Програмата е съфинансирана от Европейския съюз (ЕФРР)

и националните фондове на Гърция и България

ПРОЕКТ „ФОЛКЛОРЕН МОСТ”

ПРИРОДАТА И ХОРАТА

СборникСатовча, март 2013

НА ЧЕЧА

 

Програ

 

 

 

 

 

 

амата е съфиинансирана о

 

 

от ЕвропейскПРОЕКТ 

ФО

Приро

Сато

кия съюз и на„ФОЛКЛОРЕ

ОЛКЛОРЕ

дата и хо

Сборн

овча, март 

ационалнитеЕН МОСТ” 

ЕН МОСТ

ората на Ч

ник 

2013 

 

фондове на 

Чеча 

 

а Гърция и Бъ

1 

 

ългария  

2  

Комплектът сборници „Фолклорен мост“ е съставен при изпълнението на проект „Фолклорен  мост“  в  рамките  на  Програмата  за  европейско  териториално сътрудничество „Гърция – България“ 2007 – 2013 г.  

Водещ  партньор  за  изпълнението  на  проекта  е  община  Сатовча,  а  другите партньори са Община Като Неврокопи, Гърция и Читалище „Просвета 1937”, с. Плетена, Община Сатовча. Основната цел на проекта е да допринесе за дългосрочно запазване на специфичното културно наследство на трансграничния регион на долината на река Места. Опазването и популяризирането на местните традиции чрез съвместни културни и социални събития създава нов имидж на транс‐граничния регион,  което несъмнено води  до  повишаване  на  интереса  на  посетителите  в  транс‐граничния  регион  и допринася за подобряването на качеството на живот на местните хора. 

Чрез дейностите по проекта се подпомога, макар и само частично и в ограничен формат, документирането на културното наследство в района. Регионът е известен с  опазената  си  уникална  култура,  включително  фолклор,  начин  на  живот,  традиции, местна храна и други културни елементи. Този проект има за цел не само да активира партньорства  между  общностите  от  двете  страни  на  границата,  но  и  да  подсили гордостта  на  местните  жители  като  представи  уникалното  културно  наследство. Крайната  цел  на  проекта  е  да  се  поствят  основите  на  транс‐гранична  школа  за културните традиции. Тя ще функционира в рамките на читалище „Просвета 1937”, с. Плетена, която да привлече в бъдеще интерес и ресурси за проучвания и за постепенно цялостно  разкриване  и  документиране  на  културното  наследство  на  този трансграничен  район.  Школата  ще  се  развие  като  една  от  формите  на  дейност  на читалището. 

По проекта бяха проведени проучване и  експедиции  в  района  с  участието на местни краеведи и историци от община Сатовча, ученици от гимназиите на общината и  група  преподаватели  и  ученици  от  Националната  гимназия  за  древни  езици  и култури «Св. Константин Кирил Философ», София и експерт културолог от Гърция.  

Всеки от сборниците в комплекта е посветен на една конкретна тема: 

- Природата и хората на Чеча; - Веда Словена – един магичен завет; - Поминък, обичаи, традиции в бита; - Песните и танците на Чеча; - Каменните чешми на Чеча. 

При  съставянето  им  възникна  сериозното  затруднение  информацията  и материалите  да  се  разпределят  между  петте  сборника.  Причината  за  това  е,  че  в реалния живот това са различни аспекти на едно и също нещо – бита, културата, начина на живот на хората от този край. Както личността на един човек има своята цялост и не можеш да се отдели характера му от знанието му или начина му на общуване, така е невъзможно да се раздели песента от танца, от обичаите, от носиите, от природата и бита и историята на хората от  този край.  Така че,  разделянето в пет  сборника е  само условно. 

Тези  сборници  нямат  претенцията  на  научни  публикации,  нямат  претенция  за изчерпателност или крайно мнение. Те представят само скромния, но успешен опит да се въвлекат хората от района на проекта в един процес на изучаване и съхраняване на  културното  наследство  с  цел  да  се  разкрие  и  опази  идентичността  на  местната 

3  

общност с нейните традиции и цялостна културна история. Този опит е само един от начините  да  се  осигури  достойното  и мирно  бъдеще  в  трансграничния  район между Гърция и България като две страни, членки на Европейския съюз. Сборниците имат за цел  да  документират  един  успешен  опит  за  практическо  прилагане  на  европейските ценности  за  културно  многообразие  и  идентичност  на  общностите,  не  само  като съдържателна  информация,  но  и  като  подход  за  въвличане  на  местните  хора  при съхраняване на културното наследство.  

В  трансграничния район на поречието на река Места живее население с общи корени, със своя обща характерна културна идентичност, която има своята специфика от  двете  страни  на  границата  и  с  това  през  годините  е  станала  още  по‐богата  и разнообразна. 

Ако  има  претенция този  проект, тази  претенция  е  свързана  с факта,  че местните  историци  и  краеведи  и  учениците  от  гимназиите  не  просто  бяха въвлечени  от  външните  експерти  в  набирането  на  информацията.  Те  бяха реалните  изпълнители  на  целия  проект,  а  външните  експерти  в  лицето  на преподавателите  и  учениците  от  Националната  гимназия  за  древни  езици  и култури  бяха техни  консултанти.  Този  подход  е  по‐сложният,  изискващ  повече усилия  и  време,  отколкото  група  експерти  от  научен  институт  да  свършат всичко. Но сме убедени, че този подход дава истински смисъл на усилията, защото съхраняването  и  предаването  на  културното  наследство  е  необходимо  за живота най‐вече на тези, които го носят в себе си. 

* 

*    * 

Териториалният  обхват  на  експедициите  е  географската  област  Чеч,  но конкретните интервщта и записи са направени в населените места на община Сатовча за България и община Като Неврокопи за Гърция. 

Комплектът  от  сборници  се  създава,  за  да  бъде  използван  през  следващите години от пратньорите по проекта в намерението им да продължат да организират различни  школи  за  млади  хора,  за  учени  и  изследователи,  които  да  изучават  и съхраняват културното наследство на района. Информацията в сборниците има само за цел  да  послужи  като  изходна  точка  за  по‐задълочени  и  дълго  срочни  проучвания,  в зависимост от интересите на изследователите. 

Освен информацията  от  проведената  експедиция  през  лятото  на 2012  г.,  те  се основават и на редица проучвания, които са правени до сега от академични институти, университети и от различни изследователи. 

Намерението  е  тези  сборници  да  попаднат  в  ръцете  на  учители,  читалищни дейци,  обществени  лидери  и  просветители  от  района  на  проекта,  за  да  стане информацията  в  тях достояние на  хората,  които живеят  в  района,  по‐специално на младите хора от района. Те трябва да получат информация за културното наследство на  своите  родове  и  населени  места,  за  да  бъдат  горди  и  спокойни,  и  със самочувствието на достойни граждани на многообразна Европа. 

       

 

4  

Екипът на проекта  

Ако  има  претенция  този  проект,  тази  претенция  е  свързана  с  факта,  че 

местните историци и краеведи и учениците от гимназиите не просто бяха въвлечени от 

външните експерти в набирането на информацията. Те бяха реалните изпълнители на 

целия  проект,  а  външните  експерти  в  лицето  на  преподавателите  и  учениците  от 

Националната гимназия за древни езици и култури бяха техни консултанти. Този подход 

е  по‐сложният,  изискващ  повече  усилия  и  време,  отколкото  група  експерти  от  научен 

институт да свършат всичко. Но сме убедени,  че този подход дава истински смисъл на 

усилията,  защото  съхраняването  и  предаването  на  културното  наследство  е 

необходимо за живота най‐вече на тези, които го носят в себе си. 

Екипът от Сатовча 

Арбен Мименов – Кмета на общината Кирил Караколев – краевед, учител по история от село Сатовча Антоанета Бекташева – секретар на Народно читалище „Просвета 1937“, художествен ръководител на фолклорните състави на читалището, събирач на автентичен фолкор Баадин Мустафов ‐ краевед, учител по история от село Вълкосел Лилко Айвазов ‐ краевед, учител по история от село Сатовча, муикант, ръководител на фолкорен състав  Зоя Доленска – историк от село ..... Емилия Кастаманова – икономист, финансов експерт на проекта Мария Самарджиева – сътрудник в общината, съставител на местния вестник Ирина Бошнакова – историк от село Плетена  Константинос Карипис – културен антрополог от Гърция Любомир Матеев – продуцент на материалите и събитията Камелия Георгиева – ръководител на проекта 

 Екипът от Националната гимназия за древни езици и култури 

Гергина Тончева – основател на гимназията и директор от 1978 до 2010 година Иван Иванов – учител по география в гиманзията от 1978 до 2010 година Даниел Иванов – възпитаник на гимназията, сега учител по музика и диригент на .... Люба Илиева – възпитаник на гимназията, доктор по история, ръководител на фолкорен състав  арх. Тодор Михайлов – досктор по архитектура, преподавател по реставрация в Университета по архитектура, строителство и геодезия 

 Ученици от община Сатовча: Адиле  Саитова  Яхова – ученичка от с. Сатовча Айлин Максимова Алендарова – ученичка от с. Слащен Гергана Йорданова Бошнакова – ученичка от с. Долен Зейнепа Рушанова Топова – ученичка от с. Сатовча Камелия Руменова Копанова – ученичка от с. Сатовча Румен Емилов  Узунов – ученик от с. Кочан Сенада Илханова Каракьозова – ученичка от  с. Слащен Симона Станиславова Яхова – ученичка от  с. Кочан Сузана Валериева Гарова – ученичка от с. Сатовча  

 

5  

Ученици от Националната гимназия за древни езици и култури 

Атанас Тончев Георги Георгиев Георги Митов Красимира Шантова Максимилиян Врабков Михаела Бояджиева Радослав Илиев Трендафил Кръстанов Чая Колева  

Участници в интервютата: 

Албена Поюкова ‐ познава и предава обичаи и песни на с. Кочан Антоанета Бошнакова – първата жена учител от с.Плетена  Антон Искренов –  познава архитектурата и обичайте на с.Кочан Асан Джилджов – познава и предава обичаи на с. Сатовча Ема Юрукова – пазител на църквата в с.Долен, жената е селото която е на повече от 100 години. Зейнепа Алилова Ходжова и Ваби Фаризов Ходжов ‐ живеят в къща в село Плетена на над  150 години.   Иванка Карталова – познава и предава обичаи на с. Сатовча Илко Парушев – познава и предава обичаи и песни на с. Сатовча  Исмаил  Ибишев  – майстор на чешми от с.  Плетена  Румен Биляров ‐ познава и предава обичаи и песни на с. Ваклиново Руси Къдрев – учител по български език и литература в с. Плетена Сергей Саитов – познава и предава обичаи и песни на с. Вълкосел  Цанко Парушев – познава и предава обичаи и песни на с. Сатовча 

  

От съставителите 

   

6  

Експедицията в община Сатовча 

Гергина Тончева 

Основател и директор на Националната гимназия за древни езици и култури от  1978 до 2010 г. 

Ръководител на експедицията 

            

м. март 2012 

Сатовча  ни  посрещна  със  слънчева  усмивка.  Зелената  младост  на  гората  и цветята в градините пълнеха въздуха с пролетно ухание.  

Хората се движеха насам‐натам и всеки ни поздравяваше, макар и непознати.  

Пристигнахме тук по работа във връзка с проекта „Фолклорен мост”: 

г‐жа Камелия Георгиева 

г‐н Любомир Матеев 

и аз Гергина Тончева 

Най‐напред,  както  си  е  ред,  посетихме  кмета  д‐р  Арбен  Мименов.  Кмет  на място. Набързо и кратко направихме първите уточнения и тръгнахме по задачи. 

Г‐н  Караколев  пръв  ни  посрещна.  Беше  известе́н  за  часа  на  пристигането  ни. Изчака  посещението  при  кмета  и  се  запътихме  към  музея.  Впечатляваща  сбирка: природа, история, бит, етнография, атмосфера… Направено професионално и с много любов. 

Основна тема на нашия разговор беше „Веда Словена” на Стефан Веркович. Тук колегата  Караколев  разгърна  обширни  познания,  убеждения  и  позиция.  Зад  всичко това,  види  се,  стоят  дългогодишни  проучвания  и  наблюдения.  Ползваше  последното двутомно издание на книгата,  за да потвърди казаното.  Уточнихме подробностите  за предстоящата ни дейност.  

Срещата с учителите беше приятна и полезна за работата на нашата експедиция през лятото: 

Цел – набиране на информация за културното наследство 

Място – Сатовча и прилежащите към нея селища. 

Време – 28.6.2012г. – 5.7.2012г. 

Състав  –  местни  учители  и  краеведи,  ученици  и  учители  от  НГДЕК „Константин Кирил Философ” и ученици от гимназиите на община Сатовча. 

Сатовча  има  своя  уютен  център  –  площадът  –  цветя,  зеленина,  заведения  и разбира се чешма. 

На всяко ново за мен място, по света или у нас, обичам да наблюдавам хората. Избирам удобен ъгъл и съзерцавам излъчването им, облеклото, походката, диалозите им… Така ги опознавам и мислено разговарям с тях. Връхлитат безброй въпроси, които тепърва ще получат отговор. Най‐хубавото в  това мое  съзерцание бяха децата,  които огласяха площада със смях и плач. Толкова красиви деца на едно място отдавна не бях срещала. 

