Учебник по гмуркане cmas - 2

P2-1

WORLD UNDERWATER FEDERATION (СВЕТОВНА ПОДВОДНА ФЕДЕРАЦИЯ)

P2-4

Основна физика за водолази ЗАКОН НА ТОРИЧЕЛИ

ЗАКОН НА ЧАРЛС Налягането, което газът упражнява на стените на неговия съд, се определя от кинетичната енергия на атомите и молекулите на газа, която от своя страна се определя от температурата. Когато температурата се увеличава, атомите и молекулите се движат по-бързо и така упражняват по-голямо налягане на стените. Ако стените са твърди, обемът на съда е постоянен и тогава отношението между налягане P и температура T се описва от закона на Чарлс:

Налягането на

въздуха

упраж

нява

сила,

насочена

надолу

, приблизително

1 b

ar или

1 k

g на

всеки

cm

2

Атмосферно налягане

1 bar

Водатаупражнява налягане

приблизително 1 bar на всеки 10 mt

P2-5

ЗАКОН НА ПАСКАЛ

“Ако се приложи налягане на флуид в съд, тогава това налягане се предава еднакво във всички посоки на

съда”.

ЗАКОН НА АРХИМЕД

“Всяко тяло, потопено в течност, изпитва сила насочена нагоре, равна на теглото на изместената

течност”. За да изчислим този баланс, е важно да обсъдим зависимостта между обема и теглото на:

a) човешкото тяло;

b) относителното тегло на течността

(сладка, солена вода);

c) неопреновия костюм (специфичното

тегло е по-малко от това на тялото).

СИНУСИ

ВЪЗДУШНИ ПЪТИЩА

ТРАХЕЯ

БРОНХИ

БЯЛ ДРОБ

СТОМАХ

ЧЕРВА

P2-6

ПЛАВАЕМОСТ ВЪВ ВОДАТА Положителна плаваемост – склонността на тялото да изплува на повърхността.

Неутрална плаваемост – тялото нито потъва, нито изплува. Отрицателна плаваемост – склонността на тялото да потъва.

ЗАКОН НА БОЙЛ-МАРИОТ

“При постоянна температура обемът на газа се променя

обратнопропорционално на абсолютното налягане, докато плътността на газа се променя

правопропорционално на абсолютното налягане”.

ПОЛОЖИТЕЛНА

НЕУТРАЛНА

ОТРИЦАТЕЛНА

P2-7

Човешкото тяло

ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА

АЛВЕОЛИТЕ И КАПИЛЯРИТЕ

Капилярно рСО2 > Алвеоларно рСО2 Алвеоларно рО2 > Капилярно рО2

P2-8

СЪРДЕЧНОСЪДОВА СИСТЕМА

P2-9

Нещастни случаи свързани с водолазните спускания

ЕМБОЛИЯ По време на изплуване въздухът в белите дробове се разширява. Ако, поради някаква причина, при водолазно спускане вдишаният въздух се задържи при изплуване, въздухът се разширява и следва раздуване на белите дробове до техния максимален обем. Ако водолазът продължава да се изкачва, без да издиша, преразширяването на белия дроб може да причини белодробна баротравма (нараняване на белия дроб, причинено от налягането), в този случай мембраната на кухините е разтегната до такава степен, че малки мехурчета са способни да преминат в кръвта, или да се скъсат и да причинят освобождаване на по-големи мехури. Правилното и непрекъснато дишане е достатъчно да се отстрани излишния въздух и да се възстанови нормалния обем на белия дроб. Рискът от белодробно разширение се появява особено при последните 10 метра под повърхността на водата, където разликата при съотношението налягане – обем е най-голяма. Намаляването в налягането при последните 10 метра на издигане към повърхността е 50% (от 2 до 1 atm), докато при същото разстояние, но от 20 до 10 метра се наблюдава 33% спадане на налягането (от 3 до 2 atm). При това разглеждане е важно да се запомни никога да не се задържа въздух по време на изплуване, дори в басейн. Сериозността на белодробното разширение зависи от ефекта, който налягането упражнява на стените на белодробните кухини: разширение или разрушаване на тъканите. Най-сериозното последствие при белодробно разширяване е преминаването на въздушни мехури от кухините в кръвообращението и е познат като синдром на въздушна емболия. Въздушните мехури, които преминават от разкъсаните кухини до близките тъкани, от друга страна причиняват пневмоторакс, медиастинална емфизема, подкожна емфизема.

СИНДРОМ НА ВЪЗДУШНА ЕМБОЛИЯ Веднъж излезли от разкъсаните белодробни кухини, мехурчетата могат и да бъдат избутани по аортата, да достигнат до всяка част на тялото и да спрат в малките съдове. Това може да блокира кръвообращението и поради кислород в местата по-долу embolus.

Симптоми и последствия: Синдромът на въздушна емболия е основно травматичен и обикновено се появява в първия момент при излизане на повърхността или дори преди да се достигне повърхността. Симптомите включват виене на свят, замаяност, понижено зрение, проблеми с дишането, сърдечни смущения и парализа.

ПНЕВМОТОРАКС Появява се, когато значително количество въздух се освободи от кухините и остава заклещено между плеврата. Тогава белият дроб спира да работи, което се дължи на липсата на вакум между плеврата.

Симптоми и последствия: Симптомите от пневмоторакс се проявяват като силни болки в гърдите заедно с кашляне на кръв и значително затруднение при дишане.

P2-10

МЕДИАСТИНАЛЕН ЕМФИЗЕМ Когато въздухът, от възникналите кухини около шията и преминалият във вътрешните пространства на гръдния кош остава затворен между тъканите около сърцето големите кръвоносни съдове се затруднява връщането на венозна кръв, възниква ненормално налягане в дихателните пътища и авеолите и резултатът е медиастинален емфизем. Симптоми и последствия: Първият симптом е болка от вътрешната страна на гръдния кош. В допълнение заклещеният въздух, който притиска белите дробове, сърцето и големите кръвоносни съдове, възпрепятствайки дишането и кръвообращението, причинява трудности при дишането и е възможна загуба на съзнание.

ПОДКОЖНА ЕМФИЗЕМА Подкожната емфизема се появява, когато въздушните мехури, които са излезли през разкъсването на белодробните тъкани, са тръгнали към врата, причинявайки подуване отпред. Симптоми и последствия: Симптомите са “чувство за подутина” при врата и промяна в звука на гласа. Подкожната емфизема често се свързва с медиастинален емфизем.

ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЛОДРОБНО ПРЕРАЗШИРЕНИЕ Единственото ефективно лечение за синдрома на въздушна емболия е незабавна декомпресия в хипербарна камера и даване на голямо количество вода за да се направи кръвта по-течна и така да се намали риска от препречване от мехури. Даването на кислород или изкуствено дишане е от полза само при първа помощ по път към болницата.

P2-11

Абсорбиране на газ в човешкото тяло

СЪСТАВ НА ВЪЗДУХА НА ПОВЪРХНОСТТА

ЗАКОН НА ДАЛТОН

“Сумарното налягане, упражнено от смес от газове, е равно на сумата от наляганията, които се упражняват от всеки

от газовете, ако присъства сам и заема

целия обем”

P2-12

Азотна наркоза

С увели-чаване на дъл-бочина-та се увелича-ва риска от азотна наркоза.

Кесонна болест ЛЕДЖ ДИ ХЕНРИ

С Нарастване на налягането по време на спускане нараства парциалното налягане на дишания

газ. Съгласно закона на Хенри налягането на газове в

тъканите нараства със същата скорост

P2-13

КОЖНА КЕСОННА БОЛЕСТ Тя може да състои от лек обрив до подобие на възпалена дребна шарка (морбили) като обрив или синкаво прошарване, във вид на петна по кожата. Наличието на петна се свързва с кесонна болест и е причинена от мехурите, блокирали кръвоностните съдове на кожата. При леки случаи може да изчезнат, дори да не се приложи лечение. Все пак трябва да се потърси медицинска помощ, ако се забележат НЯКАКВИ симптоми. Кожните симптоми може да прикрият по-сериозни неврологични симптоми.

КЕСОННА БОЛЕСТ ПРИ СТАВИТЕ Тя обикновено започва като чувство на болезненост или сковаване при или близо до ставите, скоро идва и тъпа болка. Засегнатата става може да се подуе и да стане червена. Болката ще се появи през следващите 12 или 24 часа и няма да се облекчи със затопляне или натиск, които при други контузии (натъртено, ударено, ожулено) може да помогнат. Най-често е при раменете. Комерсиалните водолази са по-предразположени към този вид кесонна болест, тъй като водолазната работа при тях често се свързва с напрягане и по-голямо времетраене на спускането. Този вид болест е често срещана сред работещите на кесони. Трябва да се потърси медицинска помощ, защото може да се появят по-сериозни неврологични проблеми. КЕСОННА БОЛЕСТ ПРИ ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА Мозъкът и гръбначния мозък се снабдяват с много кръв и са много чувствителни към мехури

в кръвообращението. Симптомите на кесонната болест на централната нервна система са променливи и разнообразни. Някои от най-често срещаните са: прекалена умора, силно чувство на безпокойство, изтръпване на крайниците и сковаване. Резултат от кесонната болест може да бъдат частична или пълна парализа, загуба на функциите на пикочния мехур, замъглено зрение, объркване и дори смърт. Това е най-често срещания вид на кесонна болест сред спортисти-водолази и обикновено се свързва с неправилна декомпресия.

ПЪРВА ПОМОЩ Установи връзка с най-близката барокамера за декомпресия. 100 % кислород трябва да се даде на пострадалия, колкото е възможно по-скоро след проява на симптомите и по време на пътуването до барокамерата. Употребата на чист кислород гарантира по-добро снабдяване на тъканите с кислород и помага да се намали риска от увреждането им. Паралелно с даването на кислород пострадалият трябва да се насърчава да пие течности - около 1 литър на час. Избягвайте диуретични течности като кафе или всякакви алкохолни напитки. Най-добре е да се дава негазирана вода. Поддържането на добро ниво на хидратиране помага за поддържане на добро кръвобръщение и намалява рискът от оформяне на повече мехури.

P2-14

Предпазване от злополуки Гмуркането трябва да се разгледа и като развлекателна и отпускаща дейност. Поради тази причина, с гмуркането трябва да се заемат водолази с добро здравословно състояние и тренирали на дълбочини до 20 метра. Това ще сведе риска от кесонна болест до минимум. Правилата за предпазване от кесонна болест може да се разделят на следните:

МЕДИЦИНСКИ Присъствието на всякакви патологични проблеми (например епилепсия, диабет, т.н.) трябва да се открие при посещение на доктор.

ПРЕДИ ГМУРКАНЕ Избягвай алкохолни или кофеинови питиета (кафе, кола, т.н), тъй като те дехидратират и причиняват диуретични проблеми. Винаги пий в изобилие негазирани напитки преди гмуркане, особено през лятото. Избягвай стресове и излишни физически напрежения. Избягвай определени лекарства или наркотици, ако се съмнявате се консултирайте с вашия лекар.

ПО ВРЕМЕ НА ГМУРКАНЕ Следвай таблиците и се придържай към правилните маршрути при спускане и изплуване. Ако си изморен, прекрати гмуркането и излез на повърхността, умората причинява нарастване на поглъщането на азот. Избягвай “see-saw” или “saw-tooth” профили за гмуркане. Бъдете внимателни, ако е студено се причинява васкуларно свиване (свиване на съдовете), дехидратация и стрес, които повишават активността на кръвообращението.

ПО ВРЕМЕ НА ИЗПЛУВАНЕ Придържай се към скорост на изплуване 10 метра за минута и се подчинявай на всяка аларма при изплуването, излъчена от водолазния компютър. Винаги изпълнявай спирания за безопасност за 3 минути на 3 метра.

СЛЕД ГМУРКАНЕ Избягвай тежки физически дейности. Не плувай с шнорхел след водолазно спускане. Не лети веднага след спускане. Възстанови нормалната температура на тялото.

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

P2-15

SCUBA екипировка

БУТИЛКА

P2-16

РЕГУЛАТОР

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

P2-17

ПЪРВА СТЕПЕН С БАЛАНСИРАНА МЕМБРАНА

ПЪРВА СТЕПЕН С БАЛАНСИРАНО БУТАЛО

P2-19

ПЪРВА СТЕПЕН С НЕБАЛАНСИРАНА МЕМБРАНА

ПЪРВА СТЕПЕН С НЕБАЛАНСИРАНО БУТАЛО

P2-20

ВТОРА СТЕПЕН


P2-21

ПЪРВА СТЕПЕН С БАЛАНСИРАНО БУТАЛО

P2-22

ПЪРВА СТЕПЕН С НЕБАЛАНСИРАНО БУТАЛО

P2-23


P2-24


P2-25

АЛТЕРНАТИВЕН ИЗТОЧНИК НА ВЪЗДУХ (AAS)

КОМБИНИРАНИ КЛАПАННА КУТИЯ НА BCD И АЛТЕРНАТИВЕН ИЗТОЧНИК НА ВЪЗДУХ

P2-27

Приспособления

P2-28

Подготовка и комплектоване на водолазната екипировка

БУТИЛКА Дръж бутилката вертикално с въздушния изпускателен отвор обратно на водолаза. Когато водолазът не държи бутилката, той трябва винаги да я оставя легнала. КОМПЕНСАТОРНА ЖИЛЕТКА (BCD) Постави BCD върху бутилката, проверявайки позицията, така че да се предотврати крановете да удрят тила на главата на водолаза, когато е във водата. РЕГУЛАТОР Преди да монтираш регулатора, провери състоянието на О-пръстена, който не трябва да има наранявания. В тази точка монтирай първата степен на регулатора, затягайки внимателно, докато проверяваш точната позиция на шланговете. Втората степен трябва да е отдясно. Свържи пълнещия шланг на BCD; постави манометъра и втория регулатор в клипсовете на BCD. Бавно отвори вентила, докато задържаш байпаса на втората степен натиснат и го пусни, когато въздухът започне да излиза. Тази операция е полезна, за да удължиш живота на регулатора. Сега е възможно да отвориш вентила изцяло. Изпусни въздух няколко пъти от двата регулатора, за да ги провериш. Важно е да гледаш манометъра, когато дишаш, защото ако налягането пада драстично, това означава, че вентила не е изцяло отворен или нещо е препречило потока на въздуха при първата степен. Надуй и изпусни BCD няколко пъти, за да провериш функционирането на клапана. Веднъж комплектована екипировката, постави бутилката в безопасна позиция.

Обличане на водолазната екипировка КОСТЮМ С костюм от две части обуй първо панталона, след това жилетката. Ако има маншети с мек неопрен, навий ги навън, за да се плъзне костюма.

БОТИ Сложи маншета на ботите върху панталона. Това осигурява по-добро уплътнение.

БАЛАСТЕН КОЛАН

Съществуват катарами, които предотвратяват изместването на тежестите.Двата основни метода за слагане на колана са:

- прекарваш колана отзад, държейки го с дясната ръка, после хващаш катарамата с лявата ръка. Придвижваш отпред и поставяш колана, тогава го закопчаваш с катарамата от ляво.

- с катарамата от ляво хващаш двата края на колана, прикачваш го и повтаряш предишната процедура. Важно е да бъдеш сигурен, че катарамата се отваря отдясно, защото при спешност винаги ще ти бъде ясно как да освободиш катарамата на партньора си

ПЛАВНИЦИ Най-удобната позиция да обуеш плавниците е седейки. Когато се налага да ги обуеш прав, препоръчително е да помолиш за помощ приятел. С дясната ръка си слагаш ляв плавник и обратно.

МАСКА За да ти пасне точно маската, трябва да се поддържа на лицето с 1 ръка, докато другата намества ремъка около главата. Ремъкът на главата не трябва да е много стегнат, защото може да деформираш маската, което ще е причина да ти влиза вода в маската. Когато носиш костюм с качулка, убеди се, че качулката не пречи на уплътнението на маската с преминаване на пръста около края на качулката.

ШНОРХЕЛ Шнорхелът трябва да се слага от лявата страна, за да не пречи на регулатора.

РЪКАВИЦИ За да имаш по-добър контрол при обличане, е препоръчително да си слагаш ръкавиците накрая.

СЛАГАНЕ НА ЕКИПИРОВКАТА В СЕДНАЛО СЪСТОЯНИЕ Това е по-практичен и удобен начин за слагане на екипировката, но не е винаги възможен. Основно е възможен, когато се гмуркаме от голяма лодка.

СЛАГАНЕ НА ЕКИПИРОВКАТА ВЪВ ВОДА Слагане на екипировката във вода не е много трудно, но не е препоръчително в неспокойна вода. При всеки случай използването на въже е препоръчително. За да ускорим нагласяването на екипировката е по-добре да поставим гърба срещу вътрешната част на ВС. Ръцете може да се вмъкнат през жилетката наведнъж и тогава може да се закопчее. В този момент може да се заеме нормална позиция и въжето може да бъде оставено. Тази операция трябва да се изпълни колкото е възможно по-бързо, за да оставиш място за влизане за другите водолази.

P2-29

Във водата

ВЛИЗАНЕ И ИЗЛИЗАНЕ ОТ ВОДАТА Съществуват няколко техники на влизане във водата. Ползата от тях може да зависи от точката на влизане (от брега или лодка) и от състоянието на морето (вълни или течения). Тези техники винаги се развиват в зависимост от безопасността на водолаза като лично решение.

P2-30

КОНТРОЛИРАНЕ НА ПЛАВАЕМОСТТА ПРИ ГМУРКАНЕ

Процедури по безопасност

В края на гмуркането, когато започва изплуването трябва да се внимава за непрекъснатото поддържане на зададената скорост. Компенсаторната жилетка трябва да бъде бавно изпускана по време на изкачване, защото въздухът вътре се разширява и създава все повече положителна плаваемост и в последствие загуба на контрола върху скоростта. Извънредно важно е да се диша равномерно, без задържане на въздуха. При приближаване към повърхността трябва да се провери, дали няма препятствия. Тези процедури трябва да се спазва като правила, така че да се предотвратят затруднения и неразбирателства с партньорите, и трябва да се съгласуват с партньора и водача на групата по време на инструктажа преди гмуркането.

P2-31

ИЗКАЧВАНЕ

ДИШАНЕ ДИШАНЕ С ПАРТНЬОР АЛТЕРНАТИВЕН ИЗТОЧНИК ЗА ДИШАНЕ

НА ПОВЪРХНОСТТАКОМП. ЖИЛЕТКА Е НАДУТА, ЗА ДА

ПОСТИГНЕШ ПОЛОЖИТЕЛНА ПЛАВАЕМОСТ

СПИРАНЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ 3 min 3 Mt

ЗАПАЗИ СКОРОСТ НА ИЗПЛУВАНЕ, СЪГЛАСНО ТАБЛИЦИТЕ ЗА ГМУРКАНЕ

НЕПРЕКЪСНАТО ДИШАНЕ

С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПЛАВНИЦИТЕ НАПУСКАШ ДЪНОТО И ОСВОБОЖДАВАШ ВЪЗДУХ ОТ КОМП. ЖИЛЕТКА ЗА ДА КОНТРОЛИРАШ

СКОРОСТТА

КОНТРОЛИРАЙ ПЪТЯ НАИЗПЛУВАНЕ

СИГНАЛИ: АЗ СЪМ ДОБРЕ

АЗ ОТИВАМ НАГОРЕ

НИКО

ГАНЕЗА

ДЪРЖ

АЙДИШАНЕТ

О

P2-32

ДИШАНЕ ПРИ ИЗКАЧВАНЕ ДИШАНЕ С ПАРТНЬОР ПРИ ИЗКАЧВАНЕ

АЛТЕРНАТИВЕН ИЗТОЧНИК НА ВЪЗДУХ ЗА ДИШАНЕ ПРИ ИЗКАЧВАНЕ

СЛЕД ДВЕ ВДИШВАНИЯПОЛУЧАТЕЛЯТ ПОТВЪРЖДАВА.

