ИнформацИонен Бюлетин на БАН - bas.bgd0%b1%d1%8e%d0%bb%d0%b5%d1%… ·...

Информационен бюлетин на БАН, брой 4, 2016 г. 1

Бюлетин на БАНБрой 4 ISSN 1312-5311 София, 2016 г.

ИнформацИонен

Доктор хонорис кауза на БАН

Проф. д.ф.н. Виолета Косеска-Тошева е удостоена с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на БАН

Управителния съвет на Акаде-мията за присъждане на звани-ето „Доктор хонорис кауза“ за изключителните є заслуги в об-ластта на лингвистиката и ком-пютърната лингвистика, както и за утвърждаването на българис-тиката в чужбина.

Проф. Виолета Косеска-Тошева изнесе лекция на тема „За неопре-делеността и логическата кванти-фикация“, а проф. Жени Захари-ева поднесе музикален поздрав с музиката на Фредерик Шопен. На церемонията присъстваха посла-никът на Република Полша в Бъл-гария Н. Пр. Кшищоф Краевски, академици, член-кореспонденти, представители на научната общ-ност и институтите на БАН.

Проф. д.ф.н. Виолета Косеска-Тошева е ро-дена в София. Получава докторска степен и степен доктор на науките към Института по славистика на Полската академия на науките, където е и дългогодишен професор. Работи в областта на българо-полската и руско-полската съпоставителна граматика и постига значител-ни научни резултати в областта на типологията и когнитивната организация на езика. Автор (и

Тържествената церемония по удостояване-то на проф. д.ф.н. Виолета Косеска-Тошева от Полската академия на науките с почетното зва-ние „Доктор хонорис кауза“ се състоя на 26 май 2016 г. в Големия салон на Българската академия на науките.

Председателят на БАН акад. Стефан Во-деничаров представи творческата биография на проф. Косеска и оповести решението на

Информационен бюлетин на БАН, брой 4, 2016 г.2

съавтор) е на над 500 научни публикации и 23 монографии, дългогодишен преводач от българ-ски на полски език. Редактор и съавтор е и на многотомната „Българско-полска съпоставител-на граматика“.

До 2006 г. е ръководител на направлението за славянско езикознание, литература и култу-ра към Института по славистика на Полската академия на науките. Член на Полското линг-вистично общество, почетен член на Института

за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Носител на множество отличия, сред които се открояват: златен медал „Проф. Марин Дри-нов“ на Българската академия на науките за цялостна дейност; кавалер на ордена „Възраж-дане на Полша“; златна значка на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ за приноса си в развитието и популяризацията на българския език и българската езиковедска наука.

БАН удостои проф. д.ф.н. Людмила Вербицкая със званието „Доктор хонорис кауза“

Председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров връчи почет-ното звание „Доктор хонорис кауза“ на проф. д.ф.н. Людмила Вербицкая, президент на Санкт-петербургския държавен университет, на 3 юни 2016 г. в Големия салон на БАН. Званието се присъжда за нейната многообразна дейност на активен научен и културен деец със съществен принос за развитието на научния и културния диалог между учените от двете страни.

С тържествено слово акад. Во-деничаров представи пред аудито-рията проф. Вербицкая и нейните научни постижения и в заключе-ние каза: „Смятам, че удостоява-нето на президента на Санктпе-тербургския държавен универси-тет с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Българската академия на науките е чест за академичната ни общност“.

Проф. Вербицкая сподели, че има моменти, когато дори за фи-

лолога е трудно да говори, и благодари за голя-мата награда. „Да съм почетен член на БАН за мен е огромна чест, защото от години обичам България, удивителния ви народ, българските русисти, които правят много, за да живее ру-ският език в България“. В лекцията си на тема „Руският език в съвременна Русия“ тя подчер-та, че всяка интелектуална дейност е свързана с езика и няма образование без наука и наука без образование. Езикът е не просто система от знаци, а инструмент за организиране живо-та на обществото и отделния човек. Той изра-зява душевността на народа и е огледало на сегашното му състояние.

На церемонията присъстваха съветникът по въпросите на културата, науката и образовани-ето към посолството на Руската федерация Ки-рил Ринза, зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов, ректорът на Со-фийския университет „Св. Климент Охридски“, заместник-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов, акад. Благовест Сендов – председател на БАН (1988 – 1991), акад. Никола Съботинов


ОтличияЙохей Сасакава беше удостоен

с Почетния знак на Председателя на БАН

университет и Техническия университет „Хиро-шима“.

На церемонията присъстваха академиците Благовест Сендов и Атанас Атанасов, главният научен секретар проф. Евдокия Пашева, чл.-

кор. Стефан Хаджитодоров и чл.-кор. Димитър Димитров.

Председателят на фондация „Ниппон“ Йохей Сасакава има огромен принос за редица бла-городни каузи, сред които осо-бено изпъква борбата за пъл-на победа над проказата като заболяване и съпътстващата я обществена дискриминация, от която страдат не само болните, но и много оздравели по света.

Йохей Сасакава е завършил политически и икономически науки в университета „Мейджи“

– председател на БАН (2008 – 2012), академици, член-кореспонденти, учени от институтите на БАН, представители на руската общност в България и на обществени и неправителствени организации.

