1

ТЪРГОВСКО ПРАВО

лекции

ПРЕДМЕТ СИСТЕМА И ИЗТОЧНИЦИ НА ТЪРГОВСКОТО

ПРАВО

I. Предмет: съществуват две области в правната наука - публично и частво

право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право, търговско

право и трудово право.

Търговското право (ТП) съдържа две групи въпроси:

- правното положение на особена категория правни субекти – търговците;

- правният режим на отношенията между тях.

Действащото Търговско право е регламентирано в Търговския закон и

(ТЗ) се намират в I и II част. В IV част се урежда и производството за

несъстоятелност.

Втората група проблеми в търговското право са отношенията между

търговците - търговските сделки.

II. Система на търговското право т.е. разделянето на отрасъла на

институти и логическото им уреждане според подбран критерий е следната:

1. Институти, свързани с правното положение на търговците:

-Общи правила за търговците и тяхното търговското представителство;

-Правила за отделните видове търговци : едноличния търговец и

търговското дружество в Търговския закон и за кооперациите в Закона за

кооперациите.

2. Търговски сделки :

- Обща част - понятие ;

- Видове търговски сделки.

3.Несъстоятелност;

Извън тези три групи съществува и специфична IV част :

2

4.Морско търговско право - урежда особена група търговски състав.

Това се дължи на специфичната същност на морската търговия и високата

степен на интернационализация. Правната уредба се осъществява от Кодекса на

търговското мореплаване.

III. Източници на Търговското право са :

1.Конституцията;

2. Търговския закон;

3.Закон за кооперациите;

4.Закон за приватизацията и ценообразуването на държавни и общински

предприятия;

5.Нормативни актове от МС - правилници и наредби;

6.Закон за образуването на еднолични търговски дружества с държавно

имущество;

7.Закон за банковото и кредитното дело;

8.Закон за ценните книжа, фондовите борси и инветиционните дружества,

закон за защита на конкуренцията;

9.Гражданските закони: търговското законодателство не дублира

гражданското, урежда само отклоненията;

10. Търговски обичай.

ПОНЯТИЕ ЗА ТЪРГОВЕЦ

Смисълът на Търговското право е да регулира особения режим на

имуществените отношения на търговците. За това е необходимо първо да се

определи кои правни субекти са търговци. Това става чрез понятието за

търговец.

Понятието за търговец се изгражде чрез два подхода - по материален и по

формален критерий. При използването на материалния критерий законът

обявява за търговци всички правни субекти, извършващи дейност, която

законът счита за търговска, т.е. от значение е само дейността, която

лицето извършва.

При формалният критерий законът обявява за търговци две категории

правни субекти, независимо от дейността, която извършват. Принадлежността

към даден вид правен субект прави лицето търговец. Използват се и двата

критерия. Този смесен подход е възприет и в нашия Търговски закон:

- чл. 1 ал. 1,3 - материален критерий

- чл. 1 ал. 2 - формален критерий.

I. Търговци по силата на материалния критерий.

Относно извършваната дейност има два варианта - тя да е търговска по

своето естество или по начина на своето извършване. Търговци по силата на

своята дейност могат да бъдат всички правни субекти - както физически, така и

юридически лица. Търговци, обаче, според преобладаващото мнение не могат

да бъдат общините и публично-правни юридически лица на бюджетно

финансиране. Всички останали физически и юридически лица могат да бъдат

3

търговци. Необходимо е извършваната от тях дейност да бъде по занятие, т.е.

да е трайно насочена към извличане на печалба. Няма значение дали в

конкретен случай се получава печалба или не.

Търговци са тези лица, които извършват дейност, която е търговска

по занятие или по своето естество - ТЗ ги е дефинирал в чл. 1 ал.1 т.10.

Търговски по своята природа са следните дейности и свързаните с тях

сделки :

1.покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален,

преработен или обработен вид;

2.продажба на стоки от собствено производство;

3.покупка на ценни книги с цел да ги продаде;

4.търговско представителство и посредничество;

5.комисионни, спедиционни и превозни сделки;

6. застрахователни сделки;

7.банкови и валутни сделки;

8.менителници, записи на заповед и чекове;

9.складови сделки;

10.лицензионни сделки;

11.стоков контрол;

12.сделки с интелектуална собственост;

13.хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни,

импресарски или други услуги;

14.покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;

15.лизинг.

Търговци са:

1. търговските дружества;

2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по

предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако

дейността му не е посочена в ал. 1.

Смисълът на цялото това изброяване е, че когато едно лице извършва поне

една от тези дейности, то е търговец и подлежи на особения правен режим на

търговците.

От търговците са изключени три категории лица, които не са

търговци :

- лица, занимаващи се със селскостопанска дейност ( физически лица). Те

са изключени от гледна точка на административни и данъчни ограничения,

които търговците притежават, за да се стимулира селско-стопанската дейност;

- занаятчийте, лицата предоставящи услуги с личен труд и лицата,

упражняващи свободни професии. За тези понятия няма законово определение,

което води до спорове;

4

- лица, извършващи хотелиерска дейност чрез отдаване на стаи в

собствените си жилища. Мотивът за това е, че хората изглежда трябва да са

доста бедни и затова не е нужно Търговския закон да се занимава с тях.

II. Търговска дейност по начина на извършване.

Дейността трябва да бъде такава, че предметът и обемът й да изискват

търговски договори, т.е. необходимо е използването на наемен труд и воденето

на счетоводство. Идеята е за търговци да бъдат обявени лица, извършващи

каквито и да било дейности с голям обем и голям оборот.

Всяко лице, извършващо търговска дейност е търговец, независичо от

желанието му. За някои търговски дейности е необходимо специално

разрешение - банкова и други дейности.

III. Прилагане на формалният критерий

Само юридически лица - определени категории правни субекти са

търговци. Първата група търговци - това са търговските дружества - уредени

са в Търговския закон чл.1 ал.2. Съществуват пет вида търговски дружества:

събирателно дружество (СД), командитно дружество(КД), дружество с

ограничена отговорност (ООД), акционерно дружество (АД), командитно

дружество с акции(КДА). Всичките тези пет вида дружества са винаги

търговци, без значение на дейността им. Втората група търговци - това са

кооперациите с изключение на жилищно-строителните кооперации. Те са

уредени в отделен закон – Закона за кооперациите. В терминът "кооперация" се

вкрючват самите кооперации и техните образувания - кооперативни съюзи и

кооперативни предприятия.

Идеята на законодателя да обяви търговските дружества и кооперации за

търговци е, че те почти винаги извършват търговска дейност. По този начин не

е необходима специална проверка за всяко дружество, те се приемат за

търговци априори.

Дали едно лице е търговец се проверява по следния начин:

- ако е физическо лице се проверява дейноста;

-ако е юридическо лице се гледа дали е търговско дружество или

организация. Ако не е се проверява дейността, с която се занимава.

IV. Търговски регистър.

Правната уредба на търговския регистър се урежда от Търговския закон ,

чл.2.

Преди Министерството на правосъдието е използвало изцяло наредба за

водене на търговски регистър. Предназначението му е да дава публичност на

определени обстоятелства, свързани с правните регистри в съдилищата. Всеки,

който прояви интерес може да се запознае с тези обстоятелства.

Правно значение на търговският регистър : чл.493 от ГПК

5

1. Всички обстоятелства, вписани в търговския регистър се считат за

известни на третите лица. Това е т.нар. "уведомително действие" на търговския

регистър.

2.Дейтвие на обществено доверие - вписаните в търговския регистър

обстоятелства се считат за съществуващи, дори и да не съществуват.

Пример : длъжностното лице обърква името на представителя - прокурист.

Вписаният, макар и непознат прокурист, може да сключи напълно валиден

договор.

3.Невписаните обсоятелства се считат за несъществуващи. Докато не стане

вписването, един реален факт се счита за несъществуващ.

Пример : не можем по наше желание да прекратим правомощията на

прокуриста, ако това прекратяване не се впише.

4.Публикуването в Държавен вестник е нормативно определено за някои

обстоятелства. Това публикуване има чисто информативно действие, но

никакво правно действие. Това е съществувало до XII.1993, но след това чл.6 от

Търговския закон е бил отменен. Правно действие остава да има само

търговският регистър.

Правно индивидуализиращи белези

I. Тъговската фирма : името, под което търговецът упражнява

търговското си занятие и с което се подписва. То произхожда от firmfos ( лат.

закрепен) или formare (подписвам) от втората половина на XIX в.

Името е правно индивидуялизиращ белег на физическото лице. При

едноличния търговец е възможно фирмата да съвпада с гражданското име на

лицето. Търговската фирма е особено име (специално название), което съвпада

или не с гражданското име на търговеца, под което име търговецът упражнява

дейността си и подписва всичко, което се отнася до търговската му дейност.

Търговската фирма трябва да съдържа определени означения в зависимост

от вида на търговеца. Това не е необходимо за едноличния търговец, т.к.

фирмата съвпада с гражданското име. При търговските дружества законът

изисква допълнение (с думи или абревиатури) към името: СД, КД, КДА, ООД,

АД. При кооперациите също се изисква уточнение.

Същинска част на търговската фирма - това е дума или словосъчетание,

които индивидуализират името. Може да съдържат указание за предмета на

дейност, за съдружниците или просто някакви думи.

Системи за законово регламентиране на търговската фирма:

1.Система на пълна свобода - законът не предвижда никакви ограничения

и изцяло предоставя избора на търговеца.

2.Ситема на пълната истинност - фирменото име трябва изцяло да

съдържа информация за предмета на дейност и/или съдружниците - Франция,

Швейцария. Всички, с изкбючение на АД и ООД трябва да си пишат имената на

съдружниците.

3.Смесена система - едната част е задължителна, е втората е свободна.

Изисквания за фирменото наименование :

6

- задължително съдържание;

- факултативно съдържание;

- трябва да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение (ТЗ и

ЗЗК);

- трябва да бъде изключително, т.к. индивидуализира търговеца. Всеки

търговец може да регистрира единствено фирма, коята не е регистрирана.

Седалището на фирмата е също важен индивидуализиращ признак;

- фирмата трябва да се изписва на български език (а не просто на

кирилица). По желание може да се изписва и на латиница.

Правна същност за правата на търговската фирма : субективно материално

право на търговеца, аналог на собственото име в Гражданското право. Това

субективно право възниква от момента на възникване на самия търговец, от

момента на вписването в търговския регистър. Правото на фирма е абсолютно

субективно право и законът предвижда защита на това право. Когато друг

търговец или лице използва в нарушение фирменото име, увреденото лице

може да предяви иск за прекратяване на по-нататъшно ползване и за

обещетение за нанесените вреди.

Разликата между правото на име при Гражданското право и на фирма при

Търговското право : търговската фирма може да бъде прехвърляна, т.к. тя е

свързана не с личността на търговеца, а с дейността на предприятието. Фирмата

и дейността трябва да се прехвърлят заедно.

Условия и начини за промяна на търговската фирма. Задължителни

случаи :

1.Когато един вид търговец се преобразува в друг;

2.Когато във фирменото наименование се съдържа името на напускащ

съдружник. То може да остане име с изричното съгласие на съдружника. Не е

ясно положението на умрялия съдружник;

3. Когато се отваря клон думата "клон" се добавя. Когато дружетвото е в

ликвидация (несъстоятелност), това уточнение също се добавя.

Търговската фирма и търговската марка обикновено съвпадат, но това са

две различни неща. Търговската марка е знак (словесен, звуков), който

отличава, означава предметите, които произхождат от дадено търговско

предприятие, а търговската фирма индивидуализира самия търговец.

Търговската марка може да бъде регистрирана, но не е задължително.

Търговската марка като субективно право се поддържа 10 години, след което се

прекратява, ако не бъде подновена.

II. Седалище на търговската фирма : пространствената определеност

(индивидуализация) на търговеца, населеното място, където е локализиран

търговеца. Седалището е населеното място където се упражнява дейността на

търговеца и където се намира неговото централно управление. Не е

задължително седалището на търговеца да съвпада с местожителството му.

Правно значение :

1.Правно индивидуализиращ белег на търговеца.

7

2.Определя местната подсъдност на регистърния съд, т.к регистрацята е по

седалище. Ако София съди Пловдив, компетентен е Пловдив.

3. Множественост на седалищата - можем да отворим клон в друг град.

Адрес на управлението : намира се в същото населено място, това е

адреса на централното управление. Седалището също може да се променя, като

това се вписва в регистъра задължително. Ако промяната е в района на един и

същи съд, нещата са лесни. Ако се сменя регистърният съд, заявлението за

промяна се прави пред съда на новото седалище, откъдето по съдебен ред се

изисква цялото фирмено дело на търговеца и в съда на новото седалище се

открива партида на търговеца.

ТЪРГОВСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ

I. Понятие : търговското предприятие е икономическа категория -

мястото, където се свързват човешкия и материалния фактор за

производството на материални блага. Търговското представителство е

съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Всеки търговец,

независимо дали е физическо или юридическо лице, извършвайки търговска

дейност под определена фирма създава права, задължения и фактически

отношения. Именно те представляват търговското предприятие на търговеца.

Търговското предприятие е всичко онова, което принадлежи и което е

свързано с упражняване дейността на търговеца. Търговското предприятие е различно от търговеца - те се отнасят както

субекта към обекта : едноличният търговец, търговското дружество е субект,

а търговското предприятие е обект, то е притежание на търговеца.

Търговското предприятие формира т.нар. търговски патримониум на

търговеца (имущество) - не само имота, а и правата и задълженията. Обявяването на търговското предприятие като имущество на търговеца се

налага, т.к. то притежава относителна обособеност (различие от имуществото

на физическото лице). Търговската дейност може да се извършва под

определено фирмено наименование, което не съвпада непременно с името на

търговеца; правният субект е един и същ, но се афишира с търговското си име,

когато извършва търговска дейност. Търговската фирма е свързана с

предприятието, а не с личността на търговеца.

За търговско предприятие се води търговското счетоводство

(търговските книги).

В Търговския закон - търговското предприятие е съвкупност, затова

е възможно да бъде предмет на сделки (транзитивни, прехвърлими).

Търговецът може да прехвърли цялото си търговско предприятие.

Търговското предприятие формира имуществото на търговеца, то е

част от имуществото на физическото лице търговец. То може да бъде

предмет на сделки : чл.15. от ТЗ - търговското предприятие може да бъде

прехвърляно чрез сделка (т.е. предмет на транслативна сделка, такъв, при който

се прехвърлят вещни права).

8

Видове сделки с предприятието:

1.Покупко-продажбата (чл.183 и сл. от ЗЗД). Когато имаме вещни права се

използва чист договор за продажба.

2.При прехвърляне на права за вземания имаме цесия - прехвърляне,

отстъпване на право върху вземане на друго лице.

3. При договора за наем имаме договор за пренаемане (изискване на ЗЗД).

Трудовите права се прехвърлят от предишния работодател към следващия.

4.Търговската марка се прехвърля чрез лицензия.

5.При прехвърляне на акции, ценни книжа и др. на гърба им се написва

джиро. При прехвърлянето на търговска марка трябва да бъде уведомено

патентното ведомство и да се впише. Когато се прехвърлят акции от дружество,

това трябва да се впише и в самите книжа на дружеството.

6.Замяна - получава се не парична престация, а друга вещ;

7.Апорт - непарична вноска в капитала на търговското дружество. Когато

нямаме недвижимо имущество, можем да участваме в търговското дружество с

цялото си търговско предприятие. Тогава търговското предприятие става

собственост на новото търговско дружество. Отново се изисква писмена форма

с нотариална заверка на подписите. Трябва, обаче, да се извърши оценка на

търговското предприятие според процедурата по чл.72 от ТЗ;

8.Дарение - не могат да се дарят само активите, а и пасивите. Поради това

дарението на търговското предприятие прилича на дарение с тежести;

9.Завещание.

10.Търговското предприятие може да бъде предмет на договор за заем.

След като законът допуска транслативните сделки, той допуска и договорите за

разпродажба :

- наем - ползването на търговското предприятие за определен период от

време срещу определена цена. Наемателят ще ползва плодовете на търговското

предприятие (ще добива за себе си печалбата) за максимум 10 години;

- аренда - ползването задължително е за стопански или търговски цели.

Този вид договор е по-дългосрочен;

- лизинг - не е регламентиран в Търговския закон. Отдава се под наем

търговското предприятие, като наемателят има правото след изтичането на

определения срок да откупи търговското предприятие. Следователно това е

съчетание между договорите за наем, продажба и кредит.

Задължения на продавача :

- да прехвърли собствеността и да предаде владението;

- да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне

(цесия). Задължението към новия кредитор възниква от момента на

уведомяването на длъжниците.

КЛОН НА ТЪРГОВСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ

9

Всеки търговец може да отрие клон извън населеното място, където се

намира неговото седалище. Клонът се вписва в търговския регистър при съда, в

чийто район се намира седалището му (чл.17 - 20 от ТЗ).

Клон може да открие всеки търговец - структурно-териториално

поделение на търговското предприятие на търговеца, което се намира

извън неговото седалище. Откриването на клон не се поставя в зависимост от

материални предпоставки и зависи изцяло от волята на търговеца. Клонът е

част от търговското предприятие, т.е. част от имуществото на търговеца.

Единственият отличителен белег на клона е седалището. Клонът няма статут на

юридическо лице (следователно е частична правна субектност). Той е обект на

притежание на търговеца, а не е самостоятелен правен субект.

Предназначение : клонът извършва търговска дейност в друго населено

място - това е разликата му с другите териториални поделения, които могат

единствено да поддържат контакти с клиенти, но които не извършват търговске

дейност. Клонът подлежи на вписване в търговския регистър по собственото си

седалище. На вписване подлежат правно индивидуализиращите белези на

търговеца, както и предмета на дейност, седалището на клона и лицето, което

има право да упражнява клона. Служебно съда на клона изпраща съобщение за

вписване до съда на главното седалище на фирмата.

Индивидуализиращи белези на клона : клонът извършва търговска

дейност под същата фирма като тази на търговеца, но задължително се добавя

означениеото "клон". Клонът има седалище и собствен предмет на дейност.

Правно положение на клона : част от търговското предприятие на

търговеца не е юридическо лице и има относителна самотоятелност от главното

предприятие на търговеца. Самостоятелността се проявява в наличието на

самостоятелна фирма, отделни седалища и предмет на дейност. Клонът води

свои търговски книги, но не съставя свой търговски баланс, а заедно с баланса

на фирмата.

Съществува обаче и подчиненост : създава се по волята на търговеца и се

подчинява на единната търговска политика на главното седалище. Фирмата на

клона не може да бъде друга.Когато се продава търговското предприятие на

търговеца се счита, че се продава и клона заедно с него. Когато търговецът бъде

обявен в несъстоятелност, на принудително изпълнение подлежи не само

главното търговско предприятие, но и клонът като част от имуществото на

търговеца.

Правно значение на откриването на клон : имаме алтернативна

подсъдност при искове срещу клона, произтичаща от задължения, поети от

клона. Чл. 20 от Търговския закон : исковете на кредитора на търговеца могат

да бъдат предявени или пред съда на клона, или пред съда на главното

седалище.

Участие на клона в търговския оборот : клонът задължително се

управлява от управител. Когато той сключва сделки с трето лице (външни

отношения за клона), то права и задължения възникват за търговеца.

Отговорност не носи клонът, т.к. той не е самостоятелен правен субект. Ако

10

управителят на клона е ограничен да сключва сделки до 10 000,а сключи сделка

за 100 000, то търговецът е задължен да си отговаря за задължението, т.е.

договорът си остава действителен.

ТЪРГОВСКИ КНИГИ

Предназначението на законовата уредба на осчетоводяването (чл.53-55 от

Търговския закон; Закон за счетоводството) е да се води търговско

счетоводство. Това е задължение на всеки търговец (едноличен търговец,

търговско дружество). Значението на търговските книги е да се поддържа в

известност състоянието на търговското предприятие. Те служат за установяване

дейността на търговеца и на неговото материално състояние. Търговските

книги обслужват интересите на :

1.Самият търговец (за финансовото му състояние);

2.Държавата (за данъчното облагане);

3.Трети лица, които могат да се ползват от вписванията в търговските

книги - кредитори и др.

Воденето на търговски книги става при следните изисквания :

1. Да се регистрира движението на имуществото на търговеца;

2.Да се регистрира в хронологичен ред;

3.Да се извършва инвентаризация в определени срокове;

4.Съставяне на седмични отчети за дейността и имуществото на търговеца.

Просто и двойно счетоводство (едностранно и двустранно) :

Начинът на записване се определя от обема на търговската дейност и от

желанието на самия търговец. Всеки, който иска може да води двойно

счетоводство, но някои са задължени. По чл. 2 от Закона за счетоводството -

например предприятия с годишен средносписъчен брой на персонала повече от

10 души и сума на активите над 50 средногодишни заплати на заетия персонал.

При двойното счетоводство в книгите се вписва годишният баланс и отчет

за приходи и разходи. При простото счетоводство се вписва отчет за приходите

и разходите и данъчна декларация.

Правно значение на търговските книги : когато са редовно водени,

записванията в тях имат доказателствено значение между търговци за

установяване на търговски отношения и сделки.

ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Представителството в областта на Търговското право съществува по

всички фигури, регламентирани в гл.VI от Търговския закон. Ако трябва да се

създаде обобщаваща категория, ще се установи, че е нещо много по-различно

от представителството в Гражданското право. В Гражданското право

представителството е извършване на правни сделки от чуждо име с

предизвикване на търговски последици за другото лице. В Търговското право

търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи

11

на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Той може да бъде

овластен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име за негова

сметка.

Търговски пълномощници са:

I. Прокурист

1. Понятие - лице, чието предназначение е да извършва търговска дейност

от името и за сметка на търговеца. Може да се нарича и търговски

представител. Той извършва всичко това, което извършва и самия търговец в

търговската си дейност.

Характеристика : търговският представител може да бъде само физическо

лице. Той има представителна власт спрямо търговеца(принципала).

Представителна власт - тя е нормативно установена, Търговския закон

регламентира какви сделки могат да бъдат сключени от името на търговеца.

Учредяване на прокура : юридически факт, при наличието на който за

съответното лице възниква представителна власт на прокурист.

Елементи :

- упълномощаване : двустранна сделка между принципала и прокуриста.

То става в определена форма за действителност - писмена с нотариална заверка

на подписите.

- вписване в търговският регистър по заявление на търговеца, към който се

прибавят упълномощителното и подписа на прокуриста. Вписването става в

партидата на търговеца. Представителната власт възниква от момента на

вписването, след което могат да се сключват сделки, които пораждат правни

последици. Договорът е възмезден, като възнаграждението се урежда с отделен

договор.

Отношенията между прокуриста и принципала се уреждат с два типа

договори :

- трудов договор (прилага се Кодекс на труда)

- договор за поръчка ( прилагат се нормите на ЗЗД).

Използва се, макар и много рядко, и трети тип договор - договор за

дружество( ЗЗД).

Представителна власт на прокуриста : тя е позитивно и негативно

определена в Търговския закон - какви правни действия може да извършва

прокуриста и кои са му забранени (дори и да извърши такива действия, не

възникват правни последици). Той може да извършва всякаква дейност,

свързана с търговското занятие на търговеца.

Изводът от това е, че прокуристът няма представителна власт за

действия, които нямат връзка с упражняването на търговско занятие :

1.Той не може да променя индивидуалните признаци на търговеца;

2.Не може да взима решение за заличаване от търговския регистър на

принципал - едноличен търговец, т.к. това не е търговска дейност, а нейното

унищожаване;

12

3. Не може да взима решение за започване на производство по обябяване в

несъстоятелност. Трябва само да уведоми търговеца за неплатежоспособността

му. Правомощията му се простират само до текущото осъществяване на

търговската дейност.Изрично записано е, че не може да извършва :

-сделки за разпореждане с недвижими имоти, освен с изричното съгласие

на търговеца. В акта за упълномощаване това изрично се записва.

-прехвърляне на цялата си представителна власт. Личността на прокуриста

е от твърде голямо значение и търговецът сам трябва да си го избере. Може

само да упълномощи определено лице за отделни действия.

Фигурата на прокуриста не може да се разширява или ограничава,

освен в два случая :

1.Прокурист на клон - търговецът може да назначи прокурист само за

клона, което е териториално ограничение на фигурата на прокуриста.

2.Наличие на повече от един прокурист (те могат да бъдат безброй). По

принцип властта им е съвпадаща по своя обхват и може да се упражнява

паралелно. Възможно е да се изисква едновременно упражняване на дейността

на всички прокуристи, което също е ограничение.

