ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ” ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

Катедра по немска филология и чуждоезиково обучение

СЕВГИНАР ДИНЧЕРОВА ИБРЯМ

“Когнитивната метафора ВОДА в българския, немския и турския

медиен дискурс”

А В Т О Р Е Ф Е Р А Т

на дисертация за присъждане на образователна и научна степен “ДОКТОР” по научната специалност “Германски езици”

Научен ръководител: доц. д-р Антоанета Димитрова

Шумен 2012 г.

Когнитивната метафора ВОДА в българския, немския и турския медиен дискурс

Съдържание на дисертационния труд

Увод 1. Метафора – очертаване на понятието и обзор върху теориите за метафората 11

1.1. Метафората в реториката и стилистиката 13 1.1.1. Метафората в реториката 13 1.1.2. Метафората в стилистиката 17

1.2. Теории за структурата на метафората 21 1.2.1. Интерактивни възгледи за метафората 21 1.2.2. Теория за дублиране на съдържанието на метафората 23 1.2.3. Метафората в теорията на семантичните полета 24 1.2.4. Метафората в теорията за анафората 25

1.3. Теории за метафората според нейното значение 28 1.3.1. Tеория за парадоксалната метафора 28 1.3.2. Теория за раздвоената референция на метафората 29 1.3.3. Метафората в контекстно-обусловените интерпретации 29

1.4. Теории за функциите и употребата на метафората 31 1.4.1. Теория за дивергенцията на метафората 31 1.4.2. Екстензионна теория за метафората 32 1.4.3. Гещалттеория за метафората 32

1.5. Метафората в когнитивната лингвистика 34

2. Символика на водата 2.1. Метафора и символ 40

2.1.1. Очертаване на понятието символ. Обзор върху схващанията за символа 40 2.1.2. Културен и езиков символ 43

2.2. Водата като културен символ 47 2.2.1. Водата в западноевропейската културна традиция 51

2.2.1.1. Водата в християнската религия 52 2.2.1.2. Водата като културен символ в българската

езикова и културна общност 54 2.2.1.3. Водата като културен символ в немската езикова

и културна общност 55 2.2.2. Водата в източната културна традиция 56

2.2.2.1. Водата в ислямската религия 57

2.2.2.2. Водата като културен символ в турската езикова и културна общност 58

2.3. Вода; das Wasser; su като езиков символ в българската, немската и турската фразеология и паремиология 60 3. Метафората вода в българския, немския и турския медиен дискурс 74

3.1. Линейно движение 77 3.1.1. Извор / кладенец; die Quelle / der Brunnen; kaynak 77 3.1.2. Поток; der Bach / der Strom; dere 96 3.1.3. Река; der Fluss; nehir 103 3.1.4. Водопад; der Wasserfall; şelale 107 3.1.5. Езеро; der See / der Teich; göl 110 3.1.6. Море; das Meer / die See; deniz 114 3.1.7. Океан; der Ozean; okyanus 128 3.1.8. Блато; der Sumpf; bataklık – тиня; der Schlick /

der Pfuhl; alüvyon – кал; der Schlamm; çamur 131 3.1.9. Потоп; die Sintflut; taşkın 141

3.2. Циклично движение 144 3.2.1. Течно състояние 145

3.2.1.1. Дъжд; derRegen; yağmur 145 3.2.1.2. Капка; der Tropfen; damla 154

3.2.2. Твърдо състояние 161 3.2.2.1. Лед; das Eis; buz 161 3.2.2.2. Градушка / град; der Hagel; dolu 166 3.2.2.3. Сняг; dеr Schnee; kar 169 3.2.2.4. Лавина; die Lawine; çığ 173

3.2.3. Газообразно състояние 177 3.2.3.1. Пáра; der Dampf; buhar 177 3.2.3.2. Мъгла; der Nebel; sis 180 3.2.3.3. Облак; die Wolke; bulut 183

Заключение 189 Библиография 197

Дисертационият труд има за обект на изследване метафоричната употреба на вода в съвременния български, немски и турски медиен дискурс. Предмет на изследване е метафората вода в българския, немския и турския икономически и политически дискурс. С цел илюстриране на широката метафорична употреба на названията за проявленията на вода обаче са разгледани и други контексти на употреба (например духовна и религиозна сфера, поетически текстове и пр.).

От решаващо значение за избора на темата е фактът, че водата е универсален феномен. Като универсално явление тя неминуемо намира място в човешката материална и духовна култура. А поради неразривната връзка между култура и език е неизбежно присъствието на водата с еднакви, сходни, но и различни послания в „езиковата картина на света” при различни културни и езикови общности – в това число българската, немската и турската езикова и културна общност.

Методологията на изследването има интердисциплинарен характер: включени са аспекти от областите фразеология, медиевистика, културология, когнитивна лингвистика, текстолингвистика, стилистика и др. С оглед на този интердисциплинарен характер терминологичният апарат включва понятия от горните научни области. Отделните аспекти са подчинени на целта чрез ономосиологичен подход да се акцентува върху отделни значими за трите култури езикови явления и да се очертаят границите на еднаквост, сходство и различност в трите езикови общности.

Изхождайки от универсалността на водата, основната хипотеза на настоящото изследване е: независимо от различията между западноевропейската и източната духовна традиция, където са позиционирани трите култури, навсякъде следва да доминира еднаквостта, респ. сходството, а не различността в смислообразността и метафоричната употреба на вода; тази същностна прилика се явява мост между двете културни макропространства.

Предвид основната хипотеза представянето на метафоричната употреба на вода си поставя като основна цел онагледяване на еднакви, сходни и различни колективни представи и познания за света, ословени в езиковата картина на света на трите културни общности.

Стъпките към постигането на тази цел са свързани със следните задачи: 1. очертаване на понятието метафора и осветляване на различни теории за метафората от античността до днес;

2. представяне на символиката на водата като универсален феномен и културен и езиков символ както в източните, така и в

западноевропейските езикови и културни общности, в това число турската, немската и българската култура;

3. излагане, коментар и анализ на ексцерпиран материал от названията за различните проявления на водата в нейното линейно и циклично движение, които са употребени като метафори с различни послания в съвременния български, немски и турски медиен дискурс.

Решаването на тези задачи се съдържа в трите основни глави в структурата на дисертацията.

В ПЪРВА ГЛАВА след очертаване на понятието метафора са осветлени в диахронен обзор редица възлови теории за метафората. Чрез този обзор проличават приемствеността, частичното сходство и надграждането в развитието на метафорологията. С оглед на множеството схващания за метафората трябва да се признае, че е почти невъзможно да се каже нещо съвсем ново за нейната същност.

Обзорът на схващанията за метафората започва с античната реторика, чиито представители са Аристотел, Цицерон и Квинтилиян, и с нейната наследница – стилистиката, представена от немски, български и руски езиковеди като Волфганг Флайшер, Стефан Брезински, Юрий Михайлович Ромененко и др.

Античните реторики и поетики приписват две основни функции на метафората: реторична и поетична. Висша степен в развитието си реториката като наука за ораторско красноречие достига след VI в. пр.н.е. в Древна Гърция. С метафора се занимава и поетиката като изкуство на катарзиса, стигматизиране и възвеличаване.

Метафората у Аристотел принадлежи едновременно към реториката и поетиката. Той дефинира метафората в „За поетическото изкуство“ като „пренасяне на чуждо име върху даден предмет – или от род върху вид, или от вид върху род, или от вид върху друг вид, или по аналогия“ (Аристотел 1975: 91). По-подробно е разгледана метафората в неговата Реторика.

Метафората в стилистиката е разгледана с опора на „Стилистика на съвременния немски език” от В. Флайшер, Г. Михел и Г. Щарке, където са представени две класификации на стилистичните фигури (вж. Fleischer et al. 1996). Първата класификация включва словесни и мисловни образи: към словесните образи (с орнативна функция, в кохезията на текста) спадат анафора, епифора, анадиплозис, перифраза и метафора, а мисловните образи (свързани с кохерентността на текста) са алегория, амплификация, антитеза, обобщение, парентеза. Според „Стилистика” тази класификация е проблемна, защото мисловните образи изискват определен езиков израз, освен това между кохерентност и кохезия съществуват многобройни взаимоотношения и

преплитания. Затова като по-добре обособена авторите представят втора класификация въз основа на четири променливи категории: заместване; допълване; елиминация и пермутация. Според тази класификация метафората спада към стилистичните фигури по заместване и е дефинирана като ‘пренасяне на значение въз основа на някакво сходство’ (лат. tertium comparationis) (вж. Fleischer et al. 1996: 256).1

За българското езикознание можем да посочим освен „Метафората” на Исак Паси и „Журналистическа стилистика” на Ст. Брезински (2001), според когото метафоричните тропи са стилистични фигури, в които се наблюдава пренасяне на признаци от един предмет върху друг.

В съвременното руско езикознание някои схващания за метафората се доближават до възгледите за когнитивната метафора. Така например според Ю. М. Ромененко и О. А. Чулков метафората е не само проблем на езика, a и на връзката между език и мисъл. Смята се, че това са два отделни свята, между които чрез метафората се осъществява взаимен обмен на информация. Обектите и от двете групи трябва да са цялостни и самостоятелни, а също и трансцендентни един към друг. Само тогава метафората носи творчески заряд. Във връзка с това според авторите метафора означава не само ‘пренасяне’, но и ‘внасяне’: от онтологичен аспект тя изразява онтологичната триада същество–нищо–създаване (вж. Романенко/Чулков 1997). Друг руски езиковед, В. А. Марков (1994: 169), разширява термина метафора: според него така трябва да се окачестви всяка дума, употребена в косвен смисъл.

След представянето на метафората в античната реторика и в стилистиката диахронният преглед на схващанията за метафора в по-ново време се опира на Екарт Ролф, който разглежда двадесет и пет теории за метафората, класифицирайки ги в две основни групи: - семиозисна група (нем. semiosisch) – с две подгрупи: (1) според структурата на метафората; (2) според функциите при реализацията на метафората и

1 Още тук по формулата А е Б за съществителното като метафора можем да посочим Geld ist Wasser, дословно „парите са вода”, от немския икономически дискурс (срв. Liebert 1992: 34). В турската езикова употреба също намираме редица свидетелства за това, че вода се асоциира с пари, например: „paralar suyunu çekti”, дословно: „на парите водата се изтегли” ‘парите свършиха’.

- семиотична група (нем. semiotisch) - също с две подгрупи: (1) според значението на метафората; (2) според употребата на метафората (срв. Rolf 2005: 16). Класифицирането на Ролф по отношение на теориите за функциите

на метафората от семиозисната група и на теориите за употребата на метафората от семиотичната група не изглежда много убедително, защото функциите на метафората до голяма степен се припокриват с нейната употреба. Затова тук се предлага прегрупиране на представените теории от двете основни групи у Ролф по следния начин: теории за структурата на метафората (подбрани от семиозисната група); теории за метафората според нейното значение (подбрани от семиотичната група) и теории за функциите и употребата на метафората (с обединяване на подбрани теории за функциите при реализацията на метафората от семиозисната група и подбрани теории за употребата на метафората от семиотичната група). Схващанията за когнитивната метафора като ключови в настоящото изследване са разгледани в отделен раздел (гл. 1.5.), въпреки че спадат към теориите за функциите и употребата на метафората.

Представители на схващанията за когнитивната метафора са Джордж Лейкъф и Марк Джонсън, Волф-Андреас Либерт, Криста Балдауф, А. П. Чудинов, Д. Попов и др. Разглеждайки функциите на когнитивната метафора, следва да изходим от „[к]огнитивната функция на знака/езика [...], която се състои в способността му да съхранява в себе си („в своя план на съдържание”) познание за обекти извън самия него”, и от неговата способност да съхранява „в семантичната си система обобщено познание за света /„картина на света”/, сегментирано и разпределено по /етно/специфичен начин в значенията на лексикалните и граматически знаци” (вж. Добрев/Добрева 1993: 70). В този смисъл метафората представлява когнитивен инструмент за разбиране на непознатото.

От особено значение тук са Лейкъф и Джонсън. Според тях метафоризирането е процес, при който дадена абстрактна същност се предава с помощта на конкретен сетивен образ с цел определено въздействие, т.е. става дума за пренасяне на познание от една област в друга област, като чрез познатото в конкретния свят се обяснява непознатото в другия свят. В „Linguistic gestalts” (1977) Лейкъф използва понятието гещалт в смисъл на структури, с помощта на които са организирани човешките мисли, възприятия и емоции, както и познавателните процеси и езиковата дейност на човека. Концептите (понятията) във вътрешния свят на човека най-често се представят в езика чрез когнитивни (концептуални, понятийни) метафори, респ.

понятиен пренос, в основата на които лежат идеализирани когнитивни модели. Според Лейкъф всяка понятна мисловна структура може да се характеризира чрез такива модели. В „Metaphors we live by” (1980) Лейкъф и Джонсън изследват взаимовръзката между метафора и човешко всекидневие и въздействието на метафората върху него. Според тях същността на метафората се състои в разбиране и преживяване на същности от един вид в понятия на същности от други вид, а важни качества на метафорите са системността на метафоричните понятия и осветяването на едни страни и затъмняването на други страни при осмисляне на ново (най-често абстрактно) понятие по метафоричен път. Те определят концептуалната метафора като най-важния инструмент на човешкото познание и я разглеждат като „пренасяне на информация от област-източник (областта на сензомоторната активност) върху област-цел (областта на личния опит), при което се запазват умозаключенията и понякога езиковото представяне”. Класификацията на метафорите у Лейкъф и Джонсън включва опозицията конвенционална - неконвенционална метафора.

В „Metaphernbereiche der deutschen Alltagssprache“ (1992) Либерт разглежда метафоричността в американската когнитивна лингвистика и търси европейските корени в тази област. Той подчертава, че метафорите у Лейкъф и Джонсън представляват емпирични структури и само в този смисъл можем да разберем основното твърдение на Лейкъф, че метафората минава през целия наш всекидневен живот и се проявява както в езика, така и в мисленето и действията (срв. Liebert 1992: 52).

Балдауф също отбелязва във връзка със схващанията на Лейкъф и Джонсън, че при концептуализиране на сложна действителност човек прибяга до метафорични процеси, за да структурира своите абстрактни и трудно описуеми познания с помощта на конкретни елементарни познания (срв. Baldauf 1997: 16).

Чудинов (2001) изследва употребата на когнитивни метафори в руския политически дискурс през 90-те години на ХХ век. Позовавайки се на Лейкъф и Джонсън, той представя теорията на концептуалната метафора като част от когнитивната лингвистика и съпоставя семантично-структурния и когнитивния подход при анализа на метафората.

От българските изследователи Д. Попов (2003: 250) се занимава с когнитивни метафори като митологизатори и „манипулативни средства за облъчване на общественото мнение” в медийния дискурс.

След изясняване на схващанията за метафората в когнитивната лингвистика са представени трите вида когнитивни метафори у Лейкъф и Джонсън в зависимост от културния опит на човека, а именно:

ориентационни, онтологични и структурни метафори. Основна величина при ориентационни метафори е функцията на двигателния апарат на човека за ориентиране спрямо хоризонталните и вертикалните посоки в пространството. Пространствените отношения включват дихотомиите горе - долу, над - под, зад - пред и т.н. При онтологичната метафора основното познание за конкретния обект се проектира върху представите и произтичащите от тях асоциации и загубва своя характер. Тя дава възможност за локализиране, категоризиране и количествено определяне на абстрактни същности.

