиват при изготвянето на примерни методически разработки на уроци и по двете разглеждани методики и при разиграването на въображаеми учебни ситуации под „моделиращото” ръководството на методиста, са незаменим практически опит. Студентите черпят идеи един от друг, както и от базовите учители в училищата, където наблюдават уроци по време на хоспетиране и текуща практика.

Връзките между МОИИ и МОПР позволяват в голяма степен използването на иновативните и интерактивните подходи в обучението като проблемното, проектното обучение.

Урокът е основна форма за организация на учебно-възпитателния процес както в обучението по роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото, така и в осъществяването на изобразително-

творческите дейности на учениците. Интеграцията на различните видове организационни форми и използването им за формиране на знания и умения и реализиране на възпитанието по двете учебни дисциплини е възможна, поради наличието на общи образователни и възпитателни задачи.

Когато се изисква да се забележат уникалността и неповторимостта на обектите и явленията от природата, да се разкрият връзките между жива и нежива природа, да се направят елементарни изследвания, тогава основна форма на познание е екскурзията сред природата. Екскурзия като извънкласна организационна форма може да се съчетае успешно с пленера по изобразително изкуство, който е форма на организация на изобразителната дейност по натура. По време на провеждането и’ децата събират богат нагледен материал, който може да се използва и в уроците по изобразително изкуство. Те събират и богата палитра от впечатления и емоции, които да претворят в своите творби. „Съчетанието на пленер с екскурзия може да приеме различни форми. В зависимост от акцента може да се говори за пленер-екскурзия или за екскурзия пленер. При пленер-екскурзията пленерът е основна форма, а екскурзията е начин на провеждане на пленера. В този случай основните места и обекти на посещение са обвързани с целите и учебните задачи на пленера“ [31,с.6]. Обратно в екскурзията пленер пленерът има подчинен характер. Комбинирането на пленер с екскурзия поставя изискването още в началото на учебната година учителят да състави годишен план на екскурзиите, като подбере темите от двете направления, които удачно биха се провели под формата на интегрална екскурзия пленер. Освен годишен план „e необходима предварителна подготовка“ [30,с.136] на всяка екскурзия.

Второто ниво на реализация на интегративните тенденции в обучението е учебното съдържание. Този етап за осъществяване на междупредметни връзки в учебния процес се състои в разкриването на възможностите, които съществуват в съдържанието на разглежданите учебни дисциплини. Стремежът е чрез разработване на примерна система от междупредметни връзки между природонаучното направление (културно-образователните области “Природни науки и екология” и „Обществени науки и гражданско образование”) и изкуствата (културно-образователната област “Изкуства”) да се осъществи единство и съгласуваност в преподаването на учебния материал, да се постигне по-ефективно и трайно усвояване на знанията, заложени в стандартите на съответните учебни програми.

Междупредметните връзки между двете направления на ниво учебно съдържание биха могли да се систематизират по следния начин:

1. Знания за основни видове материали, получаване, свойства, необходимост от разумно използване на материалите и суровините, от които се добиват;

2. Умения за рационално и икономично използване на материалите, овладени технологии за оползотворяване на отпадъчни и подръчни материали;

3. Разнообразие на растителните видове, устройство;

4. Основни групи животни;5. Знания за връзките и зависимостите между живите организми,

връзки между тях и околната среда; знания за същността и проявленията на екологичните проблеми, ролята на човека за тяхното възникване и преодоляване;

6. Човешкото тяло и здравословен начин на живот;7. Запознаване с естеството на работа на хора с различни професии;8. Транспортни средства – основни групи, принципи на движение,

влияние върху живота на човека и околната среда;9. Празници и обичаи;10. Годишни времена;11. Символи на България – хералдически знаци, институции,

личности, постижения в областта на науката, спорта и изкуството;12. Знания за историята на българската държава;13. Природни области и забележителности;14. Знания за цветовете – спектрални цветове, локален цвят,

контраст, оттенъци, нюанси, топли и студени цветове;15. Видове изкуства –архитектура, словесни изкуства, музика, танц,

театър, фотография, дизайн; жанрове в изобразителното изкуство.

В табличен вид (Табл.1) са посочени видовете междупредметни връзки – предшестващи и съпътстващи, с оглед на това в кой клас и по кой учебен предмет за първи път се поставя темата, кога се обобщава и систематизира информацията, на кой етап се затвърдяват и разширяват знанията.

