29-ти Ген ключ - genekeys bulgaria · 2017. 2. 14. · започваме едно...

29-ти Ген ключ

Половинчатост – Отдаденост – Посветеност

Дилемата на отлагането

Да отлагаме живота си

1

www.genekeys-bulgaria.com

Сянката – Половинчатост

„Живот, живян в страх, е половин живот.”

29-тият ген ключ е изцяло свързан с отдадеността. С това до колко отдадени оставаме на циклите в живота и на решенията, които произлизат от тях. Всичко в природата се случва на етапи и те си имат цикличност. Всяко нещо се състои от начало, развитие и край. И често, тези цикли се преплитат един в друг и произлизат един от друг. Един цикъл, например, може да бъде съставен от няколко по-малки вътрешни цикли и едновременно с това да участва и в някакъв друг по-голям етап като част от цялостното развитие. Прост пример за това може да бъде една година с нейните сезони. Годината започва, преминава и свършва, а вътре в нея всеки сезон също си има свой вграден цикъл на начало, развитие, край и преход към следващия. Разбира се, ние знаем, че всичко е взаимосвързано, но това, на което ще обърнем по-специално внимание тук, са точно тези три степени, които споменахме – началото, развитието и краят.

Ключът към нашата отдаденост и проблемите, които имаме с нея, се крие точно в тези три етапа. На нас ни е много трудно да се впуснем в някакво начинание и да поставим едно начало, ако не можем поне от части да предвидим как то ще се развие и най-вече как ще приключи. За нас е много важно да знаем дали нашето начинание, нашето начало, ще доведе до успех или провал. Все пак, кой би искал да започне нещо, което ще се окаже грешка? Но животът не е устроен да работи по този начин, той не е устроен да бъде предвидим и да следва прищевките и прогнозите на нашия ум, ако те са провокирани от страх от провал или пък от егоистичната ни амбиция за успех, заради самия успех. Той следва нашето намерение, което полагаме още в самото начало на всяко едно нещо. И животът не го е грижа какво точно ще бъде това намерение, той просто ще действа спрямо него. Намерението, началото, си зависи само и единствено от нас.

Ако въпросното намерение се е породило от страх, животът ще ни поднесе съответните предизвикателства, които или ще ни помогнат да трансцендентираме този страх, дори и привидно това да доведе до нещо, което нашия ум бележи като провал, или ще тъпчем на едно място, оставайки в нещо, което ни изтощава. Или пък ще бягаме от ситуации, които впоследствие ще ни вкарат в капана точно на повтарящите се модели, от които се опитваме да избягаме на първо време. При всички случаи, животът работи в наша полза, той ни помага да натрупаме нужния опит, да си извадим нужните изводи, да преодолеем определени задръжки и него не го е грижа колко време ще ни отнеме това и дали го смятаме за честно или не. Животът се интересува единствено от това да се развива и да продължава напред. Както уместно се казва в 52-рия ген ключ, който е символ за посяването на семето във всяко едно ново начало, ние никога не сме в застой, дори и да ни изглежда, че нищо не се случва.

2


Това, разбира се, не означава, че ако намерението ни е безкористно и страхът не е успял да се просмуче в нашето семенце, животът няма да ни поднесе предизвикателства. Напротив, той може да ни изправи пред някои много трудни изпитания, в които впоследствие пак ще се изправите срещу своите страхове, все пак те не са един и два, но тогава вашата енергия ще бъде много по-различна. Вие по някакъв странен начин ще усещате една невидима подкрепа, която е възможно да си обясните като висша сила, която ви подрежда нещата или като помощта на вашите съмишленици, или просто като вашата нарастваща увереност в себе си, че можете и това ще ви даде силите да преодолеете всичко и да продължите по-силни, по-мъдри и с повече натрупан опит напред към заветната си цел. А това, всъщност, е подкрепата на живота, с която той ви дарява заради вашата отдаденост, че не се отказвате от себе си.