От представените видове когнитивни метафори особено важна за емпиричното изследване в Трета глава се оказва ориентационната метафора (горе - долу), понеже се съизмерва със символиката на водата като Сакрална и Нечиста сила.

ВТОРА ГЛАВА на дисертацията е посветена на символиката на водата и е структурирана в три основни раздели.

ПЪРВИЯТ РАЗДЕЛ НА ВТОРА ГЛАВА очертава понятието символ въз основа на допирни точки между него и метафората - така например символът, както метафората, е условно създаден и развиващ се знак за познание и самопознание; присъщ белег на символа е неговият полисемантизъм, но и при метафората са възможни много значения и поради това тя може да навлезе в полето на символа.

Според Паси (2001) символът е съставен от два компонента – знак и смисъл, които могат да съществуват поотделно. Символният знак изразява символизираното явление, но същевременно може да изразява много други неща, затова може да бъде отнесен и към явления от други символни сфери.

Тук трябва да се отбележат основните изследвания на Д. Добрев по проблематиката на знаци и символи „Символите в творчеството на българските символисти” (2000), „Тайните на Томбул джамия. Въведение в практическата семиотика на културата в със знаци и символи” (2010), както и „Справочник на символите в българския символизъм” (1996).

Централно място в обзора върху схващанията за символа заемат понятията културен и езиков символ, представени с позоваване на Д. Доброволски и Е. Пирайнен. Опирайки се на схващанията на Лотман и Успенски, те определят културния символ като феномен със собствена, но и с вторични функции, който се възприема от дадена културна общност като носещ значение елемент в „текста” на съответната култура. Такива символи могат да бъдат неодушевени или одушевени предмети от обкръжението на човека – от природните елементи са споменати вода и огън. Авторите разграничават силни и слаби културни

символи с оглед на популярността в дадената култура (вж. Dobrovolskij/Piirainen 1996: 55-56; 58).

Предпоставка за изследване на метафоричната употреба на вода в българската, немската и турската култура е запознаване със символиката на водата в тях, тъй като език и култура са неразривно свързани и културният облик на дадено явление се ословява в „езиковата картина” за него. По тази причина ВТОРИ РАЗДЕЛ НА ВТОРА ГЛАВА е посветен на водата като културен символ в западноевропейската културна традиция, където е вписана немската култура с общностни представи и духовни традиции, в източната културна традиция, където е вписана турската култура, а в българската култура откриваме наслагвания от двата културни ареала.

ТРЕТИ РАЗДЕЛ НА ВТОРА ГЛАВА има практическа насоченост и разглежда водата като езиков символ в българската, немската и турската фразеология и паремиология и нейната метафорика в съвременния икономически и политически дискурс на трите култури. Разделът е органична спойка между втори раздел на Втора глава с представената символика на водата и следващата Трета глава с коментар и анализ на метафоричната употреба на ексцерпиран материал от названията за различните проявления на вода при нейното линейно и циклично движение.

Семантичните измерения на метафората вода, нем. Wasser, тур. su, са включени в бинарни опозиции и са подредени в еквивалентни или сходни по лексикален състав фразеологизми в трите езика. При липса на такива съответствия са посочени поотделно устойчивите словосъчетания в съответния език. Корпусът от езикови единици е ексцерпиран от едноезични и двуезични фразеологични речници.

При това представяне изразите в турския и немски език са преведени дословно с цел да се получи представа за ословеното картинно представяне на света в двете култури.

ТРЕТА ГЛАВА е с изцяло практически характер и разглежда метафоричната употреба на названия за проявленията на водата в българския, немския и турския медиен дискурс, като се изхожда от линейното и цикличното движение на водата. Тази глава заема основно място в дисертацията и осветлява езиковия материал, ексцерпиран от лексикографски и интернет-източници, като лексикографските източници са отправна база за търсене на езикови свидетелства в български, немски и турски печатни и online-издания на вестници и списания, интернет-форуми и др. Предложените езиковите примери са подбрани на произволен принцип и представляват характерни илюстрации на езиковата употреба в отделни ниши на икономическия

и политическия живот. Хипотезата тук е, че в тези дискурси и при трите езикови общности ще доминират сходни езикови картини.

С оглед на сакралното и нечистото значение на вода метафоричната употреба на названията за проявленията на водата при нейното линейно и циклично движение се подрежда в основна опозиция ‘място, откъдето се получава добро/добрина, сполука, успех, щастие/късмет’ – ‘място, откъдето се получава зло/злина, несполука, провал, нещастие’, по-нататък съкратено добро - зло.

При необходимост - с оглед на характерните свойства на денотата или предвид метафорична употреба с други послания - се прави модифициране на основната семантична опозиция, а също се обособяват допълнителни опозиции. Тогава се наблюдава дефективна структура, както и наличие на примери в една или две от трите култури. В тези случаи става дума най-често за метафорична употреба, онагледяваща културно-специфични различия между трите езикови общности.

След изясняване на понятието дискурс, очертаване на медийния дискурс и отбелязване на по-значителните изследвания в тази област за българския, немския и турския научен дискурс са разгледани примери от медийния дискурс на трите езикови и културни общности, където присъства когнитивната метафора вода.

Резултатите и изводите въз основа на направения анализ представляват съществените приносни моменти на дисертацията.

В ПЪРВИ РАЗДЕЛ НА ТРЕТА ГЛАВА е разгледана метафоричната употреба на названията извор – ручей; поток; река; водопад; езеро; море; океан; блато – тиня – кал за проявленията на вода в нейното линейно движение.

Първата хипотеза тук е, че извор, поток, река и море като названия за проявления на водата с важна роля в бита, поминъка и вярванията, респ. религията на трите езикови и културни общности, имат осезаемо присъствие с положително и отрицателно послание - както като езикови символи, така и като метафори в публичното пространство, в това число и в медийния дискурс.

Втората хипотеза се отнася за названията за „нечистата” вода - блато, тиня, кал и гьол, които фигурират като синоними в лексикографските справочници и това позволява обединяването и представянето им в една единствена глава на изследването. Очаква се, че те служат като езикови символи и метафори с много сходни послания, които с оглед на денотативното значение на лексемите би трябвало да са определено отрицателни в трите езикови и културни общности.

Поради обвързването на основната хипотеза със семантичната опозиция добро – зло, както и поради ограничения обем на автореферата по-долу е представена метафоричната употреба на названията за проявленията на водата само в измеренията на тази опозиция, въпреки че е отбелязано и присъствието на други опозиции.

ИЗВОР; DIE QUELLE / DER BRUNNEN; KAYNAK Извор означава ‘място, където извира вода’, а също така прен.

‘източник, първопричина’ и ‘източник за сведения; данни; оригинален документ’. Като синоними на извор за денотативното значение на думата са посочени чучур, ручей, поток и турцизмът кайнак, който обаче не се среща в съвременната българска езикова употреба. Синоними на нем. Quelle са Quellwasser, Quell, Brunnen и поет. Born (Synonym 435). Синоними на тур. kaynak са göz, memba, pınar, kaynarca, menşe.

Изворът като културен символ има сакрален заряд – както на Запад (у древните гърци и в германската митология), така и на Изток (в мюсюлманската религия се среща преданието за Замзам, свещения извор на Мека). В „Справочник на символите в българския символизъм” е отбелязано, че „изворът представя чистия източник на вярата, надеждата и любовта”, а в културната история изворът се съотнася с идеята за първичния божествен дух, който дава живот и носи пречистваща сила (вж. Добрев 1996).

Предвид символиката и синонимията на извор метафоричната употреба на тази лексема е подредена в две семантични опозиции: ‘добро’–‘зло’ (1) и ‘(първоначално) място, откъдето се получава пълна и/или достоверна информация’–‘място, откъдето се получава оскъдна и/или съмнителна информация’ (2).

В първия член на опозиция (1) метафората извор е обвързана основно с духовния и душевния свят на човека. Абстрактни понятия като мисъл и мъдрост, както и носители на тези качества „са” извор в сентенции, например: „Мисълта е извор на постъпките, живота и действието“ (Боров и др. 1979: 30). Тук принадлежат също: бълг. непресъхващ извор/източник и неизчерпаем извор/източник; нем. unversiegbare Quelle и unerschöpfliche Quelle (НБФР, 534), тур. kurumayan kaynak и tükenmez kaynak, досл. ‘непресъхващ извор’.

В българските колективни представи думата извор е с поетичен заряд, за разлика от стилистично неутралната дума източник, затова непресъхващ извор се появява главно в комбинация с поетична и приповдигната лексика и названия за духовни, свръхестествени явления и пр.

Макар и рядко, този израз се среща в икономическия дискурс, главно при представяне на лица, дейности и най-вече на продукти в рекламата, където се съчетава с приповдигната лексика, но не с експресивна, а с персуасивна функция: • за лица: “Тези хора са преподавателите в Ателие Марабу [...] и непресъхващ извор на страхотни идеи (http://tine-handmade-jewelry.blogspot.com);

• за дейности: „Опаковането - непресъхващ извор на иновации” (http://propackmagazine.bg/bg);

• в рекламата: „‘Моминска вишновка’ – ликьор, дошъл от непресъхващия извор на традициите” (http://www.kralskavodka.com). В съвременния политически дискурс непресъхващ извор почти не

се среща. Интересно е обаче неговото присъствие в социалистическия политически дискурс, за който особено в първите десетилетия е характерна употребата на помпозно-приповдигната лексика, например: „Издаването на многотомна история на България има не само научноизследователско, но и важно обществено-политическо значение. Показвайки всичко ценно, героично и революционно в миналото на българския народ, тя ще бъде непресъхващ извор за възпитанието на трудещите се в духа на социалистическия патриотизъм и пролетарски интернационализъм (в протокол от заседание на Политбюро на ЦК на БКП, 21.05.1968 - http://www.nbu.bg/webs/historyproject).

Както българските, така и немските общностни представи обвързват понятията Quelle и Brunnen с абстрактни понятия, поетична и приповдигната лексика. По тази причина метафоричната употреба на unversiegbare Quelle е сходна с тази на съответния български израз.

Както непресъхващ източник, така и unversiegbare Quelle се среща често в икономическия дискурс, където се асоциира с положителни, но и с отрицателни явления, и в частност в рекламата, където в комбинация с приповдигната лексика изпълнява персуасивна функция, например: • с положителна конотация: „Der Wald ist in unserer Zeit schwindender

Ressourcen eine unversiegbare Quelle ökologischen und ökonomischen Nutzens“ (http://www.graubuendenholz.ch);

• с отрицателна конотация: „Eine unversiegbare Quelle für Inflation und Kaufkraftverlust” (http://www.facebook.com);

• в рекламата - за фирма: „Pagnoncini [...] In ihr sprudelt eine unversiegbare Quelle an kreativen Ideen” (www.pagnoncini.com). Съответният турски израз kurumayan kaynak се употребява най-

често в буквален смисъл. Метафорична употреба се наблюдава при самата лексема kaynak ‘извор’, която носи същите послания и е

обвързана със същите асоциации, които се срещат в другите две култури.

За метафоричната употреба на този израз не бяха открити примери в турския икономически дискурс.

Метафоричната употреба на лексемата kaynak в политическия дискурс е рядко явление и проличава в следния пример: „Terörün dış ve finansal kaynakları tükendi!”, досл. „Изчерпаха се външните и финансови източници на тероризма” (заглавие - yerelce.wordpress.com);

Вторият член ‘зло’ на основната опозиция съдържа следните устойчиви глаголни словосъчетания: бълг. изворът пресъхва/секва; нем. eine Quelle versiegt, trocknet ein, versickert (НБФР, 534); тур. kaynak kuruyor, досл. „изворът пресъхва”. Тук принадлежат именните словосъчетания със съответните причастия: бълг. пресъхнал извор/кладенец; нем. eine versiegte/eingetrocknete/versickerte Quelle; тур. kuruyan kaynak.

За отбелязване е, че оптимистичната нагласа в немската народопсихология изкристализира в израза die vertrockneten/verschütteten Quellen wieder zum Fließen bringen ‘съживявам, разчиствам наново пресъхналите, затрупаните извори’ (НБФР, 534). Израз с подобно послание не съществува в българската и турската езикова употреба.

ПОТОК; DER BACH / DER STROM; DERE Поток означава ‘малка река в планината’, а преносно - ‘съвкупност

от много движещи се в една посока хора, животни или предмети’. Синоними на поток са (1) бързей, ручей, бара, рекичка, река; (2) струя, наплив, наводнение, порой, изобилие; (3) маса; (4) ход, течение, насока, тенденция. Синоними на нем. Bach са Wasserlauf, Wildbach, Rinnsal, Quell, Bächlein, а на нем. Strom са Fluss и Strömung (Synonym 100; 518). Турски синоними на dere не фигурират в ползваните лексикографски източници.

Както извор, така и поток е с поетичен заряд, например: потокът шурти/ромоли/клокочи.

Немските съответствия der Bach rauscht/murmelt/rieselt/gluckst също се срещат също главно в поезията (напр. стихотворението „Da rauscht der Bach” на Р. М. Рилке - http://rainer-maria-rilke.de). Тук спада и атрибутивната употреба на сегашното причастие Part. I от горните глаголи: ein reißender Bach ‘буйна рекичка, див поток’ и ein rieselnder/murmelnder Bach ‘ромолещ, клокочещ, ромонещ поток, ручей’ (НБФР, 89).

С оглед на тълкованията и синонимията на поток значенията на метафората поток се подреждат във вече познатата семантична опозиция ‘добро’ – ‘зло’ (1) при извор.

Към първия член ‘добро’ на тази опозиция се отнасят няколко турски израза с akarsu и dere. Съществителното akarsu, досл. „течаща вода”, е общо понятие за поток, река и водопад. За отбелязване е, че се срещат много наименования на фирми с akarsu (напр. Akarsu Inşaat – Bursa). Изразът akarsu çukurunu kendi kazar, досл. „потокът (течащата вода) сама си копае своето корито”, се употребява в смисъл, че трудолюбивият и умен човек сам си създава нови възможности; а akarsu pislik tutmaz, досл. „течащата вода не задържа мръсотия”, е езикова картина на душевно чист човек (ТФЛ, 109). В турския икономически и политически дискурс не бяха открити примери с тези два израза.

Изразите с dere се разглеждат в тази глава, въпреки че в някои контексти думата dere означава ‘река’ или ‘рекичка’.

Към втория член ‘зло’ на опозицията се причисляват нем. ein Strom von Verwünschungen ‘поток, порой от клетви, проклятия’; vom Strom getragen/mit fortgerissen werden ‘бивам носен, увлечен от течението’ и ein Schlag in den Bach, досл. „удар в потока”, ‘безсмислено начинание’ (НБФР, 89).

Немският икономически дискурс изобилства със сложни думи с Strom като основна съставяща: • „Geldströme der Volkswirtschaft” (заглавие - www.juramagazin.de); • „Kapitalströme zwischen den Eurostaaten außer Kontrolle” (заглавие -

http://www.freiewelt.net). РЕКА; DER FLUSS; NEHİR / IRMAK

Река означава ‘непрестанен голям воден поток, който тече в естествено корито’ и прен. ‘голямо множество, което се движи в една посока; поток, маса’. Като синоними на река са посочени поток, вада, приток; изобилие, наплив. Синоними на нем. Fluss са Strom, Wasserlauf, Gewässer, Wasserader, Bach (Synonym 241). Синоним на тур. nehir е ırmak.