№ Тема Поставяне на темата

Обобщаване и систематизиране на

информацията

Затвърдяване и разширяване на

знаниятаВид междупредметни

връзки

1. Знания за основни видове материали ИИ ЧП -3,4 клас, ИИ ИИ, ЧО 3 клас предшестващи- 1-2 классъпътстващи – 3-4- клас

2. Рационално и икономично използване на материалите ИИ ЧП ИИ ,ЧО 3 клас предшестващи

3. Разнообразие на растителните видове РК ОС,ЧП ,ИИ ОС,ЧП предшестващисъпътстващи

4. Основни групи животни РК ОС,ЧП, ИИ ОС,ЧП, ИИ съпътстващи

5. Връзки и зависимости между организъм и среда РК ОС,ЧП, ИИ ОС,ЧП,ИИ, ЧО съпътстващи

6. Здравословен начин на живот РК ЧП ОС, ИИ1 клас съпътстващи

7. Видове професии РК ОС, ЧО ИИ,ЧО съпътстващи

8. Транспортни средства и пътни знаци РК, ИИ1 клас ОС, ИИ ИИ ,ЧО 3 клас съпътстващи

9. Празници и обичаи РК ЧО 3 клас ИИ, ОС ,ЧО съпътстващи

10. Сезони РК, ИИ 1 клас ОС, ИИ, ЧП ИИ.ЧП съпътстващи

11. Символи на България РК, ИИ 2 клас ОС, ЧО ЧО предшестващи

12. Знания за историята на българската държава РК ЧО ОС,ЧО, ИИ предшестващи

съпътстващи

13. Природни области и забележителности РК ЧО ОС, ЧО, ИИ предшестващисъпътстващи

14. Знания за цветовете ИИ ИИ ИИ,ОС, ЧП, ЧО предшестващисъпътстващи

15. Жанрове в изобразителното изкуство ИИ ИИ ИИ,ОС, ЧП, ЧО предшестващисъпътстващи

Таблица 1. Междупредметни връзки между роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото и изобразително изкуство

Основните видове материали, с които учениците от 1-4 клас се запознават и работят по изобразително изкуство, са хартия, текстил, глина, пластилин, бои, пластмаси, метали, дървесина, природни материали. Още в 1 клас косвено се поставя проблемът за разнообразието от материали. Темите по изобразително изкуство, в които се предвижда използването на различни материали от естествен и изкуствен произход, са свързани със създаването на картина, апликация, отпечатъци, монотипия, украса от различни материали, битови отпадъци. Разглеждат се конкретни технологии за получаването на хартия, пластилин с естествен произход, като децата придобиват конкретна представа за начина на получаването им в заниманията, посветени на изработването на хартия, бои от природни източници и екопластилин. Паралелно се въвежда въпросът за необходимостта от рециклиране на материалите. В 3. и 4. клас по човекът и природата се разширяват и систематизират знанията за материали и суровини и за ролята на човека по опазване на природата. Така се обобщава усвоената по изобразително изкуство информация по темата на базата на предшестващите междупредметни връзки.

Паралелно с тази тема се разглежда проблемът за овладяване на знания и умения за рационално и икономично използване на материалите. Той е по-широко застъпен в обучението по изобразително изкуство, тъй като съпътства работата с всички изучавани видове материали. Овладяват се технологии за обработване и оползотворяване на отпадъчни материали и изделия. Обобщаването и систематизирането на тази информация се осъществява в предметите от природонаучния цикъл чрез уроците за опазване на природата. Създават се условия за предшестваща междупредметна връзка.

В процеса на обучението по изобразително изкуство през четирите години учениците работят с природни материали. Тази дейност е благоприятна за затвърдяване и разширяване на знанията за видовото многообразие на растенията, както и за формиране на екологосъобразно поведение при тяхното събиране. За постигане на по-добри резултати в тази насока е целесъобразно темите да се съгласуват по време и организационни форми (екскурзия). По време на екскурзиите, съчетани с пленера, се създават условия за обогатяване на зрителните представи на учениците за различни видове растения, за разширяване и затвърдяване на понятийния апарат на децата за изучаваните групи растения. При изучаването на овощната и зеленчуковата градина по околен свят би могло в часовете по изобразително изкуство да се предвиди изработването например на комикс с любимите плодове и зеленчуци по подобие на френския анимационен филм „Плодчетата”. Четвъртокласниците изработват проект за алея или парк във връзка с „Животът в паркове и градини” [20:56] по човекът и природата. Така се постига съпътстваща междупредметна връзка.

