СКРИТИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА УЧИЛИЩНИЯ ВЕСТНИК

Ирена Мицковска ст. учител в НУ „Хаджи Генчо“, гр. Тетевен

Резюме: Колкото повече се говори за интеграция и социализация на деца от

етнически малцинства, толкова повече се подчертава фактът, че проблем съществува.

Интеграцията и социализацията трябва да „се случват“ непринудено в ежедневието.

При малките ученици това става най- лесно, тъй като още не са обременени от

предразсъдъците на годините. А какво по- удачно време и място от работата в

неформална среда /извън класната стая или училището/. Често това предлага по-

ефективни и трайни резултати. Взаимоотношенията учител- ученик и ученик- ученик са

по- непринудени, често и по- искрени. Без да се нарушава авторитетът на учителя, той

застава в позиция, по- близка до ученика; предразполага към по- откровен диалог и от

двете страни. В такива ситуации децата гледат на педагога като на приятел; споделят

неща, които в учебен час не биха казали; обсъждат се теми от ежедневието, които

истински ги вълнуват.

Работя в НУ „Хаджи Генчо“, гр. Тетевен, област Ловеч. Градът е малък, за

съжаление с намаляващо и застаряващо население, с няколко слабо работещи

предприятия, със значителна безработица, поради което голяма част от хората /в това

число много млади/ търсят препитание в големите градове или чужбина. Това от своя

страна води до деца, отглеждани от баби и дядовци, или от един родител, което влияе

на тяхното обучение и възпитание. Ние сме единственото начално училище в града.

Всички подлежащи ученици се обучават при нас. Учим на две смени. Имаме по четири

паралелки на випуск.

През изминалата учебна година бях възпитател в ПИГ /Полуинтернатна група,

сега Група за Целодневна организация/. В нея бяха събрани ученици от два трети класа.

Работата върху издаването на училищен вестник обхвана цялата учебна година.

В технически аспект сама „правех“ вестника, но голяма помощ относно

проведени инициативи получавах от г-жа Петя Петрова, педагогически съветник в

нашето училище и Бранимира Павлова- директор на Дневен център за лица с

увреждания, гр. Тетевен и нейните колеги.

В списването на вестника участваха 15- 16 деца от групата, които всъщност

нямаха обучителни трудности. Те бяха на възраст 9- 10 години, преобладаваха

момчетата, момичетата бяха четири.

Идеята за вестник ми хрумна случайно. Обмислях начин да направя заниманията

на децата по- интересни, да провокирам в тях желание те да предлагат инициативи, да

„разчупим“ рамката на еднообразния училищен ритъм. Давах си сметка, че учебно-

възпитателният процес не започва с първия звънец в училище и не приключва с

последния час. В изграждането личността на малкия ученик са включени още много

компоненти, които на пръв поглед остават встрани, но са не по- малко важни от

преподаването на отделните учебни предмети. Тук влизат допълнително поставените

задачи за домашна работа, взаимоотношенията между учителя, ученика и неговите

съученици, екскурзиите заедно, споделените празници и рождени дни, разискваните

теми извън урока, извънучилищните и извънкласни инициативи…

Така се и роди идеята за вестник на класа- вслушвайки се в темите, които децата

обсъждаха в междучасията, проблемите, които ги вълнуваха, игрите на електронни

устройства, за които спореха… В Заниманията по интереси на Полуинтернатната група

бях заложила Клуб „Хари Потър“, чиято цел бе насърчаване на четенето и умението да

споделиш това, което те е впечатлило в дадена книга. От друга страна ясно си давах

сметка, че днешното поколение расте с таблетите и смартфоните в ръце, и

единственият начин да събудя интереса им, е да обединя книгата и новите технологии в

едно ново начинание. Работата над вестника е различна от заниманията по интереси в

ПИГ, макар да имат сходни цели- по- забавна е, свързана е с интересна информация и

любопитни факти, излиза извън рамките на традиционното общуване ученик- учител.