Къде се крие проблемът тогава? Ако животът винаги прави всичко за наше добро, защо ни е толкова трудно да го видим и да му се доверим? Малко по-горе вече намекнах за това и някои от вас може би вече се досещат за отговора. А именно неудобната истина, че когато започваме едно нещо, ние, всъщност си нямаме и не можем да имаме никаква представа на къде ще ни отведе то. Единственият начин да разберем как едно нещо започва, тече и приключва е само като го преживеем и като го осмислим след като то вече е свършило. И това е една много неудобна истина за нашия ум, който се опитва да вземе решение на база дали едно нещо ще бъде добро или лошо. И така, искайки да вземем едно решение, особено някое, което е важно за нас, ние започваме да го обмисляме. Да преценяваме правилно ли е, грешно ли е, да се опитваме да предвидим развоя му, да си начертаем някакъв план, някакви стъпки, които да водят към евентуален успех и това неизбежно води до съставяне на очаквания и образи, от които някои се сбъдват, а други не. В някакъв момент стигаме до етап, в който някое от очакванията ни не се сбъдва, увереността ни се разклаща, страхът от несигурността се появява, умът започва да рисува картинки, че корабът потъва и хоп, стигаме до кръстопът – какво да правим сега? Да останем ли да се борим, да се адаптираме ли някак си или да бягаме през глава към нещо друго, преди щетите да са станали прекалено големи?

Това е сянката на половинчатостта. Тя ви пречи да водите един цялостен живот. Тя отнема енергията ви от настоящия момент и я проектира или някъде в неясното бъдеще, където не ѝ е мястото, или някъде в страховете, че миналото ще се повтори, където тя също не принадлежи, защото вече е била там. Тя ви кара да живеете в страх, че ще се провалите и да се съмнявате непрекъснато в своите решения. В менталната рамка, с която сте ги натоварили, за предположимия път, на който ще ви отведат. Тя ви вцепенява като ви пречи да вземете каквото и да е решение, или като не ви позволява да застанете твърдо зад него и да го последвате до естествения му завършек. Тя е свързана с липсата на

3


отдаденост и прекалената отдаденост. Тя слага живота ви на пауза и ви пречи да следвате собствената си съдба.

Отдадеността означава да преживеете нещо до край като бъдете непривързани към своите очаквания. Като се оставите да ви се покаже какво ще се случи, а не като се вкопчвате в това какво би могло да се случи и като се правите на пророци. Страхът и в двете проявления е от неочакваното, от „Бездната”, името, с което в древен Китай са нарекли тази 29-та хексаграма. На нас ни е много трудно да приемем, че не знаем и това парадоксално се проявява като знаене. Ние виждаме на къде отиват нещата, прогнозираме нещастие и бягаме – липса на отдаденост. Или имаме нещо, което върви към края си, но не смеем да го пуснем, защото смятаме, че никога повече няма да преживеем нещо такова – прекалена отдаденост.

Да, знам, че за някои може и да прозвучи странно, че има проявление на сянка прекалена отдаденост. Може ли това красиво качество отдаденост да бъде прекалено? Замислете се за миналото си за момент. Без да се съдите, без да се обвинявате, а все едно отваряте книгата на живота си и започвате да я четете. Представете си, че сте страничен наблюдател, който не е лично ангажиран, а просто става свидетел на някаква ситуация извън него самия.

Може би сте имали връзка, начинание, работа, в която сте стояли, не защото ви прави щастливи, а защото ви е било страх какво ще стане, ако си тръгнете или ако дори само споменете, че не се чувствате добре? Помислете хубаво и бъдете честни със себе си. Едно от най-важните неща в ген ключовете, които водят до най-големите прозрения са моментите, в които вдигаме завесата и най-после си позволяваме да сме искрени със себе си, дори и да си мислим, че истината ще ни нарани. Всички ние сме имали някакъв такъв момент, в който виждаме, че нещо вече е свършило, но просто не събираме куража ние да бъдем тези, които да го приключат и чакаме нещо или някой да се намеси, за да може то да приключи от „само себе си” или ако не друго, поне отговорността да не е наша.