Прекратяване на прокурата - прилагат се правила на ЗЗД и ТЗ :

-еднастранно от всяка от двете страни (съответно оттегляне, отказ). И

двете подлежат на вписване в търговския регистър;

-при смърт или поставяне под запрещение на прокуриста. Ако това се

случи на търговеца, прокуриста продължава;

-ако прокурата е създадена с определен срок - след изтичане на срока

(срочна прокура). Срокът се вписва в търговския регистър. По чл.42 от ЗЗД

сделки извън представителната власт или след прекратяването й не пораждат

правни последици за търговеца.

II. Търговски пълномощник

Подобно на прокуриста, търговският пълномощник също е лице с

представителна власт спрямо търговеца. Властта му е по-скромна, той може да

извършва само отделни действия. Представителната му власт се определя от

търговеца, а не нормативно.

Учредяване : става по силата на самото упълномощаване, без да е

необходимо да се вписва в търговския регистър. Става с форма за

действителност - писмена, с нотариална заверка на подписите.

Представителна власт : зависи от съдържанието на пълномощното.

Търговецът е принципала, свободен да определи сам представителната власт на

пълномощника. Видове упълномощаване :

1. Общо упълномощаване - за извършване на всякакви правни действия,

свързани с нормалната дейност на търговеца. Достатъчно е да се формулира

като "общо", без да се описват отделните дейности. Общото пълномощно не

дава право за :

- поемане на менителнични задължения;

- извършване на сделки с недвижими имоти;

13

- вземане на заеми и банкови кредити;

- водене на процеси (няма процесуална представителна власт).

Тези ограничения могат да се премахнат при изрично упълномощаване,

извършено в съответната форма (за второто е необходима писмена форма с

нотариална заверка на подписите).

2. Специално упълномощаване - дава се за извършване на една или

няколко изрично упоменати категории сделки.

3. Пълномощно за единична, конкретно определена сделка, след

осъществяване на която пълномощното губи действието си.

Правоотношения между търговеца и пълномощника :

правоотношението също е възмездно, не се урежда от Търговския закон, а от

други правни отрасли. Обикновено е мандатно правоотношение или трудово .

Прекратяване на пълномощната власт : няма уредба за прекратяването

в Търговския закон, затова препращат изцяло към правилата на ГП (чл.41 от

ЗЗД).

Прекратяването става чрез :

-оттегляне от упълномощителя или отказ от пълномощника;

-смърт или поставяне под запрещение на една от двете страни;

-прекратяване на юридическото лице (за която и да е от двете страни);

-при срочно пълномощно - с изтичане на срока;

-при единично определена сделка - след изпълнение на сделката.

Задължения на пълномощника (и прокуриста) : задължение за

въздържане от конкуренция. То съществува докато лицата са прокуристи

(пълномощници). След прекратяването на пълномощната власт задължението

отпада. Търговския закон гласи, че прокуристът и търговският пълномощник не

могат без съгласието на търговеца да сключват търговски сделки за своя или за

чужда сметка в пределите на упълномощаването. Ако принципалът е съгласен,

представителят може да извърши конкурентна дейност.

Презумпция за съгласие : ако при упълномощаването прокуристът или

пълномощникът извършват дадена търговска дейност и търговеца е знаел за

това, тя може да продължи (т.е. задължението за въздържане от конкуренция

може да възникне само при изрично упоменаване в договора).

Нарушение на задължението : търговецът може да избира между две

други правни последици :

1. Търговецът има вземане за обезщетяване на претърпени вреди.

Упражнява се в петгодишен давностен срок от осъществяване на сделката (в

Гражданското право срокът е 3 години).

2. Търговецът може да счете сделката за сключена за своя сметка чрез

заявление от негова страна, адресирано до страните по сделката : третото лице

и прокуриста (пълномощника). Последните са задължени да прехвърлят всички

имуществени придобивки на търговеца. Това право може да се упражни в срок

от един месец от узнаване на сделката, но не по-късно от една година от

възникването й.

14

III. Търговският помощник

Лице, което чисто фактически съдейства на търговеца за извършването на

търговската сделка. Търговският помощник не оказва правно съдействие. Най-

често той е в трудово съдействие с търговеца. Търговския закон остава

уреждането на търговския помощник на Трудовото право и Гражданското

право. В Търговския закон има само две неща за него :

1. Задължение за въздържане от конкуренция (може само с изрично

съгласие). Няма уредени специални правни последици;

2. Предполагаема представителна власт на търговския помощник

(продавачът не показва документ за представителна власт). Когато търговският

помощник работи на общодостъпно място за търговия, законът предоставя

представителна власт за сключване на сделките, които обичайно се извършват

на това място.

Търговски представител

Търговският представител е лице, оказващо правно съдействие на

търговеца. То може да бъде изразено в три форми :

а)от името на търговеца принципал (има представителна власт);

б)от свое име за сметка на търговеца принципал;

в)може само да посредничи между търговеца принципал и третите лица.

Ролята на търговеца е твърде различна. В горните случаи :

а)сделката се сключва от търговския представител, а правните последици

възникват направо за търговеца принципал;

б)правните последици възникват за търговския представител, който ги

прехвърля като имуществени резултати на търговеца принципал. Последният

не влиза в никакви правни отношения с третите лица;

в)търговският представител само поставя в контакт страните (търговеца

принципал и третото лице) и подготвя сделката, без да участва в нея. В този

случай ролята му е много ограничена.

Ако няма друга уговорка се приема, че е в сила третата, най-ограничена

форма на търговското представителство. Другите две форми трябва изрично да

се посочат в договора. Фигурата на търговския представител възниква след

подписването на договор, който е :

- двустранен, възмезден;

- формален (т.е. с определена форма за действителност).

Права и задължения на страните по договора :

1.Задължения на търговския представител : да оказва на търговеца

принципал дължимото съдействие при сключването на определени сделки.

Необходимо е търговският представител да оведомява търговеца принципал за

сключването на всяка сделка, за която е съдействал. Търговският представител

трябва да се въздържа от конкуренция, той не може да представя друг търговец,

който е конкурент на първия ( който да извършва същата дейност). Фигурата на

търговския представител съществува докато съществува самия договор, след

това тя отпада. Нашият закон дава право страните изрично да уговарят дали

15

задължениеото за въздържане от конкуренция ще остане и след прекратяването

на договора. Това може да бъде уговорено за срок от две години. Клаузата за

продължено въздържане от конкуренция е възмездна - търговецът принципал

дължи обезщетение на търговския представител за това въздържане.

Търговският представител не поема отговорност за задължението но

третите лица. Страните обаче могат да уговарят нещо друго - търговският

представител отговаря за чужди задължения (del credere) - тази клауза също е

възмездна. Търговецът принципал дължи специално възнаграждение на

търговския представител.

2. Задължения на търговеца принципал :

-да дава на търговския представител необходимата информация с оглед

оказване на необходимото съдействие;

-да възстанови на търговския представител обичайните разходи, направени

при изпълнение на задълженията му;

-задължение за заплащане на възнаграждение. Това става по два начина :

� за една сделка сключена със съдействието на представителя;

� ако търговският представител е изключителен ( за дадена

територия или продукт), му се дължи заплащане, независимо дали е

съдействал за конкретната сделка или не. При липса на договор се дължи

обичайното възнаграждение. То зависи от района и от продуктите, за които се

отнася неговото представителство. Ако не е уговорено друго, възнаграждението

се изплаща ежемесечно. То се дължи за сключени, а не за изпълнени сделки.

Има два случая, когато се дължи обезщетение :

- за сключени, но неизпълнени сделки;

- за подготвени, но несключени сделки.

Търговецът принципал може да ползва клиентелата на търговския

представител, за което не дължи никакво възнаграждение. Когато, обаче, след

прекратяване на договора търговецът принципал продължава да извлича

печалба от дейността на търговския представител, той му дължи

възнаграждение в размер на еднократното средно-годишно възнаграждение,

получавано от търговския представител. Ако договорът е развален от страна на

търговския представител, това възнаграждение не се дължи.

Прекратяване на договора за търговското представителство :

Приложими са две групи правила - ЗЗД - общи правила и чл. 47 от Търговския

закон специфични правила. Прекратяване се извършва в следните случаи :

� при срочен договор - след изтичане на срока. Подновяването става с

изрична клауза;

� при безсрочен договор - всяка страна може да го прекрати с

отправяне на предизвестие. Ако договорът е до 3 години, срокът на

предизвестие е 1 месец. Ако договорът е за над 3 години, срокът на

предизвестие е 3 месеца. Прекратяването може да стане и без

предизвестие, но тогава страната, която го прекратява, трябва да

изплати всички причинени вреди от ранното прекъсване.;

16

� със загубване на качеството "търговец" на която и да е от двете

страни. В сила са също всички условия за прекратяване по ЗЗД;

� по взаимно съгласие;

� поради невиновна възможност за неизпълнение;

� поради виновно неизпълнение от едната страна (чл.67 от ЗЗД).

Търговски посредник

Търговският посредник подготвя сключването на търговскит сделки. Той е

винаги търговец и се намира в правоотношение с двете страни по сделката,

чието сключване подготвя. Поначало му се дължи възнаграждение, поделено по

равно между двете страни. Основното задължение на търговския посредник е

да води дневник, в който да отразява сключването на сделките : кои са

страните, за какво време се сключва договора, какви са условията и пр.

Вписването има важно доказателствено значение; самият дневник или

извлечение от него се приемат за доказателство:

1. че сделката е сключена;

2. за съдържанието й.

Задължение за опазване на търговската тайна. Важи за :

- прокурист;

- пълномощник ;

- помощник;

- представител ;

- посредник.

Легална (законова) дефиниция за тайна (по чл.14 от ЗКонкуренцията): това

са данни, свързани със стопанската дейност, чието узнаване, използване или

разгласяване може да доведе до опасност от увреждане на стопанските

интереси на съответния търговец. Търговецът принципал има две основни

възможности :

- да прекрати договора за представяне;

- да търси обезщетение за претърпените вреди.

В някои по-особени случаи на използване и разгласяване тези действия

представляват акт на нелоялна конкуренция и се санкционират с имуществени

последици.

ВИДОВЕ ТЪРГОВЦИ

ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ

Съществува специален правен режим за търговците физически лица.

Едноличният търговец е физическо лице. За да добие търговско качество, той

трябва да отговаря на условията на чл.1 ал.2 и 3 от Търговския закон, да бъде

дееспособен и да има местожителство в страната. Еднолични търговци могат

да бъдат всички физически лица навършили 18 год. и непоставени под

запрещение. За лицата, които не са български граждани е необходимо

17

разрешение за постоянно пребиваване в България (то се дава от МВР по

условия и ред, определени от закона за пребиваване на чужденци в Република

България).

Придобиване на търговско качество : лицето става от момента, в който

започне да извършва някоя от изброените дейности в чл.1 от Търговския закон.

Вписването в търговския регистър само декларира едно съществуващо

качество. Лицето е длъжно да се впише в търговския регистър, в противен

случай носи административно-наказателна отговорност. За вписването е

необходимо писмено заявление, придружено с подпис на лицето, че отговаря на

изискванията на закона. За едноличният търговец се води отделен регистър.

Вписването става в Окръжния съд по местоживеенето.

Индивидуализиращи белези : важат общите правила (име, седалище,

фирма и пр.). Фирмата на едноличния търговец се състои от :

- задължително съдържание : името на физическото лице (лично и

фамилно или лично и бащинско);

- допълнително съдържание (избира се свободно).

Едноличният търговец може да прехвърля цялото си предприятие.

При смърт на едноличния търговец наследниците на търговското предприятие

могат да запазят фирмата, но са длъжни да впишат и своите имена в търговския

регистър.

Загубване на търговското качество : това става при:

- смърт на търговеца;

- загуба на дееспособност (поставяне под запрещение);

- заличаване в търговския регистър. (Не се заличава при извършване на

производство по ликвидация).

ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ - ПУБЛИЧНО ПРЕДПРИЯТИЕ

Правният режим на едноличния търговец публично предприятие са

съдържа в Търговския закон и Закона за публичните и държавно общинските

предприятия, в правилник за реда на упражняване на правото на собственост на

държавата, Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно

имущество.

1. Правно организационна форма на търговската дейност на общината

и държавата.

Държавата и общината не извършват директно търговска дейност, а чрез

дължавните или общински юридически лица (предприятия). Има два вида

дружества : ООД и АД. Когато цалото дружество е държавно, говорим за ЕАД

и ЕООД.

Търговски дружества са дружества, чрез които държавата и общината

осъществяват дейност. Прилагат се всички правила на Търговския закон за

дружества, както и някои специфични. Едноличен собственик на капитала е

държавата или съответната община.

18

� ЕАД с общинско имущество : образуването и прекратяването стават

от общинския съвет. Управлението се осъществява или от

общинския съвет или от кмета на общината, когато той е специално

овластен;

� ЕАД с държавно имущество : управляват се от МС или овластени от

него органи;

� ЕАД с дълготрайни активи по-голями от 70 млн.лв. : образуването

им става от комисии от министри или председатили на комитети;

� ЕАД с балансова стойност по-голяма от 70 млн.лв. : решение за

образуване се взима единствено от МС;

� ЕАД с държавна собственост се управлява от надзорния министър,

текущото управление се извълшва директно от Министерски съвет.

Министерски съвет е конституционно овластен да извземе

функциите на дадения министър или комитет.

АД-акции и ООД-имуществото е разделено на дялове. Прехвърлянето на

дяловете и акциите от държавна собственост на трети лица става единствено

чрез приватизация по определен начин от упълномощения орган (СОАП, АП).

ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

Гл. 10 чл.63-75 от ТЗ - общи положения за търговското дружество.

Търговско дружество - обединяване на лица и имущество, предназначено за

постигане на стопански или търговски цели.

I. Понятие : търговското дружество е двузначен термин :

1. Договор между лица, които обединяват усилията и/или средства за

осъществяване на определена търговска дейност. Това е една частно-правна

сделка от типа на многостранните договори (дори и само две лица да са

съдружници, техните волеизявления не са срещуположни, а са успоредни,

насочени към постигането на една обща цел - създаване на ТД като

самостоятелен правен субект). Договора е от организационен характер (не е

престационен, не се дължи престация). Преследва се определена стопанска, а не

идеална цел.

2.Самата правно-организационна форма за извършване на определена

търговска дейност. Чл. 63 от Търговския закон – Търговското дружество е

правно-организационна форма за обединяване на лица за постигане с общи

средства и усилия на определени стопански цели (за извършване на търговски

сделки). Белези на търговското дружество :

- обединение на лица с корпоративен характер, имат членски състав;

- физически и/или юридически лица са членове;

- български и/или чуждестранни лица. За физическите лица се изисква

дееспособност;

- доброволно обединение на лица, между които съществува общо

намерение за сдружаване (афекцио социет. Това намерение е субективно);

- целта е извършване на търговски сделки (стопанска цел);

19

- обединение на лица и усилия и средства, или само усилия, или само

средства.

II. Видове - чл.64 :

а) събирателно дружество (СД);

б) командитно дружество (КД);

в) дружество с ограничена отговорност (ООД);

г) акционерно дружество (АК);

д) командитно дружество с акции (КДА).

IІІ. Правен режим на търговските дружества по нашия закон :

Търговските дружества са винаги търговци, дори и когато не носят

белезите предвидени в чл.1. Те са търговци по силата на правно-

организационната си форма. Няма значение каква дейност извършват или как я

извършват.

Нашият Търговския закон признава статут на юридическите лица и на

петте вида Търговски дружества (чл.63 ал.3). Търговците се подчиняват на

бългорските Търговския закон, независимо от процента на чуждестранно

участие. Отделна е отговорността на съдружниците от тази на отделните

физически лица. Търговското дружество може да бъде обявявано в

несъстоятелност. Търговските дружества са страни в юридическите процеси

(ищец или ответник), а не лицата, които участват в него.

Търговските дружества са корпоративен тип юридически лица. Съществуват две групи правни норми, които регламентират отношенията в тях

:

1.Вътрешни отношения - между съдружниците и между всеки от тях и

държавата (членствени отношения). Правните норми, които ги регулират имат

предимно диспозитивен характер. Законът предоставя на свободната им воля на

съдружниците да определят взаимоотношенията си.

2.Външни отношения - между търговското дружество като юридическо

лице и други правни субекти. Правните норми, които регулират тези

отношения са почти изцяло от императивен характер. Правните норми уреждат

: правно-организационният характер и вида Търговското дружество ,

представителството (начин за изразяване на правновалидна воля),

отговарността на Търговските дружества пред трети лица. Тези правни норми

не могат да бъдат променяни по волята на съдружниците.

ІV. Класификация.

Изброяването в чл.64 е изчерпателно посочено и друг тип Търговски

дружества не могат да бъдат създавани (ТД са "нумерос клаузис"). Това е едно

от проявленията на императивния характер на правните норми.

Други деления :

1. Според усройствения (учредителния) акт :

- договорни ТД - създават се с договор - СД, КД, ООД;

- уставни ТД - създават се с устав, който се приема при учредяването на

ТД- АД ;

20

- КДА е договорно и уставно ТД . Две различни групи подписват двата

документа (договорът и уставът). При договорното Търговско дружество за

изменението на дружествения договор се изисква съгласието на съдружниците.

При уставните дружества изменението на устава става с мнозинство (както и

взимането на всички други решения).

2. Спрямо отговорността на съдружниците :

- неограничена отговорност - СД ;

- ограничена отговорност - отговарят до определен размер - ООД, АД.

При КДА, КД има два типа съдружници - едните отговарят ограничено, а

другите - неограничено за задълженията на Търговското дружество. При АД,

ООД съдружникът носи единствено риска да загуби вноската си, но той лично

не отговаря за задълженията на Търговското дружество.

- капиталови - ООД, АД, КДА. При тях се регистрира капитал, който

трябва да гарантира кредиторите. Следователно съдружниците носят

ограничена отговорност за задълженията на Търговското дружество. Личността

на съдружниците е ирелевантна. Спойката (връзката) между съдружниците е

много по-малко обвързваща. Акционерите могат дори да не се познават.

- персонални- СД, КД. Това е най-същественото деление на Търговските

дружества. При персоналните дружества от значение (определяща) е личността

на съдружниците. Характерна е личната неограничена отговорност за

задълженията на Търговското дружество (ако имуществото на Търговското

дружество не достига, отговарят с цялата си собственост). Поради тази причина

те не регистрират минимален капитал.

V. Ограничения

1. Търговското дружество като гражданско дружество - чл.357 - 364 от

ЗЗД. Режимът се регламентира в гражданския закон. Няма статут на

юридическото лице, т.е. не е персонифицирано. Гражданското дружество не

формира свое имущесто, различно от личното имущество на съдружниците.

Всичко внесено в гражданското дружество се счита за предоставено за общо

ползване, а собствеността остава за съдружника (става въпрос за незаместимите

вещи). За заместимите вещи възниква съсобственост върху вещта, а получените

от нея плодове са съсобственост на съдружниците. В Търговското дружество

придобитите плодове негова собственост . ЗЗД не предвижда солидарна

отговорност за съдружниците в гражданското дружество. В Търговското право

отговорността е на цялото дружество, а не на съдружниците. В случаите с

лична неограничена отговорност гражданското дружество разглежда всички

заедно, съдружниците са задължени лица, но не солидарно отговорни. При СД

и КД съдружниците отговарят солидарно за задълженията на Търговското

дружество. То възниква на договорна основа, въз основа на дружествен

договор, който се вписва в търговския регистър на съда.

Гражданското дружество не формира органи на управление, т.к. не е

самостоятелно юридическо лице. Не се формира орган, който да изразява

общата воля на дружеството (само по договор за представителство).

21

Гражданските дружества не могат да бъдат обявени в несъстоятелност, т.к.

няма годен правен субект.

Няма пречка под формата на гражданското дружество да се извършва

търговска дейност. Търговци могат да се обединяват чрез договор по смисъла

на чл.357 и да извършват такава дейност.

2. Търговското дружество като дружество със съучастие (ДСС). То е

сдружение на две или повече лица, като едното има качеството търговец, а

другото участва само с парична вноска. Първият е явен съдружник, а другият -

скрит съдружник. Дейността се води от името на първия, вторият само

получава пари. ДСС се сключва винаги за търговски сделки, то е дружество на

Търговското право. То обаче няма статута на търговско дружество. Свободата

на договаряне позволява създаването но ДСС.

3. Търговското дружество като икономическа групировка, обединения

на Търговски дружества (картели, тръстове, концерни, холдинги,

консорциуми). Всички тези са обединения на Търговски дружествоа, в

търговския закон са регламентирани само последните две. Те се създават или на

базата на граждански договор или под формата на някое от петте Търговски

дружества. Те не са самостоятелни юридически лица.

VI. Учредяване на Търговско дружество

Учредители могат да бъдат физически или юридически лица, български

или чуждестранни граждани; за физическите лица се изисква да бъдат

дееспособни. При персоналните Търговски дружества чуждестранните

физически лица трябва да имат разрешение за постоянно пребиваване в

България. При АД юридическите лица трябва да не са в открита процедура по

несъстоятелност или да са обявени. Учредяват се страните по учредителния

договор преди първоночалната ретистрация. При АД, учредени с публична

подписка, правен статут на учредители имат авторите на подписката. Те могат

да не запишат акции, но са учредители.

Броят на лицата учредители трябва да е по-голям или равен на две

(физически или юридически лица). Но се предвиждат изключения :

-едно лице да е учредител на ТД се допуска само за ООД и АД. ЕАД могат

да се създават само от държавата или общините. ЕООД могат да бъдат

физически или юридически лица.

-при учредяване на АД с подписка са необходими пет или повече лица,

записани акции.

-при КДА трябват поне три акционери и един неограничено отговорен.

Юридическите лица представляват последица от възникване на

фактически състав, който съдържа :

1. Частно правен елемент - частно правен акт, въз основа на който се

създава Търговско дружество. В случая се сключва дружествен договор и

трябва да се направят вноски, които не са престации между съдружниците.

Възможно е сключването на подготвителен договор, който задължава

съдружниците да учредяват Търговско дружество. При нарушаването му се

22

носи отговорност за претърпените вреди, а не и за пропуснатите ползи. Това не

е предварител договор по смисъла на чл.19 от ЗЗД.

Дружественият договор е формален : има форма за действителност, т.е.

неспазването й води до недействителност на ТД. Тя не е само форма за

доказване. Тя е писмена с нотариална заверка на подписите за КД, СД, КДА. За

ООД е достатъчно само писмена форма, както и за уставите на АД и КДА.

Съдържанието на дружествения договор е почти свободно за определяне.

Минималното необходимо съдържание, което задължително трябва да бъде

уговорено е фирма, седалище, начин на управление и представителство,

вноските на съдружниците, начина за разпределение на печалбите и загубите и

основанията за прекратяване. Външните отношения са императивно

определени. Клаузи, отговарящи на закона се считат написани и се прилага

закона.

2. Публично правен елемент - вписване в ТД. Вписването става въз

основа на решение на окръжниа съд. ТД възникват по нормативна преценка.

Съществуват три системи за учредяване на юридическите лица :

1. Разпоредителна система - юридическото лице се създава с публичен

акт;

2. Разрешителна (концесионна) система - частноправните субекти

притежават законови изисквания. Компетентен орган прави преценка за

целесъобразността за възникването на юридическото лице. Тази система се

използва при фондовете, търговските банки и др. ;

3. Нормативна система - определят се необходимите предпоставки за

възникването на юридическото лице и съответният орган определя само

законосъобразното им наличие. Не може да се откаже по целесъобразност.

Със съдебно решение се допуска вписването в търговския регистър. С това

възниква правният субект. При ООД, АД, КДА се изисква обнародване в

Държавен вестник, който има само оповестителен характер.

Законът допуска да бъдат сключени сделки преди учредяване на

дружеството. Това състояние ясно трябва да се упомене. При сключване на

такива сделки страна по договора са всички съдружници или упълномощени от

тях лица, които сключват сделката от името на бъдещото дружество.

Задълженията се поемат солидарно от всички съдружници. Приетите по този

начин задължения автоматично се прехвърлят за дружеството след

учредяването му.

Недействителност на учредяването : различно е от недействителност на

сделките. Има само нищожност, а не и унищожаемост. Унищожаемостта е

неприложима. Ако при сключване на договора някой от съдружниците е

допуснал грешка (порок във волята), то всеки един от съдружниците може да

оттегли своето участие. Следователно порок във волята на един от

съдружниците не води до недействителност на дружеството.