Списването на училищен вестник или вестник на класа не е ново явление.

Обикновено идеята се ражда в прогимназиален или гимназиален етап, по- големите

ученици сами подемат подобна инициатива, избират „редакционна колегия“, пишат

материали и разпространяват отделните броеве. Но вестникът на класа има своето

място и възможности и в началното училище, където, разбира се, съдействието на

учителя е много по- голямо и насочващо.

Целта, която си поставих, беше да събудя любопитството на децата, да „отворя“

сетивата им към света наоколо- пъстър, шумен, различен всеки ден, да провокирам

желанието им да търсят новото, да опознават града и страната, в които живеят, да ги

обичат, да бъдат съпричастни.

Децата в ПИГ прегърнаха с радост идеята за вестник на класа, който да излиза

веднъж в месеца. Дебатите за името на вестника траеха два дни, но в крайна сметка се

спряхме на „Бъдеще за знанието“, което е и девизът на нашето училище.

Предварително направих анкета сред учениците, за да видя какви са техните

интереси; така се родиха отделните рубрики. Решихме всеки ученик през отделните

месеци да има различна задача за събиране на информация, защото теми като

„Животните“, „Космос“, „Спорт“, „Изобретения“ бяха любими на всички.

През месец ноември излезе първият брой с общо 15 рубрики; освен

горепосочените включихме „Помни своя род“, „Празници през ноември“, „Опознай

родината“, „Растения“, „Любопитно за ноември“, „Европейски съюз“, „Лесно и

вкусно“, „Моят роден град“, „Знаете ли, че“, „Моите учители отблизо“- интервю и

„Рисунка“. Впоследствие рубриката „Рисунка“ отпадна, добавихме други- „Актуално“

и интервюта с известни хора от града. Интересите на децата бяха важни и те насочваха

какви теми да търсим. Така те се обединиха и сплотиха около нещо, което беше извън

традиционното преподаване на учебните предмети.

Всъщност първоначално единствените истински журналистически материали

бяха интервютата с учители. Останалата информация учениците преписваха от сайтове

в Интернет. Изискването беше да ми предават „статиите“ си преписани на ръка- исках

да съм сигурна, че са прочели материала съзнателно и са преписали част от него, тъй

като в началото четенето и преписът бяха единственият труд, който те полагаха.

Постепенно усложнявах задачите им. Помолих ги за следващия си материал да

прочетат две- три статии и от тях да отсеят и препишат най- важното и най-

интересното. В трети брой на вестника вече имахме първия опит за самостоятелна

статия- „Актуално: Зеленото сирене от Черни вит“. Цонка Димитрова, която с мъжа си

произвежда зелено сирене, гостува в един от часовете ни по Занимания по интереси. Тя

разказа, показа на видео и донесе да опитаме от известното сирене, донесло

международни награди на семейството. Децата бяха силно впечатлени от разказа на

жената, а задачата на Павел беше да разкаже за тази среща. Последваха подобни статии

и на други деца.

Работата върху вестника имаше и своя социален аспект. Стъпка по стъпка,

прохождайки в правенето на вестник, открихме своите нови приятели в Дневен център

за лица с увреждания в гр. Тетевен. Като всяка подобна институция, социалните

работници в нея се трудеха усърдно, с много обич и отдаденост, както впоследствие

сами се убедихме, но без шум и показност. Срещата ни с тях се оказа важна и полезна,

роди приятелства и следващи инициативи. Помогна за социалното осъзнаване и

„израстване“ на учениците.