Проф. Людмила Вербицкая е президент на Ру-ската академия на науките, на Санктпетербург-ския държавен университет, на Международна-та асоциация на преподавателите по руски език

и литература, на Руското дружество на препода-вателите по руски език и литература, председа-тел на настоятелството на Фонд „Руский мир“, вицепрезидент на Комитета по образование при държавния глава на Руската федерация. Тя е почетен доктор на редица руски и чуждестранни университети и научни институции. Носител е на много руски и чуждестранни награди и отличия.

С Почетния знак на Председателя на БАН беше удостоен Йохей Сасакава, председател на японската фондация „Ниппон“. Церемонията се състоя на 6 юни 2016 г. Отличието връчи заместник-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов. Йохей Сасакава е отличен за негова-та хуманитарна дейност, свързана със социал-ното развитие, здравeопазването, екологията и подкрепата на лидерите в социалните и хума-нитарните науки.

По време на срещата в Българската акаде-мия на науките бяха обсъдени възможностите за сътрудничество от взаимен интерес между двете страни. Зам.-председателят на БАН акад. Дамянов представи историята, дейността на Академията и деветте научни направления. Той постави акцент върху традиционно доброто съ-трудничество на БАН с Японската академия на науките, Научния съвет на Япония, Токийския


в Токио. В основаната през 1952 г. фондация „Ниппон“ той е член на борда на директори-те от 1981 г., от 1989 г. е президент, а през 2005 г. става председател. Посланик е на до-бра воля на Световната здравна организация за елиминиране на проказата. Чрез програма-та „Субсидия в помощ“ се осигурява подкрепа на бъдещите поколения лидери в областта на социалните и хуманитарните науки. Помощта в размер на 1 милион долара е за 69 универ-ситети и консорциуми в 44 страни. Чрез тази

програма 13 000 обещаващи студенти са про-дължили своето обучение.

Йохей Сасакава е носител на множество на-гради, сред които Международната награда за мореплаване, наградата „Върховенството на за-кона“ на Международната адвокатска асоциа-ция, Международната награда „Ганди“. Почетен доктор е на редица университети, сред които Йорк, Малайски, Букурещки, почетен академик е на Руската академия за естест вени науки.

Престижна награда за учен от БАН

С престижната награда FAHRAEUS MEDAL AWARD беше удостоена проф. д-р Надя Антоно-ва, ръководител на направление „Биомеханика“ към Института по механика при БАН. Наградата се връчва за 17-и път от учредяването є през 1981 г. в Лондон и се присъжда на изтъкнати учени, специалисти в областта на хемореологи-ята и микроциркулацията. За първи път от съз-даването є наградата беше връчена на жена.

Церемонията се състоя по време на 18-ата конференция на Европейското дружество по клинична хемореология и микроциркулация (ESCHM), проведена в Университета в Лисабон от 5 до 8 юни 2016 г.

Проф. д.ю.н. Цветана Каменова беше удостоена с Отличителния знак за заслуги към БАН

ластта на международното публично и частно право и правото на ЕС и на международната защита на правата на човека.

При връчването на отличието акад. Водени-чаров припомни, че проф. Каменова е автор, съавтор и редактор на 20 книги и на повече от 100 статии, публикувани в България и в чуж-бина, по проблеми на международното право – частно и публично, европейското право и др. През 2006 – 2009 г. тя е съдия в Международ-ния трибунал за бивша Югославия, избрана от Общото събрание на ООН през август 2005 г. в Ню Йорк с гласовете на 157 държави. През 1993 – 1996 г. е научен секретар по общест-вените науки на БАН, а през 2002 – 2006 г. е секретар на Общото събрание на БАН.

Проф. Емилия Друмева произнесе слово, в което представи заслугите на проф. Камено-

Акад. Стефан Воденичаров връчи на проф. д.ю.н. Цветана Каменова Отличителния знак за заслуги към БАН на церемония, която се състоя на 15 юли 2016 г. в сградата на БАН. Наградата се дава като признание за заслугите є в об-


ва за развитието на Института за държавата и правото, както и за съпричастността є в ра-ботата с младите учени в БАН. Тя посочи, че проф. Каменова е член на Американската асо-

циация по международно право, Изпълнител-ния комитет на Асоциацията по международно право със седалище в Лондон, председател е на Българската асоциация по сравнително право и член на Изпълнителния комитет на Българската асоциация по международно право. Изнася лек-ции в престижни университети в чужбина като Университета на Сан Диего, Колумбийския уни-верситет в Ню Йорк, Института „Макс Планк“ в Мюнхен, Австрийската академия на науките във Виена, Университета на баските в Билбао, Уни-верситета в Олумец, Университета в Сиена и др.

На церемонията присъстваха зам.-предсе-дателят на БАН акад. Дамян Дамянов, глав-ният научен секретар проф. Евдокия Пашева, чл.-кор. Стефан Хаджитодоров, учени и колеги от Института за държавата и правото.