В българските и немските общностни представи реката е двояк смислообраз – на изобилие и богатство, но и на препятствия и опасности. В немския език се среща употребата на библ. ein Land, darinnen Milch und Honig fließt, досл. „страна, в която тече мед и мляко”.

Израз на асоциирането на река с тревоги, проблеми и опасности е тълкуването на сънища с буйна река. Според българския и немския съновник, ако човек доплува до брега насън, ще избегне действителна опасност или ще преодолее опасен противник. При немското тълкуване на сънища приливът на река означава „отрицателното в живота, на

което човек трябва да се опълчи”, а прилив и отлив насън са знак за променливо щастие (срв. Kurth 1975: 145).

Турската лексема nehir ‘река’ се употребява основно с денотативното значение. Не бяха открити идиоми с nehir и метафорични находки в медийния дискурс.

За отбелязване е обаче, че в турския език много често се срещат личните пожелателни имена Nehir, Dere, Deniz, Irmak а в последно време много актуално е името Su, с послания за добър, щастлив и благополучен живот, изпълнен с късмет.

Значенията на метафорично употребените названия река и der Fluss могат да се подредят в две семантични опозиции: ‘добро’ – ‘зло’ (1); ‘произход/начало на нещо, пускам в действие’ - ‘край, завършек на нещо, прекъсвам, спирам’ (2).

Към първия член ‘добро’ на опозиция (1) може да се отнесе българското именно словосъчетание с предложно определение река от ..., както и сравнението като река ‘нщ. е в изобилие’ (ФРБЕ 1, 507), обикновено с глаголите тече и излива се/лее се. Тези два израза се срещат почти изцяло в икономическия дискурс: „Река от Европейски пари наводни Царево // Европейски пари най-накрая потекоха към Царево (заглавие и подзаглавие - http://www.bourgas.org).

Към втория член на тази опозиция се числят фразеологизмите изпуснал съм коня в реката ‘в много лошо положение съм’ и падна / отиде коня в реката ‘нщ. се проваля, съсипва, претърпява неуспех’ (ФРБЕ 1, 245; 108). От тези изрази единствено отиде коня в/у реката има широко присъствие почти изцяло във форуми в икономическото и политическото пространство, например: „Този кабинет нищо не прави. Ядосвам се, че гласувах за Бойко […] да не се занимава с глупости и да гледа къде върви икономиката на държавата, че отиде коня у реката” (http://www.dnes.bg).

ВОДОПАД; DER WASSERFALL; ŞELALE Водопад означава ‘място, където поради разлика в нивата течаща

вода пада от високо’. Български синоними на думата не са посочени. Като синоними на нем. Wasserfall фигурират Katarakt, Kaskade и Stromschnelle (Synonym 602; 341). В турския език синоним на şelale е остар. çavlan.

Водопад, der Wasserfall и şelale обикновено се използват с денотативното си значение, а като метафора се срещат най-вече в поетични текстове.

В българските и турските лексикографски източници липсват фразеологични изрази с водопад, респ. şelale, но в интернет се срещат словосъчетания: бълг. азалеята – водопад от цветове в най-студения

сезон (заглавие -http://zadoma.rozali.com); тур. Bilgi Şelalesi, досл. „водопад от знание” (наименование на сайт); Sevgi Şelalesi, досл. „водопад от любов” (профил във Фейсбук).

В немските лексикографски източници със значение ‘бъбря; говоря празни приказки’ фигурират словосъчетания със сравнението wie ein Wasserfall, а в интернет Wasserfall има метафорична употреба, сходна на тази на българската и турската лексеми, например: „Sich hineinstürzen in den Wasserfall der Gefühle, das ging so schnell wie ein Regenbogen, der am Horizont auftaucht” (http://www.neon.de).

Оскъдните примери за употреба на това название като клиширана метафора в медийния дискурс могат да се подредят към вече известната семантична опозиция ‘добро’ – ‘зло’.

От приведените по-долу примери проличава, че в българските колективни представи водопадът „е” място, откъдето се получава изобилие, т.е. метафоричното значение принадлежи към първия член на опозицията. В немските общностни представи Wasserfall като езиков символ на място, откъдето се получава заплаха, опасност и злини, има семантично измерение и във втория член на опозицията. Бълг. • „Международни стокови борси 1.21 трлн. долара са вложени от фондове в стоки Водопад от пари на фондове” (заглавие - http://www.capital.bg);

• „България е в дълбока депресия, безработицата е епична, а народът се спасява поединично. Да печелиш избори в такъв момент, е като да плуваш нагоре по водопада” (във форум - http://www.duma.bg).

Нем. • „Hier muss sich das Management zwischen der Wasserfallstrategie, der

Sprinklerstrategie und einer Kombination aus beiden entscheiden. Bei der Wasserfallstrategie handelt es sich um eine Expansionsstrategie, bei der das Unternehmen sukzessive in die relevanten Ländermärkte eintritt” (http://wirtschaftslexikon.gabler.de);

• „Blumig hatte zuvor ein hochrangiger Vertreter der Regierung in Teheran das Nuklearprogramm seines Landes mit einem Naturereignis verglichen: "Irans nukleare Aktivitäten sind wie ein Wasserfall, der zu fließen begonnen hat” (spiegel.de). В турския икономически и политически дискурс не бяха открити

находки за метафорична употреба на şelale с такива значения. ЕЗЕРО; DER SEE / DER TEICH; GÖL

Езерото представлява „голям естествен или изкуствен водоем, затворен отвсякъде от брегове”. Български и турски синоними на езеро,

респ. göl не са посочени. Като синоним на нем. der See фигурира der Teich (бълг. малко езерце, рибник, изкуствено езеро) (Synonym 490).

В западноевропейската културна традиция е известна т.нар. Езерна школа (англ. Lakes School) от края на XVIII и началото на XIX век, чиито представители са първите английски романтици.

В българските и немските лексикографски източници не бяха намерени фразеологични изрази с езеро и der See. Der Teich присъства в няколко вербални словосъчетания: einen Teich ablassen ‘пускам водата от езерцето’ и einen Teich bespannen/besetzen ‘пълня с вода езерце’; ‘зарибявам езерце’ (НБФР, 701). С шеговитото разговорно название der große Teich, досл. „голямото езерце” за Атлантическия океан е свързан разговорният израз übern großen Teich fahren ‘прехвърлям океана (отивам в Америка)’.

Вероятно културната символика и поетичните послания на езеро преобладават в колективните представи и обуславят дефективната структура на основната опозиция. Оказва се, че единствено при езеро, при пълна липса на примери от трите езика към първия член, във втория член е представен само немският език и то с крилатата фраза da rast der See und will sein Opfer haben от драмата „Вилхелм Тел” на Фридрих Шилер, бълг. „Затуй така бушува и свойта жертва езерото иска” (Шилер 1967: 31) в медийното пространство: • „Es rast der See und will sein Opfer haben. Gemeint ist der aufgewühlte

See aus Friedrich Schillers Wilhelm Tell [...] Als Beispiel für den rasenden See sei die Reaktion auf die erste Parteispendenaffäre unseres neuen Jahrhunderts erwähnt” (http://www.gutenachrichten.org);

• „Wie immer die ausgeht, für die FDP gilt das Wort: Es rast der See, er will ein Opfer” (http://www.tagesspiegel.de) и мн. др. В турския език наблюдаваме две устойчиви словосъчетания с göl,

чиито значения обаче не се вписват в основната семантична опозиция: elmanın dibi göl, armudun dibi yol, досл. „корените на ябълката са езеро, а на крушата - път” ‘еднаквите или сходни външно неща респ. хора са вътрешно различни’ и göle su gelinceye kadar kurbağanın gözü patlar, досл. „докато езерото се напълни с вода, на жабата ще се спука окото”, ‘закъсняла безполезна реакция’ (вж. ТФР, 120; 132). Вторият израз съответства по значение на бълг. след дъжд качулка и се среща често в икономическия и политическия дискурс и във форуми към новини от двата дискурса, например: „Çok şükür merkez bankacı değilim/ Göle su gelinceye kadar kurbağanın gözü patlar”, досл. „Благодарен съм, че не съм централен банков служител/ Докато езерото се напълни с вода, на жабата ще се спука окото” (заглавие и последно изречение - http://www.paradergi.com.tr) и др.

МОРЕ; DAS MEER / DIE SEE; DENIZ Море означава ‘голямо пространство, изпълнено със солена вода,

обикновена част от океан’, а в преносен смисъл - ‘голямо количество от нещо’. Като синоними за море, респ. Meer и deniz са посочени съответно бълг. много/изобилно/голямо количество вода, нем. die See и das große Wasser (Synonym 387) и тур. yoğunluk, досл. „голямо количество”, респ. çokluk, досл. „множество”.

Морето е древен смислообраз в митологиите на различни народи. Според античните представи „особено развълнуваната морска вода отнасяла всяка зла магия” (срв. Бидерман 2003: 60). В турските тълкувания на сънища чисто и спокойно море или океан насън вещае голям късмет.

Море неразривно се обвързва в асоциациите с вълна - нем. Welle, тур. dalga, тъй както океан – с цунами, както и с прилив и отлив – нем. Flut und Ebbe, тур. med cezir.

Вълна означава ‘водна издигнатина, образувана от колебанията на водната повърхност’, а в преносен смисъл - ‘това, което се движи едно след друго в множество, като маса’. Синоними за вълна са (1) талаз, прилив, струя; (2) изобилие, наплив, множество; за нем. Welle – die Woge, за тур. dalga – talaz, kasırga.

Приливът и отливът представляват периодично настъпателно, респ. отстъпателно движение на морето или океана към или от сушата под влияние на луната и слънцето.

Изхождайки от смислообразността и преносното значение на море, можем да подредим метафоричната употреба на тази лексема в две семантични опозиции: ‘добро’ – ‘зло’ (1) и ‘разумно, обмислено, смислено начинание’; ‘усилия, увенчани с успех’ - ‘безсмислено, невъзможно, прибързано начинание’; ‘напразни усилия’ (2).

Към първия член на опозиция (1) със значение ‘изобилие, благодат от нещо’ се числят именни словосъчетания с определения към тях по формулите море от + същ. (бълг.), ein Meer von + същ. в Dativ; ein Meer + същ. в Genitiv (нем.); същ. + deniz + -i (тур.).

Метафоричната употреба на море в икономическия дискурс със значение ‘изобилие, благодат от нещо’ е онагледена с примерите: • Бълг. за реклама: „От днес в сайта: АУКРО.БГ – море от стоки, директна среща на продавачи и купувачи” (заглавие на рекламна статия за сайта - stzagora.net);

• Нем. „Bislang sei man ‘völlig auf sich allein gestellt in einem Meer von Webseiten, die mit Vergnügen mit Ihrem Video Geld verdienen ohne Sie zu bezahlen’, sagte er der Agentur AP” (spiegel.de);

• Тур. за реклама: „Hediye Denizi Kişiye Özel Hediye”, досл. „море от подаръци и специални подаръци” (заглавие на кампания - www.hediyedenizi.com). Примери от политическия дискурс са:

• Бълг. рядка метафорична употреба: „Берлинска стена с Турция или Шенгенско море от имигранти” (заглавие - http://www.desant.net);

• Нем. „Der mündige Bürger wird Verständnis dafür haben, daß bei einem Politiker, der im Meer der Optionen mit dem Kopf über Wasser bleiben muß, das Ausgesprochene nur einen Bruchteil des überhaupt Sagbaren ausmacht” (welt.de);

• Тур. „Muharrem İnce: CHP denizi yabancıları atar / CHP Grup Başkanvekili Muharrem İnce, ‘CHP bir büyük denizdir. Denizin içerisine zaman zaman yabancı maddeler düşebilir. Ama deniz onların hepsini dalgayla kenara atar’ dedi”, досл. „Мухарем Индже: Морето на Републиканската народна партия изхвърля чуждите / Вицепрезидентът на Републиканската народна партия Мухарем Индже каза, че неговата партия е голямо море. От време на време в морето попадат чужди вещества. Но все пак морето чрез вълните успява да ги изхвърли на една страна” (заглавие и подзаглавие като един от редките примери за когнитивната метафора вода като текстоизграждащ елемент - http://www.haber7.com). В българския и немския икономически дискурс се наблюдава

метафорична употреба на вълна, респ. Welle със значение ‘интензивна благотворна проява на нещо’, например: • Бълг. „Поредна вълна на лихвени понижения” (заглавие -

www.capital.bg); • Нем. „Politik der Notenbanken: Die Welle der Anleihenkäufe” (заглавие -

www.faz.net). Тук следва да се отбележи честата метафорична употреба на прилив

и отлив - нем. Flut и Ebbe. Словосъчетанието прилив + на / от + същ. се използва със значение ‘изобилие, благодат от нещо’, а словосъчетанието отлив + на / от + същ. в комбинация с няма се използва със значение ‘запазване на количество от нещо без редуциране’.

В турския икономически дискурс не е типична метафоричната употреба на med cezir. Спорадични примери се срещат в политическия дискурс, например „Medcezir” е заглавие на телевизионно политическо предаване.

Към втория член на тази опозиция се отнася метафоричната употреба на море, Meer и deniz със значение ‘изобилие от злини, провали, нещастия’, например:

• Бълг. „Косоварите масово разчитат на парични преводи от роднини, работещи в чужбина - в Гърция, Швейцария, Германия и т.н. [...] В бурното море на финансовата криза изглежда, че косовската икономика няма да достигне лесно до спасителния бряг на чуждестранните инвестиции” (http://www.temanews.com);

• Нем. ein Meer von Trümmern, досл. „море от развалини”; • Тур. „Terör denizi”, досл. „терористично море”

(http://gundem.milliyet.com.tr). В българската и турската култура наблюдаваме една и съща езикова

картина на слабата надежда за избавление в много критична ситуация: бълг. кога падне човек в морето, той на змия се хваща да го извлече; тур. denize düşen yılana (yosuna) sarılır. Тук можем да отнесем и израза който се дави, улавя се и у змия / у сламка (БП, 390).

Българските изрази се срещат, макар и рядко, в политическия дискурс, например: „Турция [...] както тоя, който се дави, се улавя не само за сламка, но и за змия, дано се някак избави от пропастта, която се готви да го погълне [...]” (http://www.znam.bg).

Турският израз denize düşen yılana (yosuna) sarılır се употребява както в икономическия, така и в политическия дискурс, често пъти и във форумите в тези два дискурса: „Türkiye'nin suriye politikasini anlamak / [...] İşte İsrail ‘denize düşen yılana sarılır’ misali [...]”, досл. „Да разбираш политиката на Турция спрямо Сирия / [...] Ето Израел като удавник, който, падайки в морето, се улавя за змията [...]” (заглавие и изречение от новина - www.aksehirtv.net).