Аналогична е ситуацията с изучаване разнообразието на животинския свят. Ръководна и основополагаща е ролята на предметите от

природонаучното направление, където учениците се запознават с основните групи животни, необходимите условия за тяхното съществуване, ролята на човека за запазване на видовото им многообразие, грижите за отглеждане на домашните животни и любимци. Чрез реализиране на съпътстващи междупредметни връзки, чрез изобразителните дейности в процеса на обучение по изобразително изкуство се създават условия за задълбочаване и конкретизиране на познанията на учениците в тази област. В някои уроци по околен свят и човекът и природата се планира рисуване на домашен любимец, дорисуване на органи на животни, допълване на части от рисунки, откриване на грешки в рисунки - небивалици др. Много от темите в учебниците по изобразително изкуство 1. – 4. клас са благоприятна основа за задълбочаване на знанията за природата и са източник на идеи при създаване на произведенията на изкуството: релефно изображение на животно от пластилин или глина; „емблема“ с образа на животно; пано по проект „Обитатели на водата, сушата, въздуха“; изработване на пощенски гълъб от хартия; „Природата като художник. Природни форми” [14,с.26]; „Многоетажна рисунка” [14,с.8] - картина, която показва живота в почвата, на сушата, във въздуха и във водата едновременно; „Прозрачна рисунка” [14,с.24] - групиране на животни според вида на приеманата храна; „Скрити животни” [15,с.12] – особеностите и ролята на приспособителната окраска на животните към средата, в която живеят; кръгла скулптура на животни – начин на придвижване. Така в процеса на изобразяване на животните се затвърдяват знанията за външното устройство, начина на живот, взаимоотношенията и поведението им.

Проблемът за опазване и възстановяване на природата намира място в обучението и в двете разглеждани направления. Поради значимостта на тази тема в общообразователната подготовка на подрастващите по-добри резултати могат да се постигнат чрез осъществяване на междупредметна интеграция, като се използват възможностите на проектното обучение. Могат да се обединят подходящи теми с цел изготвяне на екологичен проект, както и осигуряване на възможност за практическата му реализация. Например подходящи теми и дейности са:

„Човекът и природата” – Учениците правят плакат или рисунка под надслов „Помощ за природата“ (или „Да защитим природата“), в който се посочват дейности на човека, водещи до нарушаване на равновесието в природата. По преценка на учителя освен индивидуално тази задача може да се реализира и като децата се разделят на две групи и направят колективна рисунка на голям лист хартия. Добре е след това рисунките да се поставят на видно място в класната стая, за да напомнят за личната отговорност на всеки за осигуряване на приветлива околна среда.

„Защитен природен обект“, „Забранено паленето на огън в гората“ и др. Учениците интегрират знанията за природните обекти и уменията за стилизирано изобразяване и рисуват знаци по темата.

„Да пазим природата” – Изграждат конструкции от пластични материали и хартия в пространството, като използват отпадъчни материали – пластмасови бутилки, кофички, консервени кутии и други предмети, с които не бива да се замърсява природата.

„Имате поща” [2,с.64] – Изработват проекти за пощенски марки на екологическа тематика.

„Опазване на околната среда” [15,с.58] – проект за листовка, плакат или табло, свързани с опазването на чистотата на околната среда чрез рециклиране. Учениците измислят и рисуват знак за опаковка, който да насочва вниманието върху разделното събиране на отпадъци.

„Екологична карта” – учениците изработват карта на жилищен квартал със съответните административни и жилищни сгради, зелени площи, улици, превозни средства и други. По този начин при реализирането на проекта се предлагат дейности, чрез които се използва и трансформира усвоената до момента информацията в нова ситуация. Постига се по-висока степен на осмисляне на знанията както и формирането на по-обобщени представи за връзката човек - околна среда.

Темите по изобразително изкуство „Животът в града” [14,с.10] –многоетажна рисунка, „Светлина в града” [15,с.8] са подходяща за обсъждане на технически нововъведения и промени в бита на хората, свързани с взаимодействието между човека и околната среда. Връзката между естетически и екологични аспекти на околната среда при използване на материали от естествен и изкуствен произход се разкрива и при изработване на десен за плат. „Опасности, забрани и знаци” [13,с.40] припомня на учениците природните бедствия: пожар, наводнение, земетресение, буря; опасности, свързани с отровни и взривоопасни материали, електрически ток, къпане в непознати водоеми.

Учениците от 1. клас се учат да разпознават транспортни средства в часовете по роден край, а формирането на представи за съответните основни групи се осъществява в обучението по околен свят. Разяснява се и правилното поведение на пътя чрез картинни казуси. Картините служат като зрителна сетивна опора и стимулират децата да коментират, като включват и собствените си преживявания в аналогични ситуации. За разнообразяване на прилаганите методи и похвати в урока се използват задачи лабиринт и задачи за оцветяване, които заинтригуват и забавляват децата. Паралелно в часовете по изобразително изкуство се поставя темата за пътните знаци. Чрез изобразителните дейности се обогатяват и затвърдяват знанията за транспортните средства, като се използват въведените вече понятия и се отделя повече внимание на анализа на знаците и на структурните, функционалните и естетическите особености. Удачно е изработването на табла с пътни знаци, картинни ситуации, макети на светофар и регулировчик в различни позиции. Необходимо условие за усвояване и осмисляне на

знанията в този аспект е осъществяването на съпътстващи междупредметни връзки, като за целта се планират съответните теми и се координират във времето.