Нищожност : тя е в сила ако съществува неотстраним порок при

учредяването на ТД. Той може да бъде в процедурата на учредяването или

материален (т.е. нарушаващ материалните правни норми). Неотстраним порок

23

съществува ако при подписване на дружествения договор някой не се е

подписал. Тогава няма нищожност, тя съществува когато за съдружник е

вписано недееспособно или невменяемо лице. (Ако на 17,5 год. станеш

съдружник, на 18 год. подтвърждаваш участието си и всичко е наред. На 8 год.

не е така. )

Недействителността може да бъде обявена само по съдебен ред.

Необходимо е съдебно провъзгласяване (в ГП това не е нужно). Атакуването на

едно дружество се предявява от прокурор или от всяко заинтересовано лице

пред окръжния съд по седалището на ТД. Няма срок за предявяване на иска по

чл.70. За разлика от ГП недействителността настъпва от момента на влизане в

сила на съдебното решение занапред (ex nunc - за напред, ex tunc - с обратно

действие)). След прекратяването започва ликвидация. Недействителността се

вписва в търговския регистър.

Имущество на търговското дружество

Със своето собствено имущество всяко ТД отговаря за задълженията си.

Съществуват два основни приходоизточника :

- вноските на учредителите, които се внасят при учредяване;

-стопанската дейност, в резултата на която имуществото расте или

намалява.

При капиталовите ТД част от имуществото се определя като капитал. Той е

цифрова величина, изразена задължително в лева, която е сбор от паричната

равностойност на вноските при учредяването на всеки един от съдружниците.

Капиталът на ТД е статистична величина и е регулиран в ТЗ по точно

определан императивен начин : минималният размер на капитала; начини на

формиране и набиране; начина на съхранение; начина за увеличаване и

намаляване. Спадането на капитала под необходимия минимум води до

прекратяване на ТД. Всички обстоятелства около капитала са публични,

вписват се в Държавен вестник. Капиталът служи като гаранция за интересите

на кредиторите.

Имуществото на ТД в момента на учредяването му съвпада с капитала на

дружеството. Имуществото на ТД е динамична величина, която се изменя

капитал в зависимост от търговската дейност.

При АД нямаме дялове на съдружниците, а акции, които могат да бъдат

предадени по-високо от номинала. Разликата се нарича ажио (разликата между

номиналната и действителната стойност на монетите и ценните книжа). Ако

първоначално акции се продават на по-висока стойност, ажиото се добавя в

резервния фонд. Обратното е дизажио, което не се допуска от ТЗ.

Вноски на съдружниците :

1. Парични - трябва да се уговарят размера на вноската, начина и срокът за

изплащането й.

2. Непарични - нарича се още апорт. Могат да бъдат различни права, които

трябва да имат имуществен характер и да бъдат оценими. Примери :

o облигационни права - права на вземани по реда на цесията ;

24

o нематериални блага - права срещу търговски марки, промишлени

образци, авторски права, know - how ;

o рава на собственост ;

o ценни книжа (на приносител);

o цяло търговско предприятие.

Бъдещ труд или услуги не могат да бъдат вноски в ТД. За да бъде вноската

индивидуализирана, тя трябва подробно да бъде описана в дружествения

договор по предмет, името на вносителя, основанията за придобиване от негова

страна.

Ред за оценяване на парични вноски : по съдебен ред, със съдебно-

охранително производство. Оценката се извършва от три вещи лица, които

подтвърждават пред съда по регистрация нейната стойност под страх от

съдебна отговорност. Оценката се изисква единствено за капиталовите

дружества (след 1993 г.).

Приетата от вещите лица оценка е максимално възможната. Ако

съдружниците са решили, че тя е по-малка, то всичко е наред. Ако обаче

съдружниците са решили, че оценката е по-голяма от мнението на вещите

лица,те могат да доплатят с парична вноска или да се откажат от участие в ТД.

Апортът е транслативна (прехвърлителна) вноска, по силата на която

правата върху непаричната вноска преминават към дружеството. Непаричната

вноска става притежание на дружеството в по-късния момент на регистрацията.

Непаричната вноска трябва да стане с определени изисквания за форма т.е. за

недвижимите имоти се изисква нотариален акт. В този случай недвижимите

имоти стават с писмена форма с нотариална заверка на подписите. При СД и

КД тези вноски се оправят със савото учредяване. При останалите дружества -

ООД, АД - договорът се придружава от едностранно изявление (странично

писмено съгласие на вносителя с нотариална заверка на подписите).

Всички други права се прехвърлят със сключване на дружествения

договор. При правата на вземане е необходимо вносителя да представи

доказателство, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето.

Вноските представляват изпълнение на задължението на всички

съдружници. При всички видове ТД ако вноските не бъдат изплатени в нужния

срок, съдружникът дължи лихва за паричните и обезщетение за непаричните.

Неизпълнението на заявена вноска е основание за изключване на ТД. То е

изрично предвидено за капиталовите дружества.

Искове за защита на съдружниците срещу решения на дружеството :

правата на съдружниците могат да бъдат нарушени от решения на органите на

ТД. Чл.74 от ТЗ се отнася до иск за отмяна на решение (за всички видове ТД).

Решенията се взимат единствено от общото събрание на съдружниците.

Основания за атакуване : ако решетието противоречи на императивни

норми на закона, или на устава, или на дружествения договор. Т.е. единствено

съображения за незаконосъобразност са повод за атакуване. Не може поради

нецелесъобразност, неправилност или поради отказ съдружникът да се

произнесе по даден въпрос. Компетентен съд е окръжния по седалището на ТД.

25

Искът по чл.74 може да бъде предявен от всеки съдружник (присъствал или не,

гласувал "за" или "против").

Срок за отмяна на решение :

- 14 дни от датата на събранието, ако съдружникът е присъствал;

- 14 дни от узнаване на решението, ако съдружникът не е присъствал;

- не по-късно от три месеца от датата на вземане на решението

Ако искът бъде уважен, решението се отменя, но съдът не може да вземе

решение по същество вместо общото събрание. Само то може да вземе ново

решение, като указанията на съда по тълкуване на устава са задължителни за

общото събрание. В противен случай новото решение е нищожно.

Чл.71 от ТЗ - общ иск за защита на членството. Пред окръжния съд по

седалище на ТД всеки съдружник може да води иск срещу дружеството, когато

са нарушени негови членски права. Няма срок за предявяване на иска, но е

необходим индивидуален акт, който да нарушава правата му.

СЪБИРАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО (СД)

СД носи родовите белези на ТД : то има статут на юридическо лице;

корпоративен характер; подлежи на режима на ТЗ. Спада към групата на

персоналните ТД; определящо е личното участие и качества (дружество

"интупта персона").

Чл.76 : СД е дружество, образувано от две или повече лица за извършване

по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят

солидарно и неограничено.

Съществени характеристики :

-има статут на юридическо лице; образувано е от не по-малко от две лица.

Не се допуска еднолично СД. Съдружници могат да бъдат физически лица

(правоспособни) и юридически лица (това не се допуска във всички страни).

-учредява се с дружествен договор. Изисква се форма за действителност -

писмена с нотариална заверка на подписите.

Чл.78 се отнася до минималното съдържание на дружествения

(учредителния) договор. Той трябва да съдържа :

-индивидуализиращите белези на съдружниците : име и местожителство,

съответно фирмата и седалището , както и адреса им;

-индивидуализиращите белези на СД : фирмата, седалището и предмета на

дейност на дружеството;

- вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им (за да се

формира имущество, а не капитал);

-начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;

-начина на управление и представителство на дружеството.

Вписването в търговския вегистър става в окръжния съд; няма

обнародване в Държавен вестник. Заявлението за регистрация се подписва от

всеки съдружник.

26

Фирма : тя трябва да съдържа името или фамилията на поне един от

съдружниците с указанието "събирателно дружество" или "съдружие"("с-ие").

Отговорност на съдружниците : солидарно и неограничено, лична,

субсидиарна, ex tunc (с обратно действие). По правило отделните физически

лица не носят отговорност за задължения на юридическите лица. При СД имаме

пробив в идеята за ограничената отговорност, тук тя е лична (всеки отговаря с

личното си имущество, отделно от това на юридическото лице) и неограничена.

Неограниченост : цялото лично имущество служи за удовлетворяване на

кредиторите. Физическите лица могат да запазят само несеквестируемата си

част.

Солидарност : чл.88 - кредиторът може да насочи иска си към СД и към

всеки един от съдружниците.

Субсидарност : при принудително изпълнение на задължение кредиторът

се удовлетворява първо от имуществото на СД, а след това от личното

имущество на съдружниците.

Ex tunc : всеки отговаря наравно с останалите; ако встъпиш в СД,

отговаряш и за задължения, възникнали по-рано.

I. Видове правни отношения:

1. Вътрешни - правните норми, които ги регулират са предимно

диспозитивни, с изключение на чл.77, който гласи че всеки от съдружниците

има право само на един глас при решаване на въпроса, за който се изисква

мнозинство.

2. Външни - правната уредба е императивна, за да може да бъде

гарантирана правната сигурност.

1. Вътрешно отношение е всъщност членственото правно отношение, т.е.

между събирателното дружество и всеки от съдружниците. Съдържанието му

се формира от множество права и задължения, т.е. има комплексен характер.

Правата биват :

- имуществени - право на част от печалбата (право на дивидент); право на

обезщетение за разноски, направени при водене на дружествените работи;

право на обезщетения за вреди, претърпени при водене на дружествената

работа; право на ликвидационен дял (ликвидационна квота).

- неимуществени - право на управление и право на контрол.

Право на част от печалбата : чл.78 т.4 - в дружествения договор трябва да

бъде уреден начина за разпределяне на печалбата, то е основно субективно

право. Разпределянето на печалбата може да стане по два принципа :

- по равно между съдружниците

- според размера на вноската, направена при учредяване на СД (т.е.

капиталовия принцип).

Възможно е съчетаване на двата принципа. Разпределянето на печалбата

трябва да отчита личното участие (принос) при осъществяване на конкретна

сделка или цялостната работа на СД.

Право на обезщетение за разноски, които съдружникът е направил при

водене на дружествените работи. Това съществува още от римското право.

27

"Разноските" са необходими и полезни. Необходими са за поддържане и

запазване на вещта или за нейното възстановяване. Полезни са за увеличаване

стойността на вещта.

В ТП приемаме, че трябва да се обезщетят и двата вида разноски.

Право на обезщетение за вреди, претърпени при водене на дружествените

работи. Задължена страна при изплащане на вредите е само СД, а то от своя

страна има право да предяви иск за обезщетение към третото лице, което е

причинило вредата.

Ако трето лице, наето да работи за СД, претърпи такива вреди, то има

пряка претенция към увредилото го лице, на няма право на печалба от СД.

Последните две права са права за вземане на определена парична сума,

като по закон съдружникът има право на лихва върху двете обезщетения.

Дължи се законна лихва, в дружествения договор не е необходимо тя да бъде

уговаряна. Лихвата тече от момента на възникване на правата за обезщетение.

Единият вид лихва тече от момента на правене на разноските, а другият вид - от

момента на претърпяване на вредите.

Право на ликвидационен дял : възниква само при прекратяване на СД.

Тогава имуществото на СД подлежи на осребряване - плащат се всички

задължения, прибират се всички взимания и остават някакви пари. Всеки от

съдружниците има право да получи дял от тях. Размерите на тези дялове се

определят в дружествения договор.

При напускане на СД от страна на един съдружник (без да се прекратява

СД), съдружникът има право на стойността на ликвидационния дял, който той

би получил, ако в момента СД се прекратяваше.

Неимуществените права са строго лични и абсолютно непрехвърлими.

Право на управление : всеки съдружник има право да управлява СД, за

разлика от капиталовите търговски дружества. Тук не се сформират специални

органи за управление. Управлението е дейност вътре в СД, насочена към

формиране на политиката и водене на дружествените работи;

представителството е насочено навън, то е власт, която няма дадено лице/лица

да придобиват права и задължения за СД. Няма пречка управлението и

представителството да се съсредоточат в едно и също лице/лица, но това трябва

изрично да бъде уговорено в дружествения договор.

Възможно е в дружествения договор да бъде уговорено управлението да

бъде възложено на един или няколко съдружници, както и на трето лице. Най-

често всички съдружници взимат решения за едно лице. Когато има един или

няколко определени управители, законът предвижда няколко случая (по чл.84

ал.2), в които се изисква съгласие на общото събрание :

- придобиване и разпореждане с вещните права върху недвижими имоти;

- назначаване на управител, който не е съдружник;

- сключване на договори за паричен заем в размер по-голям от

определения в дружествения договор.

28

Чл. 87 : право на един глас - ако решенията се вземат с единодушие, няма

значение кой колко гласа има. Когато решенията се вземат с мнозинство, броят

гласове на един човек е от значение.

Възлагането на управление може да бъде оттеглено по съдебен ред (с иск

на всеки от съдружниците, когато лицето, натоварено с управление, наруши

закона или други условия, предвидени в дружествения договор) или по общо

съгласие на всеки съдружник.

Право на контрол : върху всички дружествени работи. Включва право да се

иска обяснение от управителя, да се преглеждат търговските книги, да се

осведомява лично за хода на дружествените работи.

Задължения на съдружниците :

1. Имуществени :

- задължение за вноска за формиране на дружесвеното имущество, няма

минимален размер. Вноските не могат да бъдат личен труд или услуги, законът

не изисква оценката на вещни лица, меродавна е оценката на съдружниците;

- задължение за лихва за неизпълнение на парична вноска. Размерът на

лихвата е законния; тя се дължи дори това да не е предвидено в дружествения

договор.

2. Неимуществени :

- задължение на лични усилия при водене на дружествените работи (личен

принос);

- задължение за въздържане от конкурентна дейност (чл.83) - не могат да

участват в друго дружество и не могат да сключват сделки за своя или чужда

сметка по предмета на дейност на СД. Ако СД позволи това правило може да се

наруши. Съдружникът, който е нарушил това задължение дължи обезщетение;

искът се предявява от всеки от останалите съдружници в тримесечен срок от

узнаването, но не по-късно от три години от извършването; обезщетението се

дължи на самото СД.

Друго обезщетение за СД е правото да заяви, че встъпва като страна по

сключената сделка. Заявлението се отправя до съдружника и третото лице в

срок от един месец от узнаването, но не по-късно от една година от

сключването на сделката.

Представителство : всеки съдружник може да изразява правновалидна

воля, с която да възникват права и задължения за СД. Възможно е

представителството да бъде възложено на един, повече съдружници или на

трето лице. Това обаче трябва изрично да се впише в търговския регистър. И

тук може да се направи оттегляне на представителната власт - по общо съгласие

или по съдебен ред. Оттеглянето също се вписва в търговския регистър.

Отговорност на СД : правата са императивни. СД отговаря за

задълженията си с цялото си имущество и на първо място със собственото си

имущество. Законът обаче предвижда и лична неограничена отговорност на

всеки от съдружниците. Те отговарят солидарно -чл.88 - искове срещу СД могат

да се водят и срещу един или няколко от съдружниците. Принудителното

изпълнение се насочва най-напред срещу СД, а при невъзможност за

29

изпълнение срещу личното имущество на съдружниците. Затова отговорността

на съдружниците е субсидиарна (вторична). Всеки един от съдружниците може

да предяви както личните си възражения, така и тези на СД.

Пример : кредиторът има да взима 2000 лв. и да дава 1500 лв.. Всеки от

съдружниците може да поиска компенсация (прихващане), т.е. искът да тане

500 лв. Може да се упражни и лично възражение : съдружникът има да взима

по лично правоотношение 500 лв., а кредиторът иска 2000 лв. от СД.

Следователно иска само за 1500 лв.

Отговорността е ex tunc, т.е. новият съдружник отговаря за задължения,

които са възникнали преди влизането му. Претенцията за отговорност има

петгодишна давност, която започва да тече от момента на прекратяване на СД.

Давността е по-кратка, ако е предвидена изрично. Ако едно задължение е

възникнало след напускане на СД, съдружникът не носи отговорност.

2. Външни правни отношения. Дали СД може да отговаря за лични

задължения на съдружниците отговаря чл.96 - кредиторът на съдружник,

който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от

принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, има

право да поиска ликвидация на СД и да се удовлетвори от ликвидационния дял

на съдружника. Това става като в нов срок от 6 месеца се отправя иск за

прекратяване на СД и се налага запор върху дела на съдружника.

Възможности пред СД :

- ликвидира се СД и всичко е по реда си

- ако СД иска да продължи съществуването си, то или някой от

съдружниците може да изплати задължението на неизправния съдружник, като

се прекратява само членството на този съдружник.

Прекратяване на СД : не е правосиметрично на учредяването на СД.

Прекратяването настъпва с възникването на определен юридически факт. Има

само прекратяване на дейността, а не на цялото юридическо лице. Започва

процедура по ликвидация : изплащане на задълженията, събиране на

вземанията, осребряване на имуществото, разпределяне на дяловете, заличаване

на вписването в търговския регистър Ю прекратяване на юридичекото лице.

Основания за прекратяване :

I. Общи :

- изтичане на срок, ако такъв е предвиден;

- настъпване на прекратитилно условие;

- по общо съгласие на всички съдружници;

- по решение на съда в предвидените от закона случаи.

II. Прекратяване персоналитета на съдружниците в СД. Прекратявне на

участието на някои от съдружниците е основание за прекратяване на СД (по

правило се стига до това). Основанията в този случай са :

- смърт на съдружник, физическо лице;

- поставяне под пълно запрещение на съдружник, физическо лице;

- обявяване в несъстоятелност на съдружник, юридическо лице;

30

- обявяване в несъстоятелност на самото СД. Тя е алтернатива на

ликвидацията.

III. По волята на някой от съдружниците.

1. чл.95 - всеки съдружник може да прекрати СД с иск до окръжния съд,

когато :

- друг съдружник действа против интересите на СД;

-друг съдружник виновно не изпълнява задълженията по дружествения

договор;

- изпълнението на задълженията стане невъзможно поради обективна

причина.

Изключение : Ако съдружниците поискат, съдът може да не прекрати СД,

а да изключи неизправния съдружник.

2. чл.94 - ако СД е учредено без срок, с 6-месечно предизвестие всеки

съдружник може да прекрати СД (а не само своето членство).

IV. От трети лица (чл.96) :

- по иск на личен кредитор на съдружника.

Основания за прекратяване на членство :

I. Поради прекратяване или промяна в правосубектността на някой

съдружник (чл.97). Това става при :

- смърт, физическо лице;

- поставяне под пълно запрещение, физическо лице;

- обявяване в несъстоятелност, юридическо лице;

- прекратяване на юридическото лице.

Ако в дружествения договор е изрично уговорено, напускащият

съдружник има право да получи дела си в СД, без СД да се прекратява. При

смърт наследниците могат да встъпят в членство или да получат дела.

II. По искане на съдружниците - оттегляне на съдружник с едностранно

волеизявление за напускане и за продължаване на СД.

III. С решение на съда :

- по иск на личен кредитор на съдружника (чл.96 ал.2);

- изключване на съдружник (чл.95 ал. 2). Може да стане само по съдебен

ред, а не по решение на всички съдружници.

КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО (КД)

I. Характерът на отговорността на съдружниците е определящ за вида

на търговското дружество. При КД има два вида съдружници :

- с неограничена отговорност : комплементари;

- с ограничена отговорност : командитисти.

Комплементарите имат правата и задълженията на членовете на СД -

отговарят лично, неограничено и солидарно за задълженията на КД.

Командитистите отговарят ограничено, т.е. до размера на направената

дялова вноска. Ако не са направили цялата си вноска, кредиторите могат да

изискат остатъка.

31

Командитистите отговарят с вноска, а комплементарите - с цялото си

имущество.

Нормативна уредба : специални правила в ТЗ. За неизяснени въпроси се

препраща към СД (за неограничена отговорност, за членство и пр.).

II. Учредяване.

КД е договорно - създава се чрез договор с участието на всички видове

съдружници. Формата за действителност е писмена с нотариална заверка на

подписите. Съдържанието е сходно с това на учредителния договор на СД :

съдържа основните елементи от съдружническите правоотношения и

правоиндивидуализиращите белези. Възниква от момента на вписване в

търговския регистър, което трябва да бъде изискано от комплементарите. Не се

обнародва в Държавен вестник.

III. Съдружнически правоотношения.

Уредбата им е диспозитивна : съдружниците са свободни при

учредяването или впоследствие да добавят нови права и задължения. Имаме два

типа съдружнически правоотношения :

� на комплементарите - важат разпоредбите на ТЗ за СД

� на командитистите - върху съдържанието им оказва влияние тяхната

ограничена отговорност. Те имат по-малко права и задължения.

Права на командитистите :

1. Имуществени :

- да получават дял от печалбата. За това е необходимо да има печалба от

дейността. Ако командитистът не е направил цялата си вноска, печалбата му се

задържа, докато тя бъде покрита. Едва след това участва равноправно в

разпределянето на печалбите. Ако има загуби за минали години, в бъдеще не се

разпределят печалби, докато тези загуби не бъдат покрити.

- ликвидационна квота - да получи дял от имущетсвото на дружеството

при ликвидация.

Тези дялове се дават пропорционално на дяловата вноска, без значение

дали е с ограничена или неограничена отговорност. Друго може да бъде

изрично уговорено в учредителния договор.

2. Неимуществени : участие в управлението и представителството на КД.

Извършва се от комплементарите при ограниченията за КД. Командитистите

нямат право да управляват. Те имат право само да получават информация - да

преглеждат търговските книги на КД и да получават препис от годишния

счетоводен отчет. Само първото (за търговските книги) има някакъв смисъл,

т.к. второто е публична информация. Ако тези права бъдат нарушени, следва

съдебна процедура. Следователно управлението се осъществява само от

комплементарите.

IV. Прекратяване на КД - няма изрична уредба, прилагат се правилата за

СД. КД се прекратява :

- с изтичане на уговорен срок;

- със съгласието на всички съдружници (и двата вида). Необходима е

същата форма за действителност;

32

- при обявяване в несъстоятелност;

- поставяне под пълно запрещение на физическото лице;

- прекратяване на юридическото лице;

- обявяване на комплементар в несъстоятелност;

- с предизвестие - командитистът може да прекрати само своето членство с

предизвестие;

- поради неизпълнение на задължения на някой от комплементарите.

Последните пет случая са в сила само ако се извършват от комплементари.

Ако тези неща се случат на командитист, той бива изключен от КД или

наследен от КД.

- поради личен иск на кредитори (чл.96 от ТЗ) на комплементарите.

ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ (ООД)

Това е най-разпространеният вид търговско дружество у нас. При него

всички съдружници отговарят ограничено за задълженията на дружеството :

само с направената от тях дялова вноска. Ако са направили цялата си вноска, не

могат повече да бъдат задължени.

I. Учредяване - най-прости изисквания.

ООД е договорно търговско дружество. Учредява се чрез съглашение на

всички съдружници. Формата за действителност е само писмена. То е още

капиталово дружество - при учредяване се регистрира капитал (стойността на

първоначалното имущество). При процеса на учредяване трябва да е набрана

някаква част от капитала. Определен е минимален размер на капитала за

възникването : 2. лв. Капиталът е разделен на дялове , като стойността на един

дял не може да бъде по-малка от 1 лв.

Едва след тези условия може да се изисква вписване в ТЗ, след което ООД

вече възниква. Необходимо е вписване в Държавен вестник, но това няма

правно действие.

II. Съдружнически правоотношения.

Има само един тип съдружници. Възникването на съдружническите

правоотношения става :

- със самото учредяване;

- с встъпване на нов съдружник в старо ООД. Това може да стане по реда

на наследяване (при смърт на съдружник ООД не се прекратява); в резултат на

прехвърляне на дялове от досегашен съдружник. Това става с формален

договор - писмен, с нотариална заверка на подписите. Редът е следният :

1. прехвърляне с договор

2. молба за приемане на съдружника до общинския съвет

3. приемане на съдружника.

Трябва да се впише в търговския регистър. Освен това, ако не е стар член

на ООД, трябва да отправи писмена молба до ООД, след което общото

събрание решава дали да го приеме. Необходимо е съгласието на всички

останали съдружници.

33

Когато прехвърлянето на дяловете е между стари съдружници и само се

променя дела, не се изисква съгласие на общото събрание.

Трети начин за встъпване в ООД : при увеличаване капитала на ООД и

издаване на нови дялове. Отново за нови съдружници е необходимо съгласието

на общото събрание.

Права и задължения на съдружника :

1.1. Имуществени права :

- право на дял от печалбата (дивидент)

- право на ликвидационна квота.