7  

И  пак  по  стар мой  обичай  не мога  да  си  тръгна,  без  да  съм  куснала  хляба  на мястото, в което съм. 

Сполай  ти  Сатовча!  Твоят  хляб  ни  дари  ситост,  децата  ти  –  радост,  хората  – надежда. Пак ще дойдем… 

 

       юни‐юли 2012 

И  ние  наистина  дойдохме,  както  обещахме  –  групата  ученици  от  НГДЕК  и учителите. Това е екипът, който трябва да подпомогне местните историци и краеведи и заедно с тях да извърши наблюдения, проучване и анализи по петте основни теми: 

- Природата и хората на Чеча; - Веда Словена – един магичен завет; - Поминък, обичаи, традиции в бита; - Песните и танците на Чеча; - Каменните чешми на Чеча. 

Програмата  на  експедицията  започна  с  фолкорен  концерт  на  открито  в местността Дъбраш.  

Лееха се, рееха се ту песни, ту танци; ту песни и танци едновременно. 

Планината, човекът и песента се сливаха в една дивна хармония на живота, на радостта  и  красотата.  Гледаш,  слушаш  и  изведнъж  усетиш,  че  и  ти  си  част  от  това вълшебство. То вече те е завладяло. 

Гледаш,  радваш  се  и  размишляваш.  Планината  ражда  човека,  човекът  ражда песента,  песента  е  душата  на  планината.  Един  неспирен  кръговрат,  неделима  и несравнима принадлежност.  

Няма друга  такава  китна  сцена  като  тая  зелена поляна,  като  тия  уханни цветя, като това щедро слънце. И то се радваше на всичката тая хубост. 

Ние бяхме удостоени с голяма чест. Това се правеше за нас – двайсетина души. Настроението  и  вдъхновението,  което  излъчваха  изпълнителите  бяха  завладяващи, преливаха и в нас. 

Така започна нашата експедиция в Югозападните Родопи – в община Сатовча и прилежащите към нея селища.  

И  след  емоционалното  начало  с  концерта  в  Дъбраш,  ето  ни  на  2  юли  в с.Плетена.  Настанихме  се  на  голямата  тераса  в  приветливата  къща  на  любезните домакини,  започна  разговорът  ни  с  интересните  събеседници:  Исмаил  Ибишев  – майстор на чешми и Руси Къдрев – учител по български език и литература. Учениците взеха интервю с всеки от тях 

През всичкото време на нашите дейности неотлъчно и активно участва Румен от Сатовча.  Издържал  успешно  конкурса,  той  е  вече  ученик  в  8  клас  в  Националната гимназия за древни езици и култури. 

Посетихме и къщата на Вабив и Занепа Анавиджиеви. Ето как изглежда тя през погледа  на  нашия  ученик  Радослав  Илиев:  „Тя  представлява  един  автентичен двестагодишен  образец  на  някога  богата  и  просторна  възрожденска  къща.  Имаше всички характерни помещения: потон,  голям чардак и амам. Използваеми обаче бяха 

8  

само салонът и две стаи. Къщата е прекалено голяма и трудна за поддържане. Освен самата  постройка,  невероятният  дърворезбован  таван  също  гние  и  се  осуква,  заради поддаващите стени. Особено в с.Плетена броят на старите и запустели къщи не беше малък;  в  Туховища  и  Годешево,  известни  с  майсторите  си  на  каменна  зидария,  има цели махали с къщи от ломени и речни камъни, които също чакат по‐добра поддръжка, а някои вече и реставрация”. 

После  се  запътихме  към  архитектурния  резерват  с.  Долен.  Каменните  къщи стояха  самотни  достолепно  смълчани  пред  времето,  скътали  в  недрата  си  истории, случки,  събития,  съдби  и  в  очакване  да  ги  огласят  нови  обитатели.  И  те  като  хората имат своя съдба. 

В  една  от  тихите  улици  ни  посрещна  възрастен  човек.  Смирено  помоли  да  си поприказваме. Поприказвахме си. Сияещата му усмивка ни каза най‐важното – сполай ви. И това е съдба. 

Хубав ден. Пълен с впечатления и преживявания. И за нас това е събда. 

 

3 юли, Вълкосел 

Тук ни посрещна Баадин Мусов. С него се познаваме вече от разговорите ни и разработките  му.  Той  е  учител  по  история.  Разказа  ни  дълголетната  600‐годишна история  на  селото.  За  географското  му  разположение  и  поречието  на  р.Места,  за поминъка  на  населението  –  земеделие  и  скотовъдство,  за  засушения  район,  който създава трудности и усложнения на стопаните при отглеждането на тютюна и другите култури.  

Най‐вдъхновен  беше  разказът  му  за  читалището  им  „Изгрев”,  което  води началото  си  от 1950г.  и  има 15 000  тома  книги.  Развива  активна дейност  с  лекторска група на учителите, певческа група, танцов състав и театрална трупа. 

Културният  живот  тук  е  разнообразен  –  вечеринки,  театрални  постановки, седенки. И във всичко това участва живото слово и вечната песен. 

Кулминация  на  разказа  му  беше  училището  „Христо  Ботев”  –  с  основна  и гимназиална степен. И с подчертана гордост сподели, че във Вълкосел има условия за развитие на туризъм. Най‐главният фактор за тази дейност са хората. 

 

В Слащен сме. Запътихме се към читалището, което води началото си от 1928г. Посрещна ни секретарят Албена Пашова. На възхищението ни от селото, тя побърза да добави,  че  има  прираст  на  населението,  увеличена  е  раждаемостта.  Те,  това  си  е  за радост – честито! Смилен Манов – учител по история и български език ни въведе вещо и  сладкодумно в културните пластове на  тракийско  селище,  на римските мостове,  на архитектурата,  коритото  на  р.Места,  което  се  мести  и  още  много  подробности  за трудния живот в ЧЕЧ. Тук хората са трудолюбиви и гостолюбиви. Основният поминък е скотовъдство  и  лозарство.  Активната  читалищна  дейност  е  свързана  с  фолклора. Доминира  песента  –  отворена,  мелодична,  тъжна  и  мъдра,  тя  дава  настроение  и надежда и по време на работа, и при веселба. 

Градацията  на  разказа  и  тук  е  училището.  То  води  началото  си  от  1926г.  Има пълен курс на обучение – основно и гимназиално. Учениците са над 300, учителите са 

9  

местни. Завършилите 12 клас продължават образованието си в университети. Оттук са излезли учители, лекари и други специалисти. Природата, битът и хората са подходящо условие за развитие на туризма.  

 

3  юли  бе  с  пренаситена  програма.  От  14  ч.  започна  семинарът  на  тема  „Веда Словена”.  

Намираме  се  в музейната  сбирка на Сатовча.  Един  забележителен кът,  събрал историята,  бита,  традициите  и  духа  на  този  край.  Тук  условията  и  атмосферата предразполагат  към  задълбочен  размисъл  и  оживени  дискусии.  Студията  на  г‐н Караколев бързо прикова вниманието на всички. 

„Веда Словена” е една голяма, вечна тема, която вълнува повече от 150 години почитатели и отрицатели на Стефан Веркович. Някои от песните в сборника са свързани с района на Сатовча – с.Плетена. Затова тук интересът е толкова голям. Това предлага благоприятни възможности за бъдеща дейност. 

Кирил Караколев е дългогодишен учител по история и талантлив краевед. Той е задълбочен познавач на бита,  традициите, нравите, историята, културата на хората от района.  Неуморно  проучва,  изследва  и  публикува.  Така  продължава  своята образователна дейност сред широка аудитория. 

Музейната  сбирка  е  негово  дело.  Учител,  публицист,  общественик,  творец  с чувство за дълг и преданост той олицетворява ума и духа на Сатовча. 

Към темата изрази отношение и позиция и Чая Колева – 17‐годишна, от екипа на НГДЕК. Тя сподели: „хората тук говорят на езика на „Веда Словена”, те носят в сърцето си  този  свят…  Аз  призовавам моите  връстници да  се  запознаят  с  колосалния  труд на Стефан Веркович и да се борим да пребъде, а с него и ние”. 

Това  послание  е  едно  благородно  предизвикателство  за  бъдеща  дейност  по темата Веда Словена. Добре е да се оползотвори внимателно и компетентно. 

 

На 4 юли посетихме Като Неврокопи, отидохме при нашите партньори.  

Домакините ни посрещнаха любезно. Запознаха ни със своята дейност по темата чрез  филм  и  коментар  към  него.  Беше  интересно,  полезно  и  приятно.  Усетихме приликата, общото и трайното, което ни свързва в бита, духа и съдбата ни. 

А  границите,  границите  са  измислени  и  въведени,  за  да  пречат  и  ограничават общуването  между  хората.  Но  духът,  песента  и  птиците  не  признават  граници.  Те просто потвърждават съвършенството на природата. И ние също. 

Прибрахме  се  уморени,  но  вдъхновени.  Трябваше  да  се  подготвим  с  всички събрани  материали  за  утрешното  представяне  пред  местните  ръководители, общественици и медиите. 

По  екипи и  индивидуално  всеки  с  тръпка и мерак  търсеше подходящата дума или изказ, за да сподели най‐убедително това, което е видял, преживял и научил. А то е толкова много. Невероятно за краткото време е това, което ни обогати. 

 

10  

На  5  юли  сутринта  залата  на  музейната  сбирка  кипеше  от  вълнение.  Всеки репетираше текста, жеста, мимиката, интонацията. Театрална атмосфера. Учениците и гостите  така  добре  се  сработиха.  Всеки  гледаше  да  бъде  полезен  в  общата  работа. Дружелюбност и приятелство се четеше в очите на всеки от тях. Това обещава бъдеще… 

Представянето  мина  много  добре.  Предизвика  интерес  и  бе  оценено  високо. Самият  кмет  на  община  Сатовча  д‐р  Арбен  Мименов  ги  поздрави  и  благодари  за интересната и полезна информация за всяко от селищата на района. 

И  ние  благодарим  за  честта  и  доверието  да  участваме  в  Проекта  „Фолклорен мост”. Благодарим за условията, които ни осигурихте за пребиваването и дейностите, които разгърнахме! 

Благодарим за всичко! 

Поднасяме нашата благодарност и на ръководителите на проекта. 

Накрая  жените  на  Сатовча  ни  поднесоха  угощение.  Богато  и  изкусно  бяха онагледили рецептите, които ни даваха при разговорите за бита и традициите тук.  

Жените на Сатовча – сърдечни, общителни, отзивчиви,  

хрисими, елегантни, одухотворени, 

интелигентни и работливи, 

майки и съпруги. 

Какво безценно богатство са те за дома, за рода, за селището и нацията! 

Ако  искате  да  усетите що  е  хубост,  що  е  радост  и  човешка  доброта,  посетете Сатовча! 

 

Обобщение 

- Подбор на състава – много удачно - Идея, цел на експедицията – ясна, точна - Работа в екип – наложително - Организация – безупречна за краткото време – много работа - Стил на работа – активност, отговорност, прецизност - Взаимоотношения – коректни, сърдечни, приятелски - Натрупване  на  опит  –  старание‐резултат,  родиха  се  идеи  и  времето  ще      

покаже - Условията  –  благодатни,  предразполагащи  за  сериозна  работа  и  за 

творчески идеи… - Отношението на домакините – сърдечно, трогателно, грижовно - Извод за най‐важното – извърши се сериозна работа, родиха се приятелства, 

родиха се идеи за бъдеща дейност  

 

   

11  

Първи юли 2012 година 

 

  Един  прекрасен  ден,  окъпан  в  слънце  сред  много  цветя,  песни  и  танци. 

Намираме се в Родопите, в община Сатовча и сме на фолклорен концерт в Дъбраш.  

  Видяхме много  танци  и  чухме много  песни,  голямо  разнообразие.  Сватбеният 

ритуал под формата на танц и песен бе изразителен и вълнуващ. 

  Ансамбълът  „Червено  и  черно”  много  ми  хареса.  Състои  се  само  от  стройни 

танцьори. Във всеки от тях имаше грация, страст и емоция.  

  Цялата програма беше много богата.  Богата и разнообразна. Нито една стъпка 

не се повтори в танците. Нито една дума не се повтори в песните. Цялата обстановка бе 

хубава,  а  времето  прекрасно.  Всичко,  което  преживахме  ни  обогати  и  наслади.  И 

природата ни предразположи емоционално. 

  Това бе един прекрасен ден! 

  Аз съм Ина Анастасова, на 10  години, ученичка в 4 клас на НУКК –  Горна Баня. 

Тук  съм  с  Гергина  Тончева  (нейна  внучка  съм)  и  група  ученици  от  Класическата 

гимназия – София. Участвам в експедиция „Фолкорен мост – България‐Гърция”. 