Това е прекалената отдаденост, вие вече знаете, че нещо не ви кара да се чувствате добре, виждате как то ви товари и ви изтощава, вече не сте щастливи в него, но просто нямате куража да се изправите и да вземете решението, защото ви гложди съмнение, че може би не сте прави, защото може би имате някакви задръжки, че не е редно да го правите, докато всичко във вас крещи, че е време да свърши. А животът постоянно ви намеква за всичките други възможности, които ви чакат, а вие не ги виждате или се правите, че не ги виждате, пропускате ги и избирате да си стоите там, където вече не ви е мястото.

Тази сянка ни пречи да вземем решение и да застанем зад него по един или друг начин и затова нейната дилема е отлагане. Вие отлагате собствената си съдба. Отлагате онова,

4


което е най-доброто за вас и което ще ви помогне да я сбъднете, докато седите там, където вече сте взели всичко, което ви е нужно, но просто ви е страх от неизвестното. Или пък отлагате съдбата си като бягате от това, което ви е нужно. Като бягате от това, което ще тласне живота ви напред при най-малкия намек за опасност, препятствие, провал или евентуално страдание. Както вече казахме, тази сянка има две проявления и бягството е неспособността да се обвържем от страх, че ще се нараним или че ще ни наранят. И така вие пак отлагате да се впуснете в приключението, което е вашият живот и да стигнете до края, до извода, до развръзката!

Няма хубав филм, книга или пиеса, в която да няма препятствия по пътя. Сетете се за любимия си филм и сега си представете, че главният герой при първия намек за трудност, обида или наранено сърце, просто си събира багажа и изчезва, още в първия половин час, когато обикновено се сблъсква с първото си предизвикателство. И какво става тогава? Как ще продължи филмът като вече нямаме главен герой, защото той се е отказал?

Нашият живот е като един такъв филм, като един безкраен роман с отделни глави и безброй продължения. Ние не се отказваме от сценария си, ние не предаваме главната си роля доброволно на следващия подгласник. Ние не свеждаме глава и не ставаме масовка. Ние се изправяме, изтупваме се, учим се, вадим си извода, потупваме се по гърба и продължаваме с гордо вдигната глава и с тръпката от това, че не знаем какво следва. Точно това е истинска отдаденост. Тя не е свързана с успеха, провала, очакванията или с препятствията. Тя е свързана с преживяването, каквото и да е то, във всеки един настоящ момент. Истинската отдаденост е към настоящия момент. Истинската отдаденост е към циклите, в които се намирате сега!

Дарбата – Отдаденост

„В живота НЯМА грешни решения!”

От всичко прочетено до тук няма да се учудя, ако си задавате въпроса: „Добре де, като в единия случай бягаме, а в другия оставаме как да разберем кога трябва да останем и кога трябва да си тръгнем и кога е сянката и кога дарбата? Как да усетя кога един цикъл започва и кога приключва? Има ли някаква зависимост, има ли някаква продължителност?” Ако си задавате всички тези въпроси, напълно ви разбирам! И аз самата все още не бих могла да кажа, че всеки път знам как и от къде точно взимам някои решения, докато ги взимам и ми е напълно ясно кое какво е. Понякога се случва да се откажа от нещо, което съм започнала, преди да е дошъл момента, защото ми е дошло в повече и ако това ви се случи и на вас, не се съдете. Нужно е време, нужен е опит, нужна е практика, нужно е доверие. Понякога се чудя, дали не се намирам някъде, където вече не трябва да бъда, но това също е нещо напълно нормално. Тайната е да не оставяте това да ви завлече със себе си в

5


самосъжаление и объркване, а да си поемете въздух и да си кажете: „Добре, ще си покаже с времето, ще изчакам още малко да видя как ще се почувствам, защото сега не знам.” Това също е едно взето решение и то също изисква кураж и смелост.

