1

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ

МАШИНОСТРОИТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ

Катедра ИНЖЕНЕРЕН ДИЗАЙН

маг. Емилия Димчова Очкова-Димитрова

АВТОРЕФЕРАТ

за присъждане на образователна и научна степен „доктор“в областта на

висшето образование – 5. Технически науки, професионално

направление – 5.13 Общо инженерство, специалност – „Ергономия и

промишлен дизайн“

научен ръководител: доц. Емилия Йонкова Чаушова

рецензенти:

1. проф. д-р Пенка Ангелинова Димитрова

2.доц. д-р Александра Стефанова Иванова

София

2016

КОЛАЖЪТ В ДИЗАЙНА

ФОРМООБРАЗУВАНЕ

ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЛАЖА

2

Дисертационният труд е разгледан, обсъден и насочен за публична защита от

катедра „Инженерен дизайн“ в Технически университет – София на заседание,

състояло се на 20.04.2016 г.

Защитата ще се състои в Технически университет – София,

на 27.09.2016 г. от 13.00 ч. в зала на ТУ - София, на открито заседание на жури,

сформирано със заповед на Ректора № ОЖ – 209 от 12.05.2016г

Материалите по защитата на дисертацията се намират в канцеларията на

Машиностроителен факултет, кабинет 3242.

3

Цел и задачи на дисертационния труд

Целта е да се анализират и разгледат формалните връзки (от страна на

формообразуването) между колажа и формообразуването в дизайна. Задачите,

чрез които ще се достигне целта са: да се анализират връзките и да се

направят практически експерименти илюстриращи анализа.

Обект на изследването

Формообразуването се явява обект

Предмет на изследването

Колажът е предмет на изследването

Методи на изследването

Използва се аналитико - дедуктивен метод при изследването.

Научна новост

Направена е философска методология при колажа.

Обосновано е понятието „деконструкция“

Конкретизиран е понятийния апарат относно колажа.

Приложимост и полезност

- Доказване на тенденции.

- Описание на закономерности на функциониране.

- Предлагане на начини за анализиране на форма и форообразуване чрез

разгледаната техника при дизайна

- продукти изпълнени в керамична технология.

Апробация-

Проведен е педагогически експеримент.

Части от дисертационния труд са докладвани, обсъждани и публикувани в

международни научни конгреси и международна научна конференция.

Публикации

Във връзка с дисертационния труд са направени три самостоятелни

публикации.

Обем и структура на дисертационния труд

ВЪВЕДЕНИЕ…………………………………………………………………… 3

1. ПЪРВА ГЛАВА 1.1. Обосновка на проблема…………………………………………………………......... 4 1.2. Актуалност и необходимост от изследването……………………………………... 10 1.3. Предмет – за колажа…………………………………………………………………… 14 1.4. Изводи………………………………………………………………………………......... 42 1.5. Формулиране на цел и задачи ……………..………………………………………… 43 ВТОРА ГЛАВА 2.1. Кубизъм – конструктивизъм, де-конструктивизъм, синтез…….………………… 44 2.2. Сюрреализъм – Анализ на колажа в системата на общуване (визуална комуникация) Семиотика и структурализъм…………………………………………….. 57 2.3. Постмодернизъм. Асамблаж и еклектика………………………………………..…. 61 2.4. Принципи за изграждане на колажа…………………………………………………. 69 2.5. Колажът като евристичен метод……………………………………………………... 70 2.6. Колаж и керамика………………………………………………………………………. 84 2.7. Изводи…………………………………………………………………………………….. 89

4

ТРЕТА ГЛАВА

3.1. Същност на керамиката и керамичната технология …………………………….. 90 3.2. Анализ на материалите ………………………………………………………………. 92 3.3. Решаване на задачите………………………………………………………………… 96 3.4. Рубрикация на изследването…………………………………………………………. 113 3.5. Изводи ……………………………………………………………………………………. 114

ЛИТЕРАТУРА………………………………………………………………….. 115

ПРИНОСИ………………………………………………………………………. 123

ПУБЛИКАЦИИ………………………………………………………………….. 124

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Актуалност на проблема

Актуалността на темата се определя в две посоки. От една страна тя е

обвързана с преподаването на базови дизайнерски дисциплини в обучението

по дизайн към катедра „Инженерен дизайн“ в МФ, ТУ-София, а от друга с

професионалната дизайнерската практика, в която въпросите на

формообразуването остават актуални в съвременната среда.

Търсят се много нови пътища за създаване на форми. Дизайна може да

бъде видян като колаж от идеи, материали, технологии.

Актуалността се състои в това, че разглеждането на колажа като техника

би могло да насочи вниманието и да помогне при откриването на нови

концепции за формоизграждане и по-пълноценно да отговори на нуждите на

обществото за културно, икономическо и природосъобразно развитие.

Колажът като форма може да бъде разказан като еклектика и единство.

Като анализ и нов синтез на форма – смесени техники, инсталации,

асамблажи

Колажът, като част от процесите за запазване и грижа към околната

среда

1. Необходимост от репликиране на формата в бързо променящите

се реалности .Обвързване с глобални теми важни за човека, като

замърсяването с вещи и необходимостта от рециклиране.

–C2C /Cradle to Cradle/ (Кредъл ту Кредъл), Какво е C2C ?

Cradle to Cradle (C2C) е концепция, при която отпадъците и страничните

продукти се явяват суровина за нов продукт. С други думи, суровините са в

непрестанен кръговрат по вторична и по следваща употреба. С2С е създаден

от немския химик Михаел Браунгарт и американския архитект Уилиам Макдона,

които заедно разработват програма, наречена MBDC (McDonough Braungart

Design Chemistry), чиято концепция е създаването на продукти по един

интелигентен начин, чрез оптимално използване на производствените процеси,

което да окаже положително въздействие върху околната среда. Концепцията е

много по-широкообхватна от обичайното рециклиране и се концентрира не

толкова върху редуциране на консумацията, колкото върху устойчивото

развитие.