РЕГУЛАТОРЪТ СЕ ВРЪЩА НАПАРТНЬОРА

КОНТРОЛИРАЙ СКОРОСТТА ИПОСОКАТА НА ИЗПЛУВАНЕ

ИЗПРАЗНИ ВОДАТА ОТРЕГУЛАТОРА

ДОНОРЪТ Е ТОЗИ, КОЙТО ПОДАВАГЛАВНИЯ СИ РЕГУЛАТОР НА

ПАРТНЬОРА

ПОЛУЧАТЕЛЯТ УСТАНО ВЯВАФИЗИЧЕСКИ КОНТАКТ С

ДОНОРА

СИТУАЦИЯТАЕ ПОД

КОНТРОЛРЕШЕНО Е ИЗКАЧВАНЕ

ИЗП

УС

КА

ЙВ

ЪЗД

УХ

ОТ

УС

ТА

ТА

,КО

ГА

ТО

СИ

БЕ

ЗР

ЕГ

УЛ

АТ

ОР

СЛЕД ДВЕ ВДИШВАНИЯВОДОЛАЗЪТ ПОДАВА

РЕГУЛАТОРА НА ПАРТНЬОРА СИ

НИ

КО

ГА

НЕ

ЗА

ДЪ

РЖ

АЙ

ДИ

ША

НЕ

ТО

СИ

С ЛЯВА РЪКА И ДВАМАТАВОДОЛАЗИ КОНТРОЛИРАТ

СКОРОСТТА НА ИЗПЛУВАНЕ

ВСИЧКО ЕПОД КОНТРОЛ

РЕШЕНО Е ИЗПЛУВАНЕ

ДОНОРЪТ ПОДАВА СВОЯАЛТЕРНАТИВЕН ИЗТОЧНИК НА

ВЪЗДУХ НА ПАРНЬОРА СИ

ПОЛУЧАТЕЛЯТ УСТАНОВЯВАФИЗИЧЕСК КОНТАКТ С ДОНОРА

ВОДОЛАЗЪТ, КОЙТО ИМАВЪЗДУХ, УСТАНОВЯВА ФИЗИЧЕСК ИКОНТАКТ С ПАРТНЬОРА, КОЙТО Е В

НУЖДА

СИГНАЛ:СВЪРШИ МИ ВЪЗДУХА

НЕКА СПОДЕЛИМ ТВОЯ

ПРОВЕРИПОСОКАТА НА ИЗПЛУВАНЕ

ИЗКАЧВАНЕ ПО СПЕШНОСТ ИЗПОЛЗВАЙКИ ПЛАВНИЦИ И КОМПЕНСАТОРНА ЖИЛЕТКА

ИЗКАЧВАНЕ ПО СПЕШНОСТ БЕЗ КОЛАН

P2-33

При изплуване може да бъде необходимо бързо да свалиш колана с тежести, за да достигнеш положителна плаваемост или да си способен да излезеш от водата по-лесно. Установяваш позицията на колана и катарамата, освобождаваш катарамата с дясната ръка, докато държиш колана, за да не позволиш да ти се изплъзне. Ако коланът трябва да се остави, операцията се изпълнява с ръка далеч от тялото.

P2-36

СИГНАЛИ ЗА ГМУРКАНЕ

P2-40


P2-42

Азотът и човешкото тяло ПОГЛЪЩАНЕ НА АЗОТ Тъканите на човешкия организъм, които са изложени на постоянно налягане за дълъг период от време, съгласно закона на Хенри, се насищат допълнително с газовете на дихателната смес. Това означава, че когато вдишваш смес от газове, същото процентно съдържание на индивидуални газове може да се намери, разтворено в кръвта и в тъканите на тялото, като тези, съдържащ се в дишания въздух.

ПОГЛЪЩАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ НА АЗОТ А – За по-добро разбиране на най-важното относно способността на тъканите да поглъщат и освобождават азот за различно количество време, представи си бързите, средните и бавните тъкани като съдове с променящ се брой дупки, направени в основата, и след това потопени в голям съд. Налягането може да се изравни до нивото на течността в големия съд. Може да се види, че скоростта, при която съдовете се пълнят, е правопропорционална на броя дупки в основата. В – Когато налягането спада, т.е. нивото течност в големия съд е по-ниско, съдовете ще се държат различно. Всъщност от момента, когато нивото на течността в големия съд спадне под нивото на течността в малките съдове те ще започнат да се изпразват. В този момент някои съдове ще започнат да се празнят със скорост, пропорционална на броя дупки в основата, докато други ще продължат да се пълнят, докато нивото на течността вътре е все още по-ниско от това на големия съд. По време на гмуркане с апарат за дишане през цялото спускане и времетраенето на дъното леководолазът вдишва въздух със същото налягане като околното. Следователно той има в неговите алвеоли смес от газове с парциално налягане по-високо от нормално присъстващото в кръвта и тъканите на повърхността. Следователно, в съответствие със закона на Хенри, газовете клонят към уравновесяване на техните парциални налягания, като се повишава тяхното налягане в човешкото тяло. По време на изплуване се появява обратна ситуация: с падането на външното налягане газовете в кръвообращението и тъканите клонят към уравновесяване на тяхното парциално налягане с въздуха, който е в алвеолите на белите дробове. От цялото тяло газовете в разтворено състояние започват да се връщат в белите дробове. Това е единственото място, където при обмяната на газове, те могат да се освободят чрез дишане. От всички замесени газове най-важният за обсъждане е азотът. Като инертен, необменящ се чрез метаболизъм газ и заемащ около 80 % от сместа въздух, която дишаме, това е газът, който е най-много замесен в тези процеси и е този, който може да създаде усложнения. Кислородът, вторият по процентно съдържание компонент от атмосферния въздух, е използван за кратко от човешкото тяло и следователно не създава проблеми, когато се освобождава от тъканите. Ако изплуването (и като резултат падането на налягането) стане прекалено бързо, тялото няма достатъчно време да изхвърли излишъка газ, преди да започнат да се образуват микромехури в тъканите и кръвта. Най-голямата опасност е, когато големината на тези микромехури нарасне в размер, който би повредил организма.

P2-43

ЗАКОНИ НА ХОЛДЕЙН Законите, които управляват абсорбирането и освобождаването на азота от нашите тела, когато са изложени на различни околни налягания, водят началото си от изследвания, направени в началото на миналия век от J. S. Haldane - шотландски физиолог. Неговите експерименти дори са били направени от водолази, гмуркащи се извън безопасните граници на таблиците за декомпресия, които тогава са ползвани. Тези изследвания водят до формулировката на трите основни постановки: -Разделянето на тъканите на категории (видове). -Скоростта на абсорбиране и освобождаване (периоди на полунасищане). -Съотношението 2/1. -Декомпресията може да започне с рязко падане на околното налягане.

РАЗДЕЛЯНЕ НА ТЪКАНИТЕ НА ВИДОВЕ Не всички тъкани в нашето тяло се държат по един и същи начин, когато са подложени на промени в налягането. Те могат да се разделят на 2 основни категории: бързи и бавни тъкани. Кръвта и мозъкът са сред бързите тъкани, мазнина и кости са сред бавните. При изчисляване на абсорбирането на азот математически, теоретичните стойности са 5 на брой видове, в които всички тъкани на нашия организъм могат да бъдат групирани.

СКОРОСТ НА АБСОРБИРАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ (ПЕРИОДИ НА ПОЛУНАСИЩАНЕ) Тъканите са разделени на категории, съобразно скоростта, с която абсорбират азот. Времето, необходимо да се достигне равенство с околното налягане, може да се раздели на периоди. Всеки период представлява 50 % от нивото на насищане в сравнение с предишния (периоди на полунасищане). За да се достигне пълно насищане са необходими 6 периода. Според Холдейн тъканите се държат по същия начин, когато изплуваме с намаляване на околното налягане, използвайки същия закон, но на обратно.

ПРО

ЦЕНТИ

НА

САТУРА

ЦИЯ

ПРО

ЦЕНТИ

НА

ДЕСАТУРА

ЦИЯ

EMISATURATION TIME

P2-44

ОТНОШЕНИЕТО 2/1 Холдейн е доказал, че при намаляване на околното налягане и последващото освобождаване на азот от тъканите, резултатът не е непременно прерастване в кесонна болест. Скоростта на изплуване не е от значение, докато съществува съотношение 2:1 между парциалното налягане на азота в тъканите и парциалното налягане на азота в атмосферата (съотношение на критично свръхналягане).

Следователно може да се върнем на повърхността с всякаква скорост вътре в тези ограничения. За да продължим изплуването, трябва да чакаме докато парциалното налягане на азота се балансира с околното налягане при новата дълбочинна норма (използвайки таблици за декомпресия).

ДЕКОМПРЕСИЯТА МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ С РЯЗКО ПАДАНЕ НА ОКОЛНОТО НАЛЯГАНЕ По времето, когато първите изследвания на Холдейн са осъществени, водолазите са се връщали на повърхността, използвайки 20 минути за всеки 10 метра дълбочина, без да се интересуват от количеството време, прекарано във водата. Приемайки, че тялото може да понесе по-голяма разлика в налягането в тъканите без частични проблеми, Холдейн установил, че по-бързото изплуване означава ускоряване на процеса на освобождаване на азот в по-бързите тъкани и понижаване на абсорбирането при по-бавните. По този начин той експериментирал с скорост на изплуване 7-8 m/min, като коренно променя методите на излизане на повърхността на водолазите, драстично понижава времето за изплуване при плитки гмуркания и понижава декомпресионните злополуки при дълбоки гмуркания. Неговите техники са направили задължително спирането преди достигане на отношението 2:1 при свръхналягане. По този начин стъпка по стъпка започнала да се използва стъпаловидната декомпресия, което ни води до съставянето на първите таблици за декомпресия. С добиването на опит тези правила постоянно се преработват до днес. Трябва да се запомни, че по времето на Холдейн водолазни спускания са се правили единствено за технически цели, докато в днешно време повечето хора се гмуркат за развлечение. Екипировката, използвана днес, позволява спортът да се поддържа от голям брой хора, което е било немислимо допреди няколко години. Следователно алгоритмите, които изчисляват абсорбирането на азота, са преизчислени и видоизменени като сега е предвидена и възможността за повтарящи се или с много нива гмуркания.

P2-45

ПРЕРАБОТКИ НА МОДЕЛА НА ХОЛДЕЙН Основните преработки, които са направени на модела на Холдейн касаят:

ПОВИШАВАНЕ БРОЯТ НА ТЕОРЕТИЧНИ ТЪКАНИ ОТНОШЕНИЕ НА КРИТИЧНОТО СВРЪХНАЛЯГАНЕ ПЕРИОДИ НА АБСОРБИРАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ НА АЗОТ АЗОТ В ТЯЛОТО СКОРОСТ НА ИЗПЛУВАНЕ

ПОВИШАВАНЕ БРОЯ НА ТЕОРЕРИЧНИТЕ ТЪКАНИ Обсъждайки високия брой и забележителните различия между тъканите в нашето тяло, при съвременните изследвания е повишен броят на тъканите от оригиналните 5 на Холдейн до 6 на американския флот и до 16, използвани от Bühlmann. Компютрите за гмуркане, със SCUBA които сега са налице, ползват алгоритми, които съдържат 8-10 тъкани.

ОТНОШЕНИЕ НА КРИТИЧНО СВРЪХ НАЛЯГАНЕ Не всички тъкани следват отношението на понижаването на налягането, посочено от Холдейн (2:1). Всъщност, докато по-бързите тъкани могат да издържат до стойности над 3:1, по-бавните са ограничени до отношение 1.5:1, за да отбягнат бързо освобождаване на азот от тъканите, водещо до образуването на опасните мехури. Критичното отношение на всяка тъкан се нарича “M Value” (“М Стойност”). Това показва различните съотношения на парциалното налягане та азота, който всяка тъкан може да понесе по време на изплуването, без риск от образуване на балони в такъв брой или размер, че да бъде опасен за водолаза. “М Стойността” се използва за определяне на данните от таблиците за декомпресия и алгоритмите на водолазния компютър, насочени към задържане на всяка индивидуална тъкан под нейното отношение на критично свръхналягане.

ПЕРИОДИ НА АБСОРБИРАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ НА АЗОТ Обратно на откритията на Холдейн тъканите имат различни периоди на абсорбиране и освобождаване на азот. Установено е, че тези периоди се влияят от много фактори, които може като резултат предизвикват съществени различия.

АЗОТ В ТЯЛОТО Със средствата, с които е разполагал по онова време, Холдейн е нямал възможността да провери дали присъства азот в тялото във формата на газови микромехури, дори ако се придържа към таблиците. Тези микромехури, които са били с размер, с който тялото може да се справи без проблеми и следователно без да има видими симптоми, не са записвани до докато не е приложена системата на Доплер, която е способна да отбележи тяхното присъствие, големина и количество в тялото.

СКОРОСТ НА ИЗПЛУВАНЕ Максималната скорост се определя от отношението на максималното свръхналягане. Следователно тя може да се променя с промяната на дълбочината. Всъщност разграничението е между 30 - 20 метра и 10 метра до повърхността. Действително тези изчисления може да се направят от компютъра за гмуркане. Използвайки таблиците, ние трябва безспорно да следваме посоченото максимално ограничение.

P2-46

Таблици за декомпресия

Ако по време на първия курс ние само сме ползвали таблиците само за спускания, които не изискват стъпаловидна декомпресия, сега трябва да ги приложим за планиране на потапяния, които включват отношенията на време / дълбочина, които ще изискват спирания за декомпресия, необходими за премахване на излишния азот от нашите организми. Основното правило въпреки всичко остава, да се спазва скорост на изплуване не по-голяма от 10 метра в минута.

P2-47

ТЕРМИНОЛОГИЯ Скорост на потъване Скоростта, при която водолазът потъва от повърхността. Препоръчителна максимална скорост е 20 m/min. Максимална дълбочина Означава максималната дълбочина, постигната по време на гмуркане, дори ако времето, прекарано на тази дълбочина, да е малка част от общото. Време на гмуркането Времето, прекарано от започване на потъването до момента, когато изплуването започне. Скорост на изплуване Скоростта, която водолазът не трябва да превишава, когато се движи по посока на повърхността, било то за крайно изплуване или да достигне друго дълбочинно ниво по време на гмуркането. Групиране по букви при гмуркане Това показва нивото на насищане с остатъчен азот в тъканите в края на гмуркането и след време на повърхността. Използва се за изчисляване колко всяко следващо спускане може да бъде коригирано с наказателно време означава се с букви от А до О. Интервал на повърхността Времето, изминало от напускане на водата в края на едно гмуркане, до началото на следващото. Гмуркане без декомпресия (бездекомпресионно водолазно спускане) Това е гмуркане, представено без превишаване на лимитите, показани от таблиците, поддържайки винаги скоростта на изплуване и спиранията за безопасност. Повтарящо се гмуркане (повторно водолазно спускане) Това е гмуркане, с интервал повече от 10 минути, но по-малко от 12 часа след първото. Това означава, че тъканите на тялото на водолазите все още не са се освободили изцяло от азота. Всяко гмуркане, което започва до 10 минути след последното, трябва да бъде разглеждано като част от предното. Гмуркане с декомпресия Това е гмуркане, при което таблиците показват нуждата от спирания за декомпресия. С този вид ще се занимаваме в по-нататъшен курс.

P2-48

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТАБЛИЦИТЕ Таблиците за декомпресия, както вече беше казано, поставят в съотношение времето и дълбочината на гмуркането. Покрай най-горната линия е показана максималната дълбочина в интервал от 1,5 до 3 метра.Трябва да се вземе винаги по-голямото число, например, ако изчисленията се правят за гмуркане от 11 метра, тогава са валидни данните под колоната за 12 метра.

В колоните са времената на гмуркането. Те също са изписани с интервали и отново трябва винаги да се използва по-високото число. Покрай линиите на времевите периоди са буквите, които се отнасят до гмуркането, което вече е изпълнено и което трябва да се вземе под внимание в случай на повторни гмуркания.

Най-надясно, са интервалите за времената на повърхността, показани в часове и минути. Определяйки точно правилната клетка, гледайки надолу по колоната, може да бъде намерена новата група, която също е показана с букви. Точката на пресичане между тази колона и планираната дълбочина за следващите гмуркания показва броят на наказателните минути или RNT (Остатъчно Време на

P2-49

ПРОВЕРКА С ДЕТЕКТОРА НА ДОПЛЕР Детектора за мехури на Доплер осигурява доказателство за формирането на мехури, следвайки повечето гмуркания, в или надминаващи границите на безопасност. Показването на качество и количество на мехурите в кръвообращението позволява да се определи риска от декомпресионни заболявания, преди да се причини някаква вреда, блокиране на кръвообращението.

ДЕТЕКТОР НА ДОПЛЕР Свръхзвуковият апарат на Доплер е направен от преобразувател, способен да излъчва свръхзвукови вълни, и приемател, за приемане на сигналите, отразени от предметите при излъчения свръхзвук. По този начин звуковите сигнали от мехурите могат да бъдат различени от тези от движещите се кръвни частици, защото мехурите имат по-висока отразяваща способност от кръвните клетки. Следователно мехурите могат да бъдат преброени точно със слушалки или с използване на удобна екипировка за филтриране на звука.

МЕХУРИ И ДЕКОМПРЕСИОННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Резултатите на Доплер не са способни да предскажат индивидуалния риск от декомпресионно заболяване след точно определено гмуркане. При това апаратът на Доплер открива само мехури от определен размер, които преминават през точката, където е разположена сондата. Той не е способен да установи присъствието на мехури, извън обсега на сондата или заклещени в тъканите и където няма кръвообращение. Апаратът на Доплер е все пак добър уред за откриване на присъствие на мехури в тялото. По този начин се доказва стаистически зависимостттта между наличието на мехури и декомпресионно заболяване. Устройството на Доплер се използва за проверка и корекция на различни видове таблици за декомпресия. Тези изследвания са довели до формулиране на нова граница за безопасност с ниски времеви ограничения за същата дълбочина по отношение на данните на таблиците на U. S. Navy (американския флот). Тези данни обаче имат неудобство – дават информация, която е по-скоро базирана на статистически закони, отколкото на действителни данни. Ако апаратът на Доплер показва определен брой мехури на една площ от тялото, се счита, че това е валидно за останалата част от тялото, дори ако не може да бъде направено истинско преброяване. Поради тази причина апаратът на Доплер може да бъде много полезен при намаляване на риска до безопасните граници, но би могло да бъде недостатъчно за ранни диагнози за декомпресионни заболявания.

P2-50

СПИРАНИЯ ЗА ДЕКОМПРЕСИЯ На задната част на таблиците са съпоставени повече времена и дълбочини, този път обаче започват от времена отвъд границите за бездекомпресионни спускания. Тези времена на гмуркане са такива, които изискват спирания за декомпресия.

В първата колона е показана максималната дълбочина, започвайки от 12 метра, с интервали от 3 метра. И в тези случаи при планиране на гмуркане трябва винаги да се използва по-голямото число.

Следващата колона надясно показва времената на гмуркането в минути. Те са съпоставени със следващите колони, където са показани времената за пребиваване на всяко от стъпалата, посочени в горната част на колоните.

P2-52

ПРИМЕРИ НА ИЗЧИСЛЯВАНЕ С ТАБЛИЦИ При планиране на гмуркане, обикновено се започва с графиката показана по-долу. Дълбочината, която желаем да достигнем по време на гмуркане, и относителното време са написани долу, като по този начин се създава определен профил за гмуркане.

Ако планираме гмуркане до 32 метра за време от 35 минути, първото нещо, което трябва да се направи, е да се провери в таблиците дали времето попада в границите за бездекомпресионно спускане. Разглеждайки данните в колоната под 33 метра, може да се види, че времето за тази дълбочина е 20 минути. От това следва, че това е гмуркане извън границите за бездекомпресионно спускане и ще бъдат необходими спирания за декомпресия.

Следователно трябва да се ползват данните, дадени от другата страна на таблиците.

Както обикновено за нашите изчисления вземаме най-близкото по-голямо число от действителното, в случая 40 мин. В дясно виждаме, че трябва да направим две спирания на 6 и 3 метра, съответно за 2 и 21 минути. В крайната колона в дясно, за планираното спускане е показана буква L.

P2-53

За да изчислим общото време на изплуване, минутите за декомпресия трябва да се добавят към необходимите минути, за изкачване със скорост 10 m/min.