 

 

   

 

уч

Ге

РодопиисториОбласт

чител по геог

еорги Геор

 

 

Карта н

Община Си, наричанико‐географтта  Чеч  е 

графия в Наци

гиев, Макс

на историко

атовча е ри още Чечфска  обласчаст  от 

Чеч

И

ионалната ги

симилиян В

о‐географск

азположен или Чечкот,  разделегеографска

ча и Сато

Иван Ивано

имназия за др

Врабков, Р

 

ката област

на в югозао  (името чеена между ата  област

вча 

ов 

ревни езици 

Радослав И

т Чеч 

падната чаесто се изпРепубликат  Македон

и култури от 

лиев, учени

аст на Бългползва члеа  Българияния  (Пирин

1978 до 2010

ици от НГДЕК

гария, в югенувано Чея  и  Републинска  и  Ег

12 

0 г. 

К 

гозападнитча),  която ика  Гърциягейска)  и 

 

те е я. е 

 

разполгръцкиНеврокподелеот  краяприемабългарчаст начаст нав Дем Чеч  слдоговоЗападнбежанц

Сфолкло

Тнаселенсвободси е оти

ложена в юи Фалакро),копски  Чечен между дя  на  XIX  иа,  че  всичрската част а Община а Чеча е с.БЗърнево (Клед  Балканор (1919г.) ина Тракия ици от Турци

Според  няорна област

Тази  част ние  (спореата. Надеживала. 

 

 

югозападни, като по‐гоч  и Драмскдвете стран  начачалотчки  села  нна НеврокГърмен,   пБорово, днеКато Невронските  войи най‐вечеи една частия. 

якои  фолклт – преход 

от  Родинаед   Н.  Хайтжди и упова

те части наолямата й ки  Чеч,  катни. Споредто  на  XX  вна  изток опския Чечпо течениетес Потами, копи). Насейни  (1912г спогодбатв България

лористи  (Кот Родопит

ата  е  ималтов),  на  болания, когат

а Родопитечаст е в Гъто Драмскид Васил Кънв.,    западнаот  Дъбнишч влизат сето на реки при устиетеление с мг.),  Първатта Моллов‐я, като на н

Кацарова, те към Пир

ла  неблаголезненият то свободат

 и северниърция. Истоият  е  изцялнчов, извесата  границшката  реклата от Обте Доспат то на р. Домюсюлманста  световна‐Кафандрилнегово мяст

Динчев,  Трина. 

оприятнатаръб,  къдета се задав

те части наорически оло  в  Гърцитен изследца  на  Чеча а  са  част щина Сатои Бистрицаспат. Селатско вероизпа  война,  плис (1926г.то са засел

ерзиев)  то

а  участ  да то  се допиала, страх 

а планинатаобластта сеия,  а  Невродовател на е  р.  Доспот  областвча и тези а. Център та в Гръцкиповеданиепоследвали) е изселенлени понтий

ова  е  спец

бъде  „граирали робси отчаяние

13 

а Боздаг (нразделя нокопският Македони

пат.  Днес  стта.  Така в източнатна гръцкати Чеч влизае от Гръцкиия  Ньойскно в Турцияйски гръцк

цифична 

анично” ството  и е, когато 

 

на на е 

ия се в та та ат ия ки я, ки 

14  

Сатовчанската  община  се  намира  в  Благоевградска  област  и  граничи  на  изток  с Община  Доспат,  на  запад  с  Община  Гърмен,  на  север  с  Община  Велинград  и  на  юг  с Община Хаджидимово и с Република Гърция (около 14 км от държавната граница). 

 Релефът е планински и полупланински  и обхваща  части  от  долината на р. Места и югоизточната част от Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Средната надморска височниа е  около  1000м  .  Най‐високата  точка  е  вр.Унден  (1668м),  който  от  1936  г.  по  искане  на местното  българско  население  носи  името  на шведския  външен министър  проф.  Йостен Унден  (1896‐ 1974г.),  разрешил  граничен  спор между България и  Гърция. На  върха върху гранитна скала има бронзова плоча  , украсена с шведския и българския герб и надпис: “В 1936г.  този връх беше наречен “Проф.  Унден”,  за да  се помни вечно  за  справедливата и човеколюбива  присъда  на  шведския  професор  Унден,  определен  за  съдия  от  Съвета  на Обществото  на  народите,  благодарение  на  която  присъда  част  от  южните  Родопи  беше обявена за собственост на България”.  

Климатът  е континентално средиземноморски с подчертано планинско влияние във високите  части.  Средната  годишна  температура  е  около  11,50C,  като  през  зимата  в долинните  понижения  се  получават  температурни  инверсии.  Средната  януарска температура  се  движи  според  надморската  височина  от  00C  до  70C  .  Лятото  е  топло  и слънчево.  Средната  годишна  макс.  температура  по  долината  на  р. Места  е  32‐  360C,  а  в среднопланинската  част  23‐280C,  преобладават  есенно‐  зимните  и  пролетно‐летните валежи. Сезоните са ясно изразени, лятото е  топло,  а  зимата‐умерено студена. До 1200м н.в. се усеща влиянието на средиземноморския климат. 

В  геоложко отношение  землището на общината    е    представено    преди  всичко от скали  –  гранити,  гнайси,  риолити  ,  пясъчници.  Има  малко  залежи  от  азбест  и  слюда  (с. Кочан  и  с.  Плетена),  магнезий  (с.  Жижево),  талк  (с.  Плетена),  но  те  са  без  промишлено значение. Голям интерес представляват гнайсите в землищата на селата Плетена, Долен и Крибул,  които  са  с  много  добри  декоративни  качества,  с  възможност  за  полиране  и  са издръжливи на атмосферни условия. Използват се за облицовка на сгради като добивът и обработката  им  дават  препитание  на  част  от  населението  на  общината.  

На  юг  през  землището  на  с.  Годешево  протича  р.  Места,  а  в  източните  части  на общината – р. Доспат. От древни времена човекът се е прекланял пред водата и я е издигал в култ. Асирийска чешма от преди повече от 5000 години е открита в каньона на р. Комел  (Месопотамия) и се е състояла от отделни корита, изсечени в твърдата скала, стъпаловидно спускащи се към потока. Двете най‐значими за днешната цивилизация култури – гръцката и римската също са издигали в култ водата. Безспорно култът към водата достига своя апогей в схващанията на исляма. Мюсюлманите приписват на водата най‐ свещени качества, като животворно,  животоподдържащо  и  пречистващо  средство.  В  Отоманската  империя  се  е наложила  традицията  за  строежа  на  чешми  за  питейни  нужди.  Те  се  строяли  не  само  в градовете , а и по пътищата, където водата била достъпна и безплатна за всички. Такива са и чешмите (над 1300 на брой) на територията на Община Сатовча. Много от тях са в памет на някой загинал или починал роднина, а други са направени просто да подканят пътника към  почивка.  Само  в  този  край  на  България  до  чешмите  са  издигнати  и  беседки,  като местните хора ще ви покажат коя беседка на кой род принадлежи. 

Голямото богатство на Дъбраш са великолепните иглолистни и смесени гори, част от които  се  опазват  в  резерват  “Конски  дол”  и  защитената  местност  на  Държавната дивечовъдна  станция  “Дикчан”.  Според  Закона  за  защитените  територии  (  1998г.)  се осигурява  защита  на  много  растения  и  животни,  застрашени  от  изчезване,  между  които 

15  

червено усойниче , блатно петльово перо, крайснежно звънче, 41 вида лечебни растения, 63 вида птици и 33 вида бозайници. Географското положение на Държавната дивечовъдна станция  “Дикчан“,  по‐мекият  континентално‐средиземноморски  климат,  близостта  на  яз. Доспат дават  възможност  за  развитие на някои  видове дивеч,  отглеждани на  свобода.  В дивечовъдната станция са обособени 2 бази за интензивно развитие и ползване: в стария Дикчан (с площ ок. 800 хектара) главен вид за отглеждане е благородният  елен (мъжките‐рогачи достигат до 235кг средно тегло, рогата им достигат до 91см и тежат до 3 кг всеки) и дивата  свиня  (има  набито  масивно  тяло  с  клиновидна  глава  и  четинеста  козина),  а  в “Осински  колиби”  основен  вид  е  муфлонът  (има  стройно  стегнато  тяло  и  големи  завити рога. Мъжките достигат до 40‐50 кг, а женските до 30‐35 кг) и сърните – най‐многобройният вид  от  копитните  животни.  Мъжките  (сръндаци)  и  женските  (сърни)  се  отличават значително по външен вид. 

От    местността    “Плетенски    чарк”    непосредствено    до    общинския  туристически център  започва  познавателния  маршрут  (екопътека)  "Непознатият  Дъбраш”,  който  е  с продължителност  на  прехода  четири  и  половина  часа  и  завършва  при  хотел  “Дъбраш”. Преминавайки по маршрута от информационните табели или с помощта на водач могат да се научат много интересни и любопитни факти за местните обичаи, култура и за основните растителни и животински видове. На територията на общината се намира най‐големият на Балканите естествен брезов масив от 1150 дк. 

Общината  е    с  богато    културно‐историческо  наследство    и    природни забележителности.  Интерес  представляват  причудливите  скални  феномени  и  римски мостове.  Природният  феномен  “Провирачката”,  която  се  бори  за  включване  в  “100‐те природни  феномена  на  България”  е  скално  образувание  ‐  скална  арка  притежаваща лечебна сила и затова се ползва за обреди и лекуване на много болести. Поверието е човек да  дойде  на мястото  по  изгрев  слънце,  воден  от  по‐възрастен.  Болният  се  провира  през отвора  на  скалата,  съблича  старите  дрехи  и  ги  изоставя  върху  скалите  около  арката  и  си тръгва с нови дрехи. Вярва се,  че заедно със старите дрехи е изоставил болестта,  която е имал. 

Археологическите    проучвания  и    разкопки    показват,  че    районът    на  Сатовча  е обитаван  от  най‐древни  времена.  Недалеч  от  с.Кочан  е  открит  некропол  с  широки хронологични  граници,  използван,  както  през  желязната,  така  и  през  римската  епоха.  В землището на с. Сатовча е открит некропол от  IV‐III в. пр.Хр. В него са намерени бронзов шлем,  копие,  фибули,  апликации  от  бронзов  съд  и  монети  от  времето  на  Александър Македонски. 

В цяла южна България  са открити 10 тракийски шлема, като шест от тях са от района на селата Сатовча и Плетена. Един от тях е намерен тук през 1996г.   при реставрацията на манастира    „Св.  Атанас”  и  се  намира  в  НИМ.  Последният  открит  шлем  е  един  от  най‐красивите. Орнаментите и украсата му са изключително фини и красиви. Датиран е от IV‐III в.  пр.Хр. Изработен е от бронз с позлата, има набузници, наколенки и също се намира в НИМ. 

Община  Сатовча  е  една  от  административно‐териториалните  единици  в  страната, която е изградена съгласно Указ 2295/22.12.1978 г. на МС и е съставна част от общините в Благоевградска област. Главен административен център на общината е с. Сатовча. То е на 130 км. от Благоевград, с който го свързва второкласен път Гоце Делчев ‐ Разлог ‐ Предела ‐Благоевград.    От  гр.  Гоце Делчев  на юг  през  ГКПП  „Илинден” може лесно и  бързо да  се 

16  

достигне до  Гърция и  Бяло море.  Общината  се  пресича  от  третокласен  път  Гоце Делчев‐Доспат с дължина около 30км., който е строен в началото на XX в. (1914‐1916г.). 

Железопътен  транспорт  на  територията  на  общината  няма.  Най‐близката  ж.п.гара „Добринище”  се  намира  на  65км.  Общата  площ  на  територията,  която  заема  община Сатовча е 332,6 кв.км. 

На  територията  на  общината  има  14  населени  места,  включително административният  център.  Населението  на  общината  по  последни  данни  от преброяването  през  2011г.  е  15 444  д.,  което  сравнено  с  данните  от  2003г.  –  17 500  д. показва  тенденция  на  намаляване,  дължаща  се  главно  на  спадане  на  раждаемостта  и емиграция на населението във възпроизводствена възраст (между 400‐500 д. от общината търсят препитание в чужбина – Испания, Англия, Франция, Гърция и др.). 

Интерес  представлява  разпределението  на  населението  според  неговата трудоспособност: 

- подтрудоспособно население – 0‐16г. – около 19%; - трудоспособно население – 16‐63г. – около 63%; - надтрудоспособно население – над 63г. – около 13%. 

Сравнени  със  средните  за  България,    данните  за  общината  показват  доста  висок процент  на  трудоспособното  население.  За  съжаление,  активно  заетото  с  работа трудоспособно население е твърде малко – занимават се основно със земеделие, затова и много млади хора търсят работа зад граница. 

Чечката  кухня  в  селищата  на  общината  използва  главно  продукти,  които  са произведени от региона‐ боб, картофи, зеленчуци, царевица, месо, сирене, яйца и др.  

Много характерни са тестените храни:  

- Маслена  пита  ‐  приготвя  се  от  брашно,  хладка  вода,  сол  и  олио.  От  солта, водата и брашното се замесва меко тесто. Разделя се на топки, като последната се оставя малко по‐голяма от другите.  Топките  се  точат на  възможно най‐тънки  кори.  Сгъват  се на четири части и се слагат една върху друга. Разточената на тънко последна по‐голяма топка се поставя в тава, намазана с олио, и върху нея се поставят останалите топки. Намазва се с яйце и се пече. 