Тези права са съразмерни на дяловете на съдружника. Диспозитивно се

определя, че няма привилегировани дялове, те обаче могат изрично да се

уговорят в договора на ООД.

1.2. Имуществени задължения : да направи дяловата си вноска. Възможно

е да възникне задължение за допълнителни парични вноски. Това е особен

паричен заем, който се отпуска на ООД. Решение се взима от общото събрание

с мнознство по-голямо от половината от капитала, като задължението възниква

и за останалите.

У нас не може да "изоставиш" дела си и да се освободиш от всички

задължения.

Тези допълнителни вноски подлежат на връщане и ако се уговори от

общото събрание, се дължи лихва. Вноските по принцип са пропорционални.

2.1.Неимуществени права : всеки съдружник е член на общото събрание и

той участва в него с право на глас по принципа 1 дял = 1 глас. Има право на

достъп до търговските книги на ООД.

2.2. Неимуществени задължения : да оказва съдействие за дейността на

ООД и да изпълнява решенията на общото събрание.

Прекратяване на членство в ООД (на съдружническо

правоотношение) :

- смърт на физическото лице;

- обявяване в несъстоятелност на всеки съдружник;

- напускане с предизвестие (писмено). Срок - 3 месеца;

- ликвидация на юридическото лице;

- изключване на съдружник от страна на самото ООД. Това става само при

наличие на нарушения от негова страна, които могат да бъдат :

- неизвършване на дяловата вноска. Дава се допълнителен срок, при

изтичане на който членството му се прекратява. Ако внесе само част

от парите ги губи.

- неоказване на съдействие за дейността на ООД

- неизпълнение на решенията на общото събрание

- действие срещу интересите на ООД.

При тези четири случаи се отправя писмено предупреждение да

съдружника. Ако нарушенията продължават следва изключване. То се решава

от общото събрание на ООД, с единодушие на останалите съдужници. Ако

34

двама съдружници са нарушили някое от условията, за всеки от тях се

разглежда случая поотделно.

Съдружникът може да се защити срещу неправомерно изключване по

общия ред (чл.74) за атакуване решения на ТД.

III. Управление на ООД.

Досега нямаше обособени органи. Тук вече не е така. Има два

задължителни - общо събрание и управител - и един факултативен орган -

контрольор. Контрольорът се определя само при изрично упоменаване в

договора.

Общото събрание е колегиален орган на всички съдружници с право на

глас. Управителят има съвещателен глас, ако не е съдружник. Ако наетите по

трудов договор лица, наети в ООД, са повече от 50, те имат право на един

представител в общото събрание със съвещателен глас.

Компетентност на общото събрание :

- относно главните въпроси, свързани с дейността на ООД;

- приема и изключва съдружници;

- взима решения за намаляване и увеличаване на капитала;

- изменя и допълва дружествения договор;

За тези решения е нужно пълно единодушие. За останалите е достатъчно

да има над 50% от капитала :

- избиране и освобождаване на ръководител;

- допълнителни парични вноски;

- откриване и закриване на клонове;

- участие в други дружества;

- сделки за разпореждане с недвижими имоти;

- приемане на отчета и годишния баланс.

Гласуването става по два начина :

-гласуване на общото събрание - лично от съдружника или от

пълномощник (може да не е съдружник), който разполага с писмено

пълномощно;

-неприсъствено взимане на решението - представя се проект (писмен) на

всички съдружници и ако те го подпишат то става решение на общото събрание

(няма значение какво мнозинство се е изисквало).

Управител : това е органът, който извършва оперативната дейност на ООД.

Той има представителна власт. Може да има повече от един управител.

Контрольор : има чисто надзорни функции. Дава отчет пред общото

събрание за надзора върху дейността на управителя.

IV. Прекратяване на ООД. Става при :

- изтичане на срок, предвиден в дружествения договор;

- по волята на съдружниците, с решение на общото събрание, с над 2/3 от

капитала;

- обявяване в несъстоятелност - по реда на съдебно производство пред

окръжния съд по регистрацията на дружеството. Предпоставки :

1. По противозаконна дейност на ООД - прокурорът сезира окръжния съд.

35

2. Поради важни причини - искът за прекратяване се прави от съдружници,

представляващи повече от 1/5 от капитала. Пример в този случай е ако някой

съдружник се е провинил, но няма достатъчно мнозинство за изключването му.

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО (АД)

АД е дружество на едрия капитал, то е най-ефективната дружествена

форма за извършване на търговска дейност в почти всички области на

икономиката, където се налагат големи инестиции.

Същественото развитие започва в края на XIX в. и началото на XX в. с

необходимостта от окрупняване на капитал в определени начинания. Днес

поради максимална концентрация на капитала АД са много популярни.

Предимства на АД :

1. Рискът от стопанската дейност се поделя между много хора, които могат

да реализират огромни начинания.

2. Изцяло липсват задължения за лично участие и водене на дружествени

работи.

3. Значително улеснено е прехвърлянето на участие в АД, което става чрез

простото прехвърляне на акции. Няма друго дружество, където да е толкова

лесно.

4. Няма никакви ограничаващи клаузи за участие в дружеството.

5. Възможност да се запази в тайна притежателя на капитала. Поради това

във Франция и Германия АД се наричат "анонимно дружество".

6. Чрез участието в АД може да се участва във вторичния пазар (търгува се

участието в самото дружество). Акционерите в компанията печелят обикновено

повече от печалбата на акциите, отколкото от дивидентите.

7. Възможността да се осъществява интернационална концентрация на

капитала.

Правна уредба : в ТЗ гл.14. Отделни разпоредби за отделни видове АД се

съдържат в Закона за банките; Закона за ценните книжа, фондовите борси и

инвестиционните дружества (за ценни книжа, 1995). С него се правят

съществени изменения в правната уредба на АД, особено що се отнася до ТЗ.

Чл.158 от ТЗ - АД е търговско дружество, чийто капитал е разпределен на

акции и което отговаря за задълженията си със своето имущество.

Белези на АД :

• корпоративно юридическо лице (т.к. е ТД). ТЗ допуска (както при

ООД) да се създава ЕАД, но режимът е много по-строг. ЕООД

могат да се създават от държавата или от частни лица, докато ЕАД

само от държавата или общината, или в други определени случаи.

• апиталово търговско дружество - АД е чистата форма на

капиталовото ТД. Съществуват много слаби връзки между

акционерите (те дори не се наричат съдружници), те може да не се

познават.

36

• ограничена отговорност на АД за задължения на ТД - АД отговаря

със собственото си имущество и нищо повече.

• особен състав на капитала - разпределен е на равни по размер

акции. Участието в капитала на всеки един от акционерите се

удостоверява и материализира с акциите.

• устройственият договор е устав. Той не се приподписва от

акционерите, но те са длъжни да се съобразяват с него. Той е

вътрешен нормативен акт на АД.

Съпоставка АД/ООД :

Прилики :

1. ООД също е капиталово ТД и е корпоративно юридическо лице, но има

включени много елементи, които включват лични качества на съдружниците.

2. И двете имат ограничена отговорност на съдружниците.

3. Имат право на дивидент, право на ликвидационна квота, право на

участие в управлението (общото събрание).

Разлики :

4. ООД е договорно (подписват се договори при учредяване или по-късно

встъпване), АД е уставно.

5. Участието в капитала при ООД се изразява в поемането на дял, докато

при АД участието в капитала става със записването на акции. Разликата между

акции и дялове е, че акциите са ценни книжа, докато дяловете не са, не се

издава удостоверение. Акциите са равни по стойност, а дяловете - не. Акциите

са неделими, дяловете могат да бъдат предмет на делба (чл.131).

6. ООД има личностни (персонални) елементи, АД е изцяло капиталово.

ООД имат задължения да изпълняват решения на ОС, да не пречат на дейността

и т.н., т.е. те са неимуществени дружества. При АД има едно задължение

(имуществено) - да направят вноската.

7. В АД акционерите могат свободно да се разполагат с членството си, да

продават акции. При ООД е необходимо единодушно съгласие на общото

събрание за прехвърляне на дяловете.

8. АД трябва в края на всяка година да публикуват в поне два ежедневника

годишните си счетоводни баланси. При ООД това го няма.

9. ЕООД може да се създава от Държавата или от частни лица, а ЕАД -

само от Държавата или общините.

Начини за възникване на АД :

Преобразуване на вече съществуващо юридическо лице -преобразуване на

държавни фирми в ЕАД с едноличен акт на съответния ресорен министър, т.е.

по разпоредителна система. В този акт се определя предмета на дейност,

индивидуализиращите белези, капитал, учредителен акт, органи за управление

на ТД. -Когато предприятието ще се прехвърля на малко собственици - ЕООД,

когато ще има много собственици (масова приватизация) - ЕАД. Ако има малък

капитал - ЕООД, голям капитал - ЕАД.

Създаване на ново ТД :

Учредяване : по нормативната система. Съществуват две системи :

37

1. Симултанна - учредителите се събират и подписват изявления за

вноските.

2. Сукцесивна - фактическият състав се съставя по-дълго време.

Набирането на капитала става с подписка.

Учредителите трябва да са правоспособни и да не са обявени в

несъстоятелност. Необходими са минимум две лица. Изключение : ЕАД се

учредява с акт на ресорния министър или с решение на общинския съвет (не

само на кмета). При сукцесивната система са необходими поне пет лица.

Лицата, които подписват имат качеството на учредители. Не е

задължително да запишат акции.

Акции се предлагат на неопределен кръг лица (50 или повече лица). За да

се извърши публично предлагане на акции, трябва да се изпълнят условията :

емитентът представя проспект и съобщение за публична продажба. Проспектът

може да бъде публикуван, ако има разрешение от Комисията по ценните книжа,

която прави преценка за законо- и целе-съобразност за предлагане на публични

акции. Проспектът трябва да съдържа всички данни за емитента и за

предложените за закупуване ценни книжа, необходими за точна преценка на

кандидатите за икономическото и финансовото състояние на емитента, както и

за правата, които произтичат от предлаганите ценни книжа (т.е. всички

индивидуализиращи белези на учредяваното дружество, определените цени за

лицата с повече от 10% от акциите, данни за капитала, вида, броя на акциите и

пр.).

Инвеститорите трябва да бъдат гарантирани, че направеното публично

предложение е достатъчно сериозно и отговаря на изискванията. Тези

изисквания са в сила както при първоначално учредяване на ТД, така и при по-

късно увеличаване на емисията.

Подписката винаги има определен срок. Предназначението й е

акционерите да запишат акции, срещу които да направят вноска. След това те

получават заверен препис от предложението, както и временно удостоверение,

че са записани акции и е направена вноска. Те важат до издаване на акциите.

Временните удостоверения се прехвърлят само след учредяването на АД, но по

правилата на поименните акции. След изтичане на срока на подписката трябва в

двумесечен срок да се свика учредително събрание. На него трябва да бъдат

взети няколко решения :

1. Констатация дали е набран капиталът. Ако е набран по-малък от

обявения, може да се вземе решение за удължаване на срока или за учредяване

на АД с реално набрания капитал. Ако е набран повече капитал или се учредява

с така набрания капитал, или учредителите могат да направят подбор на

акционерите (правят предложение за публична подписка). На неодобрените се

връщат вноските. На учредителното събрание трябва да присъстват поне пет

човека с повече от половината от записания капитал. Вноските се правят в

набирателна сметка. Ако не се свика учредително събрание в двумесечен срок,

лицата, направили вноски, могат да си ге изтеглят. Никой не може да се

разпорежда с набирателната сметка (тя не се олихвява). Ако се учреди АД тя се

38

трансформира в сметка на дружеството. Ако АД не се учреди, учредителите

солидарно носят отговорност за щетите, претърпени от вносителите (лихва).

2. Решение за учредяване.

3. Решение за приемане на устава на АД. Чл.172 - минималното

необходимо съдържание са индивидуализиращите белези, предмет на дейност,

седалище, размер на капитала, брой и вид на акциите, номинална и емисионна

стойност. Вноската може да е и непарична - необходима е оценка от три вещи

лица, вида на непаричната вноска също се вписва в устава. Вносителите на

непаричната вноска подписват и декларация.

За тези три решения се изисква единодушие !

4. Избиране на управителни органи : т.е. съвет на управители за

едностепенна система за управление или надзорен съвет за двустепенна

система за управление. Необходимо е вписване в търговския регистър. При

наличието на набран капитал и учредително събрание, съдът по седалището на

АД прави преценка за законосъобразността и вписва АД. Трябва да е записан

целият капитал и да е ефективно внесен над 25% от него. В устава се определя

срокът и условията за останалата част от вноските.

Следователно при възникване на юридическо лице е необходимо

публикуване в Държавен вестник, което има само декларативен, но не и

конституивен характер.

Симултантна система : избягва се фазата на публично набиране на

капитала. Започва се от учредителното събрание, на което учредителите

разпределят помежду си капитала. За учредителното събрание са необходими

поне двама души, които да притежават повече от половината от капитала.

Правен режим : капиталът на АД е подчинен на същия императивен

режим, както при ООД, но тук той е разпределен на акции.

Акция :

� книжен еквивалент на съответната част на капитала, който е изразен

върху номиналната стойност на акцията;

� документ, който удостоверява членството в АД, т.е. той

материализира правата на акционера в АД. Затова членство в АД

възниква от момента на придобиване на акцията.

� ценна книга - документ, който материализира определени права,

които са свързани с фактическото притежание на акцията (именно

това я прави ценна книга).

Акциите са еднакви по номинал и са неделими. Те имат няколко стойности

:

- номинална стойност - стойността, изписана върху самата акция. Тя

представлява участие в капитала, което е точно равно на вноските.

Минималната номинална стойност е 100 лв. или друга по-голяма, но

задължително кратна на 100.

- емисионна стойност - стойността, по която акциите се поемат от

учредителите или от лицата, записващи акции при учредяване чрез публична

собственост. За емисионна стойност се говори, когато акциите се предлагат от

39

АД при учредяване или при нова емисия на акции за увеличаване на капитала,

когато се предлагат за изкупуване.

Двете стойности могат да съвпадат. Акциите могат да се предложат за

изкупуване на стойност по-голяма или равна на номиналната. Разликата между

номиналната и емисионната стойност се нарича ажио и се отнася към

резервните фондове. Ако емисионната стойност е по-ниска от номиналната,

разликата се нарича дисажио и е недопустима по нашия закон.

- реална стойност - икономическа категория, определяща се от

оптималното имуществено състояние на дружеството; каква цена или на каква

част от капитала има право акционера.

- пазарна стойност (борсова) - стойност, на която акцията може да се

продава на трети лица или на фондовите борси. Тази стойност е около реалната

стойност на акцията.

Видове акции - поименни, на приносителя и привилегировани.

Поименни акции - няма ограничение какъв вид акции да се емитират от

АД. Правата по акциите на приносителя се упражняват от лицето, което на

Общото събрание носи акцията, защото върху нея няма име. Те се прехвърлят

чрез простото им предаване. Временните удостоверения се заменят с акции,

само когато се изплати пълната стойност на акциите. Върху поименните акции

задължително се изписва името на притежателя - в АД трябва да се води книга

на поименните акционери. Тези акции се прехвърлят чрез джиро, което се

изписва на гърба на поименните акции. За да бъде противопоставимо

прехвърлянето на акциите, то трябва да е записано в книгата, иначе джиротарът

няма да може да упражни права по акцията. Те се издават, ако не е изплатена

пълната номинална или емисионна стойност и върху нея се изписват вноските.

При прехвърляне на неизплатена акция преобретателят отговаря солидарно с

прехвърлителя - той отговаря до две години за невнесената част към капитала.

Привилегировани акции - носят допълнителни права на притежателите

си (съществуват и обикновени акции). Акции, даващи еднакви права формират

отделен глас. Привилегията може да е : гарантиран дивидент; допълнителен

дивидент (в зависимост от дивидента,разпределен между останалите

акционери); гарантиран дял при ликвидиране на дружеството и други,

предвидени в устава привилегии. Законът допуска издаване на акции без право

на глас, но те трябва задължително да са привилегировани. Акции без право на

глас не могат да бъдат повече от 1/2 от акците на дружеството (закон за ЦК).

Дружеството се задължава да изпълнява задължителни правила, а санкцията е,

че ако не се изпълняват задълженията, то след определен срок тази акция се

превръща в обикновена. Освен това с мнозинство не по-малко от 3/4 правата на

привилегированите акционери могат да бъдат ограничени.

Закон за ценните книжа - урежда така наречените безналични акции.

При емитиране на безналични акции правата възникват след вписването в

оределената за тях книга. Там се вписват всички персонифициращи данни на

притежателите, съответно и номиналната стойност на акциите - броя на

акциите. Те са задължително поименни. Акционерите имат поименни

40

удостоверения, които са непрехвърлими и удостоверяват вписването на

определеното лице в книгата. Прехвърляне е възможно, но трябва да се отрази в

книгата.

Акциите могат да бъдат предмет на сделки (прехвърляне, което зависи

от вида им) :

- акции на приносителя - просто продаване, правата се упражняват от този,

който притежава фактическата власт;

- поименни акции - чрез джиро. Прехвърлянето трябва да се впише в

книгата на акционерите, в противен случай членството не се променя. В случай,

че прехвърлителят дължи нещо на АД, то той отговаря солидарно с

приобретателя за задълженията си. За прехвърлителят тази отговорност е в две-

годишен срок.

- обратно изкупуване на акции - АД само да придобива акциите си. Страни

по члентсвеното правоотношение са акционерът и АД. При обратното

изкупуване се стига до сливане на членството, следователно би трябвало да се

стигне до прекратяване на правоотношението. По този начин се намалява

капитала на АД, т.к. то притежава акция, която притежавана от него няма

стойност. Това не е разрешено в старите правни системи. У нас доскоро

можеше само при намаляване на капитала. Сега е възможно обратно

изкупуване при следните (чл.187 ал.2) условия :

� възможността трябва изрично да е предвидена в устава на АД;

� обратното изкупуване на собствени акции не може да надхвърли

10% от общия брой ;

� акциите трябва да са изцяло изплатени ;

� квалифицирано мнозинство (2/3 от капитала) на общото събрание;

� изкупуването да е до размера на неразпределената част от печалбата.

Обикновено след това АД трябва обратно на пазара за изкупуване. До

обратно изкупуване се стига при опасност от "поглъщане" или ако някой

акционер може да изкупи контролния пакет от акции.

Задължения за акционерите : имат едно задължение (имущественост) - да

направят вноската си в размер по-голям или равен на номинала (емисионна

стойност). Ако акционерът не е изплатил изцяло, то когато настъпи падежа на

задължението АД му прави писмено рледупреждение в едномесечен срок. Ако

пак не изплати, акциите му се обезсилват (амортизират). Прекратяване на

членството (изключване) става само по този начин. Той губи правата върху

направените вноски, които преминават във фонд "резервен". АД трябва да

предложи нови акции за продажба. В устава може да се уговори дължане на

лихва за невнесената сума.

Права на акционерите :

- имуществени - право на дивидент, право на ликвидационна квота

(съразмерно на номиналната стойност на ацията, освен ако нямат привилегии),

право на лихва (ако е изрично уговорена в устава). Тя се изплаща преди

облагането с данъци, счита се за текущ разход на АД.

41

- неимуществени - право на глас (на управление), право на информация

(достъп до книгите на АД, независимо от вида на акциите), право на контрол

(може да атакува всички решения на АД, дори и пред съда по реда на чл.71 и 74

от ТЗ).

Изменение на капитала : капиталът е статистично определена величина,

която се променя по точно определен ред и начин :

1. Увеличаване на капитала :

- записаният капитал трябва да бъде изцяло внесен (за разлика от ООД,

където само 70% трябва да са внесени). Сравнение : при учредяване може да е

внесен само 25%;

- чрез решение на общото събрание на акционерите.

Начините за увеличаване на капитала са :

- издаване на нови акции;

- увеличаване номиналната стойност на вече издадени акции;

- конвертиране на облигации в акции.

От икономическа гледна точка има два източника за увеличение, откъдето

следват два вида увеличение : номинално и ефективно. Номиналното

увеличение става със собствени средства. Ефективното увеличение е реално

внасяне на нови средства (парични или непарични вноски) на АД, които обаче

не са част от капитала. Ефективно не постъпват нови парични средства, а само

правим промяна в правния режим на това имущество.

При нова емисия всеки от съдружниците има право да запише акции от

новата емисия съобразно с дела си от старата емисия. Тази привилегия може да

бъде елиминирана само с квалифицирано мнозинство (3/4 от капитала).

Увеличаване на капитала под условие : новата емисия се записва от

външни лица или от точно определено лице.

Номиналното увеличение може да стане както с издаване на нови акции,

така и с увеличаване на номинала. Щом се увеличи със средства на АД, то

новите акции се записват само от старите акционери.

При емитиране на облигации имаме заем на трети лица към АД. Когато се

вземе решение за конвертиране в акции, тези облигации стават акции и

следователно крадиторът става член на АД.

Промяна в размера на капитала се записва в търговския регистър и се

обнародва в Държавен вестник. Надзорният съвет може да реши да увеличи

капитала без общото събрание със свое решение в срок от пет години след

учредяване на АД (или промяната в устава относно това право) само до

определения в устава размер.

2. Намаляване на капитала :

- намаляване на номиналната стойност на емитираните акции

- обезсилване - принудително. Трябва да е определено в устава (всеки

може сам да определи точните условия за обезсилване)

- обратно изкупуване на акциите.

Намаляването на капитала се извършва по решение на общото събрание.

Ако има емитирани няколко вида акции, всеки клас акционери трябва да се

42

съгласи отделно. В решението се определя целта и начина на намаляване. По

принцип при намаляване на номиналната стойност би трябвало да се изплаща

разликата на акционерите.

Защита на кредиторите : Намаляването на капитала не може да бъде

извършено без предварително уведомяване на кредиторите. Решението за

намаляване се вписва в Държавен вестник, в шестмесечен срок кредиторите се

противопоставят на това решение и имат право да поискат изплащане на

задължението или обезпечение.

Емитиране на облигации : АД е единственият вид търговско дружество,

което може да издава облигации. Това е начин за финансиране (кредитиране) на

АД, когато има нужда от средства. Другите два метода се директен кредит или

увеличаване на капитала. При емитиране имаме заем, срещу който кредиторите

придобиват ценна книга, материализираща правото им да получат обратно

сумата, заедно с лихва в рамките на определения срок.

Акции срещу облигации : При акциите внесените суми стават част от

капитала и лицата стават акционери. При облигациите средствата счетоводно

не се отнасят към капитала на АД.

Хирографарни (непривилегировани) кредитори : нямат обезпечение срещу

заема си. При облигациите има само имуществени права.

Условия за облигации :

- АД да е съществувало поне 2 години;

- да са приети поне двугодишни счетоводни отчети.

Размерът на облигационния заем трябва да е по-малък или равен на

половината от внесения капитал (а не записания), ако облигационният заем е

гарантиран от банка или от държавата. Начини за набиране на заема :

- публична подписка (аналогична на акциите);

- закрита подписка - облигациите се записват от акционерите.

Едно АД може да емитира няколко облигационни заема, като облигациите

от всяка емисия образуват събрание на облигационерите. Всеки от тях избира

не повече от трима представители, които са група за защита на интересите. Те

имат право да участват в Общото събрание на акционерите със съвещателен

глас.

Права на облигационерите :

- могат да се разпореждат с облигацията (влагане, залагане, продажба,

прехвърляне с джиро);

- от гледна точка на заемодатели съществуват два вида права :

1. индивидуални - право на връщане на главницата и право на лихва.

Облигационерите, които са записали равен брой облигации с еднакъв номинал

имат равни права на вземане.

2. колективни.

Облигационерите се удовлетворяват при ликвидация преди акционерите.

Те имат право на управление.

Видове облигации :

43

- конвертируеми - могат при определени условия да се превърнат в акции.

Тяхната емисионна стойност е по-голяма или равна на емисионната стойност на

акциите на АД. Не важи изискването, че емисионната стойност е по-голяма или

равна на номиналната стойност (т.е. позволено е дизажио). Конвертирата е

право на облигационера да преобразува заема с акции, а не негово задължение.

Не се прави нова вноска, за да станеш акционер при конвертиране. Издаването

на конвертируеми акции става със съгласието на общото събрание на

облигационерите от предишните облигационни емисии.

- неконвертируеми.

Управление на АД : Правната уредба е императивна. Съществуват три

системи :

1. англо-американска - с надзорен съвет, само един орган е извън общото

събрание.