Тук срещаме метафората вълна със значение ‘интензивна зловредна проява на нещо’. Примери от икономическия дискурс на трите общности са: • Бълг. „Нова вълна на безработица помита България в края на есента” (заглавие - senzacia.net); „Вълна от съкращения / Задава се вълна от съкращения в строителството, търговията и пр.” (заглавие и първо изречение от новина - www.bcci.bg);

• Нем. „Dieses Plakat löste im März eine Welle der Empörung aus” (изречение от новина - www.ruhrnachrichten.de); „Die Welle der Spenden für die Bebenopfer in Südasien ebbt nicht ab” (welt.de);

• Тур. „İspanya tahvillerine satış dalgası gelebilir / İspanya tahvilleri, kredi notunun daha da düşürüleceği endişesi ile güçlü satışlarla karşılaşabilir”, досл. „Облигациите на Испания може да ги достигне вълна от продажби / При притеснението, че кредитният рейтинг ще бъде намален, облигациите на Испания могат да срещнат силни пазари” (заглавие и поясняващо подзаглавие - www.bloomberght.com).

Езикови находки за метафоричната употреба на вълна присъстват и в политическия дискурс, например: • Бълг. „Сепаратистка вълна връхлита Европа / Каталония може да бъде катализатор за нова вълна на сепаратизъм в ЕС, а по стъпките й вървят Шотландия и Фландрия” (заглавие и първо изречение - http://www.duma.bg);

• Нем. „Und ja, Politik und Medien können diese Karten bewußt spielen, um auf die Welle der Flut eine Welle der Hilfe folgen zu lassen” (welt.de);

• Тур. „PKK’nın yeni terör dalgası neden ve nasıl başladı” досл. „Как и защо започна новата терористична вълна на ПКК [инициали на Кюрдска работническа партия, смятана за терористична организация в Турция]” (заглавие - t24.com.tr).

Следва да се отбележи също значителната метафорична употреба на прилив и отлив - нем. Flut и Ebbe. Със значение ‘изобилие от злини, несполуки и пр.’ се използват конструкциите прилив + на / от + същ. (с отрицателно денотативно значение); обратен прилив + на / от + същ. (с положително денотативно значение); отлив + на / от + същ.

ОКЕАН; DER OZEAN; OKYANUS Океан означава ‘огромно водно пространство от земната

повърхност’, а в преносен смисъл - ‘голямо количество, неизброимо множество’. Български и турски синоними на океан, респ. okyanus не са посочени. Като синоним на нем. der Ozean фигурира шег. разг. der große Teich (за Атлантически океан).

От представите за огромната площ на океана изкристализира преносното значение ‘много голямо количество от нещо’, което не е посочено в лексикографските източници. Именно такова значение откриваме в следните примери от българското, немското и турското интернет-пространство: • Бълг. „Бъдещите управници трябва да са и истински родолюбци, за да могат подобно на античния Одисей, да пренебрегнат примамливият зов на наши и чужди сирени и да преведат българския кораб през опасните вълни на световния океан” (http://forum.clubpolitika.com);

• Нем. „Dann die Piratenpartei – eine Partei, die aus dem politischen Ozean aufgetaucht ist” (www.juedische-allgemeine.de);

• Тур. „Okyanus Haber”, досл. „океан от новини” (име на новинарски сайт - http://www.okyanushaber.com.tr). Отново с оглед на денотативното значение ‘огромно водно

пространство’ и в смисъла на огромно количество от нещо наблюдаваме метафорична употреба на бълг. океан, нем. Ozean и тур. okyanus със значения, които могат да се подредят под основната семантична опозиция ‘добро’ – ‘зло’.

Към първия член на тази опозиция принадлежи нем. in einem Ozean von Wonne versinken, досл. „потъвам в океан от блаженство” (НБФР, 512); български и турски фразеологизми с лексемите океан, респ. okyanus не са регистрирани в лексикографските източници, ползвани в изследването.

Метафоричната употреба на бълг. океан е рядко явление в икономическия дискурс, например: „Океан от пари - футболният чичо Скрудж пак е Реал” (заглавие - www.sportal.bg).

Okyanus с метафорична употреба в турския език се среща в релиозната и духовната сфера, както и в съчетание с поетична лексика. Лексемата почти не се среща в политическия дискурс, а в икономическия дискурс не бяха открити находки.

Океанът неизменно се асоциира с цунами, нем. Tsunami, тур. tsunami. Цунами е „гигантска вълна, която възниква вследствие на земетресения, избухване на вулкани и др. и нанася огромни щети”. Денотативното значение на тази дума позволява нейната метафорична употреба в различни контексти със значение ‘огромна заплаха, смъртоносна опасност, зла сила с непреодолимо надмощие’, което й отделя място под втория член на основната опозиция. Метафоричната употреба на цунами е много сходна с тази на вълна и се среща в икономическия и политическия дискурс на трите културни общности, и то значително по-често от метафоричната употреба на океан.

Названията за „нечистата” вода - БЛАТО, ТИНЯ и КАЛ, фигурират като синоними в лексикографските справочници и затова са представени в общ параграф.

Метафоричната употреба на названията за„нечистата” вода се подрежда под втория член ‘зло’ на основната семантична опозиция. С оглед на семантичната специфика на тези названия този член е представен с три измерения: (1) ‘място, което съдържа зло/злина и където човек се е озовал’, (2) ‘място, което съдържа зло/злина, където човек се е озовал и прави опити да го преодолее’ и (3) ‘място, което съдържа зло/злина и където човек внимава да не попадне’.

ПЪРВОТО ИЗМЕРЕНИЕ ‘място, което съдържа зло/злина и където човек се е озовал’ обхваща: • бълг.: затъвам в тинята, затънал съм в тинята и с двата крака съм в тинята; газя до глезените в кал и затъвам до колене, например: „Станишев: Не се вижда излизане от тинята, в която ни вкара ГЕРБ / Хората вече не виждат как ще се излиза от тинята, в която ни вкара ГЕРБ [...]” (заглавие и първо изречение от новина - www.dnes.bg/politika);

• нем.: in den Sumpf geraten, досл. „попадам в блатото”; im Sumpf untergehen, досл. „потъвам в блатото” и im Sumpf stecken bleiben, досл. „затънал съм в блатото”, например: „Siemens gerät immer tiefer in den Sumpf” (заглавие - www.welt.de);

• тур.: çamura yatmak досл. „лежа в калта” ‘не си плащам дълговете’: „Bankalar çamura yattı”, досл. „банките легнаха в калта” (заглавие - www.anlikborsa.com). Към ВТОРОТО ИЗМЕРЕНИЕ ‘място, което съдържа зло/злина,

където човек се е озовал и прави опити да го преодолее’ спадат: • бълг.: вадя/изваждам от калта/батака нкг., например: „На България й трябва лидер, който да я извади от калта” (blog.bozho.net); „Той [Иван Костов] беше човека, който ни извади от батака след Виденов” (www.dnes.bg);

• нем.: подобно послание носи езиковата картина einen Sumpf austrocknen, trockenlegen ‘изсушавам блато’. Двете езикови картини онагледяват ясно разликата в българския и немския манталитет: докато българите се осланят на чужда помощ при затруднено положение, немците разрешават проблемите си сами, без да разчитат на нечия помощ. Примерите са основно от икономическия дискурс: „Die Leute glauben immer noch, sie müssten arbeiten um Geld zu verdienen [...] Will man den Sumpf austrocknen, darf man nicht die Frösche fragen” (изречение от новина - www.die-welt-ist-im-wandel.com);

• тур.: (birini) çamurdan çekip çıkarmak, досл. „измъквам някого от калта” – извън прякото значение изразът се употребява преносно единствено в религиозни текстове. ТРЕТОТО ИЗМЕРЕНИЕ, ‘място, което съдържа зло/злина и

където човек внимава да не попадне’ включва сходни словесни картини в българската и турската култура: - за българския език: фразеосхемите не си оставям магарето в батака / калта ‘не се оставям да ме излъжат, измамят’; ‘умея да защитавам интересите си’. Илюстриращи примери от икономическия и политическия дискурс са: „Ирландски инвеститори възнамеряват да подадат съдебен иск [...] и не си оставят магарето в батака” (www.dnevnik.bg); „[...] аз пък съм сигурен, че Борисов няма да си остави магарето в батака и няма да допусне да му се налага нечия воля - каквато и да е и откъдето и да идва” (dariknews.bg);

- за турския език: със сходно значение, ‘човек веднъж се оставя да бъде излъган, измамен’, е тур. eşek çamura bir kere düşer, досл. „магарето веднъж попада в калта”.

Немски изрази с такова значение съдържат лексемата Dreck ‘мръсотия’, която спада към синонимите на блато, тиня и кал, но поради липсата на връзка с вода не попада в обсега на изследването.

ПОТОП; DIE SINTFLUT; TAŞKIN Денотативното значение на думата потоп е ‘голямо наводнение,

което унищожило човешкия род, като запазило само Ной и семейството му’. Синоними на бълг. потоп са много вода, наводняване, заливане, наводнение, на нем. Sintflut – Überschwemmung (Synonym 498), на тур. taşkın – feyezan, seylap, taşma.

Лексемата taşkın се употребява в преносен смисъл със значение ‘много голямо количество от нещо’. Taşkın се употребява и като антропоним - много често се среща собственото мъжко име Taşkın, но също и фамилното име Taşkın.

Предвид основното значение на потоп хипотезата тук е, че метафорична употреба на думата се среща в публичното пространство на трите общности в различни контексти със значение ‘зла сила с непреодолимо надмощие’, което й отделя място в основната опозиция под втория член, ‘място, откъдето се получава зло/злина, несполука, провал, нещастие’.

Културният символ Потоп в западноевропейската духовна и религиозна традиция намира отражение в крилатата фраза après nous le déluge, приписвана на Луи XV, която фигурира като немски и български езиков символ със значение ‘егоистична нагласа и безотговорност’: нем. nach mir / uns die Sintflut (НБФР, 638) и бълг. след нас/мен - потоп (ФРБЕ 2, 314).

Тези изрази се срещат много често в българското и немското публично пространство и се отнасят най-вече за управляващи партии и политици. При това се наблюдават два контекста на употреба – случаи, в които политици заплашват с пагубен хаос и безпорядък, ако не бъдат на власт (1), и случаи, в които политици действат безотговорно, недалновидно и по този начин застрашават бъдещето на дадена общност (2).

От множеството находки по-долу са представени следните примери: (1) Бълг.: „‘Ако не остана начело, след мен ще настъпи потоп’ : ‘Ако аз не остана начело, след мен ще настъпи тотален потоп’ / Стратегията на 57-годишния титулярен президент [Саркози] сега е да убеди французите, че над тях е надвиснало бедствие, ако той бъде наследен от Холанд. […] Перифразирайки знаменитите думи, приписвани на Луи XV, ‘След мен и потоп!’, Саркози обявява пред десния ежедневник Le Figaro в интервю от петък, ‘Не казвам: След мен да има хаос.’ Но реално

прави точно обратното” (заглавие, подзаглавие и част от новина - www.webcafe.bg); Нем.: „Der Kanzler dürfe nicht nach dem Prinzip nach mir die Sintflut Versprechungen machen, warnte die Union” (spiegel.de, 05.06.2005). (2) Бълг.: „След Герб и потоп...” (във форум); Нем.: „Das ist verantwortungslose Politik nach dem Prinzip: Nach mir die Sintflut. Seit Rot-Grün an der Macht ist, habe die Koalition allein durch den Verkauf von Tafelsilber das Volksvermögen um 100 Milliarden Euro geschmälert” (archiv.tagesspiegel.de); „Gilt dann für den Senat das Prinzip: Nach mir die Sintflut? (welt.de) и мн.др.

Метафорична употреба на taşkın в турския икономически и политически дискурс не беше открита.

Във ВТОРИЯ РАЗДЕЛ НА ТРЕТА ГЛАВА при цикличното движение са разгледани агрегатните състояния на водата: течно състояние (дъжд; капка; роса), твърдо състояние (лед; градушка; сняг; лавина) и газообразно състояние с водни пáри.

Названията за проявленията на вода в нейното циклично движение, също като тези при линейното движение, са представени с положително и отрицателно послание с оглед на сакралното и нечистото значение в символиката на вода.

Основната хипотеза за метафоричната употреба на названията за проявленията на вода в нейното циклично движение е, че дъжд, сняг, градушка и облак като названия за проявления на водата от голямо значение в бита и поминъка на трите езикови и културни общности, имат осезаемо присъствие с положително и/или отрицателно послание - както в лексикографските източници като езикови символи, така и като метафори в публичното пространство, в това число и в медийния дискурс.

Капка, лед, пáри и мъгла като названия за проявления на водата, които не са свързани пряко с явления от бита и поминъка на трите култури, навеждат на хипотезата за тяхното оскъдно присъствие като метафори в медийния дискурс – както с положително, така и с отрицателно послание.

Що се отнася до лавина, хипотезата е, че това название се появява като езиков символ и метафора с послания, много сходни на тези на море, океан и потоп.

ДЪЖД; DER REGEN; YAĞMUR Дъжд означава ‘водни капки или струи, които падат от облаците, а

прен. ‘изобилие, множество’. Със същото преносно значение се използват нем. Regen и тур. yağmur. Синоними на бълг. дъжд не са

посочени; за нем. der Regen фигурират като синоними der Niederschlag, der Nieselregen, der Regenguß и der Wolkenbruch, а синоними на yağmur са yağar и yağış.

Българските вярвания отреждат на Гергьовския дъжд решаваща роля за плодородна година: гергьовски дъжд най-малката капка – най-голямата жълтица става (БП, 208). Други изрази, отразяващи живителната сила на пролетните дъждове в земеделието, са: през март вали, жетварят се радва; дъждовен май – плодородни години и дъждовен май – плодородие безкрай (БПП, 208; 77). Представите за плодородието на земята, породено от благодатния дъжд, са свързани с представите за създаване на семейство и оттам – за плодовитост на човешкия род.

Същата обвързаност на дъжд и благодат срещаме и в турската народна мъдрост: altın araba, gümüş tekerlek (ТФР, 180), досл. „златна кола, сребърно колело” – в смисъл, че пролетният дъжд е благодатен за всички посеви и носи печалба на земевладелеца. Сполучлива и плодородна година носи „априлският дъжд”, тур. nisan yağmuru: „Nisanın yağmuru, mayısın ise çiçeği getirdiğine inanıyorsak, nisan yağmurlarının ne derece piyasaları olumlu yönde etkileyebildiğini de görmemiz gerekmektedir.[...]”, досл. „ако вярваме, че април носи дъжда, а май – цветето, би трябвало да видим в каква степен априлският дъжд би повлиял положително на финансовите пазари” (www.bigpara.com).

Предвид преносното значение ‘изобилие’ метафората дъжд може да се подреди в основната семантична опозиция ‘добро’ – ‘зло’.

Към първия член на тази опозиция спадат: - бълг. дъжд; - нем. Regen и разг. ein warmer Regen ‘големи и неочаквани парични постъпления’ (Dudenidiom, 577); метафората присъства в немския икономически дискурс още от края на 80-те години на ХХ век, например „Ein warmer Regen für Aktionäre” – като заглавие на новина от 15.05.1988 г. (www.zeit.de); - тур. yağmur.

Тук се отнасят и глаголите вали; нем. es regnet - es regnet Geld (НБФР, 546), досл. „валят пари”; тур. yağmur yağıyor. Метафоричната употреба на тези думи доминира в икономическия дискурс, но се откриват находки и в политическия дискурс.