Регионална академична мрежа на БАН

Конференция с участието на учени от БАН разгледа историята на Монтана

Конференция „Oт Montana до Mонтана: един град между древността и настояще-то“ се проведе на 17 юни 2016 г. в Мон-тана. Форумът бе посветен на 125-годиш-нината от обявяването на градския статут на Монтана. Член-кореспондент Димитър Димитров, съветник на Председателя на БАН, акад. Ячко Иванов от БАН, проф. Александър Костов, директор на Инсти-тута за балканистика с Център по трако-логия при БАН, доц. Борислав Великов, представител на съвета на настоятелите на БАН, и Златко Живков, кмет на Монта-

на, приветстваха участниците в конференцията. „Античност и Средновековие“ и „Модерна и

съвременна епоха“ бяха темите, които обсъдиха участниците по време на научния форум. Учени от БАН, местни историци и археолози представи-ха с доклади моменти от историята на града от древността до сега. Конференцията бе съпътства-на от изложба със стари снимки и материали за историята на града, който носи римското си име.

Младите учени от Института за балканисти-ка с Център по тракология при БАН – главните асистенти Пламен Петков, Калин Стоев, Георги


Димов и Маргарита Добрева, говориха за воен-нополитическата история на трибалите през IV в. пр. Хр., за Монтана и областта през римската епоха: история и военнополитическо значение, Монтана и регион Монтанезиум през Късната античност и Ранното средновековие – тенден-ции и промени и ежедневието в Монтанския край от 40-те до 70-те години на XIX в.

Идеята за създаването на Регионален научен център в Монтана и неговата роля за региона в посока среща на образованието и научните новости с бизнеса беше дискутирана по време

на форума. Това е втората инициатива на Ре-гионалия академичен център – БАН, създаден с идеята да бъде място за срещи на учени и местната власт, местния бизнес и работещите в образованието, където да се дискутират на-ционални и регионални проблеми.

Регионалият академичен център към Българ-ската академия на науките, община Монтана, Регионалният исторически музей, Държавният архив–Монтана и Регионалната библиотека „Гео Милев“ бяха организатори на инициативата.

Научен форум обсъди възможностите за създаване на Регионален научен център в Сливен

Научна конференция с международно учас-тие „Сливен 2016“ се проведе по повод 30-го-дишнината от основаването на Инженерно-пе-дагогическия факултет в гр. Сливен. Участие в работата на конференцията взеха учени от БАН, координаторите на РАЦ–Шумен и РАЦ–Ка-занлък, както и представители на висши учебни заведения.

По време на форума беше дискутирана иде-ята за създаване на Регионален научен център в Сливен и неговата роля за града и региона в посока интеграция на образованието и научни-те изследвания с индустрията. Бяха обсъдени възможностите за сътрудничество на институ-тите при БАН с Инженерно-педагогическия фа-

култет–Сливен и с фирми, извършващи индус-триална и търговска дейност.

Лекция на акад. Евгени Головински в Регионалния академичен център на БАН–Бургас

ситета. Почетният председател на Хумболтовия съюз и почетен гражданин на Бургас акад. Ев-гени Головински беше представен от регионал-ния координатор доц. Севдалина Турманова и изнесе лекция на тема „Фармакобиохимията и създаването на нови лекарствени средства“.

Интересната дискусия постави акцент върху изключителния технологичен напредък на фар-макохимията и нейната водеща роля в синтеза и прогнозирането на биологичната активност на нови лекарства. На лекцията присъстваха академичното ръководство на университета, както и преподаватели от Лабораторията по математична химия.

Мероприятието е част от планираните посе-щения на изявени наши учени, които са били Хумболтови стипендианти и имат изключителен принос за развитието на съвременната наука.

Регионалният академичен център на БАН в Бургас и Университетът „Проф. д-р Асен Злата-ров“ продължават стартиралите през април лек-тории на български учени от Хумболтовия съюз в България. Втората открита лекция дискусия се проведе на 28 юни 2016 г. в аулата на универ-


Международно сътрудничество

БАН подписа Споразумение за сътрудничество с Иранската академия на науките

нитарните науки. Споразумението предвижда сътрудничество в областта на културно-историче-ското наследство, информационните технологии, обмяната на учени, преподаватели и студенти.

В работната среща взеха участие Н. Пр. Аб-дуллах Норузи, посланик на Ислямска републи-ка Иран, и Бахман Ахмадзаде, трети съветник и консул в посолството, а от българска стра-на – ръководството на БАН и съветниците на Председателя.

По време на визитата представителите на ИАН посетиха Института за етнология и фол-клористика с Етнографски музей, Института за изследвате на обществата и знанието, На-ционалния археологически институт с музей и Института по органична химия с център по фи-тохимия.

ИАН включва шест направления: селскосто-пански, фундаментални, инженерни, хумани-тарни, ветеринарни науки и ислямски изслед-вания.

Делегация на Академията на науките на Ислямска република Иран, водена от нейния председател проф. Реза Давари Ардакани, съ-провождан от проф. Мохамед Реза Шамс Ар-декани – секретар на Академията, бе на посе-щение от 25 до 27 май 2016 г. в Българската академия на науките.

На 25 май 2016 г. се проведе работна среща, на която Председателят на БАН акад. Воденича-ров представи дейността на Академията и под-черта ролята є като научноизследователски цен-тър, средище на духовността и експертен център на българското правителство. Проф. Ардакани разказа за историята, структурата и функциони-рането на Иранската академия на науките (ИАН) като институция, която проучва условията за раз-витие на науката и дава препоръки на правител-ството за развиване на научната дейност.