- Кускус ‐ вариво, което се прави в по‐големи количества и е с голяма трайност. Технологията за направа на кускус е доста сложна и изисква умения и знания за това. Като продукт се използва царевично и пшенично брашно. След обработката кускусът се суши на слънце, докато стане много твърд. Съхранява се много лесно и трайността му е повече от една година. 

- Клюкнато/Чучнато  ‐  вид  сиропиран  сладкиш,  който  се  прави  за  празници  и Байрям. Необходими продукти: яйца, захар, суха мая, прясно мляко, пшенично брашно. 

- Трахана  ‐  замесва  се  пшенично  брашно  с  кисело  мляко,  като  се  прибавят чушки,  кромид  лук  и  други  зеленчуци.  Тази  смес  се  оставя  да  кисне  не  по‐малко  от двадесет  дни.  Когато  тестото  е  готово  се  прави  на малки  колачета,  оставя  се  да  изсъхне хубаво и след това се стрива с ръце. За консумация допълнително се обработва.  

- Качамак  ‐  ястие,  приготвено от  пшенично или царевично брашно.  Прави  се със запръжка от масло, поръсва се със сирене, а може и с пчелен мед. 

17  

- Халва  ‐  приготвя  се  като  десертно  ядене,  най‐често  на  сватби,  сюнети, мювлюти. Използват се пшенично и царевично брашно, олио и захар. 

Ястия от млечни продукти: 

- Куркумач ‐ проготвя се от овче мляко през есента, което се вари със сол.  

- Пиперка в сирене (много характерна за с. Ваклиново). Приготвя се от зелени чушки,  нарязани  на  кубчета,  предварително  осолени,  след  което  се  смесват  с  изцедено кисело мляко или сирене. 

Ястия с месо: 

- Капички  ‐ местно  ястие,  което  се  приготвя от  сух  боб,  който  се  вари и  след това се добавя пастърма, сол и подправки. 

- При гозбите, в  които се използва  месо,  най‐често се приготвят  яхнии. 

 

В  района  на  Чеча,  противно  на    очакванията,  породени  от  географското  му разположение в Родопите, от картофите се приготвят различни ястия, но пататникът не е характерен за региона. 

Географската характеристика на общината я определя като подходяща за развитие на земеделие и туризъм. Основен местен ресурс са годните за отглеждане на технически култури почви, горите и пасищата, запазената чиста природа, съществуващият резерват за ловен туризъм и културните паметници. 

Най‐ голямата ценност за общината обаче са хората, които живеят тук ‐ естествени, дружелюбни,  гостоприемни  планинци,  типични  родопчани.  Трудът  ги  прави  силни,  а културните  традиции  (песни,  танци,  обичаи),  които  пазят  и  развиват  им  дават  гордост  и мотивация да живеят тук и да пазят своя край. 

Близостта  на  ГКПП  “Илинден”  бързото  и  лесно  преминавне  през  него  са  отлична предпоставка за разширяване и обогатяване на връзките между хората,  живеещи от двете страни на границата,    за създаване на един истински “фолклорен мост” между общините Сатовча и Като Неврокопи. 

 

Село Сатовча 

1944 жители, като 301 от тях са до 14год. възраст (данните за броя на населението на селата в общината са от преброяването през 2011г.).  

Сатовча  е  разположена  в  едноименната  котловина  на  около  950м.  н.в.  Според народното предание Сатовча е  съществувало преди падането на България под Османско иго под името Сватовица или Сатовица. В околните местности „Кръст”, „Жидово”, „Трапи”, „Радеви ливади” са съществували малки селища. Легендата е, че като се женили младите от различните махали ги напускали и така се основало Сватовото село. Според друга версия наименованието  на  селото,  вероятно  произлиза  от  старобългарската  дума  „съд”  (пчелна пита  с  мед)  или  от  личното  име  Сато.  Споменава  се  в  османските  регистри  още  през втората половина на 15в.  

Около  селото  са  открити  редица  антични  некрополи  и  останки  от  антично  и средновековно  селище,  обявени  за  паметници  на  културата.  През  1844г.  е  построена 

18  

църквата  „Св.  Неделя”.  През 1873г.  е  открито  първото  килийно  училище,  а  през 1893г. – новобългарско светско училище. От 1974г.  училището прераства в  гимназия,  в  която учат около 410 ученици. Народното читалище „Св.Св. Кирил и Методий” е основано през 1926г. и  днес  е  център  за  духовна  култура  на  общината.  Към  него  работят  танцови  и  вокални състави, има богата библиотека.  

През 1947г. в Сатовча е открита болница, включително с родилно отделение, а днес има  само  общински  спешен  център.  Основен  поминък  на  населението  е  земеделието  – тютюн, картофи, боб, отглеждането на крави, овце, кози. Има работилница за обработка на гнайс, текстилни цехове, дърводобив и дървопреработка. В селото има 3 хотела, но може да  се  разработи  и  селският  туризъм,  за  да  се  използват  природните  дадености  на общината.  

По идея на местния  краевед и преподавател по история в  гимназията  в Сатовча – Кирил Караколев е създадена общинска музейна сбирка. Много хора даряват експонати и разказват  за  историята,  обичаите  и  културата  на  своя  край. Музейната  сбирка  представя няколко  теми,  които  са  интересни  за  посетителите:  тракийско  наследство,  походът  на Александър Македонски, Орфей,  Веда Словена,  религиите,  римските мостове и  чешми и др. През 1957г. е основан футболен клуб „Родопи”, който участва в местните общински и регионални първенства. Провеждат се общински състезания по волейбол, шахмат и др. 

 

Село Кочан 

В сегашния център, на мястото на сградата на детските ясли, е имало хан в съседство с реката и римски мост.  Тук е бил пазарът на кочове,  с който се е славел районът. И  тъй като звукът „х” не е характерен за местния български говор, се получава звучението Коч‐ан, Кочан.  Съществува  и  легенда  за  тримата  братя  Кочо,  Вълчо  и  Славчо,  откъдето  носят имената  си  селата Кочан,  Вълкосел и Слащен. Някои пък  свързват името му  с царевичен кочан,  защото  цялата  котловина  е  била  благоприятна  за  отглеждане  на  царевица. Действително  в  Кочан  се  е  продавала  царевица,  в  годините  на  глад  и  суша  ‐  чак  до Хаджидимово  и  Гоце  Делчев.  Стръковете  на  растението  са  достигали  до  прозорците  на къщите,  а  всички  градини  се  поливали.  Но  подобна  етимология  за  произхода  на  името едва ли е достоверна. 

Село Кочан е част от  Горния Чеч заедно с още 6  близки села: Бръщен, Ваклиново, Любча,  Црънча,  Жижево  и  Осина.  Това    е  най‐голямото  село  в  района.  Първоначално селището  е  присъединено  към  българската  държава  по  времето  на  кан  Пресиан.  След падането  под  турска  власт  селото  попада  в  т.нар.  „Драмска  кааза”,  тъй  като  османското владичество  продължава  до  1912г.,  а  контактите  с  Гърция  дават  името  на  каазата (областта).  

През  землището  на  село  Кочан  текат  три  реки  –  Доспат  (Рата),  Кочанска  и Марулевска.  Тук  е  и  най‐големият  брезов  масив  на  Балканите  и  има  богато биоразнообразие – 17 ендемида.  

Селото е подробно описано от монаха Партений и споменавано от Ами Буе, Феликс Каниц,  Джеймс  Баучър  и  др.  Читалище  „Просвета”  е  създадено  през  1938  г.  Има библиотека,  компютърна  зала,  самодейни  танцови  и  вокални  състави,  които  участват  на местни, общински, регионални и национални събори, фестивали и празници. По повод 60‐годишнината  на  читалището  през  1998г.  е  представена  „стара  кочанска  сватба”,  която възкресява  спомена  за  бит,  традиции  и  обичаи  в  района.  В  селото  е  съхранен  богат 

19  

фолклор – песни, предания, битова култура и занаяти – въжарство, пчеларство, отглеждане на коноп, овощарство, животновъдство и др.  

В селото има гимназия от 1 до 12 клас, в която учат около 350 ученика. Физкултурен клуб „Кочан” е основан през 1960г. и има секции по футбол, шахмат, волейбол и др. 

 

Село Вълкосел 

Това  е  най‐старото  село  в  района,  за  което  съдим  от  споменаването  му  в  турски документ  отпреди  600  години.  В  района  на  селото  има  регистрирани  7  селища  от Античността и останки от римски военен лагер,  който се намира в местността „Калето”  и датира от II в.сл Хр. Друго свидетелство за древните корени на селището е и мост, построен също по римско време, който е разположен над р. Бистрица.  

Селото е разположено на 5км. от р. Места, а релефът е полупланински. Населението е  около  2500  души  и  основните  препитания  са  земеделие,  тютюнопроизводство,  а  в миналото и отглеждане на памук. Освен това се отглеждат пшеница, ръж, боб, картофи.  

През  1950г.  е  основано  и  местното  читалище    „Изгрев”,  сравнително  по‐късно  от останалите  села.  В  него оживена дейност  развиват  танцов  състав и  хор.  Към  читалището има и библиотека от 1974г., разполагаща с 15 000 тома книги. Училището „Христо Ботев” е основано 1922г. , а от 1974г.  прераства в гимназия. В селото има и детска градина, както и футболен отбор – „Стрела”.  Сред начините  за препитание на местните е и развитието на текстилна промишленост на територията на селището. 

 

Село Слащен 

Село Слащен се намира в Югозападните Родопи, на 2км от  границата с Република Гърция. Името „Слащен” идва от думата „сластен”. Селището се намира в ниска част, към него се стичат свободно течащи поройни води, които текат в две дерета покрай селото.  

Някога селото се е намирало в близката местност „Гъсталака”. Районът е населяван още от тракийско време. Наблизо има регистрирани и три римски моста. В миналото през селището е минавал и пътят  от Пазарджик,  през Никополис ад Нестум към  гръцкия  град Тапир. В селото има училище, основано през 1926  г. Първоначално е било начално,  сега‐гимназия. Населението наброява 1879 души, живеещо в над 360 къщи, като малка част от тях са старинни. Основен поминък на  хората е земеделието и в частност отглеждането на тютюн. В миналото са се отглеждали много лози.  

 

Село Плетена 

Плетена е едно от най‐старите села в района на Чеча.  За първи път е споменато в турски данъчен документ от втората половина на XVв. като Пембекьой (кьой‐ селище). Но всъщност  землището  на  селото  е  населявано  от  дълбока  древност.  Локализирано  е  в местността  „Илинден”. Там са намерени 6 тракийски шлема, изкусно изработени. Самото село  се  намира  на  1000м  н.в.,  а  най‐  високият  околен  връх  е  „Св.  Петър”  близо  до местността „Орфей”. В м. „Становица” също е открит тракийски шлем.  

20  

Вековни  дървета  могат  да  се  видят  в  резервата    „Конски  дол”.  Най‐голямата, преминаваща  през  селото,  река  е  Бистрица,  около  която  се  развива  скотовъдство, земеделие, тютюнопроизводство, дърводобив и преработка на гнайс.  

Общо обработваемите площи в землището на селото са 3500 дк. В селото има малко текстилни цехове, малки работилнички и фурна. В смесено‐иглостните и широколистните гори се срещат диви животински видове като мечка, вълк, лисица и други представители на горската фауна.  

В  селото  има  детска  ясла,  детска  градина,  училище  и  читалище,  основано  през 1937г.,  носещо името  „Просвета 1937  г.”. Дейностите,  които развива  са разнообразни:  от българска  художествена  самодейност  до  мъжките  и  женските  певчески  групи. Изключително  интересни  в  селото  са  2‐3  старинни  къщи,  в  една  от  които  има  запазен дърворезбован таван на повече от 200 години. Също така характерно е, че във всяка стая на къщата има амам. Селото се гордее и със спортните успехи на местния футболен отбор. 

 

Село Ваклиново 

В миналото селото е носело името Марулево, но след 1953г. е наречено Ваклиново, в чест на загиналия граничар Вергил Ваклинов, заради когото всички от близкото село цяла нощ косили околните поляни, за да има къде да кацне санитарният самолет от София. 

 Населението наброява около 1100 души,  а броят на къщите е над 300. Основният поминък е тютюнопроизводството,  също така има и 4  текстилни цеха, един от които шие униформи  за  немската  армия.  В  миналото  в  селото  е  имало  6  кехаи  с  над  1000  глави добитък,  сега  обаче  няма  големи  стада.  Характерен  за  селото  е  бил  и  занаятът „гребенарство”.  Мъжете  са  участвали  в  направата  на  гребени  за  становете,  като  са майсторили скелето, а жените ‐ оплетката на гребена. Готовата продукция се е продавала от Дунава до Бяло море. Със спирането на използването на становете изчезва и местният занаят.  Има  предпоставки  за  развитие  и  на  селски  туризъм,  тъй  като  има  и  няколко хотелски комплекса, но засега е слабо развит. 