Всъщност точно срещата ми с колегите от Дневния център откри една нова

насока на работа, която предварително не бях обмисляла и не бях планувала- контакт с

„различните“ деца, включването им в съвместни мероприятия, в които те биха могли да

покажат свои умения, макар и в малка степен. Голяма част от момчетата и момичетата,

посещаващи Дневния център в Тетевен, са от ромски произход. Поради свое заболяване

те не посещават редовно учебните занятия в училище, което води до пропуски в

знанията, ниска успеваемост по всички учебни предмети, изолация от връстници, липса

на адекватна социализация…

Но ето че вестникът на класа ни даде възможност да протегнем ръка на тези

деца. След като отпечатвахме съответния брой, всеки ученик получаваше своя брой

като подарък, подарявахме и на учителите, а останалите бройки те продаваха, като сами

се разпределяха по квартали в града. За два- три месеца събраха неголяма сума, но все

пак достатъчна, за да вложим средства в някакво начинание. Така в навечерието на

първи март се роди идеята да посетим Дневния център за лица с увреждания и да им

занесем малки подаръци. С него ни свърза Петя Петрова- педагогически съветник в

нашето училище. Уговори срещата с директора Бранимира Павлова. Тя и екипът й с

радост откликнаха на нашата идея. С част от парите от продадените вестници купихме

лакомства и мартеници. Признавам, че моите ученици бяха притеснени в началото. За

първи път щяха да посетят Центъра, да се срещнат лице в лице с деца, които имат

физически или умствени дефицити, да работят заедно с тях, да общуват. Говорихме

предварително доста за това. Всеки от тях беше виждал такива хора, но без да е имал

контакт. Бяхме единодушни, че те са деца като тях, със същите права, желания и мечти,

но вероятно с по- малко умения, задължения и отговорности. Истината е, че в училище

децата от ромски произход имат свои приятелски кръгове, и интеграцията е по-скоро

пожелателна, отколкото реален факт. Не са рядкост конфликтите на етническа основа.

В уречения ден учениците взеха подаръците, също така бяла и червена прежда,

за да усучат заедно мартенички и да поговорят за обичая с децата от Центъра. Въпреки

първоначалното притеснение и от двете страни, срещата мина непринудено, в

приятелска атмосфера, а накрая изложбената масичка грейна в пъстри мартеници.

Обединени в общо занимание, рамо до рамо, увлечени в разговор и изработване

на мартенички, децата забравиха различия в етнос и здравословно състояние.

Тази среща се оказа само първата стъпка в едно добро сътрудничество между

Полуинтернатната група и децата от Дневния център. В края на месец март те бяха

наши гости в училище, където проведохме Пролетен празник. Той включваше

състезателна игра, в която деца от двете институции трябваше заедно, ръка за ръка, да

преодоляват различни спортни препятствия. После изработиха пролетни постери по

предварително приготвени шаблони. Тази среща вдъхна още повече увереност на

децата и от Полуинтернатната група, и от Центъра; показа им, че различието не е

наказание, то винаги може да бъде преодоляно, когато има желание.

Тъй като и на учениците, и на нас, учителите, тези съвместни дейности ни

допаднаха много, подготвихме и следващо общо мероприятие в края на април- с част от

учениците от групата и от Центъра посетихме църковен храм в града, където те научиха

интересни факти за Великден, Лазаровден и Цветница. Сплетоха заедно венчета от

върбови клонки. На връщане спряхме край реката и, следвайки традицията, момичетата

пуснаха своите венчета по реката. Децата вече сами се „палеха“ за съвместни дейности

и искаха нови мероприятия заедно.

Затова организирахме следващата съвместна инициатива- „Търсим талант“, по

модел на популярното телевизионно предаване. Целта ни обаче беше не толкова да

определяме победители, а отново да съберем децата от двете институции, да им

покажем, че сцената не е страшна и във всеки от тях е скрито зрънцето талант. И

награди са не само медалите и грамотите, а и усмивките по лицата на хората,

признанието на ръкоплясканията. И празникът не винаги е отбелязан с червено в

календара. Често той е обикновена дата, стига да е имало повод за радост и добро

настроение. За да е равностойно представянето, решихме учениците от ПИГ да бъдат в

журито, а своя талант да покажат само момчетата и момичетата от Дневния център.

Гости ни бяха г-жа Петя Вълова- председател на Комисията за детето, и Диана Лалева,

главен експерт „Образование“ в Община Тетевен.