Двамата председатели подписаха Меморан-дум за сътрудничество между академиите с ак-цент върху естествените, инженерните и хума-

Споразумение за научно сътрудничество подписа БАН с Националната академия на науките на Украйна

На 6 юни 2016 г. в Киев, Украйна, Пред-седателят на БАН акад. Стефан Воденичаров се срещна с ръководството на Националната

академия на науките на Украйна (НАНУ). Акад. Стефан Воденичаров и акад. Антон Наумовец, първи вицепрезидент на НАНУ, подписаха


ново Споразумение за научно сътрудничество между БАН и НАНУ и Протокол към Споразу-мението за периода 2016 – 2018 г.

Споразумението предвижда сътрудничество между учени от институтите на двете акаде-

мии в различни научни направления предимно в рамките на 3-годишни съвместни проекти. Договорена бе го-дишна квота за обмен от 30 седмици за всяка от страните. Обсъдени бяха възможностите за участието на ук-раински учени съвместно с учени от БАН в рамковата програма „Хоризонт 2020“.

Акад. Воденичаров се срещна с чл.-кор. Валери Харченко, директор на Института по проблемите на съпроти-влението „Г. С. Писаренко“ – НАНУ, и зам.-директора на Института по елек-трозаварка „Е. О. Патон“ – НАНУ, акад. Леонид Лобанов. Учените набелязаха

програма за активиране на контактите между двете академии, като до края на 2016 г. ще бъде организирана съвместна научна конфе-ренция, в която ще бъдат включени директори на институти от БАН и НАНУ.

Делегация на Националната академия на науките на Беларус посети БАН

По покана на Председателя на Българската академия на науките акад. Стефан Воденича-ров на 23 юни 2016 г. на официално тридневно посещение пристигна делегация на Национална-та академия на науките на Беларус (НАНБ), воде-на от заместник-председателя на Президиума на НАНБ акад. Сергей Килин. В състава на делега-цията бяха директорът на Института по прахова металургия Александър Илюшченко, директорът на Научно-производствения център за многоцелеви безпилотни системи проф. Юрий Яцина и директорът на Физико-техническия институт проф. Вячеслав Томило.

В работната среща участваха Н. Пр. посланикът на Република Беларус Вла-димир Воронкович, съветникът по тър-говско-икономическите въпроси в по-солството Олег Белов, а от страна на БАН – зам.-председателят акад. Дамян Дамянов, и.д. зам.-председател проф. Димитър Иванов, главният научен се-кретар проф. Евдокия Пашева, науч-ният секретар на направление „Нано-науки, нови материали и технологии“

доц. Оля Стоилова и чл.-кор. Ст. Хаджитодоров – съветник на Председателя.

Бяха обсъдени възможности за бъдещи про-екти и осъществяването на съвместна дейност в рамките на подновения Протокол за научно сътрудничество между Българската академия на науките и Националната академия на науки-те на Беларус, подписан в Минск на 14 април 2016 г. за срок от три години.


Делегацията посети Националния ар-хеологически институт с музей, Института по металознание, съоръжения и техноло-гии „Акад. Ангел Балевски“, Института по информационни и комуникационни техно-логии, Института по механика и Централ-ната лаборатория по приложна физика в Пловдив, където гостите се запознаха с дейността на научните звена и очертаха конкретни области за съвместна научно-изследователска работа.

БАН подписа Меморандум за разбирателство с Института по селско стопанство и биология към Университета Жяо Тонг в Шанхай

Главният научен секретар на Българската академия на науките (БАН) проф. Пашева и проф. Жу Пеи, декан на Института по селско стопанство и биология към Универ-ситета Жяо Тонг в Шанхай, подпи-саха Меморандум за разбирател-ство на церемония, която се със-тоя в Академията на 7 юли 2016 г.

Двете страни според тек ста на Меморандума ще обединят своя научен опит и експертни умения, като проучат възможността за съвместни изследвания на млечни продукти и в други области на сел-

ското стопанство, ще насърчават и под-крепят съвместни изследователски проек-ти. В областта на научното сътрудничество членовете на научния и преподавателски състав на всяка от страните ще бъдат на-сърчавани да формират съвместни изсле-дователски екипи и да кандидатстват за международно финансиране.

Преди подписването на документа китайската делегация, водена от проф. Ма, почетен председател на Универси-тета Жяо Тонг в Шанхай, проведе среща с ръководството на БАН. Проф. Пашева запозна гостите със структурата на Ака-демията, с нейната история и основните


Научни форумиСеминар „Best practices & Lessons learned in Peer Review and Evaluation“

На 1 юни 2016 г. в Големия салон на БАН се състоя семинар на тема „Best practices & Lessons learned in Peer Review and Evaluation“, организиран от Европейската научна фондация (ESF) с любезното домакинство на БАН.

По време на семинара беше споделен опи-тът на организацията във връзка с предоста-

є задачи в сферата на научните изследвания в различните направления. Проф. Ма от своя страна представи основните дейности, кои-то се провеждат в Университета Жяо Тонг в Шанхай. Основният акцент на срещата беше

поставен върху дейността на академичното специализирано звено за традиционни бъл-гарски млечни продукти и възможностите за провеждане на общи изследвания в тази об-ласт.

вяне на широкомащабни, висококачествени ус-луги за научната общност и особено относно процедурите за оценяване на проекти и пред-варителен преглед на материалите за публика-ция. Презентациите, представени по време на семинара, са обявени на страницата на БАН www.bas.bg в секция „Новини“.