 

Село Годешево 

Годешево  се  намира  най‐южно,  непосредствено  до  гръцката  граница.  Селото    е създадено  в  началото  на  20  век.  Името  му  се  свързва  с  това,  че  е  благоприятно  за животновъдство  и  с  наличието  на  много  чучури.  Около  14  километра  от  землището  на селището  съвпадат  с  българо‐гръцката  граница.  Най‐високият    връх  в  землището  е  връх Бабела ‐ 1200м. Местното население се препитава основно с тютюнопроизводство. Селото има основно училище и читалище, също и местен футболен отбор „Гранит”. Характерно за селото е строителството на каменни къщи, което се е съхранило и до днес. 

На около 5 км. от селото е местността „Баните“,  където се намира минерален извор с естествено газирана вода, която се влива в река Места. Интересно за района на селото е едно дълбоко дере с високи скали, известно като „Чешмата на дядката”. Забележителност на селото е  намиращият се до джамията  вековен  чинар, който е на повече от 400 години. 

 

К

 

С

СДелчевна 1020

СпомохаместникираджВъзражРезерваиздадеСред  зазаедно калдъринтересчаршийспокойскъщи. 

 

С

Свреме н

Каменна къ

Село Доле

Село Долев и на 128 к0 м н.в. 

Село Долеамеданчванте  хора  се

жийство  (пждането,  пратът обхваната  част оабележитес  килийн

ъмени улисни  забелйската  улиствие и ко

       

Село Тухов

Селото  е  бна една от 

ъща в село

н 

н е разполкм от облас

н е създадне.  По  врее  занимавпревоз  нарез  1977  гща 70  сграот  горния еелностите  вно  училищички са изкллежителносица.  Доленнтакт с при

вища 

близо  до  гвисочинит

 Годешево

ложено в  зстния град 

ено през Хеме  на  Възали  с  отгла  товари).г.  селото  еади паметнетаж и  укрв  селото  еще,  която лючителности  са  крн  е  предиродата. В 

гръцката  грте до селот

о 

западната Благоевгра

ХVІ в. от бъзражданетолеждането.  Заради е  обявено ници на кулрасата  с дъе  и  църквавпечатляв

о атрактивнръстовищепочитана  селото се 

раница.  Нето е имало 

част на Роад. Селото 

лгари, търсо  (XVIII‐XIX о  на  тютюнзапазенитза  историчлтурата. Хаърворезба ата  „Св.  Нива  с  иконни и пазят вто  „Кавалдестинаципредлага 

е  е  известемитническ

допите,  нае високопл

сещи спасевек)  селот

н  и  добитте  си  къчески  и  арарактерни по  таванитикола”,  поостаса  и вида си отплите”,  Никия  от  туринастаняван

ен  произхоки пост, а се

а около 26 ланинско и

ение от насото  е  процътък,  със  злщи  от  прхитектуреза къщите те  в някоиостроена  пиконите  спреди два коловскатаистите,  коне в стари 

одът  на  имега част от

21 

км от  Гоци се намир

силственотъфтявало, латарство ериода  нн  резерватв Долен с от  къщитерез  1834 си.  Теснитвека. Друг  чешма оито  търсяавтентичн

мето.  Предземлищет

 

це ра 

то а и на т. са е. г. те ги и ят и 

ди то 

22  

на  селото  съвпада  с  държавната  граница.  Оттам  и  името  на  пътя,  който  минава  покрай селото ‐ „гръцка пътека”.  

Празник на селото е Прядой, който се празнува на третата събота на юни (първата на Вълкосел; втората на Слащен; четвъртата на Годешево).   

Населението наброява около 900  души,  като оттук  са много известни майстори на каменна  зидария.  Почти  всички  къщи  са  каменни,  като  първият  етаж  е  задължително  от камък. Населението се препитава предимно от тютюнопроизводство. Сортът неврокопска басма  е  заменен  от  крумовградски,  поради  това  че  крумовградският  е  с  по‐малко съдържание  на  никотин  и  катран.  Землището  на  селото  е  най‐голямото  в  общината (28 000дк).  В  селото има  текстилен цех,  детска  градина и  основно  училище.  Също  така  е изградена екопътека: Туховища‐Пчелина‐Белото дере  (р. Доспат). Има и местен футболен отбор „Граничар“, създаден в средата на 70‐те. Организират се  турнири по шах на местно ниво. 

Използвана литература: 

1. Пътепис на Васил Кънчов – “Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница, Битолско, Преспа и Охридско” 

2. Наръчник  на  водача  –  Познавателен  маршрут  ‐  “Непознатият  Дъбраш”.  Проект: “Сатовча – мост между страни и туристически дестинации” 

3. Андон Искренов – “Кочан – кратък очерк”  

4. Брошура ‐ “Община Сатовча” 

 

 

 

 

 

Нбългарсот Изто

Побщинапреброград Ка

К(Драма

Н

Нвключи

 

П

Бакалав

1.

Неврокописки:  Зърнеочна Макед

Преди рефа в цяла Гъояването наато Невроко

Като  Невр), а на запа

Най‐важни

На  теритоително Мон

Природно 

Етногра

вър по социал

Обща 

и  "Доленево) е общидония и Тра

формата наърция с пла населениопи е с нас

окопи  граад ‐ с Преф

ите села в К

Като Не

Волакас

Перитхо

Лефкоге

Като Вр

и Охиро

орията  нанастири и М

богатство 

афия и тра

Кон

лна антропол

поли

информа

н  Неврокина и град акия, Гърци

 местното ощ от 873,ето от 2001еление 2 0

ничи  на  сектура Сер

Като Неврок

еврокопи (г

с с 1,190 жи

ори с 833 ж

ея с 573 жи

ронту с 528 

о с 510 жит

  общинатМаврочори

адиции в

нстантинос 

логия и истор

итика на тур

ация за Ка

коп",  какв северозаия.   

управлени,552 кв.  км1 г., общин072 жители

север  с  Бърес. 

копи са:  

главен град

ители   

жители  

ители 

жители  

тели  

та  се  нами. 

в Като Нев

И. Карипи

рия, Магистър

ризма 

ато Невро

кто  е  иападната ч

ие през 201м²  (337.28  кна Като Нев.   

ългария,  на

д) с 2 072 ж

мират  няк

врокопи 

с 

р по планира

окопи  

известно аст на обла

11 г., тя е бкв.мили). Сврокопи им

а  юг  с  об

жители 

колко  изо

не, управлен

в  Гърциаст Драма 

била най‐гоСпоред докма  8 026 ж

бщина  Про

 

оставени 

23 

ние и 

ия  (на и е част 

олямата клада за ители, а 

осотсани 

селища, 

24  

Като  Неврокопи  притежава  уникално  природно  богатство  заради  своя  басейн (известен  като  Неврокопски  басейн).    Цялата  площ  на  Като  Неврокопи  се нарича "природен  паметник",  тъй  като  е  заобиколена  от  високи  хълмове,  с  богата флора и фауна. Мястото е известно също така със своя сибирски студ.   Температурите през зимата падат до минус 20 градуса по Целзий. 

В  центъра  на  общината  се  издига  връх  Фалакро  (или  Боздаг  на  български)  с височина  2,232  метра,  увенчаващ  една  от  най‐високите  планини  в  Гърция,  откъдето можете да видите съседна България.   

Община Като Неврокопи притежава голямо природно богатство, а някои нейни райони  са  все още девствени.  Това осигурява на общината  големи ресурси,  които да използва  за  бъдещите  поколения  и  обезпечава  устойчиво  развитие  на  нейната икономика.    Целта  е  да  се  разработи  нова  форма  на  икономическо  развитие  на общината, която да опазва и да използва устойчиво природните ресурси.    

Икономика  

Община Като Неврокопи е предимно селскостопанска община, чийто поминък е производството  на  картофи  и  боб.  Тези  два  продукта  са  известни  в  цяла  Гърция,  а картофите на Като Неврокопи се смятат за най‐добрите картофи в страната.  

Друг елемент на местната икономика е мраморът. Мраморът на Волакс е един от  най‐добрите мрамори  в  света.  Добивът  на мрамор  носи много  ползи  за  местната икономика,  но  добивът  му  е  критикуван  заради  големите  щети,  които  нанася  на околната среда.  

През  последните  години  Като  Неврокопи  привлича  много  туристи  заради зимния  курорт  Фалакро  и  заради  своите  уникални  природни  и  културни  ресурси. Многото местни празници привличат туристи от цяла Гърция, а секторът на туризма в общината се разви значително през последните десет години.    

Култура  

Община  Като  Неврокопи  представлява  културна  мозайка,  която  включва традиции и култури от много области и много културни групи. Всяка културна група има свои  собствени  ритуали,  кухня,  празници,  а  дори  и  езикови  различия.  Това  прави община  Като  Неврокопи  много  интересна  област,  която  има  много  богато  културно наследство.  

Много е важно да се разбере, че културните ритуали са свързани с природата и нейното  възраждане.  Символизмът  и  връзката  между  майката‐природа,  религията  и ритуалите са свързани с природното наследство на областта,  както се наблюдава при повечето  селскостопански  общини.  Характеристиката  на  селскостопанското  общество е,  че  хората  и  природата   живеят  заедно и  са  свързани  във  всекидневието.  Връзката между  природата  и  хората  не може  да  се  прекъсне.  Религиозните  ритуали,  които  се извършват и повтарят всяка година, са свързани с опазването на тази връзка.   

 Ритуалите се извършват и по други причини, които са по‐практични и не толкова символични. Една от най‐важните причини, поради която в Община Като Неврокопи се извършват ритуали, е да се съхранява спойката на обществото. Ритуалите карат хората от местните общности Като Неврокопи да чувстват, че принадлежат към културна група, която се различава от другите в региона. В няколко случаи, както при културната група на  населението  с  понтийски  произход  и  населението  от  Мала  Азия,  ритуалите  са 

 

свързанроля за

ВпразнинаследсМестниосигуряНеврок

2

К

Вживеятпонтий

Втрадицкаже, чБалкансДоговорегион конкрет

Впревръи до днот  общгеограф

Н

Прегион,нарича обедингръцки ПонтийГърция700 г. п

К

ни с ностала бъдещите

Впечатляваци  и  ритуаство  и  всите  власти яват  всякакопи се стре

2. Културна

Културни г

В  община т  в  регионаски произх

Всички  куии,  празние районът ската войнра  от  Лозае  трябвалтно в макед

В  резултатъща в смесинес. Общинщности,  коифски регион

Население

Понтийски,  на  турскосеверен 

нява понтийдиалект, ф

йския  регио.  Понтийскр.Хр. до ра

Карта на П

лгията къме поколени

ащо е, че нали  и  за  мекидневниподпомаг

акви  другиемят и успя

а антропог

групи на Ка

Като Невра.  Най‐важход, местно

лтурни  грици,  кухня,представл

на и Договоана,  гръцкоо да напусдонския ре

т  на  тази  рица от култна Като Неито  същестн, какъвто 

е с понтийс

те  гърци  сото  Черномпонтийскийските гърформа на стон  е  претъките  гърци азмяната на

Понтийски

 тяхната изя.   

населениетмного  от  тият  живот ат  и  поддъи  форми  няват да под

география 

ато Неврок

окопи  иманите  култуото населен

упи  на  об музикалнява една кора от Лозото  населесне  Турцияегион и Тра

размяна  натури, коитоврокопи мтвуват  от е Неврокоп

ки произхо

а  културнаморско  краи  регион ци. Населетандартнияърпял  езикимат  поста населени

ия регион 

згубена зем

то на общитях  те  са  чв  общинаържат  харна  подкреддържат жи

на община

копи  

а  голямо  рурни  групиние и насел

бщина  Каа  идентичкултурна моана от 192ение,  коетоя и да  емиакия.  

а  населенио запазват соже да се хиляди  гопи.   

од  

а  група,  коайбрежие, и  който 

ението в чея гръцки езкова  еволютоянно  приието през 1

мя‐майка и

ина Като Нечаст  от  всеа  Като  Немонията  непа.    Власиви своите

а Като Невр

азнообраз  на  Като  Нлението от

то  Неврокност  и  езиозайка. Таз23  г. междуо живее  в грира  в  се

ието,  региосвоята идеопредели 

одини  и  се

оято  традицкакто  и  в заедно  с ерноморскзик, който пюция,  разлисъствие  в 922 г. 

и имат сер

еврокопи уекидневиетеврокопи  са  местниястите  и  ж уникални 

рокопи  

ие  от  култуНеврокопи т Мала Азия

копи  иматкови  разлизи мозайкау Гърция иМала  Азия

еверната  ча

онът  на  Каентичност икато една ега  живеят

ционно жирегиона  нюжния  п

ия регион поради отдлична  от  оПонтийски

риозна дид

участва в мто  им.  Кулса  слети я  културен жителите  нтрадиции. 

турни  груписа  населея.  