Темата за здравословния начин на живот и хигиенните навици е една от основните в обучението по роден край, околен свят, човекът и природата, понеже е от първостепенно значение за формирането на необходимите навици у малките ученици. Външното устройство на човешкото тяло се въвежда в околен свят („Човешкото тяло”). Във връзка с тази тема по изобразително изкуство може например предварително да се нарисуват мама, татко или другарчето, което най-много обичат. В час да направят изложба от рисунките. В заключение да се проведе беседа върху тях и се установи, че хората са различни, с различни външни белези. Знанията за елементите на човешкото тяло се използват при рисуване на портрет, фигурална композиция. В „Царството на фигурите” [4,с.58] се описват, анализират и визуализират частите и пропорциите на човешкото тяло и значението им за предаване на фигурата. Познаването на частите на главата и елементите на лицето – уста, нос, очи, уши, има значение при изобразяване на портрет.

Дневният режим се представя най-достъпно в серия от рисунки. Здравословният начин на живот е тясно свързан с храненето. Органите на храненето и храните се изучават в систематизиран вид по учебния предмет човекът и природата в 3. клас. Например здравословната храна се диференцира от нездравословната, при което отново може да се използва изобразителната дейност като средство за затвърдяване на знанията. Учениците изрязват и апликират изображения на продукти, които те обичат да консумират, и ги залепват на един лист. На друг лист залепват изображения на продукти, които трябва да консумират, за да бъде храната им пълноценна. Работата по проект „Хранене и здраве“ [20,с.82] в човекът и природата 4. клас дава възможност за осъществяване на междупредметна връзка с изобразителното изкуство. Децата измислят рекламни материали за различни храни. Осъществяване на интеграция позволява и темата „Сърце и кръвоносни съдове” [19,с.28], където чрез изработване на плакат учениците подчертават значимостта на този най-важен орган в човешкото тяло. С темата „Здраве и взаимопомощ” [15,с.32] по изобразително изкуство в 4. клас се разширяват знанията за човека и неговото здраве. Насочва се вниманието върху това, че болестите могат да бъдат предотвратени, контролирани и лекувани. Визуализирането на конкретни обекти и ситуации, които застрашават човешкото здраве, дава възможност за повишаване на знанията и за създаване на положителни навици и поведение. Същевременно подтемата „Живеем заедно” има важно възпитателно значение, тъй като насочва вниманието на учениците към отношенията и грижите за другите. Възпитава се чувство на уважение към хората, които са със специални потребности. По този начин се осигурява възможност за съпътстващи междупредметни връзки.

Запознаването със спецификата на различни професии трябва да се осъществява при всяка подходяща тема в природонаучното направление и в уроците по изобразително изкуство. В часовете по роден край и околен свят учениците получават основна представа за труда на хората. След това в темите по изобразително изкуство: „В ателието на художника” [2,с.8], „Тайните на фотографията” [2,с.46], „Театърът и сенките”, „Магията на киното” [2,с.50], учениците получават допълнителна информация за професиите в сферата на изкуството. Запознават се с особености на творческия процес, свързани с различните аспекти в професията на творците: живописец, график, скулптор, приложник, дизайнер, илюстратор, фотограф-художник. Трудови дейности на хората, свързани с особеностите на природната и социална среда, се разглеждат пък при изработването на многоетажна рисунка („Живот в града”). Знанията се разширяват в човекът и природата в 3. клас, където се разглежда трудът в услуга на другите и професията, посветена на изучаване на миналото на човешките общества – археолог. С цел запознаване на учениците с повече и по-разнообразни професии е необходимо учителят да планира работата си така, че да не допуска повторение на информацията по двата учебни предмета, а да се получи допълване и разширяване на знанията. Представяне на нови интересни и любопитни факти.