Кръгла маса „Проблеми на миграцията в ЕС: относно бъдещото правно регулиране“

На 6 юни в БАН беше проведена кръгла маса на тема „Проблеми на миграцията в ЕС: относ-но бъдещото правно регулиране“, организирана от Института за държавата и правото при БАН и Центъра за превенция на корупцията и за борба с организираната престъпност при Ми-нистерския съвет. На срещата освен членове на Секцията по международноправни науки на ИДП и сътрудници на Центъра участваха пред-ставител на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и чуждестранни гости.

В хода на дискусията бяха разгледани ак-туални проблеми, свързани с българското на-казателно законодателство и бежанската кри-


за, както и международноправните аспекти на проблема. Посочени бяха необходимите мерки за справяне с бежанската криза и миграцион-ния натиск по уреждане статута на бежанците и мигрантите, мерки от социално-битов характер и мерки със санкционален характер. Отбеля-зана беше необходимостта от възстановяване на нормалното функциониране на шенгенската система и бе направен критичен преглед на предложенията за реформиране на Дъблинска-та система. Бяха очертани следните проблеми:

непригодността на действащия институт на на-стойничеството и попечителството да осигури необходимото правно съдействие на непридру-женото дете чужденец, както и по-сериозният проблем на невъзможност на системите, оси-гуряващи основни права на детето, да отгово-рят на потребностите, произтичащи от кризата. Конкретните предложения за изменения в за-конодателството за защита правата на непри-дружените деца мигранти ще бъдат изпратени в Министерството на правосъдието.

Шеста национална конференция на докторантите в областта на правните науки

Шестата нацио-нална конференция на докторантите в областта на правни-те науки бе организи-рана от 9 до 12 юни 2016 г. в к.к. „Слън-чев бряг“ по инициа-тива на Института за държавата и правото при БАН. В нея взеха участие с доклади 37 докторанти от ИДП и юридическите факул-тети в страната, как-то и представители на почти всички юри-дически факултети в страната.

За втора поредна година участниците в конфе-ренцията заседаваха заедно, като докладите им бяха обособени в четири панела в зависимост от областта, в която работят: публичноправни, меж-дународноправни, гражданскоправни и наказа-телноправни науки. Докладите бяха последвани от дискусия, а в панела по международноправни науки активно се включиха и гостите от Инсти-тута за правни науки към Полската академия на науките проф. д-р Владислав Чаплински, д-р Пше-мислав Саганек и Шимон Заренба.

Представените на конференцията доклади ще бъдат публикувани в сборници „Научни тру-дове на ИДП“, а участниците получиха серти-фикат от Института за държавата и правото и Центъра за обучение при БАН.


Нанобиотехнологии: Нова апаратура в ИФТТ

та по ИНЕРА мембранна филтрираща система, микрофлуидна система и компактен цитометър за изследвания в областта на биофизиката и нанобиотехнологиите, както и да се представят първите резултати от изследванията, проведе-ни с тях.

В работната среща участваха учени от ИФТТ и ръководители на научни и бизнес организа-ции, проявяващи интерес към тези бързораз-виващи се области на науката с важно соци-ално-икономическо значение. Сред тях бяха проф. Хассан Шамати, директор на ИФТТ, д-р Мая Кичева, управител на „Проген“ ООД, доц. Румяна Василевска-Иванова, зам.-директор на Института по физиология на растенията и ге-нетика, доц. Станислав Янев от Института по невробиология, Йосиф Аврамов от Българската търговско-промишлена палата и съпредседател на Съвета по иновации и развитие на техно-логиите при БТПП, Димо Колчев от Технопарк „София“ и др.

По време на дискусията „Възможности на ИФТТ за изследвания в областта на нанобио-технологиите“ участниците обсъдиха услови-ята за извършване на съвместни изследова-телски дейности и за реализиране на общи проекти. Форумът приключи с посещение на лабораториите, където е инсталирана апара-турата.

На 28 юни 2016 г. в Бест Уестърн хотел Експо се проведе работна среща на тема „Нанобио-технологии: Нова апаратура в ИФТТ“. Срещата беше организирана от Института по физика на твърдото тяло при БАН и е част от дейности-те по европейския проект ИНЕРА „Повишава-не на научния и иновационния капацитет на ИФТТ–БАН в областта на многофункционални-те наноструктури“. Основните задачи по проек-та и постигнатите до момента резултати бяха представени от координатора на проекта акад. Александър Петров.

Целта на срещата беше да се запознаят присъстващите с възможностите на закупена-


Международна конференция по проблемите на изследване на всекидневието събра учени от 14 страни

За първи път в Източна Европа се проведе 7-ата международна конференция по символен интеракционизъм. Това стана възможно благо-дарение на организаторите на събитието – Ин-ститута за изследване на населението и чове-ка–БАН и Европейското общество за изучаване на символния интеракционизъм.

Досега страна от Източна Европа не е била избирана за седалище на кон-ференция от толкова висок ранг. Тема-та на събитието беше „Интегриране на интеракционистичните традиции: изграж-дане на теоретични, методологически и дисциплинарни мостове при изследване

на всекидневието“. От 4 до 8 юли 2016 г. ком-плекс „Топола скайс“ до Балчик събра учени от 14 страни, между които световноизвестните Гари Файн, Джоузеф Котарба, Лаурен Лангман, Стаси Нюмар, Сам Хилиард и др. Една от це-лите бе обмяната на опит между европейската и северноамериканската линия на изследвания в областта на символния интеракционизъм. Из-ключително актуални бяха и темите на конфе-ренцията. Те включваха изследване на социо-логията на анонимността и смеха, емоциите и социалните движения, разглеждане света на социалните мрежи през драматургичен анализ и много други, свързани с пълноценното ни жи-веене.