Обилният пороен дъжд „е” на въжета дъжд респ. на въжета вали (ФРБЕ 1, 617), нем. es regnet Bindfäden/Spitzbuben/Bauernjungen/ Strippen; es regnet in Strömen; es regnet wie mit Eimern/Gießkannen (НБФР, 546); da regnet es Feuer und Schwefel vom Himmel herab (библ. - НБФР, 546); anhaltender, strömender Regen (НБФР, 546), досл.

‘продължителен, проливен дъжд’. В турския език, когато започне обилно да вали, се използва изразът yağmur boşanmak (ТФР, 287), досл. ‘дъждът се освобождава’. • От тези изрази единствено es regnet in Gießkannen заслужава по-голямо внимание с оглед на широката употреба в немския медиен дискурс на Gießkanne като съставна част на сложната дума Gießkannenprinzip, досл. „принцип на лейката” ‘равно разпределение на субсидии’, например: „Nach der Wiedervereinigung hatte anfangs das so genannte Gießkannenprinzip mit der gleichmäßigen Förderung aller Regionen in Ostdeutschland dominiert” (welt.de) и мн. др. Към втория член ‘зло’ на опозицията се подреждат две еднакви

езикови картини с еднакво значение ‘спасих се от малко зло, но ме сполетя по-голямо зло’ в българската и турската култура: бълг. диал. бягах от дъжд, налетях на град (ФРБЕ 1, 111) и тур. yağmurdan kaçarken doluya tutulmak, досл. „бягам от дъжд, налитам на град” (ТФР, 165). Вероятно при българския фразеологизъм става дума за калкиран израз, понеже с него не бяха открити примери в двата български изследвани дискурса – както в новини, така и във форуми, за които е типична употребата на фразеологизми, непоявяващи се в медиите. В двата турски изследвани дискурса, напротив, изразът намира място: • „Yağmurdan kaçarken doluya tutulmak kesinleşti! [...] bankaların

kredi politikasını gevşetir [...]” досл. „Вече е сигурно, че като бягаме от дъжд, ще налетим на град! [...] банките разхлабиха кредитната си политика [т.е. дават кредит и на несигурни клиенти, което ще допринесе за нализането им кризисен период]” (www.dunya.com);

• „İşte “yağmurdan kaçarken doluya tutulmak“ buna denir ve bu açıklama bir ... Türkiye dış politikada uçurumun kenarındadır [...]”, досл. „Ето на това се казва ‘бягаме от дъжд, налитаме на град’ – това твърдение означава, че Турция е на ръба на пропастта по отношение на външната си политика” (www.aydinlikgazete.com). Същото значение, ‘от неприятна ситуация попадам в още по-

неприятна ситуация’, и дъжд като езикова картина на затруднение, неприятност съдържа немският фразеологизъм vom Regen in die Traufe kommen (Dudenidiom, 578 и НБФР, 546), досл. „идвам от дъжда под капчука”. Този израз присъства осезаемо в немския икономически и политически дискурс: • „Kommt der Gewerbeverband vom Regen in die Traufe?” (заглавие -

http://www.infosperber.ch); • „Wenn sich CDU und CSU aber genauso präsentieren, könnten Wähler

den Eindruck bekommen, sie kämen per Machtwechsel höchstens vom Regen in die Traufe” (abendblatt.de, 28.05.2005) и много др.

Немска езикова картина на изоставяне на някого в беда е разг. jemanden im Regen stehen lassen (Dudenidiom, 578), досл. „оставям нкг. на дъжда”. Изразът се използва доста често в икономическия и политическия дискурс, нерядко с отрицание, например: „Zubauquoten für Windräder: Länder lassen Altmaier im Regen stehen” (заглавие - www.finanzen.net); „Rettungsschirme dürfen Sparer nicht im Regen stehen lassen” (заглавие - www.sparkassenzeitung.de) и мн. др.

Турски езиков смислообраз на вреда, щета, злина е „ненавременен дъжд по време на вършитба”, onmadık yılın yağmuru harman vakti yağar (ТФР, 181).

КАПКА; DER TROPFEN; DAMLA Капка означава ‘малка частица течност, която пада като цяло и

заема кръгла форма върху повърхност’, а в преносен смисъл – ‘съвсем малко количество от нещо’. Синоними на капка са (1) грам, зърно, троха, частица; (2) петно, топче, топчица; (3) примес, прибавка, малко количество; (4) следа, диря, белег, признак, знак, капчица. Синоними на нем. der Tropfen са die Perle и der Wassertropfen (Synonym 533), а за тур. damla в използваните лексикографски източници не бяха открити синоними.

Предвид денотативното значение на капка ‘малка частица течност’ тук следва да се направи уговорката, че в обсега на изследването попада единствено капка в смисъл на малка частица вода, т.е. изключва се разглеждането на устойчиви словосъчетания с капка като малка частица от други течности, например бълг. капка мед, капка кръв и пр.

Метафоричните значения на капка (вода) могат да се подредят в основната семантична опозиция ‘добро’ – ‘зло’. С оглед на преносното значение на тази лексема се налага следното модифициране и детайлиране на тази опозиция: първият член на опозицията се модифицира като ‘малко количество, което, прибавено към друго количество, предизвиква промяна към добро’, а вторият член на опозицията се разглежда с две измерения - ‘малко количество, което, прибавено към друго количество, не предизвиква промяна на неприятна ситуация’ и ‘малко количество, което, прибавено към друго количество, предизвиква промяна на неприятна ситуация към по-лошо’.

В първия член на опозицията попада бълг. капка по капка вир става като езикова картина на бавно и постоянно повишаване на материалното състояние. Тази поговорка съответства по смисъл на турската поговорка damlaya damlaya göl olur, досл. „капка по капка става езеро” (ТФР, 104). Тук за отбелязване е сходството в българската и турската образност: капки, които образуват вир, респ. езеро.

Горните изрази присъстват в икономическия и политическия дискурс на двете културни общности, например: • Бълг. „Пари на вятъра – ‘Капка по капка вир става’, гласи народната мъдрост и с право [...] теглиш пари от банкомат, гледай да е на твоята банка” (в статия - http://po-krasivi.net); „Жорж Ганчев категорично заяви, че ще се върне на политическата сцена. [...] ‘Капка по капка вир става’, заяви той и според него това ще е стимула на неговата партия” (http://www.24chasa.bg);

• Тур. „Damlaya damlaya proje oluyor”, досл. „Капка по капка става проект” (заглавие - ekonomi.milliyet.com.tr); „Damlaya damlaya göl olup, taşmasın. Meselâ AK Parti iktidarının sağlıktaki başarılı adımları oylarını müspet etkilemişti”, досл. „Капка по капка езеро става, само да не прелее. Например партия АК повлия положително на вота на избирателите с положителните си здравни реформи” (sendikaci.blogcu.com). Подобна езикова картина се съдържа в немската поговорка viele

Tropfen machen einen Bach, досл. „много капки правят поток” (НБФР, 720, вж. и нем. kleine Bäche machen große Flüsse). Следва да се отбележи обаче, че употребата на този израз не е характерна за немския икономически и политически дискурс.

За отбелязване е, че в трите културни общностни представи срещаме еднаква езикова картина за задоволяването на човека с малки благинки, в случай че не разполага с големи богатства - към периферията на първия член на опозицията могат да се отнесат: бълг. ако не тече, то все капе по нещо/нещичко и глаголната метафора капе; тур. akmasa da damlar, досл. „ако не тече, поне капе” (ТФР, 61), както и глаголната метафора damlıyor, досл. „капе”; нем. wenn es nicht regnet, so tröpfelt es doch, досл. „ако не вали, то поне капе”, както и глаголната метафора tröpfeln, досл. „капе, прокапва” (НБФР, 546; 719): • Бълг. „Кранчето за източване на бюджета през софтуера спря да тече и започна само да капе” (във форум - http://www.capital.bg); „В рейтинга на БСП не тече, но капе, показват социологическите проучвания” (reduta.bg);

• Тур. – изразът се среща основно в икономическия и по-рядко в политическия дискурс: „Serbest piyasa iktisadının en çekici ideolojik formülasyonlarından biri olan [...] veya akmasa da damlar”, досл. „На свободните пазари най-привлекателната формулировка е [...] ако не тече, поне капе (http://www.kaosgl.org);

• Нем. „Wenn es nicht regnet, dann tropft es. So zumindest könnte man aktuell die Punktegutschriften nennen” (de.toluna.com).

Към втория член на опозицията със значение ‘зло’ попадат следните български фразеологизми, отразяващи две нелицеприятни качества на колективния манталитет: в /с една капка вода бих удавил ‘с всички средства бих напакостил на някого, защото го мразя’ (ФРБЕ 1, 129) и минавам сух между капките, респ. промъквам се между капките ‘оставам незабелязан, успявам да се спася от нещо неприятно’ (ФРБЕ 1, 588; 2, 218), например: • „[…] капиталистическите елементи, […] реакцията, […] остатъците на фашизма, толкова повече, че тия остатъци на тази капиталистическа класа, на тази реакция имат подръжка от вън, защото нашите външни врагове са заинтересовани и да пречат на социалистическото развитие на нашата страна. Те са заинтересовани, ако биха имали възможност, в капка вода да удавят Отечествения фронт и особено комунистическата партия в България” (В реч на Г. Димитров от 01.07.1948 - http://www.decommunization.org); „Соня Колтуклиева: Бойко успява да се измъкне сух между капките!” (заглавие - http://www.blitz.bg). Първо измерение на втория член на опозицията, ‘малко количество,

което, прибавено към друго количество, не предизвиква промяна на неприятна ситуация’, съдържа бълг. капка в морето ‘нещо съвсем незначително, недостатъчно’ (ФРБЕ 1, 475) - в икономическия и политическия дискурс срещаме следните примери: • Бълг. „25 млрд. евро помощ за Гърция! Капка в морето / Това е само капка в морето, на фона на дълга на страната от 300 млрд. евро и бюджетния дефицит от 12,7%.” (заглавие и първо изречение - www.manager.bg);

• Немско съответствие на горния израз със същото значение е das ist ein Tropfen ins Meer, досл. „това е капка в морето” (НБФР, 720). Аналогично значение имат немските изрази (wie / nur) ein Tropfen auf den / auf einen heißen Stein sein и das ist ein Tropfen auf den heißen Stein, досл. „това е като капка върху горещия камък” (Dudenidiom, 737 и НБФР, 334), които се срещат в изобилие в двата изследвани дискурса;

• тур. denizden bir bardak / avuç su, досл. „в морето една чаша / шепа вода”, е със същото значение (УТБФР, 174), но примери с този израз не бяха открити в двата изследвани турски дискурса. Под второ измерение на втория член на опозицията, ‘малко

количество, което, прибавено към друго количество, предизвиква промяна на неприятна ситуация към по-лошо’, се подрежда немският израз der Tropfen, der das Fass zum Überlaufen bringt, досл. „капката, която кара бъчвата / бурето да прелее”, който се радва на широко присъствие в икономическия и политическия дискурс: „Wenn kleine

Ereignisse große Folgen haben, benutzt man gern die Metapher vom Tropfen, der das Fass zum Überlaufen oder die vom Funken, der das Pulverfass zum Explodieren bringt” (spiegel.de) и много др.

ЛЕД; DAS EIS; BUZ Лед означава ‘замръзнала втвърдена вода’, в преносен смисъл -

‘студенина, безчувственост, равнодушие в някакви отношения’. Синоними на лед са студенина, мраз, безчувствие; на нем. das Eis – die Eisglätte, das Glatteis, die Schneeglätte; за тур. buz не са посочени синоними в лексикографските източници, използвани в изследването. В българския език изразът разбивам ледове означава слагам началото на прекъснато общуване. Изразът ледена планина е калка от айсберг.

В турския език изразът buzlar çözülmek означава ‘ледовете се стопяват’ и се използва като метафора със значение ‘подобряване на отношенията между двама души’. Друг израз, buz gibi, досл. „като лед” е със значения (1) ‘много студено’; (2) ‘студенина, безчувственост’ и (3) ‘лоши намерения’.

Както други проявления на водата, така и ледът се среща като носител на определени послания в сънищата: ледена вода насън вещае пари според българското тълкование; ледът насън в немското тълкувание е знак за опасност и рисковани ситуации.

Предвид преносното значение на лексемата лед ‘студенина, безчувственост’ хипотезата е, че основната семантична опозиция в този случай ще има дефектна структура с реализиране само на втория член, ‘зло’.

Към този член на опозицията спадат българските фразеосхеми запиши го на леда / пиши го на леда ‘откажи се от тях, защото няма да ти ги върнат (за пари, дадени в заем, за дълг към някого)’ (ФРБЕ 1, 352), употребата на които не беше открита в двата изследвани дискурса.

Във връзка със значението на тези изрази по отношение на неизплатения дълг представлява интерес турската поговорка para isteme benden, buz gibi soğurum senden, досл. „не ми искай пари на заем, като лед ще изстина от теб”, чиято употреба също не беше открита в двата изследвани дискурса.

Следва да се отбележи също, че в турския език има израз със същата образност като тази на българските фразеологизми, но със значения, различни от тяхното: buz üstüne yazı yazmak, досл. „да пишеш върху леда”, ‘да свършиш работа, която няма да трае дълго’ и ‘да изречеш думи, които няма да повлияят на някого’. Този израз се среща предимно в политическия дискурс, например: „Türkiye Cumhuriyeti'ni geriye götürmek için yaptıkları her hareket buz üzerine yazı yazmak gibidir. Kuvvetli bir güneş çıktığında silinip gidecektir”, досл. „Всичко, което [от

някои политици] се прави, за да върнат назад Република Турция [режимът, въведен от Ататюрк], е като да се пише на леда. Като изгрее едно силно слънце всичко ще се изтрие и замине” (http://www.idefix.com).

Към втория член на основната семантична опозиция могат да бъдат поместени също нем. etwas auf Eis legen, досл. „слагам нщ. на леда”, ‘изоставям нещо’ (НБФР, 210). Примери за метафоричната употреба в икономическия и политическия дискурс са: „Nach Ansicht Kempens hat die EU-Kommission Mitte Dezember die ‘zwingend vorgesehene Abfolge von Verfahrensschritten in rechtswidriger Weise verlassen’, indem sie die Defizitverfahren gegen Berlin und Paris auf Eis legte” (welt.de); „Der israelische Ministerpräsident Ariel Scharon hatte seine Abneigung gegenüber Arafat zum Vorwand gemacht, um den Friedensprozess auf Eis zu legen” (tagesschau.de) и много др.

ГРАДУШКА / ГРАД; DER HAGEL; DOLU Градушка / град означава ‘валеж от ледени зърна с размер между 5 и

150 mm в диаметър. Дължи се на преохлаждане на кондензати във високите части на атмосферата’. Преносно значение и синоними на българската дума, както и на тур. dolu не са посочени в лексикографските източници, използвани в изследването. Синоними на нем. der Hagel са der Hagelschauer, der Schauer и der Niederschlag.

Разрушителната сила на градушката е отразена още в Библията (в Откровение на Йоана 8: 7).

Градушката намира място в българските суеверни вярвания: „градът, или както народът го нарича с умалителното градушка от страх, се праща от Бога не за друго, а само да накаже човеците за греховете“ (вж. Маринов 1994: 67). В българските колективни представи градушката е „преобърнато означаване на водата. Етнокултурната идея за плодородието, за свещения брак между небето и земята, който циклично се осъществява чрез дъжда и ражда новото, е семантизирана преобърнато […] надеждата се превръща в безнадеждност” (С. Сивриев, http://www.slovo.bg). От тези общностни представи изкристализира езиковата картина на провал и крах град ме бие ‘търпя неуспех отвсякъде, работите ми са в лошо положение’ (ФРБЕ 1, 222).