Планирането на успешно гмуркане трябва да следва системата, показана в предишния курс, имайки предвид, че в случая първото гмуркане е извън границите на бездекомпресионно спускане. Второто трябва да е след интервал от 30 минути на повърхността.

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

P2-54

Дълбоководни гмуркания

ДЕФИНИЦИЯ Грижите, която водолаз трябва да положи, нарастват пропорционално с увеличаване на дълбочината. Това е поради многото време, което се отнема за връщане до повърхността, огромното количество изконсумиран въздух, огромната трудност при възстановяване в случай на злополуки, физиологичните последици, които дълбочината може да причини, и наркотичното въздействие, причинено от азота. В днешно време е прието на интернационално ниво, че границата за “гмуркане за развлечение” трябва да е под 40 метра, а “дълбоко гмуркане” е това над 30 метра. Въпреки факта, че с нарастване на дълбочината нарастват и рисковете, дълбоките гмуркания са широко практикувани. И така, важно е да знаеш опасностите, необходимо е да се организираш, да се изправиш с лице към тях, за да понижиш рисковете до минимум.

ДЪЛБОКОВОДНИ ГМУРКАНИЯ За да се заемем с дълбоководно гмуркане, трябва да се имат предвид няколко фактора. Първо трябва да се запомни, че въпреки опита и технически умения, придобити по време на нормални гмуркания, на дълбочина над 30 метра не всички реагират по един и същи начин към нарастването на парциалното налягане на азота и неговите последици. Това означава, че всеки водолаз трябва да е внимателен, когато обмисля гмуркане от този вид, да положи повече загриженост, поради това, че индивидуалните реакции могат да бъдат много различни. Препоръчително е да се изпълни дълбоководното гмуркане само след “тренировъчен” период, започвайки с дълбочини с по-малки от изискваните. Това става с правене на многобройни гмуркания, така че тялото да може да се приспособи към азота при високо налягане и да се отива към по-големи дълбочини в най-доброто физическо състояние. Когато планираме дълбоководно гмуркане, не трябва да се забравят ниските температури, както и емоционалното напрежение и повишеното дишане, всички фактори, които могат да доведат до наркоза. Рискът от декомпресионно заболяване нараства, когато се изпълняват гмуркания извън “границата за бездекомпресионни спускания”, когато е използван повече въздух, дължащо се на повече усилия за дишане, поради нарастване на налягането или понякога поради по-ниска температура на водата, или да се противодейства на отрицателната плаваемост, когато се ползва компенсаторна жилетка. Във всички тези случаи количеството азот, погълнато от тъканите в тялото, нараства. Резултатът е, че има по-малки граници за безопасност при дълбочинни гмуркания, отколкото при плитките, при това могат да възникнат проблеми, които са трудни за предсказване дали от използването на таблици, или дори от компютър.

ПЛАНИРАНЕ НА ДЪЛБОКОВОДНО ГМУРКАНЕ ЕКИПИРОВКА Извънредно важно е, когато се заемем с дълбоководни гмуркания, да бъдем изцяло запознати с двете водолазни екипировки – своята собствена и тази на партньора. Необходимо е да сме способни на бързо достигане и маневриране с вентилите на бутилките, регулаторите или управлението на компенсаторната жилетка. Екипировката за ползване при гмуркане трябва винаги внимателно да се изучава и тества, да се убедим, че е минала поддръжка.

КОНТРОЛНИ УРЕДИ За да следваме планираните параметри, е особено важен постоянен контрол на времето и дълбочината на гмуркане. Следователно е препоръчително да си оборудван с

ГМУРКАНЕ ЗА

РАЗВЛЕЧЕНИЕ

ДЪЛБОЧИННО

ГМУРКАНЕ

P2-55

контролни уреди, които могат лесно да се разчитат, дори в условия с малко светлина, и да се поставени по такъв начин, че да не причиняват смущение или объркване в случай на трудности, причинени от наркоза. Извънредно полезен е фенерът, подходящ за дълбоководни гмуркания, за разчитане на измервателните уреди, за сигнализиране местоположението на твоя партньор в ситуации с ниска видимост заедно със звукови сигнали и за способност да се различават цветове, които са трудни за разпознаване в дълбоки води. ОСИГУРИТЕЛНА ЛОДКА За да се справим благополучно с дълбоко гмуркане, е нужно да се осигури високо ниво на организация на повърхността особено ако гмуркането е в открити води. Необходима е достатъчно голяма осигурителна лодка, екипирана с необходимата екипировка за установяване на местоположение и безопасност. В този случай, когато мястото за гмуркане е избрано, може да се ползва въжето на котвата като водещо въже при спускане. Ако са необходими спирания за декомпресия, екипажът на борда трябва да постави декомпресионно стъпало на дълбочина от 3 метра и една или повече резервни бутилки, вързани на въжето, започвайки от дълбочина от 6 – 9 метра.

КОНТРОЛИРАНЕ НА БАЛАНСИРОВКАТА Като резултат от увеличаване на дълбочината, отрицателната плаваемост също нараства. Тя се компенсира с добри познания при използването на компенсаторна жилетка за възстановяванена неутрална плаваемост и за ограничаване на необходимото усилие. Трябва да се внимава да не се прекали с тежестите или пък да си с прекалено лек колан, който по време на изплуване или декомпресионни спирания не може да компенсира положителната плаваемост, предизвикана от празната бутилка.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КОНСУМИРАНИЯ ВЪЗДУХ Консумирането на въздух се различава от водолаз до водолаз и също зависи от усилията, които са направени по време на гмуркането. Така че е трудно да се изчисли идеалният капацитет на бутилката при дълбоки гмуркания. Нормално е да решиш да изплуваш и да завършиш гмуркането с поне 1/3 все още останал въздух за евентуални спешни случаи и необходимост от спирания за безопасност. За да изчислиш въздуха самостоятелно, трябва да се обсъдят следните параметри:

Количество въздух в бутилката

Времетраене на гмуркането

Дълбочина на гмуркането

P2-57

Количеството въздух в бутилката зависи от 2 фактора:

Капацитет на бутилката

Работно налягане От които:

ОБЕМ ВЪЗДУХ В БУТИЛКАТА = КАПАЦИТЕТ НА БУТИЛКАТА Х РАБОТНО НАЛЯГАНЕ

От закона на Бойл-Мариот следва, че количеството изконсумиран въздух се повишава пропорционално с повишаването на дълбочината. При положение, че при околно налягане и нормални усилия водолазът обикновено консумира 20 литра въздух на минута, значи формулата за общата консумация по време на гмуркане е следната:

КОНСУМАЦИЯ В ЛИТРИ = 20 Х ОКОЛНО НАЛЯГАНЕ Х ВРЕМЕ

За да получиш времето, знаейки капацитета на бутилката при планирана дълбочина:

ГМУРКАНЕТО Преди влизане във водата трябва да се провери цялата лична екипировка и да се направят много подробни планове с партньора, внимателно да се следват директивите, дадени от водача на групата по време на инструктажа. Потъването, ако е възможно, трябва да се направи покрай въжето на котвата, надувайки компенсаторната жилетка на интервали, за да се контролира скоростта. Никога не трябва да се изпуска от поглед партньора. Като се стигне до планираната максимална дълбочина, трябва да се постигне неутрална плаваемост, колкото е възможно по-скоро. По време на гмуркането дълбочината, останалият въздух и времето трябва често да се проверяват, както своето собствено състояние, така и това на партньора. В случай на симптоми на наркоза, начините на действие, към които трябва да се придържаш, са: да сигнализираш на твоя партньор и да се изкачиш към по-малка дълбочина, уверявайки се, че си следван и тогава да решиш, ако е необходимо, да завършиш гмуркането. Много полезно е също въжето на котвата, като водач при изкачване. Отново не трябва да изпускаш твоя партньор от поглед, било то да си отпред или отзад. По време на декомпресионно спиране или други необходими спирания за безопасност е по-добре да не се скупчвате всички на едно и също място.

ГМУРКАНИЯ, КОИТО ДА ОТБЯГВАШ

ОБЕМ НА ВЪЗДУХА В БУТИЛКАТА - ОБЕМ НА РЕЗЕРВАТА20 Х ОКОЛНО НАЛЯГАНЕ

автономно време в минути =

P2-58

РИТЪМ НА ДИШАНЕ По време на гмуркане трябва да се спазва правилен ритъм на дишане, за да се избегнат всякакви допълнителни напрежения, които могат да доведат до задъхване. За да направиш това, трябва да дишаш бавно, опитвайки се да удължиш както вдишването, така и издишането, с нормална скорост, което намалява дихателната скорост и следователно също и консумирането на въздух.

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

P2-59

Компютри за гмуркане Едно от най-важните технологични нововъведения през последните години в областта на водолазната дейност е компютъра за гмуркане. Това е направило много процедури по-прости и може да направи много по-точни изчислуния от тези направени на базата на консултиране с таблиците за гмуркане.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГМУРКАНЕ С МНОГО НИВА (MULTILEVEL) Количеството азот, което организмът поглъща по време на гмуркане основно зависи от достигнатата дълбочина и времетраенето на гмуркане, увеличавайки се с повишаването на тези два параметъра. С използването на стандартните таблици за гмуркане не може да изчисли вярното ниво на поглъщане на азот съобразно профила на гмуркане. Водолазът трябва да базира изчисленията на “максималната дълбочина и времетраене на гмуркане”, наречено “правилно гмуркане”. Компютрите за гмуркане от друга страна правят реален профил на гмуркане, отчитайки дълбочината при различните интервали от 1 до 5 секунди и времетраенето, благодарение на специфичен часовник. Сумата на всяко отчитане изчислява поглъщането на азота. Ето защо гмуркане с използване на компютър може да се определи като “гмуркане с много нива (multilevel)”, при това компютърът разглежда времето, отнето при смените на дълбочините, докато се изкачваме от максималната дълбочина като част от общото времетраене на гмуркането.

DEPTH-ДЪЛБОЧИНА TIME-ВРЕМЕ MAX DEPTH-MAX ДЪЛБОЧИНА DECO INFO-ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЕКОМПРЕСИЯ

P2-60

КАК РАБОТЯТ КОМПЮТРИТЕ Както при таблиците на US Navy (американския флот), изчисленията на компютъра се базират на алгоритми (състав от математически формули). Различните производства на компютри използват подобни алгоритми, но с различни параметри или теоретично разпределени по категории на тъкани числа. Следователно може да се видят различия в данните, например остатъчното време в безопасната граница при дадена дълбочина.

ТЕОРЕТИЧНИ ТЪКАННИ ОТДЕЛЕНИЯ И ВРЕМЕНА НА ПОЛУНАСИЩАНЕ Имайки на предвид, че 6 тъканни отделения се използват за изчисляване на таблиците на US Navy (американския флот), докато при компютрите стигат до 12, може да се установи, че колкото е по-високо числото на теоретичните тъканни отделения, толкова са по-близо резултатите до реалната ситуация. Докато US Navy (американския флот) разглежда тъканните отделенията с време на полунасищане от 120 минути, компютрите могат да разгледат отделенията с полунасищане до 700 минути но реално до 300 минути.

РАЗЛИЧИЯ ПРИ ТАБЛИЦИТЕ ЗА ГМУРКАНИЯ С МНОГО НИВА (MULTI LEVEL) Компютърът, изчислявайки поглъщането на азот в реално време, прекарано при всяка дълбочина, позволява на водолаза при гмуркането с много нива да има по-голям период от време в рамките на безопасните граници от този, който показват таблиците за гмуркане. За да се възползваме максимално от това, гмуркането трябва да се планира така, че да се достигне максимална дълбочина, колкото е възможно по-скоро, и след това бавно да се изкачваме, удължавайки времетраенето на гмуркането с все още малко поглъщане на азот, даващо продължително завръщане до повърхността.

ОБСЪЖДАНИЯ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КОМПЮТЪР Докато признаваме, че компютърът носи предимства и повишава безопасността при водолазни спускания, трябва да напомним, че като всяка машина може да се повреди. Ето защо таблиците трябва винаги да са ни под ръка и естествено трябва да сме способни да ги използваме. Не е препоръчително да се разчита на данните на компютъра на партньора, като отчитайки различни профили на гмуркане, се определят значителни промени в абсорбирането на азот и следователно – различни времена на спирания за декомпресия. Още повече трябва да се помни, че компютърът като таблиците се основава на стандартни данни, които не вземат под внимание различаващите се лични реакции или ситуации. Те включват индивидуалната възраст, физическо и емоционално състояние, направени усилия по време на гмуркането, хранене преди гмуркането. Само някои модели включват в параметрите си температурата на водата, докато “интегрираните модели”, които са свързани с бутилките, контролират налягането в бутилката, като снабдяват с приблизителни данни за остатъчното време за дишане преди достигане налягането, което се разглежда като “резерва”. Някои модели запаметяват профила на гмуркане, което може да бъде полезно в случай на злополука, като с това се позволява на медиците да пресъздадат събитията при гмуркането. Най-разпространените модели могат да се свържат с персонален компютър, за да се свалят данните в дневник, които могат тогава да се доразвият и отпечатат.

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

P2-61

КОМПЮТЪРНО СРАВНЕНИЕ

Търговска марка Модел

OCEANIC XT - 100

MARES TUTOR

MARES GUARDIAN

Modulo M BRAVO 2

CRESYes SUB EON SUUNTO

UWATEC ALADIN AIR X

Математичен модел Вариации на Haldane

Вариации на Haldane



Вариации на Haldane Buhlmann

Полувремена 12 5 / 480 min

9 2.5 / 480 min

9 2.5 / 480 min 12 9

2.5 / 480 min 9

5 / 640 min

Графично изображение на

тъканите

Да (1 шаблон) Не Не Да

(1 шаблон) Не Не

Графично изображение на дълбочината

Не Не Не Не Да Не

Променлива скорост на изкачване Не Да

10-12-18 m/min Да

10-12-18 m/min Не Не Да 7-20 m/min

Измерване на скорост на изкачване

Да – 5 дяла (сегмента)

Da Oa 18 m/min

Да 20-60-90-120 %

Да 20-60-90-120 % Не

Да 2,5-5-5,5 7,5-10 m/min

Бавно

Да в проценти

Аларма за бързо изкачване

Да Освен 18 m/min

Да променлива





Дъно Не Не Не Не Да Не

Симулатор Не Да Да Да Да Не

Профил на данни за гмуркане Не Не Да

10 гмуркания Ве Да до 25 ore Не

Часовник Да Да Да Не Да Не

Нитрокс програма Да Не Не Не Не Не

Стартиране Ръчно Ръчно Автоматично

Ръчно Автоматично

Ръчно Автоматично

Ръчно Автоматично Автоматично

Програма за връхна степен на гмуркането

Да 4 ръчна > 4200

Да ръчна > 2400

Да ръчна > 2400

Да 3 ръчна

Да 3 ръчна > 2400

Да Автоматична

Батерии 1 Литиева 3,6 V

1 Алкална 1,5 V

3 Алкална 1,5 V

2 Алкална 3 V

1 Литиева 3,6 V

1 Литиева 3,6 V

Издръжливост на батериите 1 година 3 месеца 1 година 120 гмуркания 2 години 5 години

Смяна на батериите Самостоятелно Самостоятелно Самостоятелно Самостоятелно Търговеца

или Самостоятелно

Производителя

Време на безопасна граница при 18 метра 58´ 48´ 48´ 52´ 52´ 50´



Забележки

Светлини Температура Нитрокс

Скорост на изкачване

Скорост на изкачване Графична скорост на изкачване Спиране за безопасност

Азот self-reset Светлини

- Няма max дълбочина

Скорост на изкачване Графична скорост на изкачване Спиране за безопасност

Азот self-reset Светлини - Размер

Grafico N All.vel.disc.

- Няма интерфейс

Дъно Скорост на изкачване

Профилна памет

-Редуващи се полета на екрана

Грешки Спазва азотни

функции

- Няма симулация

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази таблица не покрива цялото производство на компютри за водолази и трябва да се разглежда само като пример за сравняване на данни.

P2-62

ЛЕТЕНЕ СЛЕД ГМУРКАНЕ След гмуркане има период от време преди парциалното налягане на азота да се върне в границите на нормалното морско равнище. В този период случайно понижение на околното налягане в сравнително кратко време може да създаде подобни състояния като изкачването по време на гмуркане. Изкачване на планина с кола или летене със самолет скоро след гмуркане, може да бъде достатъчно да се причини образуване на мехури в тялото от газ, който все още присъства в тъканите, водейки до образуването на декомпресионно заболяване. Съгласно указанията на от US Navy (американския флот), преди летене водолаз, който е осъществил едно или две гмуркания, следвайки таблиците за декомпресия, трябва да остане на морското равнище достатъчно дълго, че да влезе в Група “D” от сравнителните таблици. За да се направи това, трябва да се използват следните процедури:

- Изчакай поне 12 часа, ако безопасните гмуркания са осъществени в последните 2 дни за сумарно време от не повече от 120 минути;

- Изчакай поне 24 часа след повторни гмуркания;

- Изчакай между 12 и 48 часа след гмуркания извън безопасната граница.

Въпреки това броят от случаи на декомпресионно заболяване, поради летене, е сравнително малък. За безопасност е по-добре да се намали броят на гмурканията преди летене, да се отбягват изморителни гмуркания, тези извън безопасните граници и особено повторните гмуркания. В съвременните компютри това изчисляване се прави автоматично. В края на всяко гмуркане се показват “НЕ ЛЕТИ” и колко дълго да изчакаш преди летене.

P2-64


P2-65

Laerdal Italia S.r.l. Via dei Lapidari 13 • I-40129 BOLOGNA • ITALY

Tel: +39-51-320087 • Fax: +39-51-320137 • Email: [email protected]

P2-66

Основно при животоподдържането (BLS)

ЦЕЛИ Целта е да се даде точна информация на техниките за BLS и тяхното приложение, следвайки правилната последователност. Тези насоки трябва да се разглеждат като дидактично поддържане до завършване на курса.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТОВА ДЕЙСТВИЕ Действията, които трябва да се предприемат, са написани в точна последователност, всяка от тях е описана, съгласно следните фактори:

КОГА ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМЕ

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ

ЗАЩО Е ВАЖНО

Темите за първа помощ са разделени главно на части, наречени АВС, така е означено, за да се запомни реда на действията с по-малко затруднения

А Airway (Въздушен път)

В Breathing (Дишане)

C Circulation (Кръвообращение) Всяка отделна стъпка се предшества от преценка. 1. Преценка УСЕЩАНЕ

Стъпка А ПРОХОДИМОСТ НА ВЪЗДУШНИТЕ ПЪТИЩА 2. Преценка ДИХАТЕЛНА АКТИВНОСТ

Стъпка В ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ 3. Преценка АКТИВНОСТ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО

Стъпка С СЪРДЕЧЕН МАСАЖ За да се завърши последователността, се вземат под внимание други важни елементи, като да се доведе помощ, как пострадалият лежи и т.н., те ще бъдат обяснени по-късно според техния правилен ред. Още повече, всяка преценка взема под внимание най-доброто поведение за усвояване в специфичните ситуации и са осигурени точни разяснения на различните аспекти. Горната последователност е проста, ефективна и лесна за запомняне, но дори така ние ще въведем алгоритъм, защото ще ни помогне да имаме по-точна и динамична представа за събитията.

P2-67

BLS ТАБЛИЦА ЗА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ

P2-68

Предварителни преценки КОГА Всеки път, когато има пострадал. КАК 1.Събиране на информация за случая, пострадалия и за компетентността на други възможни спасители. 2.Представяне като BLS оператор. 3.Събиране на информация и предложение за съдействие. 4.Внимателно разглеждане на заобикалящата среда, пострадалия и търсене за някакви допълнителни опасности. В СЛУЧАЙ НА ОПАСНОСТ: Извикване на квалифицирана помощ (Пожарна, Планински спасители, т.др.), поискай съдействие от тях. АКО МИСЛИШ, ЧЕ МОЖЕШ ДА ДЕЙСТВАШ Осигури безопасност на спасителя и пострадалия. ЗАЩО Оценката на ситуацията, мястото, злополуката и на техните причини ще ти помогне да:

1 – Се пазиш от опасности. 2 – Помогнеш доколкото можеш, но не рискувай с нищо, което е извън твоята компетенция. Събери информация, за да я предадеш на квалифицираните специалност. 3 – Действайки по инстинкт, без оценка на ситуацията може да изложиш себе си на опасност, да забавиш даването на първа помощ и да причиниш вреда.