В изобразителната си дейност учениците изработват полезни за бита и игрите си изделия: мартеници, великденски яйца, обреден хляб за Великден, фигура за украса на класната стая, коледните играчки, новогодишна елха от картон, картина от изсушени цветя за Цветница, които успешно могат да бъдат свързани с празниците, народните традиции и обичаи. По този начин непринудено се осъществява връзка със съответните теми в обучението по роден край, околен свят. Темата „Карнавал” [2,с.62] по изобразително изкуство във 2. клас прави връзката между народното творчество и изобразителното изкуство. Едновременно с формирането на умения за проектиране и конструиране на художествени маски, облекло и реквизит с различни материали у учениците се изгражда представа за празничното облекло, свързано с народния календар на българина – карнавален кукерски костюм, за същността, произхода и предназначението на различните празници от народния календар на българина. В часовете по околен свят специално внимание се обръща на разнообразието в традицията и обичаите на етническите общности. Създават се предпоставки за формиране на етническа толерантност, човеколюбие и уважение към различието чрез по-добро опознаване на празниците и бита на хората от различни етноси, които живеят в България. На фокус са и семейните празници. Във връзка с това учениците могат да нарисуват своето семейство или да покажат семейни снимки. Семейните снимки са подходящ начин да се дискутира въпросът за семейните празници, както и да се видят различни етапи от семейната история. Темата дава възможност учениците да се учат да работят със схеми и да визуализират информацията чрез различни средства. След представяне на схемата на родословното дърво от учебника на учениците се дава възможност да изработят собствено родословно дърво. Важен акцент в осмислянето на семейната и родовата

принадлежност е събирането на рода по повод различни празници. Обвързването с празниците позволява да се обърне внимание на ритуалите, традициите и взаимното уважение между роднините. Подходяща задача за домашна работа е всяко дете да състави и изработи с помощта на възрастен член от семейството календар на семейните празници. На тази база по-късно се диференцират официалните и религиозните празници. Във връзка с празника на българската писменост е подходящо подреждането на изложба в училище, посветена на национално и културно наследство – просвета, училище, книжовност.

Съпътстващите междупредметни връзки между двете направления благоприятстват и формирането на ясна представа за четирите годишни времена. Изобразителното изкуство спомага за усвояването на някои абстрактни понятия. Запознаването с особеностите на природата през различните сезони и при редуването на деня с нощта неминуемо се съпътства с произведения на изкуството, които визуализират различните представи за промените в природата. Практическата изобразителна дейност гарантира трайност на впечатленията за конкретния сезон. Затова разкриването на новите знания може да се обвърже с извършване на практическа и творческа дейност, съобразена с конкретното годишно време: събиране на есенни листа, кестени, жълъди, пролетни цветя за натюрморт; цветово изграждане на композиция по теми, свързани с промените в природата – сезонни, денонощни; оцветяване; апликиране; оформяне на албум от снимки и илюстрации; оформяне на календар на конкретни промени в природата; моделиране на макети; създаване на съвместни рисунки и др. Особеностите на различните сезони може да се затвърдяват чрез наблюдаване и откриване на грешки в картини – небивалици. Подходящо е провеждането на беседа относно използването на различна цветова гама през отделните сезони, измененията през различните части на деня, а също и особеностите на светлините и сенките в природата, които са свързани с облачно или слънчево време, т.е. с денонощните и годишни ритми в природната среда.

Всяка нация има своите символи и отличителни знаци – език, хералдически знаци, институции, личности, постижения в областта на науката, спорта и изкуството, които нейните граждани трябва да познават и уважават. Гражданското възпитание на малките ученици започва с опознаването на родния край, с неговите забележителности – сгради, свързани с обществения ред (кметство, полиция, поликлиника, болница, училище и т.н) и сгради, свързани с отдиха и развлеченията (стадион, парк, зоопарк, музей, дом на културата и др.), видни личности. Знанията от часовете по околен свят се затвърдяват чрез практическата изобразителна дейност. Добре е например да се изработи схема, като се използват символи и знаци и се отбелязват по-важните обществени сгради и забележителности в района. Особено място се отделя на училището, класната стая – новия дом на ученика, на нейното аранжиране, естетизиране на интериора, подреждане според желанията на децата. Темата за хералдическите знаци - монети,

гербове и знамена, е предвидена за изучаване във 2. клас по изобразително изкуство. Затова и междупредметната връзка е предшестваща.

Пропедевтиката на географските области започва в първи клас при запознаване с природните обекти в родния край и най-елементарни познания за начините на изобразяване върху географската карта. В 3. клас по изобразително изкуство се изработва проект на черга и на халище, при което се формират основни представи за народното творчество от родното място и страната, за особеностите и различията между традициите в различни райони на България. Уменията за работа с карта се придобиват паралелно в часовете и по двете направления. Темата по изобразително изкуство „Детска карта” [14,с.22] дава възможност за овладяване на способи за изобразяване на повърхнина (планини, равнина) и води (реки, езера) върху карта, описване по картата на по-важни условни знаци, посоки на света, забележителности и културни паметници. С тематичната област „Народни носии” [14,с.46] продължава запознаването на третокласниците с българското народно творчество и по специално с многообразието от носии и костюми, характерни за отделните области на страната. Подходяща форма за запознаване с националните паркове и резервати, с туристическата дейност в различните райони е екскурзията, която може да се съчетае с пленера. Понятието природна област се поставя едва с уроците по човекът и обществото в 4. клас, когато учениците вече имат необходимия запас от знания и умения по темата и е нужно те да се систематизират,обобщят и разширят.