т  свои  соичия. Можа е създаде Турция. Ся  и  черномаст на  Гърц

ато  Неврои наследствкултурна мт  заедно  в

ивее  в Понна  Крим,  кпонтийски говори подалеченостостаналата ия  регион 

25 

дактична 

местните турното в  едно. съюз  и 

на  Като  

и,  които ението  с 

бствени же  да  се ена след Съгласно морския ция,  по‐

копи  се во живи мозайка в  малък 

тийския който  се регион нтийски тта си от част  на от  поне 

 

 

ППонтийрегиона

Мелеменособенкоето е

Мповлиякомуниразвивасъщестблизостобласт.регион регион.музика черноммелодиосновн

Мепична през  IXкоито НеврокАкритсктанцуване е ста

М

Л

Мсвързватрадиц

Нили  лиЗапад к

Понтийскатйския  региа е високоо

Музикалнинтите  на  мо  Кавказкие живяло в 

Музикалнани  от  Понтикацията  мат  по  развуващата итта  на  раз Поради таима  съще.  Напримеи  елемен

морския реии  са  еднао, за да се 

Много  важпоезия, пр

X  век.  Тезизащитават

копи през пки  фестиваат и органиатична и се

Музикални

Лира   

Музиката  еат  с  многионна музи

Най‐популяра,  която  ткато "поше

та  култураон  са  Траобразовано

ите  традимузикалнитеия  регион района пре

ата традицитийската  то

между  общзличен  начизолация. Пзнообразноази причинствени разр,  понтийсти  от  друггион са мнакви.  С  изктанцува на

жна  част  оревърната   песни  прот  източнитпоследнитеал,  на  койизират друе променя и

и инструме

   

е  много  ваго  факторика на общ

ярният  инстясно  се  сет" (джобна

а  е  силно пезунда,  Со и космоп

ции  на е  традицина  Карс. Меди гърцит

ия, езиковиопография

щностите  начин  в  сраПри оформото  негръцна ние смятзличия в  срската  музиги  части  наого подобнключение  на нея. 

т  понтийскв музика, вославят  поте  границе години орйто  традицги културни еволюира

енти на по

ажна  за  пои  и  тяхна

щина Като Н

струмент  ввързва  с  да цигулка) 

повлияна Самсунда, олитно.  

населениеи  на  ДревМоже  би  ите, но това 

ите модели.  Планинита  понтийскавнение  с мянето на пцко  населетаме, че муравнение  ска  на  Карса Мала  Азни на тези на  някои е

ката  музиквъзникналаодвизите  нци  на  Визрганизира ционните и събития.а, както и с

онтийскот

Зурна 

онтийскотоата  музикНеврокопи.

в  понтийскдругите  лъи цигулка 

от  регионКерасунда

ето  от  Повна  Гърцияма  влиянине е ясно у

и и други кте  и  рекитките  гърциостаналат

понтийскатение  по  пеузикалниятсъс  западнс  показва ия.  Музикана понтийс

елегии и ба

ка  са  акриа във Визанна   акрититзантийскатфестивал пи  културн Този фестсамото общ

то населени

населениека  лесно .   

ката  музиккови  инстрс три струн

на.  Най‐важа  и  Синоп

онтийския я,  Византийие  и  от  месустановено

културни осте  на  район  и  в  резулта  част  ната музика еерифериятат стил на иия и югозаясно  влияната  и  танцските гърцлади,  тази

тските  песнтийската ие,  пазитела  империпрез лятотои  групи  оивал показ

щество.  

ие     

Табул 

е. Музикалсе  разпоз

ална  колерументи  нани (Rebec).

жните  гради.  Населен

регион йската  импстното  нас. 

собености на  възпреплтат  на  това  Гърция е важна съа  на  Понтизточнопонападен Поние  от  кавите  на  тури, а някои и  музика  с

сни,  героичимперия велите  на  граия.  Общино, който сеот  цялата зва, че трад

лните  разлзнава  от 

кция  е  "кеа  среднове Важни са 

26 

дове  на нието  в 

запазва перия  и селение, 

са били пятстват ва  те  се поради що така тийската тийския нтийски вказката рците  от песни и е  свири 

чна  или ероятно аницата, на  Като е нарича община дицията 

личия  се другата 

еменче" ековния и други 

 

инструмкавал (п

ЦПонтийсъщестзвучи пкойто трегион инструм

 

 

П

ПТанцитепонтийсе хара

 подрусгръцки персийпопуляили Ом

 

Н

Нслучаи Мала АИзточенмежду Неврок

 населениденти

менти  катоподобна на

Цигулката йски  региовува  в  някпо‐различнтясно се сви сред понментите де

              Аги

Понтийски

Понтийские, наричански, съвремктеризират

Уникална ване на гортанци,  тоските и на рните понт

мал на турск

Население

Населениеидва  от  р

Азия, а другн  Анадол. тях  самит

копи. 

Всичко  занието  от  1чност.  Той

о  ангион иа флейта тр

също  е  мн.  Още  едколко  варио заради пързва с Кантийските гефи (вид та

ион или Тул

ите танци

ят танц запни Хорои  (нменния грът с определ

черта  на рната част ой  се  танцтанците нтийски танки. 

е на Като Не

то  от  Малазлични  мга част е доЦялото  тоте  и  спрям

апочва  сл1923  г.  ме  засяга  пр

ли тулум (връба). 

много  попудин  много анта,  разлпо‐големияпадокия, егърци, живмбура), ути

лум              

и  

пазва харакна  гръцки:ъцки език илени кратк

понтийскина тялото 

цуват  в  кръа Близкия ци са Тик, 

еврокопи о

ла  Азия  наместа  на Мошло по‐къова  населемо  местно

ед  Гръцкоежду  Гърциавославни

вид гайда),

улярна  в  р  важен  муичаващи  ся размер не бил многвели в Капаианд в райо

                    

ктеристикиΧοροί),  коеи в съвреми стъпки. 

я  танц  е  ти въртене ъг.  Понтийизток, защСера, Пир

от Мала Аз

  Като  НевМала  Азия. ъсно от вътение  има  оото  населе

о‐турската ия  и  Турцте  гърци  о

,  тъпанът, 

района  на узикален  ие  по  региоа инструмео популяреадокия. Накона на Кар

    Кавал  

те на персието означаменния турс

тремолото,на гърба пйските  танщото не се рехеос  (вое

зия 

рокопи  неЧаст  от  натрешната чосновни  куние,  което

война  и ия,  който от  Турция 

вид  бараб

Бафра  и инструментони,  като мента. Кемаен в югоизкрая си стрс, и кларне

ийския и грва буквалнски език, с

,  което  прпо неговатаци  също  тводят от еденен танц) 

е  е  хомогеаселениетоаст на Турцултурни  и о  е  живяло

договорасе  базираи  мюсюлм

бан,  шилиа

в  целия  зт  е  зуматамузиката  оането, инстзточния Порува да отбетът. 

ръцки танцно танц в дсе танцува 

редставляваа ос. Както така  прилдин танцьои танците 

нно  и  в  по  идва  от  зция, известезикови  ро  в  общи

а  за  разма  на  религманите  от  С

27 

аврин  и 

западен а,  която т  Бафра трумент, нтийски ележим 

цов стил. древния в кръг и 

а  бързо и други ичат  на ор. Най‐Коцари 

овечето западна тна като азличия на  Като 

мяна  на гиозната Северна 

 

Гърция договор

Оголяматлишени

К

КгеографПровингърци владичвинаги кападорано, ии  след кападонаследтрадиц

Кпродълобичаи

ТКападоизпълн

 

 

 

 

и остров Крено взаим

Около  1.5 та  част  от и от роднат

Кападокий

Кападокийфския  райнция Невшетрадиционество  имаса  говорикийски гъризвестни кагръцко‐туркийските гъници  можии от покол

Кападокийлжение на  в известна

Тяхната  куокийските гяват в общ

Крит. Предсмно експул

милиона които  прита им земя

йското гръц

йските  гърцйон  на Каехир и оконно  говоряа  много  дли  и  гръцкрци, които ато "Карамрската  размърци се пр

же  да  живеление на п

йските  гърцвекове и тоа степен.  

ултура  е  сгърци иматщина Като Н

ставлява госиране. 

анадолскнудително. 

цко населе

ци  са  етнападокия в олните проят  кападокдвуезични ки,  и  турскговорят саанлиди". Тмяна  на  нреместват веят  и  в  обоколение.

ци  са  билиова е довел

илно  повлт отличителНеврокопи 

Ка

оляма задъ

и  гърци  ио  са  превър

ение на Кат

ическа гръ  централовинции накийски  гръкападокийки  със  силемо турски Тези гърци населениетв границитбщина  Кат

и  изолиранло до изве

лияна  от  тлни традици в други о

арта на Ка

ължителна 

и  500,000 рнати  в  бе

то Невроко

цка общнолен‐източена  съвременъцки  език,йски  гърциен  гръцки и са се откса живелио   от  1920те на съврето  Невроко

ни  от  останстни разли

топографияционни песобласти на 

ападокия 

размяна на

мюсюлмангълци и фа

опи  

ост,  която н Анадол, пнна   Турцияно  след 

и  като  "Куакцент,  а 

казали от гр в Кападок0‐а  година,еменна Гъропи,  като 

налия  гръцичия в тяхн

ята  на  разни и танциСеверна Гъ

а населени

ни  в  Гърцактически 

принадлежприблизитея.  Кападоквекове  ос

увуклиоти"освен  товаръцкия веккия от анти,  мнозинстрция. Днес предават 

цкоговорящата  култур

зличните  ри, които всеърция. 

28 

ието или 

ция,  по‐са  били 

жи  към елно  в ийските сманско ",  които а  има  и кове по‐ичността твото  от техните техните 

щ  свят  в ра, бит и 

региони. е още се 

 

29  

Местно население на Като Неврокопи   

Местното  население  на  Като  Неврокопи  географски  живее  в  селата,  които  се намират в планините.  Повечето села са селскостопански общности, които са изолирани заради  природните  характеристики  на  района.  Известни  подобия  се  откриват  в традиционните  събития  и  музиката  в  южната  част,  близо  до  българското  население. Липсата  на  граници  в  продължение  на  над  400  години  по  време  на  Османската империя  е  довело  до  развитие  на  хомогенна  култура  на  гръцкоговорящото  и българоговорящото  население  чрез  взаимна  размяна  и  възприемане  на  културни ценности.  

Традициите  и  събитията  в  района  се  срещат  и  в  други  общини  на префектура  Драма,  като  някои  от  тях  са  общи  и  за  населението  от  другата страна  на  граничната  линия  на  България.  Това  показва,  че  културната  връзка между местното население в Гърция и България е много силна, въпреки изолацията по време на студената война. От 2007 г., когато Република България се присъедини към  Европейския  съюз  и  хората могат да  пътуват  от  едната  страна  в  другата, тази културна връзка, която в продължение на много години беше прекъсната, сега може  да  се  развие  отново.  Това  е  промяна  за  населението  на  региона;  гърците  и българите трябва да оставят миналото назад и да разберат, че имат много общи неща. Премахването на границите, осигурено от Европейския съюз може да развие отново естествения баланс, който е съществувал толкова много години и е създал уникална културна мозайка в този малък район на Европа.   

 

3. Културното наследство на Като Неврокопи 

Културното наследство на Като Неврокопи се свързва с природното богатство на района и традициите и вярванията, които са донесени там от многообразните културни групи  като  понтийците  и  населението  от  Мала  Азия.  Провеждат  се  целогодишни културни събития, свързани с:  

възраждането на природата; 

селскостопанското производство и 

религиозни събития и вярвания.    

Една  от  най‐важните  характеристики  е,  че  по‐голямата  част  от  местното население участва в тези традиционни събития и ритуали. Връзката между традициите и всекидневния живот в община Като Неврокопи е много силна.  

Повечето традиции и ритуали в община Като Неврокопи се базират на древните дионисиеви  ритуали,  които  в  продължение  на  хиляди  години  са  извършвани  в  тази област и все още части от тях са включени в днешните ритуали.  

Дионисиевият  ритуал  има  3  основни  стъпки,  които  всеки  участник  трябва  да премине:  

Екстаз  

Метексис  

Литроза  

30  

Екстазът за религията е променено състояние на съзнанието,  характеризиращо се  със  силно  намалено  външно  възприемане  и  разширена  вътрешна  умствена  и духовна осъзнатост, която често се придружава от видения и емоционална/ интуитивна (и понякога физическа) еуфория. 

Въпреки че усещането за екстаз във времето обикновено е кратко, съществуват данни  за  такива  състояния,  продължаващи  няколко  дни  и  дори  повече,  както  и  за повтарящи  се  състояния  на  екстаз  в  живота  на  един  човек. По  време  на  екстаз субективното  възприемане на  времето,  пространството и/или  азът може  силно да  се промени или изчезне. 

От философска  гледна  точка екстазът означава "извън себе  си".  Съзнанието на човека,  например,  не  е  самоизолирано,  човек може  да  има  съзнание  на  друг  човек, който излиза извън себе си.  

В известен смисъл, съзнанието обикновено винаги е "извън себе си", доколкото неговата цел не е самото то. Това контрастира на термина енстаз, чието значение идва от "стоящ в себе си", което се свързва с  размишление  от гледна точка на мислителя. 

Това  разбиране  за  екстаз  води  до  примера  за  използването  на  "екстаза"  като това някой да бъде "извън себе си" във времето; от темпорална гледна точка, всяко от следните:  миналото  ("каквото  е  било"),  бъдещето  ("което  още  не  е  настъпило")  и настоящото ("това, което е") са "извън себе си" едно спрямо друго.  