НИКОГА НЕ СЕ

ИЗЛАГАЙ НА ОПАСНОСТ

P2-69

Първа преценка ОЦЕНКА НА СЪЗНАНИЕТО НА ПОСТРАДАЛИЯ КОГА Това е първата диагностична оценка за изпълнение относно пострадалия и е преди всичко останало. КАК 1.Приближи се до пострадалия, ако е възможно застани на колене отстрани до гръдния му кош 2.Поискай отговор от пострадалия: попитай силно “Добре ли си?” 3.Поискай от него да си отвори очите и да мръдне крайниците си. 4.Внимателно разтърси раменете на пострадалия. Ако пострадалият:

НЕ ОТГОВОРИ

НЕ СИ ОТВОРИ ОЧИТЕ

НЕ МЪРДА - той е в безсъзнание и трябва да изпълниш BLS последователност в ред, да достигнеш стъпка А. Ако само един от горните елементи присъства, това означава, че пострадалият е в съзнание. ПОСТРАДАЛ В СЪЗНАНИЕ Ти трябва да действаш само според твоята компетенция, така че ако не си квалифициран и се осланяш само на BLS, ти трябва да се придържаш към:

- Събиране на информацията на злополуката - Извикване на помощ (ако е нужно) - Проследяване нивото на съзнание - Предложение за морална подкрепа

ЗАЩО Първата оценка винаги засяга степента на увреждане на съзнанието , като за това помага да се разбере, ако сме застанали с лице към:

1 – Тежка ситуация с пострадал в безсъзнание 2 – Потенциално тежка ситуация, но пострадалият е в съзнание и самостоятелно дишане и сърдечна дейност

ОКАЗВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

ВЪРХУ ПОСТРАДАЛ В СЪЗНАНИЕ

ПРЕДИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА

СЪСТОЯНИЕТО МУ, МОЖЕ ДА

ПРИЧИНИ ВРЕДИ

P2-70

ПОТЪРСИ КВАЛИФИЦИРАНА ПОМОЩ КОГА След като: 1 – Е ОПРЕДЕЛЕНО СЪСТОЯНИЕТО НА ПОСТРАДАЛИЯ – В БЕЗСЪЗНАНИЕ КАК Когато има повече от един спасител, единият трябва да търси медицинска помощ, дай му телефонни номера за спешни случаи и информация за злополуката. Информацията, която трябва да се даде на центъра за спешни случаи, трябва да следва този ред:

- Адрес и информация за местоположението на злополуката - Телефонен номер на обаждащия се - Информация за злополуката - Номер на пострадалия - Състояние на пострадалия / пострадалите - Оказана първа помощ - Обаждащият се трябва да прекъсне телефонния разговор, само когато е сигурен, че операторите са попитали за цялата информация, от която се нуждаят

АКО СИ САМО ТИ СПАСИТЕЛ Отиди първо за помощ, ако това не може да причини значима загуба на време. Не забравяй, че когато възникне спиране на сърдечната дейност и дишането:

- първите увреждания са в мозъка и ще се появят след 4/6 минути

- биологичната смърт настъпва след 10 минути

АКО НЕ Е ВЪЗМОЖНО ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Продължи преценката или извърши CPR, ако е нужно.

Биологичната смърт може да бъде забавена, ако температурата е много ниска и в случай при бебета.

Ако проблемът се дължи на запушване на дихателните пътища, трябва да се изпълни хватката на Хеймлих преди да отидеш за помощ. ЗАЩО Осигуряването на медицинска помощ е първото нещо, което трябва да направиш, когато е доказано безсъзнание, защото:

1. 80/90 % от спиранията на сърдечно съдовата дейност се нуждаят от ранна дефибрилация (изпълнена за по-малко от 8 минути)

2. Много е трудно да изпълниш съживяване на със спряна от теб сърдечна дейност и дишане

3. Отлагането на оказване на медицинска помощ, за да се справим с първоначално спиране на дишането, може да не е ефикасно, защото често дори опитен спасител може да не е способен да направи разлика между първоначално спиране на сърдечносъдовата дейност и колапс, дължащи се на проблеми с дишането проходимостта на дихателните пътища.

P2-72

КАК ДА РАЗПОЛОЖИШ ПОСТРАДАЛИЯ КОГА След като: 1 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ 2 –ПОВИКАНА Е ПОМОЩ КАК АКО ПОСТРАДАЛИЯТ ЛЕЖИ ПО КОРЕМ

1. Изпъни неговите крака и вдигни ръцете над главата 2. Повдигни шията и сложи ръка под срещуположната подмишница 3. Обърни пострадалия настрани 4. Претърколи пострадалия по гръб и постави отново на място вдигнатите ръце

АКО ПОСТРАДАЛИЯТ Е ВЪРХУ ПОДВИЖНА ПОВЪРХНОСТ Премести го върху нещо твърдо АКО ПОСТРАДАЛИЯТ ЛЕЖИ ПО ГРЪБ НА ТВЪРДА ПОВЪРХНОСТ НА РАЗЛИЧНО НИВО ОТ СПАСИТЕЛЯ Стигни до пострадалия или го измести твоето ниво. Винаги е по-добре спасителят да се премести, където е пострадалия. АКО ПОСТРАДАЛИЯТ Е ПО ГРЪБ НА ТВЪРДА ПОВЪРХНОСТ НА СЪЩОТО НИВО, КАТО СПАСИТЕЛЯ Пострадалият е в правилна позиция за извършване на движения, ако е необходимо да изправят главата, гръдния кош и крайниците (краката заедно и ръцете встрани от тялото) в тази последователност. ЗАЩО За да има ефект, ефект на пострадалият е важно, особено при изпълнение на сърдечен масаж, върху мека материя е безрезултатно, защото липсва твърда подложка под гръбначния стълб, силата от движението на гръдната кост не достига сърцето и пострадалият само се люлее върху меката подложка.

P2-73

ПОЗИЦИЯ (МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ) НА СПАСИТЕЛЯ КОГА След като: 1 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ 2 –ПОВИКАНА Е ПОМОЩ 3 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е ПОЗИЦИОНИРАН КАК АКО СИ САМ Застани на колене отстрани до пострадалия (при възможност от дясно) Постави едното коляно до раменете, а другото на нивото на диафрагмата. Това е препоръчаната позиция, други позиции евентуално биха направили CPR по-малко ефикасна. АКО СТЕ ДВАМА Единият трябва да е в позиция, като горната в дясно, а другият в ляво от пострадалия. Ако се използват помощни дихателни средства, като АМБУ, джобна маска, този, който ги използва трябва да е близо до главата на пострадалия. ЗАЩО Правилната позиция гарантира максимална ефикасност с минимални усилия (напрежение), коленичейки долу, както е описано по-горе позволява използване на гравитацията. ЗАБЕЛЕЖКА Пострадалият може да бъде местен само при следните причини:

1 – Позицията не позволява ефикасно извършване на CPR

2 – Наличие на опасност

3 – Необходимост да се пренесе до линейка, а в случай на стълби CPR трябва да се извършва в

началото и в края на всяка рампа

4 – В случай на затруднения с CPR

при транспортиране с линейка

прекъсванията трябва да са

възможно по-кратки.

P2-74

Стъпка А - Airway patency – Проходими дихателни пътища

КОГА След като: 1 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ 2 –ПОВИКАНА Е ПОМОЩ 3 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е ПОЗИЦИОНИРАН 4 – СИ ЗАЕЛ ПРАВИЛНА ПОЗИЦИЯ ДО ПОСТРАДАЛИЯ КАК

1. Постави едната ръка на челото на пострадалия, а показалецът и средния пръст на другата под брадичката му.

Бъди внимателен да не притискаш меките тъкани на шията, когато натискаш брадичката с показалеца и средния пръст.

2. Натисни надолу брадичката и дръж челюстта, в същото време внимателно притискайки надолу челото на пострадалия (отваряне на дихателните пътища)

Ръката на челото не трябва да натиска надолу, а да придържа главата.

3. Използвай палеца или подходящо средство да отвориш и прегледаш устата на пострадалия (оглед на устната кухина)

ПРИ НАЛИЧИЕ НА НЯКАКВО ЧУЖДО ТЯЛО Махни го, като използваш показалеца, като куа покрай бузата с движение към основата на езика. АКО ЧУЖДОТО ТЯЛО Е ТЕЧНОСТ За премахване използвай марля, носна кърпичка или нещо друго от абсорбиращ материал, ако е нужно главата на пострадалия трябва да се обърне настрани. ЗАЩО Възможно е езикът и епиглотисът да се отпуснат и да запушат дихателните пътища, а езикът е свързан към челюстта и придвижвайки я напред езикът отпушва дихателните пътища.

ЗАПОМНИ, ЧЕ ОТПУСКАНЕТО НА ЧЕЛЮСТТА

Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА ЗАПУШВАНЕТО

НА ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА

P2-75

Втора преценка

ПРЕЦЕНКА НА ДИХАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ КОГА След като: 1 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ 2 –ПОВИКАНА Е ПОМОЩ 3 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е ПОЗИЦИОНИРАН 4 –СИ ЗАЕЛ ПРАВИЛНА ПОЗИЦИЯ ДО ПОСТРАДАЛИЯ 5 –СА ПРОХОДИМИ ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА КАК 1.Запазвайки главата на пострадалия в същата позиция, сложи ухото си на 10 сm от устата и носа му, гледайки неговия гръден кош. 2.Направи бърза преценка за 5 секунди, като ги броиш на глас.

ГЛЕДАЙ РАЗШИРЕНИЕТО НА ГРЪДНИЯ КОШ И КОРЕМНАТА ОБЛАСТ

СЛУШАЙ ЗВУКОВЕТЕ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ВЪЗДУХА ИЗДИШАН ПРЕЗ УСТАТА

ПОЧУВСТВАЙ ВЪЗДУХА, ИЗДИШАН ПРЕЗ НОСА И УСТАТА Ако разбереш, че пострадалият има трудности с дишането, възможно е все още да има запушване в дихателните пътища, така че ти трябва да продължиш с почистването им. АКО НЯМА:

РАЗШИРЕНИЕ НА ГРЪДНИЯ КОШ ЗВУК ОТ ДИШАНЕ

УСЕЩАНЕ НА ВЪЗДУХ, ИЗЛИЗАЩ ОТ УСТАТА

ПОСТРАДАЛИЯТ Е СЪС СПРЯЛО ДИШАНЕ Ти трябва да следваш BLS последователност да стигнеш стъпка В.

АКО ДИШАНЕТО Е ЕСТЕСТВЕНО Пази дихателните пътища проходими и наглеждай пострадалия, докато дойде медицинска помощ. Постави пострадалия легнал настрани за безопасност и го остави само ако:

- Трябва да се обадиш за помощ - Трябва да помагаш на други пострадали (да провериш сърдечната дейност, защото след 30-45 секунди от спиране на сърдечната дейност, спира дишането) - Задухът, който най-често се съпровожда със спиране на сърдечната активност, не трябва да се бърка с правилното дишане

ЗАЩО Изкуственото дишане на пострадал, който диша самостоятелно, би попречило на неговото дишане и те излага на риск от ненужно заразяване.

P2-76

Стъпка В – Изкуствено дишане КОГА След като: 1 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ 2 –ПОВИКАНА Е ПОМОЩ 3 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е ПОЗИЦИОНИРАН 4 –СИ ЗАЕЛ ПРАВИЛНА ПОЗИЦИЯ ДО ПОСТРАДАЛИЯ 5 –СА ПРОХОДИМИ ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА 6 – Е ИЗПЪЛНИМО ДИШАНЕТО КАК Изкуственото дишане може да се изпълни с или без дихателен апарат. В този дял ние ще разглеждаме само методите, които не изискват ползването на такива приспособления. Изборът на метод зависи при всяка отделна ситуация и спасителят е този, който взема това решение, използвайки метода, който позволява максимален обем въздух с най-малко усилия и който е най-безопасен за спасителя и пострадалия. УСТА В УСТА 1.Като застане до пострадалия, спасителят трябва винаги да подържа главата му силно изведена назад, натискайки челото, докато запушва носа с палеца и показалеца. Дишането уста в уста или нос в уста подава на пострадалия въздух, в който има 16 % кислород. Дори под 21 % както е атмосферния въздух, все още е достатъчен да се използва от организма. 2.Вземи дълбоко въздух с отворена уста. Не вдишвай въздуха, който пострадалият е издишал. 3.Сложи си устните около устата на пострадалия, и се увери, че те се опират плътно с тях. Ползването на маска е препоръчително, защото спасителят е изложен на инфекции.

4.Издишай внимателно в устата на пострадалия, докато гръдния кош се повдигне и има съпротивление, при което белите дробове се разширят. Издишването трябва да се извърши за 2 секунди. 5.Докато дишането продължава гледай гръдния кош и корема, е ще засили ефикасността на дишането.

P2-77

6.Премести устата си от пострадалия, за да му позволиш да издиша свободно, използвайки дори ноздрите си. 7.Гледай гръдния кош на пострадалия.

АКО ИМА НЯКАКВО ЗАТРУДНЕНИЕ ПРИ ВДИШВАНЕ: Недостатъчно извеждане на главата и присъствието на чуждо тяло необходимо е да се направи хватката на Хеймлих. АКО ИМА НЯКАКВО ЗАТРУДНЕНИЕ ПРИ ОБДИШВАНЕТО Изкуственото дишане трябва да се прекъсне, за да се провери за наличие на чужди тела и извеждане на главата назад. ТЕЗИ СИТУАЦИИ МОЖЕ ДА СЕ ДЪЛЖАТ НА:

- въздух, вкаран в стомаха - чуждо тяло, което не се вижда

ЗАЩО Естествено или изкуствено дишане е необходимо за настъпване на кръвта с кислород, който се пренася до клетките и подържа пострадалия жив.

ВИНАГИ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МАСКА

P2-78

Трета преценка

ПРЕЦЕНКА НА АКТИВНОСТТА НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО

КОГА След като: 1 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ 2 –ПОВИКАНА Е ПОМОЩ 3 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е ПОЗИЦИОНИРАН 4 –СИ ЗАЕЛ ПРАВИЛНА ПОЗИЦИЯ ДО ПОСТРАДАЛИЯ 5 –СА ПРОХОДИМИ ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА 6 –Е ИЗПЪЛНИМО ДИШАНЕТО 7 –ИМА НАЛИЧИЕ НА ПУЛС В СЪННАТА АРТЕРИЯ 8 –Е НАМЕРЕНА ТОЧКАТА ЗА НАТИСК

КАК 1.Като запазваш правилната позиция – изведена глава с ръката на челото на пострадалия, използвай другата ръка за да напипаш адамовата му ябълка на шията и постави показалеца и средния пръст встрани от нея.

Не използвай палеца, защото е по-малко чувствителен и може да получиш неправилно усещане. Не се опитвай да почувстваш пулса от двете страни по едно и също време, това може да прекъсне кръвния поток към мозъка.

2.По шията от страната, от която си застанал, опипай с пръстите на ръцете си около 2 cm, опитвайки се да напипаш местото между ларинкса и мускулите на шията.

Не се опитвай да провериш пулса от другата страна шията, защото може да затрудниш дишането.

3. Натисни надолу и използвай чувствителността на върха на пръстите да усетиш пулса за 10 секунди (брой на глас от 1 до 10) Натискът трябва да бъде лек, защото при силен натиск може да последва частично запушване на сънната артерия и не може да се направи правилна преценка. В случай на хипотермия ще бъде нужно повече време (до минута).

АКО ПО ВРЕМЕ НА ТЕЗИ 10 СЕКУНДИ НЯМА ПУЛС

ПОСТРАДАЛИЯТ Е СЪС СПРЯЛА СЪРДЕЧНА ДЕЙНОСТ!

Трябва да последва BLS до стъпка С. АКО СЪРЦЕТО ПУЛСИРА: трябва да се поддържа само дишането, извършвайки обдишване с въздух на всеки 5 секунди, докато не започне отново самостоятелно дишане и докато не пристигне медицинска помощ. През това време трябва да се проверят определени показатели: след първите 30 секунди L.L.F. (ЗРЕНИЕ –СЛУХ – ЧУВСТВИТЕЛНОСТ) и след всяка минута L.L.F. и след това сърдечната честота.

НАТИСКЪТ ВЪРХУ ГРЪДНИЯ КОШ НА ПОСТРАДАЛ СЪС СЪРДЕЧНА ДЕЙНОСТ МОЖЕ ДА ПРИЧИНИ

СЕРИОЗНИ УСЛОЖНЕНИЯ

P2-79

ТЪРСЕНЕ НА ТОЧКАТА ЗА НАТИСК КОГА След като: 1 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ 2 –ПОВИКАНА Е ПОМОЩ 3 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е ПОЗИЦИОНИРАН 4 –СИ ЗАЕЛ ПРАВИЛНА ПОЗИЦИЯ ДО ПОСТРАДАЛИЯ 5 –СА ПРОХОДИМИ ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА 6 –ИЗПЪЛНИМО Е ДИШАНЕТО 7 –ИМА НАЛИЧИЕ НА ПУЛС В СЪННАТА АРТЕРИЯ

Точката за натиск трябва винаги да се търси преди сърдечния масаж, дори след спиране.

КАК 1. Застанал встрани от пострадалия, използвайки показалеца на ръката, която е по-близо до краката на пострадалия, намери вътрешния ръб на гръдния кош. Застани на колене отстрани на пострадалия, с едното коляно на нивото на рамото, а другото на нивото на диафрагмата на пострадалия. 2. Премини с пръста по ръба на ребрата, докато стигнеш точката където ребрата се срещат с гръдната кост (вдлъбнатина под гръдната кост). Точно намиране на точката за натискане, е много важно за по-ефективно извършване на масажа и за предотвратяване на поражения върху пострадалия. 3. Постави показалеца и средния пръст на другата ръка до показалеца на ръката, която си ползвал за намиране на точката за натиск. Тези два пръста показват точно точката, която е непосредствено над тях в центъра на гръдната кост. Изпълни процедурата отново всеки път, когато си махнал ръцете си (за да изпълниш изкуствено дишане или други дейности). 4. Постави ръката, която си ползвал първо за търсене на точката, приплъзни дланта надолу по гръдната кост, следвайки посоката на двата пръста на другата ръка, така ще се намери точката за натиск. ЗАЩО Търсенето на точката за натиск трябва да бъде изпълнено с извънредна прецизност и трябва да се прави всеки път, когато си махнем ръцете, за да се избегне нанасяне на вреда на пострадалия. Грешната позиция на ръката по време на масажа може да причини:

- фрактура на ребрата и повреда на черния и / или белия дроб (ако натискът е прекалено силен в дясно) - фрактура на ребрата и увреждане на сърцето и / или белия дроб (ако е натискът е прекалено силен в ляво) - фрактура на ключицата (ако натискът е прекалено силен отгоре) - в черния дроб (ако натискът е прекалено силен отдолу)

P2-80

Стъпка С – Външен сърдечен масаж КОГА След като: 1 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ 2 –ПОВИКАНА Е ПОМОЩ 3 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е ПОЗИЦИОНИРАН 4 –СИ ЗАЕЛ ПРАВИЛНА ПОЗИЦИЯ ДО ПОСТРАДАЛИЯ 5 –СА ПРОХОДИМИ ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА 6 –ИЗПЪЛНИМО Е ДИШАНЕТО 7 –ИМА НАЛИЧИЕ НА ПУЛС В СЪННАТА АРТЕРИЯ 8 – Е НАМЕРЕНА ТОЧКАТА ЗА НАТИСК КАК 1.Постави другата си ръка върху тази, която вече е над точката на натиск.

2.Плъзни пръстите на едната ръка между тези на другата, без да докосваш пострадалия.

Ако имаш трудности да не държиш пръстите си върху гръдния кош на пострадалия, постави ги леко върху него и знай, че силата трябва да идва от основата на ръката, поставена в центъра на гръдната кост.

3.Дръж ръката си изправена върху гръдния кош на пострадалия, без да е прегъната в лакътя.

4.Изпълни натиска с достатъчно сила за да хлътне гръдната кост надолу 3/5 сm.