2. двустепенна система - уставът и надзорният съвет (германските).

3. френска система - възможни са и двете системи в зависимост от избора

на акционерите.

У нас е приета френската система - на акционерите се предоставя право да

изберат коя система предпочитат.

Органи : 1. общото събрание на акционерите и съвет на директорите или

2. управителният съвет и надзорният съвет.

Общото събрание : няма представителни права, за него са представени най-

съществените решения за съществуването на АД. В него влизат всички

акционери с право на глас. Участието се придобива след изплащане на цялата

стойност, освен ако друго не е предвидено в устава (чл.228). Общото събрание

заседава редовно (свиква се поне веднъж годишно, приема годишния

счетоводен отчет).Свикването на общото събрание става по решение на

управителния съвет; от надзорния съвет; по искане на акционерите, които

притежават над 10% от капитала; от Окръжния съд в случай че са поискани

10% от общото събрание, а управителния съвет не го е свикал. При

обнародване в Държавен дестник се вписват индивидуализиращите белези на

АД; дата, час и място на общото събрание; дневен ред. Ако някой въпрос не е

включен, той не може да се разглежда на общото събрание.

До поименните акционери се изпраща писмена покана. Не се изисква

кворум за общото събрание (освен ако не е предвиден такъв в устава). Ако има

кворум и той не е постигнат, може да се свика второ общо събрание в рамките

на един месец и там вече няма нужда от кворум.

Всеки от акционерите има право на един глас за всяка акция (освен ако не

са привилегировани). Вземането на решение става с половината от

представения капитал (освен при намаляващ капитал). Квалифицирано

мнозинство (2/3 от представения капитал) има при увеличаване и намаляване на

капитала, преобразуване и прекратяване на АД, изменение на устава. Чл.194-

правото на акционерите за изкупуване на нови акции може да отпадне по

решение на общото събрание, взето с мнозинство 3/4 от гласовете на

представените акции. Чл.197 ал.1 - общото събрание може да реши да увеличи

44

капитала чрез превръщане на част от печалбата в капитал. Решението се взима

в срок до 3 месеца след приемането на годишния счетоводен отчет за изтеклата

година с мнозинство 3/4 от гласовете на представените на събранието акции.

Има тенденция за увеличаване правомощията на управителния съвет

(надзорен съвет, съвет на директорите). Тяхната компетентност не се изрежда

изрично.

Надзорен съвет - избира се от общото събрание (3-7 членове), няма

управителни функции; представя интересите на акционерите, като контролира

работата на управителния съвет. Той назначава управителния съвет и може да

освобождава членовете от него по всяко време. Управителният съвет трябва да

се отчита на всеки 3 месеца.

Членовете трябва да са дееспособни физически и юридически лица.

Конкретните права се упражняват от физическото лице, натоварено от това

юридическо лице. Членовете носят солидарна отговорност за управлението.

Управителен съвет - има представителна власт (1-9 членове), взима

всякакви решения по управлението на АД. Някои решения (чл.236 ал.1 от ТЗ)

трябва предварително да бъдат одобрени от надзорния съвет.

Съвет на директорите - единствен орган на управление (3-9 лица), избира

се и се освобождава от общото събрание. Членовете се разпределят помежду си

на надзорни и изпълнителни членове, като надзорните са повече от

управителите. Изпълнителните членове представят и управляват АД. Всички

членове на съвета на директорите имат еднакви права, независимо от

вътрешното разпределение. Не е нужно да са акционери. Ако не са, то на

общото събрание участват със съвещателен глас.

Прекратяване на АД :

- по решение на общото събрание (2/3 от представения капитал);

- с изтичане на предвидения срок;

- при обявяване в несъстоятелност;

- с решение на съда (ако капиталът е по-малък от законовия минимум в

продължение на една година);

При прекратяване се обявява в ликвидация.

КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ (КДА)

Това е последният вид дружество, което се дефинира в закона. Има

хибридна форма между КД и АД, прилагат се три групи правила :

1. директно уреждащи КДА ;

2. уреждащи правилата на АД;

3. уреждащи правилата на КД.

I. Понятие : Подобно на КД, в КДА има две категории съдружници :

неограничено отговорни (комплементари) и ограничено отговорни, за чиито

дялове са издадени акции (командитни акционери). Те имат статут на

акционерите в АД.

45

II. Учредяване : учредяването на КДА става по най-сложен начин. То

минава през два етапа :

- само с участието на комплементарите;

- с участието на командитисти .

1. Сключване на договор на комплементарите. Формата на действителност

е писмена с нотариална заверка на подписите. Няма изискване за минимален

брой комплементари, може да е само един.

2. Другата категория съдружници (командитистите) се набират съгласно

правилата на АД - с подписка или без подписка :

- с подписка : ролята на учредители се изпълнява от комплементарите,

сключили вече договор помежду си. При набиране на акционери за АД, КДА

чрез подписка се прилагат вече новите изисквания на специалния закон за

ценните книжа.

- без подписка : учредяването става на учредително събрание, свикано от

командитистите, с участието на поканени от тях лица. Командитистите имат

винаги право на подбор (с или без подписка), докато при АД всички записали

акции до набиране на капитала трябва да се приемат. Ако акционерите

командитисти са направили вноска в набирателната сметка, то парите трябва да

им се върнат с лихви.

На учредителното събрание участват бъдещите командитни акционери с

право на глас, а комплементарите не участват с право на глас. На

учредителното събрание се предлага проект на решение по два въпроса :

учредяване на КДА и приемане на устава на КДА.

Командитните акционери могат само да гласуват с "да" или "не", но не

могат да променят устава. На командитните акционери им е дадена възможонст

да одобряват решенията. Учредителните документи са два - договор и устав.

III. Съдебна регистрация : става по общите правила. Заявление се подава

от неограничено отговорните съдружници, които функционират като Съвет на

директорите.

IV. Съдружнически правоотношения : има две категории съдружници,

следователно и два типа правоотношения :

1. Правно положение на комплементарите. Прилагат се правилата за

КД. Има едно изключение и това е правото на управление на комплементарите.

В КД то се реализира индивидуално от всеки от тях. При КДА то става по два

начина, в зависимот от въпросите, които се разглеждат :

- по отношение на изменението на устава на КДА : всеки един от

комплементаристите трябва да даде съгласието си за промяна;

- по оперативни въпроси : участието на комплементаристите в

управлението става чрез колективен орган на управление, Съвет на

директорите, в който членува всеки един от комплементарите.

2. Правно положение на командитните акционери. Важат правилата на

АД, с изключение на управлението. Правото на управление при АД се

реализира с участието на акционерите в Общо събрание на акционерите. При

КДА правомощията на общото събрание на акционерите са значително по-

46

малки. При АД всеки акционер може да бъде избран в Съвета на директорите

(Надзорен съвет, Управителен съвет). При КДА това е невъзможно. Тук законът

позволява един правен субект да има двойно правно положение : един човек да

е комплементар е да има акции в своето КДА. Акциите на комплементара в

КДА стават безгласни - той няма право на глас в Общото събрание.

V. Управление на КДА . Управлява се по правилата за управление на АД.

Има едностепенна система, определена от закона.

1. Общо събрание на командитните акционери.

2. Съвет на директорите.

Основното различие е в компетентността на двата органа. Общото

събрание се състои само от командитни акционери, комплементаристите не

участват. Съветът на директорите не е изборен орган, в него влизат всички

комплементари. Той е по-важен от първия.

Представителната власт на КДА принадлежи колективно на Съвета на

директорите, с възможност да се овластят един или повече негови членове.

Общото събрание има компетентност, установена в устава, но няма широката

компетентност и правомощията на Общото събрание при АД. Единственото

правомощие на Общото събрание при КДА е да взима решения за контрол на

дейността на Съвета на директорите. Отделният командитен акционер няма

индивидуално право на информация за делата на дружеството. По отношение

на прекратяването, изменението или допълването на устава, решение се взима

само при единодушие на комплементарите. Ако в устава не е предвидено друго,

ще е необходимо решение на Общото събрание на командитните акционери,

взето с мнозинство от 2/3 от представения капитал. Може да се предвиди в

устава, че това не е нужно.

VI. Пекратяване на КДА :

1. Налагат се прекратителните основания на АД :

- по решение на самото дружество, като е нужно изявление на двете групи

акционери;

- с изтичане на срок, ако такъв е предвиден;

- със сбъдване на прекратително условие, ако такова е уговорено;

- по решение на съда при противозаконна дейност. Искането се прави от

съответния окръжен прокурор;

- при спадане на капитала под законно установения минимум в

продължение на 1 година.

2. Важат и основанията за прекратяване на КД :

- при смърт на комплементар, физическо лице;

- при прекратяване с ликвидация на комплементар, юридическо лице;

- по искане на синдика (особено длъжностно лице, имащо представителна

власт относно длъжника);

-всеки комплементар може да прекрати КДА чрез предизвестие по

правилата на СД;

- личен кредитор на комплементар.

47

Тези основания не важат, когато става дума за командитен акционер. Ако

някой от горните факти настъпи за командитист, най-сериозната последица

може да бъде прекратяване на участието му в КДА.

Преобразуване на търговско дружество

Има 5 вида преобразуване на ТД. Налице е прекратяване на ТД като правен

субект, без да се извършва ликвидация на имуществото, а неговите права и

задължения както спрямо трети лица, така и спрямо съдружниците преминават

в друго ТД - прекратяване, съчетано с универсално правоприемство. Това касае

само петте големи вида ТД, не могат да участват еднолични търговци или

кооперации.

Всяка форма на преобразуване има своите особености.

1. Промяна на вида на ТД : промяна на правоорганизационната форма на

дружеството. Дружеството е създадено като договор от определен вид, който се

прекратява, а новото дружество приема всички права и задължния на старото.

Необходимо е решение на дружеството. В зависимост от формата се взима като

решение на съдружниците или от Общото събрание (на АД, ООД). При

приватизацията ЕООД става ЕАД. Необходимо е вписване в търговския

регистър.

Следват 2. и 3. (сливане и вливане), които са форми на централизация на

дружества. Участват най-малко 2 дружества.

2. Сливане : две или повече ТД се прекратяват, а на тяхно място възниква

едно ново. Всички права и задължения на прекратените дружества преминават

в новото дружество.

3. Вливане : от две или повече дружества остава да съществува едно, а

останалите преминават в него. Техните права и задължения преминават в

съществуващото предприятие.

Необходимо е решение на всяко едно от участващите дружества за

сливането и вливането, както и записване в търговския регистър. При

вливането праводателите са няколко, а правоприемникът е един.

Обединяването на няколко имущества в едно води до опасност за

кредиторите. Защита на кредиторите е така нареченото разделно управление на

имуществата при сливане и вливане. В шестмесечен срок от обнародване в

Държавен вестник, въпреки, че правният субект е един, за нуждите на

удовлетворяването на кредиторите се запазва вътрешната обособеност. В

рамките на тези 6 месеца всеки кредитор може да поиска обезщетение или

обезпечение на взиманията си. След изтичане на този срок обособеността

отпада и имуществото се разглежда като едно единствено.

Следващите две точки (разделяне и отделяне) са форми на

децентрализация :

4. Разделяне : едно ТД се прекратява и на негово място се образуват две

или повече други. Правата и задълженията преминават, като се разпределят

между двете или повече други дружества.

5. Отделяне : основното дружество се запазва, но се образуват едно или

няколко нови, като части от правата и задълженията преминават в другите.

48

С решението за преобразуване се взима решение за разпределение на

правата и задълженията спрямо трети лица, спрямо съдружническите

(акционерните) правоотношения. Може обаче да не се извърши разпределяне на

съдружническите правоотношения, тогава се приема, че съдружниците остават

съдружници във всички новообразувани дружества, съразмерно на техния

капитал.

Съществува опасност активът и пасивът да бъдат несъразмерно

разпределени и интересите на кредиторите да бъдат затруднени. Съществува

солидарна отговорност на дружествата (правоприемственост за задълженията

на дружеството).

Кредиторът може да иска изпълнение от всяко от солидарно отговорните

лица. Чисто имуществено кредиторите не се засягат. По счетоводните ни

стандарти не се вписват солидарните задължения на другите отделени

дружества.

Кредиторът разполага с няколко длъжници - той може да се удовлетворява

като опита всички или само едно дружество.

Ликвидация на търговското дружество

Ликвидацията е свързана с прекратяването на ТД. Когато едно юридическо

лице изчезне като правен субект възниква проблема какво да се прави с

неговото имущество, права и задължения. Трябва или да се намери

правоприемник на договора, или да се извърши ликвидация. Ликвидацията е

производство, в рамките на което ТД реализира своите права, т.е. превръща ги в

пари и с получените пари погасява своите задължения. В резултат на края на

производството праволиквидираното ТД не трябва да има никакви

имуществени права и задължения (чл.17 от ТЗ).

I. Начало - ликвидацията започва когато настъпи някое прекратително

основание (като юридически факт). За всяко дружество тези условия са

различни. Назначават се ликвидатори - те се занимават с делата на

дружеството, докато тече ликвидацията. Назначават се от самото дружество,

при СД, КД - от самите съдружници. При АД, КДА, ООД - съответно от

акционери, притежатели на дялове.

Когато ликвидацията става със съдебно решение, ликвидаторите се

назначават от съда. Вписва се в търговския регистър, че ТД е в ликвидация и

подписите (образци) на ликвидаторите се прилагат. ТД трае, докато тече

процесът на ликвидацията.

Промени :

-във фирмата - добавя се "в ликвидация", което е предупреждение до

контактуващите с ТД.

-в управлението и представителството - ТД се управлява единствено от

ликвидаторите. След като те се впишат в търговския регистър, функциите на

управителните органи на дружеството се прекратяват и представителната власт

преминава върху ликвидаторите. Ако има няколко ликвидатори, те имат

съвместна представителна власт, освен ако не е уговорено друго.

49

Целта на производството за ликвидация е дружеството да се освободи

от имуществото си. Това става на няколко етапа :

- установяване актива или пасива на дружеството. Прави се встъпителен

ликвидационен баланс. ликвидаторите започват работата си на базата на така

установените права и задължения.

- продават вещните права;

-събират вземанията на дружеството.

Получените пари удовлетворяват кредиторите на ТД. Това става по

няколко правила, които да ги защитават. Приема се, че счетоводните документи

на ТД може и да не се водят правилно.

Форма на публичност в защита на кредиторите : Решението за

започване на ликвидация се вписва в търговския регистър. Ликвидаторите

трябва да отправят покана до всички кредитори на ТД. На персонално

известните кредитори се изпраща персонална покана (тези, които са вписани

счетоводно в ТД). Ликвидаторите трябва да обнародват в Държавен вестник

покана до всички кредитори (в неофициалния раздел на вестника). Всеки, който

има големи вземания, трябва да си чете вестник. Претенциите за вземания се

предявяват в едногодишен срок от датата на обнародване. След изтичането на

срока ликвидаторите изплащат предявените вземания. Възможно е

ликвидаторите да откажат да изплатят (да оспорят вземане). Оспорването може

да дойде и от други кредитори, които твърдят, че това е мним кредитор.

Ликвидаторите обаче трябва да заделят пари в сметка за евентуалното

изплащане на такъв заем, който се решава по съдебен път.

Когато ТД в ликвидацията е неплатежоспособно, то ликвидаторите са

задължени да поискат от съда ТД да се обяви в несъстоятелност.

Производството за ликвидация се прекратява и се открива производство за

несъстоятелност. Това е условието на встъпителния баланс : ако се види, че ТД

не е в състояние да покрие кредитите си, то се обявява в несъстоятелност.

Ако остане имущество след изплащане на кредиторите, то може да се

разпредели между акционерите или съдружниците (по ликвидационен дял или

квота).

След ликвидацията ТД вече няма права и задължения. В търговския

регитър се заличава ТД, т.е. вписва се, че вече не съществува такъв правен

субект.

Обединения на търговци

Правила за формите на сдружаване на търговците (в консорциум и

холдинг) :

I. Консорциум : обединение на търговци за осъществяване на търговска

дейност. Може да бъде в няколко правоорганизационни форми :

- на гражданско дружество (чл.357 и сл.,ЗЗД)

- на някои от петте вида ТД. Разликата е, че дружеството по ЗЗД не е

юридическо лице, а ТД са юридически лица.

II. Холдинг : има своя юридически смисъл.

50

Холдингът се състои от две части : холдингово дружество и дъщерни

дружества. Техните отношения трябва да отговарят на следните формални

критерии :

1. Холдинговото дружество трябва да бъде капиталово дружество (АД,

ООД, КДА). За дъщерното дружество тези изисквания не са изрични, но се

извличат по тълкувателен път.

2. Поне 25% от капитала на холдинговото дружество трябва да се състои от

акции или дялове на дружества. Поне 25% от капитала на всяко от дъщерните

дружества трябва да бъдат притежавани от холдинговото дружество. Ако тези

изисквания не са изпълнени, говорим за случайно притежаване, а не за холдинг.

ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ

Понятие за търговска сделка :

Търговските сделки се дефинират :

- чрез обективен критерий - всички сделки по чл.1 ал.1 по ТЗ са търговски,

независимо от страните по тях;

- при всички останали сделки едната страна е търговец и са свързани с

упражняване на търговската му дейност.

Смисълът да се дефинира една сделка като търговска е във връзка с

приложимите правни норми, които важат спрямо нея. За нея ще се прилагат

първо правилата на ТЗ. Ако такива не съществуват, се прилагат разпоредбите

на ЗЗД .

Правна уредба на търговската сделка : съдържа обща и специална част,

както в ЗЗД.

1. Обща част - съдържа правилата, приложими към всяка търговска сделка,

независимо от конкретния и вид.

2. Специална част - съдържа правилата и правната уредба на специални

видове търговски сделки. Те не изчерпват вида на търговските сделки, в ТЗ са

уредени най-типичните или тези, които се нуждаят от специална уредба.

Общи правила за търговските сделки :

1. Сключване на търговски сделки (особени случаи) :

- публична покана (публично предложение) - Ако в обявлението до

широката публика се съдържа точно описание на продукта, цена, срок до който

предложението е валидно, то имаме оферта в юридически смисъл. Тогава, ако

някой каже "съгласен съм", то търговската сделка трябва да бъде сключена,

независимо от желанието на фирмата. Ако липсва индивидуализация, имаме

само предложение за оферта.

- правно значение на мълчанието при сключване на търговска сделка. Ако

имаме двама търговци, свързани с трайни търговски отношения, и ако единият

търговец отправи оферта до другия, необходимо е вторият изрично да я

отхвърли. Ако той не отговори ще имаме сключен договор. Това ускорява

търговските сделки. Забележка : Офертата трябва да се отнася до същия

предмет, за който са се установили трайните отношения.

51

2. Форма на търговската сделка - начинът, по който се обективира

(сключва) една сделка. Търговските сделки са неформални, могат да се

сключват и устно. Само при изрично предвидени от закона случаи или изрична

уговорка може да се изисква писмена форма. В този случай, ако тя не е спазена,

сделката е нищожна. Според проекта на ТЗ се приема писмено уведомяване

чрез телекс, телефакс и e-mail. Този документ при телекс не е подписан, а при

факса подписът не е саморъчен. Обаче : ако по документация може да се

установи времето и подателя, всичко е точно (проблеми за телекса няма).

3. Сключване на сделка при общи условия : когато един търговец

търгува с много хора, той не договаря поотделно със всеки клиент (напр.

вложител в банка). Търговците разработват детайлни общи условия, които или

приемаш или не. Проблемът идва от факта, че търговецът може да не е показал

всички общи условия, т.е. неспециалистите могат да бъдат изненадани. Затова

при сделките между двама търговци общите условия са задължителна част от

договора между тях, освен ако засегнатата страна докаже, че не е знаел

условията и не е могъл да ги научи. Ако сделката е между търговец и

нетърговец, общите условия стават част от договора само при изрично

подписана декларация, че приема общите условия.

Единствено изключение : законът за банките изисква условията на общите

сделки да бъдат поставени на видно място в банковите салони. Тогава те стават

задължителни и за нетърговците. Във всички други случаи (и

застрахователните договори) се изисква изрична клауза за приемане на общите

условия.

Изпълнение на търговските сделки

Според ТЗ, изпълнението на търговските сделки е като грижа на добър

търговец. Например при договора за продажба купувачът трябва да прегледа

вещта в момента на установяване на фактическата си власт върху нея и да

уведоми продавача за наличието на евентуални недостатъци. При ТП редица

недостатъци, които иначе ще са скрити, ще се приемат за явни.

Правилата за пасивната солидарност е налице, ако има повече от един

длъжник. При нея повече длъжници дължат на кредитора и когато той си

събере вземанията от някой от тях, не е необходимо да търси останалите. В ТП,

когато има повече от един длъжник, то всички отговарят солидарно, ако не е

уговорено противното. Идеята е кредиторът да реализира вземането си от който

и да е от длъжниците, а после те сами да уреждат отношенията помежду си.

ТЗ ще създаде правило за погасяване на паричните задължения при

безкасово плащане. При плащането в брой плащането става при размяната на

парите.

Неизпълнение на търговските сделки имаме без вина при:

1. Така наречената непреодолима сила - нейният институт е част от

проблема за отговорност на длъжника за неизпълнение. Предпоставка за

неизпълнение на задача от страна на длъжника може да бъде поведението т.е.

неизпълнение по вина на длъжника. При непреодолимата сила липсва причинна

връзка между поведението и неизпълнението. Например физическа (природна)

52

непреодолима сила. Чрез физическата непреодолима сила с акт на МС се въведе

ембарго върху изност на стоки за Сърбия и Черна гора, в следствие на което не

могат да се изпълнят договорите между тези страни.

В ТП длъжникът отговаря за непреодолима сила в следните случаи :

- когато е изпаднал в забава и след това настъпи непреодолима сила, той

носи отговорност за своето неизпълнение;

- при изрична клауза за това в договора;

- когато в специална норма на закона за даден вид търговска сделка се

утанови такава отговорност.

2. Случайно събитие - неизпълнението се намира в причинна връзка с

поведението на длъжника, но то не е виновно. Длъжникът не е могъл да

предвиди събитието, създало неизпълнението.

Според стария ТЗ се възприема, че без вина няма отговорност, освен при

договор за превоз и договор за публичен склад.

При виновно неизпълнение на търговските сделки неизправната

страна дължи на изправната:

1. Лихви - Според ТП договорни лихви се дължат и без да са уговорени,

т.е. по силата на диспозитивна норма.

- стоков кредит : двама търговци си дължат насрещни престации - една

парична и една непарична (например Договор с отложено плащане).

Продавачът получава по-късно парите си, т.е. кредитира за известно време

купувача. Лихва не се плаща само ако това е изрично уговорено в договора.

2. Неустойка - част от общия проблем за неизпълнението. Това е

неимуществената ценност, която длъжникът се задължава да престира на своя

кредитор в случай, че не изпълни виновно задължението си. Тя възниква при

наличието на виновно неизпълнение, независимо от това дали има вреди, които

кредиторът да е претърпял и в какви размери са те.

Търговски обезпечения

Обезпеченията са способи, даващи на кредитора възможност за по-добро

удовлетворение на неговите вземания :

1.той може да използва за удовлетворение не само имуществените права на

своя длъжник, но и на трето лице;

2. в рамките на имуществото на своя длъжник кредиторът се ползва с

предимство пред другите кредитори.

Търговските обезпечения са : поръчителство, залог, ипотека и банковата

гаранция, която се третира като особен вид сделка.

Залог и свързаното с него право на задържане :

Търговски залог - обезпечение върху движима вещ или вземане.

Заложният кредитор може да се удовлетвори от стойността на вещта или

вземането по предпочитание пред останалите кредитори на длъжника. За

търговски се счита всеки залог, който обезпечава вземане по търговска сделка.

Особености на търговския залог от гледна точка на учредяването му :

1. Договорен - създава се чрез отделен договор или клауза в дружествения

договор между залогоприемателя и залогодателя.

53

2. Законен - по силата на изрична нормативна разпоредба определени

кредитори имат заложно право за обезпечаване на техните вземания, без да е

сключен договор или договорна клауза. Т.е. в ТЗ залогът възниква, без да е

необходимо съгласието на залогодателя. ТЗ предвижда законен залог при:

- комисионен договор - той е в полза на комисионера за обезпечаване на

всички негови вземания по комисионния договор и се разпростира върху

всички вещи на комитента, намиращи се у него;

- спедиционен и превозен договор (само на товари). При спедиционния

договор едно лице - спедитор - се задължава да сключи от името на друго лице

договор за превоз. Установява се законен залог върху всички товари, намиращи

се в спедитора. При превозния договор в полза на превозвача се установява

законен залог, който се разпростира върху товара.