Българо-американска научна конференция в областта на българистиката „Отвъд границите“

От 27 до 29 юни 2016 г. в София се проведе Десетата българо-аме-риканска конференция под наслов „Отвъд границите“ (Beyond the Borders), организатор на която бе-ше Съветът за чуждестранна бъл-гаристика при БАН. Конференция-та продължава започналата през 1973 г. традиция на българо-аме-риканските научни диалози в об-ластта на българистиката, които се провеждат на всеки 4 години с до-макинство на ротационен принцип – от българска страна и от страна на Асоциацията за българистика на Северна Америка.


С избора на тазгодишната тема вниманието беше фокусирано върху многоаспектната тема за границите като исторически и културен, об-ществен и политически, духовен и познавате-лен феномен. Представени бяха доклади и по-стерни презентации от водещи и млади учени в различни полета на българистиката от САЩ, Канада, България, Норвегия, Швеция и Южна Корея. Сред гостите се открояваха имената на безспорни авторитети като Дейвид Бирнбаум, Фредерик Чери, Даниел Колинс, Кетрин Рудин, Дона Бучанън, Кйетил Ро Хауге и др.

Конференцията доказа, че въпреки общия отлив от славистиката по света интересът към

българистичните изследвания не е изгубен и че българистиката се развива и обогатява с нови актуални тематични полета. Бяха представени нови гледни точки в осмислянето на езика, ли-тературата, изкуството, историята и общество-то в диахронен и синхронен план. Специален акцент бяха темите, свързани с политиката и културата в близкото минало и съвременността, които предизвикаха и най-оживените дискусии.

Конференцията се реализира благодарение на финансовата подкрепа на спонсорите – по-солството на САЩ в България, комисията „Фул-брайт“ в София и Американския изследовател-ски център в София.

Технологии за получаване на метални оксиди и въглеродни наноструктури от газова фаза

та на многофункционалните наноструктури“ REGPOT-2012-2013-1 NMP.

В научния форум взеха участие 66-ма учени от България, Европа и САЩ. Учените от ИФТТ показаха свои резултати, свързани с получава-не на графен директно върху диелектрична под-ложка, на въглеводородни нанотръбички върху силиций, на тънки слоеве от цинков оксид, от-ложен върху порьозен анодиран алуминий, от наносепариране и модифициране повърхността на полимери, намиращи приложение в меди-цината. Те са постигнати със закупеното по проекта ИНЕРА оборудване, което позволява получаване на нови материали и провеждане на изследвания в областта на нано- и биотех-нологиите. Постиженията на младите учени бяха представени по време на постерните се-сии. Тематично подбрани комисии определиха най-добрите работи и техните автори получиха сертификати за най-добър постер.

Материалите от конференцията ще бъдат публикувани след рефериране в електронното издание Journal of Physics: Conference Series на английското издателство IoP (Institute of Physics) Publishing. То е със свободен достъп, което осигурява популяризиране на постиже-нията на учените, участвали във форума „Тех-нологии за получаване на метални оксиди и въглеродни наноструктури от газова фаза“.

Институтът по физика на твърдото тяло при БАН беше организатор на международна кон-ференция на тема „Технологии за получаване на метални оксиди и въглеродни нанострук-тури от газова фаза“, която се проведе от 6 до 8 юли 2016 г. във Велинград. Тя беше осъ-ществена със средства по европейския про-ект ИНЕРА „Повишаване на научния и инова-ционния капацитет на ИФТТ–БАН в област-


Световноизвестни математици от петнадесет страни участват в международния форум „Групи и пръстени – теория и приложения“

(GRiTA2016)култет на Московския държавен университет, Департамента по математика и статистика на Мемориалния университет в Нюфаундленд, Ка-нада, и Института по точни науки на Универ-ситета в гр. Бразилия, Бразилия. Инициатори на конференцията са четирима от докторанти-те на проф. Бахтурин – акад. Веселин Дренски от ИМИ, проф. д.ф.м.н. Михаил Зайцев от МГУ, проф. д.ф.м.н. Виктор Петроградски от Универ-ситета в Бразилия, доц. д-р Михаил Кочетов от Мемориалния университет в Нюфаундленд.

Конференцията е едно от 15-те сателитни мероприятия на Европейския конгрес на ма-тематиците в Берлин през юли 2016 г. Тя е посветена на 70-годишнината на видния руски алгебрист проф. д.н. Юрий Бахтурин, професор в Мемориалния университет в Нюфаундленд и в Катедрата по висша алгебра на Московския държавен университет, който има значителен принос за развитието на българската алгебра.

Приветствия при откриването бяха поднесени от името на Председателя на БАН и от проф. д.н. Иван Димов, зам.-министър на образованието и науката.

В работата на конференцията участваха 66-ма математици от 15 страни в Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Сред поканените лектори бе и проф. Ефим Зелманов от Кали-форнийския университет в Сан Диего, САЩ, който е Филдсов медалист, както и редица све-товноизвестни математици (в областта на мате-матиката няма Нобелови премии и Филдсовият медал е еквивалентен на Нобеловите премии в другите области).