Водеща роля за формиране на понятие и усет за цвят у учениците логично има изобразителното изкуство. Знанията за цветовете – спектрални цветове, локален цвят, контраст, оттенъци, нюанси, топли и студени цветове, се въвеждат системно и последователно, като децата ги прилагат в изобразителната си дейност. Те се допълват в някои теми по човекът и природата, където може да се направи връзка между цветовете и природното явление дъга, да се изтъкне значението на Слънцето като източник на светлина и на зрението като сетивен орган за образуване и възприемане на богатата палитра от цветове. Изключително интересна за децата е свързаната с цветовете информацията за маскировъчната окраска на животни и растения. В 3. клас по човекът и обществото се въвеждат цветовете на картата: води, високи и ниски планини, равнини и долини – нюанси на кафяво и зелено; Дунав и Черно море - сините пътища на България. Учениците оцветяват контурни карти. Символиката на някои цветове се разяснява във връзка с живота на хората в българското царство.

Особеностите на някои видовете изкуства – архитектура, словесни изкуства, музика, танц, театър, фотография, дизайн, приоритетно се разкриват в обучението по изобразително изкуство, но тъй като те са свързани с трудовата дейност на хората, информацията за тях се допълва в часовете от природно-общественото направление. Жанровете в изобразителното изкуство се доуточняват с подробности, свързани с народното творчество (приложно-декоративно изкуство); при изработване на картички във връзка със семейните празници; при посещение на паметници

на видни български личности (скулптура); при изследване живота на първите заселници по нашите земи (ювелирство, грънчарство). Така темата за жанровото разнообразие на изкуствата, заложена в учебната програма по изобразително изкуство, се разширява и допълва на базата на предшестващи и съпътстващи междупредметни връзки с околен свят, човекът и природата, човекът и обществото.

Изкуството е част от историята на един народ, на една държава. Затова е нормално да се направи връзката между двете направления учебни дисциплини в началното училище. Преди въвеждането на историческите знания за държавата, учениците съсредоточават своето внимание върху по-малката единица – роден край. Кръгозорът се разширява в 3. клас, когато по учебния предмет човекът и обществото се проследява хронологически развитието на идеята за българската държавност във вековете. За изясняване на времевите представи се използват възможностите на изобразителното изкуство. От картон се подготвя линия на времето и се прикрепва на стената в класната стая. След въвеждане на ново учебно съдържание е подходящо подготвянето на рисунка от учениците за изучено важно събитие (напр. „Златният век“, управлението на цар Иван Асен II, написването на „История славянобългарска“ и т.н.). Рисунката се закачва на съответното място върху линията на времето. Осъществява се съпътстваща междупредметна връзка. Историческите събития се онагледяват с произведения на изобразителното изкуство. Например разглеждайки картината на Д. Гюдженов „Цар Симеон сред книжовниците“, учениците могат да си представят много по-живо личността на владетеля, да усетят духа на материален и духовен подем и така да изпитат патриотични чувства на гордост. С тематична област „Митове и легенди” по изобразително изкуство в 4. клас на базата на предшестващи междупредметни връзки се постига затвърдяване на знанията на учениците за значението на наследството на древните цивилизации в днешна България.

Предложената по-горе система може да осигури по-добра ефективност на обучението в 1.-4. клас, да допринесе за интеграцията на разгледаните направления, в резултат на което да се формират по-обобщени и систематизирани представи у учениците за заобикалящия ги свят. Като доказателство за това се привежда примерна методическа разработка на урок на една от най-сложните за възприемане от децата поради своя абстрактен характер тема „Въздух”. Онагледяването е осъществено с използването на презентация с богат снимков и картинен материал, чрез които се осъществява интеграцията с изобразителното изкуство. По този начин абстрактните понятия се свързват с конкретен картинен образ. Темите, по които се постига интеграция в урока, са: екология; годишни времена; знания за цветовете; жанрове в изобразителното изкуство. Структурата на методическата разработка на урока е по модела на М.Цанкова [29,с.134].