- договор за банкова касетка - особена категория банкова сделка и договор

за влог. Банката има законен залог върху съдържанието на касетката, ако

залогодателя не плаща необходимите такси;

- договор за публичен склад - влогоприемателят има право на законен

залог върху заложеното в склада за обезпечаване на всичките си вземания

върху влогодателя.

Договорният залог в областта на търговкото право има няколко особености

: договорът за залог е реален, сключва се с предаването на вещта във

фактическата власт на залогоприемателя. Ако се предават ценни книжа, трябва

първо да се извърши заложно джиро. Залогът възниква, когато съответната вещ

излезе от фактическата власт на длъжника.

Особени залози - при тях няма предаване на вещта във фактическата власт

на кледитора. ТЗ не регламентира тези залози, а ги препраща към други закони

- например Закона за банковите кредити. За да се обезпечи един кредит, се дава

възможност да се учреди залог без предаване на вещта. Съществуват два вида

особени залози :

- твърд залог - заложните вещи остават във фактическата власт на

залогодателя, но той няма право да ги използва при дейността си. Смисълът е,

че банките иначе биха се превърнали в публични складове, а така банката се

освобождава от необходимостта да се грижи за залога.

- подвижен залог - удовлетворява специфичната потребност на длъжника

да използва залога в своята дейност. Съществуват два вида :

• залог на материали в преработка - длъжникът залага някакви

суровини, но има право да ги преработва и да продава така получената стока.

Длъжникът може да продава и самите суровини, но трябва да връща

задълженията си към банката. Вещите се сменят, но залогът като процент от

стойността на кредита не се променя. Договорите обикновено съдържат

правила, по които банката проверява наличността на залога - ако залогът го

няма или е спаднал, възникват условия за предварителна изискуемост.

• залог на стоки в оборот - длъжникът може да продава заложената

продукция.

54

Търговско право на задържане - идеята на правото на задържане е, че

когато две лица си дължат взаимно неща, единият може да откаже да

изпълнение, ако другият не изпълни задължението си.

Видове търговски сделки

Търговска продажба - съобразно общото понятие за търговска сделка,

търговската продажба има търговски характер. Това означава, че винаги е

търговска продажбата със спекулативна цел (повторно продаване в същия или

променен вид). Едната страна е търговец и продажбата е извършена в кръга на

дейността му. Изключение - консумативната (потребителска) продажба

формално е търговска, но купувачът е физическо лице и вещта, предмет на

продажбата, е вещ за лично потребление. Следователно тази продажба се счита

за гражданско-правна. Ако купувачът е юридическо лице, продажбата ще е

търговска. ТЗ съдържа правила за няколко особени вида търговски продажби :

1. Транзитна продажба : Продавач -Купувач - Трето лице

При нея има уговорка, че продавачът ще предаде вещта или на купувача

или на трето лице, посочено от купувача. Купувачът изпраща транзитно

нареждане, в което уведомява продавача на кое трето лице да предаде вещта.

Проблемът тук е кой става собственик на вещта ? В момента на предаване на

вещта продавачът вече не е собственик. Приема се, че правото на собственост

при предаване на вещта става притежание на получателя, а купувачът изобщо

не става собственик.

2. Дистанционна продажба - Продавачът предава стоките на превозвач,

който ги доставя на купувача. Преминаването на собствеността става в момента

на предаване на стоката на превозвача (според ЗЗД). Друг проблем са

разноските за товарене, превоз, разтоварване, митническа обработка,

застраховане и т.н. Законът предоставя пълна свобода на договаряне, но когато

страните не са уговорили нищо, ТЗ диспозитивно определя, че разноските са за

сметка на купувача.

КОМИСИОННИ И СПЕДИЦИОННИ ДОГОВОРИ

I. Комисионен договор - съглашение, по силата на което едната страна -

комисионер - се задължава да извърши от свое име, но за сметка на другата

страна - комитент - правна сделка срещу възнаграждение. Комисионният

договор е :

- винаги възмезден;

- отнася се за правна сделка, правни действия;

- комисионерът няма представителна власт за комитента.

Съглашението е обикновен договор за поръчка.

Задължения на страните :

1.1. Задължение на комисионера :

- да извърши възложените му сделки. След като комисионерът няма

представителна власт, той може да върши всичко от свое име. След сключване

55

на възложените му сделки, комисионерът става страна по договора. Сделките,

които той сключва се наричат изпълнителни. Правните последици възникват за

комисионера. По силата на комисионния договор той е длъжен да прехвърли

възникналите права и задължения върху комитента. Това прехвърляне става

чрез следваща сделка между комисионера и комитента, която се нарича отчетна

сделка. След като тя бъде извършена и всичко е прехвърлено на комитента,

комисионерът вече е приключил участието си в договора (договор за

консигнация). Той трябва или да прехвърли вземането за цената на комитента,

или да предаде дължимата сума.

Комисионерът е задължен да извърши сделката както му е възложена, при

определените условия. Но в някои случаи той може да се отклони от тях, като

например извърши сделката при по-благоприятни условия. Нашият закон гласи,

че ако комисионерът сключи сделката при по-благоприятни условия, цялата

изгода е за комитента. Възможен е и обратния вариант - да сключи сделката

при по-неизгодни условия. В този случай, когато сделката вече е сключена,

комисионерът е длъжен да уведоми комитента за това. Ако комитента не

реагира, то според закона се счита, че е одобрил сделката. Ако обаче възрази,

той не се счита за обвързан от тези по-неизгодни условия. В такъв случай

комисионерът е задължен да компенсира комитента за неблагоприятните

последици. Няма да възникне задължение само ако се окаже, че не е могло

сделката да бъде сключена при по-благоприятни условия и по този начин

комисионерът е предпазил комитента от по-големи вреди. Т.е. ако

комисионерът успее да докаже, че неблагоприятните условия са по-добри, той

не дължи компенсиране.

- да застрахова вещите, които получава във връзка с комисионния договор.

- да дава сметка на комитента - да прехвърли правните последици от

сделката. Комисионерът трябва да представи разчет за сключената сделка, за

полученото изпълнение по нея, и да го подкрепи с писмен документ за

доказателство (как точно е изпълнил сделката).

1.2. Отговорност на комисионера . По принцип комисионерът не

отговаря за задълженията на третото лице. Съществуват обаче два случая,

когато комисионерът носи задължения за третото лице, за което отговаря:

- клауза дел кредере - отговорността е договорна;

- нормативно установена сделка - сделка на кредит. Нашият ТЗ избира

сделки, при които престацията на комисионера се извършва първа. Когато

комисионерът продава, той най-напред извършва продажбата, а цената се

определя след 3 месеца. Ако третото лице не изпълни задълженията си,

комитента търси отговорност от третото лице, но само ако комисионерът не е

знаел. Това е породено от хипотезата за външно-търговските сделки - когато се

сключи сделка на кредит и третото лице е било неплатежоспособно,

отговорността я носи комисисионерът, при положение че е знаел за това (той

трябва да има грижата на добър търговец).

2.1. Задължения на комитента :

56

- задължение да заплати уговореното възнаграждение. Ако такова липсва,

се дължи обичайното в случая възнаграждение - в процент от стойността на

сделката. В крайна сметка комисионерът е заинтересуван да сключи сделката

при максимално благоприятни условия.

- задължение да заплати на комисионера направените разноски.

Търговският представител не понася сам разноските по сделката.

Задълженията са парични. Съществува законен залог върху всички вещи,

които се намират по него. Вариантите за такива вещи са два : вещи, получени

от комитента и такива, закупени от третото лице. Щом вещите подлежат на

предаване на комитента, комисионерът има право да не ги предава, докато не

получи уговорените дължими суми. Той има също така право да продаде

вещите и да си удържи съответната сума.

Встъпване в изпълнителната сделка : Когато предмет на комисионния

договор е продажба това, което комитента в крайна сметка ще получи, са пари.

Когато предметът е покупка (при вещи) комитента ще получи заместими вещи.

При тези случаи на комитента е без значение кое ще е третото лице, с което

комисионерът ще сключи сделката. Ако комисионерът е овластен да продава,

той ще уведоми комитента, че той е купувача и ще му предаде цената.

Комисионерът може сам да стане страна по сделката, ако се касае за стоки,

които имат пазарна или борсова цена. Изискването за пазарната или борсовата

цена е в интерес на комитента, за да определи той цената. Законът гарантира

сделки при съществуващ критерий за цена. Когато комисионерът съобщи на

комитента, че е изпълнил сделката, но не е посочил трето лице, има встъпване в

изпълнителна сделка и възнаграждението му се намалява на половина. За да се

избегне това той трябва да уведоми комитента кое е третото лице. Договор

за консигнации - когато предмет на договор е продажба на вещ. Пак, ако

комисионерът не съобщи името на трето лице, възнаграждението му се

намалява на половина. Но може и да се договори друго - например ако има

мълчалива уговорка при продажба на дребно. По принцип това да се намали

възнаграждението е остаряло понятие, защото комитента е заинтересован да

вземе пари.

II. Спедиционен договор - доверителен договор, при който на спедитора

се възлага да сключи договор за превоз на товар.

Задължение на спедитора е да изпълни показанията на доверителя за пътя,

посоката и начина на превоз.

Особено задължение на доверителя е да уведоми спедитора за

особеностите на товара и да му го предаде.

При спедиционния договор съществува кратка спедиционна давност.

Отговорността за вреди по принцип се погасява с три - годишна давност, но при

спедиционния договор давността е една година.

В случай, че спедитора не получи вземанията си от доверителя, той не е

длъжен да му предаде товара, а има право да го продаде и да се удовлетвори от

сумата.

57

ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ

Договорът за превоз е съглашение, по силата на което едно лице -

превозвач - се задължава да премести в пространството чрез превозно

средство и срещу възнаграждение товар или лице. Съществуват три вида

договор за превоз :

- за превоз на пътници;

- за превоз на товари;

- за превоз на багаж.

Разделителният белег между превоза на товари и превоза на багаж е, че

превозът на багаж винаги съпътсва превоза на пътник и превозвачът е задължен

да предаде превозваната вещ само на пътника, докато при превоза на товари не

е така. При БДЖ например има специални товарни вагони за неща, които не

могат да се превозват в купе. На кратко разликата между товара и багажа е

следната : ако вещта се съпровожда от превоз на пътник, то имаме багаж. Ако

не - значи е товар.

От гледна точка на превозното средство имаме :

- железопътен превоз - съдържа се в акт на МС, в устава на железниците.

Урежда превозните отношения между БДЖ и другата страна;

- автомобилен превоз - съдържа се в акт на МС, в устава на автомобилния

транспорт за общо ползване.

Тези два акта на МС би следвало да бъдат заменени с два главни закона.

- воден превоз - той бива още речен и морски :

речният превоз е уреден в устава на търговското корабоплаване

морският превоз е уреден в кодекса на търговското мореплаване.

- въздушен превоз - уреден е в закона за гражданското въздухоплаване.

Тази класификация определя кои са правните норми.

Сключване на договора за превоз : Той е в едни случаи консенсуален

договор, т.е сключва се с постигането на съгласие (договор за въздушен и воден

превоз). В други случаи договорът е реален, т.е. сключва се не само с

постигането на съгласие, но и с фактическото предаване на товара

(автомобилният и ЖП-превоз у нас). При сключването на договора за превоз се

издава съответен документ - товарителница и товарителен запис.

Товарителницата се съставя от самия командат и има доказателствено значение.

Товарителният запис е ценна книга, който се издава от товародателя и той го

предава на превозвача. Превозвачът трябва да предаде товара само на редовния

владелец на тоя запис.

Задължения на страните :

1. Задължения на превозвача :

- да извърши възложеният му превоз;

- да уведоми получателя на товара и да му го предаде. Получателя е

лицето, посочено в товарителницата или товарителния запис.

2. Задължения на товародателя :

- да предостави товара в състояние и опаковка, подходящи за превоз;

58

- да уведоми превозвача за особеностите на товара;

- да заплати възнаграждението.

Отговорности на превозвача са за:

o забава - закъснение с превоза на товара;

o погиване на товара - когато има пълно унищожаване на вещта;

o повреждане на товара - частични повреди;

o изгубване на товара. Закъснението е частен случай на изгубването,

т.к. след известно закъснение товара се счита за загубен.

Превозвачът отговаря за всичките четири форми, освен ако не е изправен

пред непреодолима сила, или пък засягането на товара не се дължи на неговите

качества или неподходяща опаковка. Всякакви клаузи за намаляване

отговорността на превозвача са недействителни по силата на закона. По-трудно

е реализирането на отговорността. Това става чрез рекламационно

производство. Срокът за рекламация се посочва в договора. Ако лицето не

направи рекламация в определения срок, то губи претенциите си във връзка със

загубения багаж. След като бъде направена рекламацията пътникът трябва да

изчака, докато превозвачът му удовлетвори исканията. Ако превозвачът откаже,

пътника може да предяви иск пред съда. Давностният срок, в рамките на който

трябва да се реализират правата на превозвача е кратък - 1 година.

При превоз на пътници, когато има смърт или телесна повреда,

давностният срок започва да тече 1 година от узнаването, но не по-късно от 3

години от настъпването.

ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА

Застрахователното правоотношение се характеризира с две съществени

задължения :

- задължение на застрахования да заплаща застрахователната премия;

- задължение на застрахователя при настъпване на застрахователното

събитие да заплати застрахователното обезщетение.

Застраховането бива 2 вида :

1. Задължително застраховане - тук застрахователното правоотношение

не възниква от договора, а от друг нормативен акт, уреден в закона. То не

зависи от волята на двете страни. Съществуват два нормативни акта - указ за

застраховане на пътниците и персонала и Закон за застраховане на

имуществата. Като застраховател е посочен държавния застрахователен

институт.

2. Доброволно застраховане - застрахователното правоотношение

произтича от Договора за застраховка (ЗЗД). Договорът за застраховка се

сключва при общи условия.

Страни по договора за застраховка - застрахован и застраховател. За

застрахованият няма специални изисквания, докато за застрахователя има.

Затова ТЗ изисква застрахователната дейност да се извършва само от АД или от

кооперации.

59

Сключване на договора за застраховка - той е формален, законът

изисква писмена форма за действителност по два начина :

- или чрез издаване на застрахователна полица;

- или чрез вписване на приетото предложение в търговските книги на

застрахователите.

Договора за застраховка се счита сключен в момента, в който на

застрахования бъде предадена застрахователната полица, или той получи

съобщение, че предложението е вписано в търговските книги.

Застрахователната полица по нашето право не е ценна книга, застрахования не

може да я прехвърля чрез джиро. Изключение има само при транспортните

застраховки, където тя е ценна книга. Това дава възможност на товародателя да

я прехвърля едновременно и товара и неговата застраховка.

Застрахователни термини :

1. Застрахователен интерес - той е от значение за съществуването на

застрахователното правоотношение. Наличието му към момента на сключване

на застраховката е основание за дейоствителност на договора. Отпадането в

последствие на интереса е основание за прекратяване на договора.

Застрахователният интерес е правната връзка между застрахования и

застрахованото благо. Ако няма връзка правоотношението ще се прекрати. При

имуществените застраховки той се изразява в имуществено право на

застрахования спрямо застрахованото благо. При личните застраховки

застрахователният интерес се състои или в такава правна връзка, или в друга

правна връзка, която законът допуска.

2. Застрахователно събитие - то представлява юридически факт,

изразяващ се в засягане на застрахованото благо. При настъпване на правното

събитие за застрахователя възниква плащане.

3. Застрахователен риск - възможност да настъпи застрахователно

събитие. Със сключване на договора застрахователят носи застрахователния

риск, а след настъпване на събитието се дължат застрахователно обезщетение и

застрахователна сума.

4. Застрахователно обезщетение - задължение на застрахователя, което

възниква при настъпване на застрахователното събитие.

5. Застрахователна сума - При имуществените застраховки благото е

парично измеримо, използва се застрахователно обезщетение. При тях обаче

съществува проблемът за надзастраховане и подзастраховане. При личното

застраховане застраховането е лично благо и то не подлежи на точно парично

оценяване.

6. Срок на застрахователното покритие - това е периодът от време, в

който ако настъпи събитието, застрахователят ще плати обезщетението или

сумата. Няма вечни застраховки - те са или еднократни (за конкретен превоз)

или за фиксиран период от време. Имуществените застраховки се правят за 1

година, докато личните важат за повече от 10 години. Началният момент се

определя в застрахователния договор, ако не - това го прави законът. Началният

момент е 0 часът на деня, в който е платена застрахователната премия. Ако тя

60

се плаща периодично, началният момент ще започне в деня, когато е направена

първата вноска.

Права и задължения на страните :

1. Задължения на застрахования :

- да плаща застрахователната премия. Размерът се определя в договора.

Определянето й е know-how на всеки застраховател. Плащането става или

еднократно или периодично на уговорени части.

Последици от забава на застрахования - когато той не плати премията,

застраховатлят може да отправи писмено предложение със следните

възможности :

-да развали договора за застраховка;

-да намали застрахователното обезщетение или сума;

-да намали срока на договора за застраховка.

След предложението застрахованият има 15 дни да плати, ако не спази

срока следва настъпване на предложенията на застрахователя.

- задължение за обявяване - застрахованият е длъжен да обяви всички

съществени обстоятелства, които са от значение за определяне на риска и които

са известни на застрахования. На практика застрахователите представят на

застрахованите въпросник, който се отнася до такива съществени

обстоятелства.

Последици от неизпълнение : Да се укрие обстоятелство или да се

извърши невярно обявяване. Когато това е направено умишлено,

застрахователят има право да развали договора за застраховка и да задържи

платените премии. Когато застрахованият е действал по небрежност и това се

разкрие преди да е настъпило застрахователното събитие, следва увеличаване

на застрахователната премия, за да се компенсира по-големия риск. Когато

небрежното обявяване се разкрие след настъпването на застрахователното

събитие, се намалява дължимата застрахователна сума или обезщетение.

- задължение да довежда до знанието на застрахователя нови

обстоятелства, които са от значение за оценяване на риска. Последиците от

неизпълнение са като задължението за първоначално обявяване на

обстоятелство за оценка на риска.

- задължение да предотвратява настъпването на застрахователното

събитие, т.е. да спазва предписанията на застрахователя и на държавните

органи за евентуални опасности и да допуска застрахователя да прави

проверки. Когато настъпи застрахователното събитие, той е длъжен незабавно

(от 24 h до 3 дни) да уведоми застрахователя. Ако пропусне да направи това,

застрахователят не дължи застраховка. Застрахования е длъжен при настъпване

на събитието да осигури възможност на застрахователя да направи оглед и да

му даде необходимите документи.

Застрахователното обезщетение трае от 2 до 6 месеца след настъпване на

събитието.

2. Задължение на застрахователя - да заплати застрахователното

обезщетение или сума. Това не възниква, ако събитието е причинено умишлено

61

от застрахования или от третото ползващо се лице. Изключенията, които

освобождават застрахователя от плащане са :

- при самоубийство от страна на застрахования;

- при умишлено престъпление от страна на застрахования;

- при изпълнение на смъртна присъда;

- при военни действия.

Видове застраховки : имуществени и лични.

Разликата между двете е в застрахованото благо. При имуществените

застраховки се касае за парично оценимо благо. Застрахователят се задължава

да заплати пазарната стойност на застрахованото благо. Това се прави след като

застрахователя направи оценка на благото. Възможно е обаче да се окаже, че е

извършена под- или надзастраховане. При надзастраховането посочената

пазарна стойност е по-висока от действителната. Нашият закон е решил този

проблем в полза на застрахователя, т.е. при настъпването се дължи само

действителната стойност, като надплатените премии не се връщат. При

подзастраховането действителната стойност е по-голяма от посочената

застрахована сума, в следствие на което при пълно погиване на благото се

плаща посочената в договора сума. При частичното погиване съществуват два

варианта :

- например ако пълната стойност на благото е 10 млн., а вноските - 8 млн. и

е погинала 1/2 от него се извършва процентно плащане. Плаща се сума за 1/2 от

благото (4 млн.), а за другата половина договора продължава.

- клауза "първи риск" - тук се плаща действителната сума (5 млн.) и

договора престава да съществува, т.е. за останалата половина от благото

застрахователят вече няма да носи риск.

Особен вид имуществена застраховка е застраховката "гражданска

отговорност". С този договор застрахователят се задължава да плаща в

рамките на определената в договора сума всички обезщетения за вреди, които

възникват за застрахования на основание на извършени от него непозволени в

договора действия (напр. при пътно-транспортни произшествия). Третото

увредено лице може да дъде обезщетено както от непосредствения извършител,

така и от застрахователя. Когато извършителят плати, той може да се

възстанови сумата от застрахователя. Може, обаче, застрахователят да плати на

третото лице и след това да си иска парите от извършителя. Това зависи от

клаузите в договора (напр. когато застрахования е действал умишлено или е

бил в нетрезво състояние, или е отстъпил управлението на пиян е на такъв,

който няма право да шофира).

Личните застраховки биват два типа от гледна точка на покрития

риск:

- застраховка "живот" - благото е живота;

- застраховка "злополука" -благото е здравето;

- най-често се предлагат смесени.

Застраховката може да бъде в собствена полза, в полза на наследниците

или в полза на третото лице (става дума за живот и телесен интегритет -

62

застраховка). Застраховката за трето лице може да е точно определена в

договора или определяема. При застраховката върху чужд живот или телесен

интегритет едно лице застрахова друго лице в своя собствена полза. Законът

тук е резервиран и е ограничил условията относно сключването - то става само

при предварително писмено съгласие на лицето. Това не се иска, ако лицето е

близък на извършващото застраховката лице - съпруг, низходящ, възходящ.

Лицето, чийто живот е застрахован в полза на другия може по всяко време да

прекрати договора. Платените премии си остават, а в бъдеще не се плащат. Ако

застрахованият почине, неговите наследници не се ползват от застраховката, тя

също се прекратява със смъртта му.

- взаимни застраховки - застраховани са най-малко двама, като единият

застрахова своя живот и телесен интегритет в полза на другия. Взаимните

застраховки може да се сключват от лица в родство и съдружници в граждански

и събирателни дружества. По всяко време всяко от лицата, участващи в такава

застраховка може да уведоми застрахователя, че не иска повече да е

застрахован в полза на другите, а в своя собствена полза. Може също взаимната

застраховка да е в полза на общи деца. Тогава при развод застраховката не се

разделя, а остава в тяхна полза.

Всичките права и на застрахования и на застрахователя се погасяват в

давностен срок - 3 години. Само в застраховката "гражданска отговорност"

срокът е 5 години.

БАНКИ И БАНКОВО ДЕЛО

Правният режим на търговските банки е уреден в ЗБКД и в наредбите на

БНБ.

Банка - правен субект, който извършва по занятие влогове и кредити и

други банкови сделки.

Банката е търговец, но по по-особен начин. За нея важат и специални

закони.

I. Учредяване на банка - банката може да бъде юридическо лице само в

две оргонизационни форми : АД и кооперация. На практика няма кооперации,

които са банки, защото те са по-ограничени. Те би трябвало да отговарят и на

други капиталови изисквания, които, обаче, не са учредени законодателно.

Учредяването на банката е подчинено на лицензионен и регистрационен

режим. Запазва се съдебно-регистрационният режим и съдебниат търговски

регистър. Съответно кооперационният регистър остава част от учредителния

процес като задължителен елемент. То е необходимо приключване на

учредяването и предоставянето на лиценз от ЦБ. Т.е. учредяването минава

през три етапа :

1. учредяване като действие на учредителите;

2. получаване на лиценз от ЦБ ;

3. вписване в съответния регистър.

63

Изисквания за лиценз (чл.14 от ЗБКД) - ЦБ извършва първата проверка за

законосъобразност. Тя извършва и проверка за целесъобразност - преценка на

необходимостта да съществува определена банкова институция; сигурността на

банката и нейните операции. Ако ЦБ установи, че някое от изискванията не е на

лице, отказва лиценз. Ако отказът е относно законосъобразността, той подлежи

на обжалване при Върховния съд. Ако е за нецелесъобразност, той е

окончателен.

След издаването на лиценз, банката може да поиска вписване в търговския

регистър, кооперационния регистър. На обнародване подлежи само вписването

в търговския регистър. Лицензите се вписват в специален регистър на БНБ,

който не е публичен.

По време на учредяването банката трябва да отговаря на изискване за

определена сума от собствен капитал. При новоучредена банка трябва

изискванията за собствен капитал да се покриват от капитала при учредяването

(регистрирания капитал).