Понякога ние просто не сме готови да прекрачим прага и ни трябва малко повече време, за да се подготвим, да натрупаме увереност, знание, мъдрост. Да направим няколко „грешки” и да се поучим от тях. Всичко е наред. И това е част от вашето пътешествие. Бъдете сигурни, че животът ще ви предостави подобна ситуация, за да вземете решението, което сте отложили. Разликата в този случай между сянката и дарбата е, че на нивото на сянката ние оставаме затворени в едни постоянно повтарящи се ситуации, които не можем да разберем защо продължават да ни се случват непрекъснато, а сега, осъзнавайки какво трябва да научим, а дори и самото осъзнаване, че просто трябва да научим нещо и трябва да променим нещо, обръща ситуацията на 180 градуса. Ние вече не приемаме един повтарящ се модел от нивото на жертвата - „Защо пак на мен!?” и не чакаме нещо друго да се промени, за да се наложи ние да се променим, а си казваме: „Ето, дава ми се още един шанс! Този път ще постъпя различно и ще видя какво ще стане!” Това е квантов скок! Тази промяна в нагласата, ето този обнадежден дух е точно това, което ви отваря вратата към дарбата на отдадеността и завърта ключа на добрия късмет!

За съжаление не мога да ви кажа точна и ясна формула за правилно взето решение. Обща формула няма. Вие сами трябва да усетите сигналите вътре в себе си, когато взимате едно решение и да откриете какъв точно е начина, по който вашата енергия откликва, начина по който говори вашето сърце. Отговорите са вътре във вас, само вие можете да разберете какво ви кара да се чувствате добре и какво ви е нужно да израснете. Просто слушайте себе си, открийте своя отклик, наблюдавайте се, когато казвате звучно или беззвучно „да” на нещо. Наблюдавайте и съпротивите в себе си. Как това ви кара да се чувствате? За някои може да е интуиция, за други може да е емоция, за трети може да е ментално заключение или просто необясним порив. За всеки ще бъде различно и можете да откриете своя начин като се наблюдавате, като се съзерцавате. Като бъдете тук и сега в момента, в който то се случва.

Това, разбира се, не означава да скачате веднага в огъня. Различните цикли, ще траят различно време. Взимането на решение може да се каже, че си е отделен цикъл сам по себе си. Но ако се наблюдавате и ако се замислите, може би ще видите нещо общо в решенията, с които се гордеете и за които не се съдите. Може би ще забележите, че те не са били породени от несигурност и страх. Може би ще забележите, че те някак си са по-уверени, по-сигурни, по-леки, не толкова емоционално заредени, натоварени и необмислени. Може би ще си спомните за някакво гласче, което ви е нашепвало: „Давай, направи го, ти можеш.” Може би ще бъде вълнение, а може би ще бъде спокойствие.

6


Само вие знаете. Съответно бихте могли да разгледате и решенията, които са ви довели до „грешки” и да потърсите как точно сте взели тях и какво сте си казали тогава. Открийте този шепот в себе си, какъвто и да е и съм сигурна, че ще разберете какво ви е казало вашето сърце и какво то не спира да ви нашепва.

Най-показателното винаги ще бъде завършека. По него винаги ще можете да познаете как и от къде сте взели едно решение. Когато един цикъл е започнат с отдаденост и тя го отведе до естествения му завършек, в него няма съпротива, обида, болка и неудовлетворение. Разбира се, може да има тъга, нормално е да тъгуваме, за нещо, което ни е скъпо и обичаме, но няма буря има само обогатяване и благодарност за случилото се. Така се намества още едно парченце в пъзела на вашата съдба и можете да продължите напред, без излишен багаж.