5

Създаването на материали е съобразено с цялостния им жизнен цикъл

— от доставката на налични материали до края на техния експлоатационен

срок („от люлка до люлка“), и се прилагат новаторски подходи за свеждане до

минимум на ресурсите, необходими за тяхното преобразуване. Като се

използват вече използвани материали. По този начин ще се асемблират нови

продукти на базата на „стари“ материали. Връзката се търси в наслагването

(колажирането) на материалите след първичната им деструкция и новото им

конструиране.

Това ще включва бизнес модели, промишлена симбиоза, системи за

продуктови услуги, дизайн на продукта и подходи, свързани с пълния жизнен

цикъл („от люлка до люлка”). Cradle to Cradle – концепция, при която отпадъците

и вторичните продукти се явяват суровина за нов продукт. "Ей Джи Си глас" е

европейски производител (един от първите), сертифициран по програмата със

сребърен сертификат, задължавайки се да подобрява непрекъснато

производствените си процеси, като оценката за това се извършва ежегодно.

Като външна декорация и частична промяна, чрез странична външна

намеса:

Колажът като възможност да се персонализират серийните продукти към

индивидуалните изисквания на потребителя. Тясна връзка с емоционалния свят

на отделната личност. Възможност за изява на лична креативност.

2. Тунинг - който е насочен към индивидуалността и специфичните субективни

потребности на личността.Могат да бъдат асамблирани отделни детайли и

елементи. В тази посока съществуват редица възможности в които би могло

да се експериментира с техниката на колажа

3. Декупаж – средство за тунинг и декорация придобило широка популярност,

както сред занаятчии и професионалисти, така и сред по любителски

кръгове.

Позволява индивидуални реплики и възможност за дизайнерска намеса по

повърхността, като се имат предвид различни аспекти на дейността.

Икономия, рециклиране, персонализиране, адаптиране към различна среда

и не на последно място, проява на индивидуална креативност.

Като част от евристичните методи:

4. Moodboard /(Муудборд) – е вид колаж състоящ се от изображения на обекти

и текст, като елементи на една обща композиция. Те могат да бъдат реални

или дигитални изображения, чрез които да се постигне по-ясно представяне

на проекта. Дизайнерите в различни сфери използват муудборда за

визуално илюстриране на стилове, но също така за разясняване на идея,

среда, емоция. Муудборда разказва сюжет. Служи, като визуален

инструмент за бързо информиране на останалите, относно цялостното

усещане на една идея. В творческия процес този вид колаж може да

балансира изискванията за композиция и творческата свобода.

Мashup /(Машъп) – е Колаж в уеб разработки, Представлява уеб страница,

или уеб приложение, което използва съдържание от повече от един

източник, за да се създаде нов набор за графичен интерфейс. Например,

6

един потребител може да комбинира адресите и снимките на своите

библиотечни данни с карта на Google, за да създаде карта Mashup.

Терминът означава, лесна, бърза, интеграция, често с помощта на

програмни интерфейси, отворени приложения (отворен API) и източници на

данни, които произвеждат резултати, които не са непременно

първоначалния източник, за получаване на данните. Терминът Mashup идва

от жаргон в буквален смисъл да бъде опиянен, или като описание на нещо

или някой, който не функционира по предназначение. Днес термина се

употребява и в музиката, която хората безпроблемно комбинират, аудио от

една песен с вокал от друга,като по този начин ги колажират заедно, за да

създадат нещо ново.

Основните характеристики на този вид колаж са комбинация,

визуализация, и агрегация. Важно е съществуващите данни да бъдат по-

полезен, за лична и професионална употреба. Машъпсите имат активна

роля в развитието на социалните софтуери. Инструментите им обикновено

са достатъчно прости, за да се използва от крайните потребители, които

обикновено не се нуждаят от умения за програмиране и по-скоро подкрепят

използването им. Поради това, тези средства допринасят за нова визия на

мрежата, където потребителите могат да проявят своята креативност.

5. Връзка с процеса на обучение по формоизграждане

- казаните по горе неща определят необходимостта от връзка с процеса

на обучение, тъй като съвремието и културната среда предполагат да се

отговори адекватно на новите технологии и нуждата човека да се адаптира към

тях.

-включвайки колажа, като техника, която да бъде разгледана и

приложена в процеса на обучение, се дава възможност на студентите да

анализират логиката на формообразуване от гледна точка на различни процеси

и явления, комбинирайки, визуализирайки, обединявайки своите идеи в посока

на своето професионално развитие.

Това би довело както за една лична пълноценна изява, така и за

подчертаване на обществената отговорност на дизайна, за една по пълноценна

и устойчива среда

II. КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ОТДЕЛНИТЕ РАЗДЕЛИ В

ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Първа глава

1.1 Предмет – за колажа

Относно понятието, едно от буквалните значения с което се сблъскваме е:

Колаж (от френски : Coller, лепило, произношение на френски: [kɔ.la ː ʒ])

е техника използвана предимно в изобразителното изкуство, където

произведенията се изработват от слепването на различни части, като по този

начин се създава нова цялост. Колажите могат да включват изрезки от

вестници, парчета от цветни или ръчно изработени документи, части от други

7

произведения на изкуството или текстове, снимки и предмети, залепени на

хартия или платно.

Колажът е съвкупност от различни форми, създаващи едно ново цяло.

Например, един художествен колаж може да включва изрезки от вестници,

панделки, цветни или ръчно изработени документи, фотографии и т.н.,

залепени на твърда подложка или платно.

Ранните прецеденти свързани с колажа могат да бъдат открити още

около 200г. пр. Хр. в Китай. С откриването на хартията, калиграфите започват

да облепят предмети със изписани поеми и стихове.

През средновековието колажа се припознава в позлатите и благородните

метали, които започват да се прилагат в готическите катедрали, инкрустации на

скъпоценни и полускъпоценни камъни към религиозни изображения и гербове.

Въпреки използването на колажни техники, някои художествени критици

твърдят, че „колажът“ в смисъла на съвременното разбиране (във връзка с

ранните етапи на модернизма) не се появяват преди 1900 г.