След учредяването една заварена банка може да притежава още резервен

капитал, както и други елементи от собствен капитал. Банките трябва винаги да

отговарят на изискванията за капиталова адекватност. Не е задължително

регистрираният капитал да покрива тези изисквания. (Изискванията за

капиталова адекватност се отнасят за структурата на капитала). Банката трябва

да поддържа регистрирания капитал, фонд "резервен", и определени други

провизии, чиито размер се определя от категориите и количествата кредити,

които тя има. Трябва да се спазва определено съотношение между привлечени и

собствени активи. Собствените активи трябва да не са по-малко от 8% от

всичките активи.

Големи кредити - надхвърлят 15 пъти собственият капитал на банката.

Вътрешни кредити - дадени от банката на свързани с нея лица.

Необходимо е големите и вътрешните кредити да не надхвърлят

определена част от капитала. Те подлежат на по-особен режим. Уредбата е в :

Наредба за капиталовата адекватност; Наредба за вътрешните и големите

кредити; Наредба за ликвидността.

Банките представят на ЦБ периодично отчети : ежеседмично, на 2

седмици, ежемесечно, на 6 месеца. Благодарение на тези отчети, ЦБ може да

следи текущото състояние на банките.

II. Прекратяване на банките.

Основното прекратяване е с отнемане на разрешението за съществуване.

То става най-общо при закононарушение от страна на банката - отклонение от

дейността или от капиталовата адекватност. Възможно е за определен период

от време банката да се отклони от определени капиталови характеристики. В

такъв случай й се предоставя срок за връщане в установените граници. Ако не

го спази следва ограничаване на разрешението или направо отнемане. След

отнемането на разрешението се започва производство по ликвидация.

64

При прекратяването с ликвидация по желание на изпълнителните органи

на банката, се изисква и разрешение от ЦБ. ЦБ може да откаже ликвидацията.

Целта е да се защитят интересите на кредиторите.

Особености при ликвидационното производство :

При ликвидацията се назначават не ликвидатори от съда, а квестори от

страна на ЦБ. Невъзможността, по сега действащата разпоредба на ТЗ, една

банка да бъде обявена в несъстоятелност, е уредена в чл.612 от ТЗ. Той гласи :

не се открива производство по несъстоятелност за търговец - публично

предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен

закон, както и за банка и застрахователно дружество. Причината за това

разрешение е, че правилата за несъстоятелност в ТЗ са общи и не отчитат

особеността на една банка (например трябва да се свиква общото събрание на

кредиторите, но една банка може да има 1 млн. кредитори). Затова се създават

отделни правила за обявяване на банка в несъстоятелност.

Банкови сделки

Банкови сделки - това са всички видови сделки, които обслужват

паричното обръщение.

Видове банкови сделки :

1. Активни - договор за банков кредит

2. Пасивни - договор за банков влог или банкова сметка.

3. Неутрални - банката играе ролята на посредник. Те са в зависимост от

това дали банката е кредитор или длъжник.

Договор за банков кредит

Договорът за банков кредит произхожда от договора за заем, но е по-

особен. Договорът за паричен заем е реален (сключва се с предаване на сумата),

а договорът за банков кредит е консенсуален.

С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне определена

сума, а кредитополучателят - да я използва по уговорения начин и да я върне.

Кредитополучателят може да осъди банката и да вземе парите, а след това да ги

върне, ако банката не желае сама да му ги даде.

Договорът за банков кредит обикновено се погасява на части. Плащането

става под формата на анюитети (текущата лихва + част от главницата). Може и

чрез гратисен период (само лихвите, а главницата накрая).

Предсрочна изискуемост - всички плащания стават изискуеми наведнъж.

Тя влиза в сила само при неизпълнение от страна на кредитополучателя. Това е

санкция. Неизпълнението може да бъде :

- изпълнение на кредита по различен от договорения начин;

- когато кредитополучателя не даде обещаните обезпечения;

- когато кредитополучателя не плаща други заеми към същата банка.

Лицето трябва да е изправно по всички кредити на банката.

Банков влог и банкова сметка

65

1. Договор за банков влог - Предмет на влога са пари, ценни книжа или

други движими вещи. Договорът за банков влог е възмезден. Когато предмет на

влога са ценни книжа или други движими вещи, на влогодателяг се дължи

възнаграждение. Лихви се дължат от банката на влогодателя. При паричния

влог банката дължи същата парична единица, в която е направен влога (според

проекта).

Диспозитивно правило : когато един паричен влог е направен под

определен срок, той може да бъде изтеглен. При предсрочно изтеглен срочен

банков влог, банката изплаща лихва като при безсрочен банков влог. Санкцията

за влогодателя е в разликата между двата лихвени процента. Банката и

клиентът й - влоготодател могат да уговорят и нещо друго. Може да се уговори

какво се изплаща.

Доказателствено и легитимиращо действие : банката е задължена да

издаде документ за създаване на влога и за всяка извършена операция. Банката

си води и партида за всеки влог, за да бъде по-добре осигурена. Предимство

има документа у вложителя. При разминаване на данните по документа на

вложителя и този на банката са приема, до доказване на противното, че е вярно

съдържанието на документа у вложителя. Тежестта на документа пада върху

банката.

Легитимиращо действие - документ относно кой има право да разполага

с влога. Лицето се легитимира с този документ, а за разпореждане с влога е

необходим и личен паспорт (доказателство за самоличност). При загубване на

доказателството лицето трябва незабавно да уведоми банката.

Изпълнение на привиден кредитор : Ако банката е платила на лице,

което изглежда овластено на основата на недвусмислени обстоятелства

добросъвестно, се счита, че длъжникът е платил редовно. Ако не е изпълнено

някое от условията, плащането не е редовно . Същото важи и за банковия влог.

Въпрос : Какво означава лицето да изглежда недвусмислено овластено ?

1. Да е налице документ за влога.

2. Да е предоставен личен паспорт (документ за самоличност).

3. Лицето на снимката да отговаря с това, което изисква изплащането на

влога.

Проверяването на истинността на документа за самоличност не е

задължение на банката у нас.

2. Договор за банкова сметка - той е едно нормативно определение на

всички видове сметки, които банките откриват. Това е комбинация от два

договора - договор за банков влог и договор за поръчка. С този договор банката

се задължава да съхранява само парични суми на своя клиент и да извършва и

приема парични плащания. За частта, която представлява договора за банков

влог, банката дължи възнаграждение, а за действията съгласно частта,

отговаряща на договора за поръчка, клиентът дължи възнаграждение на

банката. Тези задължения се изчисляват например на всеки месец.

Кредитна клауза - "овърдрафт". Банката нормално е задължена да плаща

само с наличните по сметката пари. С клаузата "овърдрафт" тя се задължава да

66

плаща и над наличните суми по сметката в определен размер. Това е

извършване на кредит, за който се дължи лихва от притежателя на сметката.

Видове форми на плащане :

1. Банково инкасо;

2. Платежно нареждане;

3. Акредитив;

4. Плащане чрез чекове.

Банката дължи плащане в една от тези четири форми. Възможно е някоя от

тези форми да бъде изключена от договора за сметка.

Платежно нареждане - издава се документ, с който банката се задължава

да прехвърли определена сума по определена сметка.

БИСЕРА = Банкова Интегрирана Система за Електронни Разплащания

(наредба N3, чл.4 от ЗБКД). Банките не са юридически задължени да участват в

БИСЕРА, но те на практика не могат да работят нормално, без да участват в

системата. В момента, в който се извърши разплащането чрез системата

БИСЕРА, става изискуемо съответното салдо. Когато системата БИСЕРА

изчисли съответните салда, ЦБ прехвърля сумите, установени чрез системата

по сметката на банката, която трябва да получи сумата от дължимото салдо.

Разплащанията стават всеки ден в точно определено време. За да работи

системата, е необходимо банките да имат покритие по сметките си в ЦБ, или

поне да не са прехвърлили размера на овърдрафта. Ако банката няма покритие

по сметката си, ЦБ може да откаже да прехвърли сума по салдото. Тогава

плащането не е извършено и задължението на длъжника остава.

Договор за банкова касетка

Договорът за банкова касетка е особен вид договор за влог. С него банката

се задължава да пази съдържанието на касетката срещу определено

възнаграждение. Банката се задължава да пази не определена вещ, а определено

пространство. Банката може и да не знае какво точно се съхранява в банковата

касетка. Анонимността е облекчение за клиента. Той обаче може да се откаже

от нея и да обяви пред банката съдържанието на касетката. Банката има право

да контролира чрез специално техническо средство (рентген) съдържанието на

касетката, т.е. дали не се държат в нея опасни вещества.

При договор за банкова касетка с необявено съдържание вложителят е

длъжен да обяви стойност на вещите. При договор с обявено съдържание се

дължи неговата (на съдържанието) пълна стойност. При липса на обявена

стойност на банката тежи отговорността за доказателство, че щетите на лицето

са били по-малки от тази стойност.

При неплащане на възнаграждението банката има право на залог върху

вещите от касетката. Нарушава се правото на анонимност. Касетката се отваря в

присъствието на нотариус и банката може да се удовлетвори от стойността на

съдържанието й чрез продажба на вещите на търг.

Неутрални посреднически банкови сделки

67

При тях ролята на банката е посредническа. Най често използваните

посреднически банкови сделки са банково инкасо и документарен акредитив.

I.Банково инкасо - договор, чрез който банката срещу възнаграждение се

задължава да събере парично вземане на своя клиент или да извърши друго

инкасово вземане (най-често осигуряване на инкасово вземане на своя клиент,

т.е. менителнично задължение на клиента).

При банковото инкасо - клиентът, който нарежда вземането, предоставя на

банката определени документи. Това най-често са така наречените стокови

ценни книжа, т.е. документи, материализиращи права върху материални вещи.

Чрез банковото инкасо се извършва задължението по Договора за продажба.

Клиентът на банката се явява продавач, а третото лице - купувач. Клиентът

предоставя на банката не самите вещи, а документите. След това банката

предава на купувача документите, а той от своя страна престира паричното

задължение. Така нито една от страните не рискува да изпълни първа

действията, без да получи насрещна престация.

II. Банков документарен акредитив - при него сигурността е още по-

голяма.

По нашето право акредитивът е едностранна сделка. Той е волеизявление

на банката, която се задължава да плати на посоченото в акредитива лице

(бенефициент) определена парична сума срещу представяне на определени в

самия акредитив документи. Банката се задължава да плати парична сума за

задължения на свой клиент (наредителя за акредитива). Между клиента-

наредител и банката съществува друга сделка - договор за откриване на

акредитив. Той също е разновидност на договора за поръчка. Възможно е той

да се открие със собствени парични средства на наредителя, но може и да се

открие с паричен заем от банката. Тогава ще са налице два договора - договор

за откриване на акредитив и договор за кредит. Въз основа на договора за

откриване на акредитив банката издава съответния документ за откриване и го

предава на бенефициера. Когато бенефициерът представи посочените

документи, той получава от нея паричната сума. Налице е друго каузално

правоотношение, при което имаме размяна на парична и непарична престация

(например продажба или поръчка). Чрез акредитива се осигурява

едновременност на двете престации.

III. Видове акредитиви :

1. От гледна точка на възможността да бъде оттеглен и видоизменен :

-неотменяем - не подлежи на едностранно оттегляне и видоизменение от

страна на банката. Банката може да го отменя/изменя само със съгласието на

бенефициента. Той е абсолютно гарантиран.

-отменяем - банката може да отменя и изменя акредитива едностранно,

докато не се предоставят от бенефициера необходимите документи и той не

предяви вземане.

Ако не е посочено изрично се счита, че акредитивът е неотменяем.

68

2. От гледна точка на възможността акредитивът да бъде прехвърлен :

това е проблем за прехвърлимост на вземането, което се осигурява с него

- непрехвърлим - това е диспозитивното решение (разпореждане) на

закона;

- прехвърлим - ако е изрично уговорено и вземането е прехвърлимо.

3. С оглед делимостта на акредитива : дали вземането може да бъде

разделено на няколко вземания:

-неделим ;

-делим - ако е изрично уговорено. Делимостта трябва да се съпровожда и

от прехвърлимост, за да има смисъл.

4. Акредитив с участие на една или повече банки :

-с една банка - една банка създава акредитива. Тя уведомява бенефициента

и той получава сумата.

-с участието на две или повече банки - това става най-често когато се

извършват международни разплащания. Банката на наредителя издава

акредитив, но тя не извършва реалното действие, а упълномощава за това втора

банка. Последната извършва правните действия по изпълнението на акредитива

от името на първата банка и се нарича авизираща банка. Бенефициентът

предоставя на авизиращата банка документите и тя му плаща от името на

първата банка - тя не е лично задължена.

-утвърден акредитив - при него втората банка също се задължава лично.

Тогава бенефициентът разполага с двама длъжници по акредитива - банката-

издател и подтвърдилата банка. Предимството тука е, че при неизпълнение

бенефициерът може да съди и банката в своята страна, по своето

законодателство. В противен случай трябва да съди банката в страната на

наредителя, по неговото право. Значително се улеснява събирането на

вземането по акредитива.

Обезпечителни сделки :

Банкова гаранция и банково поръчителство

Банкова гаранция - налице са три правни субекта : кредитор, длъжник и

банка. Извършват се две правни сделки :

1. Договор за откриване на банковата гаранция - между длъжника и

банката. Той е разновидност на договора за поръчка. Може да бъде и

гарантиран с договор за кредит. Длъжникът не може да получи лично сумата, а

банката само гарантира плащането на кредитора.

2. Договор между банката и кредитора на нейния клиент - това е банковата

гаранция.

Разлики между банковата гаранция и банковото поръчителство :

Банковата гаранция може и да е едностранно волеизявление (проект). При

нея се посочва парична сума, до чиито размер банката се задължава. При

банковото поръчителство няма фиксирана сума, с която банката се задължава.

Докато поръчителството има акцесорен характер, то банковата гаранция няма

69

такъв. Акцесорният характер на банковото поръчителство означава, че

отговорността на банката зависи от съществуването на главния дълг на

обезпеченото вземане. При банковата гаранция банката се задължава, дори и да

не е налице съществуване на главния дълг. Така се ускорява плащането. При

поръчителството първо трябва да се докаже, твърдението, че обезпечението

няма недостатъци.

Менителнични сделки :

Има три категории сделки - менителница, запис на заповед и чек.

Менителница

Менителницата е едностранно волеизявление, с което едно лице - издател -

нарежда на друго лице - платец - да заплати парична сума на трето лице -

поемател или ремитент на менителницата. Менителницата е конститутивна

ценна книга по своята правна форма. Тя материализира определени права

(парични вземания). Съставянето на документа е елемент от правопораждащия

факт. Формата за действителност е писмена.

Във връзка с менителницата се извършват няколко категории правни

действия - волеизявления. Издаването на менителницата се състои от две части

:

1. Едностранно волеизявление на издателя. То трябва да е в писмена

форма. По закон трябва да са налице и определени елементи от съдържанието

(реквизити). Реквизитите, които менителницата трябва да съдържа са :

- наименование "менителница" в текста на документа (не само заглавие);

- нареждане да се плати определена парична сума. Трябва да е посочена

сумата - с цифри, с думи или и по двата начина. При разминаване важи

изписаното с думи;

- трябва да е посочено името на платеца;

- падеж - дата на плащане;

- име на поемателя;

- дата и място на издаване;

- подпис на издателя (саморъчен). Не е нужно менителницата да бъде

саморъчно написана, това се отнася само за подписа.

Липсата на някои от реквизитите води до недействителност, освен ако :

1. Менителницата не е с посочен падеж - счита се ще се плати при

предявяване от приносителя й.

2. Не е посочено мястото на плащане - платима в мястото посочено до

името на платеца.

3. Не е посочено мястото на издаване - счита се че е издадена на мястото

посочено до името на издателя. Важно е при международните менителнични

плащания.

Законът замества липсата на по-маловажните реквизити. Възможно е

менителницата да бъде издадена и предадена на приемателя и при липса на

друг реквизит. Тогава има бланкова менителница. Подобна менителница е

70

действителна, но процесът на издаването й не е приключил. Тя трябва да се

попълни (например сумата) от първия поемател, преди да бъде пусната в

оборот. Когато поемателят е вписал нещо различно от уговореното, възниква

проблем. Ако менителницата се намира в първия поемател, задължението на

издателя спрямо него е само за уговореното. Но ако менителницата бъде

прехвърлена на третото лице, дължи се попълненото. Може да се редуцира

вземането, само ако се докаже, че приобретателя е бил недобросъвестен.

Основна характеристика на менителницата : Титулярът по

менителницата има правата, които произтичат от документа, а не правата,

които произтичат от неговата уговорка с други лица. Приобретателят не трябва

да проверява какви права има предаващия. Всички права са посочени в

менителницата.

С издаването на менителницата от издателя и поемателя задължение за

третото лице не възниква. Не може друг да предизвиква задължение за едно

лице. Такова задължение може да се породи само от волеизявление на това

лице. Когато настъпи падежът по менителницата, нейният титуляр трябва да се

обърне към третото лице. Най-напред трябва да се обърне към него за

приемане, а след това да го задължи. Третото лице може да откаже да приеме и

тогава то не е задължено. В този случай титулярът има права към другите

подписали лица.

При приемане на менителницата в нея трябва да се пише "приел" или

"приемам" и подпис на лицето. Когато е приело, то се задължава да плати, то е

менителнично задължено. Тогава приелото лице дължи на титуляра на

менителницата посочената сума. Титулярът може да иска срещу платеца

принудително изпълнение за събиране на вземанията. Ако платецът откаже

плащането, титуляра може да насочи принудително изпълнение към него или

към другите задължени лица. Ако платецът реши да плати, той трабва да

престира дължимата сума. Платецът, който извършва плащане се осигурява по

два начина :

- титулярът отбелязва върху менителницата, че е получил плащането;

- предава се документа във фактическата власт на платеца.

По този начин платецът си осигурява доказателство, че е платил и че

менителницата няма да бъде пусната отново в оборот.

Особеност при плащането на менителницата :

Общо правило - задължението се изпълнява точно, не може да става на

части без изричното съгласие на кредитора.

При менителницата частично изпълнение се допуска без съгласие на

кредитора. Той трябва да приеме частичното плащана, иначе изпада в забава. В

този случай върху менителницата се отбелязва датата и сумата на частичното

плащане, както и факта на това плащане. Менителницата не се предава. Отказът

на платеца да приеме или плати менителницата се установява от надлежен

държавен орган. Това отказване се нарича протест. Държавният орган, който го

установява трябва да бъде придружен от нотариуса по местонахождението на

платеца. При отказ, притежателят го заявява пред нотариуса, който констатира

71

факта и създава (установява) протокол за протест. Протоколът е необходим на

притежателя на менителницата, за да реализира някои свои вземания, които има

спрямо други задължени лица. За да не се инсценира отказ, Законът изисква той

да се констатира от независим орган.

Менителнични ефекти

I. Прехвърляне на менителница.

Под прехвърляне на менителница се разбира правно действие, при което

титулярът материализира правата си и ги прехвърля на друго лице.

Прехвърлянето на тези права може да стане чрез общия способ за прехвърляне

на вземания - цесия. Те могат да се прехвърлят и по един специфичен за

менителницата метод - джиро (индусамент). Особеностите на този способ са в

две насоки : като юридически факт и като правни последици :

1. Като юридически факт :

Джирото, за разлика от цесията (договор) е едностранно волеизявление,

комбинирано с предаване на ценната книга. Страни по сделката са джирант

(който прехвърля) и джиратар (който приема). Волеизявлението е само на

джиранта. Джирото се прави в писмена форма. Необходимо е в съдържанието

да бъде вписано името на джиратаря и подписа на джиранта. Не е нужно то да

бъде датирано, датата няма отношение към неговта действителност. Ако

ценната книга не премине във фактическата власт на джиратаря той не може да

упражнява своите права.

2. Като правни последици за прехвърлителното джиро (транспортно

джиро) са:

Има три групи правни последици :

- прехвърлителни действие;

- легитимационно действие;

- гаранционно действие.

Прехвърлителното действие на джирото се изразява в това, че джиратарът

става титуляр на правата по документа, така както те са вписани в

менителницата. Няма значение какви са били правата на джиранта (за разлика

от цесията, където се прехвърлят правата, които се притежават от

прехвърлителя). При менителницата единственото, което трябва да провери

приобретателя й е самия документ.

Следователно тежестта от невярното попълване на менителницата пада

върху едно и също лице, както при цесията - върху ремитента. Но джиратарът

има възможността по един бърз начин да събере своето вземане.

Легитимационно действие - чрез така наречения непрекъснат ред на

джирата се определя кой е истинският кредитор. Ако менителницата е

прехвърлена, то първият поемател вписва името на джиратаря; ако последният

също я прехвърли - вписва името на втория джиратар и също се подписва.

Кредиторът трябва да е вписан като последен джиратар в менителницата.

Трябва да има и правилна поредност на прехвърлянето. По обратния път трябва

да се стигне до подписа на издателя. Всеки джирант трябва да е посочен от

72

предходния, който трябва и да се е подписал. Ако някъде е нарушено

правоприемането последният не може да се легитимира като кредитор.

Гаранционно действие - при менителницата е от значение

платежоспособността на джиранта, докато при цесията платежоспособността на

длъжника не е от значение. Всеки джирант носи отговорност за плащане пред

последния джиратар. Джиратарът може, ако платецът не приеме или не може да

плати, да търси своето вземане от всеки от останалите джиранти. Той разполага

с голям брой длъжници.

II. Видове джиро - съществуват два вида класификации :

1. От гледна точка на съдържанието :

- пълно джиро - вписано е името на джиратаря и има подпис на джиранта.

- бланково джиро - не се вписва името на джиратаря, а само подписа на

джиранта. Името на джиратаря не фигурира в менителницата. Той може да я

прехвърли чрез простото й предаване и не поема гаранционна отговорност.

От момента, в който има бланково джиро, менителницата функционира

като ценна книга. Съществува, обаче, риск при кражба. Ако желае, всеки

приобретател на менителницата може да я прехвърли и чрез джиро.

2. От гледна точка на правните последици :

-прехвърлително (транспортно) джиро;

-заложно джиро;

-джиро за събиране (джиро по пълномощно), за инкасо и т.н. Особеност

тука е, че новият заложен джиратар не може по-нататък да прехвърля джирото.

Той може само да събира вземането. При джирото по пълномощно джиратарят

дори не става титуляр по джирото. Титуляр остава джиранта.

Когато джирото се изчерпва със своето минимално съдържание, то е

прехвърлително. Иначе трябва задължително да се впише израз, който

характеризира джирото като заложно или за събиране.

III. Менителнично поръчителство (АВАЛ) :

Менителничното поръчителство е едностранна сделка, писмено изявление

на поръчителя (авалист). Той се подписва като "поръчител", "авалист", "per

aval", "p.a". Поръчителят е менителнично задължен при същите условия, както

и при лицето, за което той е поръчителствал (авалант).

Ако авалиста впише само че поръчителства, без да укаже за кого, се счита,

че поръчителства за издателя. Ако едно лице постави подпис върху лицевата

страна на менителницата, се счита, че той поръчителства в полза на издателя.

Това трето лице също се оказва менителнично задължено. Бъдещият кредитор е

облекчен да има повече от един длъжник.

IV. Преки и обратни вземания при менителницата.

В първоначалния момент от функционирането на менителницата

фигурират три лица : издател, поемател на менителницата и платец. Платецът в

този момент не е менителнично задължен. Той става такъв само ако приеме

менителницата. Издаването на менителницата завършва с установяване на

фактическа власт върху документа и платецът, ако иска, може да го прехвърля.

Във всеки един момент, в който документът циркулира, може трети лица да

73

поръчителстват. В крайна сметка на падежа менителницата се озовава в едно

лице - кредиторът. Ако платецът не приеме, за кредитора възниква пряко

вземане срещу платеца, което се погасява с три-годишна давност. При отказ от

приемане или плащане, за нейния легитимиран преносител възниква вземане

срещу всички останали лица - издателя, джирантите и авалистите. Обратните

вземания се погасяват с едногодишна давност, която започва да тече от

момента на протеста.

Лице, което плати по обратно вземане, на свой ред придобива обратно

вземане срещу всеки подписал преди него менителницата. Може да се плати и

само частично. Това ново обратно/регресно вземане се погасява с 6-месечна

давност. Кредиторът получава парите си бързо, а малко по-бавно се получават

вземанията от останалите джиранти. В края на краищата тежестта се прехвърля

върху издателя.