По време на натиска може да се счупят хрущял и ребра. Ако това се случи не прекъсвай масажа, а провери положението на ръцете.

5.При натиска се отпусни върху гръдната кост, без да свиваш лактите и без да си махаш ръцете.

Движенията трябва да се извършват в кръста и бедрата. Натискът трябва да продължи толкова дълго, колкото от пускането.

ЗАЩО Външният сърдечен масаж замества помпената функция на сърцето на пострадал без пулс. Натискайки гръдната кост към гръбнака, сърцето се притиска сърцето и осъществява циркулацията на кръвта. Редуването на натиск и дишане, ако се изпълни добре, снабдява с кислород тъканите и запазва пострадалия жив.

P2-81

БЕЗОПАСНА СТРАНИЧНА ПОЗИЦИЯ КОГА Тази позиция се използва, когато пострадалият е със сърдечна дейност и самостоятелно дишане. КАК 1.Застани отстрани на пострадалия, хвани здраво близката ръка и я нагласи към себе си на 90º. Ако ръката има някакви увреждания, това не може да се изпълни. 2.Хвани другата ръка, прекарай я над тялото на пострадалия и я остави на бедрото. Така неговото лице не е на земята и помага тялото да се задържи балансирано. 3.Хвани пострадалия през ханша с едната ръка, а с другата му дръж рамото. 4.Претърколи бавно пострадалия настрани, свивайки неговия крак отгоре на нивото на коляното. Коляното е свито, за да задържи пострадалия стабилен. 5.Провери за максимално извеждане назад на главата. Винаги проверявай дишането на пострадалия.

ЗАЩО Пострадалият се поставя настрани, само ако е нужно да се остави, иначе позицията – легнал по гръб е по-добра, защото е по-лесно да се проверяват постоянно дишане и пулс и да се започне по-бързо CPR, ако е необходимо. В тази позиция също е по-малко вероятно пострадалият да се удави в собственото си повърнато съдържание и да си глътне езика. Позицията също може да се ползва, когато пострадалият е в съзнание и е без травми, но повръща.

P2-82

ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ С ХВАТКА НА ХЕЙМЛИХ КОГА Изкуствено дишане с хватка на Хеймлих се използва, когато има запушване на долните дихателни пътища, причиняващо затруднения при дишане на пострадалия. Това не трябва да се прилага на бременни жени. КАК АКО ПОСТРАДАЛИЯТ Е В СЪЗНАНИЕ И МОЖЕ ДА ГОВОРИ И КАШЛЯ (ЧАСТИЧНО ЗАПУШВАНЕ). 1.Застани зад него, прекарвайки ръцете си под подмишниците му, около гръдния му кош.

2.Плъзни си пръстите по хода на ребрата, за да намериш мечовидния израстък.

3.От това място протегни дланта на едната ръка в посока на пъпа.

Това действие е трудно за изпълнение, когато пострадалият е по-тежък от спасителя.

4.Едната ръка, свита в юмрук (палеца да е вътре), я поставяш под дланта на другата ръка, така намираш точката на натискане.

Избягвай да докосваш гръдния кош на пострадалия, особено в областта точно под гръдната кост (областта на мечовидния израстък).

5.Хвани юмрука с другата ръка и вкарай силно притисни навътре и нагоре по посока на диафрагмата с постоянни и еднотипни движения.

Не извършвай това изкуствено дишане при бременни жени, бебета и малки деца. 6.Повтори 5 пъти и направи още веднъж преценка на ситуацията. АКО ПОСТРАДАЛИЯТ ЛЕЖИ И/ИЛИ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ ОСИГУРИ ПРОХОДИМИ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА 1.Постави пострадалия като за сърдечен масаж и коленичи над пострадалия на нивото на бедрата с лице нагоре.

Ако пострадалият е много по-голям от теб, натискът може да бъде по-практичен и по-резултатен, ако коленичиш над единия крак.

2.Прекарай пръстите си върху долната част на гръдния кош докато намериш мечовидния израстък издутина.

3.Постави дланите на ръцете една върху друга и така намери мястото за наитскане.

Избягвай натискане върху мечовидния израстък.

4.Извърши сърдечен масаж.

5.Повтори 5 пъти и направи още веднъж преценка на ситуацията

P2-83

НАТИСКАНЕ НА ГРЪДНИЯ КОШ КОГА Натискане на гръдния кош се извършва, поради същата причина, както коремното натискане, когато пострадалият е бременна жена, дете, прекалено пълен човек. КАК АКО ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА СА ПРОХОДИМИ И ПОСТРАДАЛИЯТ СТОИ ИЛИ СЕДИ: 1.Застани зад пострадалия и прекарай ръцете си под подмишниците, около гръдния кош на пострадалия. Когато пострадалият е голям, това действие може да е по-лесно от коремното натискане. 2.Използвайки юмрука, с палец вътре, постави го от страната на палеца на около два пръста разстояние над мечовидния израстък. 3.Дръж юмрука с другата ръка и притисни рязко към себе си над гръдната кост. Натискът не трябва да се прави нагоре, надолу или настрани. 4.Повтори 5 пъти и направи още веднъж преценка на ситуацията. АКО ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА СА ПРОХОДИМИ И ПОСТРАДАЛИЯТ Е ПО ГРЪБ ИЛИ В БЕЗСЪЗНАНИЕ: 1.Постави пострадалия в същата позиция като за сърдечен масаж. 2.Повтори 5 пъти и направи още веднъж преценка на ситуацията. ЗАЩО Наличието и преместването на всякакви чужди тела е изключително важно защото всички опити за съживяване стават невъзможни. С хватката на Хеймлих се предизвиква кашлица на пострадалия, към което се повдига диафрагмата или притиска гръдния кош, а форсираното издишване довежда до пристъп на силна кашлица. Това често е достатъчно да изкара чуждо тяло и да освободи дихателните пътища.

P2-84

CPR - Кардио-пулмонарна ресусцитация

CPR ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ПРИ ЕДИН СПАСИТЕЛ КОГА След като: 1 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ 2 –ПОВИКАНА Е ПОМОЩ 3 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е ПОЗИЦИОНИРАН 4 – СИ ЗАЕЛ ПРАВИЛНА ПОЗИЦИЯ ДО ПОСТРАДАЛИЯ 5 – СА ПРОХОДИМИ ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА

P2-85

Сега трябва да подържаш дишането и кръвообращението, извършвайки последователно много точно 15 натискания на гръдния кош две вдишвания. 1.Извърши две вдишвания Ако има някакви пречки, виж действия за почистване на дихателните пътища. 2.Провери сънната артерия за отслабен. Ако има пулс, продължи с изкуственото дишане. 3.Намери точката за натиск. 4.Извърши15 натискания, броейки на глас с честота 80-100 пъти в минута. За честота 80-100 в минута, ще има 15 натискания за 11 секунди. 5.Извърши две вдишвания, казвайки на глас броя от сериите, които си достигнал. 6.Повтаряй от номер 4 четири пъти. Серията започва с 15 натискания и завършва с 2 вдишвания. 7.Когато завършиш 4та серия (след последните 2 вдишвания) провери пулса на сънните артерии.

АКО ИМА ПУЛС: Първо прецени L.L.F. (ЗРЕНИЕ – СЛУХ – ЧУВСТВИТЕЛНОСТ), а след това състоянието на съзнанието, защото се влияят от постигнатите резултати.

АКО НЯМА ПУЛС: Изпълни вдишване и започни отново с довършването на серията (15 натискания и 2 вдишвания)

P2-86

2 Спасители за CPR

СЕРИЯ ПРИ ДВАМА СПАСИТЕЛИ КОГА Ако не си сам, след като: 1 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е В БЕЗСЪЗНАНИЕ 2 –ПОВИКАНА Е ПОМОЩ 3 –ПОСТРАДАЛИЯТ Е ПОЗИЦИОНИРАН 4 –СИ ЗАЕЛ ПРАВИЛНА ПОЗИЦИЯ ДО ПОСТРАДАЛИЯ 5 –СА ПРОХОДИМИ ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА 6 –ИЗПЪЛНЕНО Е ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ 7 –ИМА НАЛИЧИЕ НА ПУЛС В СЪННАТА АРТЕРИЯ 8 – Е НАМЕРЕНА ТОЧКАТА ЗА НАТИСК ПЪРВИ СТЪПКИ ПРИ ДВАМА СПАСИТЕЛИ 1.Единият става водещ, преценява липсата дихателната недостатъчност, съобщава го на другия спасител, изпълнява две вдишвания, а в това време вторият спасител е заел позиция за сърдечен масаж.

2.Водещият спасител преценява липсата на пулс и казва на другия.

Ако има пулс, изкуственото дишане е по-ефективно, като се редуват двамата спасители. 3.Междувременно вторият спасител намира точката за натиск.

4.Ако липсва пулс, извърши 5 натискания, броейки на глас (1..2..3..4..5) с честота от 80/100 в минута.

След 5 натискания извърши вдишване, това е началото на серията, която започва с 5 натискания и завършва с вдишване.

5.Водачът изпълнява вдишване.

6.Започни от точка 4 за 12 серии (серията започва с 5 натискания и завършва с вдишване)

7.В края на 12 серия (завършвайки с вдишване) спасителят, който вдишва, проверява пулса на сънната артерия.

P2-87

АКО ИМА ПУЛС: Първо прецени L.L.F. (Зрение – Слух – Чувствителност) и тогава състоянието на съзнанието. АКО ЛИПСВА ПУЛС: Извърши вдишване и започни отново серия. Промени, поискани от спасителя извършващ масажа, трябва да се направят както следват. ОТГОВОРНОСТИ НА ВТОРИЯ СПАСИТЕЛ 1. Вторият спасител трябва да се представи и да каже, ако може да помогне. 2. Водещият решава, кога и в кое действие вторият спасител може да вземе участие в серията. При всеки случай той ще започне в края на серията, която се изпълнява. 3. Когато първият, или вторият спасител е извършил изкуствено дишане, преди нова серия, той трябва да провери пулса, уведомявайки другия за резултата.

P2-88

СМЯНА НА РОЛИТЕ КОГА Искане за смяна се изпълнява, когато спасителят, който прави масаж е изморен, като е препоръчително е да се сменят преди да се изморят. Въпреки че е рядко, понякога и спасителят, който извършва вдишването, може да се нуждае от почивка. КАК Начин на действие за смяна на спасителя, който изпълнява сърдечен масаж: 1. По време на масаж вместо нормално броене, той трябва да каже:

едно – две – три – следваща смяна Това е най-разпространеното поискване, защото обикновено, който извършва масажа се изморява по-бързо и иска смяна.

2. Единият спасител, извършва изкуственото дишане. 3. Другият спасител, извършва масажа, завършва последните пет натиска. 4. Спасителят, който извършва изкуственото дишане, изпълнява последната инсуфлация и застава на мястото на другия спасител.

Запомни, че трябва да локализираш точното място за натиск.

5. В същото време спасителят, който е поискал смяна да премине към изкуствено дишане, пазейки проходими дихателните пътища, той проверява пулса на сънната артерия.

Ако размяната става на всеки две минути или по-малко, не е необходимо да се проверява пулса всеки път.

АКО ИМА ПУЛС: Определи L.L.F. (Зрение – Слух – Чувствителност) и състоянието на съзнание, както е описано по-горе. АКО НЯМА ПУЛС: Извърши изкуствено дишане и започни серията отново. НАЧИНИ НА ДЕЙСТВИЕ ПРИ СМЯНА НА РОЛИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ДИШАНЕТО: Няма точно определени указания и смяната може да бъде изпълнена, ако спасителят се нуждае, след като е свършил вдишването на въздух. Може да се придържате към другите смени, написани по-горе, започвайки от точка 2.

Молба за смяна от този, който извършва дишане се среща по-рядко.

P2-89

Първа помощ

ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ТРАВМИ Пораженията, причинени от механично действие върху тялото, се определят като травма Травмата може да засегне: -само кожата - изгаряне, натъртване, одраскване

- мускулите - разтягане, контузия

- стави - навяхване, изкълчване

- кости - фрактура (счупване)

- меки тъкани - венозни и артериални кръвотечения

Всички травми, изброени по-горе, може да се случат и комбинирано. Пострадалият с травма и страдащ от едно от състоянията, изписани по-горе, чувства болка, която нараства според нанесеното увреждане. При фрактура на крайника се появява деформация и често са невъзможни всякакви движения, на мястото около ставата може да се появи подутина - оток.

P2-90

Изгаряния Изгарянията представляват сериозен проблем за приблизително 20,000 жертви всяка година. За нещастие въпреки модерните технологии за първа помощ и бързо хоспитализиране, около 3,000 от тези пострадали умират след няколко дни от последствията на травмите. Тези, които оцеляват са засегнати от повече или по-малко постоянни увреждания. Изгарянията засягат кожата и меките тъкани (мускули, кръвоносни съдове и др.) и причиняват образуване на токсични продукти, което може да доведе до шок. За да класифицираме сериозността на изгарянията, е приета система, базирана на разпространението в дълбочината и местоположението на изгарянето. Що се отнася до дълбочината, изгарянето се класифицира както следва: - ПЪРВА СТЕПЕН: повърхностно увреждане - зачервяване, както при слънчево изгаряне, което преминава за няколко дни. - ВТОРА СТЕПЕН по-дълбоко и по-сериозно увреждане, което причинява мехур и рана и те се нуждаят от специфично лечение, за да се предотврати инфекция и възстанови повредената повърхност. - ТРЕТА СТЕПЕН най-сериозното увреждане със загуба на участъци от кожа и подкожни тъкани. Те изглеждат като твърди, тъмночервени рани с черни ръбове и са безболезнени. Много е важно местоположението на изгарянето, защото то може да настъпи в част от тялото, където тъканите са особено чувствителни, като лицето и коремната област. В тези случаи съществува риск от разпространение на увреждането с много сериозни усложнения и смърт. Трябва да се знае, че изгарянията по лицето затрудняват указването на първа помощ, ако са засегнати дихателните пътища. ПЪРВА ПОМОЩ - Когато спасяваш човек, който е пострадал от изгаряния, не сваляй дрехите му, дори да са изгорели, а докато чакаш лекаря, определи разпространението на изгарянето и на други засегнати места. - Да се определи дали пулсира сърцето, има ли дишане и какви са резултатите от реанимацията с вдишване на въздух, които са най-важните задачи, за изпълнение от спасителя. - Обгорените места трябва да се запазят колкото е възможно чисти, да са далеч от възможно инфектиране и замърсяване. Поради тази причина спасителят трябва да покрие пострадалия с одеало или чаршаф, имайки в предвид, че основното в лечението, в зависимост от степента на изгарянето, е напълно стерилната околна среда. В заключение: спасителят може да помогне с проверка на основното - наличие на сърдечна дейност и с първа помощ при възникнала друга травма - кръвотечение и счупване.

P2-91

Кръвоизлив (хеморагия) Кръвоизливът се определя като загуба на кръв от кръвоносни съдове, стените на които са били увредени от нараняване. Ние можем да помогнем само при повърхностно кървене, докато кръвоизливите, които могат да се установят по симптоми на пострадалия, често се нуждаят от хирургическа намеса. В случай на външен кръвоизлив ние може да се опитаме да разберем дали е повредена артерия или вена. А) АКО Е КРЪВОИЗЛИВ ОТ АРТЕРИЯ 1-Цветът на кръвта е светло червен. 2-Кръвта изтича под налягане и на тласъци, което показва, че съдовете излизат от сърцето. В) АКО Е КРЪВОИЗЛИВ ОТ ВЕНА 1)Цветът на кръвта е тъмночервен. 2)Тече бавно, продължително и без тласъци.

ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ КРЪВОИЗЛИВИ Кръвоизливът изисква незабавна помощ, който се състои в поставяне на тампон върху раната, за да се намали до минимум количеството на загубената кръв. Това действие се нарича хемостаза (кръвоспиране).

УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ КРЪВОИЗЛИВИ Ако има прекалено голяма загуба на кръв пострадалият получава рязко спадане на кръвното налягане. В този случай пострадалият получава силна жажда, замъглено зрение, учестяване на дишането, увеличаване на сърдечната честота, дехидратация на кожата, поради което тя губи еластичността си, лицето става бледо, а устата – суха. Ако налягането на кръвта падне рязко, кръв не достига до мозъка, пострадалият губи съзнание и може да умре от кръвоизливен шок.

КРЪВОСПИРАНЕ С НАТИСКАНЕ Кръвоспиране с натискане може да се осъществи на всяка част от тялото – крайници, гръден кош, корем и коремна област, глава и врат. Тази операция се състои в непосредствен, пряк натиск с ръката или юмрука върху кървящите тъкани, притискайки ги върху близо разположената кост.

P2-92

КРЪВОСПИРАНЕ СЪС СТЯГАНЕ Кръвоспиране със стягане може да се осъществи в случай на кръвоизлив на крайник, с други думи, когато е възможно да се извърши пристягане на повредените тъкани над поражението. Тази операция се изпълнява с колан на панталон, връзка или в някои случаи с предмет, който е достатъчно широк, за да не повреди кръвоносните съдове и нервите на мястото, където се прилага, в случай, че е тесен. Ето защо избягвайте изпълнение на тази операция с тесен турникет. Пристягането не трябва да е прекалено силно и не прекалено продължително. Всъщност тъканите под пристегнатото място могат да бъдат тежко увредени от недостига на кръв, което причинява тежки усложнения. Следователно по-добре е да се използва директно натискане, дори ако е засегната артерия, макар че се притискат тъкани, които не са пряко засегнати от кръвоизлива. В случай че пострадалият страда от прекалено ниско кръвно налягане, той трябва да се постави в противошокова позиция:

1) Сложи пострадалия легнал. 2) вдигни краката му, за да бъдат по-високо от главата 3) отпусни всякакви стегнати дрехи (връзки, вратовръзки, колани и други), които биха могли да стягат пострадалия и да затруднят дишането му 4) завийте го срещу охлаждане ВНИМАНИЕ: - Никога те давайте алкохолни напитки, това довежда до разширяване на кръвоносните съдове, може да понижи повече кръвното налягане - Тези действия може да се извършат при всички ситуации, в които има понижено артериално налягане - нормално количеството кръв в кръвообращението е 5 литра. ПРИ ФРАКТУРИ, ИЗКЪЛЧВАНИЯ, РАЗМЕСТВАНИЯ има риск за живота, ако поради кръвоизлив е изгубен повече от литър кръв.

P2-93

Фракутри, изкълчвания, луксация Фрактурата е нарушение на целостта на костта. Повечето фрактура са резултат от травматични повреди. Изкълчването е травматична повреда, предизвикваща разтягане или разкъсване на сухожилията, причинено от движение с опъване. Луксацията е частично или напълно изместване на става. Ако две повърхности се отделят, но все още има частична връзка, луксацията е непълна. Спасителят трябва винаги да предполага травма. Не трябва да се допуска местене на повредения крайник, за да се предотвратят усложнения, при които части на костите могат да увредят тъкани или нерви. Сигурни симптоми сочещи ясно наличието на фрактура, изкълчване или луксация на крайник:

- пострадалият заема защитно положение, засегнатият крайник е болезнен

- визуална деформация при тежки фрактури, изкълчвания или луксации

- има видимо увреждане на наранения крайник - при отворени фрактури има разкъсване на мускули и кожа, а счупеният край на костта стърчи навън

ЗАТВОРЕНА ФРАКТУРА

ОТВОРЕНА ФРАКТУРА

ЗАТВОРЕНА ФРАКТУРА

ОТВОРЕНА ФРАКТУРА

P2-94

УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ ФРАКТУРИ, ИЗКЪЛЧВАНИЯ И ЛУКСАЦИИ Усложненията основно се класифицират, като: - 1) Общи усложнения - най-важното е травматично увреждане - 2) Локални усложнения: А) риск от инфекция при отворена рана, причинена от травмата B) увреждане на органи (най-чести са уврежданията на плеврата и белите дробове в случай на фрактура на ребро) C) съдови увреждания (най-често е увреждането на артерията на мишницата при фрактура на раменната кост и при фрактури на коленната става D) увреждане на нерв. Особено опасно усложнение е парализата то травми на гръбначния мозък, които могат да се причинят от фрактури или други увреждания на гръбначния стълб Спасителят трябва да има в предвид и преценява риска от потенциални усложнения, при транспортиране на пострадалия.

ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ФРАКТУРИ, ИЗКЪЛЧВАНИЯ ЛУКСАЦИИ Крайниците, с такива травми, трябва да се обездвижват, за да не се допускат усложнения по време на транспортирането до болница.

СРЕДСТВА ЗА ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ТРАВМИ Спасителят трябва винаги да има шини с различна дължина, при необходимост от обездвижване на крайници. За обездвижване на крайници трябва да се знае и е необходимо: a) наличност на шини b) те трябва да са достатъчно дълги, за да обездвижат под и над мястото на фрактурата c) те трябва да се прикрепят към крайника посредством бинт или при липса на такъв чрез въже

или друг материал, който може лесно да бъде прерязан В случай на фрактура основната цел е обездвижване. Следователно, ако повредата е засегнала гръдния кош, коремната област или гръбначния стълб, пострадалият трябва да бъде местен с голяма предпазливост на твърда дъска, така че да се предотвратят всякакви движения в областта на травмата. По време на транспортирането всякакво движение на гръбначния мозък е недопустимо, защото може да причини сериозни усложнения. Следователно трябва да се използва носилка или при отсъствие на такива врати или дъски. Те трябва да се поставят под пострадалия, и не се допускат движения.

P2-95

Увреждания на мускули и сухожилия Натъртвания, разкъсвания, разтежения и др.са най-честите увреждания на мускулите. Това класифициране се извършва според вида на травмата. Първата помощ трябва да осигури пълно обездвижване на крайника, свързан с фрактурата, а хоспитализацията е задължителна. Същото трябва да се приложи в случай на увреждане на сухожилие.

ТРАВМИ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ Гръбначният мозък се намира в гръбначно-мозъчния канал, чиято структура действа като защита. Злополуките могат причинят фрактури на тази костна защита. Последиците от този вид фрактури могат да бъдат следните: 1) усложнения при фрактура на кост 2) увреждане на гръбначния мозък, причинено от счупване на самите прешлени. Спасителят трябва да има в предвид, че повредата на гръбначния мозък може да доведе до неврологично увреждане, чиято степен е пропорционална на тежкия характер на фрактурата. Всяка повреда на нервите се свързва с неврологично увреждане и неговата тежест зависи от размерите, вида на травмата и засегнатата площ. Често повредата се появява след, като пострадалият се премества без да се обърне внимание към неговата неподвижност и при което той е изложен на по-голям риск. За травми, които възникват във вода, най-засегнатите са периферни нерви. Това е причината за високия процент от пострадали хора с тежки парализи по време на работа под вода. За спасяването при тези наранявания са необходими специални изисквания. Който и да оказва първа помощ знае колко е трудно да се гарантира спасяването на пострадалия в подходяща позиция и неговото транспортиране. Указването на помощ изисква участието на повече хора.

ТРАНСПОРТИРАНЕ ВЪВ ВОДА Когато се справяме с гръбначно нараняване или при вероятност за такова, ние трябва: 1) да местим пострадалия от неговата първоначална позиция, отбягвайки всякакви други

движения 2) да го транспортираме в положение легнал по гръб, като това позволява по-добро дишане и

по-високо ниво за контрол на пострадалия Спасителите, които оказват първа помощ трябва винаги да имат приспособление за транспорт, което: 1) е лесно за използване, 2) може да се използва от сам спасител, 3) може да бъде транспортирано на лодки, хеликоптери и други, 4) е изработено от лек и плаващ материал.

P2-96

Заключителни обсъждания Много често тежка травма на костите предполага усложнения на мускули, други тъкани и стави. Често злополуките възникват заедно или последователно, следователно е много важно да се обездвижи засегнатата част, пазейки я от външни фактори, незабавно да се повика помощ и пострадалия да се наблюдава постоянно до стигането в болница.

P2-97


P2-99

Естествена ориентация

ОРИЕНТАЦИЯ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

P2-100

РЕЗУЛТАТНА УПОТРЕБА НА ВЪНШНИ ПРИЗНАЦИ

P2-101

Компас

ЗЕМНОТО КЪЛБО Земята е въртящ се елипсоид, който се върти на собствената си ос. Двете точки, където преминава оста през повърхността са познати като полюси. Северният полюс е единият, ако го погледнем отгоре земята ще се върти обратно на часовниковата стрелка, при южния полюс е обратно.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ Системата, използвана за определяне на точното местоположение върху земята, се определя от поредица от линии, наречени ортогонални сферични координати. Когато тези линии имат посока изток – запад, се наричат паралели на географската ширина, а когато са с посока север – юг са меридианите на географската дължина. Всяка точка на земята може да се определи по нейната географска ширина и дължина. Тези линии са изразени в градуси и минути на дъга.

ГЕОГРАФСКА ШИРИНА Географската ширина е ъгловата дистанция на меридиан на север или юг от екватора. Отмерена е от 0º до 90º северно, ако от екватора се движим към северния полюс и от 0º до 90º южно, ако от екватора се движим към южния полюс. Всяка точка по продължението на екватора има географска ширина 0º, докато при южния и северния полюс географската ширина е съответно 90º южно и 90º северно.

ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА Това е разстоянието на изток или запад на повърхността на земята, отмерена от ъгъла, който меридианът прави на отделните места с някой стандартен меридиан, като в Англия това е Гринуичкия меридиан. Изчислен е на 180º източно или западно и е изразен или в градуси, минути и секунди или във време.

P2-102

ПОСОКА При навигацията (мореплаване) посоката се определя от ъгъла на собствената посока и северната посока. Когато посоката съответства с лодката или собствената на гмуркача, се нарича маршрут. Когато се отнася за посоката от наблюдател до друг обект или между два обекта, се нарича отношение (аспект). И двете се изразяват в градуси и се отмерват по часовниковата стрелка, започвайки от север.

МОРСКА МИЛЯ И ВЪЗЕЛ Морската миля се използва да се изразят разстояния в морето; тя съответства на 1,852 метра. За англичаните, които са изчислили морската миля на различна географска ширина морската миля е равна на около 1,853. Морската миля е единицата за разстоянието, докато възелът е за скоростта и съответства на разстоянието на една морска миля премината за час. Например ние можем да кажем, че корабът има скорост от 8 възела или че той плава разстояние от 8 мили в час. Като възелът съответства на 0,5 m/s, ние можем да го превърнем в приблизителна скорост изобразена в m/s, като го разделим на 2 получаваме число във възела. Например вятърът духа със скорост от 20 възела, е вятър с 10 m/s.

МОРСКА КАРТА Морската карта е графично представяне на равнинна повърхност на участък от земната повърхност по море, начертана с включени известни (познати) опасности и подпомага при навигацията за местоположения на морета, брегове и други. Като разглеждаме гмуркането най-полезните карти са тези, изработени за риболов, като при тях е оказана дълбочината, място за закотвяне и други.

МАГНИТНИ СВОЙСТВА НА ЗЕМЯТА Желязната маса вътре в земята е причина тя да има постоянни магнитни свойства. Като резултат земята действа като огромен магнит със собствени полюси, положителен и отрицателен, като всеки друг магнит. От тези полюси се излъчват лъчеви линии с магнитна сила; от положителния полюс, намиращ се на юг те се разпространяват до север, по този начин създават около планетата постоянно магнитно поле, познато като земно магнитно поле. Ако в някоя точка от това магнитно поле магнитна нишка е прекъсната, тя е свободна да се ориентира сама и следва тангентата (допирателната) на силата преобладаващата в тази точка. Като знаем, че срещуположните полюси се привличат един друг, докато тези от един и същ вид се отблъскват, ние имаме това, че положителният полюс на нишката ще бъде привлечен от магнитните свойства на северния полюс, докато отрицателният ще бъде привлечен от магнитните свойства на южния полюс.

P2-103

РОЗА НА ВЯТЪРА Розата на вятъра е диаграма, която дава информация за посоката и скоростта на вятъра на участък; това е много старо делене на компас, който показва осемте главни ветрове.

КОМПАС Ако стрелка или поредица от такива, за да се повиши магнитната сила, са прикрепени под пластинка, показваща розата на вятъра, ще получим компас. Посоката, показана от стрелката на компаса, е към магнитния север; ъгълът на отклонението между истинския север и магнитния север е позната като грешка на отклонение при компаса. Тя може да е отрицателна, ако магнитния север и надясно от този, който гледа компаса, и положителна, ако магнитния север е вляво. Този ъгъл се променя, съобразно точката върху земната повърхност, на която е направено измерването и също поради движението на разтопените маси вътре в центъра на земята. Обаче като разглеждаме водолазните дейности отклонението е минимално, защото се разглеждат само кратки разстояния, които не са под въздействие на наклона на земята.

P2-104

ЧАСТИ НА КОМПАСА Магнитният компас подходящ за водолазни дейности се състои от следните основни части: РОЗЕТКА НА КОМПАСА Това е диск от материал без магнитни свойства, разчертан от 0º до 360º по посока на часовниковата стрелка, от долната страна на който са прикрепени магнитни пластини така, че магнитните им полюси да са ориентирани по оста север-юг. ИГЛА НА КОМПАСА Компасната розетка е направена така, че да има почти нулева плаваемост; потопена в компасната течност тя има нищожно тегло; компасната розетка е отлично балансирана и с центъра си ляга върху компасната игла, чийто диамантен връх оказва нищожно триене и я държи чувствителна спрямо земното магнитно поле; розетката на компаса е ориентирана винаги към магнитния север БАКА (КОРПУС НА КОМПАСА) Баката представлява съд с полусферична или цилиндрична форма, пълен до горе с компасна течност, в него е монтирана компасната игла, върху която е балансирана компасната розетка; в горната плоска част на корпуса е монтирано стъкло (или друга прозрачна повърхност) УКАЗАТЕЛ НА КУРСА Диаметрално върху стъклото е очертана стрелка или две паралелни линии, които показват курса, който трябва да се държи по време на гмуркане или плуване под вода. ГРАДУСЕН ПРЪСТЕН Градусният пръстен се намира по периферията на стъклото и по външната страна на корпуса. Той се използва за наблюдение на курса.

УКАЗАТЕЛ НА КУРСА РОЗЕТКА НА КОМПАСА ГРАДУСЕН ПРЪСТЕН БАКА ГРАДУСЕН ПРЪСТЕН

P2-105

Навигация

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ Компасът не е единственият елемент, на който да се разчита, когато имаме точки свързани като правоъгълен триъгълник, е възможно да се намери точната позиция на някой. Ако не познаваш много добре местоположението на гмуркането, припомни си го преди гмуркане, вземи под внимание най-важните особеност около теб. Това помага след изплуване, за да изчислиш точното местоположение на някой, наблюдавайки лодката или точката на влизане.

КАК ДА ИЗЧИСЛИМ РАЗСТОЯНИЯТА Когато се гмуркаш, за да прецениш маршрута, който ще държиш, може да следваш тези два метода: БЛИЗКО ВРЕМЕ Изчислявайки маршрута, който ще държиш, имай напредвид, че разстоянието включва несъмнено грешка във времето. ЦИКЪЛ НА ПЛАВНИЦИ

ДВИЖЕНИЯ НА РЪЦЕТЕ

P2-106

Употреба на компас КАК ДА НАБЕЛЕЖИМ КУРСА За да съставим курс в градуси, да се достигне определена точка, компасът трябва да насочи lubber’s line (линията на неопитния моряк) в посоката на самата точка, на пръстена или на страничния отвор могат да бъдат отчетени съответните градуси. КАК ДА ЗАДЪРЖИМ КУРСА За да задържим курса, трябва: - завърти гайката във форма на пръстен , за да нагласиш розетката

на компаса със север - постави правилно ръцете - задръж посоката и проверявай дали севера на розетката на компаса

съответства на означенията на гайката във форма на пръстен

ОБРАТЕН КУРС Зад а се върнеш до точката тръгване единственото нещо, което е нужно да направиш, е да добавиш или извадиш 180º от предишния курс. Или да запазиш стрелката на компаса върху точката на градусния жлеб и курсът е противоположен на предишния.

P2-107

Гмуркане при ограничена видимост ЕКИПИРОВКА ОСНОВНА СВЕТЛИНА Основната светлина трябва да е с мощност 10/20 W най-малко и трябва да бъде снабдена с халогенен източник, за да разполагаме с бяла светлина. Струва си да се купи фенер със зареждащи се батерии, ако го ползваме често. Тези батерии гарантират по-устойчива (равномерна) светлина, дори да не е толкова дълго, колкото другите. Това трябва де се има предвид, ако се подготвя следващо гмуркане в рамките на следващите 12 часа.

РЕЗЕРВНА СВЕТЛИНА Трябва да си носиш втора светлина в случай, че основната откаже. Не е нужно да е толкова мощна, но трябва да е благонадеждна и удобна за ползване.

ЛИЧНА СВЕТЛИНА За да се различават гмуркачите при ограничена видимост, може да се използват малки светлини, обикновено прикрепени към връзките на регулатора. Тези светлини могат да бъдат химически, обикновено малки пръчки с различни цветове, при които неудобството е, че не могат да се ползват повторно.

ЕЛЕКТРИЧЕСКА СИГНАЛИЗАЦИЯ Това са малки фенерчета, които са със светлина подобна на химическите. Те могат да се ползват няколко пъти, ако имат зареждащи се батерии. Стробоскопична светлина: мощна мигаща светлина, обикновено ползвана за маркиране на водещо въже, котва или отличителен белег. Запомнете, че неизползваеми пръчки и изхабени батерии трябва да се изхвърлят в специални контейнери.

КАК ДА ИЗБЕРЕМ МЯСТО ЗА ГМУРКАНЕ Избери внимателно местоположението за гмуркане, първо се гмурни на дневна светлина, за да се предотвратят или понижат опасностите, съпътстващи гмуркането на ново място. Първото нощно гмуркане трябва да се изпълни при пълнолуние, което ти помага да се ориентираш.

ПЛАНИРАНЕ НА ГМУРКАНЕТО Гмуркане при ограничена видимост трябва да се изпълни като бездекомпресионно. Стандартният план за този вид гмуркане е с продължителност 40 минути при максимална дълбочина 15 метра. Някой винаги трябва да остане на лодката или на мястото за гмуркане, за да помогне при връщането или при спешен случай.

КАК ДА ПОДГОТВИШ СВОЯТА ЕКИПИРОВКА Екипировката трябва да е предварително подготвена и добре събрана и по възможност на добра светлина. Фенерите трябва да бъдат проверени и да се държат изключени, за да се избегнат случайни включвания. След събирането трябва да се провери екипировката с партньора и да се повтори проверката малко преди гмуркане.

МЕРКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ Мерките за безопасност при това гмуркане не се различават много от стандартните и се определят по време на инструктажа преди гмуркането от водача на гмуркането или от неговия помощник. В този момент трябва също да се посочи мястото на принадлежностите за първа помощ и резервния кислород, начинът на влизане и излизане от водата и организацията с партньора. Поредица от светлини трябва да се поставят на лодката или на брега, които ще помогнат на гмуркача да намери точката на излизане. В случай, че изгубиш от поглед твоя партньор, трябва да се опиташ да определиш местонахождението на неговата светлина, изключвайки своята. Ако след минута това се окаже невъзможно, трябва да се изкачиш и да чакаш партньорът ти да направи същото. На това място ти можеш да решиш дал да продължиш гмуркането. Най-често срещаният проблем по време на гмуркане с ограничена видимост е

P2-108

повреда на фенера. Поради тази причина е препоръчително винаги да си снабден с резервно фенерче. Ако по някаква случайност това фенерче се повреди, може да се ползва второто фенерче на партньора ти, въпреки че при такава ситуация е по-добре да се откажеш от гмуркането. Ако гмуркането се изпълнява от брега, трябва да бъдат поставени два броя светлини на различна височина, за да има видимост при връщане и при избягването на възможни препятствия. Когато се гмуркаш от лодка, се поставят стробоскопични светлини на въжето за изкачване във водата на дълбочина, на която са видими.

ПОДДРЪЖКА НА ЕКИПИРОВКАТА Екипировката се нуждае от правилна поддръжка, всички фенери трябва да бъдат изчистени внимателно, така че да не се повредят уплътнителните пръстени. Те трябва да бъдат сухи и намазани със силикон, имайки в предвид, че не количеството силикон подобрява уплътнението, а равното му разпределяне. След употреба фенерът трябва да се съхранява отворен без батерии, за да се предпази от влагата; при смяна на крушката трябва да се внимава да не се докосне, защото допирът с пръсти може да я повреди.

P2-109

Сухи костюми Сухият костюм пази тялото на гмуркача сухо и се препоръчва за продължителни гмуркания или когато се гмуркаш в студена вода. Сухият костюм от своя страна може да осигури почти пълна изолация, но за да държи топло, в повечето случаи трябва да се облече бельо. Така както добре предпазва сухият костюм, така добре и осигурява плаваемост чрез вкарване или изпускане на въздух през клапаните му. Сухият костюм, обикновено, е със следните основни характеристики: - непромокаемо уплътнение, уплътнения на китките и врата от неопрен или латекс. - сух цип от бронз, гумени обувки, изпускателен клапан, нагнетателен клапан, неопренова качулка.

МАТЕРИАЛ Сухият костюм може да бъде направен от различен вид материал, но всичките трябва да бъдат непромокаеми. Нека сега разгледаме различните тъкани, използвани за направата на сух костюм. НЕОПРЕН Неопренът за сухи костюми има дебелина от 7 до 9 мм, така че да може да предложи добра термична изолация, той е един от основно използваните за обикновените сухи костюми. Отвън е подплатен с плътен найлон, за да помогне на този материал да придобие известна гъвкавост. Този вид костюми осигуряват добра термична изолация, но са неудобни за носене и създават трудности що се отнася до контролирането на плаваемостта. Действително на повърхността изискват значително количество тежести, за да се компенсира положителната плаваемост, която неопренът причинява. На дълбочини се нуждаят от голямо количество въздух, за да се балансира тази допълнителна тежест, тъй като налягането понижава обема на неопрена. Тези костюми се произвеждат с гумена обшивка, студено вулканизирана и се правят непромокаеми уплътнения при китките и врата от неопрен или латекс. ПРЕСОВАН НЕОПРЕН Този вид неопрен е доста сходен с предния, но тъй като е обработен различно, е по-резултатен при по-голяма дълбочина. Сухите костюми, направени от пресован неопрен, издържат повече на налягане, те са по-удобни за употреба, дори ако имат по-ниска степен на термична изолация. Производството е подобно на костюмите, направени от обикновен неопрен. В този случай също изолацията се осигурява от уплътнения от неопрен или латекс на китките и врата. ВУЛКАНИЗИРАНА ГУМА ВЪРХУ ПЛАТ Костюмите, направени от този материал, използват плат, направен непромокаем от разтвор на латекс или гума, след което е вулканизиран. Този вид костюм е много твърд и устойчив на химикали и замърсяване, но е тежък. ТРИЛАМИНАТ Триламинат е материал, направен от пластове найлон, редуващи се с пластове от синтетична гума. Употребата на този материал прави костюмите особено удобни за носене, въпреки оскъдната им гъвкавост. Шевовете са станали непромокаеми, след като са обработени със специално покриване с лента или запечатване. Уплътненията на китките и яката, които са от латекс осигуряват непромокаемост.

P2-110

ПОЛИУРЕТАН Костюмите от полиуретан са направени от плат покрит с пластове термопластичен полиуретан. Така се създава материал, който е издръжлив, гъвкав и доста устойчив на замърсяване. Различните части са зашити и направени непромокаеми със запечатваща лента или са споени. Уплътненията на китките и яката са изработени по обичайния начин. Сухият костюм от полиуретан е колкото здрав и гъвкав, толкова мек и удобен. Той също е малко по-тежък от този от триламинат.