В своя речник на термините в изкуството Едуард Смит [63] определя

колажа като техника въведена от Брак и Пикасо по времето на аналитичната

фаза при кубизма. Тогава започнали да използват различни парчета и

фрагменти от вестници, за да подчертаят пластиката и тактилността в

картините, като част от аналитичния процес предхождаш деструкцията. В

последствие колажа се подема и интерпретира от дадаистите и сюрреалистите

в посока на създаване на ирационални композиции в търсене на нова

изразност.

Според музея „Гугенхайм в „онлайн речник“, колажът е артистичен похват,

свързан с началото на модернизма, и води до много повече, отколкото идеята

за залепване на нещо върху нещо друго. Това което Брак и Пикасо създават,

залепяйки изрезки върху платно, е нова перспектива в живописта в която

поставените нови елементи „кръпки“ се сблъскват с картинната равнина. В тази

перспектива колажът се явява път на взаимодействие между живопис и

скулптура.

“Принципът на колажа е основният принцип в изкуството на двайсети век.“

Доналд Бартелм

Колажът в живописта

К У Б И З Ъ М

Д А Д А

К О Н С Т Р У К Т И В И З Ъ М

С Ю Р Р Е А Л З Ъ М

Декупаж

Декупаж (decoupage) – от френски в превод означава “изрязвам“ или колаж,

хартиена апликация

Декупажът е приложно изкуство, при което се изрязва мотив или

изображение от различен материал (предимно хартия, но също така и дърво,

8

кожа или тъкан). След това мотивът се залепя или с помощта на различни

техники за декупаж се прикрепя върху дадената повърхност за декориране.

Прилага се основно върху предмети от интериора

Тази техника за украсяване била изобретена от китайските селяни още

през XIIв с откриването на червената тънка хартия. С нея започнали да

украсяват различни предмети от бита си.

В Европа декупажът води началото си още от ранното средновековие. За

пръв път за декупажа, като изкуство се споменава още в края на XVв.

Германия, където започнали да използват изрязани картинки за декорация на

мебели.

Особена популярност придобива през XVIIв. във Венеция, когато на мода

идват инкрустираните с японски и китайски орнаменти мебели.

Венецианските майстори изкусно изрязвали мотивите и ги залепяли

върху повърхността на мебелите. След това ги покривали с няколко слоя лак за

защита.

Така чрез този вид апликация майсторите на мебели са опитвали да

имитират скъпоструващите източни инкрустации.

Във Франция декупажът бил много модерен в двора на Людовик XVI.

Мария Антоанета и нейните придворни дами използвали за украса творби на

Вато и Фрагонар.

В Англия декупажът станал масово популярен през Викторианската

епоха, когато се появили листове с отпечатани колекции за изрязване,

достъпни за всички. Декупажът влязъл в почти във всеки дом. В средата на XIX

век станал особено популярен. Използвали се изображения на цветя,

пасторални сцени, животни, ангелчета и др. за декорация на предмети и

мебели.

От Англия декупажът е пренесен в Америка като хоби, където бил

особено използван през Първата и Втората световни войни.

В наши дни тази старинна техника отново е модерна и се използва често

в дизайна на чанти, шапки, подноси, украшения за елха, слънчеви часовници,

съдове, опаковки и др.

Широко застъпен е в дизайна на екстравагантни предмети от интериора

на дома, дрехи и аксесоари.

Декупажът е пряко свързан със занаята. Личното отношение и ръчната

изработка са в контраст със скритите от окото високи технологии, но именно

това прави техниката така популярна. Достъпността му го прави близък, както

на професионалистите така и на всеки, който почувства нужда да изрази себе

си. Той е бърз посредник в привнасянето на личен вкус и носещ

удовлетворение от самостоятелно извършен творчески процес.

П О П А Р Т

Деколаж

Деколажът се счита, че е опозиция на колажа, тъй като вместо образът

да се изгражда от малки части, да се конструира нов образ, всъщност се

запазва само процеса на деконструкция, който да остане видим и водещ. В

9

английският се превежда буквално кат “Take off” „махам от себе си“,

„събличам“, или "to become unglued" „да се обърка“ или "to become unstuck", „да

се отлепи“

Произведенията се създават, като се отлепят слоеве от предварително

налепени изображения. Ползва се метода etrécissements, чрез нарязване на

образи и разкъсване на повърхността, за да се разкрият под изображения.

Известен автор използващ тази техника е Франсоа Дюфрен (Francois

Dufrene 1930 – 1982), като се счита за един от представителите на френския

Нов реализъм.

Волф Фостел Wolf Vostell (1932 – 1998 ) е немски автор, който експериментира

с материалите в своята работа и също набира популярност с редица свои

деколажи.

Н О В Р Е А Л И З Ъ М

Комбинирана живопис ( Combine painting )

През 50-те години на миналия век Робърт Раушенберг (Robert

Rauschenberg 1925 – 2008) става известен с неговите така наречени

комбинирани картини, които правят връзка между двумерните и тримерните

изображения, между живописта и скулптурата. Авторът търси връзка между

изкуството и живота, като събира случайни предмети и ги композира в своите

работи, преоткривайки ги в нов контекст и внушавайки различни послания.

Джаспър Джонс (Jasper Johns р. 1930) работи съвместно с Раушенберг

по някои съвместни проекти и прави живописни работи използвайки техниката

на колажа под формата на комбинирани картини.

Колажът в скулптурата

Колажът в ардитектурата

"Нашите очи са създадени да виждат формите чрез светлината,

сянката и светлината разкриват тези форми; кубове, конуси, сфери,

цилиндри или пирамиди са първичните форми, които светлината

разкрива. Те се възприемат недвусмислено и ясно и именно за това са

красиви, най-красивите форми.“

Корбюзие

Интериорът

Интериорът е интересна платформа за развитието на колажа, тъй като

може да бъде погледнат от различни гледни точки. От една страна е част от

архитектурата и разбира колажа като съвкупност от пространство, време и

обекти. От друга, като израз на лично субективно място за живеене в което

човек е свободен да бъде себе си и в този си контекст може да бъде сравнен с

бриколаж.