Също и в немската култура при религиозни празници се отправят молитви както за добра реколта, така и за пощадяване на нивите и къщите от градушка, огън, буря и други природни бедствия. Там намираме крилатата фраза „Im Juni, Bauer, bete, daß der Hagel nicht alles zertrete!”, досл. „През юни селянино се моли, градушка всичко да не унищожи!” (http://muster.daszitat.de).

Турските общностните представи също обвързват градушка с опасност и заплаха - свидетелство за това е фразеологизмът yağmurdan kaçarken doluya tutulmak, досл. „бягам от дъжд, налитам на град” (ТФР, 165). Символиката на dolu обаче не включва пагубно бедствие, респ. унищожение, вероятно поради мекия климат на по-голямата част от територията на Турция.

Предвид денотативното значение и гореизложената символика на градушка в общностните представи метафоричната употреба на тази лексема следва да се подреди изцяло под втория член ‘зло’ на основната семантична опозиция. Хипотезата е, че в двата изследвани дискурса на българската и немската култура тази метафора ще присъства много по-осезаемо, отколкото при турската култура. И наистина се оказва, че в турския икономически и политически дискурс не се срещат находки с dolu. Примери от българския и немския икономически и политически дискурс са: Бълг. „Градушка от доноси срещу община Сопот, 30 проверки ги опровергават категорично” (заглавие - http://marica.bg); „ДОКЛАДЪТ сред градушка от доклади / България свикна да живее под градушка от доклади на всякакви международни организации и рейтингови агенции […]” (http://pllamm.blog.bg); Нем. „So hatte sie die Regierung stellen wollen, in einem unübersichtlichen Hagel von Argumenten, unter ständigem Verweis auf die schwache Wirtschaftsbilanz von Rot-Grün” (berlinonline.de).

СНЯГ; DER SCHNEE; KAR Сняг означава (1) ‘падащи като валеж през зимата бели ледени

кристалчета – снежинки’ и (2) ‘масата от такива кристалчета върху земята’. Преносно значение, както и синоними на думата не са отбелязани в българския лексикографски източник. Синоними на тур. kar също не бяха открити в използваните лексикографски източници. Синоним на нем. der Schnee e поет. das Weiß (Synonym 478), а предвид външната прилика на белите снежинки с дрогата като синоними на Schnee фигурират също Firn, Kokain, Koks, Rauschgift, Schaum.

Значенията на метафората сняг могат да се подредят в основната семантична опозиция ‘добро’ - ‘зло’. С оглед на значимостта на снега за земеделието, интензивността на снеговалежа и натрупването, респ. топенето на снежната маса първият член на опозицията се разглежда с две измерения ‘бързо натрупване на голямо количество’ и ‘бавно натрупване на голямо количество’, а вторият член се модифицира като ‘количествено намаляване до пълно изчерпване на нещо’.

В двете измерения на първия член на опозицията попадат основно глаголи, свързани с интензивността на снеговалежа. Със значение

‘бързо натрупване на голямо количество’ се употребяват бълг. вали (на парцали) и тур. yağıyor; в немския език се използва изразът es schneit heftig.

Глаголите бълг. сипе се; нем. rieseln и es schneit leise; тур. yavaş yağıyor означават ‘бавно натрупване на голямо количество’; находки от българския и немския икономически дискурс са: • Бълг. „Според изданието [The Wall Street Journal] инвестициите за проучване и добив на нефт и газ се сипят в региона, каквито количества не са виждани след падането на Берлинската стена” (http://money.bg);

• Нем. Заглавието „Langsam rieselt das Geld” (http://www.welt.de) е интертекстуална препратка към популярната коледна песен под заглавие „Leise rieselt der Schnee”. Към модифицирания втори член на опозицията, ‘количествено

намаляване до пълно изчерпване на нещо’, спадат бълг. сняг на слънце не трае (БПП) ‘снегът се топи’; нем. (dahin)schmelzen wie Schnee an der Sonne, досл. „нщ. се топи като сняг на слънце” и schwinden wie der Schnee im Frühjahr, досл. „нщ. изчезва като снега на пролет”; тур. bu sıcağa kar mı dayanır?, досл. „На тази горещина сняг ли може да устои?” като езикова картина на разточителството и на изчезването на наличните финансови средства, и kar ne kadar çok yağsa yaza kalmaz, досл. „колкото и много да вали, снегът не остава за лятото” за нещо, което в определени условия се развива, но при неподходящи условия престава да съществува или развива.

Тези изрази се срещат много често основно в българския и немския икономически дискурс: • Бълг. „Спестяванията се топят заради десятъка” (заглавие -

pressadaily.bg); • Нем. „Wenn stille Reserven wie Schnee in der Sonne schmelzen /

11.7.2008 – Auch die deutschen Versicherer spüren die Folgen der Subprime-Krise, aber deutlich abgeschwächter als die Banken” (http://www.versicherungsjournal.de); „Das Geld schwindet wie der Schnee im Frühjahr” (archiv.tagesspiegel.de) и др.

ЛАВИНА; DIE LAWINE; ÇIĞ Лавина означава ‘снежна маса, свличаща се по планински склон,

увличайки все повече сняг’ и преносно - ‘устремено движещо се множество от хора или животни’ и ‘чувства, думи и др., които се изразяват с голяма сила’. Синоними за бълг. лавина, нем. die Lawine и тур. çığ не фигурират в лексикографските източници, полвани в изследването.

Предвид денотативното и преносното значение на лексемата нейната метафорична употреба се подрежда в основната опозиция ‘добро’–‘зло’. Хипотезата е, че находки ще доминират при втория член на опозицията с оглед на опасността, която крие това природно явление.

Първият член ‘добро’ съдържа метафорична употреба на лавина със значение ‘изобилие, благодат от нещо’ и се илюстрира в следните примери от икономическия и политическия дискурс: • Бълг. „Държавата се размина на косъм с лавина от съдебни дела

(заглавие - www.trud.bg); „Новият политически сезон: Кадруване и лавина от закони (заглавие - www.trud.bg);

• Нем. „Nach der haushalts- und sozialpolitischen Lawine, die er mit seinen massiven Steuersenkungen für zahlungskräftige Steuerzahler auslöste, hat zumindest Hans Eichel seine Lektion in puncto Steuerreform gelernt” (fr-aktuell.de);

• Тур. „Sıcak para çığ gibi geliyor. Bankalar parayı dağıtacak yer arıyor”, досл. „Топлите пари идват като лавина. Банките търсят къде да раздадат парите си” (www.sabah.com.tr). Тук следва да се отбележат бълг. нараствам като лавина, немското

съответствие Lawinenartig anschwellen/anwachsen (НБФР, 422) и турското съответствие çığ gibi büyümek (ТФЛ, 169). Находки с тези фразеологизми се срещат често в двата изследвани дискурса и при трите култури. По-долу са приведени примери със значение ‘натрупване на богатство, успех и пр.’ към първия член на опозицията, но трябва да се отбележи, че такива изрази се срещат и при втория член на опозицията със значение ‘натрупване на неуспехи, проблеми и пр.’: • Бълг. „Средствата за здравеопазване нарастват лавинообразно, без да има видими резултати” (www.monitor.bg);

• Нем. „So einleuchtend das Alles scheint, so häufig es schon durch die Erfahrung bestätigt worden — die Menge lässt nicht ab von dem Vorurteil, dass ein großes Kapital sich durch die eigene Schwerkraft vorwärts bewege und in steigender Proportion lawinenartig anschwellen müsse” (http://mein-mecklenburg.lexikus.de);

• Тур. „Fakat Türkiye'de internetten para kazanma sektöründe son 3 yıldan beri çığ gibi büyüme sonucu [var]”, досл. „Всъщност през последните три години е налице нарастването като лавина на печеленето на пари в сферата на интернет” (www.kazancteknikleri.com). Към втория член ‘зло’ на опозицията спада метафоричната

употреба на бълг. лавина и спускам се като лавина, немските съответствия Lawine и als Lawine herabstürzen/niedergehen и тур. çığ gibi, досл. „като лавина”, със значение ‘изобилие от зло/злина’. Илюстриращи примери в икономическия и политическия дискурс са:

• Бълг. „Лавина на лошите кредити в Гърция” (заглавие - www.webcafe.bg); „Лавина от безработица ни удря през 2013” (заглавие - meganews.bg);

• Нем. „Da mittlere und kleinere Betriebe noch nicht geprüft wurden, droht eine finanzielle Lawine” (abendblatt.de); „Dann wird der Schuldenberg als Lawine über dem Land niedergehen” (welt.de);

• Тур. „Tüketicinin borcu çığ gibi...”, досл. „лавина от дългове при потребителите” (заглавие - http://www.yg.yenicaggazetesi.com.tr); „ Çığ gibi işsizliğin sorumlusu kim?”, досл. „кой отговаря за лавината от безработица” (заглавие - yenisafak.com.tr). Към втория член на опозицията със значение ‘натрупване на

несполука, неуспехи, проблеми и пр.’ спадат бълг. нараствам като лавина, нем. lawinenartig anschwellen, anwachsen и тур. çığ gibi büyümek. Примери в изследваните дискурси са: • Бълг. „Дълговете на болниците нарастват лавинообразно”

(www.bglekar.com); • Нем. „Das lawinenartige Anschwellen der ‘Forderungen’ hat die

gesellschaftliche und ökonomische Misere von vierzig Jahren, deren passives Erdulden nur von gelegentlichen Ausbrüchen des Widerstands unterbrochen worden war, mit einem Mal zu einer nicht mehr zu leugnenden Realität gemacht” (http://www.wildcat-www.de);

• Тур. „Sonuçta bu vergiler ödenmemiş değil mli? […] başkan kasada para varken vergi vermemiş vergi borcu çığ gibi büyümüş”, досл. „В крайна сметка данъците не са ли платени? […] управителят не е плащал данъци, докато имал пари в касата, и данъчният дълг нараснал като лавина” (www.bursasporum.com).

ПÁРА; DER DAMPF; BUHAR Пàра означава ‘газ, който се получава при нагряване на течности’.

Синоними на бълг. пàра са изпарение, дим; енергия, сила; пари, изпарения, мъгла. Като синоними на нем. der Dampf фигурират der Wasserdampf, der Brodel, der Nebel; die Wolke, der Schwaden, der Hauch, der Atem, поет. der Brodem, der Dunst (Synonym 152). Синоним на тур. buhar е buğu.

С оглед на денотативното значение на пàра метафоричната употреба на тази лексема може да се подреди в основната семантична опозиция ‘добро’ - ‘зло’, при което двата члена на опозицията се модифицират съответно като ‘количествено намаляване до пълно изчерпване на добро/добрина, богатство, сполука и т.н.’ и ‘количествено намаляване до пълно изчерпване на зло/злина, бедност, несполука и т.н.’.Това подразделение е условно, защото между двата члена на опозицията има взаимовръзка, тъй както течността се изпарява, а парата се втечнява.

Към първия член на опозицията се подреждат бълг. изпарявам се, нем. verdampfen, verdunsten и тур. buhar olmak, досл. „ставам пара”. Следва да се отбележи обаче, че такива изрази се срещат и при втория член на опозицията със значение ‘количествено намаляване до пълно изчерпване на зло/злина, бедност, несполука и т.н.’, например: „Böse Gedanken verdunsten, Streß verschwindet im Dampf: Im Hamam hat Hektik keinen Platz” (welt.de, 23.01.2006).

Примерите са от икономическия и политическия дискурс, като присъствието им в икономическия дискурс доминира. • Бълг. „Когато парите започнат да се изпаряват” (заглавие -

http://www.finance5.bg); „Инвестициите в страната съвсем се изпариха” (заглавие - profit.bg/news); „В Европа солидарността се изпарява” (заглавие - e-vestnik.bg) и много др.;

• Нем. „EBM [Einheitlicher Bewertungsmaßstab]: Geld kann verdunsten” (www.aerzteblatt.de); „Unsere Überzeugungen verdunsten’ / Die Verunsicherung unter den Christdemokraten ist groß” (http://www.swp.de);

• Тур. „Memur Zammı Buhar Oldu / Memur zammı vergiye gitti”, досл. „Повишението на [заплатите на] държавните служители стана пàра / Повишението на [заплатите на] държавните служители отиде за данъци” (заглавие и подзаглавие - http://onedio.com); „Bir gecede 486 milyar euro buhar oldu!”, досл. „За една нощ 486 милиарда евро станаха пàра” (заглавие - http://www.f5haber.com). Вторият член на опозицията, ‘количествено намаляване до пълно

изчерпване на зло/злина, бедност, несполука и т.н.’, съдържа бълг. изпарявам се, нем. verdampfen, verdunsten, тур. buhar olmak, досл. „ставам пàра” – както беше отбелязано обаче, такива изрази се срещат и при първия член на опозицията.

Тук не бяха открити български и немски примери в изследваните два дискурса. Примери от турския икономически и политически дискурс са: „Dolandiricilik buhar oldu”, досл. „Измамничество стана пàра” (във форум); „Savaş kabinesi buhar oldu uçtu”, досл. „кабинетът за борба [с корупцията] стана пàра и отлетя” (arstekin.blogcu.com).

Намерените в икономическия и политическия дискурс метафорични находки са езиково свидетелство за съвременната икономическа и политическа реалност, където доминира ‘изпаряването на доброто’.

МЪГЛА; DER NEBEL; SIS Мъгла означава ‘водна пара в приземния въздух, която го прави

непрозрачен’, а в преносен смисъл – ‘нещо неясно, неразбираемо; неяснота’. Синоними на бълг. мъгла са пàра, пàри, изпарения; облак, мъглявина, тур. думан; несигурност, неизвестност, неяснота, неясност,

забърканост, неразбраност, тъмнина; колебание, съмнение. Като синоними на нем. der Nebel са регистрирани der Nebelschleier, der Dampf, der Dunst (Synonym 403). Синоними на тур. sis са bulut и duman.

Метафората мъгла се среща в поетически текстове и в съчетание с приповдигната лексика и абстрактни понятия, например мъгла от мигове / бездуховност / съмнения и т.н.

В турската художествена литература sis също се появява в образни сравнения, например “Kalküta'yı süt mavisi bir akşam sisi kaplıyor”, досл. „Калкута я обхваща синя като мляко вечерна мъгла” (http://www.webmastersitesi.com). Думата обаче не беше открита с метафорична употреба в турския икономически и политически дискурс, затова остава извън обсега на изследването.

Предвид денотативното и най-вече преносното значение на мъгла метафоричната употреба на тази лексема следва да се подреди в основната семантична опозиция ‘добро’ - ‘зло’, при което двата члена на опозицията се модифицират съответно като ‘прозрачност, яснота, определеност около нщ. добро или зло’ и ‘непрозрачност, неяснота, неопределеност около нщ. добро или зло’. От тази модификация е видно, че при втория член на опозицията освен за непрозрачност, неяснота и неопределеност става дума за непълна, неточна, неясна информация, респ. слухове и непрозрачност за дадено събитие в икономическия и политическия живот. Тази непълна и неточна информация при мъгла кореспондира с оскъдната информация при извор.

