АРХИТЕКТУРАТА НА ДРЕВЕН...

АРХИТЕКТУРАТА НА ДРЕВЕН

ЕГИПЕТ

ЕГИПЕТ

• За разлика от Двуречието, египетската цивилизация е дело на една държава.• Архитектурата на древен Египет е самостоятелно явление: мистериозна, консервативна и сама

по себе си – закон. Тя се развива бавно, в продължение на 3 хил. години. По—голямата част оттова време в Египет няма нашествия, страната е богата и добре организирана. Развитието й сеосновава на ежегодните разливи на р. Нил. Тогава цялата работна ръка се занимава спроизводството на храна, достатъчна за цялата държава до следващия разлив. През останалите5 месеца суша излишъкът от работна ръка е издигал паметниците, които свързваме с тазинепрекъснато поразяваща ни култура – пирамидите. Те се създават, за да приютятмумифицираните тела на фараоните и техните съкровища. В съзнанието на римляните душатае безсмъртна, а фараонът е бог. Пирамидите представляват връхната точка на една религиознакултура, обладана в продължение на 3 хил. години от мисълта за смъртта и живота след нея.

• Архитектурата, както и при другите древни цивилизации е държавна дейност. Мащабнотостроителство е сред задълженията на царя. Голяма част от средствата на царството сеизразходват за държавни строежи.

• При светското строителство ударението е върху изграждането на просторни дворци врезиденциите. Освен тях се изграждат функционални сгради за държавни цели (складове,администрации) и малобройни крепости. Сакралното строителство наред с храмовете забожествените семейства обхваща гробниците и възпоменателните храмове за обожествя-ваните царе.

• Сакралното и светското строителство се различават не само по програма и типология, но и построителни материали, чиято употреба има символично и религиозно значение. В светскотостроителство дори представителните дворцови комплекси се изграждат предимно от кирпич идърво. Храмовете и гробничните комплекси са от камък. Това символизира тяхната вечност.

• Египетската история се дели на:• - Раннодинастичен период (1те пет династии), 2раполовина на 4 хил.• - Старо царство – до края на 3 хил.• - Средно царство – края на 3 – началото на 2 хил.• - Ново царство – средата на 2 хил. – 725 г.пр.Хр.• - Късно ново царство – 725-332 г.пр.Хр.• - Епоха на Птолемеите – 332 – 31 г.пр.Хр.• Първите египетски градове са некрополите (градовете на мъртвите/гробища). Пирамидите

стоят в центъра на тези оградени със стени градове. Освен тях, там са разположени храмове съсзали, съединени с дълги коридори, с колони край стените и с капители (горен край накласическата колона), напомнящи палмови, лотосови и папирусови цветове. Обикновенитехора са живеели по бреговете на реката в разпръснати, изградени от нетрайни материали села.Къщите били прости, белосани, изградени от кирпич. Моделите им са слагани в царските

гробници и са един от изворите за всекидневния живот в древния Египет. В контраст, мъртвитеса тръгвали по дългия път към вечния живот в някои от най-впечатляващите монументи,строени някога, разположени в добре организирани градове.

АРХИТЕКТУРАТА НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Архитектурата на ранните династии и Старото царство се развива в 4 етапа:

ПЪРВИ ЕТАП

За вида и характера на архитектурата от този етап съдим по гробниците на фараоните

от първата династия. Основен строителен материал е глината. От нея се изработват

кирпичи, трамбована глинена маса и глинени замазки. Отличителна черта на

египетския кирпич е правоъгълната му форма. Този етап най-добре е представен от

гробницата на фараона Менес: изградена от кирпич, с плосък покрив от обли

стволове, който е покрит с рогозки и отгоре пласт глина. Стените са разчленени с

ниши и лизени и са с леко наклонена навътре повърхност. Наклонът е продиктуван от

необходимостта от по-голяма устойчивост на зидовете. Постепенно дървените

укрепващи стволове изчезват от архитектурата (Египет е беден на дърво), но

споменът за тази конструкция се запазва в заоблените ъгли на сградите. Най-

характерният белег на египетската архитектура, произтичащ от строителния

материал са леко наклонените стенни повърхности (сечението е трапецовидно).

Калъпи за кирпич

Гробницата на фараона Менес

в Горен Египет. Перспективен

изглед.