Запис на заповед

При записа на заповед се прилагат правилата за менителницата. Това е

вторият вид менителничен ефект.

Понятие - едностранно волеизявление, с което едно лице - издател - се

задължава да заплати определена парична сума на друго лице - ремитент или

поемател на записа на заповед.

Реквизити на записа на заповед - същите, с изключение на името на

платеца. От липсата на платец следва, че не се прилагат правилата за приемане

от платеца. Най-голямата особеност е при връзката с преките и обратни

вземания. С издаването на записа на заповед, издателят е менителнично

задължен към поемателя, който може да джиросва записа на заповед. Когато

настъпи падежа, последният джиратар става легитимиран носител на записа на

заповед. Той има пряко вземане към издателя. Тече три-годишна давност.

Когато издателят откаже плащането на носителя на записа на заповед,

възникват обратни вземания спрямо джирантите, авалистите на издателя и

авалистите на джирантите. Тези вземания се погасяват с едногодишна давност.

Ако едно лице плати, за него на свой ред възникват регресни вземания към

предходните и издателя, както и към техните авалисти. Погасителната давност

е 6 месеца.

Чек

I. Понятие - в нашето право чекът е безусловно нареждане на издателя си,

адресирано до банка или небанкова финансова институция, имаща право да

извършва плащане на чекове, с които й се нарежда да плати определена

парична сума. Чекът може да бъде два вида :

- на преносител - името не е посочено]

- на заповед - името на лицето, което ще получи паричната сума е посочено

в самия документ.

Елементи на издаването на чек :

74

- волеизявление на издателя - в писмена форма и съдържащо определени

от закона реквизити;

- предаване на документа на лицето.

Чекът се плаща в сравнително кратки срокове. Ако е издаден в една

държава, а платим в друга държава, срокът за плащане е :

8 дни - в страната;

20 дни - ако държавите са в една и съща част на света (на един континент);

70 дни - ако държавите са в различни части на света ( на различни

континенти) .

За Европа и всички средиземноморски държави чекът е дължим при

предявяване, няма падеж.

II. Прехвърляне на чек :

1. Чекът на преносител се прехвърля с предаването. Може да бъде и

джиросан. В такъв случай джирантът отговаря за регресно вземане.

2. Чек на заповед - прехвърля се по правилата за менителницата.

Предявяване на правата : чекът се учредява от легитимирания преносител

на съответния платец. Банката, посочена за платец на един чек, може да откаже

да го плати. Тогава преносителят на чека не може да има искане към банката. В

този случай за носителя има обратно вземане към издателя, джирантите и

авалистите.

Оттегляне на чека : издателят нарежда да не се плаща от банката даден чек.

Веднъж издаден, чекът не може да бъде оттеглен да изтичането на срока по

предявяване. Едва след това може да се оттегли.

III. Видове чекове :

1. Пресечени чекове - биват два вида :

- с общо пресичане ;

- със специално пресичане.

Пресичането се изразява в прекарване на две успоредни линии върху

лицевата страна на чека. Такъв пресечен чек не се плаща касово. Плащането

става само по сметка на друга банка - това е при общото пресичане. При

специалното пресичане е посочено и името на банката, на която да се плати. Не

може да се плаща на друга банка.

2. Чек за "минаване по сметка" (този текст се вписва). Чекът се плаща

само безналично. Може да не се плаща в банка, стига да става безналичен,

например в друга финансова институция.

Банките използват свои бланки. Банката може да уговори, че ще плаща

само чекове направени на нейни бланки. Смисълът на това е банката да се

предпази от фалшификации на чекове. В съдебната практика, когато е платен

фалшифициран чек,попълнен върху формуляр, последиците поема не банката, а

издателя. Ако чекът не е на бланка, отговорността се носи от банката.

Отношенията между банката и платеца се уреждат с чеков договор. При

него клиентът се задължава да съхранява суми по сметка, а банката да плаща

негови чекове. Може и с клауза "овърдрафт". Нашият закон забранява да се

75

издава чек без покритие. Покритието включва собствените средства и клаузата

"овърдрафт".

Банката не е задължена да извършва плащане на своя клиент по самия чек.

Това става според договора. Ако отказът на банката е в противоречие с

договора, то клиентът й има право на искане за обезщетение за неоснователно

отказаното плащане.

Не е необходимо чекът да се предявява за приемане. Това, обаче, може да

стане при изрично приемане на чека. Банката също се явява менителночно

задължена. По принцип чек се предявява за плащане.

Акцентиран чек - банката предварително е приела чека в рамките на

определена сума. Обикновено, когато банката издава ценова книжка с

акцентирани чекове, тя държи тези пари по сметката на клиента в наличност.

На практика рядко се стига до акцинтиран чек без покритие.

ТЪРГОВСКА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Търговската несъстоятелност е един от възможните начини за

прекратяване съществуването на търговците като субекти на търговското

право.

I. Основни принципи на търговската несъстоятелност :

1. При уредбата на несъстоятелността се изхожда от принципа след

производството по несъстоятелност да се даде възможност за нов старт на

длъжника; да не се сведе до цялостно унищожаване на търговеца.

2. Ограничаване на инфамията (инфамия - обезчестяване, опозоряване на

търговеца). Несъстоятелността е един нормален възможен изход за

приключване на търговската дейност.

3. Силният акцент на възможността да бъде оздравено предприятието на

търговеца по време на производството. Могат да се потърсят възможности за

стабилизиране, оздравяване на предприятието, за да може длъжникът да върне

дълговете си.

4.Възможност за "извънсъдебно споразумение с кредиторите".

II. Същност на търговската несъстоятелност - тя се разглежда в

материално-правен и процесуално-правен смисъл :

1. Мателиално-правен смисъл - разглежда се правното състояние на

физическите или юридическите лица - търговци, което е последица от

откриване на производството по несъстоятелност от такива лица. Това е

удостоверена от съда неспособност на търговеца да изпълнява паричните си

задължения.

2. Процесуално-правен аспект - търговската несъстоятелност е съдебно

производство; процедура, която е способ за универсално принудително

изпълнение срещу длъжника - търговец.

76

Търговската несъстоятелност е съдебно производство по обявяване един

търговец за неплатежоспособен и/или несъстоятелен поради неспособност да

изпълнява паричните си задължения.

Търговката несъстоятелност е комплексен институт на ТП, който съдържа

множество материално-правни и процесуално-правни разпоредби. Целта е от

една страна да бъдат удовлетворени интересите на кредиторите, а от друга - да

бъдат потърсени възможности за оздравяване предприятието на длъжника.

Несъстоятелността е предприемане на действия на унивелсално принудително

изпълнение за удовлетворяване на кредиторите. Удовлетворяването става чрез

осребряване на имуществото на длъжника или чрез приемане на план за

оздравяване на търговското предприятие.

Несъстоятелонстта е различна от :

· Фалит - синоним, но се употребява в неправна лексика.

· Банкрут - квалифицирана форма несъстоятелност. Банкрутът трябва да

стане обект на наказателното право. При него търговецът носи наказателна

отговорност; той е престъпление.

· Неплатежоспособност - предпоставки за откриване на производството

по несъстоятелност; неспособност да се посрещат парични задължения.

· Свръхзадълженост - също са предпоставки за откриване на

производството по несъстоятелност, обикновено при превъзходство на

пасивите над активите. Свръхзадължеността може да не настъпи едновременно

с неплатежоспособността.

Производството по несъстоятелност е различно от производството по

ликвидация. При ликвидация, следва осребряване на тяхното имущество.

Осребреното имущество се разпределя между съдружниците. Същото става и

при производството по несъстоятелност. По правило при ликвидацията

осребреното имущество е достатъчно да се удовлетворят всички кредитори, а

при несъстоятелността то обикновено не достига или в повечето случаи

кредиторите се удовлетворяват до 5%. Ако в производството по ликвидация се

установи, че пасивите надхвърлят активите, следва преминаване към

производство по несъстоятелност.

Ликвидацията е извънсъдебна процедура. Назначава се ликвидатор, който

може да бъде всякакво лице, назначено или определено от съда. Ролята на съда

е само да впише ликвидатора. Докато несъстоятелността е съдебна процедура -

извършва се под ръководството на съда. Избира се синдик, който да отговаря на

изискванията.

III. Белези на производството по несъстоятелност :

1. Съдебно производство - то е спорно и исково, а не охранително.

2. Търговската несъстоятелност е приложима само по отношение но

търговци: ЕТ, ТД, Кооперации, Публични предприятия. У нас

несъстоятелността не се прилага по отношение на физически лица и

юридически лица с нестопанска цел.

Изключение от правилото : не се прилага по отношение на два вида

юридически лица :

77

Застрахователни дружества. До скоро бяха изключени и търговските

банки, но спрамо тях се прилага новата уредба на Закона за банките и

кредитното дело, публикувана в ДВ от 15 май 1996г.

Публични предприятия, които упражняват държавен монопол, както и

създадените с особен закон.

Несъстоятелността се прилага по отношение на :

-неограничено отговорните съдружници в персоналните търговски

дружества

-лица, които прикриват търговска дейност чрез неплатежоспособен

длъжник.

IV. Състояния на неплатежоспособност и несъстоятелност.

Неплатежоспособността и несъстоятелността са установени със съдебен

акт състояния, които са правни последици на определени юридически факти,

установени със закон. От неплатежоспособнотта следва несъстоятелност, но от

несъстоятелността не следва неплатежоспособност.

Основания за неплатежоспособност : тя се обявява при неизпълнение на

изискуемо безспорно вземане по търговска сделка. Необходимо е да имаме

вземане, което произтича от търговска сделка. То трябва да е изискуемо и

безспорно и да става дума за парично вземане. Неплащането трябва да бъде

трайно и поради обективна причина. Субективен отказ на търговеца не

означава състояние на неплатежоспособност.

Несъстоятелността е способ за универсално принудително изпълнение

срещу търговеца - длъжник. Гражданският процес регламентира два вида

принудително изпълнение - универсално и идивидуално. Индивидуалното е

индивидуално принудитително изпълнение на един кредитор срещу едно

задължение на длъжника, което се насочва към точно определена вещ.

Осъществява се от съдия-изпълнител. За разлика от индивидуалното, при

универсалното принудително изпълнение има производство за удовлетворяване

на всички кредитори за всички задължения на длъжника от цялото негово

имущество.

Предимства при универсалното принудително изпълнение са :

- печели се време, не всеки кредитор води отделен процес;

- спестяват се разноски за отделните принудителни изпълнения;

- обикновено от имуществото като цяло може да се получи по-висока цена,

отколкото ако то се осребри на части.

Когато има започнато универсално принудително изпълнение, то спира

всички висящи индивидуални принудителни изпълнения; кредиторите се

включват в общото производство на универсалното. Целта е на едно място да

бъдат удовлетворени кредиторите на търговеца, както и да бъдат намерени

възможности за оздравяване на предприятието на длъжника. Това има

предимства за кредиторите, за длъжника, и оттам за обществото като цяло.

V. Основания за откриване на производството по несъстоятелност:

-наличие на търговец длъжник;

78

-необходимо е длъжникът да е в състояние на неплатежоспособност да

изпълни изискуемо и безспорно парично задължение по търговска сделка.

Възможността е обективна, задължението може да е само парично. Достатъчно

е само едно задължение.

Неплатежоспособността се предполага в 3 случая :

1.Когато длъжникът е подал молба до съда за откриване на производство

по несъстоятелност;

2.При спиране на плащанията;

3.При свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност и

акционерно дружество, т.е. когато имуществото на търговеца не е достатъчно

да покрие задълженията му (пасиви над активи).

Принудителното изпълнение се насочва към цялото имущество, като се

формира маса на несъстоятелност. Масата на несъстоятелността обхваща :

всички имуществени права на длъжника придобити до откриване на

производството по несъстоятелност, както и всички права, придобити по-късно.

В имуществото на длъжника се включват и вещите, правата и паричните

влогове съпружеска имуществена общност, включени в предприятието му,

както и тези, които са извън предприятието му. Несеквестируемото имущество

не се включва в масата на несъстоятелността (гражданско-процесуалния кодекс

предвижда определена категория имущества като жилище, дрехи, определена

част от трудовото възнаграждение, с които съдружникът трябва да осигури

необходимия минимум за семейството си и които не влизат в масата на

несъстоятелността).

В производството по несъстоятелност участват всички кредитори на

длъжника както по търговски, така и по нетърговски сделки. Кредитор по

търговска сделка може да бъде активно легитимиран. Вземанията на

кредиторите трябва да бъдат възникнали до датата на решението за обявяване

на несъстоятелността. Законът предвижда две особености в отклонение :

-вземанията, възникнали след датата на несъстоятелността се

удовлетворяват веднага;

- кредитори по безвъзмездни сделки се удовлетворяват последни, след като

бъдат удовлетворени всички останали.

Производството по несъстоятелност преминава през две фази -

откриване и обявяване на несъстоятелността. Не винаги се стига до обявяване;

може да се спре до откриването.

1. Откриване. Производството се открива от съда. Компетентният съд е

окръжния съд по седалището на търговеца. През двете фази на производството

отделните етапи приключват по отделни актове от гражданско-процесуалния

процес. Активно легитимираните лица, които могат да поискат производство по

несъстоятелност са : длъжникът; негов кредитор по търговска сделка; всички

служители в търговските банки, като искането си те отправят до БНБ.

Искането става с писмена молба, която включва определени

реквизити:пълно описание на активите и пасивите; списък на кредиторите с

посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им; опис

79

на личното имущество. Когато кредитор прави искане, той представя

доказателства за собствено вземане и доказателства, че не получава плащане по

вземането си. Търговецът няма задължение да поиска откриване на такова

производство, ако кредиторът не е подал молба, но е длъжен в 15-дневен срок

от спиране на плащанията си да поиска откриване на производството. В

противен случай носи солидарна отговорност пред кредиторите.

Производството по несъстоятелност се открива със съдебно решение. Ако

съдът констатире неплатежоспособност, той открива производството. Ако

установи, обаче, че спирането на плащанията се дължи на временни

отклонения, или че предприятието може да се оздрави, съдът не открива

производство по несъстоятелност.

2. Обявяване. Действие на решението за откриване производството по

несъстоятелност.

С решение съдът обявява производство по несъстоятелност и поставя

начална дата. Изключително важно е да се обяви фактическата дата на

неплатежоспособността. Между тази дата и датата на откриването се образува

период, по време на който сключените сделки могат да бъдат отклонени. С

решението за откриване на производството, съдът назначава временен синдик

(специално подготвено лице, което очаква производството по несъстоятелност).

Той може и да наложи запор върху имуществото на длъжника. Също определя

и датата на първото събрание на кредиторите. С откриване производството по

несъстоятелност длъжникът не е лишен от правото да продължи търговската си

дейност или да управлява имуществото си, нито пък от правото да сключва

търговски сделки. Длъжникът продължава дейността си, макар и с известни

ограничения.

В два случая съдът може едновременно с откриването да обяви

производството по несъстоятелност :

1.Когато констатира, че имуществото е недостатъчно за покриване на

задълженията на длъжника. Тогава той директно обявява несъстоятелността и

прекратява производството.

2.Когато е очевидно, че продължението на дейността на търговеца би

увредило масата на несъстоятелността.

По правило, обаче, производството по несъстоятелност се открива.

Това подлежи на вписване в Търговския регистър и в Държавен вестник.

Правни последици на решението :

-длъжникът продължава дейността си, но под надзора на синдик;

-той сам сключва сделки, но законът изисква предварителното съгласие на

синдика;

-от момента на откриване на несъстоятелността всички задължения стават

изискуеми. Те се трансформират в парична равностойност;

-с обявяването се спират всички индивидуални принудителни изпълнения

на кредитори. Тези кредитори се приспадат към останалите от

несъстоятелността.

80

След постановяване на решението на несъстоятелността се започва

попълване на масата на несъстоятелност - сбор от правни действия, които

формират сбор от имущество (масата на несъстоятелността), по отношение на

които ще се насочи принудителното изпълнение и които ще служат за

удовлетворяване на кредиторите. Съдружниците са длъжници на дружеството

за невнесените плащания. По отношение на висящи изпълнения синдикът има

право да ги прекрати, като това става едностранно с 15-дневно предизвестие и

дължи обезщетение на третото лице. При опасност от унищожаване, укриване

или разпадане на имуществото, съдът иска неговото запечатване (на

имуществото) като налага обиск, за да се предотврати дейността на длъжника.

VI. Органи в производството по несъстоятелност :

1. Съдът по несъстоятелността - това е окръжният съд по седалището

на търговеца. Съдът е основния орган в производството. Всички действия се

извършват пред него и с негово разрешение. Той контролира и води цялото

производство по несъстоятелност.

2. Синдик - ТЗ създава специални правила за правомощията му. Той може

да е физическо или юридическо лице, като за физическите лица се предвиждат

определени предпоставки : да не са били осъждани; да не са кредитори в

производството по несъстоятелност; да нямат лични отношения с длъжника и

пр. Няма ограничение синдици да бъдат и чуждестранни лица. Синдикът се

назначава от съда, като предложението за синдик се прави от първото събрание

на кредиторите. Синдикът организира цялата процедура в производството по

несъстоятелност :

-той представлява предприятието или търговеца;

-управлява търговското предприятие на обявения в несъстоятелност;

-сравнително рядко сключва търговски сделки, но изцяло продължава

управлението на сключените сделки;

-издирва кредиторите и изготвя списък на тези, които ще се

удовлетворяват с т.нар. приети вземания.

-синдикът събира паричните вземания на длъжника и издирва неговото

имущество, за да предприеме мерки за неговото запазване или охраняване;

-той има правото да предложи план за оздравяване на предприятието;

-осребрява имуществото на длъжника, за да могат да бъдат удовлетворени

кредиторите.

От всичко това става ясно, че дейността на синдика не е само правна, но и

икономическа и мениджърска. При общата несъстоятелност това трябва да са

лица, компетентни в специална област от предприятието на длъжника. Затова в

повечето държави те са доста скъпо платени, като задълженията към тях се

изплащат преди тези на всички останали.

3. Временен синдик - открива се от съда и има всичките правомощия на

синдика. Той действа до провеждането на първото събрание на кредиторите, на

което се избира постоянен синдик.

4. Кредитори - те формират няколко органи :

81

� първо общо събрание на кредиторите - то изслушва доклада на временния

синдик; избира синдик и предлата на съда назначаването му; избира комитет на

кредиторите.

• събрание на кредиторите - изпълнява функция като първото събание и

много други. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа,

каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания.

• комитет на кредиторите - той е факултативен орган. Събира се измежду

кредиторите на несъстоятелния и трябва да следи и контролира синдика за

състоянието на касата. Всички кредитори общо формират събранието на

кредиторите, което може да се провежда по всяко време.

VII. Предявяване на вземания на кредиторите и оспорване.

След откриване на производството по несъстоятелност кредиторите са

длъжни до 1 месец от това решение с писмена молба пред съда да предяват

вземанията си. Молбата трябва да съдържа : основание за вземането; неговият

размер; поръчителства, производства или привилегии. Няма пречка кредиторът

да предяви вземането си и след повече от 1 месец, но тогава той ще бъде

поставен последен след всички останали кредитори. Когато бъдат предявени

вземанията, синдикът изготвя списък на кредиторите. След това той е длъжен

да обнародва в ДВ съобщение за съставянето на списъка и да остави на

разположение на кредиторите и длъжника в съда. От този момент тече срок за

оспорване на вземанията. Длъжникът или кредитор може да направи писмено

възражение пред синдика срещу прието или неприето от него вземане в 14-

дневен срок от обнародване на обявлението със списъка. Възражението се

разглежда в още 14-дневен срок и в крайна сметка синдикът взима

окончателното решение относно изключването или включването на вземането в

списъка от приетите вземания и в резултат от тези вземания се удовлетворяват

кредиторите.

VIII. Оздравяване на предприятието.

Нашият ТЗ предвижда възможност при откриване производство по

несъстоятелност предприятието на длъжника да бъде оздравено. Гл.40 от ТЗ

предвижда оздравителен план : С план за оздравяване може да се предвиди

отсрочване или разсрочване на плащанията на длъжника, частично или

цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието (както

икономическа, така и в търговски смисъл - сливане, вливане), специален ред за

осребряване на имуществото или извършване на други действия и сделки (напр.

разпродажба на имуществото изцяло вместо на части).

Право да предложат план за оздравяване имат :

1. длъжникът;

2. синдикът;

3. кредиторите, които притежеват най-малко 1/3 от общия размер на

обезпечените вземания;

4. кредиторите, които притежават 1/3 от необезпечените вземания;

82

5. сътрудници или акционери, с повече от 1/3 от капитала;

6. всички неограничено отговорни сътрудници;

7. 20% от състава на работниците и служещите в предприятието.

Когато бъде предложен план за оздравяване, съдът го допуска до

разглеждане от събранието на кредиторите. След като бъде допуснат, съдът

обнародва в "Държавен вестник" съобщение за датата на провеждане

събранието на кредиторите за приемане на плана. Приемането става с гласуване

на всеки кредитор с право на глас. Планът се приема от всеки клас с

обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа. Когато планът

предвижда пълно плащане на вземанията на определен клас кредитори, смята

се, че те са го приели, без да се провежда гласуване.

Последици от приемане на плана :

- планът става задължение за всеки кредитор;

- вземанията на кредиторите се трансформират във вида и размера, в който

те са включени в оздравителния план;

- съдебното решение прекратява производството по несъстоятелност, което

е и предпочитаният изход. Така се предотвратява несъстоятелността.

Ако длъжникът не успее да изпълни задълженията си по плана,

кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15% от общия

размер на вземанията, или синдикът могат да поискат възобновяване на

производството по несъстоятелност.

IX. Обявяване в несъстоятелност : Обявяването става със съдебно

решение и се вписва в "Държавен вестник" когато :

• план за оздравяване не е предложен;

• план е предложен, но не е приет;

• производството по несъстоятелност е възобновено;

• констатирана е неплатежоспособност и че по-нататъшни действия на

длъжника само ще навредят.

Действие на решението :

-обявява се несъстоятелност на длъжника с всички възникнали последици;

-налага се обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника;

-прекратяват се правомощията на органите на длъжника - юридическо

лице;

-физическото лице се десезира - лишава се от правото да се разпорежда и

да управлява имуществото си.

С това решение съдът постановява започване на осребряване и

разпределение на имуществото.

Осребряване - превръщане на имуществото в пари. Осребряването се

извършва от синдика най-често на търг, но може и с преговори с потенциални

продавачи, като прецени по кой начин би получил по-голяма сума.

Осребреното имущество подлежи на разпределение между кредиторите по

списъка на приетите вземания.Синдикът изготвя нов списък за разпределение

на наличните суми между кредиторите, вписани в първия списък, съобразно с

реда, привилегиите и обезпеченията.Това са:

83

1.вземания, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на

заложената или ипотекирана вещ;

2.вземания, заради които се упражнява паво на задържане;

3.разноски по несъстоятелността;

4.вземания, произтичещи от трудови възнаграждения;

5.задължения за издръжка;

6.държавни вземания;

7.всички останали.

Вземанията от всеки следващ ред кредитори се приемат едва след

удовлетворяване на предходните.

X. Приключване на производството по несъстоятелност : Синдикът

представя на съда отчет за своята дейност, както и окончателна сметка за

разпределение. Провежда се окончателно събрание на кредиторите, които

приемат сметката с удовлетворените и неудовлетворените вземания, след което

се прекратява производството по несъстоятелност. Прекратяването става след

удовлетворяване на всички кредитори, или когато масата на несъстоятелността

е изчерпана (което е по.честият случай). Следва със съдебното решение за

прекратяване длъжникът-търговец се отписва от търговския регистър. С това

решение се прекратяват и правомощията на синдика и, което е най-

съществената последица, вземанията, които не са били удовлетворени или са

удовлетворени само от части, се погасяват. Погасителният ефект следва всички

непредявени вземания, всички неупражнени права и всички неудовлетворени

вземания.

Извънсъдебно споразумение : Независимо от хода на производството във

всеки един от неговите моменти законът допуска сключване на извънсъдебно

споразумение. Това е договор за уреждане на всички задължения на лицето, по

отношение на което е открите производство по несъстоятелност. Договорът

трябва да е в писмена форма и е нужно съгласието на всички кредитори.

Сключването на извънсъдебното споразумение прекратява производството по

несъстоятелност. Това също е способ за извънсъдебно предотвратяване на

производството по несъстоятелност във всяка една от неговите фази.