I. Учебен предмет: Човекът и природата, 3. клас

II. Тема на урока: „Въздух. Разпространение, свойства и значение на въздуха” [22,с.18]

III. Цели на урока:a. образователни – запознаване със състава и характеристиките на въздуха; усвояване на знания за свойствата и значението на въздуха; наблюдаване и описване на причините за замърсяване на въздуха; представяне на начини за опазване чистотата на атмосферата;b. възпитателни – формиране на екологична култура и отговорно отношение към едно от най-важните условия за живот на живите организми – въздуха; изграждане на навици за опазване чистотата на въздуха;c.развиващи – разширяване и задълбочаване на знанията за неживата природа, за връзката нежива-жива природа.

IV. Тип на урока: урок за нови знанияV. Организационни форми на обучението: фронтална, индивидуалнаVI. Дидактически принципи: научност, достъпност, нагледност,

съзнателност и активност, системност, последователностVII. Дидактически методи: беседа, разказ, наблюдение, демонстрация,

експеримент, работа с учебник и учебна тетрадкаVIII. Дидактически средства: картини, опитни постановки, презентация

IX. Предварителна подготовка:a. на учителя: подготовка на материали за демонстрация; набавяне на материали и пособия за извършване на опитните постановки; подбор на детски стихотворения и гатанки, на дидактични игри; изработване на презентация;b. на ученика: извършване на опит у дома – покриване на засадено в саксия растение със стъклен буркан, като му се осигури светлина, топлина и вода, и записване на резултатите в тетрадката.

X. Вътрешнопредметни връзки:a. предшестващи: усвоени знания за неживата природа и за свойствата на телата и веществата;b. перспективни: разширяване на знанията за неживата природа (в частност въздуха) и за значението и връзката ѝ с живите организми.

XI. Междупредметни връзки:a. Български език и литература: използване на стихотворения и гатанки; развиване на устната и писмената реч;b. Изобразително изкуство: анализ на картини; съпоставяне на илюстрации; презентация с картини на известни художници, свързани с природни явления;c. Математика: решаване на ребус;d. Домашен бит и техника: засаждане на растение в саксия.

XII. Очаквани резултати: да проследяват връзката нежива – жива природа; да описват свойствата и разпространението на въздуха в

природата и значението му за живота на Земята; да се възпитават в екологична култура чрез запознаване с основните замърсители на въздуха и начините за опазване чистотата на въздуха.

Ходът на урока започва с актуализиране на знанията от предходния урок „Валежи“. Използват се гатанки на Асен Разцветников, Стоян Русев, Димитър Ценов, с което се постига активно участие и позитивно отношение на учениците. Отговорите на гатанките се подават посредством слайдове с изображения на дъжд, сняг, град, роса, мъгла. Тази интердисциплинарна връзка осигурява индуктивното движение от образа към понятието, придобиването на цялостна представа за явленията.

Преходът към новите знания се прави чрез занимателен числен ребус, при чието решаване се получава темата на урока. Така съвсем естествено се мотивира необходимостта от запознаване с още един елемент на неживата природа, който е също толкова важен и необходим за живите организми, колкото и водата.

Новите знания се разработват последователно и в логическа връзка помежду си по следния план:

1. Разпространение на въздуха2. Свойства и значение на въздуха3. Причини за замърсяване на въздуха4. Начини за опазване чистотата на въздуха

Съблюдаването на принципа за системност и последователност в урока се подпомага от рамкирането му в презентация. Провежда се серия от опитни постановки според методическите изисквания за безопасност. Учениците наблюдават внимателно, анализират и сами достигат до съответните изводи за свойствата на въздуха, формулират ги с помощта на учителя и ги записват в тетрадките си. Повтарят записаното и така извършват частичното затвърдяване. Всеки опит е онагледен и с презентация, което предоставя възможност да се наблюдават живописните портрети на Реноар („Момичето с ветрилото“, „Жена с ветрило“), пейзажи на известни импресионисти, уловили в своите платна движението на въздуха. При сравняването и анализирането на картините учениците актуализират знанията си и за рзличните видове изобразително изкуство (живопис, графика) и техните жанрове (портрет, пейзаж). Така учениците, възприемайки картините, неусетно достигат до абстрактни обобщения и обогатяват образните си представи. Те остават с впечатлението, че всичко в света е свързано. Въздухът е навсякъде около нас – в почвата, водата, дори и в произведенията на художниците. Чрез експеримента с разноцветни топчета пластилин в газирана вода, доказващ, че въздухът е по-лек от водата, могат да се преговорят топлите и студените цветове. Значението на въздуха за човека най-добре се разбира от малките ученици с конкретни примери и визуална опора – детски рисунки с изобразени хвърчила, парашути, музикални инструменти, платноходките и мелниците в платната на Моне (“Регата в Аржентее”; „Полета с лалета“) и др. Сравнявайки

изображения на красиви планински и морски пейзажи със сивите градски и индустриални пейзажи, подрастващите установяват основните замърсители на атмосферата и предлагат начини за съхраняване чистотата на въздуха. Възпитават се екологично отговорни личности, които се включват в озеленяването на родния край, проветряват редовно помещенията и се грижат за чистотата на работното си място.