И обърнете внимание, че казвам „правилно взето”, а не „правилно решение”. И въпреки това, дори употребата на думата „правилно” пак стои някак ограничаващо и подвеждащо, защото я слагаме в полярността на нещо положително и отрицателно. Но ето ви една истина, която съм сигурна, че дълбоко в себе си знаете – в живота няма грешни решения! Повторете си това изказване на ум. Как ви кара да се чувствате? Съмнение? Скептицизъм? Усмивка? Облекчение? Всичките на куп? Искате ли да го направим отново? Хайде този път по-смело – в живота няма грешни решения! Всяко едно решение, което сте взели, ви е довело до тук. Вашите решения са човека, който сте в момента и вие сте гений, точно в този момент! Вашата отдаденост ви е довела до тук, животът ви е довел до тук и съм сигурна, че когато погледнете назад към живота си, вътре в себе си знаете, че за всичко си има причина и че всяко едно нещо, дори и болезнено, ви е обогатило. Тук няма морал, тук няма съдене, няма мисъл, няма логика има само преживявания и точно те ни правят такива, каквито сме сега.

Отдадеността е енергия. Тя е енергийна динамика, в която цялото ви същество откликва на нещо и казва „ДА!” И затова не можем да знаем как точно се случва това, какво е това „да”, как изглежда, какво е усещането, има ли аромат и всичко, което би ни помогнало да го дефинираме като общовалидно за всички или за група от хора. Отдадеността не е подвластна на някакви общоприети норми. Тя понякога няма да отговори на морални ценности, социални възприятия или човешки очаквания. Нейната цел е да ви служи, за да трупате преживявания и опит, да се учите, да израствате, да се изненадвате. А за да го направите, вие просто трябва да пробвате, независимо как ще се приеме от обществото, от близките ви или дори и от вас самите (поне от това, което си мислите, че сте).

Затова би било интересно да разгледаме програмното партньорство между 29-тия и 30-тия ген ключ, чиято дарба е лекота, а основна тема са човешките желания. Желанието е един чист природен импулс, който ни подтиква да изучаваме и да изследваме, да опитваме

7


нови неща, но когато се идентифицираме с желанията си, те лесно могат да се превърнат в капан, в нещо, което преследваме на всяка цена, защото си мислим, че се нуждаем от нещо външно или в нещо, което пари по-силно и от огъня. Може би вече виждате връзката между желанието и отдадеността. Желанието пали искрата, а отдадеността поддържа огъня, за да видим на къде ще се разгори и в каква посока ще тръгне. В противен случай, искрата би си останала само един проблясък в мрака и тогава в нас остава въпросителната - „А какво ли би било?”

И с този вид отдаденост върви една лекота (30-тата дарба). Спокойно можете да кажете късмет. Нещата просто се случват, те се нареждат, подреждат, синхронизират. Не е казано, че няма да има трудности, но както вече споменахме, разликата е в отношението – те са предизвикателства, които ни амбицират, а не препятствия, които ни спъват. И затова бих могла да кажа, че тези два ген ключа – 29-тият и 30-тият – ръководят и направляват целия човешки опит и всичките ни преживявания. Единият ни казва: „Пробвай!”, а другият „Изживей го до край!” Те ни тласкат да водим един вълнуващ живот, един безстрашен живот, в който не се страхуваме от неизвестното и се обогатяваме с всеки изминал ден. В който не робуваме на очакванията и резултата, а се адаптираме и просто пишем своята история, докато я преживяваме, каквато и да е тя.

Сидхи – Посветеност

„Всички ние сме посветени на нещо!”

Сидхи са трудни за описване с думи, за мен те са състояния, в които просто оставаш безмълвен, попиваш случващото се около теб и думите сякаш не стигат, за да опишат това. Те често остават неразбрани от хората, защото изглеждат толкова странни, толкова радикални, че ти е трудно да си представиш какво движи и се случва в човека, който го проявява.

И все пак, аз вярвам, че това сидхи е нещо, до което всички ние сме се докоснали. Вярвам, че това важи за всички проявления в сидхи. Може да ни се е случило само за момент, а може и да сме пребивавали в него с дни, седмици и месеци, но съм сигурна, че вие го познавате много добре и ще го разпознаете в себе си. То е като една есенция, като божествен парфюм, чието ухание се разлива във вашите действия. И този аромат понякога може да бъде полъх или да изпълва всичко. Противно на това, което може би си мислите, не са нужни години дисциплина, усилие или пък някакво повратно събитие, които да ви доведат до това състояние. То вече е там, вътре във вас и вие вече се намирате в него, въпросът е доколко сте съзнателни за него и доколко разбирате и си позволявате да вярвате, че можете да проявявате тази чиста енергия.