УПЛЪТНЕНИЯ УПЛЪТНЕНИЯ ПРИ КИТКИТЕ И ВРАТА ОТ НЕОПРЕН ИЛИ ЛАТЕКС Те са обикновено от неопрен, ако костюмът е от неопрен, и от гума или латекс за другите видове. И двата са издръжливи, въпреки че завършването с неопрен е по-меко от тези с латекс с добро качество. Трябва да се внимава, когато е необходимо да се коригирастегнатостта при латекс, което се изпълнява в квалифициран сервиз. НЕПРОМОКАЕМ БРОНЗОВ ЦИП Бронзовият цип е предназначен, за да те предпази в най-критични ситуации. Този вид цип има бронзови зъби и се затваря херметически от налягането върху гумата. Обикновено се поставя по продължението на раменете или диагонално на гърдите и е достатъчно дълъг, за да се облечеш лесно. Трябва да се внимава да не попадне нещо между зъбите на ципа, което може да блокира ципа. В такъв случай ципът трябва да се отвори, да се почисти и тогава бавно отново да се затвори. ГУМЕНИ ОБУВКИ Обувките на сухия костюм са обикновено направени от мека гума или полутвърд материал с нехлъзгави подметки. Те гарантират добра термична защита и са лесни за обуване. За да се избегне някакво проникване на вода, те са свързани с костюма. КАЧУЛКА Има два основни вида качулки: - мокра, направена от неопрен, често има малки дупки отгоре, за да позволи на евентуално събран въздух да излезе, и обикновено е отделно от костюма. - суха, направена от латекс или гума, осигурява добро уплътнение, свързана е с костюма.

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

___________________________________________________________________________

P2-111

КЛАПАНИ Те са много важна част от сухия костюм, за регулиране на плаваемостта. ИЗПУСКАТЕЛЕН КЛАПАН Обикновено е на лявото рамо. Клапаните са два вида: - ръчен, позволява изпускане, докато клапанът е затворен вътрешно с пружина. - автоматичен, осигурява постоянен обем на въздуха вътре в костюма при изкачване. Може също да работи и ръчно чрез натискане на бутон, при което изпускането на въздух е по-бързо, това се налага да се прави основно при началото на спускането. И двата изпускателни клапана трябва винаги да пускат повече въздух от количеството, което се вкарва от нагнетателния клапан. НАГНЕТАТЕЛЕН КЛАПАН Този клапан е обикновено в центъра на предната част на гръдния кош; снабден е с мъжка муфа, която осигурява бързата връзка с маркуча на ниско налягане. Някои нагнетателни клапани се нуждаят от специална тапа, тъй като връзката може да причини проникване на вода, ако те не са свързани с маркуча за ниско налягане. МАРКУЧ ЗА БЪРЗО ИЗКЛЮЧВАНЕ Маркучът за бързо изключване на ниско налягане осигурява връзка с един от отворите на първата степен на регулатора. В случай на замръзване или блокиране на нагнетателния клапан следва непрекъснато преминаване на въздух в костюма. В този случай маркучът трябва бързо да бъде изключен.

P2-112

БЕЛЬО За да има добра термична защита, е необходимо бельо. Има различни по магазините, основните са следните: 1) синтетично бельо от полар, предлага известно ниво на термична защита, но не е непромукаемо. 2) синтетично бельо от полар смесено с пореста материя, има същите характеристики като горното, но също допуска усилено отделяне на пот от тялото и осигурява по-висока степен на термична изолация. 3) двойно подплатено термично бельо от специална pvc пяна. Направено е от синтетичен плат, има добри термични качества. Обаче не предлага никаква защита от вода или вятър. 4) термично бельо от Тинсулейд: от гледна точка на термична изолация, това е вероятно най-доброто бельо, също и непромокаемо и с добър дизайн. Тинсулейд има непромокаема подплата отвън и мека и топла отвътре.

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ ПРЕДИ ГМУРКАНЕ Преди обличане на костюма е препоръчително да се намажат маншетите и уплътненията при врата с талк пудра. Никога не използвай парфюмиран талк, като мазнината в него може да нанесе поражения. Ако не разполагате с талк, използвайте течен сапун, шампоан или балсам за коса. Преди всяко гмуркане трябва да се провери следното: - ципа на костюма: Ако ципът е твърд трябва да се намаже с пчелен восък или парафин, грес или силиконов спрей. Никога не започвай да се гмуркаш, ако зъбите на ципа са повредени или не се затворят добре. - правилно функциониране на маркуча за ниско налягане: Свържи регулатора с бутилката и маркуча за ниското налягане с клапана на костюма, тогава натисни бутона на клапана, който трябва да позволи преминаване на въздух, само когато бутонът е натиснат. На някои стари видове регулатори броят на отворите за ниско налягане може да не е достатъчен за свързване с маркуча към костюма, когато другите детайли са включени с първата степен. В този случай може да се ползват адаптори, които да позволят свързване на няколко маркуча за ниско налягане с един отвор.

ОБЛИЧАНЕ НА СУХ КОСТЮМ ОБЛИЧАНЕ НА БЕЛЬО ЗА СУХ КОСТЮМ Ако времето е меко, препоръчително е да си подготвиш цялата екипировка за гмуркане преди да облечеш бельото и сухия костюм, за да не прегрееш тялото си. ОБЛИЧАНЕ НА СУХ КОСТЮМ Някои ципове покрай раменете и други се затварят с лицевата част надолу. Всеки един трябва да се постави различно. Трябва да се свалят бижута и часовници, защото острите краища могат да повредят костюма. ОБЛИЧАНЕ НА СУХ КОСТЮМ, КОЙТО СЕ ОТВАРЯ ПОКРАЙ РАМОТО Отвори до край ципа на сухия костюм, прегъни от вътре навън горната част на костюма, надолу до кръста. Седни и сложи краката си в крачолите на костюма. Изправи се и го обуй до кръста. Сложи дясната ръка в десния ръкав; сложи два пръста на лявата ръка на дясното уплътнение на китката. Натисни уплътнението върху дясната ръка; дръж заедно пръстите, докато го натискаш. Ако костюмът ти е с уплътнения от латекс, нагласи уплътненията, така че да легнат равно на китките. Ако костюмът е с неопренови уплътнения, те трябва да се обърнат надолу и навътре. Бельото не трябва да се заклещва под уплътненията на китките, това може да създаде канал на водата да влезе в костюма. Ако гмуркачът изпъкнали сухожилия от вътрешната страна на китките, това може да създаде канал на водата да влезе в костюма. В този случай уплътненията на китките на сухия костюм трябва да се опънат, колкото е възможно, за да се предотврати всякакво влизане на вода. Същият начин на действие трябва да се изпълни и за левите уплътнения на китките. Уплътненията на врата трябва да се хванат с поставяне на двете ръце по външната отворена част и да се разпростре уплътнението на врата с опъване (изтегляне) с дланите на ръцете. Разстели уплътнението на врата и обърни главата си леко настрани. Опъни уплътнението на врата върху главата си, като го държиш отворено, след това опъни надолу по

P2-113

уплътнението, докато го избутваш нагоре с главата. СУХИ КОСТЮМИ, ОТВАРЯЩИ СЕ ОТПРЕД Отвори ципа докрай, запомни, че ако не е отворен докрай, костюмът може лесно да бъде повреден, и го облечи, както е описано по-горе. ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗЛИШНИЯ ВЪЗДУХ След като затвориш ципа известно количество въздух се затваря в костюма и прави трудни движенията. Сгъни ръцете върху гръдния кош, натисни изпускателния клапан за да изхвърлиш въздуха ръчно или заставайки в същата позиция отвори внимателно лентата на врата. СЛАГАНЕ НА БУТИЛКИТЕ За да избегнеш повреда на маншетите и яката на костюма е препоръчително да помолиш партньора да ти помогне при слагането на бутилките. Те трябва да са екипирани със компенсаторна жилетка, която позволява плуване на повърхността и помага да достигнеш необходимата плаваемост по време на гмуркане. Маркучът с ниско налягане на нагнетателния клапан трябва да мине под ръката, без да причинява трудности на движенията. Убеди се, че не е усукан. След свързването му, провери неговото функциониране с натискане на бутона, през клапана трябва да влезе свободно въздух. Малък клапан в близост до мястото на свързване предотвратява въздуха да излезе, когато клапанът не е свързан със костюма.

ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВОДАТА Преди гмуркане, изпусни въздуха, от костюма. Влизайки във водата от лодката или от брега без вълни, компенсаторната жилетка трябва да съдържа достатъчно въздух за да осигури положителна плаваемост на нивото на повърхността. Влизайки във водата при вълни е препоръчително в компенсаторната жилетка да няма въздух. По този начин се постига по-лесно гмуркане през вълните. При гмуркане от голяма лодка убеди се, че нагнетателният клапан е напълно отворен.

ПЛАВАЕМОСТ (КОМПЕНСАТОРНА ЖИЛЕТКА) Преди влизане във водата е препоръчително да регулираш теглото, имайки предвид, че сладката и морската вода изискват различно балансиране. За да избереш правилното тегло и да потвърдиш правилна плаваемост е препоръчително да се гмурнеш в спокойна вода, облякъл цялата екипировка. Тежестите се избират според размерите на тялото на гмуркача, вида на сухия костюм, бельото и големината на бутилката. След като се гмурнеш с цялата екипировка трябва да се изкара въздуха от компенсаторната жилетка. Ако гмуркачът започне да потъва, когато има все още въздух в компенсаторната жилетка и сухия костюм, тежестите са прекалено много и следователно трябва да се намалят. Ако гмуркачът не потъне, след като е изкарал въздуха от компенсаторната жилетка, той може да предприеме следната стъпка. Изкарва се всичкия въздух от сухия костюм, проверява се дали клапанът на костюма е завъртян напълно обратно на часовниковата стрелка “-”, и се повдига левия лакът над нивото на рамото. Налягането на водата в ниската част на костюма ще изтласка въздуха нагоре по костюма, което ще причини избутването му през клапана. Когато белите дробове са пълни с въздух, гмуркачът плава с очи на нивото на водата и при пълно издишване той трябва да започне бавно да потъва. Ако това не се случи, трябва да се добавят тежести. За да се изпълни декомпресионно спиране в края на

P2-114

всяко гмуркане може да се наложи да се добавят тежести, за да компенсират някакви възможни промени в плаваемостта, дължащи се на използването на бутилката. Понякога 0,300 до 1 кг тежест може да бъде добавена при колената, за да помогне на водолаза да задържи правилна плаваемост по време на гмуркане. Трябва да се запомни, че всякаква промяна в екипировката или бутилката ще причини промени на плаваемостта и затова трябва винаги да се проверява преди всяко гмуркане.

КАК ДА СЕ ЗАПОЧНЕ ГМУРКАНЕТО Преди гмуркане провери дали изпускателният клапан е напълно отворен със завъртане докрай обратно на часовниковата стрелка “-”. За да започне гмуркането, изпусни въздуха от компенсаторната жилетка и вдигни левия лакът, за да позволиш на клапана да изпразни костюма. Дори ако е трудно да се види изпускателния клапан, гмуркачът трябва да започне да чувства мехурите въздух, преминаващи през клапана.

КАК ДА СЕ СПУСКАМЕ За да се провери скоростта на потъване, с лявата ръка гмуркачът трябва да отвори малко клапана по посока на часовниковата стрелка “+”, като внимава да не го затвори докрай, защото ако е затворен, няма да бъде възможно да се изпусне въздух от костюма при спешен случай. Когато се гмуркаш в много студена вода, вкарай въздух в сухия костюм с натискане на бутона на нагнетателния клапан, намиращ се на гърдите, с кратки прекъсвания. Това ще помогне да се избегне замръзване на клапана и също да се контролира плаваемостта. Обемът на въздуха трябва да бъде достатъчен да спре свиването на костюма, причиняващо болка. За да се вкара въздух до краката, гмуркачът трябва да застане в хоризонтална позиция, успоредно на повърхността, не забравяйки, че вертикалната позиция ще е

причина въздухът отново да се придвижи нагоре до гърдите. Веднъж достигнал дъното и възстановил неутрална плаваемост, използвайки клапаните на костюма, гмуркането може да бъде изпълнено.

ПЛАВАЕМОСТ При всяко изменение на дълбочината, за да се достигне неутрална плаваемост, трябва да се използва нагнетателният клапан, да пусне или изпусне въздух с вдигане на лявата ръка. Ако костюмът е екипиран с ръчен клапан, това трябва да се направи ръчно. Когато се изпълняват трудни гмуркания, за да се избегне събирането на прекалено много въздух вътре в костюма, плаваемостта може да се контролира с ползването на компенсаторната жилетка. Това действие трябва да бъде изпълнено много внимателно, защото плаваемостта се контролира с пускане на въздух в костюма и компенсаторната жилетка, които работят самостоятелно и следователно е по-трудно да ги контролираш, особено по-време на изкачване.

P2-115

ИЗПЛУВАНЕ Преди започване на изплуването, завърти докрай изпускателния клапан обратно на часовниковата стрелка “-”, тогава започни изплуване бавно и внимателно. При това положение въздухът вътре в костюма ще започне да се разширява. За да помогнеш да се изкара въздуха, вдигни левият лакът над раменете, така че клапанът да се надигне. Движейки ръката нагоре и надолу, може да се контролира скоростта на изплуване. Тя никога не трябва да е по-голяма от скоростта, показана на компютъра за гмуркане или таблиците за декомпресия.

НА ПОВЪРХНОСТТА Като се достигне повърхността, надуй компенсаторната жилетка, за да плуваш и достигнеш лодката; изпускателният клапан се завърта по часовниковата стрелка “+”.

P2-116

НАЧИНИ НА ДЕЙСТВИЕ ПРИ СПЕШНОСТ КАК ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ НОРМАЛНАТА ПОЗИЦИЯ Всеки път, когато се обърнеш наопаки (с главата надолу), въздухът вътре в костюма отива до краката ти. За да възвърнеш нормалната позиция, приближи коленете си до гърдите и се превърти. В случай на бързо спускане, гмуркачът трябва да плува енергично към дъното, за да подпомогне понижаването на положителната плаваемост на въздуха. Веднъж достигнал желаната дълбочина, гмуркачът трябва да вдигне краката до гърдите и да застане във вертикална позиция. След тази маневра изпускателният клапан трябва да се използва за постигане отново на неутрална плаваемост. КАКВО ДА ПРАВИТЕ, КОГАТО НАГНЕТАТЕЛНИЯТ КЛАПАН БЛОКИРА Ако сухият костюм не е добре поддържан, нагнетателният клапан може да блокира в отворена позиция, при което костюмът се пълни с въздух, в този случай незабавно демонтирай пълнещия маркуч от костюма и изпусни въздухът в костюма през изпускателния клапан. КАКВО ДА ПРАВИТЕ, КОГАТО НАГНЕТАТЕЛНИЯТ КЛАПАН НЕ ФУНКЦИОНИРА Ако по време на спускане костюма не се пълни с въздух и маркучът е свързан с клапана, гмуркането трябва да приключи и гмуркачът трябва да се върне на повърхността, използвайки компенсаторната жилетка, за да поддържа плаваемостта и скоростта на изкачване. КАКВО ДА ПРАВИТЕ, КОГАТО ИЗПУСКАТЕЛНИЯТ КЛАПАН ПРОПУСКА Прекрати гмуркането и се върни на повърхността, управлявайки плаваемостта и скоростта с помощта на компенсаторната жилетка. Ако изпускателният клапан пропуска, сухият костюм е неспособен да задържа въздух. Също има и риск от проникване на вода в костюма през клапана. КАКВО ДА ПРАВИТЕ, КОГАТО ИЗПУСКАТЕЛНИЯТ КЛАПАН НЕ РАБОТИ Ако изпускателният клапан се повреди в затворена позиция и не може да изпуска въздух от костюма съществува опасност от неконтролируемо изплуване. За да се избегне това, маншетите на китките или яката трябва да се отворят, да се пусне въздуха, докато се достигне нормална плаваемост. Запомни, че при тази операция в костюма влиза вода и се мокри бельото. КАКВО ДА ПРАВИТЕ, КОГАТО СУХИЯТ КОСТЮМ СЕ НАВОДНИ Ако се повреди ципа или някоя друга част е сериозно повредена, сухият костюм може да се наводни. В този случай ползвай компенсаторната жилетка, за да възстановиш плаваемостта, прекрати гмуркането и започни изкачване, опитвайки се да държиш частта с теча толкова ниско, колкото е възможно, за да избегнеш загуба на въздух. Ако има значително количество вода в костюма, може да бъде трудно да се задържи неутрална плаваемост само с помощта на компенсаторната жилетка, в този случай може да махнеш тежести. Запомни, че при този случай трябва да се внимава със скоростта на изплуване.

ПОДДРЪЖКА НА СУХИЯ КОСТЮМ Правилната поддръжка на сухия костюм е много важна. Без нея костюмът може да не действа правилно. След всеки ден, в който си се гмуркал, костюмът трябва да се изплаква с чиста сладка вода заедно с ципа и клапаните. Кондензата в костюма трябва да се изсуши. След това костюмът трябва да се закачи за обувките, но не на слънце. Преди прибиране трябва да се сложи талк на уплътненията от латекс, а непромокаемият цип трябва да бъде намазан със специален продукт.

P2-117

Гмуркане при надморско равнище Физика и физиология Гмуркане, изпълнявано при надморско равнище, по-високо от 700 метра над морското ниво, се нарича гмуркане при надморско равнище. Ако възнамеряваме да го изпълним, се изисква отделно планиране, като външното налягане както и парциалните налягания при газовете, съставящи въздуха, са различни. Като се приеме, че атмосферното налягане намалява с около 100 милибара на всеки 1 000 метра при първите 5 000 метра, човешкото тяло изпитва състояние на пренасищане. За да се аклиматизира към различното налягане при определено ниво нашето тяло изисква най-малко 48 часа. Като се прави това, парциалното налягане на газовете в тялото се изравнява с този на околната среда. Основните теоретични принципи, на които се позоваваме за изчисляване на времена на декомпресия за гмуркане при надморско равнище, са същите като тези употребявани за гмуркане на морското ниво. Както са еднакви кривата на насищане и разсищане, а също и периодите на тъканите. Това, което е различно между гмуркане при надморско равнище и гмуркане на морското ниво, е че атмосферното налягане е винаги по-малко от 1 атмосфера, което причинява образуване на мехури. За да се планира гмуркане при надморско равнище, ние трябва да се насочим към стандартните таблици, не забравяйки отношението между налягането при гмуркане и налягането в края на гмуркането. Това може да бъде осъществено с разглеждане на следното:

- Време, прекарано при надморското

равнище преди гмуркане

- Местоположение за гмуркане при

надморско равнище

- Планирана дълбочина на гмуркане

- Планирано времетраене на гмуркане

P2-118

Планиране на гмуркане при надморско равнище СЛЕД 48 ЧАСА ПРЕСТОЙ Ако искаме да планираме гмуркане при 2 000 метра след престой от 48 часа при определено надморско равнище, ние трябва да разгледаме: Надморско равнище 2 000 метра Планирана дълбочина (Рр) 30 метра Планирано време 25 минути Позовавайки се на таблиците, атмосферното налягане при 2 000 метра е 0,782 атмосфери (H). Сега е възможно да се изчисли отношението между налягането при морското ниво (H0) и барометричното налягане на местоположението за гмуркане (H), наречено Коефициент на Падане на Налягането (Pressure Drop Coefficient – PDC) и неговата противоположност, наречена Коефициент на Теоретичната Дълбочина (Theoretical Depth Coefficient – TDC).

Тези изчисления нагласят данните на планираното гмуркане при надморско равнище в гмуркане при морското ниво, използвайки стандартни таблици. За да се направи това, трябва да бъде изчислена Т. нар. Теоретична Дълбочина (Td). Тя трябва да има същото налягане, което гмуркачът понася по време на гмуркане, на мястото с надморска височина.

Следователно, за да се изчислят данните за декомпресия на гмуркане, планирано при 30 метра дълбочина (Pd) на място, разположено на 2 000 м, трябва да се насочим към цифрата на гмуркане, изпълнено при 38,1 метра, като го закръгляме към 39 м.от нормалните таблици за гмуркане. При гмуркане на 39 метра за 25 минути има, както е отбелязано в таблицата, декомпресионно спиране на 3 метра за 10 минути. Двете – скоростта на изплуване и дълбочината на декомпресия, трябва да бъдат преизчислени, използвайки Коефициента на Теоретичната Дълбочина. След изплуване със скорост не по-голяма от 8 метра в минута, трябва да се изпълни 10 минутно спиране.