Бриколаж

Bricolage (на Френски “DIY” - "do-it-yourself projects", - направи си сам)

е конструкцията или създаването на творба от разнородни предмети, които по

някакъв начин са на разположение. Като творба може да се приема процесът

на изграждане на тази конструкция.

10

Това е платформа за самостоятелно създаване на пространствени

асамблажи с готови продукти. Техника припокриваща се до някъде с асамблажа

в изкуството. Широко се застъпва в изграждането на интериори.

Като колаж в интериора може да се възприеме и еклектичната

композиция на разнородни по стил и епоха предмети, но също така и

експериментирането със структурите и материалите в търсене на синтез

помежду им.

Пример: Конструкция и деконструкция, като се анализират и преструктурират

повърхнините, подобно при кубизма.

Интериорът може да бъде разгледан като светоглед и концепция през

погледа на различни художествени стилове, които разгледахме по рано. По

този начин се разширява разбирането за техниката колаж, не само като

средство, но и като идея.

Фотомонтаж , еКолаж, Дигитален колаж

Триизмерен колаж

Мозайка

Колажът в други контексти

Музика

Литература

Кино

Схема илюстрираща направения в първа глава анализ:

11

Казаното до тук се опитва да насочи вниманието към техниката на

колажа, за да се оцени богатството на този подход. Kолажът неотменно

присъства в хода на цялата човешка история. Модерността преоткрива

възможностите му. Незабележимо или в центъра на вниманието на отделни

автори, колажа е формата в която лесно и бързо могат да се интегрират

различни послания.

Динамичната среда в която човек е потопен изисква бърз отклик и

възможност за промяна. Движението в статиката е един от ракурсите при

колажа. Съвременният дизайн се стреми да отговори на нуждата за адаптиране

на формата към индивидуалността на потребителя, възможността за тунинг е

възможност да се даде привилегия на избора, да разграничим себе си от

общото.

Все по често задаваните въпроси за опазването на околната среда ни

насочват към търсенето на решения, за рециклиране на отпадъчните и

вторичните суровини. В тази връзка колажът отново би могъл да бъде широко

застъпен. Културната среда изисква отношение към кръговрата в природата и

оползотворяването на трудно разграждащите се отпадъци. Заобиколени сме от

еклектиката на мултикултурното пространство. Дали като част от цялото или

като отделна единица, човек се стреми да намери собствената си идентичност.

Толерантността във възприемането на различията предполага да можем да

обобщим неравностите. Колажът се явява като свободна за израз форма,

даваща ни възможност да направим избор, в който макар и да не сме

създатели на първичните елементи, бихме могли да създадем своя образ и

среда, чрез които да присъстваме в цялото.

Втора глава

2.1 Кубизъм - конструктивизъм, де-конструктивизъм, синтез.

2.1.1 Анализ на конструктивизма като изходна точка при колажа

Анализът е първият важен пункт в разбирането на колажа, тъй като от

него се извежда различния прочит на реалността, който не е първичен и

непосредствен. Анализът се състои в де-конструиране на реалността, като се

търси подреденост и рационалност. За разлика от чистото изкуство в дизайна

съществена роля има функцията и именно за това, новите рационални подходи

за анализ на природата при изкуството, така добре се вписват в логиката на

дизайна.

2.1.2 Анализ на де-конструктивизма относно колажа

Деструкция – който разрушава или проявява склонност, стремеж към

разрушаване.

Авторът счита, че деструкцията по така описания начин е първична

предпоставка при колажа и затова става неотменна част от модерността, но за

да бъде обвързано в по-тесен смисъл с дизайна се налага по- рационалното и

противоположно значение на „деконструкцията“, което има претенцията да

не спира само до деструкцията, но и да продължи да надгради в нова

конструкция. Именно това развитие на деструкцията в деконструкция прави

12

възможна връзката с бъдещето в което времето и еволюционното движение ще

бъдат в основата на устойчивия дизайн на XXI в.

2.1.3 Синтез

Конструкция, деконструкция и движение

Синтезът е прехода от просто или отделно към по-сложно и общо. При

Хегел е висша степен на развитието, свързване на противоположностите в

ново единство.[4] Събирането на деструктираните части в една обща система.

Тази нова система променя качеството си на статичност към динамичност

Синтезът при колажа се явява във функцията си на движение. След

деструкцията, новата конструкция се отличава с динамичност, която е свързана

с по-емоционалното въздействие на продукта (произведението).

Наслагването на идентични форми, съвкупността от разнородни

елементи, промяната на гледната точка в рамките на едно изображение, както

и редица други възможности за деконструкция на формите са присъщи на

колажа. Накъсването, разделянето и трансформирането на формата променя

представата ни за време, а от там и за движение. Този паралелно променящ се

с формата, фактор време е изключително важен за нашето съвремие.

2.2. Сюрреализъм - Анализ на колажа в системата на общуване (визуална

комуникация). Семиотика и структурализъм

Структурализмът изследва моделите залегнали в основата на

социалните и културни явления и връзката между основните за едно поле на

изследване (език, литература и прочие) елементи, които са подчинени на

ментални, лингвистични, социални и културни структури и структурни мрежи,

чрез които значението, като такова се реализира за даден човек, система или

култура. Интересът към структурализма най-силно се разгръща през 1958 г.

Методологически образец на структурализма е структурната лингвистика

– най-влиятелното направление в науката за езика на ХХ век. Лингвистите

изясняват скритите разлики, структура и правила, благодарение на които са

възможни езиковите изказвания, а структуралистите разглеждат литературата,

мита, обществените норми, жестовете и дрехите като многочислени езици, с

които общуват представителите на една или друга култура и търси скритата

система на разликите, които във всеки отделен случаи определят конкретната

структура на действията и обектите.