Хипотезата тук е, че основната опозиция има дефективна структура, т.е. реализиран е само вторият член на опозиция.

Тази хипотеза е опровергана от намерените главно в политическия дискурс езикови свидетелства към първия член на опозицията, изградени по фразеосхемите мъглата около / върху нщ. се вдига / разсейва / разпръсква / разбулва, респ. вдигам / разсейвам / разпръсквам / разбулвам мъглата около / върху нщ., нем. der Nebel lichtet sich, например: • Бълг. „Конституционна мъгла / […] Неделчо Беронов вдигна мъглата върху решението, в чието вземане лично участва […]” (заглавие и откъс от новина - www.temanews.com); „Мъглата почва да се разбулва. Интереси. Политики. Премълчаване. Защо ли? Автора на информационния поток към ЕК също скоро ще стане известен” (във форум - http://www.segabg.com);

• Нем. „Lichtet sich der Nebel? / Geschäftszahlen namhafter Unternehmen der Technologie- und Telekommunikationsbranche könnten mehr Klarheit über die Konjunktur schaffen” (заглавие и подзаглавие -

http://m.faz.net/aktuell/wirtschaft); „Piratenpartei und Geldsystem: Der Nebel lichtet sich – Roland Rottenfußer” (http://www.humane-wirtschaft.de) и др. Примерите от българския и немския икономически и политически

дискурс към втория член на опозицията са значително повече: • Бълг. „Мъгла около парите за бедствия” (заглавие -

http://www.capital.bg); „НИС на СДС [Националния изпълнителен съвет] - обречен на изчезване в християн-демократичната мъгла” (заглавие - www.temanews.com) и др.;

• Нем. В заглавие и откъс от коментар – един от малкото примери, където при метафоричната си употреба дадено название на проявление на водата служи за текстоизграждането: „Wirtschaft im Nebel / […] Seltsam unwirklich ist das Bild, das die Nachkriegswirtschaft bietet. Wie ein dichter Nebel, alle Konturen verwischend, alle Größenrelationen grotesk verzerrend, liegt die Geldfülle über dem wirtschaftlichen Geschehen. Wir haben es diesmal nicht mit der verheerenden Flut der Inflation zu tun, aber dafür hüllt uns die Nebelmasse des Geldüberflusses ein: wie Watte so dicht, jede Klarheit erstickend, jeden Laut wirklichen Lebens dämpfend. Für viele, für alle diejenigen nämlich, die noch über ausreichend Bargeld und Guthaben verfügen, ist dies Leben in einer watteweichen, unwirklichen Welt vielleicht ganz angenehm. Aber es wird allmählich Zeit, zur Klarheit durchzustoßen und die wirtschaftlichen Dinge so zu sehen, wie sie in ihren harten Konturen vor uns stehen – frei von den Nebelschleiern, die das Bild einer notgedrungen im Zirkel der Armut befangenen Wirtschaft bisher verhüllt haben” (http://www.zeit.de) и редица други.

ОБЛАК; DIE WOLKE; BULUT Облак означава ‘струпване на водни пари в атмосферата’ и има

преносно значение ‘плътна маса от еднородни части’. В българския жаргон облак се употребява като метафора за смес от мента и мастика. Синоними на бълг. облак са мъгла, тъмнина; множество, рояк. Като синоними на нем. der Nebel фигурират der Brodem, der Dampf. Синоними на тур. bulut е sis и остар. sehab.

В българските дуалистични вярвания светлите облаци „се посрещат от народа с голямо почитание, защото се вярва, че Господ или неговите ангели със светлите облаци ходят и из тях говорят“; тъмните облаци обаче „се посрещат със страх и трепет, защото с тях почти всякога идат големи наводнения, опустошения и градушка“ (Маринов 1994: 62).

Немските общностни представи обвързват небе и облаци с рай, т.нар. Седмо небе – затова със значение ‘изпитвам върховно щастие,

блаженство’ успоредно с израза im siebten Himmel sein/schweben, досл. „на седмото небе съм/витая, рея се”, много често се среща разг. шег. auf Wolke sieben sein, досл. „на облак 7 съм”.

Метафората облак, нем. Wolke и тур. bulut се среща в българската, немската и турската култура в поезията, в съчетание с приповдигната лексика и абстрактни понятия.

Изхождайки от представената по-горе културна символика на облака в трите езикови общности, можем да разгледаме метафоричната употреба на тази лексема в основната семантична опозиция ‘добро’ - ‘зло’. Онтологичната връзка между облак и дъжд оправдава следното модифициране и детайлиране на опозицията: първият член се разглежда със семантични измерения ‘място, откъдето се получава добро / добрина и т.н.’ и ‘отминаване на заплаха от зло / злина, опасност’, а вторият член се модифицира като ‘предупреждение, предзнаменование за зло, злина’. Хипотезата е, че под втория член на опозицията метафората облак има много по-осезаемо присъствие в двата изследвани дискурса.

Към първото измерение на първия член на опозицията е открита една единствена находка в немския политически дискурс: „Die SPD habe in der Vergangenheit solche Wechsel von Politikern in die Wirtschaft stets ‘aus einer Wolke hochkondensierter Moral heraus’ bewertet” (welt.de).

Под второто измерение на този член се подрежда сравнително малъй брой езикови находки: • Бълг. „Облаците на несигурността над европейския небосклон най-сетне започват да се разсейват” (http://straborn.blogspot.com);

• Нем. „Noch gilt es, vorsichtig zu bleiben, da die dunklen Wolken der Auswirkungen der weltweiten Finanzkrise sich noch nicht verzogen haben” (http://www.linguee.de);

• Тур. „Piyasadaki kara bulutlar gitmek üzere”, досл. „Черните облаци над фондовите пазари са на тръгване [се разсейват]” (заглавие - www.finanspara.com).

Намерените примери в двата изследвани дискурса на трите култури потвърдиха хипотезата за доминиране на метафората облак във втория член на опозицията, ‘предупреждение, предзнаменование за зло, злина’.

Направеното изложение за метафоричната употреба на вода налага СЛЕДНИТЕ ИЗВОДИ:

От примерите за метафориката на вода, Wasser и su в българската, немската и турската фразеология и паремиология, както и от примерите за употребата на съответните идиоми в медийния дискурс (вж. гл. 2.3.) може да се заключи следното:

(1) различните примери за метафориката на водата в българската, немската и турската фразеология и паремиология, както и употребата на съответните идиоми в медийния дискурс свидетелстват за това, че езикът като жив организъм се развива непрекъснато в процеса на езиковата употреба и комуникация;

(2) вследствие на това диахронно развитие редица пословици и поговорки в лексикографските източници при синхронното съвременно разглеждане са непрозирни и не се употребяват в публичното пространство (в това число и медийния дискурс);

(3) от представените семантични измерения на метафората вода, нем. Wasser, тур. su е видна универсалността на общностните представи за водата: от една страна, като сакрална сила, която пречиства, лекува, носи щастие и късмет и се свързва с положителни човешки качества (честност, порядъчност, искреност); от друга страна, мътната вода като нечиста сила се асоциира със зло, нещастие и провал и е свързана с отрицателни качества (притворство, неискреност, хитрост, двуличие) и отрицателни действия на човека (навреждане и причиняване на злина). Тази универсалност проличава в редица еднакви и сходни изрази в трите култури, както и в употребата им в сходни контексти в публичното пространство;

(4) различията в лексикалния състав на фразеологизмите, пословиците и поговорките свидетелстват за различен начин на живот на трите общности. При това обаче прави впечатление сходството на не малък брой български и турски изрази, което свидетелства за исторически обусловеното съприкосновение между двете общности и за духовното и езиково им взаимно обогатяване (или поне за значително повлияване на единия език от другия) вследствие на тази интеркултурна комуникация. Също така прави впечатление сходството на редица български и немски езикови картини, обусловено най-вероятно от принадлежността на носителите на тези езици към християнската религия. От представената метафорична употреба на названията за

проявленията на вода в нейното линейно движение (вж. гл. 3.1.) е видно доминирането на еднаквост и сходство в културната и езиковата символика на тези названия, изкристализирала от българските, немските и турските общностни представи: (1) езиковата картина на доброта и порядъчност в трите култури е

много сходна: бълг. миша пикня море размъща ли?; нем. wenn der Hund pinkelt, verschmutzt er nicht das Meer; тур. işemekle deniz pis/dar olmaz, дословно „като се изпикаеш в морето, то няма да се замърси”;

(2) сходна представа за голямо количество от нещо в трите култури се съдържа в бълг. безчет като песъчинките на морския бряг’; нем. (so viel) wie Sand am Meer и тур. denizde kum, onda para, досл. „колкото пясък в морето, толкова пари у някого”;

(3) сходство се наблюдава при река като смислообраз на границата между живота и смъртта както в източната, така и в европейската културна традиция.

Що се отнася до честотността на метафорична употреба на названията при линейното движение в икономическия и политическия дискурс, могат да се направят следните обобщения: (1) най-широка метафорична употреба се наблюдава за извор, Quelle

и kaynak, както и за море, Meer / See и deniz, асоциативно обвързано с вълна, Welle и dalga, а също и с прилив и отлив, нем. Flut und Ebbe;

(2) значителна е метафоричната употреба на поток, Bach / Strom и dere, както и на река, Fluss и nehir / ırmak;

(3) названията за „нечистата” вода - блато, Sumpf и bataklık; тиня, Schlick / Pfuhl и alüvyon; кал, Schlamm и çamur - също присъстват често в изследваните дискурси;

(4) относително малко са примерите за метафорична употреба на водопад, Wasserfall и şelale, както и на езеро, See / Teich и göl;

(5) при някои названия в лексикографските източници наблюдаваме липса на фразеологични изрази, които обаче се срещат в съвременната езикова употреба (например бълг. водопад и тур. şelale; бълг. океан и тур. okyanus, както и цунами, нем. Tsunami, тур. tsunami).

При метафоричната употреба на названията при линейното движение в медийния дискурс преобладават еднаквостта и сходството в трите култури: (1) извор/източник, Quelle и kaynak като метафори се употребяват с

еднакви послания и са обвързани с еднакви и сходни асоциации; (2) метафоричната употреба на море, Meer и deniz със значение

‘изобилие от злини, несполуки, провали, нещастия и пр.’ се среща в медийния дискурс на трите култури;

(3) метафоричната употреба на вълна, Welle и dalga се среща в икономическия и политическия дискурс на трите културни общности;

(4) метафоричната употреба на цунами, Tsunami и tsunami присъства в икономическия и политическия дискурс на трите култури.

Налагат се също така изводи относно еднаква и сходна метафорична употреба в две от трите култури.

Езиковите свидетелства за сходна образност и колективни представи на българската и турската общност преобладават - вследствие на вековното съжителство на двете култури - в сравнение с тези за еднаквост и сходство при българската и немската общност. Българска и турска общност: (1) при поток и dere, както и при река и nehir в българската и

турската култура се среща метафорична употреба със значение ‘предприемане на предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно’;

(2) еднаква българска и турска езикова картина за отчаяната надежда за избавление в много критична ситуация съдържа море, респ. deniz (с образа на давещия се, който се улавя за сламка/змия);

(3) свидетелство за сходна образност и сходни общностни представи в българската и турската култура са фразеологизми с море, респ. deniz със значение ‘предприемане на предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно’;

(4) при названията за „нечистата” вода кал и çamur се срещат сходни словесни картини в българската и турската култура със значения ‘не се оставям да ме излъжат, измамят’; ‘умея да защитавам интересите си’ и в смисъла на оклеветяване;

(5) в българските и турските общностни представи кал и çamur се асоциират с бедност и мизерия, докато в немските общностни представи Schlamm се свързва с пари, респ. богатство;

(6) присъщото на българския и турския манталитет разчитане на чужда помощ в беда се отразява в бълг. вадя от/из калта нкг. и тур. (birini) çamurdan çekip çıkarmak, дословно „измъквам някого от калта”. Тук изпъква разликата спрямо немския манталитет - немците разрешават сами проблемите си (видно от нем. den Sumpf austrocknen).

Българска и немска общност: (1) непресъхващ източник и unversiegbare Quelle, а също така река и

Fluss се срещат често в икономическия дискурс с положителни и отрицателни послания, докато тур. kurumayan kaynak и nehir се употребяват най-често с денотативното си значение;

(2) метафорите прилив и отлив и Flut und Ebbe намират широка употреба, докато за турския език не е типична метафоричната употреба на med cezir;

(3) в българското и немското медийно пространство намира място културният символ Потоп, респ. Sintflut, докато за турския икономически и политически дискурс не е типична метафоричната употреба на taşkın.

Извън еднаквата и сходната употреба на в трите или в две от трите култури единствено в турската култура при линейното движение се наблюдава наличие на лични пожелателни имена Nehir, Dere, Deniz, Irmak и Su, с послания за щастлив и благополучен живот – за разлика от българската и немската култура, където липсват такива антропоними.

Изложените в началото на гл. 3.1. хипотези - от една страна, за извор, кладенец, поток, река и море, а от друга страна, за блато, тиня, кал и гьол - бяха потвърдени от езиковите находки в медийния дискурс.

Както названията при линейното движение, така и названията при цикличното движение носят послания като културни и езикови символи, а също и като поетични метафори.

Относно честотността на метафоричната употреба в икономическия и политическия дискурс трябва да се отбележи по-ограниченото присъствие на названията при цикличното движение в сравнение с това на названията при линейното движение. Изводите тук са следните: (1) най-богата метафорична употреба се наблюдава за дъжд, Regen и

yağmur; капка, Tropfen и damla, както и за лед, Eis и buz; (2) значителна метафорична употреба се среща при лавина, Lawine и

çığ; мъгла, Nebel и sis, както и при облак, Wolke и bulut; (3) относително малко примери илюстрират метафоричната употреба

на градушка / град, Hagel и dolu; сняг, Schnee и kar, както и на пáра, Dampf и buhar.

Както при линейното, така и при цикличното движение се наблюдават примери за еднаквост и сходство в трите култури: (1) в трите култури присъства еднаква езикова картина на

задоволяването на човека с малки облаги при липса на по-голямо богатство: бълг. ако не тече, то все капе по нещо / нещичко; тур. akmasa da damlar, дословно „ако не тече, поне капе”; нем. wenn es nicht regnet, so tröpfelt es doch, дословно „ако не вали, то поне капе”;

(2) в връзка с глобализацията в нашето съвремие англ. cloud computing - българска калка компютърен облак – се среща в икономическия дискурс на трите култури;

(3) в трите езика срещаме метафори с дъжд, Regen и yağmur със значение ‘изобилие, благодат от нщ.’.

Както при линейното, така и при цикличното движение се срещат езикови находки за еднаква, респ. сходна образност в две от трите култури. И тук доминират свидетелствата за еднаквост, респ. сходство при българската и турската култура в сравнение с тези при българската и немската култура: Българска и турска общност:

(1) при дъжд и yağmur се срещат две еднакви езикови картини с еднакво значение ‘спасих се от малко зло, но ме сполетя по-голямо зло’;

(2) със значение ‘малко количество, което, прибавено към друго количество, предизвиква промяна към добро’ са бълг. капка по капка вир става и тур. damlaya damlaya göl olur, дословно „капка по капка става езеро” като две сходни езикови картини на бавно подобряване на материалното състояние;

(3) една и съща образност е отразена в бълг. запиши/пиши го на леда ‘откажи се от пари, дадени в заем, защото няма да ти ги върнат’ и тур. buz üstüne yazı yazmak, дословно „да пишеш върху леда”, но с различни значения: ‘да свършиш работа, която няма да трае дълго’ и ‘да изречеш думи, които няма да повлияят на някого’;

(4) за разлика от линейното, при цикличното движение се срещат турски, но също и български лични пожелателни имена (Yağmur и Damla; Капка, Росица, Снежа, Снежан(к)а и Снежина).