Повече информация може да се намери на нейната страница в интернет www.math.bas.bg/algebra/GRiTA2016.

За втора поредна година Институтът по ма-тематика и информатика при БАН е организа-тор и домакин на Международната конферен-ция „Групи и пръстени – теория и приложения“ (Groups and Rings – Theory and Applications (GRiTA2016), която се проведе от 11 до 15 юли 2016 г. в София. Конференцията се провежда съвместно с Механико-математическия фа-

ИнициативиБАН ще участва в изграждането на Международен научнотехнологичен

център за трансфер на научни знания и технологии

На 11 юни 2016 г. в Университета в гр. Нин-бо, Китай, директорът на Института за кос-мически изследвания и технологии при БАН

чл.- кор. Петър Гецов и ректорите на универси-тетите в Нинбо и Жилина (Словакия) подписаха Меморандум за сътрудничество между Китай


и страните от Централна и Източна Европа за създаване на Международен научнотехнологи-чен център за трансфер на научни знания и технологии.

Целта на създадената форма на сътрудни-чество между университетите и научноизследо-вателските институти е ускоряване трансфера и трансформацията на технологичните постижения. Центърът ще реализира партньорство в областта

на иновациите и насърчаване използването на високи технологии за трансформация и модерни-зация на традиционните индустрии в различни страни; изграждането на центрове за обмен на оборудване за научни изследвания; центрове за обучение и насърчаване на връзката между ко-лежите и университетите, изследователските ин-ститути и предприятията, както и на центрове за консултиране и вземане на решения.

ЕкспедицияПета международна биoоптична експедиция в Черно море

на Института по океанология–БАН

От 2 до 24 юни 2016 г. на борда на Научно-изследователския кораб „Академик“ на Инсти-тута по океанология за пети път се проведе международна биооптична експедиция в Черно море. В представителния екип участваха уче-ни от Италия, Великобритания Румъния, Русия, Турция и Гърция.

По време на експедицията са направени 148 измервания на основните оптични и био-логични характеристики на морската вода.

Данните ще бъдат използвани за валида-ция на информацията, полученa от спътника SENTINEL-3. Той е изведен в орбита през февруари 2015 г. в рамките на Европейската програма за наблюдение на Земята „Копер-никус“.

Международната експедиция е финансирана частично по проект EUROFLEETS-2 и договор на Института по океанология–БАН с Европей-ската космическа агенция.


Нови изданияТом 15 на „Речник на българския език“ е на книжния пазар

Юбилеен сборник, посветен на 80-годишнината на чл.-кор. Емилия Пернишка

Том 15 на „Речник на българския език“, публикуван от Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“, вече е на книжния пазар. По-редният том от многотомното издание, подгот-вяно в Секцията за българска лексикология и лексикография на Института за български език, съдържа над 6500 заглавни думи с на-чална буква Р.

В Речника ще намерите информация за зна-чението на думите, за техните функционално-стилистични характеристики и особеностите на употребата им, както и за произхода на тези от тях, които са заети от други езици. Главни редактори на тома са проф. д.ф.н. Ли-лия Крумова-Цветкова и проф. д.ф.н. Мария Чоролеева.

Институтът за български език публикува юбилеен сборник, посветен на 80-годишнина-та на чл.-кор. проф. д.ф.н. Емилия Пернишка – един от най-видните съвременни български езиковеди със значими приноси в областта на лексикологията и лексикографията, семантика-та, словообразуването, ономастиката и други области на нашето езикознание.

Сборникът е със заглавие „За словото – нови търсения и подходи“ и включва студии и статии на учени от различни научни средища в България, Чехия, Полша, Словакия и др. В представените изследвания се разглеждат раз-нообразни проблеми на съвременното българ-ско и славянско езикознание.

Представяне на книгата на д-р Кирил Карталов „България и Светият престол. Двадесет

и пет години дипломатически отношения“Книгата на д-р Кирил Карталов „Bulgaria

e Santa Sede. Venticinque anni di relazioni diplomatiche (1990 – 2015)“ бе представена на 30 юни 2016 г. в Международния център на Уникре-

дит Булбанк в София. Изданието е публикувано през март 2016 г. от авторитетното ватиканско издателство LEV (Libreria Editrice Vaticana) по случай 25-годишнината от установяването на


дипломатически отношения между България и Светия престол. Предговорът към книгата е на ватиканския държавен секретар кардинал Пие-тро Паролин, на минис-търа на външните работи Даниел Митов и на по-сланика на България при Светия престол проф. Кирил Топалов.

Книгата проследява четвърт век дипломати-чески отношения между България и Светия прес-тол, установени през 1990 г., и се състои от три части. Първата е посве-

тена на връчването на акредитивните писма на посланиците на България при Светия престол и на апостолическите нунции в България.

Втората част е антология на речи и слова: на папите св. Йоан XXIII, бл. Павел VI, св. Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск; на прези-дентите на България Георги Първанов и Росен Плевнелиев; на Негово Светейшество патриарх Максим и епископи на Българската православ-на църква; на представители на Римската ку-рия; на епископи на Католическата църква в България.

Третата част съдържа непубликувани доку-менти от дипломатическата кореспонденция на монсеньор Ронкали по време на неговото десе-тилетие в България (1925 – 1934).