Най-общо казано структурализмът обръща внимание върху ясното

разкриване на структурата. Относно дизайна това са подчертаването на

вътрешните и външни структури на материала и формата. Важна част се

превръща фокусът на наблюдението и дистанцията. Тоест макро и микро

структурите. Изборът на гледна точка.

Едно от направленията в изкуството което се опитва да разкрие

структурите на човешкото подсъзнание е сюрреализма.

В дизайна сюрреализмът може да се представи днес поособено интересен

начин в който присъства и рационалното и метафизичното.

Съществено е въздействието на повърхностните структури на материала,

тъй като са в пряк досег с възприятията. Сетивните усещанията провокират

13

емоциите. Докато до средата на XXв. Мотото е, че „Формата следва

функцията“ /това е ясен конструктивизъм/, то от средата на XXв. „Формата

следва емоциите“ /структурализъм/. Променяйки фокуса, а именно дистанцията

към структурите се променят и акцента на въздействието.

Колажната техника дава добра възможност за подчертаване на контраста

на структурите изграждащи формата. Тъй като може чрез деструкцията да

разкрие скрити слоеве от вътрешните структури. Да деконструира –

трансформира и изрази формата по нов начин.

2.3. Постмодернизъм. Асамблаж и еклектика

Постмодернизъм е съвкупност от движения в изкуството, които се

противопоставят на някои или повечето аспекти на модернизма, или са

възникнали след него. Особено съвременни течения в изкуството като

интермедия, инсталационно изкуство, концептуално изкуство и мултимедия, и

специфично когато включват видео са описвани цялостно като

постмодернизъм.

Има няколко основни характеристики, които правят изкуството

постмодерно и това са бриколаж, използването на думи и текст (текстово

послание) като централен елемент на творбата, колаж, симплификация

(опростяване на формата), апроприация (присвояване,завладяване)

перформативно изкуство, преработване на остарели стилове и теми в модерен

контекст, както и нарушаване на границите между изящно изкуство (и високата

култура) и ниската и популярната култура. Асамблажът е носител на

възможността да се въздейства върху зрителя с цялата гама от материали,

тектониката и повърхностните слоеве на отделните елементи. Да се постигне

единство в усещането за цяло или да се вникне в микро структурата на

детайла. Тези елементи несъмнено водят до еклектика, която от една страна

застрашава естетиката, но от друга я захранва с провокации и и вдъхва нов

живот.

Постмодернизма в дизайна се свързва с направленията Антидизайн и Мемфис.

"Започнахме да разбираме,че е възможно да се използват други

средства за изразяване, дори кич, който може да има изключителен

потенциал от изразни средства "

Andrea Branzi

Дизайна като колаж от идеи, материали и форми

Дизайнът, като колаж всъщност показва сложната конструкция на

понятието дизайн. По свой начин разкрива еклектиката на отразената среда.

Дори създавайки логично еднородна, цялостна форма, тя сама по себе си

потъва в системата от други елементи. Дизайна е отражение на средата и

същевременно с това фактор в нейното развитие и промяна.

В контекста на дизайна, техниките на колажa са възможност за търсене

на собствена идентичност. Сам по себе си човек е асамблаж, определяйки се,

14

използвайки и трансформирайки даденостите си ние правим дизайн на себе си.

Промяната в избора на различните елементи е промяна и във

формообразуването..

„Всеки акт на конструкция е акт на деструкция“ възкликва Пикасо,

в контекста на нашето изследване бихме могли да кажем, че относно дизайна

„Всеки акт на конструкция е акт на деконструкция“

2.4.Принципи за изграждане на колажа.

Принцитите за изграждането на колаж можем да ги обобщим в следната схема:

15

Не напразно е твърдението на критиката, че цялото изкуство на

двадесети век е под знака на колажа. Това е естествено, тъй като водещите

идеи на века могат да се преобразуват формално в произведения или продукти

чрез принципите за изграждане на композицията чрез колажа.

2.5. Колажът като евристичен метод

Връзката на колажът с евристичните методи е естествено допустима.

Деконструирайки формата, разделяйки цялото на части (както това е присъщо

на колажа) може да се приложи морфологичния евристичен анализ, за

постигането на иновативни решения.

Вписвайки се чрез морфологичния анализ в евристиката колажът е

необходимо средство за развиване на креативни умения. Той спомага при

решаването на задачи, като отключва съзнанието и провокира творческия

процес предлагайки нови алтернативи.

Във връзка с представянето на значението на колажа в процеса на

обучение бе проведен педагогически експеримент.

I. Съставни части на експеримента

Всеки експеримент трябва да има задължително като минимум следните

основни стъпки за провеждане:

1. Съставяне на хипотеза – (тя включва основната идея, чиято истинност трябва

да се провери чрез провеждането на експеримента;)

Смята се, че има връзка между условията за решаване на една задача и

крайния резултат.

Тоест ако се постави по-тясна рамка /повече задължителни условия/, то

резултата ще бъде по-предвидим и следователно, по-очакван.

При поставянето на по-широки условия на задачата /по-малко задължителни

условия/ повече авторска свобода, резултата би бил по-непредвидим.

2. Организация на експериментален процес – (определяне на начините и

методите, по които ще се въздейства на обектите;)

Експеримента ще бъде организиран в процеса на преподаване на

дисциплината „Формоизграждане“

3. Определяне на зависимите променливи – (това са променливите величини,

които ще се измерват по време на експеримента, т.е. това са тези характеристики на

обектите, върху които ще се въздейства пряко и от които се интересуваме като краен

резултат;)

поставянето на два вида задачи.

Първа задача: Синтез - Избират две формени категории и два материала.

различните категория се представят с различни материали. Търси се синтез

между форма и материал. Задължително се търси подчертаване на контраста

по форма и материал. Макетира се. Трябва да се направи връзка между

пространствената абстрактна композиция и възможна утилитарна функция.

/в тази задача се поставят повече задължителни условия/

Втора задача: Автопортрет – Или „Design yourself“ Студентите трябва да

изразят себе си чрез форма и материал създавайки пространствена

композиция. Трябва да се направи връзка с продукт.