Гробницата на фараона Менес: -план

- детайл от редуване на ниши и лизени

по фасадата

ВТОРИ ЕТАП

Датира се от времето на 2та династия. Характеризира се с постепенното

заместване на кирпичната архитектура с каменна. Първите каменни

детайли в кирпичната архитектура са подовете и порталите. Строежът

от обработен камък се развива още през 3 хил. пр. Хр. От IV династия

нататък той започва да се употребява за изграждането на видимите

части на монументалните сгради, а кирпичат – за вътрешността им и за

обикновените строежи. Благодарение на качествения варовик, в Египет

се развива архитектурата на портиците (колонни предверия), каменните

релефи на образи и йероглифи. Поради това йероглифното писмо

продължава да се прилага като писмо на каменните паметници

успоредно с появилото се вече курсивно писмо.Типична мастабà от II до V династия. План и разрези.


Некрополите на Тива

До IV династия гробници се строят само за фараоните. При тази династия

започва изграждането на каменни – мастаби, предназначени за най-близките

родственици и придворни на фараона. Мастабите са два вида: с надземна и с

подземна погребална камера. Тези с подземна камера са предпочитани и са

типични за времето на цялото Старо царство. Надземната част на мастабата

представлява пресечена пирамида с предимно правоъгълен план. Единственото

достъпно помещение, служещо за малък параклис е с каменен жертвеник,

поставен пред фалшива врата. Тя е фланкирана от изображения на покойника. В

подземната част е камерата със саркофага. Тя е достъпна през кладенец,

затрупван с камъни след погребението. След появата на пирамидите мастабите

се разполагали в подножието им в зависимост от класовото деление.

ТРЕТИ ЕТАП

Характеризира се с появата на стъпалните мастаби при III династия.

Височината им рядко надхвърля 7,60 м. При първия фараон на династията –

Джосер се издига първият монументален ансамбъл на новата каменна

архитектура – “САКАРА”. В центъра на комплекса е мастабата на Джосер.

Стъпалата са с различна височина. Комплексът е ограден с високи каменни

стени. Освен мастабата зад стените има погребален храм, юбилеен храм на

фараона и гробници на принцеси. Автор на комплекса е придворния архитект на

Джосер – Именхотеп, обожествен от XXVI династия. Това е първият архитект,

който знаем и който е построил първият в света мащабен каменен архитектурен

паметник. Традиционната мастаба, построена първоначално за Джосер, но в

квадратна форма и от камък скоро вече не отговаря на стремежа към близост до

боговете. След двукратно пристрояване в/у нея се издига чети-


ристъпална, висока ок. 42 м сграда, която в последната

строителна фаза се разширява до ок. 100 м и с шест стъпала се

завишава до 60 м. Пирамидата на Именхотеп представлява

неколкократно преустройвана мастаба.

При този етап все още не е овладяна техниката на покриване на

по-големи и по-широки пространства с камък, но се появяват

много от бъдещите каменни архитектурни детайли: канели-

рани колони от барабани, снопови колони, бази, капители

(макар и с тежки пропорции), а също и обработени каменни

стени. Канелюри: каналовидни успоредни врязвания (прави

или витлообразни) в повърхността на колони, стълпове или

облицовки. Тъй като египтяните не са познавали макарата и

скрипеца тази и по-късните пирамиди са изключително

постижение. Огромните гранитни блокове (средно по 2,5 т) се

транспортират от Асуан по Нил и са издърпвани по дървени

валяци до строежа. Издигани са по глинени и пясъчни

спираловидни рампи по тялото на пирамидата. Прецизността

на строежа остава завинаги мистерия предвид примитивната

техника.

.


Стъпалната мастаба на Джосер


ЧЕТВЪРТИ ЕТАП (IV и V династия)

Характеризира се с появата на ПИРАМИДИТЕ при IVдинастия. Има няколко теории за произхода на форматаим: от стъпалните мастаби; от символична форма; оттумулусната (могилна) форма. Пирамидата предста-влява иззидана надгробна могила. Повечето учениподкрепят теорията, че се е изграждала малка пира-мида, която се е уголемявала чрез последователни на-слоявания и окончателният й размер е зависел от про-дължителността на царуването на фараона. Входоветеса винаги на север, разположени в подножените й илина известна височина над терена и винаги се зазиждатслед погребението. Гробната камера е с много малкиразмери, вкопана в терена или изградена в супер-струкцията. Облицована е с гранит, алабастър или ва-ровик. До камерата води коридор. Най-големият ком-плекс от пирамиди на IV династия се намира в ГИЗА.Първата пирамида с гладки стени е построена вМейдум за Хуни – последният фараон на III династия.Първоначално е била гранитна съпаловидна, но по-късно стените са изравнени с фино огладен варовик.Когато била завършена, изглеждала съставена от 4равностранни триъгълника. Връхните камъни изглеждаса били позлатени и цялото съоръжение, ориентираноточно по компаса блестяло и на слънчева и на луннасветлина.