Българска и немска общност: (1) идиомите капка в морето, респ. das ist ein Tropfen ins Meer се

употребяват със значение ‘много малко, незначително, недостатъчно нещо’;

(2) метафорите мъгла и Nebel се употребяват в икономическия и политическия дискурс за разлика от тур. sis (мъгла), която обаче също се среща в поетически текстове и в съчетание с приповдигната лексика и абстрактни понятия.

Извън еднаквата и сходната употреба на представените названия в трите или в две от трите култури могат да се направят следните изводи относно специфичните културни особености, присъщи само на една култура: (1) българските колективни представи за спасяне от нещо неприятно,

но също и за непоемане на отговорност намират отражение в идиомите минавам сух между капките, респ. промъквам се между капките;

(2) отрицателното качество зложелателство в българския колективен манталитет е отразено във фразеологизма в/с една капка вода бих удавил ‘с всички средства бих напакостил на някого, защото го мразя’;

(3) типично явление в немската култура е оптимизмът – за това свидетелства честата употреба на нем. auf Regen kommt Sonneschein, докато за българските и турските колективни представи оптимизмът и положителното мислене не са толкова типични.

Изложените в гл. 3.2. хипотези - от една страна, за дъжд, сняг, градушка и облак, а от друга страна, за лавина - също бяха потвърдени от езиковите свидетелства в икономическия и политическия дискурс.

Единствено при изложената хипотеза за капка, лед, пáри и мъгла се наблюдава изключение относно предположението за мъгла, докато хипотезата останалите лексеми също беше потвърдена.

Що се отнася до структурата на метафорично употребените изрази,

могат да са направят следните обобщения: (1) названията в съчетание най-вече с абстрактни понятия се

употребяват основно като именни словосъчетания с определения към тях;

(2) при някои названия се наблюдава по-осезаема метафорична употреба на глаголни, отколото на именни словосъчетания;

(3) с оглед на словообразувателните механизми немският медиен дискурс изобилства със сложни думи, в които разглежданите названия са основна съставяща (напр. -quelle, -strom и др.).

Макар и рядко, метафорично употребените названия на проявления на вода заедно със свързани с тях названия са текстоизграждащи елементи в медийния дискурс. Прави впечатление тяхното присъствие най-често в заглавия и поясняващи първи изречения на текстовете, което е обусловено най-вероятно от интенцията да бъде привлечено вниманието на реципиента към текста именно с помощта на експресивна метафорика.

Ползвана литература: Аристотел 1975: Аристотел. За поетическото изкуство. Издателство „Наука

и изкуство”: София. Бидерман 2003: Ханс Бидерман. Речник на символите. Превод от немски

език Фросина и Борис Парашкевови. Издателство Рива: София. Блек 1990: Макс Блек. Метафора В: Теория метафоры. Москва. с. 153-172.

http://metaphor.narod.ru/black_1.htm, достъп на 27.08.2011 г. Боров и др. 1979: Тодор Боров; Веселина Ганева; Любен Атанасов.

Мъдростта на вековете. Мисли, афоризми, крилати изречения и народни мисли от тридесет столетия. Трето издание. Издателство Наука и изкуство: София.

Брезински 2001: Стефан Брезински. Журналистическа стилистика. Издателско-полиграфически комплекс „Юнона”: Шумен.

Добрев 1996: Добрин Добрев. Справочник на символите в българския символизъм. Издателство Глаукс: Шумен.

Добрев 2000: Добрин Добрев. Символите в творчеството на българските символисти, Издателство „Ciela”: София.

Добрев 2010: Добрин Добрев. Тайните на Томбул джамия. Въведение в практическата семиотика на културата. Национален институт „Св. Йоан Кръстител”: София.

Елиаде 1980: Мирча Елиаде. Образи и символи. ИК „Прозорец“: София. Кант 1993: Имануел Кант. Критика на способността за съждение.

Академично издателсто „Проф. Марин Дринов”: София. Маринов 1994: Димитър Маринов. „Народна вяра и религиозни народни

обичаи. Сборник за народни умотворения”. Второ фототипно издание. София. Марков 1994: Владимир Аристов Марков. Миф. Символ. Метафора.

Модальная онтология. Рига. Паси 2001: Исак Паси. Метафората. Книгоиздателска къща Труд: София. Попов 2003: Димитър Попов. Когнитивните метафори – митологизатори в

медийния дискурс. В: Властта на медиите. Студии и статии. Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”: Шумен. с. 241–250.

Ричардс 1990: Айвър Армстронг Ричардс. Философия реторики // Теория метафоры. Прогрес: Москва. с. 44 – 67. http://www.philology.ru/linguistics1/richards-90.htm, достъп на 27.08.2012 г.

Романенко/Чулков 1997: Юрий Михайлович Романенко; Олег Алексеевич Чулков. Метафора и символ в культурном обращении. Метафизические исследования. Выпуск 5. Культура. Альманах. Лаборатории Метафизических Исследований при Философском факультете СПбГУ. - http://kuchaknig.ru/show_book.php?book=41783&page=1, достъп на 05.05.2010 г.

Хегел 2004: Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Естетика, Том 1. Издателство „Изток-Запад”: София.

Чудинов 2001: Анатолий Прокопьевич Чудинов. Россия в метафорическом зеркале: когнитивное исследование политической метафоры (1991-2000). Екатеринбург. www.philology.ru/linguistics2/chudinov-01.htm, достъп на 18.07.2009 г.

Шевалие/Геербрант 1995: Жан Шевалие; Ален Геербрант. Речник на символите (митове, сънища, обичаи, ритали, форми, фигури, цветове, числа и

др.). Превод Иво Христов; Пенка Атанасова; Таня Камбурова; Николай Кирилов; Александра Желева. Издателска къща „Петриков“: София.

Шилер 1967: Фридрих Шилер. Вилхелм Тел. Превод Димитър Стоевски. Издателство „Народна култура”: София.

Baldauf 1997: Christa Baldauf; Jorg Hennig; Erich Straßner; Rainer Rath (Hrsg.).

Metapher und Kognition. Grundlagen einer neuen Theorie der alltagsmetapher. In: Beiträge zur Sprachwissenschaft. Band 24. Peter Lang Verlag: Frankfurt am Main, Berlin, Bern, New Zork, Paris, Wien.

Dobrovol’skij/Piirainen 1997: Dmitrij Dobrovol’skij; Elisabeth Piirainen. Symbole in Sprache und Kultur. Studien zur Phraseologie aus kultursemiotischer Perspektive. Bochum.

Fleischer et al. 1996: Wolfgang Fleischer; Georg Michel; Günter Starke. Stilistik der deutschen Gegenwartssprache. Peter Lang Verlag: Frankfurt a.M./Berlin/New York/Paris/Wien, 2. Auflage 1996 (1. Auflage 1993).

Kurth 1975: Hanns Kurth. Lexikon der Traumsymbole. Goldmann: München. Lakoff 1977: George Lakoff. Linguistic Gestalts. In: Papers from the Fifteenth

Regional Meeting. Chicago Ling. Soc. Chicago, Ill., vol. 13, pp. 236-287 (1p.). Lakoff/Johnson 1980: George Lakoff, Mark Johnson. Metaphors We Live By.

University of Chicago Press: Chicago. Liebert 1992: Wolf-Andreas Liebert. Metaphernbereiche der deutschen

Alltagssprache. Kognitive Linguistik und die Perspektiven einer Kognitiven Lexikographie. In: Europäische Hochschulschriften: Reihe 1, Deutsche Sprache und Literatur, Bd. 1355. Peter Lang Verlag: Frankfurt a. Main, Berlin, Bern, New York, Paris, Wien.

Parent-Duchâtelet/Leuret (1837): Alexandre-Jean-Baptiste Parent-Duchâtelet; François Leuret. Die Sittenverderbniß (la Prostitution) des weiblichen Geschlechts in Paris: Aus dem Gesichtspunkte der Polizei, öffentlichen Gesundheitspflege und Sittlichkeit: mit vielen Tabellen und statistischen Belegen; nebst der kurzen Biographie des Verfassers. 1837 , Bd. 2, S. 198 – http://books.google.bg.

Rolf 2005: Eckard Rolf. Metapherntheorien. Typologie, Darstellung, Bibliographie. Walter de Gruyter: Berlin, New York. Съкращения:

Библия: Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет - www.biblia.w-bg.net.

БП: Български пословици. Петко Славейков. Издателство „Захари Стоянов“: София 2004.

БПП: Български пословици и поговорки. Милко Григоров; Костадин Кацаров (съст.). ІІІ-то преработено издание. Издателство „Наука и изкуство“: София 1986.

Коран: Коран – превод на български език и оригинал на арабски език - www.koranbg.com.

НБФР: Немско-български фразеологичен речник. Константин Гълъбов; Жана Николова-Гълъбова (съставители). Издателство “Наука и изкуство”: София 1958.

ТФЛ: Türkisches Sprichwörterlexikon. Metin Yurtbaşı. Bılsev: Istanbul 1993. ТФР: Türkçe Atasözleri ve Deyimler Sözlüğü. Ömer Asım Aksoy. Istanbul 1993. УТБФР: Учебен турско-български фразеологичен речник. Вера

Самарджиева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”: София 1992.

ФРБЕ 1: Фразеологичен речник на българския език - І том. Кети Ничева; Сийка Спасова-Михайлова; Кристалина Чолакова (съст.). Издателство на БАН: София 1974.

ФРБЕ 2: Фразеологичен речник на българския език – ІІ том. Кети Ничева; Сийка Спасова-Михайлова; Кристалина Чолакова (съст.). Издателство на БАН: София 1974.

DudenIdiom: Der Duden in 12 Bänden. Das Standardwerk zur deutschen Sprache: Duden 11. Redewendungen: Wörterbuch der deutschen Idiomatik. Mehr als 10 000 feste Wendungen, Redensarten und Sprichwörter: Band 11.

Synonym: Herbert Görner; Günter Kempcke (Hg.). Synonymwörterbuch. Sinnverwandte Ausdrücke der deutschen Sprache. VEB Bibliographisches Institut: Leipzig 1986.

СПРАВКА ЗА ПРИНОСНИТЕ МОМЕНТИ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Дисертационният труд представлява съпоставително изследване

между три езика, които спадат към различни езикови семейства: българският език спада към славянските езици, немският език – към германските езици, а турският език – към тюркските езици. При това носителите на тези езици изповядват различни религии: християнство (православни християни, католици и протестанти) и ислям.

Въпреки различността на трите езика и културно специфичните различия между трите езикови и културни общности направеният анализ доказва основната хипотеза, че поради универсалността на водата при трите култури доминира еднаквостта и сходството, а не различността в колективните представи и езиковата картина на света.

2. Методологията на изследването има интердисциплинарен характер, като са включени аспекти от областите фразеология, медиевистика, културология, когнитивна лингвистика, стилистика и пр. В съответствие с този интердисциплинарен характер терминологичният апарат включва понятия от горните научни области.

3. При представянето на теориите за метафората се предлага преструктуриране на двете основни групи у Екарт Ролф по следния начин: теории за структурата на метафората (подбрани от семиозисната група); теории за метафората според нейното значение (подбрани от семиотичната група); теории за функциите и употребата на метафората (с обединяване на подбрани теории за функциите при реализацията на метафората от семиозисната група и подбрани теории за употребата на метафората от семиотичната група).

4. Когнитивната метафора вода е представена на широкия фон на западноевропейската и източната духовна традиция – в християнската и ислямската религия, както и с оглед на културната символика на водата, която навсякъде присъства като съкрална и нечиста сила.

При това представяне се разглежда присъствието на водата в бита, поминъка и обичаите на трите общности.

5. С оглед на сакралното и нечистото значение на вода метафоричната употреба на названията за проявленията на водата в нейното линейно и циклично движение се подрежда в основна опозиция ‘място, откъдето се получава добро/добрина, сполука, успех, щастие/късмет’ – ‘място, откъдето се получава зло/злина, несполука, провал, нещастие’.

В случаите, когато се среща метафорична употреба с други послания, са обособени второстепенни опозиции. Тогава се наблюдава дефективна структура, както и наличие на примери в една или две от трите култури. В тези случаи става дума най-често за метафорична употреба, която онагледява културно-специфични различия между трите езикови общности.

6. Независимо от акцентуването върху еднакви и сходни езикови картини с еднакви и сходни послания в трите културни общности (с оглед на основната цел и основната хипотеза) при привеждането на езикови

свидетелства от медийния дискурс се отчитат културно-специфичните различия, които обуславят наличието на езикова картина за дадено явление единствено в една от трите култури.

7. Ексцерпираният езиков материал онагледява отражението на историческата съдба и религиозната принадлежност върху езика – това е видно от наличието на еднакви и сходни езикови картини за дадено явление в две от трите култури, а именно: в българската и турската култура поради тяхната вековна съприкосновеност и в българската и немската култура поради принадлежността към християнската религия.

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ

ТРУД И ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

1. Ибрям 2008: Севгинар Ибрям. Когнитивната метафора вода в българската, немската и турската фразеология и паремиология. В: Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, Факултет по хуманитарни науки, том XIX A, с. 156-182. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”: Шумен. 2. Ибрям 2010: Севгинар Ибрям. Водата в поминъка и бита на турската езикова и културна общност. В: Сборник научни доклади : Сборник с доклади от научната конференция на докторантите от Шуменския университет 30 октомври 2009 г. Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”: Шумен, с. 3-13. 3. Ибрям 2011: Севгинар Ибрям. Когнитивната метафора вода в икономическия дискурс (въз основа на немски, турски и български източници). В: Сборник Епископ-Константинови Четения, том 16, с. 91-102. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”: Шумен. 4. Ибрям 2012: Севгинар Ибрям. Културната символика на водата (въз основа на материали от български, турски и немски език). Доклад, изнесен на Национална конференция на студенти и докторанти в Пловдив през м. май 2009 г.; публикация в Литермедия от 18.10.2012 г.: http://litermedia.com/index.php?ind=downloads&op=entry_view& iden=69.

5. Ибрям 2011: Севгинар Ибрям. Професии, свързани с вода – образни послания в българската и немската народопсихология (в съавторство с Антоанета Димитрова). В: „Любословие“, годишно списание за хуманитаристика 11/2011. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“: Шумен, с. 79-93.

6. Ибрям 2012: Севгинар Ибрям. Veränderungsphasen des Bachelor-Studienganges Germanistik an der Universität Schumen aus der Sicht von zwei Doktorandinnen als Ex-Studentinnen (в съавторство с Агнешка Методиева). В: Ана Димова, Снежана Бойчева, Бетина Венцел, Нели Митева (съст.). Перспективи и шансове на германистиката през ХХI век. Доклади от Научна конференция. Издателство Фабер: В. Търново, с. 223-228.