16

/в тази задача има по-голяма свобода на интерпретация/

4. Определяне на независимите променливи – (това са вътрешните или

външните фактори, които пряко или непряко влияят на резултатите от експеримента, но

сами по себе си не са зависими от въздействието, което прилагаме върху обектите;)

Възраст, Пол,

5. Определяне на контролни данни – (събиране на данни за стандартните

характеристики на обектите, т.е. информация за нормалното поведение на обектите без

да е приложено въздействието на експеримента;)

контролен параметър е средният успех от последните две години по

дисциплината = 4,413

6. Определяне на експериментална група – (максимално всеобхватна извадка

от целевата група обекти, която ще бъде засегната от истинността на хипотезата;)

12-групи студенти от трети курс /пети семестър/

7. Провеждане експеримента – (прилагане на въздействието върху

експерименталната група;)

В рамките на четири години се проследяват работите на експерименталните

групи, решенията на задачите се заснемат и на базата на тази документация се

прави съответния експеримент.

Сравнителен анализ –(сравняват се контролните данни с получените от

експерименталния процес върху експерименталната група;)

Дисперсиите са малки и средната оценка е равна на 4,468

8. Обобщение на резултати – (проверка на хипотезата.)

Направената хипотеза се потвърждава.

17

Вследствие на направения педагогически експеримент можем да направим

следните изводи:

1. Условията при поставяните задачи влияят на резултатите

2. При повече задължителни условия и повече точно формулирани

изисквания, които да насочват работата на студентите може да очакваме

по-високи резултати

3. При по-свободно формулирани условия, даващи повече възможности за

свободна интерпретация може да се очакват по-ниски резултати.

4. Тъй като това са само две от задачите от общо пет за семестъра,

разликата в оценките не се отразява съществено на крайния общ

резултат.

Необходимо е в процеса на обучение да се създават контрастни задачи в които

един и същи принцип да бъде употребен по по-контролиран и по-свободен

начин.

В единия случай студентите се учат да следват добри примери и условия, което

помага да се натрупа позитивен опит

В другия случай се дава право на свободен избор и студентите се учат да

вземат самостоятелни решения

Въпреки по-лошите резултати и по-свободната задача има своето място в

учебния процес, тъй като е стъпка към еманципиране и самостоятелна работа.

Работи на студенти

Първа задача: Синтез - Избират две формени категории и два материала.

различните категория се представят с различни материали. Търси се

синтез между форма и материал. Задължително се търси подчертаване на

контраста по форма и материал. Макетира се. Трябва да се направи връзка

между пространствената абстрактна композиция и възможна утилитарна

функция.

/в тази задача се поставят повече задължителни условия/

Диана Динева „хаос и форма“ Савина Стоева „контраст“

18

Втора задача: Автопортрет – Или „Design yourself“ Студентите трябва да

изразят себе си чрез форма и материал създавайки пространствена

композиция. Трябва да се направи връзка с продукт.

/в тази задача има по-голяма свобода на интерпретация/

Ивайло Неделчев „Автопортрет – химикалка

2.6. Колаж и керамика

Налага се разглеждането на тази точка, тъй като се цели връзка със

съществуващото ателие за силикатни материали на катедра „Инженерен

дизайн“. Може да се представи решение на поставените задачи чрез керамика

и да се направи връзка с учебния процес.

Пластичния материал какъвто е глината дава възможност да се

осъществи свободен експеримент с формата.

19

Схема илюстрираща направения анализ във втора глава, подчертаваща

връзките на колажа с изкуството и дизайна.

20

Трета глава

Същност на керамиката и керамичната технология

Като се има предвид модерното техническо развитие и разширената

суровинна база, днес най-общо под керамика се разбират изделията и

материалите, които се формуват от неорганични, неметални суровини и се

заздравяват (най-често) спичат под въздействието на високи температури. Тази

дефиниция също не е съвършена, защото не отразява многобройните

изключения. Така много керамични материали въобще не се формуват, а се

използват „неформувани“. При други формуването става след пълно стапяне

(стопено-летите огнеупори). При трети се изпичат само суровините, а

топлинната обработка на изделията става обикновено при тяхната

експлоатация:

Независимо от многобройните различия керамичните производства все

пак имат някои общи етапи в технологията, които не са задължителни във

всички случаи

1. Предварителна обработка на суровините, включително евентуално

тяхното изпичане, и синтез на нови минерали.

2. Получаване на керамични маси.

3. Формуване при нормална и рядко при повишена температура.

4. Сушене

5. Глазиране (понякога след ангобиране)

6. Изпичане при висока температура (600 - 2000˚), което може да е

неколкократно

7. Допълнителна обработка (шлифоване, декориране и др.)

Керамичните производства обикновено са свързани с обработка,

дозиране и транспорт на големи количества тежки суровини, полуфабрикати и г

готови изделия или материали. Поради това подборът на съответните най-

подходящи за дадено производство съоръжения е от голяма важност и се

решава по най-различни начини.

3.1 Анализ на материалите

Фина керамика

Класификация на финокерамичните изделия

Порцелан

Видове порцелан:

Твърд порцелан. В сравнение с другите видове порцелан твърдият съдържа

повече глинесто вещество (каолин) и по-малко топители (фелшпати).

Класическият твърд порцелан има следният рационален състав: 50% глинесто

вещество, 25% фелшпат и 25% кварц. Този вид порцелан се произвежда в

Европа, включително и в България. Поради намаленото съдържание на

топители той се изпича при висока температура: 1300 до 1450°C. Отличава се

с много добри физико-механични, термични, електрични и химични свойства.