Най-известни са трите пирамиди в Гиза – на юг отКайро. Те са на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин.Хеопсовата пирамида - едно от седемте чудеса насвета е висока 141,60 м. Основата й е квадрат 230,60 м.Тя е един от най-големите строежи на всички времена.От същите строители е и сфинксът с глава на фараонаХефрен и тяло на голяма котка (?тигър, лъв?). Първатареставрация на сфинкса е от времето на Тутмос IV-XVIII династия (ок.1425 г. пр. Хр.). Очевидно консер-


вацията на стари сгради и паметници не е от вчера.Пирамидите са иззидани във вътрешността отломен камък на варов разтвор. Отвън са облицованис гладко одялани и добре сглобени блокове – вдолната част гранитни, а нагоре – варовикови.Източно от всяка пирамида се издигалвъзпоменателен храм, който всъщност е най-старото светилище в света.

Архитектурата на IV династия се характеризира с:

- подреждане на вертикалните подпори (колони и стълпове) вправилни редици, т.е. появява се колонадата;

- създава се колонно-гредовата конструкция – първата инай-важна стъпка в историята на архитектурните кон-струкции. До тогава колоните и стълповете имат деко-ративна, а не конструктивна фунция;

- появява се перистила (вътрешен двор с околовръстнаколонада – портик). Понятието портик се използва вархитектурата с две значения: 1. Покрита галерия, отварящасе поне с една от дългите си страни с колонада. 2. Свързванена покритие с 2 или повече колони за създаване на подслонпред вход или отстрани на една сграда.

ПИРАМИДИТЕ НА V ДИНАСТИЯ

Новото при тях е, че: гробната камера е на нивото на терена;усложняват се коридорната система, общото очертание,детайлите и украсата; появяват се гладко одяланиконструктивни колони със стройни пропорции. Въпрекизагадъчната си красота и брилянтна геометричност,пирамидите, които достигат връх в развитието си ок. 2600 г.пр. Хр. (по същото време в Ю.Англия е създаден неолитниякромлех при Авърбъри) ок. 2000 г. пр. Хр. вече не се строят.


Гиза: Хеопсовата пирамида


Дахшур: пречупената пирамида


АРХИТЕКТУРА НА СРЕДНОТО ЦАРСТВО

До XI династия Египет е в упадък. Едва при фараоните на XI династия се създава нова

архитектура, характерна за Горен Египет. Нейните съществени белези са:

1. Свободно развита портикова архитектура

2. Големи перистилни дворове

3. По всички фасади има отвори – няма слепи (глухи) фасади

Представа за тази архитектура се добива от възпоменателния храм на Ментухотеп и

прибавеният 500 г. по-късно храм на Хатшепсут

АРХИТЕКТУРА НА XI ДИНАСТИЯ

Гробниците на първите фараони от династията са: с големи открити дворове, изрязани в

долния полегат склон на скалисти масиви; с галерия с многостенни стълпове, разположена

в дъното на двора; с тераса пред галерията и кирпична пирамида в/у терасата. Гробниците

на следващите фараони (от III до V династия) са: с открит двор; с колонадна галерия

(портик) пред пирамидата; с гробни камери, разположени по дълги, коридорообразни

ходове под пирамидата.

Гробничен храм на

Ментухотеп


АРХИТЕКТУРА НА XII ДИНАСТИЯ

Чрез строителството на големи скални гробници сепродължава традицията на горноегипетската архитектура,макар че столицата се пренася в Долен Египет. Изчезвамастабата. Появяват се два нови архитектурни паметника– надгробният храм и обелиска. Надгробният хрампредставлява кирпична пирамида, облицована отвън иотвътре с камък. Обелискът се издига (до 32 м!) прихрама и представлява свободно стоящ каменен стълп(монолитен или иззидан от блокове). В началотообелискът доминирал в архитектурната композиция нахрамовия комплекс. По-късно се поставят два обелискафланкиращи входа. Това води до промяна в пропорциитеим – те стават по-стройни, а размерите им – по-малки.Гробната камера е широка и украсена. До нея се достигапо дълги, заплетени коридори.

СКАЛНИ ГРОБНИЦИ

Те принадлежат на местните владетели и вече не сестроят около гробницата на фараона! Разполагат севисоко в планината и са достъпни по пътека, завършващасъс скална площадка. Имат портик (обикновено двуко-лонен). Представляват продълговата зала, в чието дъно еразположена ниша за статуята на покойника. Скалнитегробници са напредък спрямо мастабите на Старотоцарство, защото таванът им, изсечен в скалата е сформата на свод. Във вътрешното им пространство серазполоагат архитектурно оформени зали и за първи пътсе търси единство между фасада и интериор. Появяват сестройни фасетирани или канелирани колони със собственархитрав с плоча на конзоли.

Пирамида и обелиски

АРХИТЕКТУРАТА НА ДРЕВЕН...

Documents