В ритуалите на Като Неврокопи можем да видим ясно, че екстазът се свързва с тази част, при която участниците се опитват да останат в съзнание, характеризиращо се със силно намалено външно възприемане и разширена вътрешна умствена и духовна осъзнатост,  която  често  се  придружава  от  видения  и  емоции/  интуиции.  Всичко  това може да се извърши с помощта на екстазната музика и танци. Участниците се опитват да влязат "в" ролята на "героя" и драмата, която ритуалът символизира.  

Метексис  се  свързва  с  "груповото  споделяне"  на  ритуала.  Екстазът  е  емоция, която  е  лична,  а  от  друга  страна  метексис  е  споделяне  на  емоция.  При  повечето ритуали  в  Като  Неврокопи  можем  да  видим,  че  метексис  се  използва,  когато участниците  играят  заедно  части  от  ролята,  която  трябва  да  изпълнят.  Както  и  при гръцкия  театър   публиката участва,  създава  и   подобрява действието  на ритуала,  като същото  мислене  съществува  в  модерните  традиционни  събития  и  ритуали  на  Като Неврокопи.  

Метексис  се  свързва  с  участието  на  публиката  в  ритуала.  Това  е  една  от  най‐важните  стъпки  на  дионисиевия  ритуал,  която  се  свързва  с  драмата  и  театъра. Участниците получават "част" от ролята. По някакъв начин те са "актьори" в ритуала. 

Последната  част  на  всеки  ритуал,  който  се  провежда  в  областта  на  Като Неврокопи,  се  свързва  с  литроза.  Литрозата  е  третата  и  последна  част  на  драмата. Актьорите‐участници  завършват  историята  и  "героят  побеждава".  Историята‐ритуал завършва, както трябва. Балансът в природата и кръговратът на живота продължават, както трябва.  

Всички ритуали в района на община Като Неврокопи включват 3 основни части. Някои  ритуали  се  свързват  със  сатирични  събития,  а  други  с  по‐религиозни  събития. Най‐важното е, че всички ритуали се отнасят до връзката, която трябва да съществува в 

31  

обществото. Всички ритуали имат основна роля за приобщаването на индивидите и ги правят част от социалната група.     

 

 

 

4. Културни събития в община Като Неврокопи  

 

Културните събития в община Като Неврокопи се провеждат всяка година. Някои села  като  Волакас  са  известни  със  своите  уникални  и  много  интересни  културни събития.  Волакас  е  второто  най‐голямо  село  в  общината.  В  продължение  на  много години  то  е  изолирано  заради  мястото,  в  което  се  намира,  в  планината  Фалакро. Изолацията го е превърнала в уникално място за развитие на традициите и ритуалите, които не се срещат другаде в Гърция.  

Най‐известните  събития  се  случват  в периода на Коледа, Нова  година и  седем дни  по‐късно  (Богоявление).  Повечето  събития  могат  да  се  свържат  с  православната религия, но те произхождат от древногръцкия период и култа към Дионисий.  

Повечето традиционни събития се свързват с възраждането на природата‐майка и  селскостопанския  календар.  Някои  традиции  са  сатирични,  а  някои  имат  за  цел създаването на връзки в местната общност.  

През  двете  седмици  между  Коледа  и  Богоявление  се  извършват  серия  от ритуали  и  обичаи,  които  се  възраждат  в  село  Волакас.  Този  период  се  свързва  и  със съвременните  православни  религиозни  ритуали  и  с  древни  традиции,  които  са съществували на тази земя от хиляди години.    

Арапиди (Arapides)) (черен мъж)  

Обичаят Арапиди е много известен и се провежда всяка година на 7 януари. Той включва  впечатляващ  маскарад,  който  връща  публиката  в  дионисиевите  времена. Обичаят Арапиди е сатиричен ритуал и по тази причина се свързва със забавлението и насладата от живота.   

Дейностите,  които  се  извършват  по  време  на  Арапиди  са  безкрайно провокиране,  танцуване,  хранене и,  разбира се,  пиене. Повечето историци вярват,  че 

Ритуали 

Екстаз 

ЛичностПотапяне в духовното 

Метексис 

ГрупаУчастие 

Литроза 

Група и личност

Край на ритуала 

32  

тази традиция идва от времето на древния бог Дионис и се свързва с възраждането на природата‐майка. С корени в древния култ, ритуалът включва представления от четири групи: arapīdes,  маскирани  мъже  в  черни  пелерини,  които  държат  дървени саби; gkiligkes, мъже, които носят женски местни носии; pappoudes, мъже, които носят мъжки местни носии; и tsoliades или euzōnoi, мъже, облечени като пазачи. 

Тръгвайки  сутринта,  групите  посещават  всяка  къща  в  селото  и  танцуват  със стопанина  на  къщата,  който  след  това  им  дава  дар.  Следобед  групата  играе  на централния площад на селото, след което присъстващите се присъединяват към танца, който продължава и през нощта.  

Аркуди (Arkoudes) 

На 8 януари се провежда сатирично представление на местна сватба и обичаят arkoudes. Този празник се свързва с щастието от живота и плодовитостта по сатиричен начин и ни връща към древните дионисиеви ритуали.   

Mami (акушерка): 

В  същия  период  се  извършва  и  традиционният  ритуал  за  възрастната mami  ‐ факт,  който показва,  че  тези обичаи се свързват с желанието за плодовитост и добро начало  на  селскостопанското  производство.  Този  обичай  представя  раждането  на пролетта и природата в края на зимата.  

Празник на Светия дух  

Денят на Светия дух е много важен ден за селото и жителите на Волакас. В този ден местните празнуват в едноименния параклис на връх Фалакро.  

Празникът  включват  курбан  (традиционна  храна,  която  готвят  и  раздават  на хората),  песни и  танци.  Най‐впечатляващото  в  този ден  е  конното  надбягване между младежите  от  селото.  Конната  езда  започва  от  село  Волакас  и  продължава  до параклиса на връх Фалакро, а след това ездачите се връщат на централния площад на селото, където се провежда конно надбягване.    

Празник на граничната земя (Akritia) 

Празникът  на  граничната  земя  е  най‐новият  празник  в  Като  Неврокопи. Провежда се през последните няколко години и включва серия от паралелни спортни и културни събития. Празникът Акрития се свързва с традиционни песни, танци и обичаи.  

Периодът на Богоявление, Коледа и Нова година  

Традиционните  ритуали  и  обичаи  от  този  период  се  възраждат  и  в  село Пагонери. Обичаят,  който се извършва в село Пагонери е обичаят арапиди  (Arapides). Арапидите са маскирани като животни с окачени хлопки около кръста си. Персонажите на  тези  маскаради  са Gifissa  (циганка), Nifi  (булка,  която  е  единственият  персонаж  с непокрито лице) и Goatros (лекар).  

Събитията приключват с оглушителния звън на хлопките, свирките и барабаните. Всички танцуват по време на празника и по време на ритуала се провежда символично театрално  събитие  като  отвличане  на  дете,  раняване  на  един  от  арапидите  и  др. Празникът продължава до късно.  

 

 

 

П

Т

Н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М

 

 

 

 

Приложен

Традицион

Население

Мъжки кап

ие: 

нни облекл

е от кападо

падокийски

ла на Като 

окийски пр

и костюм 

Неврокопи

роизход   

Женски ко

 

и  

остюм 

33 

 

 

 

Н

 

Ж

Население

Женски тр

е с понтийс

радиционен

Традици

ки произхо

н костюм о

ионен танц

од   

от Понтий

ц от Капад

 

йския регио

докия 

он  

 

34 

 

 

М

 

 

 

Т

 

 

 

Мъжки тр

Традицион

радиционен

нни костюм

н костюм о

ми от Вола

от Понтий

акас  

йския регио

 

он  

 

35 

 

 

Т

 

Т

 

 

 

 

 

Традицион

Традицион

нен фестив

нни костюм

вал Аркуди

ми на арап

и  

пиди 

 

36 

 

 

Т

 

Б

μ

Традицион

Библиогра

μουσικής. Ε

нен празник

афия 

Μάριος Εκδόσεις Fa

к "Ден на С

Δ.  Μαυgotto 1994

Светия дух

υροειδής, 4. 

х"  

Ανθολογίαα  ελληνική

 

ής  παραδ

37 

 

δοσιακής 

38  

Christopher  Moseley: Encyclopedia  of  the  world's  endangered languages,  Abingdon  2007  (Енциклопедия  на  застрашените  световни  езици, Абингдън 2007 г.) 

Τσάτερ  Μέλβιλ,  1925,  «1922:  ο  μεγάλος  ξεριζωμός»,  στο National Geografic, (Νοεμ). Ανατύπωση 2007 από το ελλ. τμήμα. 

Τζάκης  Δ.  2003,  «Το  Κλέφτικο  και  το  Ρεμπέτικο  τραγούδι:  εθνικοί Μύθοι  και  Λαογραφικές  Αναζητήσεις»  στο Τέχνες  ΙΙ:  Επισκόπηση  Ελληνικής Μουσικής και Χορού, τ. Γ, ΕΑΠ, Πάτρα 

Γκέφου  ‐ Μαδιανού, Δήμητρα,  Πολιτισμός  και  εθνογραφία  “Από  τον εθνογραφικό  ρεαλισμό  στην  πολιτισμική  κριτική”.  Επανέκδοση:  "Ελληνικά Γράμματα", 1999. 

 

Samuel  Baud‐  Bovy,  Δοκίμιο  για  το  Ελληνικό  Δημοτικό  Τραγούδι, Πελοποννησιακό Λαογραφικό Ίδρυμα, Ναύπλιο 1996.    

 

Picken,  Laurence,  Instrumental  polyphonic  folk  music  in  Asia Minor (Инструментална  полифонична  народна музика  в Мала Азия), Proceedings of Royal Musical Association 1953 

 

Picken, Laurence, Folk musical instruments of Turkey (Турски народни музикални инструменти), Londers 1975  

 

Konstantinos  I.  Karipis,  Emmanouil  N.  Tsimitakis  and  Sofoklis  G. Skoultsos. The Contribution of Visitor  Information Centres to promoting natural and cultural  resources  in  emerging  tourism  destinations  (Приносът  на  туристическия информационен  център  за  промотиране  на  природните  и  културни  ресурси  в развиващите се туристически дестинации). International Journal of Tourism Policy, Vol. 2, No. 4, 2009. 

 

Karipis  I.  Konstantinos,  Tsimitakis  N.  Emmanouil  and  Skoultsos  G. Sofoklis.  The  Contribution  of Visitor  Information  Centres  to  promoting  natural  and cultural resources  in emerging tourism destinations  (Приносът на туристическия информационен център за промотиране на природните и културни ресурси в развиващите  се  туристически  дестинации).  Case  study:  the  Prefecture  of Drama,  Greece.  (Ситуационно  изследване,  Префектура  Драма,  Гърция)  4‐та Световна конференция за дипломни изследвания в туризма, гостоприемството и организацията на свободното време, Турция, 23 ‐ 27 април 2008 г. 

 

 

   

39  

Представяне на ученици  

от Националната гимназия за древни езици и култури 

 

Посещение в село Плетена 

представяне от Чая Колева 

 

Намираме се в прекрасния български регион в сърцето на Родопите, а именно община  Сатовча.  Сутринта  е  леко  прохладна,  първите  слънчеви  лъчи  се  прокрадват между склоновете и сякаш слънцето, небето, планините, въздухът, цялата природа ни приветства с добре дошли. В началото на нашата научна експедиция сме и от майката земя  черпим  вдъхновение  по  пътя  към  осъществяването  на  благородната  ни  и благодатна мисия – да опознаем бита и душевността на хората, населяващи тези места. Мястото  никога  не  е  случайно  и  сега  си  обяснявам  защо  съществуват  толкова много легенди, митове и песни, наченати именно тук и защо тези земи са толкова специални. Не  е  трудно  да  се  усети  божествеността  на  мястото,  не  е  нужно  да  притежаваш свръхспособности, трябва просто да сме хора. 

За  да  се  осъществи  връзката  природа  –  човек  преди  всичко  трябва  да  сме човеци, в истинския смисъл на думата. А какво значи да бъдеш човек? Да бъдеш човек значи да можеш да  чувстваш,  да  усещаш,  да откриеш сетивата  си,  а  това  се  случва  с най‐голяма сила, когато сме близо до природата, когато красотата й засища духовния глад.  Сакрален  е  моментът,  когато,  изправени  пред  величествените  Родопи,  затаили дъх  пред  необикновената  гледка  ние  се  сливаме  с  природата,  оставяме  тази всепоглъщата  красота  да  мине  през  цялото  ни  тяло  и  вече  сме  едно.  Най‐голямата магия – когато Бог и човек се сливат под силата на нещо необяснимо.  

Първата  спирка  е  село  Плетена,  намиращо  се  в  северната  част  на  община Сатовча.  По  думите  на  жителите  за  името  на  селото  съществуват  няколко  теории. Първата е, че идва от руската дума „плета”, което се превежда като печка, а втората е свързана с българския език и термина „плет”, който означава традиционна техника при строенето на къщи. В селото ни посрещат топло и гостоприемно, имаме възможността да се срещнем с двама кореняци, и двамата изключително интересни по своему. Това са  местният  учител  по  литература  Руси  Къдрев  и  самоукият  майстор  на  чешми  – Исмаил. Видимо развълнувани са, поласкани от интереса ни към бита им.  