21

Мек порцелан. Масите за мек порцелан съдържат повишено количество

топители. Наред с фелшпата се добавят също карбонати, сулфати, фосфорити,

костна пепел, фрити и др. повишеното присъствие на топители е за сметка на

намаленото глинесто вещество. По тази причина меките порцелани се изпичат

на по-ниски температури: 1250 - 1300°C, с което дава възможност за по-богато

декориране. Мекият порцелан съдържа значително количество стъкловидна

фаза и затова е по-прозирен и със завишени естетични качества. Посочените

положителни страни на мекия порцелан и по-ниската му цена са причина да

намира все по-голямо приложение в производството на домакински и

художествени изделия, при все че отстъпва на твърдия порцелан по физики-

механични показатели. Мекият порцелан сега често се замества с витриъс

чайна (санитарен порцелан)

Според вида на използваните топители мекия порцелан може да се раздели на

следните разновидности:

Фелшпатов порцелан. Той е характерен за Източна Азия (Китай, Япония и др.)

в Европа този порцелан е разработен от Зегер и по името на създателя си се

нарича зегеров порцелан. Отличава се с повишено съдържание (30 – 40%) на

фелшпат. Формовъчните качества на масите се поддържат чрез участие на

пластични, белоизпичащи се глини. Прилага се и в скулптурата и когато не се

глазира, се нарича и бисквитен порцелан.

Фритов порцелан. Съдържа 75 – 80% фрита, изготвена от кварц, фелшпат,

варовик и др. по външен вид и свойства фритовият порцелан наподобява

затъмнено стъкло. Отличава се с висока белота. Поради сложната технология

този вид порцелан се произвежда рядко, като предназначението му е главно за

художествени цели.

Костен порцелан. Получава се от маси, в които участва 20 до 60% пепел от

кости на едър рогат добитък. Костната пепел съдържа главно калциев фосфат,

получава се подходящ показател на пречупване на светлината, липсват

багрилни окиси, така че черепът показва изключителна транспарентност и

белота, но механичните показатели са по-ниски.

Родината на костният порцелан е Англия. Сега се произвежда само в няколко

страни, включително и у нас. Технологичният процес е по-сложен и капризен,

работи се обикновено по фаянсовата схема (първото изпичане е по-

високотемпературно). Технологията на костния порцелан продължава да се

проучва и усъвършенства, провеждат се изследвания, включително и у нас.

След анализа на материалите следва преминаването към реализация на

задачите свързани с изработването на продукт.

За реализацията на задачите ще се ползва керамичната лаборатория

3126 (ателие) на територията на ТУ-София, създадено и организирано от

22

докторантката. Оборудвано с керамична пещ и до-оборудвано с точарско

колело, преса за платки, екструдер, абсорбатор за пещта и др. по проекти на

НИС с ръководството и съдействието на катедра „Инженерен дизайн“

Керамично ателие 3126

За целите на настоящето изследване и експеримент с формата ще се използва

готова порцеланова маса. Във вид на пластична и шликерна форма.

Подготвени са калъпи на основни геометрични форми, за провеждане на

експерименти и решаването на поставените задачи. Както и калъп на чаша,

чинийка и дръжка – чрез които ще се илюстрира анализа на изследването.

калъпи на сфера, цилиндър, конус, куб

калъпи на чашка, дръжка, чинийка

23

3.2 Решаване на задачите

Конструктивистки подход.

В изкуството кубизъм.

В дизайна деконструкция – „колаж“ от геометрични форми:

24

Структуралистки подход.

В изкуството - сюрреализъм

В дизайна - декупаж. При керамиката надглазурна декорация

(техника с копирки).

25

Деконструктивистки подход

В изкуството - постмодернизъм

В дизайна - асамблаж, бриколаж

26

Обобщени изводи от дисертационния труд

Изводи от първа глава

Казаното в първа глава се опитва да насочи вниманието към техниката

на колажа, за да се оцени богатството на този подход. Kолажът неотменно

присъства в хода на цялата човешка история. Модерността преоткрива

възможностите му. Незабележимо или в центъра на вниманието на отделни

автори, колажа е формата в която лесно и бързо могат да се интегрират

различни послания.

Динамичната среда в която човек е потопен изисква бърз отклик и

възможност за промяна. Движението в статиката е един от ракурсите при

колажа. Съвременният дизайн се стреми да отговори на нуждата за адаптиране

на формата към индивидуалността на потребителя, възможността за тунинг е

възможност да се даде привилегия на избора, да разграничим себе си от

общото.

Все по често задаваните въпроси за опазването на околната среда ни

насочват към търсенето на решения, за рециклиране на отпадъчните и

вторичните суровини. В тази връзка колажът отново би могъл да бъде широко

застъпен. Културната среда изисква отношение към кръговрата в природата и

оползотворяването на трудно разграждащите се отпадъци. Заобиколени сме от

еклектиката на мултикултурното пространство. Дали като част от цялото или

като отделна единица, човек се стреми да намери собствената си идентичност.

Толерантността във възприемането на различията предполага да можем да

обобщим неравностите. Колажът се явява като свободна за израз форма,

даваща ни възможност да направим избор, в който макар и да не сме

създатели на първичните елементи, бихме могли да създадем своя образ и

среда, чрез които да присъстваме в цялото.

Изводи

Прави впечатление, че авторите са от различни поколения и с много

различни един от друг виждания. Това показва техниката на колажа, като

изключително подходяща да изрази разнообразието и индивидуалността на

отделните личности.

Съществуват множество посоки за прилагането на разгледаната техника.

Колажът не се изчерпва само с това да бъде средство, но се превръща

във водеща идея в творчеството на авторите от XXв.

Могат да се проследят някои насоки в които дизайна има пряко

отношение и решава задачи свързани с тези проблеми.

■ ИНДИВИДУАЛНОСТ ■ РЕЦИКЛИРАНЕ ■ ЕМОЦИЯ

Индивидуалност – модерността винаги е търсила своето различно лице,

дизайна търси оптимални решения. Според Розенблюм сюжетът на дизайна се

корени в пространствената интерпретация и баланса между разум и свобода.

Колажът дава свобода, тъй като деструктира, за да деконструира

индивидуалност.

27

- Формулиране на концепция и визия за форма от позицията за съхранение на

различието на отделната личност.