Знанията от урока се затвърдяват с попълване на упражненията в учебната тетрадка и с картинен ребус, съдържащ едно от свойствата на въздуха. Урокът завършва с обобщението на учителя за значението на въздуха като незаменимо условие за живот на нашата планета Земя и за необходимостта от единство на целия човешки род в дейността по опазването му. Прави се преценка за работата през часа и се поставя за домашна работа, всеки ученик да посади цвете в саксия и да я постави в класната стая.

Осигуряването на двете нива на интеграция – преподаване и учебно съдържание, съдейства за успешно реализиране на учебно-възпитателния процес. Така учителят има компетенции да намира, подбира, интегрира и свързва информация от различни области на познанието. Той успява да реализира важната професионална отговорност да предаде на следващите поколения необходимите стратегии за ориентиране и справяне в сложни ситуации, да ги мотивира с личния си пример да бъдат активни и търсещи личности с висока степен на отговорност и положително поведение в обществото.

ЛИТЕРАТУРА1. Ангелова, Л., П. Легкоступ. Изобразително изкуство за 1 клас. С., Просвета, 2002.2. Ангелова, Л., П. Легкоступ. Изобразително изкуство за 2 клас. С., Просвета, 2002.3. Ангелова, Л., П. Легкоступ. Изобразително изкуство за 3 клас. С., Просвета, 2004.4. Ангелова, Л., П. Легкоступ. Изобразително изкуство за 4 клас. С., Просвета, 2005.5. Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1996.6. Белова, М., Г. Димитрова, Н. Бояджиева, К. Сапунджиева. Теоретични основи на възпитанието. С., „ВЕДА СЛОВЕНА- ЖГ”, 1997.7. Буров, С. и др. Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и приложения.В.Търново, Елипс, 1994.8. Василева, Е., Р. Меламед, Й. Панайотова, М. Дойчинова. Роден край за 1 клас. С., Просвета .9. Василева, Е., С. Цветанска. Околен свят за 2 клас. С., Просвета, 2003.10. Георгиева, М., Р. Йовева, Ст. Здравкова. Обучението по български език и литература в началното училище. Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски”, 2011.

11. Гетова, Д., Н. Качамакова, Д. Русимова. Роден край за 1 клас. С.,Просвета,2002.12. Димитров, Д., П. Цанев, Р. Карапантева. Изобразително изкуство за 1 клас. С., Просвета, 2002.13. Димитров, Д., П. Цанев, Р. Карапантева. Изобразително изкуство за 2 клас. С., Просвета, 2008.14. Димитров, Д., П. Цанев, Р. Карапантева. Изобразително изкуство за 3 клас. С., Просвета, 2008.15. Димитров, Д., П. Цанев, Р. Карапантева. Изобразително изкуство за 4 клас. С., Просвета, 2009.16. Епитропова, А., М. Максимов. Човекът и природата за трети клас. С., Булвест, 2004.17. Епитропова, А., М. Максимов. Човекът и природата за четвърти клас. С., Булвест, 2005.18. Кабасанова, М., П. Стоянова. Околен свят за 2 клас. С., Просвета, 2003.19. Кабасанова, М., П. Стоянова. Човекът и природата за 3 клас. С., Просвета, 2004.20. Кабасанова, М., К. Манолов. Човекът и природата за 4 клас. С., Просвета, 2005.21. Найденова, Л., М. Тодорова. Роден край за 1 клас. С., Просвета.22. Найденова, Л., Тодорова, М. Човекът и природата за 3 клас. С., Просвета, 2004.23. Найденова, Л., М. Тодорова. Човекът и природата за 4 клас. С., Просвета, 2005.24. Николов, П. Интегралният подход в педагогическия процес. С., Народна просвета,1985.25. Радев, П. Педагогика. Пловдив., ИК „Хермес”, 2007.26. Папазов, Б. Теория и методика на обучението по изобразително изкуство 1-4 клас на средното общообразователно училище. Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски”, 1999.27. Учебни програми по Роден край, Околен свят, Човекът и природата, 3-4 клас. С.,МОН.28. Учебни програми по Изобразително изкуство 1-4 клас. С., МОН.29. Цанкова, М. За подготовката на началния учител по методика на обучението по природознание. Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски”, 2011.30. Цанкова, М. Използване на етологията в методиката на обучението по природознание. Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски”, 2012.31. Чилингиров, С. Пленерът – форма за организиране на изобразително-творческата дейност на учениците по изобразително изкуство. Начално образование, 2009, 2, 3-7.