8


Сидхито на посветеността е това, което се появява, когато вашата отдаденост се задълбочи до толкова, че забравите за себе си. Моментът, когато единственото, което ви интересува е просто да дадете любовта, която непрекъснато извира от вас, без страх, без умисъл, без намерение, а просто защото тя е там и иска да излезе навън. Често, фокусът на тази любов изглежда, че е нещо външно. То може да бъде кауза, учител, гуру, бог или любим. Но общото между всички тях, е че вие се посвещавате до такава степен, че за околните в най-добрия случай изглежда като пълна лудост как така влагате толкова много и обичате толкова сляпо, че тотално се губите в някого или нещо и забравяте за себе си.

И поради тази причина, това сидхи често остава неразбрано от хората. Ние сме свикнали да се пазим, да не се доверяваме, да приемем, че ако потънем в някого това е проява на слабост и така някой се възползва от нас. Но за човека в това състояние нищо от това няма значение. Него не го интересува нищо друго освен да даде любовта си. Той просто иска да я сподели и привидният външен обект на неговата любов всъщност е само канал, през който тя се проявява. Затова фокусът, всъщност не е нещо външно, той е вътрешен. Той е самата любов. За този човек каналът не е от значение, този канал е само инструмент, важен е възторгът от самото усещане, от самото преживяване. От топлината, която се разлива в този човек, от песента на неговото сърце.

Всички ние сме посветени на нещо. Ние се посвещаваме всеки път, когато се отдадем на едно преживяване изцяло без страх. Можем да се посветим на съдбата си, можем да се посветим на тъгата си, можем да се посветим на децата си, можем да бъдем посветени на вярата си и на Бог. Вие сте посветени всеки път, когато се отдадете толкова, че не мислите за последствията за себе си. И дори и привидно да изглежда, че може би се посвещавате на нещо извън себе си, вие всъщност сте посветени на вашето сърце.

То е онази част от вас, която не се страхува, то е онази част от вас, която не я е грижа дали ще заболи. То е това, което поема риска и скача в бездната на непознатото. То е това, което иска да ви върне към вашата истинска природа и тя е любов. Вие сте любов. Вие сте изпълнени с топлина и обич и в един момент тя разбива вашите ограничения, тя разбива илюзиите ви, че трябва да бъде дадена само на някой, който я заслужава и започва да се излива във всичко и във всички, защото тя е устроена за това. Тя е устроена да бъде навсякъде. Тя вече е навсякъде и тя е за всички.

И когато позволите на тази любов да гори във вас, вие ще усетите топлината в гърдите си, вие ще усетите как сърцето ви става все по-голямо, че може да приеме всичко и всички. Вие ще усетите, че всичко в този свят заслужава да бъде обичано. И когато давате любовта си по този безкористен начин заради самата любов, тя ще започне да се влива обратно във вас от абсолютно всичко, на едни огромни топли вълни от радост, щастие и възторг. Вие

9


ще се опияните от собствената си любов и от големината на сърцето си, защото всъщност тази любов не е вашата любов, а самата любов.

Затова в действителност, ние се посвещаваме на себе си, на най-чистата част в нас, на копнежа на нашето сърце. Ние се вслушваме и усещаме къде иска да отиде нашата енергия, къде иска да отиде нашата любов и не я спираме, а я оставяме да се излее, без никакви задръжки, без никакво отлагане, а точно в този момент, в настоящето, където животът иска тя да отиде. Ще останете изумени колко много енергия имате, когато тя не се пръска в миналото и бъдещето. Затова сега затворете очи, усмихнете се, вслушайте се в сърцето си и му позволете да се посвети на вас и на вашата любов.

10


29-ти Ген ключ - genekeys bulgaria · 2017. 2. 14. · започваме едно...

Documents