Точно в тези срещи извън класната стая социализация и интеграция са думи,

пълни със съдържание; те са факт, а не препоръка или пожелание; научаването на стих

или песен не е задължение за часа, а лично желание за изява и признание.

Впечатли ме интересът, с който членовете на журито следяха отделните

изпълнения; сериозността, с която спореха помежду си кой как се е представил. Даваха

високи оценки, само за да поощрят усилието на участника, излязъл на сцена и

преодолял притеснение. Там, където той забравяше думи, журито започваше да пее,

само за да го окуражи да продължи.

Безспорно тези срещи и съвместни дейности са важни и полезни за децата.

Приучават ги на толерантност към различните; думи като търпимост, щедрост, доброта

вече не звучат абстрактно за тях, а са осмислено поведение. В същото време тези срещи

са чудесна възможност за статии в нашето вестниче. Не намерени в интернет, а

преживени и сътворени от самото дете. Материалите вече не са просто преписан текст,

а са съчинени след истинска случка, с реални хора. Думите на белия лист са тръгнали

от сърцето.

Освен като източник на нови знания и актуална информация, списването на

вестника помага на децата да опознаят и да участват в обществения живот на

населеното място, в което живеят; да се впишат в общността, към която принадлежат;

да бъдат съпричастни към важни теми от ежедневието ни. По занимателен начин

учениците надграждат наученото в училище, допълват го, сблъскват се с различни

гледни точки. Дори нито едно от децата да не се отдаде на журналистическа кариера в

бъдеще, работата върху вестника разширява светогледа им, обогатява речника им,

помага им свободно да изразяват свои мисли и преживявания в писмен текст, осмисля

част от свободното им време, възпитава ги в морални и етични качества, среща ги с

интересни хора от населеното място, в което живеят, и не на последно място- още в

ранна възраст те приемат „различните“ във всяко отношение /етнос, здраве, интелект/

деца като равни, израстват с чувство за емпатия, толерантност и готовност за помощ.

Докато обмислях идеята за вестника в началото на миналата учебна година,

смятах че основното и най- голямо затруднение ще бъде финансирането на

отпечатването на вестника. Тъй като нито бяхме част от проект, нито официална група

към училището /ЗИП или СИП/, се опасявах, че няма как да разчитаме на финансова

подкрепа. След няколко проведени разговора обаче се оказа, че Община Тетевен и

„Златна Панега Цимент“ АД са готови да помогнат, като безплатно отпечатват

отделните броеве.

Благодарение на проекта на МОН „Твоят час“ през тази учебна година имаме

възможност да продължим започнатото, след като сформирахме Клуб „Млад

журналист“. Около петнайсет ученика от третите класове изявиха желание да се

запознаят с професията на журналиста, да развиват своите умения в съставянето на

текст, да отразяват събития. Надяваме се работата ни през тази година да е също

толкова успешна, както и през изминалата, когато „прохождахме“ в издаването на

училищен вестник. А добрата новина е, че отново сме във връзка с нашите „стари“

приятели от Дневен център за лица с увреждания и имаме идея за съвместна

инициатива - „Благотворителен кулинарен базар“, в който децата от двете институции

ще бъдат заедно, рамо до рамо, обединени от обща кауза. Интересното е, че идеята и

организацията са на Дневния център, но целта им е със събраните средства да се

направи детски кът в града- за всички деца на Тетевен, без разлика в етнос, здраве,

социално положение.

Ирена Мицковска, ст. учител в НУ „Хаджи Генчо“, гр. Тетевен GSM: 0888 822 113 e-mail: irko_pet@abv.bg Страница на НУ „Хаджи Генчо“ във фейсбук: https://www.facebook.com/%D0%9D%D0%A3-%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8-%D0%93%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE-

%D0%A2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD-313110575719531/?ref=aymt_homepage_panel

Забележка: В текста е използвано съкращението ПИГ /Полуинтернатна група/, тъй като това бе

наименованието й през изминалата учебна година.