ГодишниниДесетгодишен юбилей

на Българо-унгарската историческа комисияНа 31 май 2016 г. в Големия салон

на Българската академия на науките се състоя тържествено честване на десетгодишния юбилей на Българо-унгарската историческа комисия. То бе организирано от Института за исторически изследвания при БАН, Института по история към Изследо-вателския център по хуманитаристи-ка при УАН и посолството на Унга-рия. Проведе се под патронажа на Н. Пр. посланик Андраш Клейн.


Участваха унгарски и български учени от двата института, а гости бяха представители на ръководството на БАН, Института по бал-канистика с Център по тракология, Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей, специалност „Унгарска филология“ в Софийския университет, Съюза на учените в България, дирекция „Архиви“ и Българската генеалогична федерация „Родознание“, които поднесоха поздравителни адреси.

70-те години на ХХ в. и е неразривно свързана с възобновяването на междуакадемичния об-мен в областта на историческата наука през 2004 г. Те подчертаха, че целта на комисията е да определя идейните насоки на съвместната изследователска работа и на българо-унгарски-те научни връзки в областта на историческата наука съобразно със съответните културно- и научно-политически тенденции и приоритети в Югоизточна и Централна Европа, а основната є задача е да изпълнява функцията на свърз-ващо звено между българските и унгарските учени-историци. Важен момент от дейността на двустранната комисия е работата є с млади учени – докторанти от хуманитарните институти на БАН, и студенти от Софийския университет, която се осъществява чрез Младежкия форум за интердисциплинарни изследвания.

Юбилеят беше отбелязан с международна конференция на тема „Унгария и България – свързани истории в Централна и Югоизточна Европа, XVII – XXI в.“, в която взеха участие унгарски (Габор Деметер, Кристиян Чаплар-Де-гович, Ласло Биро, Чаба Жебьок) и български учени (Ваня Стоянова, Илияна Марчева, Ина Вишоградска, Йонка Найденова, Лиляна Лес-ничкова, Пенка Пейковска, Петър Каменов, Стефка Първева, Теодоричка Готовска-Хенце). Обект на техния изследователски интерес бяха историята на българо-унгарските научни връз-ки, българското книгопечатане в Буда и Пеща (XVIII – средата на XIX в.), ролята на Бенямин Калай и сръбският въпрос в балканската по-литика на Австро-Унгария, етническата картина на Балканския полуостров през ХІХ – ХХ в., езиковите аспекти на междуетническите вза-имоотношения, българо-унгарските комуника-тивни механизми, съветизацията на България през 40-те и 50-те години на ХХ в., отношенията между Съветския съюз и балканските държави и др.

На посланик Андраш Клейн бяха връчени благодарствен адрес и грамота за принос в развитието на българо-унгарските връзки в об-ластта на историческата наука. По време на тържествената част на събитието пианистката Анжела Тошева изпълни произведения на ун-гарския композитор Бела Барток, който чрез своята теория за българския ритъм е свързал народната ни музика с традиционната музи-кална култура на балканските и евразийските народи.

В отчетния доклад председателите на коми-сията проф. д.и.н. Валери Стоянов – на българ-ската секция, и проф. Имре Реш – на унгарска-та секция, отбелязаха, че дейността є продъл-жава традицията на двустранната комисия от

ИзложбиНационалният природонаучен музей представя фотографската изложба

„Полета, фабрики, работници“На 13 юли 2016 г. в зала „Левентис“ на На-

ционалния природонаучен музей–БАН бе открита фотоизложбата „Полета, фабрики, работници“ на

проф. Джон Хауърд от Кралския колеж в Лондон и на Иво Данчев и Светослав Спасов от Българ-ското дружество за защита на птиците (БДЗП).


Измамно изящните пейзажи, криещи неви-дими екологични заплахи, и девствените по-лета със спотайващи се токсини представят Североизточна България във фотографиите на професора по американски изследвания от Кралския колеж в Лондон Джон Хауърд. Снимките са резултат от участието му в про-грамата „Артистични резиденции“ (Artists in Residence) на НПО „Култура и енергия“ в Русе през април-май 2016 г. Фотографиите на Иво Данчев и Светослав Спасов, направени в рамките на проекта на БДЗП „За Балкана и хората“, очертават Западна Стара планина, където традиционното ползване на природ-ните ресурси се възражда благодарение на хората, избрали да останат и да живеят тук, обръщайки се към традиционните земеделски практики в района.

Авторите провокират публиката, апелирайки да направи своя избор. Когато избираме даден продукт, ние вземаме решения за опазването на природата, за съдбата на малките произ-водители и най-вече определяме собственото си бъдеще чрез качеството на храната, която консумираме.

Като илюстрация на предимствата на раз-личните местни производства в деня на откри-ването беше проведена дегустация на земедел-ски продукти на фермери, участници в проекта „За Балкана и хората“.

Изложбата е подготвена в сътрудничество между БДЗП (проект „За Балкана и хората“, фи-нансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество) и русенската неправителстве-на организация „Култура и енергия“ и може да бъде видяна до 15 август в Националния приро-донаучен музей–БАН, бул. „Цар Освободител“ 1.

ИнформацИонен Бюлетин на БАН - bas.bgd0%b1%d1%8e%d0%bb%d0%b5%d1%… ·...

Documents