2. Рециклиране, Даун-циклинг, Ъп-циклинг – Кредъл ту Кредъл

– фиг.60

натрупването и изхвърлянето на вещи създава редица проблеми на

обществото в чието решаване несъмнено се включва дизайна. Чрез

рециклирането и преобразуването на материалите и формите се работи

активно за опазването на околната среда.

3. Емоция -

Загриженост за изграждане на позитивна емоционална връзка между човека и

предметите, които го заобикалят

- различна интерпретация на формата

- разнообразие на контекста

Емоцията се корени в контраста, който провокира сетивата. Въвеждането чрез

синтеза на различни структури, както това е присъщо на колажа, дава

възможност на емоцията да се изяви и подчертае.

Изводи от втора глава

Анализът е първият важен пункт в разбирането на колажа, тъй като от

него се извежда различния прочит на реалността, който не е първичен и

непосредствен. Анализът се състои в де-конструиране на реалността, като се

търси подреденост и рационалност. За разлика от чистото изкуство в дизайна

съществена роля има функцията и именно за това новите рационални подходи

за анализ на природата при изкуството, така добре се вписват в логиката на

дизайна.

Авторът счита, че деструкцията по така описания начин е първична

предпоставка при колажа и затова става неотменна част от модерността, но за

да бъде обвързано в по-тесен смисъл с дизайна се налага по- рационалното и

противоположно значение на „деконструкцията“, което има претенцията да

не спира само до деструкцията, но и да продължи, да надгради в нова

конструкция. Именно това развитие на деструкцията в деконструкция прави

възможна връзката с бъдещето, в което времето и еволюционното движение

ще бъдат в основата на устойчивия дизайн на XXI в.

Синтезът при колажа се явява във функцията си на движение. След

деструкцията, новата конструкция се отличава с динамичност, която е свързана

с по-емоционалното въздействие на продукта (произведението).

Наслагването на идентични форми, съвкупността от разнородни

елементи, промяната на гледната точка в рамките на едно изображение, както

28

и редица други възможности за деконструкция на формите са присъщи на

колажа. Накъсването, разделянето и трансформирането на формата променя

представата ни за време, а от там и за движение. Този паралелно променящ се

с формата, фактор време е изключително важен за нашето съвремие.

Устойчивият дизайн е дизайна на XXI в.

Изводи към трета глава

Керамиката е изключително подходящ материал за илюстрирането на

анализа на изследването. Както и за реализирането на практически

експерименти в областта на формоизграждането. Създаденото керамично

ателие може да послужи за практическа реализация на дипломни проекти в

областта на дизайна на силикатни материали в катедра „Инженерен дизайн“

Декоративните техники при порцелана са разнообразни и могат в пълна

степен да отговорят на условията и принципите за изграждане на колажа.

Приноси към дисертационния труд

Научни

1. Направена е философска методология при колажа.

2. Обосновано е понятието „деконструкция“

3. Конкретизиран е понятийния апарат относно колажа.

Научно приложни

- Изследвана е техниката на колажа, проучени са художествени стилове, които застъпват използването ú.

- Установена е връзка между колажа и формоизграждането в дизайна на изделия от силикатен материал.

- Установена е връзка между евристичните методи и колажа, като възможност за прилагането на изследваната техника при обучението на студенти в дисциплините „Формоизграждане“ и „Формени категории“

- Проведен е педагогически експеримент.

Предметно практически - изработени са предмети илюстриращи изследването

29

Публикации по дисертационен труд на

маг. Емилия Димчова Очкова-Димитрова

1. Ochkova-Dimitrova E., ECLECTICISM OF CHOICE OR EMOTION BY

CONTRAST, 9-International congress MTM 2012, vol. 4, Varna, 2012, pp.

88, ISSN 1310-3946

2. Ochkova-Dimitrova E., COLLAGE IN THE CONTEXT OF DESIGN /FORM-

FORMATION IN SEARCH OF OUR INDENTITY/, 8-International congress

MTM 2011, vol. 3, Varna, 2011, pp.21, ISSN 1310-3946

3. Очкова Е., ДИЗАЙНЪТ “ОТВЪТРЕ”/ОТНОСНО НЯКОИ,

ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ПОСТМОДЕРНАТА СИТУАЦИЯ, АЛТЕРНАТИВИ

ПРЕД ДИЗАЙНА/, Русенски университет “Ангел Кънчев” юбилейна

научна конференция,10-12ноември 2005 г. В: НАУЧНИ ТРУДОВЕ Том

44, Серия 1, Русе, 2005, стр. 359-362, ISBN lSSN 1311-3321.

30

ABSTRACT

THE COLLAGE IN DESIGN.

FORMS-FORMATION THROUGH THE PRISM OF COLLAGE

This research is directed and covers the area of Form formation and theory of composition in design. It is also relevant to areas such as history of art and design, Aesthetics and Philosophy. The Form-formation is the object and collage is the subject of study. The analysis of elements and principles of design is the focus of numerous studies since modern perusal presupposes a contemporary interpretation of design and construction of shape in different products. The study relates to education and teaching in the disciplines Form-formation and Categories of Shape and Form at the department "Engineering Design", MF, TU-Sofia. Of course, these are not radically new approaches, but rather current art trends. The aim is to analyze and consider formal links (by form-formation) between collage and form-formation in design. This will be achieved by the following tasks: analyzing relationships and performing practical experiments illustrating analysis. The hypothesis lies in the fact that collage is a deconstruction which contains creative potential. The relation between form-formation in the design and collage exists and in many cases it does not need to be indicated and analyzed. This relation allows a number of experiments in design, relevant to contemporary environment. The method used in the study is analytical and deductive.

The cultural environment in which the technique of collage has developed is in the scope of the study. It clarifies the different contexts in which the term "collage" is used. The relation collage- design is studied. Different styles and directions are analyzed using and developing the approach of form-formation. It makes a connection with heuristic methods and relies on the gaming principle of collage as an opportunity for experimental and provocative training of students, creating innovative form solutions. Original designing products are developed.