Майстор Исмаил е  грубоват на пръв поглед, но в същото време в очите му се чете истинска доброта. Учил до 7‐ми клас, той е построил с ръцете си над 100 чешми по тази местност. И в действителност наличието на множество чешми прави впечатление дори  на  най‐неподготвения  турист,  те  са  коя  от  коя  по‐хубави,  една  с  друга  не  си приличат.  Това  категорично  говори  за  съществуващ  по  тези  земи  култ  към  водата. Водата  като  жизнеутвърждаваща  сила,  водата  като  свидетел  на  човешки  съдби,  на история  и  на  времето.  Изглежда,  че  тукашното  население  е  усетило  специфичната функция на  природния  елемент. Майсторът  споделя  пред нас  тайните  на  занаята  си. Построяването  на  чешма  не  е  случаен  акт,  винаги  бива  предшестван  от  конкретен повод, най‐често спомен за умрял, за споменуване с добро на друг, за хаир. Чешмата се строи на определено от чорбаджията място. Тя се прави „без ключ”, което ще рече, че 

40  

макар да е направена и финансирана от един човек,  чешмата е  за общо ползване от всички жители.  Всеки  има  правото  да  се  възползва  от  тази  благодат  водата  и  никой няма правото да  я  „заключва”  и да  властва над нея.  С  приключването  на  строежа  се устройва  малко  пиршество,  курбан  за  здраве.  Докато  разказва,  майстор  Исмаил  си служи  с  много  жив  език,  различен  диалект,  думи,  които  досега  не  съм  чувала.  В местния диалект звукът „я” преминава в „е” и при говор често се изпуска буквата „х”.  

Последната  заръка  на  Исмаил  Ибишев  е  благородна,  а  именно,  че  зад  всяко съзидание, зад всеки строеж трябва да стоят ценности като обичта и вярата, иначе то не би просъщестувало.  Строителят вгражда в  творенията си не някой друг,  а  себе си, собствената си душевност, своите мисли. С други думи той казва, че ако в основата не е вградено доброто всяко дело е обречено на провал.  

При молбата да се снимаме с него майстор Исмаил сърдечно се усмихва и „за да не се големееи” и за да не „си меси на себе си” той си намества шапката.  

 

Вторият  ни  събеседник  е  учителят  по  български  език  и  литература  Руси Къдрев. Лицето му е изразително, с топли и благи черти. Първото ми впечатление е, че това е човек, който истински милее за своя роден край. Доказателство за това е старият му  тефтер,  в  който  грижливо  е  събирал  всяка  статия  за  селото,  сформирал  е своеобразен речник на диалектните думи. Посветил е целия си живот в изследване и съхраняване на писмото и четмото.  

Провокиран  от  въпросите  ми  относно  „Веда  Словена”,  учителят  ми  разказа следното: 

В началото н 80‐те години от министър Александър Фол в Плетена бива изпратен човек, който да търси изначалния фолклор, защото именно село Плетена е посочено от бележития  Стефан  Веркович  като  мястото,  където  са  създадени  уникални  български народни песни. С което се доказва, че научен интерес към селото винаги е имало.  

В  една  песен,  която  съдържа 5000  стиха  се  споменава  името  на  Али Асанов – Вълкоделеца. Този човек е родом помак от Плетена. Песента се е изпълнявала есенно време, когато овчарите са тръгвали със стадото към Беломорието. По време на цялото пътуване  се  е  пяла  тази  песен,  започвала  е  в  Плетена  и  е  приключвала  в  края  на пътуването.  

Докато  говори,  учителят  Къдрев  прави  паузи,  поглежда  към  величествените хълмове и започва отново, сякаш те са тези, които го зареждат с енергия. Това, което истински  ме  зарадва,  е  идеята  на  местните  интелектуалци  за  отбелязването  на  140‐години от издаването на „Веда Словена”. Това събитие ще ангажира цялата младеж в околията.  Самият  учител под формата на  състезание е  заръчал на  своите  ученици да събират  колкото  се  може  повече  народни  песни,  свързани  с  този  край.  Учителската роля  е  ролята  на  будител,  на  този,  който  посочва  пътя  на  своите  ученици  и  тук, благодарение на Руси Къдрев, пътят към облагородяване на духа е ясно очертан.  

 

Смрачава  се и денят  вече  си отива,  в  края му  се  чувства  умората,  но  сладката умора от видяното, многото впечатления и сблъсъка с един нов свят. Уморена съм, но и вдъхновена! Съзнанието ми още осмисля цялата информация, която ми даде денят. У мен се ражда едно чувство на гордост, че в моята родина има такива кътчета, пазители 

41  

на  родовата  памет.  И  в  този  момент  заветните  думи  на  великия  български  писател Алеко Консантинов биха зазвучали с пълния си смисъл и заряд, а именно  

„Опознай родината, за да я обикнеш!” 

 

Срещи с Цанко Соколов Маджирски, с. Кочан 

Представяне на Трендафил Кръстанов 

Това  е  Цанко  Маджирски,  с  когото  се  срещнахме  преди  няколко  дни  в  село Кочан.  Той  ни  запозна  с  песните  от  този  край,  които  са  неизменна  част  от  неговия живот.  Бил  е  ръководител  и  певец  на  самодейните  състави  в  селото  повече  от  30 години  ‐  от 1970  година  насам.  Бай Цанко  е  наследил музиката  и  пеенето  от  своите сестри,  които  постоянно  пеели  по  време  на  работа.  С  огромно  вълнение  и  сълзи  в очите  той  ни  разказа  как  самодейците  прославяли  селото  на  празници  и  събори  със своите хора  ‐ мъжките,  които се изпълнявали задължително със  съпровод на зурна и тъпан и женските, които впечатлявали с особена лекота на движението. 

В ръцете си бай Цанко разлисти и двата сборника с песни от региона, които сам е  събирал,  а  някои  и  съчинил.  В  момента  сборниците  се  съхраняват  в  читалищто  на село Кочан. 

 

Среща с Баба Иванка, с. Сатовча 

Представяне на Михаела Бояджиева 

Това  е  баба  Иванка  от  Сатовча,  която  е  на  85  години  и  е  една  от  първите бригадирки. Тя се занимава с музика от цели 50 години и е основателка на състава за „високо пеене”. Запява на 5‐6 годишна възраст, слушайки майка си, която пее, докато работи на нивата. Научила се да хваща втори глас на песните, т.нар. „влачене”. Тя знае 4‐5  песни  „на  високо”,  които  научила  от  самосебе  си,  а  отделно  е  записала  стотина песни в тетрадка. Обясни ни, че тези мелодии се пеят от по три жени и не могат да се изпълняват самостоятелно. Тези песни не се записват, а се пазят вътрешно от певиците, сподели баба Иванка.  

Тя  ни  разказа  и  за  обичая  „Пеперуда”,  който  изпълнявали  в  „сушави  години”, като интересното в този край е, че ритуалът се прави не само от момичета‐сирачета, а и от момчета.  

Най‐хубавото,  което  чухме  от  баба  Иванка  е,  че  традициите,  ценностите  и старите  песни  се  предават  на  поколенията.  Певицата  ни  се  похвали,  че  е  научила голямата си внучка да пее една много красива песен – „Китчице, китчице”. 

 Среща с Мария Чобанова, с. Сатовча 

Представяне на Михаела Бояджиева 

Мария Чобанова е съвременна певица на песните „на високо”. Тя е родена на 1 януари  в  местността  Дикчан.  От  10  години  ръководи  състава  за  „високо  пеене”  в Сатовча.  Сама  е  успяла  да  събере  група  от  умели  певици,  с  които  заслужено  да  си спечелят  златен  медал  на  фестивала  „Софийска  пролет”.  За  самите  песни Мария  ни 

42  

разказа, че са се пяли на нивите, при окопаване на растенията, на Петровден и когато са  залесявали  горите.  Също  така  имат  и  песни  за  по‐големите  празници  като Лазаровден,  Великден  и  Гергьовден.  Песните  са  толкова  много,  че  броят  им  вече  е неизвестен. Пеели ги на групи, които се редували, а при 4 викачки вече започвали да пеят „на високо”.  

Първата си песен Мария чула от майка си, когато била на 10‐11 години. В нея се пеело за празника Петровден. Останалите песни е научила от баба си, от лелите си и от Илия  Терзиев,  който  има  голям  принос  за  този  музикален  феномен  –  пеенето  „на високо”.  Певицата  сподели,  че  песните  са  записани,  за  да  се  помнят  мелодиите.  Тя беше откровена с нас и сподели, че в безсънните нощи именно тези песни са нейният лек. Това е доказателство за духовното богатство, което са песните „на високо” в този край! 

 

Среща с Гюлезара и Тинка, с. Ваклиново 

Представяне на Красимира Шантова  

Освен  за  музиката  и  самодейните  състави,  във  Ваклиново  ни  разказаха  и  за местните  обичаи  и  рецепти.  По  време  на  Байряма,  както  Гюлезара  и  Тинка  от Ваклиново ни разказаха, момите играели две по две и пеели песни (най‐известната, от които е „Загалил се”), като се хващали една за друга. Също така сами си правели люлки на някоя топола.  

По  Байрямища  в  това  село  се  вари  боб,  приготвя  се  задушено  месо  с  ориз, защото както казва Гюлезара „тия най се харесват”. Готви се и баница. „Баница си му казваме, ама става много хубава! Ако искаш праз,  слагаш в ориза и праз и така става още по‐хубава!” 

Освен, че ни разказаха тия рецепти ни почерпиха и с „пиперево сирене”, което определено ни се услади. Казаха ни и рецептата. На следващия ден останах трогната, тъй като нашата мила приятелка Симона от с. Кочан ни приготви и донесе да опитаме от баницата, за която ни разказаха двете жени.  

Във Ваклиново ни разказаха и  за  традициите и обичаите по  Гергьовден,  който там  знаят  като  Гергиден.  Момите  се  хващат  на  хорото  и  играят.  Жените  ходят  рано сутрин на местността  „Чуката”,  берат  здравец, шипки,  трънки,  там  се  лекуват  като  се търкалят по ливадите за здраве. Правят си люлки по дърветата и се люлеят, за да не ги боли кръста.   На хората в селото, които отглеждат овце и крави им се връзва по една зелена  клонка,  за  да  са  живи  и  здрави  до  следващия  Гергиден.  Всички  отиват  на празника – и малки и големи. Именно по този начин има приемственост и традициите се съхраняват напред в поколенията. 

 

 

 

 

 

43  

За езика в района на Чеча 

представяне на Георги Митов 

 

Езикът в района на Сатовча е повлиян от говорите в Пирин и Западните Родопи, също  и  от  говорите  на  преселниците  от  Егея.  Езикът  тук  има  няколко  ключови характеристики: 

• Изпускане на „х” в началото на думите  арно – вместо харно леб – вместо хляб 

• В думите съдържащи Ѣ тук са преминали в „е” место – от мѢсто леб – от хлѢбъ 

• Ударението се стреми да падне по напред  нáчерта пáстра ‐ чиста чéшма 

Пример:  Чешмата се строи за хаир. Водътъ, която тече у чешмите е пастра. 

 

Речник на думи,  Антоанета Близнакова 

соба‐ печка потон – салон, вестибюл чердак – тераса прикя – чеиз на булка мусандра – шкаф за чинии юкер – място за дърва цапки – разцепени дърва библа – точени кори със зеле; зелник урда – извара амам – баня джурелче – марелче > калинка‐малинка глушета – неузряла слива еденье – ядене асотчия – завистник паиш – виж  

Речник на тайния дюлгерски говор, Кирил Караколев 

Боб – цуфльо брада – мекра баница – джупанка баш майстор – жиновата мещра бий го– ребри го вода – бистра вино‐ гальчо вземи – марай 

44  

вол – рогльо вечер – брама вдигни – кревай град – рунище глава – кяфа говори – фоли дете – гяле дърво – друно дай – вепи донеси – довлечи дъска – цица хей – асъм женски полов орган – джакла жена – пляка задник – стеф звезда – забелей качамак иди си – вета си изгори – изшмуги искат – трапат къща – мищипия камък – гур кон – каль коза – рогатка куче – кенче крака – палки кокошка – кондзуфарка клозет – але лъжа – шемата лъжица – люга момиче – кърчимана мъж – аламан магаре – ушато мустаци – пальони мед – благъч майка – тама месо – мешайко масло – мазнейко нож – бичак направи – бори око – зъркало овца – бяле огън – жгярта пушка – глуфа погледни – въщровай пари – ляти прасе – доси поп – джайко пръдна – цуфна патрони – фъргачи пие – джока работа – пуна работи – пановай 

45  

развален – вшосан ракия – шушла стар – шагар село – шато слънце – райко скрий – спретай сол – крипа мъжки полов орган – тибол торба – траша търси – трапа тури – шкерай тютюн – пърдешко уста – джуки убили – уморили спи – флива хляб – бричко хубаво – чиновато хвани – вепи ходене по голяма нужда – кроене черква (джамия) – бабка часовник – клюкуч шапка – кафилашка ябълка – лапка яйца – плюсаци цигара – джифора сланина – белавеза