P2-119

ПРИСТИГАНЕ НА НАДМОРСКО РАВНИЩЕ Обикновено гмуркания при надморско равнище се изпълняват след качване на по-високо ниво за кратък период от време. Следователно тъй като човешкото тяло е вече пренаситено, гмуркането може да бъде разгледано, като повторно гмуркане, където PDC е буквата за гмуркане след гмуркане изпълнено на морското ниво. С ползването на таблицата PDC показва цифрата, при която се закръгля реалното времетраене на гмуркането, отнесено към реалната планирана дълбочина, позната като Съответстваща Дълбочина (Corresponding Depth - Cd). Последното не трябва да се бърка с теоретичното, което е обикновено по-малко от реалната дълбочина на гмуркане. Следователно, ако искаме да планираме гмуркане при 2 000 метра надморска височина след кратко спиране, начинът на действие е, както следва: Надморско равнище 2 000 метра Планирана дълбочина (Рр) 30 метра Планирано време 25 минути

Действителното налягане (Ha), което гмуркачът понася при това надморско равнище, при 30 метра дълбочина, е дадено с тази формула:

При което налягането, което имаме на 30 метра (Hi), е прибавено към атмосферното налягане при мястото за гмуркане (H). Съответстваща Дълбочина (Cd) е дълбочината, където абсолютното налягане е 3,7 атмосфери.

Сега ние трябва да установим съотношението на PDC от таблицата и Съответстваща Дълбочина (Cd), резултатът е 20 наказателни минути. Следователно работим с фиктивно време 45 минути. 25 е действителното време, 20 наказателно

време. Ако се позоваваме на декомпресионните таблици, декомпресионните спирания могат да бъдат изчислени, както следва: 3 минути на 9 метра 21 минути на 6 метра 37 минути на 3 метра Използвайки Коефициента на Теоретичната Дълбочина (Theoretical Depth Coefficient) преизчисляваме дълбочината на дек. стъпала, както следва: 3 минути на 7,2 метра 21 минути на 4,8 метра

37 минути на 2,4 метра

ADJUSTMENT COEFFICIENT

MINUTES OF PENALIZATION

P2-120

ЕКИПИРОВКА ЗА ГМУРКАНЕ ПРИ НАДМОРСКО РАВНИЩЕ Освен диаграмата за дълбочинно измерване, също и водният стълб за дълбочинно измерване е резултатен. Даже и да не е много точно, когато се гмуркаш при надморско равнище ти помага да посочиш теоретичната дълбочина, по този начин се предотвратява да се изчисляват и двете – скорост на изкачване и дълбочина, при които трябва да се изпълни декомпресионно спиране. Достатъчно е да се следват показанията на дълбокомера, спирайки на обичайното ниво (-9, -6, -3). Това става възможно с дълбокомери с бурдонова тръба в началото на гмуркането нулата е при околно налягане, следователно измерването показва различията между околното и абсолютното налягане. Когато изпълняваш такова гмуркане, много полезни могат да бъдат водолазните компютри, които са оборудвани с програми за гмуркане при надморско равнище. Те са благонадеждни и елиминират излишни преизчисления. Въпреки това никога не трябва да се подценява възможен риск при подготвяне на гмуркане при надморско равнище.

A D J U S T M E N T C O E F F I C I E N T

M I N U T E S O F P E N A L I Z A T I O N

P2-121

Гмуркане при течение Гмурканията при течение са особено интересни, защото теченията носят със себе си огромно количество микроскопични живи същества. Този вид гмуркане даже и да не изисква специална екипировка, се нуждае от внимателно планиране.

КАК ДА СЕ ГМУРКАМЕ ПРИ ТЕЧЕНИЕ Гмуркането при течение може да се осъществи ако тръгваш от и се връщаш до една и същата точка, или гмуркания от и до различни точки. В първия случай проблемът, пред който сме изправени и трябва да се вземе под внимание, е при тази част от гмуркането, която е срещу течението, поради нарастване на необходимите усилия и значителното изразходване на въздух. При правилно планиране трябва да се разгледа първата част на гмуркането срещу течението по такъв начин, че когато първият гмуркач на групата сигнализира, че въздухът му е стигнал 100 атмосфери, трябва да започне връщането. Вторият вид е, когато гмуркането се изпълнява от лодка, която по време на гмуркането може да бъде преместена на мястото за изплуване. Така предотвратяваме проблема с изразходването на въздуха. В този случай е удобно да има под ръка сигнален буй, който може да сигнализира изходната точка. Ако по някаква случайност буят не се вижда от лодката, екипът може да бъде сигнализиран с използването на свирка. Запомни, че плувайки в близост до риф или дъното течението не е толкова силно. В случай, че се възползваш от течението, трябва да се стараеш да избягваш препятствията, за да не навредиш на себе си и на околната среда.

P2-122

НАЧИНИ НА ДЕЙСТВИЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ Преди започване на гмуркането е много важно да се утвърдят еднакви начини на действие за безопасност за всички участници. В случай на загуба на връзка с водача или партньора, гмуркането трябва да се прекрати. Изплуването започва със спазването на евентуални декомпресионни спирания и максимална скорост от 10 м/мин. На повърхността след надуване на компенсаторната жилетка, гмуркачите се прегрупират. Съгласно инструктажа или се връщат на първоначалната точка, използвайки течението, или викат лодката, приключвайки гмуркането.

P2-123

Гмуркания в сладка вода и / или много студена вода

ЕЗЕРО И РЕКА Техниките, които се ползват за гмуркане в сладка вода, не се различават много от тези в морска вода. Все пак в естествени и изкуствени езера, реки и високопланински езера, където различията се дължат на ниски температури, намалена видимост и няколко други фактора, се изисква специфично планиране. В езера и реки е лесно да се срещнат нарастващи течения с голяма сила. Поради тези причини, планирането, системата с партньор и използването на специална екипировка са съществени части за осигуряването на правилно и безопасно гмуркане. Екипировката не е различна от тази, която обикновено се използва. Трябва да се внимава, когато се закрепват шланговете и другите части, така че да се предотврати закачането им.

ГМУРКАНЕ ПРИ ВЯТЪР Разликата на гмурканията при вятър в сравнение с тези, изпълнени при нормална обстановка, е температурата и на водата, и на въздуха. Водата променя температурата си според дълбочината, но при 30 метра и надолу тя остава постоянна. Като излезеш от водата, поради ниската температура на въздуха опасността от хипотермия нараства. Поради тази причина е препоръчително да се гмуркаш на защитено място (на завет), за предпочитане затоплено, така че мокрите студени костюми да могат да бъдат сменени с сухи топли дрехи. Правилното хранене помага да се защити тялото от студ. Трябва да се яде няколко часа преди гмуркане в студена вода, давайки време на тялото да обмени веществата. Особено внимание трябва да се обърне на екипировката, която трябва да е в добро състояние и отлично поддържана. Доброкачествен сух костюм от неопрен или друг материал, с качулка, ръкавици и подходящо бельо предпазват във водата за кратки или малко по-големи периоди. Зимни гмуркания в крайно студена вода се нуждаят от използването на регулатор в идеално състояние, с защита от заледяване на първата степен. Ако се ползва регулатор без такава защита, несъмнено ще се появят проблеми. Въздухът замръзва в първата степен, поради заледяване в механизма. Така се създават трудности за преминаване на въздуха. Ако регулаторът се намокри и покрие с лед, трябва да се внимава да не се счупи този лед, защото това действие може да повреди гумените части на регулатора. В края на гмуркането цялата екипировка трябва внимателно да се изсуши и прибере.

НАЧИНИ НА ДЕЙСТВИЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ По време на инструктажа инструкторът или неговият асистент обсъждат начините на действие и трябва да се уверят, че всеки гмуркач е способен да разпознае симптомите на хипотермията. Препоръчително е да не се превишава времето и дълбочината, тъй като ниската температура причинява по-голяма консумация на въздух, което от своя страна води донарастване на поглъщане на азот и по-висока степен на умора.

P2-124

P2-125

P2-126

СВЕТОВНА ПОДВОДНА ФЕДЕРАЦИЯ ПРОГРАМА НА CMAS ЗА 2 ЗВЕЗДИ

УРОК 1

ОСНОВНА ФИЗИКА ЗА ВОДОЛАЗИ ЗАКОН НА ТОРИЧЕЛИ, ЗАКОН НА ЧАРЛС

ЗАКОН НА ПАСКАЛ, ЗАКОН НА АРХИМЕД

ПЛАВАЕМОСТ ВЪВ ВОДАТА

ЗАКОН НА БОЙЛ-МАРИОТ

ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА

АЛВЕОЛИТЕ И КАПИЛЯРИТЕ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВА СИСТЕМА

НЕЩАСТНИ СЛУЧАИ СВЪРЗАНИ С ВОДОЛАЗНИТЕ СПУСКАНИЯ ЕМБОЛИЯ, СИНДРОМ НА ВЪЗДУШНА ЕМБОЛИЯ

ПНЕВМОТОРАКС

МЕДИАСТИНАЛНА ЕМФИЗЕМА

ПОДКОЖНА ЕМФИЗЕМА

ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЛОДРОБНО РАЗШИРЕНИЕ

АБСОРБИРАНЕ НА ГАЗ В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

СЪСТАВ НА ВЪЗДУХА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО ЗАКОН НА ДАЛТОН

АЗОТНА НАРКОЗА

КЕСОННА БОЛЕСТ ЛЕДЖ ДИ ХЕНРИ

КОЖНА КЕСОННА БОЛЕСТ

КЕСОННА БОЛЕСТ ПРИ СТАВИТЕ КЕСОННА БОЛЕСТ НА ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА

ПЪРВА ПОМОЩ

ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ЗЛОПОЛУКИ

МЕДИЦИНСКИ

ПРЕДИ ГМУРКАНЕ

ПО ВРЕМЕ НА ГМУРКАНЕ

ПО ВРЕМЕ НА ИЗПЛУВАНЕ

СЛЕД ГМУРКАНЕ

SCUBA ЕКИПИРОВКА БУТИЛКА

РЕГУЛАТОР



FUNZIONAMENTO PRIMO STADIO A PISTONE BILANCIATO

FUNZIONAMENTO PRIMO STADIO A PISTONE NON BILANCIATO

FUNZIONAMENTO SECONDO STADIO

FUNZIONAMENTO SECONDO STADIO SERVOASSISTITO

АЛТЕРНАТИВЕН ИЗТОЧНИК НА ВЪЗДУХ (AAS)

СРЕДСТВА

ПОДГОТОВКА И КОМПЛЕКТОВАНЕ НА ВОДОЛАЗНАТА ЕКИПИРОВКА

ОБЛИЧАНЕ НА ВОДОЛАЗНА ЕКИПИРОВКА ВЛИЗАНЕ И ИЗЛИЗАНЕ ОТ ВОДАТА

КОНТРОЛИРАНЕ НА ПЛАВАЕМОСТТА ПРИ ГМУРКАНЕ

ПРОЦЕДУРИ ПО БЕЗОПАСНОСТ

ИЗПЛУВАНЕ

ДИШАНЕ

ДИШАНЕ ПРИ ИЗПЛУВАНЕ ИЗПЛУВАНЕ ПО СПЕШНОСТ

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ КОЛАНА С ТЕЖЕСТИ

СЛАГАНЕ НА КОЛАНА С ТЕЖЕСТИ ВЪВ ВОДА

СИГНАЛИ

УРОК 2

АЗОТЪТ И ЧОВЕШКОТО ТЯЛО АБСОРБИРАНЕ НА АЗОТ

АБСОРБИРАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ НА АЗОТ

ЗАКОНИ НА ХОЛДЕЙН

РАЗДЕЛЯНЕ НА ТЪКАНИТЕ НА ВИДОВЕ

СКОРОСТ НА ПОГЛЪЩАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ

(ПЕРИОДИ НА ПОЛУНАСИЩАНЕ)

ОТНОШЕНИЕТО 2/1

ДЕКОМПРЕСИЯТА МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ С РЯЗКО ПАДАНЕ НА ОКОЛНОТО НАЛЯГАНЕ

АДАПТАЦИЯ НА МОДЕЛА НА ХОЛДЕЙН

ПОВИШАВАНЕ НА БРОЯ НА ТЕОРЕТИЧНИТЕ ТЪКАНИ

ОТНОШЕНИЕ НА КРИТИЧНО СВРЪХНАЛЯГАНЕ ПЕРИОДИ НА ПОГЛЪЩАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ НА АЗОТ

АЗОТЪТ В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

СКОРОСТ НАИЗПЛУВАНЕ ТАБЛИЦИ ЗА ДЕКОМПРЕСИЯ

ТЕРМИНОЛОГИЯ УПОТРЕБА НА ТАБЛИЦИ

ПРОВЕРКА С ДЕТЕКТТОРА НА ДОПЛЕР

ДЕТЕКТОР НА ДОПЛЕР

МЕХУРИ И КЕСОННА БОЛЕСТ

СПИРАНИЯ ЗА ДЕКОМПРЕСИЯ

ПРИМЕРИ ЗА ИЗЧИСЛЕНИЯ С ТАБЛИЦИТЕ

ДЪЛБОКОВОДНИ ГМУРКАНИЯ

ДЕФИНИЦИЯ

ДЪЛБОКОВОДНИ ГМУРКАНИЯ

ПЛАНИРАНЕ НА ДЪЛБОКОВОДНО ГМУРКАНЕ

ЕКИПИРОВКА

ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ

ОСИГУРИТЕЛНА ЛОДКА

КОНТРОЛИРАНЕ НА БАЛАНСИРОВКАТА

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КОНСУМИРАНИЯ ВЪЗДУХ ГМУРКАНЕТО

ГМУРКАНИЯ КОИТО ДА ИЗБЯГВАШ

РИТЪМ НА ДИШАНЕ

КОМПЮТРИ ЗА ГМУРКАНЕ

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГМУРКАНЕ С МНОГО НИВА

КАК РАБОТЯТ КОМПЮТРИТЕ

ТЕОРЕТИЧНИ КАТЕГОРИИ

И ПЕРИОДИ НА ПОЛУ-НАСИЩАНЕ

РАЗЛИЧИЯ В ТАБЛИЦИТЕ ЗА ГМУРКАНИЯ С МНОГО НИВА (MULTI LEVEL)

ОБСЪЖДАНЕ ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТЪР

СРАВНЕНИЯ НА КОМПЮТЪР

ЛЕТЕНЕ СЛЕД ГМУРКАНЕ УРОК 3 - BLS

ОСНОВНО ПРИ ЖИВОТОПОДДЪРЖАНЕТО

ЦЕЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТОВА ДЕЙСТВИЕ

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРЕЦЕНКА

ПЪРВА ПРЕЦЕНКА

ПОТЪРСИ КВАЛИФИЦИРАНА ПОМОЩ

КАК ДА ПОСТАВИМ ПОСТРАДАЛИЯ ПОЗИЦИЯ НА СПАСИТЕЛЯ

СТЪПКА А – ПРОХОДИМИ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА

ВТОРА ПРЕЦЕНКА

ПРЕЦЕНКА НА ДИХАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ

СТЪПКА В – ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ

ТРЕТА ПРЕЦЕНКА

ПРЕЦЕНКА НА АКТИВНОСТТА НА КРЪВООБРЪЩЕНИТЕО ТЪРСЕНЕ НА ТОЧКИТЕ ЗА НАТИСК

СТЪПКА С – ВЪНШЕН СЪРДЕЧЕН МАСАЖ

СТРАНИЧНА БЕЗОПАСНА ПОЗИЦИЯ

ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ С ХВАТКА НА ХЕЙМЛИХ

НАТИСКАНЕ НА ГРЪДНИ КОШ

CPR

CPR 2 СПАСИТЕЛИ ЗА CPR

2 СПАСИТЕЛИ ЦИКЪЛ СМЯНА НА РОЛИТЕ

ПЪРВА ПОМОЩ

ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТРАВМИТЕ

ИЗГАРЯНАИЯ

ХЕМОРАГИЯ (КРЪВОИЗЛИВ)

ПЪРВА ПОМОЩ ЗА ХЕМОРАГИЯ

УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ ХЕМОРАГИЯ

КРЪВОСПИРАНЕ С НАТИСКАНЕ

КРЪВОСПИРАНЕ СЪС СТЯГАНЕ ФРАКТУРИ, ИЗКЪЛЧВАНИЯ, ЛУКСАЦИИ

УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ ФРАКТУРИ, ИЗКЪЛЧВАНИЯ, ЛУКСАЦИИ

ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ФРАКТУРИ, ИЗКЪЛЧВАНИЯ И ЛУКСАЦИИ

СРЕДСТВА ЗА ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ТРАВМИ

УВРЕЖДАНИЯ НА МУСКУЛИ И СЪХОЖИЛИЯ

ГРЪБНАЧНИ ТРАВМИ

ТРАНСПОРТИРАНЕ ВЪВ ВОДА

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ОБСЪЖДАНИЯ

УРОК 4

ЕСТЕСТВЕНА ОРИЕНТАЦИЯ

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ ЗА ОРИЕНТИРАНЕ

РЕЗУЛТАНА УПОТРЕБА НА ВЪНШНИ ПРИЗНАЦИ

КОМПАС, ГЛОБУС, ПОЗИЦИЯ, ПОСОКА

МОРСКА МИЛЯ ВЪЗЕЛ, МОРСКА КАРТА

МАГНИТНИ СВОЙСТВА НА ЗЕМЯТА РОЗА НА ВЯТЪРА

КОМПАС, ЧАСТИ НА КОМПАСА

НАВИГАЦИЯ

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

КАК ДА ИЗЧИСЛИМ РАЗСТОЯНИЯ

ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПАС

ГМУРКАНЕ ПРИ ОГРАНИЧЕНА ВИДИМОСТ

ЕКИПИРОВКА

КАК ДА ИЗБЕРЕМ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ ЗА ГМУРКАНЕ

ПЛАНИРАНЕ НА ГМУРКАНЕТО КАК ДА ПОДГОТВИШ ЕКИПИРОВКАТА СИ

МЕРКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

НОЩНИ СИГНАЛИ

ПОДДРЪЖКА НА ЕКИПИРОВКА

СУХ КОСТЮМ

МАТЕРИАЛ, УПЛЪТНЕНИЯ, КЛАПАНИ, БЕЛЬО

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ ПРЕДИ ГМУРКАНЕ

ОБЛИЧАНЕ НА СУХ КОСТЮМ

ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВОДАТА

КОНТРОЛ НА ПЛАВАЕМОСТТА

КАК ДА ЗАПОЧНЕ ГМУРКАНЕТО

КАК ДА ПОТЪНЕМ

КОНТРОЛ НА ПЛАВАЕМОСТТА

ИЗПЛУВАНЕ

НА ПОВЪРХНОСТТА

НАЧИНИ НА ДЕЙСТВИЕ ПРИ СПЕШНОСТ

ПОДДРЪЖКА НА СУХ КОСТЮМ

ГМУРКАНЕ ПРИ НАДМОРСКА ВИСОЧИНА

ПЛАНИРАНЕ НА ГМУРКАНЕ ПРИ НАДМОРСКА ВИСОЧИНА

СПИРАНЕ СЛЕД 48 ЧАСА

ПРИСТИГАНЕ НА НАДМОРСКА ВИСОЧИНА

ЕКИПИРОВКА ЗА ГМУРКАНЕ ПРИ НАДМОРСКА ВИСОЧИНА

ГМУРКАНЕ ПРИ ТЕЧЕНИЕ

КАК ДА СЕ ГМУРКАМЕ ПРИ ТЕЧЕНИЕ

НАЧИНИ НА ДЕЙСТВИЕ ЗА ПО БЕЗОПАСНОСТ

ГМУРКАНИЯ В СЛАДКА ВОДА И/ИЛИ МНОГО СТУДЕНА ВОДА

ЕЗЕРА И РЕКИ

ГМУРКАНЕ ПРИ ВЯТЪР

НАЧИНИ НА ДЕЙСТВИЕ ЗА ПО БЕЗОПАСНОСТ

РЕГИСТРАЦИОННА ФОРМА

ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ НА УМЕНИ

P2-127

Учебник по гмуркане cmas - 2

Documents

scuba p2

aas bcd p2

world underwater federation

bcd bcd